Решение по дело №126/2021 на Административен съд - Видин

Производството е с правно основание чл.149 и сл. от АПК във вр. с чл.68 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./.

Делото е образувано по жалба на „Фармация-Р“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Видин , против Решение № 452/14.05.2021г. на Комисията за защита от дискриминация, постановено по преписка №357/2019г. по описа на КЗД, с което е установено , че при осъществяване на своята дейност дружеството е подържало и продължава да подържа архитектурна среда , затрудняваща достъпа на хора с увреждания до обект: Аптека „Рени“ - гр. Видин, ж.к. „Стефан Стамболов“, бл. 3, вх. А, ет. 1, извършвайки по този начин дискриминация по смисъла на чл. 5, вр. с чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. по признак „увреждане” ,  наложено му е на основание чл. 47, т. 3, вр. с чл. 80, ал. 2 ЗЗДискр., поради установена дискриминация по признак „увреждане”, имуществена санкция в размер на 250,00 (двеста и петдесет) лева и му е предписано, на основание чл.47,т.4 от ЗЗДискр. в 3-месечен срок от постановяване на решението да предприеме необходимите действия за изграждане на достъпна архитектурна среда до обекта .

Сочи се в жалбата, че от дружеството не е проявено дискриминационно отношение , липсва съществен признак на чл.4 и чл.5 от ЗЗДискр. за субективно , съзнателно осъществяване на признаците на дискриминация . Сочи се , че е изградена достъпна архитектурна среда от години, като е инсталирана безжична звънчева система .

Иска се да се отмени обжалваното решение като незаконосъобразно. Претендират се  направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Комисия за защита от дискриминация – София /КЗД/, в писменото си становище оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да не я уважава, тъй като решението е правилно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения по делото Констативен протокол с вх.№ 12-11-654/25.02.2019г. , на основание чл.40,ал.2 от ЗЗДискр. , в изпълнение на решение на КЗД за провеждане на кампания „Достъпна България“ и заповед на председателя на КЗД, на 21.02.2019г. в 14,40ч. представител на КЗД направил проверка на обект:  аптека „Рени“ , находяща се на адрес : гр.Видин, ж.к.“Стефан Стамболов“, бл.3, ет.1, при която е установено , че аптеката се намира в жилищен блок и към същата водят метални стълби с парапет , който би улеснил в някаква степен хора с двигателни увреждания, но обектът е напълно недостъпен за хора в инвалидни колички. Неразделна част от протокола са изготвените 2 бр. снимки на входа на обекта.

Въз основа на протокола за извършена проверка , от председателя на КЗД е изготвен доклад с вх. № 12-11-2060/20.05.2019г., съобразно който отразеното в констативния протокол от извършената проверка на основание чл.40,ал.2 от ЗЗДискр. във вр. с чл.53 от ЗХУ съдържа данни за осъществено нарушение по смисъла на чл.5, пр. последно от ЗЗДискр., вр. § 1,т.7 и 8 от ДР на ЗЗДискр. Предвид на това е направено предложение да бъде образувано производство за защита от дискриминация по реда на глава ІV, раздел І от ЗЗДискр., в което да се установи налице ли е нарушение на чл.5, пр. последно по признак „увреждане“, във вр. § 1, т.7 и 8 ДР на ЗЗДискр.

Предложението на председателя на КЗД е разгледано на заседание на комисията на 17.07.2019г., която е взела решение да се самосезира и да образува производство по подадения доклад. Производството по преписка № 357/2019г. е образувано с разпореждане № 844/12.08.2019г. на председателя на КЗД. За разглеждането на преписката е определен V - ти специализиран постоянен заседателен състав, който на свое заседание е определил председател и докладчик по преписката. С Разпореждане № 1327/17.09.2019г. председателят на КЗД е определил служител в отдел „Специализирано производство“ на КЗД да извършва необходимите действия, свързани с проучване на преписката, и да ги съгласува с докладчика по преписката.

До управителя на аптека „Рени“ е изпратено писмо с изх. № 16-00-1256/01.11.2018г., с което са уведомени за образуваната преписка и им е дадена възможност да вземат становище в посочен срок. Впоследствие е изпратено и поредно писмо /неприложено по делото/, но е депозиран отговор–становище , в което управителят на дружеството е изложил възраженията си , че е закупил помещението , в което се помещава аптеката, през 1999г.,  като на същото е направено преустройство , за което е издадено разрешение за ползване № 116/28.09.2000г. от РДНСК-Видин. Впоследствие във връзка с изискванията за достъп на лица с увреждания във връзка с препоръките на тяхна организация-Сдружение „Достоен живот“, е монтирано прозвъняващо устройство, което функционира. Приложени са като доказателство Разрешение за ползване № 116/28.09.2000г. и писмо от сдружение „Достоен живот“ , с което е отправена препоръка, във връзка със запитването към тях, за монтиране на позвъняващо устройство. 

