Решение по дело №925/2018 на Районен съд - Бяла Слатина

                              

 

                             Р     Е     Ш     Е     Н     И     E

 

гр.Б.Слатина, 01.11.2018год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

БЕЛОСЛАТИНСКИ  РАЙОНЕН  СЪД,  Трети наказателен състав, в публично съдебно заседание на 04 октомври, Две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР ВЕЛЬОВСКИ

 

при секретаря  Славия Тодорова, като разгледа докладваното от Съдия Вельовски гр.д. № 925/2018 год. по описа на РС-Б.Слатина, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Подадена е искова молба от Л.П.К. *** със съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр.Враца, ул.Софроний Врачански, № 3, ет.3, офис №2 чрез пълномощника адв.Р.С. против Г.А.Г. с ЕГН ********** ***, с която е поискала съдът да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да й заплати исковата сума от 700.00 лв. представляваща обезщетение за нанесени щети по лек автомобил „Мицубиши Паджеро“ с рег.№ ВР3156ВВ, рама V464030043, съсобствен с покойният й съпруг Кунчо Пенков Кунчев поч.на 20.12.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на и.м.-21.04.2017г. до окончателното й изплащане и направените по делото разноски.

С протоколно определение, постановено в с.з. на 14.07.2017г., съдът на основание чл.214 ал.1 ГПК е допуснал по искане на ищцата, без противопоставяне на ответната страна изменение на иска чрез УВЕЛИЧЕНИЕ на исковата сума от 700.00 лв. на 1383.80 лв. представляваща обезщетение за нанесени щети по лек автомобил „Митсубиши Паджеро“ с рег.№ ВР3156ВВ, рама V464030043, съсобствен с покойният й съпруг Кунчо Пенков Кунчев поч.на 20.12.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на и.м.-21.04.2017г. до окончателното й изплащане и направените по делото разноски.

С молба от 22.06.2017 г. ищцата чрез своя пълномощник е пояснила и допълнила исковата молба като заявила, че отговорността на ответника следва от факта, че не е положил грижата на добър стопанин за предоставената му за ползване вещ /автомобил/. С молба от 29.06.2017г. пълномощникът на ищцата е заявил, че се е запознал с материалите по преписката на РП-Оряхово и е установил, че вредите не са причинени пряко от ответника, но отговорността е негова, тъй като не е положил грижата на добър стопанин, която дължи за дадената му за ползване вещ.

ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.244, ал.3 ЗЗД вр. с чл.243 ЗЗД.

Ответника Г.А.Г., чрез пълномощника си адв.М.Х. от САК в едномесечния срок по чл.131 от ГПК е представил писмен отговор, с който оспорва предявеният иск на ищцата по основание и размер, като е изложил подробни съображения. 

С писменият отговор ответника желае съдът да отхвърли иска на ищцата с всички законни последици и да му заплати направените по делото разноски.  

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложен е заверен препис от ДП № 77/2016г. по описа на РП-Оряхово за извършено престъпление по чл.216, ал.1 от НК. Допусната е и изслушана СТЕ чието заключение не е оспорено от страните и възприето от съда като вярно, обективно и пълно.

Съдът като се съобрази с доводите на страните по делото и събраните доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

В исковата молба ищцата навежда  доводи, че с покойният й съпруг Кунчо Пенков Кунчев са притежавали л.а. „Мицубиши Паджеро“ с рег.№ ВР 3156 ВВ с рама V *********, цвят сиво и бежово. Ответникът работил на трудов договор при Кунчев от 24.03.2015г. с месторабота землището на с.Добролево. Кунчев предоставил на Г. автомобила с цел придвижване до местоработата и изпълнение на служебните му задачи.

На 20.12.2015г. Кунчо Пенков Кунчев бил убит и поради настъпилата трагедия, семейството му не потърсило ответника Г. за връщане на автомобила, който се намирал в домът му в с.Алтимир до пролетта на 2016г.

Впоследствие синът на ищцата потърсил ответника за връщане на автомобила, но същият отговорил, че е повреден стартера и след ремонтирането му ще бъде върнат, което не се случило. Ищцата узнала, че повредите по л.а. „Мицубиши Паджеро“ са много сериозни, като било образувано ДП № 77/2016г. по описа на РП-Оряхово по чл.216,ал.1 от НК, което впоследствие било прекратено.

След узнаването, че джипът е оставен от ответника до бензиностанция в с.Алтимир отишли да проверят щетите по л.а. „Мицубиши Паджеро“ и установили, че същият е със счупени всички стопове, четирите гуми са нарязани, прозорците са счупени и има деформации по купето, чийто ремонт по преценка на ищцовата страна е около 700.00 лв.

В и.м. ищцата твърди, че след като джипа „Мицубиши Паджеро“ е предоставен на ответника Г. за ползване, същият е следвало да го поддържа в добро състояние, да го застрахова, да съобщи за евентуално извършено посегателство върху него и да го върне след смъртта на съпругът й, което не е сторил и поради което за нея се породил правен интерес от търсената съдебна защита посочена в петитума на исковата молба.

С исковата молба е представено у-ние изх.№ 19448/28.12.2015г. изд.от  Община Враца за наследници на Кунчо Пенков Кунчев починал на 20.12.2015г., в което като негова съпруга е записана ищцата Л.П.К.,*** удостоверяващо, че собственик на л.а.Мицубиши Паджеро с рег.№ ВР3156ВВ, рама V ********* е Кунчо Пенков Кунчев, ТД № 001/24.03.2015г. сключен на основание чл.67,ал.1,т.1 от КТ между ЗП Кунчо Пенков Кунчев(работодател) и Г.А.Г.(работник) като „водач на селскостопански машини“ с месторабота землището на с.Добролево, в с.з. е представена и справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

Ответникът Г.А.Г., чрез пълномощника си адв.М.Х. от САК в срока по чл.131 от ГПК е представил писмен отговор, с който оспорва предявеният иск на ищцата по основание и размер, като е изложил подробни съображения. 

Ответникът е направил следните възражения: неясна фактическа обстановка описана в и.м., която не се подкрепя от доказателствата по делото.

Оспорва, че посоченият в и.м. автомобил му бил предоставян от покойният Кунчо Кунчев, както и той не е извършвал противоправни действия, с които да реализира фактическият състав на деликта, което се подкрепя от ДП № 77/2016г. по описа на РП-Оряхово.

Оспорва и.м., че с нея не е представено нито едно доказателство установяващо противоправното му поведение, нито се посочват доказателства за съществуващите по автомобила вреди, както и за техният размер.

Желае съдът да отхвърли иска на ищцата с всички законни последици и да му заплати направените по делото разноски.  

В подкрепа защитните тези на ищцата и на ответника са разпитани две групи свидетели: на ищцата Калинчо Костовски/без родството със страните по делото/ и Пламен Кунчев Кунчев /син на ищцата, който заяви, че желае да свидетелства въпреки разясненото му от съда право на отказ от свидетелстване/, а на ответника Радослав А.Г./брат на ответника, който заяви, че желае да свидетелства въпреки разясненото му от съда право на отказ от свидетелстване/, Мирон Йорданов Йорданов/без родство със страните по делото/ и Ангел Костов Симеонов /без родство със страните по делото/.

Свидетелят Калинчо  Костовски заяви, че познава ответника Г. ***, който работил в периода 2014/2015г. при Кунчо Кунчев, като „тракторист“, който му бил гласувал голямо доверие. 

 През лятото на 2014 г. Кунчо извикал на помощ св.Костовски да поставят два акумулатора на л.а. „Мицубиши Паджеро“, с цел да го предостави на Г.,*** до с.Добролево. Посочи неговите индивидуализиращи белези: джипа бил бронзов металик на цвят, марка „Мицубиши Паджеро”, имал стълб на вратата отзад и резервната му гума била отзад, роубар имал отпред, с кубатура 2800 и това го знае със сигурност.

Свидетелят заяви, че ответникът Г. управлявал автомобила в периода 2014/2015г. и друг човек, освен него Костовски не е виждал да го управлява.

Впоследствие св.Костовски разбрал от Кунчо Кунчев, че имало ПТП с л.а. „Мицубиши Паджеро“, но не знае кои били участниците, нито какви са били щетите по него.

След ПТП-то доколкото си спомня свидетелят, автомобилът се управлявал, а след това го видял в една автомивка в с.Алтимир, но не знае годината. Джипа го видял здрав и изправен. Не знае дали Кунчо е изискал джипа след ПТП-то. Не знае към настоящия момент къде се намира джипа. Не знае дали този джип е бил обект на прехвърлителна сделка.

Свидетелят Пламен Кунчев Кунчев заяви, че автомобилът  марка „Мицубиши Паджеро“ е бил закупен от баща му Кунчо Пенков Кунчев. Баща му бил предоставил автомобила на Г.А.-ответника по делото, за да го ползва, да пътува от с.Алтимир до с.Добролево и да ходи на работа. Г. бил работник при баща му Кунчо Кунчев, който се занимавал със земеделие в с.Добролево. Свидетелят не си спомня с точност кога е предоставен автомобила, но било през земеделския сезон през 2015г. Автомобилът се ползвал постоянно от Г. от лятото на 2015г. Преди това също му го предоставял за ползване, когато А. катастрофирал с този автомобил. Тогава било сменено изцяло купето му. Ремонтът  /смяната на купето/ бил поет изцяло от Г.. Тази щета е оправена и никой на никого не дължи нищо.

Посочи, че след смъртта на баща му през м. декември 2015г., Г. все още си ползвал автомобила, предвижвал се до селото с него.

Свидетелят искал също да ползва автомобила, защото с майка му започнали да се занимават със земята, след смъртта на баща му. Затова през пролетта на 2016г. поискал от Г. да му върне автомобила, защото му трябвал да ходи по полето с него, за да обработва земеделската земя. Ответникът му казал, че е повреден стартера и не може да намери такъв. Около две-три седмици, след като му го поискал, го видял повреден в двора на брат му, със счупени стъкла и фарове, със срязани гуми, счупени стопове, бил в плачевно състояние.

След като ответникът му казал, че е повреден стартера, от други лица разбирал, че той е управлявал автомобила и стартерът не е бил повреден.

Свидетелят разговарял и с брата на Г. – Радослав. Тогава Г. е бил в болницата, тъй като му бил нанесен побой, когато са повредили и джипа. Радослав му казал, че е бил дал пари на брат си и би трябвало брат му да е  купил този джип. Доколкото разбрал от Радослав, Г. е бил в с.Крушовица и с някаква жена  е имало някаква интрига. Роднините на жената са му нанесли побой и са повредили джипа.

Преди това при разговора с Г., той не е споменавал пред свидетеля, че е закупил този джип. Впоследствие свидетелят му казал, че ще заведе дело, ако не го върне.

Свидетелят заяви, че няма представа в момента къде се намира този джип. От както е видял джипа в двора на Радослав, повече не го е виждал и не знае дали е в движение.

Не е уведомяван от прокуратурата в гр.Оряхово да е имало заведена преписка, относно този джип.

След предаване автомобила на Г. баща му е заплащал задължителните застраховки за него. Г. не е заплащал данъците за автомобила, а те са заплащани от Кунчо Пенков Кунчев. През 2016г. ответникът идвал да иска от свидетеля големия талон на джипа, за да мине на преглед, след което не е върнал талона.

Свидетелят лично не е присъствал при предаването на автомобила между баща му и Г.. Знае от баща си, че го е дал на Г. да го полза и да се придвижва с него. Баща му не е споменавал пред него, че Г. му дължи пари за ползването на автомобила. Баща му не е казвал пред него, че  е имал желание да продаде автомобила. През 2015г. с баща му не са живели в едно домакинство. Бащата си живеел в с.Добролево, а свидетелят в гр.Враца.

Свидетелят лично не е видял кой е нанесъл вредите по автомобила.

Този джип нямал „каско“ и щетите не са възстановявани от застраховател.

Свидетелят Радослав Г. заяви, че брат му Г. работил при покойния Кунчо Кунчев, като „тракторист“, но не знае  за какъв период от време.

Процесният джип, подробно описан в исковата молба, Радослав Г. заяви, че го купил от Кунчо приживе, като лично му заплатил сумата 3 500.00 лева в деня преди убийството му, което било извършено преди Коледата на 2015г. Поради тази причина официално автомобилът не бил прехвърлен по надлежният ред. Закупуването на процесният джип било, с цел за подарък от Радослав за Г..

Радослав Г. заяви, че той лично управлявал процесния автомобил в продължение на една година, т.е. в периода 2014/2015г., като освен него в този период го управлявал и Г..

Уговорката за закупуване на автомобила била между Г. и Кунчо, а заплащането на цената е извършено от Радослав на Кунчо, като официално по документи трябвало за купувач да фигурира брат му Г., но поради смъртта на Кунчо прехвърлянето официално на автомобила не се осъществило. Плащането на сумата от 3 500.00 лева било извършено в жилището на Радослав Г.,***, а брат му живее на същата улица, но на № 37. Сумата от 3 500.00 лева Радослав предал лично на Кунчо на ръка, без същият да му подпише разписка или някакъв друг писмен документ за получаването й. На предаването на парите присъствали Кунчо, Радослав и Мирон Йорданов, а брат му Г. не присъствал.

 Към дата 20.12.2015г. процесният лек автомобил бил в домът на Радослав Г. и винаги се е намирал там. Автомобилът предмет на делото е в домът на Радослав Г. от 2014г. до настоящият момент. През този период от време наследниците на Кунчо Кунчев не са потърсили този автомобил нито от Радослав, нито от брат му Г..

Свидетелят знае за инцидента с л.а.„Мицубиши Паджеро“ станал през месец март 2016г. в с.Крушовица, при който джипът бил насечен със секира от Иван, по прякор „Босия” или Босев. От полицията свидетелят узнал, че Иван насякъл лекият автомобил предмет на делото.

Първоначално автомобилът бил в полицията в гр.Оряхово за оглед, а впоследствие Радослав го прибрал обратно вкъщи и отказал да заплати щетите по него, тъй като за втори път го поправя от предходен инцидент, като Г. следва да поеме отговорността за поправката му.

Радослав Г. посочи щетите причинени от насичането на автомобила, а именно: счупени стопове, прозорци, деформация по купето, нарязани четирите гуми, в купето имало следи от секири, счупено табло, седалките също, т.е. целият автомобил бил  насечен и повреден, като вече не могъл да бъде в движение, ако не се ремонтира изцяло. Впоследствие преместил джипа в един от имотите си, находящи се в близост до бензиностанцията в с.Алтимир.

Според Радослав Г., ищцата и синът й са уведомени лично от Радослав за щетите по джипа настъпили при инцидента, предмет на ДП на РП – Оряхово. Синът й видял процесният автомобил в домът на Радослав в потрошено състояние.

До предявяване на настоящата искова молба, ищцата и синът й не са поискали заплащане щетите по автомобила, нито от Радослав, нито от Г..

При разговор между свидетелят Радослав Г. и ищцата по повод исковата молба, разбрал, че тя има претенции към брат му Г. по друг повод, но не и към него.

Другият свидетел Мирон Йорданов заяви, че познава Г. от 2-3 години, като брат на Радослав, с когото са приятели. Знае, че Г. работил като „тракторист“ или „комбайнер“ в с.Алтимир, при Кунчо, който му бил работодател и бил земеделски производител.

Преди Коледата на 2015г. се уговорили с Радослав да празнуват Коледните празници заедно в с.Алтимир. Бил на гости на Радослав, когато в домът му пристигнал Кунчо, на който Радослав броил  сумата от 3 500.00 лева за покупката на джип „Паджеро”, бронзов на цвят. Подробности, относно продажбата свидетелят не знае. От Радослав знае, че го е купил за ползване, но кой от двамата братя ще го ползва или и двамата, не знае.

При предаването на парите присъствали Кунчо, Радослав и свидетелят Мирон Йорданов, като Г. не си спомня дали е присъствал. Радослав предал парите на ръка на Кунчо, които били с различен номинал от по 50.00 лв. и по 20.00 лв., за които Кунчо не е дал никаква писмена разписка на Радослав, че получил парите, но се уговорили след 1-2 дни официално да оформят сделката.

При едно от посещенията си в с.Алтимир, свидетелят Йорданов видял джипа в двора на Радослав в ужасно състояние. При разговор с него разбрал, че бил насечен от някакви лица.

Преди делото свидетелят узнал от Радослав Г., че наследниците на Кунчо са потърсили автомобила и след като са го видели в какво състояние се намира, поискали отремонтирането му. Радослав и Г. се съгласили да върнат автомобила на наследниците на Кунчо, но последните поискали да им заплатят щетите по него, при което двамата братя отказали, тъй като той вече бил заплатен.

Свидетелят заяви, че автомобилът в момента се намира в някой от  дворовете на Г. и Радослав, но не е ремонтиран.

Следващият свидетел Ангел Костов Симеонов заяви, че познава ответника Г.  Г.,***. Свидетелят работи при братът на Г.-Ради. Знае, че ответникът Г. ползвал през 2014г.-2015г. автомобил - черен джип, но точната му марка не знае. Познава и Кунчо Кунчев от дете  и е ходил у тях много пъти.

Посочва, че през зимата на 2015г. Ради /Радослав Г./ го попитал, къде живее Кумир /Кунчо/. Той искал да купи този джип. Тогава с Ради отишли до с.Добролево в дома на Кунчо. Ради и Кунчо разговаряли относно този джип и св.Радослав Г. платил сумата от 3 000.00 лева на Кунчо за закупуването на джипа. Кунчо му казал, че  автомобилът в момента се ползва от Г. и документите му са при Г. в джипа.

От приложеното копие от ДП № 77/2016г. по описа на РП-Оряхово, № 99/2016г. на РУ-Оряхово е видно, че с Постановление за спиране на наказателно производство от 15.07.2017г. същото ДП е спряно за престъпление по чл.216, ал.1 от НК, поради неразкриване на извършителя на престъплението. До приключване на настоящето исково производство няма данни ДП да е възобновено.

В Постановлението за спиране на наказателно производство от 15.07.2017г. по ДП № 77/2016г. по описа на РП-Оряхово наблюдаващият прокурор е приел, че св.Г.А.Г. ***, който ползвал л.а. „Мицубиши Паджеро“ с рег.№ ВР3156ВВ, собственост на Кунчо Пенков Кунчев, който бил закупил  от него преди около две години, но не извършили прехвърлянето на собствеността му по надлежният ред. На 18.03.2016г. станал инцидента с л.а. „Мицубиши Паджеро“ с рег.№ ВР3156ВВ, в с.Крушовица пред домът на Петя Босева, в който се скарали и сбили Г.Г. и лицето Тони Милов. Вследствие на нападението на Г. била оказана медицинска помощ. При пристигане на полицията се установило, че л.а. „Мицубиши Паджеро“ с рег.№ ВР3156ВВ е изпотрошен, а на мястото на инцидента бил св.Иван Босев-баща на Петя Босева, който държал в себе си малка брадва, поради което полицейските служители имали подозрения, че той е нанесъл ударите по колата, вследствие на което тя била унищожена. В подкрепа на това съмнение обаче не са събрали достатъчно убедителни доказателства уличаващи св.Босев за извършител на престъплението, поради което ДП е спряно.     

От заключението на допуснатата по делото СТЕ прието от страните без възражение и от съда като вярно, пълно и обективно се установи, че експертът не е извършил оглед на джипа, тъй като не успял да го види. Заключението му е изготвено на база снимковия материал, който се намира в ДП приложено по настоящето дело. За сумата, която е изчислил, ползвал материалите от ДП. Установява се, че на л.а. „Мицубиши Паджеро“ с рег.№ ВР3156ВВ са нанесени щети: унищожени 2 бр. фарове, предно панорамно стъкло, задно панорамно стъкло, странични стъкла, стъкло-люк/шибидах/, 2 бр. стопове, срязани 4 бр. гуми. В общата сума на щетите която вещото лице Трифонов е отразило от 1601,04 лв. са включени демонтажни и монтажни работи, които не са отразени в  заключението по ДП и това е разликата в сумите по двете заключения. В настоящето заключение експерта посочи, че стойността на щетите от повредените резервни части е 1466.00 лв., а стойността на труда за демонтажно-монтажните работи е 135.04 лв.

Справедливата пазарна стойност на лекия автомобил преди извършване на деянието/увреждането/ т.е. към датата на  подаване на исковата молба-21.04.2017г. е в размер на 4675,00 лв., респ. собственика на автомобила би могъл да го продаде на тази цена, ако същия е бил в изправно състояние.

От така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Безспорно е по делото, че процесният л.а. „Мицубиши Паджеро“ с рег.№ ВР3156ВВ е собственост на Кунчо П.Кунчев придобит по време на брака с ищцата Л.К./намиращ се под режима на СИО/.

От наведените в исковата молба и в хода на производството факти и обстоятелства съдът приема, че предявеният иск е с правно основание чл.244, ал.3 ЗЗД вр. с чл.243 ЗЗД. Претендира се ангажиране отговорността на ответника за заплащане на парично обезщетение за неизпълнение на задължение за пазене на вещта дадена в заем за послужване с грижата на добър стопанин, във връзка с настъпилите вреди по лек автомобил „Мицубиши Паджеро“, по валидно установени между него и заемодателя отношения по договор за заем за послужване.

По своята характеристика договорът за заем за послужване е неформален и реален договор, по силата на който заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя една определена вещ за веременно ползване, а заемателят се задължава да я пази и върне. Предмет на договора могат да бъдат само непотребими вещи, това могат да бъдат движими вещи или недвижими имоти както и реални части от вещи. Безспорно се установи, че между страните е било сключено валидно заемно правоотношение и независимо от това, че уговореното не е обективирано в писмен договор, отговорността която следва да понесе ползвалия се от вещта ответник във връзка с нейното увреждане е предвидена в ЗЗД. С получаването от заемателя на процесния автомобил, установено от свидетелските показания на св.Пламен Кунчев, св.Калинчо Костовски, частично на св.Радослав Г., св.Мирон Йорданов и св.Ангел Симеонов, в тежест на ответника Г.А.Г., е възникнало нормативно определеното от цитирания по-горе нормативен акт договорно задължение да пази и да върне заетата вещ, включително да понася обикновените разноски за поддържането, запазването и използуването на вещта /чл.245 ЗЗД/. Задължението на заемателя е да съхранява съответната движима вещ с грижата на добър стопанин и според постигнатите договорености в случай, че е имало такива. За щетите, причинени на заемодателя, във връзка с използване на вещта поради неизпълнение на цитираните задължения заемателят дължи обезщетение - в този смисъл е разпоредбата на 244, ал.3 ЗЗД.

Както се прие по-горе, на ответника през лятото на 2015 год. е бил предоставен автомобил „Мицубиши Паджеро“ за временно и безвъзмездно ползване, като той го е приел, от което заемното правоотношение е валидно възникнало и задължението на ответника Г.А.Г. да пази предадения му автомобил с грижата на добър стопанин е настъпило, като правна последица от така сключения договор за заем. Съобразявайки характерните особености на договора за заем за послужване и установената по делото фактическа обстановка, съдът приема, че между страните по спора е сключен договор за послужване на лек автомобил марка „Мицубиши Паджеро“.

Страните не са уговорили срок за връщане на автомобила, т. е. следва да се приеме, че договорът е сключен за безсрочно ползване на лекия автомобил. С оглед на приетото, че ответникът има качеството на заемател и че между него и заемодателя е възникнало редовно правоотношение по договор за заем, следва да се извърши преценка дали той е изпълнил задълженията си да опазва вещта, включително и от посегателство.

В хода на процеса свидетелят Радослав А.Г. заявява, че същият закупил приживе от Кунчо Кунчев процесният автомобил за сумата от 3500.00 лв., която му броил на ръка един ден преди убийството му, но поради настъпилата трагедия не могли да прехвърлят автомобила по надлежният ред.

Тази сделка според настоящият съдебен състав няма транслативен ефект по отношение на собствеността върху процесното моторно превозно средство.

Съгласно чл. 144 ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ прехвърляне на собствеността на регистрирани автомобили се извършва с писмен договор с  нотариална заверка на  подписите на страните. При отсъствието на предписаната от закона форма, договорите са нищожни. Кунчо Кунчев/респ.неговите наследници/ е  собственик на л.а „Мицубиши Паджеро“ с рег.№ ВР3156ВВ, предмет на извършеното унищожаване/повреждане/ по чл.216,ал.1 от НК. Собствеността върху посоченото моторно превозно средство не е прехвърляна по посочения законов ред и съответно свидетелят Радослав Г. е носител на правата и задълженията, произтичащи от притежаването на собствеността върху посочения автомобил. Предоставянето от нея на различни права, различни от правото на собственост, нямат транслативен ефект по отношение на собствеността върху процесното моторно превозно средство.

Отделно от това в дадените показания от свидетелите Радослав А.Г./брат на ответника/, Мирон Йорданов Йорданов/без родство със страните по делото/ и Ангел Костов Симеонов /без родство със страните по делото/, както и в писмения отговор на ответника са налице противоречия във възприетите от тях факти и обстоятелства. Свидетелят Радослав А.Г. в показанията си заявява, че купил автомобила от Кунчо приживе, като лично му заплатил сумата 3 500.00 лева в деня преди убийството му, което било извършено преди Коледата на 2015г. Плащането на сумата от 3 500.00 лева било извършено в жилището на Радослав Г.,***. Сумата от 3 500.00 лева Радослав предал лично на Кунчо на ръка, без същият да му подпише разписка или някакъв друг писмен документ за получаването й. На предаването на парите присъствали Кунчо, Радослав и Мирон Йорданов, а брат му Г. не присъствал.

В случая не е логично предаването на сумата от 3 500.00 лева да стане преди оформяне на сделката по съответния ред и без подписване на разписка или някакъв друг писмен документ за получаването й.

Свидетелят Мирон Йорданов заяви, че познава Г. от 2-3 години, като брат на Радослав, с когото са приятели. Знае, че Г. работил като „тракторист“ или „комбайнер“ в с.Алтимир, при Кунчо, който му бил работодател и бил земеделски производител.

Преди Коледата на 2015г. се уговорили с Радослав да празнуват Коледните празници заедно в с.Алтимир. Бил на гости на Радослав, когато в домът му пристигнал Кунчо, на който Радослав броил  сумата от 3 500.00 лева за покупката на джип „Паджеро”, бронзов на цвят. Подробности, относно продажбата свидетелят не знае. От Радослав знае, че го е купил за ползване, но кой от двамата братя ще го ползва или и двамата, не знае.

При предаването на парите присъствали Кунчо, Радослав и свидетелят Мирон Йорданов.

Свидетелите Радослав А.Г. и Мирон Йорданов Йорданов в показанията си заявяват, че св.Радослав Г. платил сумата от 3 500.00 лева на Кунчо в жилището на св.Г. *** и присъствали само тримата, докато свидетелят Ангел Костов Симеонов, допуснат също по искане на ответната страна, твърди  друго - че с Радослав отишли в с.Добролево в дома на Кунчо, защото същият искал да закупи джипа, където Ради и Кунчо разговаряли относно този джип и св.Радослав Г. платил сумата от 3 000.00 лева на Кунчо, като свидетелят не сочи, че е присъствал и другият свидетел - Мирон Йорданов. Те твърдят противоречиви факти както за мястото на извършване на сделката, така и за заплатената стойност на вещта и присъстващите лица.

В писмения си отговор /л.13 и сл. от приложеното гр.д.№ 479/2017г./ обаче ответникът не излага твърдения, че процесната вещ е била закупена.

В тази връзка съдът не кредитира показанията на свидетелите Радослав А.Г., Мирон Йорданов Йорданов и Ангел Костов Симеонов в частта относно продажба на МПС. Свидетелят Радослав е брат на ответника, а свидетелите Мирон Йорданов и Ангел Костов Симеонов са негови приятели, поради което са заинтересовани от изхода на делото.

Съществено е за отбелязване, че уговорки за наличие на договор за продажба на МПС, в случая макар и предварителен е недопустимо да се извършва със свидетелски показания, съобразно забраната в чл. 164, ал.1 от ГПК, тъй като доказването на такива изисква писмен акт, както бе посочено по-горе.

От доказателствата по делото се установи, че е причинено на ищцата увреждане–повредите върху съсобствения и наследствен от покойният й съпруг Кунчо Кунчев автомобил, представляващи предно панорамно стъкло, 2 бр. фарове, задно панорамно стъкло, странични стъкла, стъкло-люк/шибидах/, 2 бр. стопове, срязани 4 бр. гуми, са причинили на ищцата имуществена вреда в размер на изчислената по делото СТЕ в размер на 1601,04 лв.

Спорен в настоящото производство е въпросът дали ответникът /заемател/ е положил грижата на добър стопанин по отношение на заетата вещ. Законът предписва на заемателя да се грижи за чуждата вещ като добър стопанин и да предпочете нейното запазване пред запазването на собствените си вещи. Нещо повече, законът усилва твърде интензивно отговорността на заемателя, като компенсира така безвъзмездността на договора за заем за послужване. Щом като заемателят има полза, редно е тогава той да носи по-голяма отговорност за пазенето на вещта, с която са му услужили. Затова при неизпълнение на тия задължения заемателят дължи обезщетение и за вреди, за които иначе не отговоря, т.е за предизвиканите от случайно събитие, освен ако докаже, че те биха засегнали вещта и при неговата изправност- чл.244, ал.3 от ЗЗД. Не се спори, а и от приложения препис от досъдебното производство се установява, че ответникът на 18.03.2016г. е паркирал автомобила късно вечерта към 22:20 часа на улица в с.Крушовица, за която няма данни да е била осветена. При тези факти, съдът счита, че ответникът не е положил необходимата грижа за вещта, както изисква разпоредбата на чл.244, ал.1 от ЗЗД. Дори да не е  предполагал, че вечерта в с.Крушовица ще  настъпи противозаконно повреждане, но е бил длъжен да предприеме действия, които да гарантират, запазването на заетата вещ, най-малко да е бил поставил алармена система на автомобила и нейното включване, както и да паркира автомобила на паркинг или в двора на имота, в гараж, където е бил на гости, за да няма свободен достъп до този автомобил. Ответникът е можел да остави вещта на някое друго сигурно място, а не късно вечерта към 22:20 часа, в тъмната част на денонощието, да остави автомобила на улицата, за да гарантира запазване на заетата вещ пред запазване на своите вещи. Действията на ответника не показват, че той е положил по-голяма грижа за вещта от тази на добрия стопанин, като е предпочел нейното запазване пред запазването на собствените си вещи. Проявил е небрежност при пазенето на автомобила и за противозаконното му повреждане отговорност носи ответника.

При така установеното, настоящата инстанция приема,че ответникът не е положил грижата, съобразно изложеното по-горе, по смисъла на чл.244, ал.3 от ЗЗД, за запазването на вещта като добър стопанин, в повече отколкото за своите вещи. Фактическият състав на случайното събитие включва не само събития, но и властнически акт или невиновни действия на трето лице. Събитието следва да е непредвидимо от длъжника преди настъпването, така че да може да вземе контрамерки. Събитието трябва да е непреодолимо и непредотвратимо. Трябва да е налице и невъзможност за изпълнение, която е причинена от събитието. Поведението на длъжника не е част от причинно-следствения процес, и това именно изключва вината му и го освобождава от отговорност за изпълнение по смисъла на чл.81 от ЗЗД. Безспорно е, че в конкретният казус "случайното събитие" не е в резултат на невиновно действие на трето лице, а тъкмо напротив-виновно престъпно посегателство по отношение на предмета на заема за послужване.

Доказването на обстоятелства-изключващи отговорността, е в тежест на длъжника-ответника в производството, каквото не бе сторено. Безспорно е, че в съдебната практика се приема в определени хипотези виновното престъпно посегателство от трето лице като случайно събитие. Но в конкретният казус, настоящият съдебен състав приема, че всеки добре информиран водач на превозно средство би предпочел да паркира автомобила си на определено за целта место - Паркинг, а с още по-голямо основание, когато автомобила е зает за послужване-да го паркира в охраняем паркинг, като се има предвид и обстоятелството, че автомобилът е управляван в населено място – с.Крушовица, различно от населеното място на местопребиваването на ответника и различно от уговореното със заемодателя – да се придвижва с автомобила до местоработата му /с.Алтимир – с.Добролево/. Предвид изложеното, съдът приема, че ответникът не доказа по безспорен и несъмнен начин, че е положил грижата на добър стопанин по смисъла на чл.244, ал.1 от ЗЗД по повод изпълнение на договорното си задължение. Ответникът е бил длъжен да ограничи до минимум възможността за престъпно посегателство от трети лица върху автомобила. В този смисъл ирелевантно се явява обстоятелството, дали заемодателят при предаването на вещта е поставил условие автомобилът да се паркира на паркинг или в гараж, тъй като за заемателя по силата на закона съществува задължението да полага грижа по опазване на вещта в по-висока степен от обичайната- чл.244, ал.1 от ЗЗД. От казаното по-горе следва, че дали и доколко ответникът носи вина за настъпилото увреждане е без значение за облигационната отговорност, която носи спрямо ищеца. Настъпилото противозаконно увреждане би могло да се квалифицира и като деликт при липсата на облигационни отношения между страните. Но тъй като тези отношения са налице, то ответникът носи договорна отговорност, която в случая е по-силното основание, т.к. се носи дори и да не е налице вина по отношение на самото деяние – престъпление или административно нарушение.

Ето защо, претенцията, така както е предявена, се явява изцяло основателна. Безспорно по делото стойността на  щетите от повредените резервни части е оценена на 1601,04 лв., според вещото лице. Искът е предявен за сумата в размер на 1383.80 лв. и се явява доказан по основание и размер.

Законната лихва се дължи от датата на предявяването на иска(21.04.2017г.) до окончателното изплащане, каквато лихва съдът следва да присъди върху главницата 1383.80 лв. в полза на ищцата.

По разноските: При този изход на делото право на разноски по делото съгл. чл.78, ал.1 ГПК има ищцата в съответствие с уважената част от исковете. Същата доказва да е извършила такива в общ размер на сумата от 856.00 лева – 500 лева заплатен адвокатски хонорар за осъществено процесуално представителство по настоящото дело, 300 лева - възнаграждение за вещо лице и 56 лева държавна такса.

При този изход на делото на ответника  не следва да му се присъждат разноски.

Воден от гореизложените съображения и на основание чл.244, ал.3 ЗЗД вр. с чл.243 ЗЗД, съдът                                            

                                   

Р      Е      Ш      И    :

 

 

ОСЪЖДА на основание чл.244, ал.3 от ЗЗД Г.А.Г. с ЕГН ********** ***,  ДА ЗАПЛАТИ в полза на Л.П.К. ***, със съдебен адрес за призоваване  и съобщения: гр.Враца, ул.Софроний Врачански, № 3, ет.3, офис №2, чрез пълномощника  адв.Р.С., сумата в размер от 1383.80 лв. /Хиляда триста осемдесет и три лева и 80 стотинки/ – представляващи обезщетение за причинени вреди по лек автомобил „Мицубиши Паджеро“ с рег.№ ВР3156ВВ, рама V464030043, съсобствен с покойният й съпруг Кунчо Пенков Кунчев - поч.на 20.12.2015г., поради нарушаване на поетото задължение от ответника във връзка със сключеният през лятото на 2015 год. между страните договор за заем, а именно да пази и върне дадената в заем вещ с грижата на добър стопанин, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на и.м.- 21.04.2017г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Г.А.Г. с ЕГН ********** ***,  да заплати в полза на Л.П.К. *** със съдебен адрес за призоваване  и съобщения: гр.Враца, ул.Софроний Врачански, № 3, ет.3, офис №2 чрез пълномощника  адв.Р.С., направените деловодни разноски пред настоящата съдебна инстанция в общ размер на 856.00 лв./Осемстотин петдесет и шест лева/, от които 500 лева заплатен адвокатски хонорар за осъществено процесуално представителство, 300 лева възнаграждение за вещо лице и 56 лева държавна такса.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Враца в двуседмичен срок  от уведомяването на  страните, че е изготвено.                                                         

 

 

 

                                                                            РАЙОНЕН  СЪДИЯ: