РЕШЕНИЕ
№ 856
гр. Пловдив, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:В. П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20235300501365 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Х. И. К. против Решение № 449/20.12.2022г.,
пост. по гр.д.№ 2618/2021, АсРС, с което е допусната съдебна делба между Х. И. К.,
ЕГН ********** от ***; В. П. Г., ЕГН ********** от ***, по отношение на следния
недвижим имот: СОС с идентификатор 00702.512.200.6.7, по КК и КР на А., одобрени
със заповед № 300-5-52/08.07.2004 г. на ИД на АК, с адрес на имота ***, който СОС се
намира на ет.*** в сграда с идентификатор № 00702.512.200.6 с предназначение
жилищна сграда-многофамилна (разположена в ПИ с идентификатор №
00702.512.2000), с предназначение на самостоятелния обект – жилище/апартамент, на
едно ниво с площ 63.68 кв.м., ведно с прилежащите части: изба № 4 и 4.50 % ид.ч. от
общите части на сградата и правото на строеж в/у мястото, при съседни СОС: на същия
етаж: № 00702.512.200.6.8, под обекта № 00702.512.200.6.4, над обекта №
00702.512.200.6.10,
при квоти: 1/6 ид.ч. Х. И. К., ЕГН **********
5/6 ид.ч. за В. П. Г., ЕГН **********,
като иска по отношение на Л. П. П., ЕГН ********** от *** , е отхвърлен.
Жалбоподателката Х. К. поддържа, че постаонвеното решение е неправилно и
1
незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалните правила и
материалния закон. Основното й оплакване е, че съдът не е уважил направеното
възражение за нищожност на нотариалната сделка, с която В. Г. е закупил собствените
на неговата баба Л. Р. идеални части от съсобствения имот. Поддържа се, че съдът е
направил неправилен извод за действителност на нотариалното удостоверяване, т.к. не
е обсъдил всички събрани по делото доказателства, като е игнорирал писмените
такива, които доказват, че Л. р. е била в добро здравословно състояние и е можела да се
подписва, поради което не е имало необходимост от поставяне на отпечатък от палец
при изповядване на сделката. Изложени са доводи в подкрепа на тезата, че поставяне
на отпечатък е допустимо при наличие на трайно увреждане на здравето и е налице
някакъв недъг. Счита, че неспазването на формата на договора чрез полагане на
пръстов отпечатък вместо подпис е основание за нищожност на сделката по смисъла на
чл.576 във вр. с чл.579, ал.2 от ГПК. При това положение счита, че делбата следва да се
допусне между всички съделители при квоти -3/6ид.ч. за нея, 2/6ид.ч. за В. Г. и
1/6ид.ч. за Л. П.. Моли съда да отмени решението и допусне делбата при
претендираните права.
Жалбоподателката Х. К. е подала и частна жалба против Определение №
965/08.03.2023г., пост. по същото дело, с което е изменено Решение № 449/20.12.2022
г. в частта му за разноските, като жалбоподателката е осъдена да заплати на Л. П. П.
сумата 1500 лв., разноски, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Поддържа, че определението е неправилно, т.к. съдът не е изложил мотиви защо счита,
че жалбоподателката дължи разноски в производството. Излага съображения, че
правата на тази страна се оспорват от В. Г. , а не от нея, поради което именно той
следва да заплати разноски в производството. Освен това сочи и че в делбения процес
всяка страна има качеството и на ищец и на ответник, поради което и тя не следва да
отговаря за разноските на тази страна. Моли за отмяна на обжалваното определение.
Въззиваемите страни В. П. Г. и Л. П. П. оспорват подадената въззивна жалба,
като считат неоснователно релевираното възражение за нищожност на НА за покупко-
продажба, който легитимира В. като собственик на 4/6ид.ч. от имота. Считат,че
съществуването на недъг е фактически въпрос, който следва да се преценява във всеки
конкретен случай и индивидуално и тази преценка принадлежи на нотариуса, пред
който се изповядва сделката. Считат, че от събраните гласни доказателства се
установява категорично, че такава преценка е направена с оглед състоянието на
прехвълителката. Считат и че фактът, че в същия ден тя е положила подпис пред
банкова институция не води до извод, че е могла да се подпише и пред нотариуса,
доколкото във втория случай се е налагало подписването на множество документи.
Поддържат и че приетата по делото СМЕ потвърждава извода, че е възможно един
човек да вижда достатъчно добре заобикалящата го среда, но без помощни средства да
не може да вижда добре написани текстове. Не на последно място се сочи , че по
2
делото не се оспорва факта пръстовият отпечатък да е положен от прехвърлителката.
Не се сочат и обстоятелства за опорочаване на волята й. Молят за потвърждаване на
обжалваното решение. Претендират разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
съделител, останал недоволен от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е
редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Производството по делото е въззивно – делба І фаза, по допускането.
Обжалваното решение е постановено от местно и родово компетентен орган, в
рамките на сезирането си с исковата молба, като е разрешен повдигнат правен спор за
делба на недвижим имот. Постановеното решение е валидно и допустимо.
Правилността на решението се проверява с оглед направените оплаквания във
въззивната жалба.
Основният спор на въззивното производство е основателността на направеното
от жалбоподателката възражение за нищожност на НА №186, т.5, д.2655/2019 на СлВп-
А., с който Л. Р. е продала на внук си В. Г. собствените си 4/6 ид.ч. от процесния имот.
Прехвърлителката не е подписала нотариалния акт, а е снет отпечатък от десния й
палец с отбелязване, че това се е наложило поради нарушено зрение.
От фактическа страна се установява от представената медицинска документация
– амбулаторни листове, както и от разпита на личната й лекарка Н. Х., че Л. Р. е имала
мозъчно-съдова болест и хипертония, но се е търсила помощ и не е диагностицирано
заболяване на очите.
По делото са приложени и копия на документи, съставени в Пощенска банка в
дена на сделката, на които фигурира подпис на прехвърлителката Р..
Като свидетели по делото са разпитвани и И.Т., И. К. и М.Н..
Свидетелят Т. твърди, че в качеството си на адвокат е подготвил двете сделки –
тази, с която Р. продава на внука си собствените си идеални части и прехвърлителната
сделка, с която Г.Г. дарява сина си със собствената си 1/6ид.ч. от имота. Свидетелят
твърди, че е присъствал на сделките, които били изповядани в един и същи ден. Първо
било изповядано дарението, а след това покупко-продажбата. Сделките били оформени
от помощник нотариус по заместване М.Н.. Според свидетеля Л. Р. била адекватна
през цялото време, разговаряла с всички присъствали, обяснила желанието си да
продаде имота, споделяла за внуците си, както и че е щастлива на тази възраст да може
да ги гледа. Според свидетеля когато помощник нотариусът прочел нотариалния акт и
приканил страните да подпишат, Р. заявила, че няма възможност да изпише имената си,
защото не се чувства уверена. Казала че не вижда добре и се притеснява да не се
3
обърка. Поискала да положи отпечатък от палеца си и нотариалният акт бил оформен
по този начин Свидетелят твърди, че не е знаел предварително за проблем на
клиентката си. Това станало известно в кантората на нотариуса. Изрично подчертава,
че там Р. е заявила, че не се чувства сигурна и я е страх и се притеснява да изписва
имената си. , за да не обърка нещо.
Свидетелят И. К. е дъщеря на жалбоподателката. Тя твърди, че баба й не е имала
проблеми със зрението. За възрастта си била в добро здравословно състояние, взимала
лекарства за сърце, за високо кръвно налягане и за оросяване на мозъка. Справяла се
сама във всичко, дори се грижила на дъщеря си / леля на свидетелката/, която била
болна от деменция. Плетяла пуловери, терлици, справяла се с дистанционното на
телевизора и на климатика. Имала едни счупени очила, които дори не слагала.
Свидетелката М.Н. е помощник-нотариуса по заместване пред когото е
изповядана процесната сделка. Тя твърди, че е снела самоличността, изяснила волята
на страните за сключване на сделката, съдържанието на нотариалния акт. Приканила
участниците да подпишат нотариалния акт и саморъчно да изпишат имената си.
Продавачката започнала да се подписва и да пише имената си, но казала, че не вижда
добре и се притеснява дали ще може да изпише правилно и четливо името. Когато
разбрала че трябва да изпише името си на десет места казала, че не е в състояние,
защото не вижда добре и помолила за друг начин. Тогава помощник нотариуса
предложил полагане на пръстов отпечатък. Според свидетелката , когато започнала да
пише, продавачката изписвала буквите едва върху друга. Този факт дал основание на
помощник нотариуса по заместване да приеме, че поради затруднения със зрението
тази страна в производството не може да изпише името си и да се подпише
собственоръчно.
По делото е приложено и копие от нотариалното дело, от което се установява, че
всички документи – декларации и прочие, изходящи от Р. са оформени с полагане на
пръстов отпечатък.
Приета е и СМЕ изготвена от в.л. доц. д-р С., която се възприема от съда като
компетентна и обективна. Заключението на експерта е, че от представената
медицинска документация не може да се направи извод за проблеми със зрението у
продавачката Р.. Счита, че с оглед възрастта й – ***г. към момента на сделката,
предполага наличието на пресбиопия, която обичайно започва около 50-та годишнина
на човек. Счита, че намалението на зрението , при липса на други данни е било
обичайно за тази възраст. Заявява, че зрението за четене и писане е различно от
остротата на зрението на по-далечни разстояния, както и че е напълно възможно без
помощни средства човек да се ориентира в заобикалящата го среда , но да изпитва
затруднения при четене и писане.
При така установеното фактически съдът намира, че възражението за
4
нищожност на нотариалното удостоверяване по реда на чл.576 от ГПК за
неоснователно. Действително не се установи диагностицирано заболяване на очите,
респ. намаление на зрението у прехвърлителката Л. Р.. Доказва се, обаче, че към
момента на съставяне на нотариалния акт, обективиращ продажбата на имота, тя е
започнала да се подписва и изписва имената си, но е срещнала затруднения .
Свидетелката Н., която е присъствала в качеството си на длъжностно лице е
констатирала, че продавачката изписва буквите една върху друга. Както подчертава
ВКС в свое Р№ 621/13.07.2011г., по гр.д.№1195/2009, 1г.о., В правомощията на
нотариуса е да прецени дали се налага полагането на заместващ подписа отпечатък от
палеца, дори в случаите в което не е налице недъгавост, но подписът не е четлив и не
може да се установи, че лицето си служи обичайно с този нечетлив подпис. В случая е
записано в нотариалния акт, че се полага отпечатък от палец поради нарушено зрение.
Помощник- нотариусът по заместване е констатирал сам невъзможността за полагане
на четлив подпис и четливо изписване на имената – „ изписваше буквите една върху
друга“. За причината за това е приел изявлението на самата страна по сделката –
влошено зрение. Не е в неговите правомощия да издирва специална медицинска
документация в тази насока, за да се удостовери дали действително е налице подобен
здравословен проблем. Тази фактическа обстановка се установява и от другия разпитан
свидетел, присъствал на сделката – Т.. Обстоятелството, че в същия ден
прехвърлителката е подписала документи в банката не може опровергае горните
изводи, доколкото става въпрос само да полагане на три подписа. Видно от самите
банкови документи изписването на парафа е много сгъстено и с неуверени движения.
В нотариалното производство, предвид броя на екземплярите на нотариалните актове,
които трябва да бъдат подписани, както и на необходимите декларации е напълно
обяснимо, че прехвърлителката не е успяла да изпише четливо имената си и да положи
подпис. Не следва да се забравя и факта, че в случая е необходимо това изписване да е
и четливо до степен на идентифицируемост. Може болестното нарушение на
двигателните способности на лицето да не са толкова дълбоки, че да водят до
недъгавост, но да препятстват полагането на четлив текст. Това обстоятелство намира
своето обяснение с възрастта на продавачката и се подкрепя от изводите на СМЕ,
според които дори и да се справя добре в бита си и в околната среда е мислимо човек
да не се справя с четене и писане. Следва да се посочи , че и в други свои решения
ВКС е разяснявал, че в правомощията на нотариуса е да пристъпи към полагане на
отпечатък вместо параф поради неграмотност или недъгавост, в по-широк смисъл
/Р№313/22.06.2011, гр.д.№1409/2010, 4г.о., Р№187/20.02.2009, гр.д.№633/2008, 1г.о. – в
което пък изрично е подчертано, че предвидената възможност за полагане на отпечатък
от палеца с оглед установяване на автентичността на изявленията направени от лице,
страдащи от някакъв недъг ги защитава от възможна подправка при не особено
обработен почерк и подпис поради затруднението за писане/.
5
Предвид изложеното съдът намира, че направеното възражение на нищожност
на нотариалното удостоверяване на сделката, по силата на която страната В. Г. е
придобил идеалните части от процесния имот от своята баба Л. Р. е неоснователно, а
самата сделка действителна, като извършена при спазване на предвидената от закона
форма.
При това положение следва да се признаят правата на Г. от собствеността върху
процесния имот както следва – 4/6ид.ч. получени от неговата баба и 1/6ид.ч. – от
неговата майка, като за последните по делото няма и спор.
Правата на жалбоподателката върху името произтичат от наследственото
правоприемство от покойния й баща – И.Р. и са в размер на 1/6ид.ч.
Не се установяват права на собственост на втория въззиваем Л. П., доколкото
към момента на смъртта на майка й Г.Г. тя не е притежавала никакви собственически
права.
Съдът няма да обсъжда подробно представените доказателства за възникване
правото на собственост на наследодателите и прехвърлителите, доколкото по този
въпрос не се спори в настоящето производство.
По тези съображения съдът намира че следва да се допусне делба на процесния
недвижим имот при квоти 5/6ид.ч. за Г. и 1/6ид.ч. за К..
До същите правни и фактически изводи е достигнал и първоинстанционния съд,
поради което и обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
По частната жалба
Жалбоподателката К. поддържа , че неоснователно съдът я е осъдил да заплати
разноски в първоинстанционното производство на страната Л. П., т.к. тя не е оспорвала
нейните права.
Л. П. е конституирана в производството като наследник на починала в хода му
страна Г.Г.. Искът за делба е предявен от жалбоподателката против Г. и Г. с твърдения,
че Г. притежава права на собственост. Доколкото това не се установява в процеса, то
искът за делба по отношение на наследницата й Л. П. е отхвърлен. На осн. чл.78 от
ГПК ищецът дължи разноски на ответника в случай на отхвърляне на иска. Независимо
от факта, че в делбения процес всяка от страните има качеството на ищец и ответник, в
случай на отхвърляне на иск лицето, което е направило твърдения въз основа на които
е конституиран ответник дължи разноски. Същите съставляват вид обезщетение за
причинени вреди поради неоснователното въвличане като страна в процеса. Ето защо
жалбоподателката, инициирала делбения процес дължи разноски на страната, по
отношение на която не са установи права на собственост върху общия имот и искът
спрямо нея е отхвърлен. Постановеното определение е правилно и законосъобразно.
6
По разноските
Въззиваемите страни са претендирали разноски в производството, но по делото
липсват доказателства за сторени такива, както и не е представен списък с разноски,
поради което и такива няма да бъдат присъждани.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 449/20.12.2022г., изменено с Определение №
965/08.03.2023г., пост. по гр.д.№ 2618/2021, АсРС
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7