Изготвен е доклад - заключение от определения докладчик по преписката, с който е предложено преписката да бъде разгледана в открито заседание.

Заседанието е насрочено за 01.12.2019г. , за която дата жалбоподателят е призован в качеството на ответна страна, като му е указана възможността във връзка с приключване на проучването по преписката на основание чл.59,ал.3 от ЗЗДискр. да се запознае със събраните по преписката материали и възможността да посочи доказателствата , които иска да бъдат събрани. Изпратен е и докладът-заключение по преписката.  На проведеното заседание председателят на КЗД не се е явил и не е взел становище, между страните не е постигнато помирение. На проведеното по общия ред заседание от страна на ответната в производството пред КЗД страна-жалбоподателя по делото , са представени доказателства-КП и снимков материал, за установяване на монтирано позвъняващо устройство , като не е допуснат до разпит доведения свидетел, поради приемане от страна на комисията , че това обстоятелство , а именно , че е монтирано прозвъняващо устройство на обекта , е изяснено.  

Въз основа на събраните по преписката писмени документи и становища на страните, решаващият пети специализиран постоянен заседателен състав на КЗД, е постановил оспореното решение , с което е установил, че при осъществяване на своята дейност дружеството е подържало и продължава да подържа архитектурна среда , затрудняваща достъпа на хора с увреждания до обект: Аптека „Рени“ - гр. Видин, ж.к. „Стефан Стамболов“, бл. 3, вх. А, ет. 1, извършвайки по този начин дискриминация по смисъла на чл. 5, вр. с чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. по признак „увреждане” и му е наложено на основание чл. 47, т. 3, вр. с чл. 80, ал. 2 ЗЗДискр., поради установена дискриминация по признак „увреждане” имуществена санкция в размер на 250,00 (двеста и петдесет) лева. Предписано е на основание чл.47,т.4 от ЗЗДискр. на дружеството в 3-месечен срок от постановяване на решението да предприеме необходимите действия за изграждането на достъпна архитектурна среда до обекта.

Пред настоящата инстанция жалбоподателят, във връзка с указаните му от съда обстоятелства , които следва да установи, е представил отново писмените доказателства , представени и пред административния орган, за установяване на обстоятелството , че е монтирана звънчева система, която сочи като единствена възможна мярка.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване и от лице, за което е налице правен интерес да обжалва  подлежащия на оспорване административен акт-решението на КЗД-София.

Разгледана по същество , жалбата е неоснователна.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган - КЗД, в рамките на предоставените ѝ правомощия, съгласно чл.47 от ЗЗДискр., в качеството ѝ на независим специализиран държавен орган, осигуряващ предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и равенство на възможностите, като  е спазено изискването на чл.64,ал.1 от ЗЗДискр.

Оспореното решение е издадено при спазване на установената от закона писмена форма, съдържа предписаните в чл.66 от ЗЗДискр. реквизити. Посочен е издателят на решението, самосезирането на Комисията, извършените действия по проучването, становищата на ответните страни в производството, какво е установил органът от фактическа и правна страна и какво е решението му по същество на казуса. Изложени са фактическите и правни основания за издаването му.

При издаването му са спазени специалните административно-производствени правила, установени в чл.50 – чл. 70 от ЗЗДискр. В съответствие с изискването на чл.50,т.2, вр.40,ал.2 от ЗЗДискр. производството пред КЗД е образувано въз основа на доклад за самосезиране от председателя на Комисията, взето с решение на заседание на Комисията, във връзка с чл.40,ал.2 от ЗЗДискр. и във връзка с провеждана национална кампания „Достъпна България“. На основание чл.40,ал.2 от ЗЗдискр., във вр. с чл.53 от ЗХУ и в изпълнение на Решение на КЗД от 10.11.2017г., в рамките на кампания „Достъпна България“ е била извършена проверка на място, в гр.Видин, на състоянието на архитектурната достъпност на процесния обект, стопанисван от жалбоподателя, като въз основа на  изготвения КП е образувано производство за защита от дискриминация по реда на гл. ІV-та от ЗЗДискр, за да се установи налице ли е нарушение на чл.5 по признак „увреждане“ във връзка с § 1, т.7 и 8 от ДР на ЗЗДискр., както и да се разпореди преустановяване на нарушението. След образуване на преписката, председателя на КЗД е определил същата да бъде разгледана от пети специализиран постоянен заседателен състав, който на свое заседание е определил докладчик от решаващия състав, след което са предприети действия по изпълнение на процедурата по проучване на преписката и събиране на доказателства, необходими за изясняване на спорните факти и обстоятелства /чл.55,ал.1 от ЗЗДискр./. Установява се , че решението е постановено извън сроковете , разписани в чл.59,ал.1 от ЗЗДискр. , но трайно установена е практиката на ВАС , че същите са инструктивни , и доколкото не са довели до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя , а обратното-на практика е продължен срокът за предприемане на мерки от жалбоподателя , което би могло да доведе до помирително производство, и с оглед обстоятелството , че не е изтекъл срокът по чл.52,ал.1 от ЗЗдискр. поради продължаващия характер на вмененото нарушение , се касае за несъществено нарушение на административно-производствените правила, което не е опорочило крайния акт.

Правилно е приложен и материалният закон.

Чл.4,ал.1 от ЗЗдискр. забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. По смисъла на ал.2 пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр е поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица, чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдана с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. Легално определение на понятието "неблагоприятно третиране" е дадено с разпоредбата на § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на ЗЗдискр., съгласно която това е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. А според § 1, т.8 от ДР на ЗЗДискр. „ на основата на признаците по чл.4,ал.1“ означава на основата на действителното, настоящо или минало, или предполагано наличие на един или повече от тези признаци у дискриминираното лице или у лице, с което то е свързано, или се предполага, че е свързано, когато тази връзка е причина за дискриминацията.

По силата на чл.9 от ЗЗДискр. в производство за защита от дискриминация, е създадено специално правило, при което ако административният орган приеме, че има достатъчно факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, доказателствената тежест се размества и в тежест на ответника е да докаже, че не е нарушил правото на равно третиране.

Съгласно §1.т.1 от ДР на Закона за хората с увреждания, "Хора с увреждания" са лица с физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществения живот, а съобразно т.2 "Хора с трайни увреждания" са лица с трайна физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществения живот, и на които медицинската експертиза е установила вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто.

За да е налице проява на дискриминация по смисъла на чл.4,ал.3 от ЗЗДискр. е нужно административният орган да установи, че са осъществени определени юридически факти, които поставят в по - неблагоприятно положение /или третират/ определено лице или група лица на основата на някои от законово визираните признаци по чл.4,ал.1 от ЗЗДискр. Причината за това нееднакво третиране следва да е именно наличието на признак от посочените в чл.4,ал.1 от ЗЗДискр. у дискриминираното лице.

В случая жалбоподателят е санкциониран за извършено нарушение на чл.5 във връзка с чл.4,ал.1  от ЗЗДискр. по защитен признак „увреждане“.

Изискването за достъпност на архитектурната среда е въведено с чл.9 от Конвенцията за правата на хората с увреждания /ратифицирана със закон на 26.01.2012г., ДВ, бр.12 от 10.02.2012г./. Държавите, ратифицирали конвенцията, са длъжни да предприемат мерки, които да идентифицират и премахват всякакви пречки и прегради пред достъпността по отношение на: а/ сгради, пътища, транспортни и всякакви други открити и закрити съоръжения, включително училища, жилищни постройки, здравни заведения и работни места; б/ информационни, комуникационни и други услуги, включително информационни системи и услуги за спешна помощ. Нормата на чл.4 от ЗЗДискр. забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на признак „увреждане“.

Разпоредбата на  чл.5 от ЗЗДискр. определя като дискриминация изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места. Законът не дава дефиниция на понятието публично място. То следва да се тълкува, изхождайки от целта на ЗЗДискр. и в съответствие с чл.9 от Конвенцията за правата на хората с увреждания – съгласно цитираната норма от Конвенцията целта е да се даде възможност на хората с увреждания да живеят самостоятелно и да участват пълноценно във всички аспекти на живота, като имат достъп до всички удобства и услуги, отворени или предназначени за широката общественост, както в градските, така и в селските райони. Следователно сградите, в които се предоставят услуги, предлагани публично, могат да се определят като публично място.

Изискването  чл.5 от ЗЗДискр е императивно и абсолютно и засяга всички правни субекти, независимо дали тези субекти са публични или частни. В съдебната практика е безпротиворечиво възприето, че задължение и отговорност за осигуряване на достъпна архитектурна среда имат всички субекти, щом предлагат обществени услуги. /Решение № 6959 от 09.06.2016г. на ВАС по адм. д. № 6376/2015г./ Съобразно чл.53,ал.1 от ЗХУ, хората с увреждания имат право на равен достъп до физическата среда на живеене, труд и отдих, лична мобилност, транспорт, информация и комуникации, включително до информационни и комуникационни системи и технологии, както и до всички останали удобства и услуги за обществено обслужване в урбанизираните територии, като съобразно ал.2,т.2 достъпът се осъществява чрез идентифициране и премахване на всякакви пречки и прегради пред достъпността, които се отнасят към сгради и съоръжения за обществено обслужване в изредените в разпоредбата области, сред които и търговията. Съобразно чл.53,ал.3 от ЗХУ правилата, нормите и нормативите (минималните стандарти) за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията по ал. 2, т. 1, 2 и 3 се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството, като съобразно чл.55 от ЗХУ собствениците на елементи на достъпната среда, сгради и съоръжения по чл. 53, ал. 2, т. 1 и 2, собственост на физически и юридически лица също имат задължение за привеждането им в съответствие с наредбата по чл. 53, ал. 3. Това задължение произтича и от нормите на чл.169,ал.1 от ЗУТ във вр. с  чл.2 от Наредба № 4 от 01.07.2009г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания (обн., ДВ, бр. 54 от 14.07.2009 г., в сила от 14.07.2009 г., доп., бр. 54 от 15.07.2011 г., отм., бр. 12 от 12.02.2021 г., в сила от 13.03.2021 г.)., във връзка с чл.169,ал.4 от ЗУТ. Разпоредбите на чл.35 и чл. 36 от Наредбата предписват задължения към собствениците на всички сгради с обществен характер /за обществено обслужване/ за привеждането им в съответствие с изискванията й, което за процесния случай представлява осигуряване на достъп по някой от предвидените в същата способи за осигуряване на достъпни елементи на сградите и съоръженията и свързване помежду им с достъпни маршрути. Нормите на наредбата са адресирани към всички собственици на сгради с обществено предназначение и инвеститори по смисъла на чл.161 от ЗУТ, предвид разпоредбата на чл. 2 от същата, свързана с инвестиционен процес, вкл. по поддържане на сградите. Изискванията за изграждане и поддържане на достъпна среда са свързани с експлоатацията на имота. В случая независимо, че обектът е с разрешение за ползване от 2001г. по силата на посочените по-горе разпоредби жалбоподателят, като субект, предоставящ обществени услуги, е имал задължение да създаде и подържа достъпна архитектурна среда. „Достъпна среда“ съгласно § 1, т.2 от Наредба № 4 от 01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания/отм. ДВ, бр. 12 от 12.02.2021 г., в сила от 13.03.2021г.,/ е среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без увреждания, може да ползва свободно и самостоятелно. Не съдържа различни относими по случая разпоредби и НАРЕДБА № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, oбн., ДВ, бр. 12 от 12.02.2021 г., в сила от 13.03.2021 г., попр., бр. 18 от 2.03.2021 г., доп., бр. 42 от 18.05.2021г., в сила към момента на постановяване на оспореното решение. Съобразно §.1,т.2 от ДР на действащата към момента наредба "Достъпна среда" е среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без увреждания може да ползва свободно и самостоятелно,т.е съдържа идентични изисквания, като в.т.1 от наредбата са посочени лицата с намалена подвижност . В случая се установява по делото, че такава среда не е осигурена за обекта на жалбоподателя. Не отговаря на горните изисквания за „свободно“ и „самостоятелно“ ползване монтирането на позвъняващо устройство, тъй като същото не осигурява такъв достъп до помещението на аптеката . Представеното писмо от сдружение „Достоен живот“ е с характер на становище, без правна стойност, като посочената „препоръка“ от частно-правен субект не изключва задълженията на жалбоподателя, произтичащи от законовите разпореди, посочени по-горе. По повод възражението, че е невъзможно да бъде монтирана рампа, не са ангажирани доказателства от жалбоподателя за липса на такава техническа възможност. Освен това наредбите,както действащата към момента , така и отменената , предписват различни възможности за осигуряване на достъпност, разписани в чл.14 от наредбата/отм/, като чл.40 от наредбата /отм./изрично препраща към чл.15,чл.16 и чл.17 от същата, съответно чл.47 от действащата наредба препраща към чл.18,19,20,56 от същата, като жалбоподателят не е установил, че липсва техническа възможност за осигуряване на достъпност по който и да е разписаните в наредбите начини /например подемна платформа/, вкл. и по чл.41 от Наредба №4/отм./ , съответно чл.48 от действащата наредба към момента на постановяване на оспорваното решение. Изрично е указана на жалбоподателя необходимостта да ангажира доказателства, че са били предприети мерки, осигуряващи безпрепятствен достъп в обекта, но такива доказателства не са ангажирани-представените такива са представени и пред административния орган. Съобразно посоченото по-горе, не са такива мерки монтиране на звънчева система, тъй като и при същата хората в неравностойно положение нямат достъп до помещението, в което се предлагат услугите на дружеството, което също води до различно третиране в нарушение на ЗЗДискр.

Предвид горното, като не е осигурил достъпна среда за лица със затруднена двигателна подвижност, жалбоподателят е допуснал неравно третиране по отношение на тези лица, с което е извършил нарушение на чл.5 във вр. с чл.4,ал.1 от ЗЗДискр. Предвид горното правилно е установено нарушение от КЗД.

Изрично е предвидено правомощие на КЗД в чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр., да дава задължителни предписания по спазването на закона. Дадените задължителни предписанията са законосъобразни, тъй като те съответстват на установените факти и на материалния закон и са насочени към постигане на целта му-осигуряване на достъпна среда за хората в неравностойно положение , поради което решението и в тази част е законосъобразно .

Съгласно чл.80,ал.1 и 2 от ЗЗДискр., който не изпълни задължение, произтичащо от този закон, се наказва с глоба от 250 до 2000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание. Когато нарушението е извършено при осъществяване дейността на юридическо лице, на него му се налага имуществена санкция в размер от 250 до 2500 лева. Осигуряването на достъпна архитектурна среда е задължение, което произтича пряко от ЗЗДискр, като нарушението му води до налагане на санкция съобразно посочената разпоредба. В случая съобразно изложеното по-горе е извършено от жалбоподателя нарушение на чл.5 от ЗЗДискр.във вр. с чл.4,ал.1 от ЗЗДискр., поради което законосъобразно му е наложена санкция. Наложената санкция на ЮЛ е в минималния, предвиден в разпоредбата размер, поради което не би могла да бъде коригирана от съда, поради което и в тази част решението на КЗД е законосъобразно .

Предвид гореизложените съображения жалбата е неоснователна. Решението на КЗД е законосъобразно като постановено от компетентен орган, при спазване на изискуемата форма и съдържание, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на същия , поради което не са налице основания за отмяната му по чл.146 от АПК .

С оглед изхода на делото и претендираното от процесуалния представител на ответника КЗД, юрисконсултско възнаграждение, жалбоподателят следва да заплати такова в размер, който следва да бъде определен на 100 лева, на основание чл.78,ал.8 от ГПК вр. 37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 144 АПК.

Водим от горното и на основание чл.172,ал.2 от АПК, Административният съд

 

                                  Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Фармация-Р“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Видин, против Решение № 452/14.05.2021г. на Комисията за защита от дискриминация, постановено по преписка №357/2019г. по описа на КЗД, с което е установено, че при осъществяване на своята дейност дружеството е подържало и продължава да подържа архитектурна среда, затрудняваща достъпа на хора с увреждания до обект: Аптека „Рени“ - гр. Видин, ж.к. „Стефан Стамболов“, бл. 3, вх. А, ет. 1, извършвайки по този начин дискриминация по смисъла на чл. 5, във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. по признак „увреждане”, наложена му е на основание чл. 47, т. 3, вр. с чл. 80, ал. 2 ЗЗДискр. имуществена санкция в размер на 250,00 (двеста и петдесет) лева и му е предписано в 3-месечен срок да предприеме необходимите действия за изграждане на достъпна архитектурна среда, като неоснователна.

ОСЪЖДА „Фармация-Р“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Видин, представлявано от Р.Б.С., да заплати на Комисията за защита от дискриминация-гр.София, разноски за производството в размер на 100 /сто/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението му на страните.

 

 

                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :