№ 46
гр. Пазарджик, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20225200500656 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
В исковата си молба против М. Й. и В. П. ищците – съпрузите Н. Г. и К.
Г., твърдят , че по силата на сделка от 1997 година са придобили собственост
върху дворно място с построени в него къща на 83 кв. м. и плевня на 23 кв. м.
Този имот към момента на сключване на сделката , представлявал парцел
ХІІІ-796 в кв.47 по плана на с. Д. от 1978 година.
Освен тези две сгради в дворното място , притежавали и гараж на 28 кв.
м. и селскостопанска сграда на 41 кв.м. ,като строителството им било
извършено от тях още преди придобИ.ето на имота.
Към момента имота бил с идентификатор 23008.8.527 с площ 477 кв. м.
С влязло в сила решение на РС В. по гр.д.№546 по описа за 2018
година, бил уважен предявен от двете ответници иск , като било прието по
отношение на ищците ,че М. Й. и В. П. са собственици на ½ идеална част от
описания имот.
Молят да бъде допусната делба при права ½ ид. ч за ищците и ½ за
1
ответниците.
В допълнителна молба ищците изрично са посочили ,че сградите в
имота са тяхна изключителна собственост, като се иска делба само на
поземления имот.
В писмения си отговор ответниците не оспорват наличието на
съсобственост , като твърдят , че 1/2 идеална част от имота са придобили по
сделка с продавач бащата на М. Й.. Имота бил придобит при условията на
имуществена общност и след смъртта на наследодателя им В.Й. – съответно
съпруг и баща на ответниците, техните права са в размер на 3/8 ид.части
имота за М. Й. и 1/8 идеална част за В. П..
Правата им били признати със съдебно решение. Другата ½ идеална
част от имота принадлежала на брата на прехвърлителя по сделката , с която е
придобит имота – А.М. Имота се владеел общо от ответницата по сделката Й.
и съпруга и, съответно от А.М.
Оспорват твърдението ,че в имота има изградени само две
сгради./Тввърденията в исковата молба са ,че в имота има четири сгради
,всички изключителна собственост на ищците/.
В отговора се твърди ,че сградите са пет. Сградата с идентификатор
23008.8527.1 с площ 84 кв.м била жилищна сграда , като не оспорват
собствеността на ищците върху нея; сградата с идентификатор 23008.8.527.4
,представлявала селскостопанска сграда с площ 24 кв.м./ в исковата молба се
твърди ,че от 22 кв.м./,също изключителна собственост на ищците
По отношение на сградата с идентификатор
23008.8.527.3,представляваща гараж на 28 кв.м. оспорват твърденията в
исковата молба ,като твърдят ,че и върху тази сграда има съсобственост ,
съответна на правата в дворното място.
Селскостопнаската сграда от 41 кв.м. била изключителна собственост на
ответниците , изградена от М. Й. и съпруга и.
Сочат , че в имота има пета сграда с идентификатор 23008.8527.2 с
площ от 12 кв.м. , върху която също имало съсобственост.
Обосновават теза ,че делбата на ПИ е недопустима , поради наличие на
хоризонтална етажна собственост.
Във връзка с отговора на исковата молба ищците са посочили
2
допълнително ,че жилищната сграда от 12 кв.м. ,не е самостоятелна такава , а
представлява баня , инкорпорирана в жилищната сграда от 84 кв.м.
Гаражът бил изключителна собственост на ищците , тъй като бил
построен от праводателя им А.М.и владян от него със знанието и съгласието
на праводателя на ответниците И.М. в продължение на 26-27 години.
Същите доводи , тоест позоваване на придобивна давност , се излагат и
по отношение на селскостопанската сграда от 41 кв.м.
Становището на ответниците изразено в писмения отговор е претърпяло
частична промяна ,като в първото заседание са посочили ,че оспорват
изключителната собственост на ищците по отношение на всички сгради в
имота.
С решение на РС В. от 15.07.2021 година ,постановено по гр.д.№480 по
описа за 2020 година е отхвърлен иска за делба .
Така постановеното решение е обжалвано от Н. Г. и К. Г..
Намират решението за порочно, като необосновано в резултат на
процесуални нарушения и погрешно приложение на материалния закон.
Молят да бъде отменено и допусната делба на имота.
Първоинстанционният съд приел, че ищците и ответниците се явяват
съсобственици не само на поземленият имот, чиято делба е поискана, но и на
всички постройки, които са изградени в него по силата на чл. 92 и 97 от ЗС.
Съдът на практика приел,че е недопустимо да се иска делба само на
терена, при наличие на съсобствени постройки в него.
Постройките в поземления имот предмет на иска за делба били
собственост само на ищците .
Но дори да се допусне, че изводът на съда за наличие на съсобственост
между ищците и ответниците и по отношение на постройките в дворното
място, възникнала по силата на чл. 92 от ЗС, е правилен, постановеното
решение, с което се приема, че делбата на поземления имот е недопустима
също било погрешно. Не се касаело „етажна собственост" по смисъла на чл.
38 от ЗС, при която теренът се явява обща част и не подлежи на делба.
Въпросът- дали е допустима делбата на съсобствен поземлен имот,
който е застроен със сгради, които могат да бъдат обект на собственост и
принадлежат на различни лица, бил разрешен още с Пост. № 2/04.05.1982 год.
3
по гр.д.№ 9/1981 г. на Пленума н ВС.
В хипотеза, в която сградите в съсобствения поземлен имот са
съсобствени, делбата само на терена, без сградите в поземления имот е
допустима.
Поради несъобразяването с приетото в това Постановление на Пленума
на ВСР, решението било порочно като противоречащо на материалния
закон.
В първоинстанционното решение се приемало, че всички сгради в
поземленият имот предмет на делбата са съсобствени между страните, защото
са строени от праводателите на ищците - А.М.и З.М., или от самите ищци,
върху съсобствен терен, без учредено право на строеж от другия
съсобственик- И.М. или от неговите наследници по закон / ответниците /.
Решението от първата фаза на делбата в частта, с която се приема, че
сградите в дворното място са съсобствени, не се ползвало със сила на
пресъдено нещо, тъй като те не са предмет на иска за делба, нито може да се
отрази на допустимостта на делбата на поземления имот, според
жалбоподателя. Приетото обаче било порочно.
Съдът приел, че ищците не са доказали, че са еднолични собственици
на жилищната сграда и плевнята находящи се в поземления имот предмет на
иска за делба въз основа на сделката за покупко -продажба с Нот. Акт № 19
/11.12. 1997 год. тъй като не били доказали, че праводателят им по тази
сделка - А.М./ баща на ищцата Н. Г. / е бил индивидуален собственик на тези
сгради , които са строени от него без учредено право на строеж в съсобствен
парцел с брат му - И.М., от което следвало, че собствеността възниква за
всички съсобственици по силата на чл. 92 от ЗС. Ищците ,според
първоинстанционния съд, следвало да релевират възражение, че са придобили
½ ид.ч. част от същите сгради по оригинерен начин - с давностно владение,
което те не са направили и следователно не са доказали по адекватен начин че
са еднолични собственици на въпросните две сгради.
По отношение на гаража и навеса -/ които не са били предмет на
сделката с Нот. акт N919/1997 г./ за които ищците са заявили, че са станали
собственици по оригинерен начин и са събрани по делото писмени и гласни
доказателства- доказващи твърдението им- липсвало всякакво обсъждане
отстрана на съда.
4
С отговора , ответниците признали че ищците са собственици на
жилищната сграда и плевнята в поземления имот предмет на иска за делба ,
като са подържали,че имат права върху гаража и навеса по силата на
приращение по чл. 92 от ЗС.
След подаване на отговора в открито съдебно заседание /второ по ред/
било направено оспорване на изключителните права на ищците върху всички
сгради
Считат ,че тези действия са в нарушение на чл. 143/3/ и чл. 147т.1 от
ГПК - което е недопустимо щом не е направено своевременно.
Съображенията на съда , предизвикани от това оспорване били
незаконосъобразни, като противоречащи, както на диспозитивното, така и на
служебното начало по чл. 6 /2/ и 7/1/ от ГПК , както и на други
процесуалноправни норми.
Така направеното оспорване, без ответниците да заявяват, че оспорват
правата на собственост на праводателя на ищците в сделката по нот. акт №
19/1997 год. , не означавало, че за ищците възниква задължение да доказват,
че праводателят им, или те самите са придобили собствеността по първичен
/оригинерен/ начин.
Направения от съда доклад не съдържал произнасяне с изричен
диспозитив по всеки един от въпросите по чл. 146 ал.1 и 2 и най- вече - щом
като е възприел посоченото изявление на адв. Ч. в с.з. от 30.03-2021 год. като
изменение на първоначалните изявления и становище на ответниците в
отговора им по чл. 131 от ГПК ,съдът следвало да промени доклада си, като
укаже на ищеца за кои от твърдените факти не сочи доказателства, съгл. чл.
146 /2/ от ГПК.
Относно правото на собственост на ищците върху гаража и навеса -
придобито на оригинерно основание, се подържат доводите , изложени в
писмената защита пред първоинстанционния съд.
Писмен отговор на въззивната жалба не е постъпил.
С решение от 21.11.2021 година, постановено по В гр.д.№ 631 по описа
за 2021 година на Пазарджишки окръжен съд е отменено решението на РС В.
и допусната съдебна делба между Н. А. Г. , ЕГН **********, с постоянен
адрес в с. Д. , община Р., уп. „Ст. К. „ № 2 и К. Г. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес в с. Д. , община Р., ул. „Ст. К. „ № 2, от една страна и М. И.
5
Й. , ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Д. , община Р. ,ул. „Кр П. „ № и
В. В. П. , с постоянен адрес в гр. В. , ул. „Г. Б. „ № 27А, от друга страна ,на
следния съсобствен недвижим имот - дворно място, находящо се в с Д.,
община Р., ул. „ С. К. „ N° 2, с площ от 469 кв.м., представляващо ПИ с
идентификатор 23008.8.527, по кадастралната карта и кадастралните регистри
на с. Д. , община Р.., при права –За Н. А. Г. , ЕГН **********, с постоянен
адрес в с. Д. , община Р., ул. „Ст. К. „ № 2 и К. Г. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес в с. Д. , община Р., ул. „Ст. К. „ № общо ½ ид.ч. и за М. И. Й.
, ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Д. , община Р. ,ул. „Кр П. „ № 1 и В.
В. П. , с постоянен адрес в гр. В. , уп. „Г. Б. „ № 27А, общо ½ идеална част.
Проведено е касационно производство по жалба на ответниците по
предявения иск.
С определение по гр.д.№ 487 по описа за 2022 година на ВКС е
допуснато касационно обжалване, поради вероятната недопустимост на
решението, като постановено по нередовна искова молба.
Върховния касационен съд е посочил в решението си , че исковата
молба, с която се инициира съдебната делба, следва да отговаря на
определени законови изисквания. Ищецът следва да твърди, че съществува
съсобственост, да посочи фактите, от които тя произтича, а когато произтича
от наследяване - да посочи кои са наследниците и на какво основание
наследодателят е притежавал правото на собственост. Недвижимите имоти,
чиято делба се иска, следва да бъдат описани по тяхното местонахождение,
вид, граници и площ според актуалния им териториално - устройствен статут.
Допускането до делба на поземлен имот без построените в него сгради е
възможно само в определени хипотези. Когато ищецът желае подялба само на
поземления имот, като твърди, че всички сгради в последния са негова
индивидуална собственост (какъвто е настоящият казус), същият е длъжен на
основание чл. 127, ал, 1, т. 4 ГПК да изложи в исковата молба подробно какви
сгради са налице в имота и на какво конкретно придобивно основание е
станал собственик на всяка една от тях, като ангажира и съответните
доказателства. Тези обстоятелства са от съществено значение за преценка
допустимостта на делбата само на поземления имот и неизлагането им води
до нередовност на исковата молба.
Касационната инстанция е счела ,че исковата молба не е съобразена с
6
изискванията на ГПК. Конкретно, в нея липсват изложени съображения на
какво основание Н. Г. и К. Г. са станали собственици на гаража и
селскостопанската сграда с площ от 41 кв. м, като наведените по-късно от тях
доводи за придобИ.е по давност са били оставени без обсъждане от
първоинстанционния съд, като преклудирани. Освен това е налице явно
несъответствие между твърденията на ищците за налични в процесния имот с
идентификатор четири сгради, и представената с исковата молба скица, от
която е видно, че сградите са пет.
Дадени са указания при новото разглеждане на спора исковата молба
да бъде оставена без движение, като на ищците се дадат указания подробно да
изложат колко сгради са построени в процесния имот и на какво придобивно
основание се позовават Г.и по отношение на всяка сграда (без тези, за които
такова основание е посочено в исковата молба). След вземане становището на
ответниците по иска по направеното уточнение, съдът следва да процедира
съгласно задължителните указания и разяснения, дадени с т. 2 от ТР №
1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В изпълнение на тези указания исковата молба е оставена без движение
от въззивния съд.
В дадения от съда срок ищците ,чрез процесуалния си представител са
подали молба в изпълнение на дадените указания.
В молбата сочат, че според приложената към исковата молба скица на
поземлен имот №15-631855-17.07.2020 г. в имота ,предмет на иска застроени
пет броя сгради.
Жилищна сграда-двуетажна-еднофамилна с идентификатор
23008.8.527.1 със застроена площ от 84 кв. м.
Плевня -двуетажна с идентификатор- 23008.8.527.4 със застроена площ-
22 кв.м.
Тези две сгради били предмет на сделката по нот. акт № №
19/11.12.1997 год.
Според скицата в имота се намирала и " еднофамилна жилищна сграда"
на един етаж с идентификатор -23008.8.527.2 със застроена площ -12 кв.м.
Твърдят , че в действителност такава жилищна сграда не съществува.
Още пред първоинстанционния съд пояснили, че в действителност се касае за
пристройка към жилищната сграда с идентификатор 23008.8.527.1
представляваща баня и тоалетна - функционално свързана с жилищната
сграда , който факт бил установен със заключението на техническата
експертиза.
7
Останалите две сгради в имота , посочени и в скицата представляват:
Гараж с идентификатор 23008.8.527.3 със застроена площ 28 кв.м. и
Селскостопанска сграда -навес с идентификатор - 23008.8.527.5 -със
застроена площ-41 кв.м.
Всички сгради- описани по горе - находящи се в поземления имот
предмет на иска за делба били изградени от бащата на ищцата -А.М.след
28.12.1978 год. и от ищците- с които е живял в едно домакинство , когато
съсобственият парцел ІІ-796 в кв.47 по плана на с. Д. -на двамата братя И.М. -
/ баща на ответницата М. Й. / и А.М.- /баща на ищцата Н. Г. / - е претърпял
регулационно изменение , като със заповед на Окр. Народен съвет- гр.
Пазарджик е бил разделен на два парцела - ІІ-796 и XIII -796 - кв.47 с
идентификатори по действащата КККР - съответно - 23008.8.526 и
23008.8.527. Тези поземлени имоти братята И. и А.М. са си поделили
НЕФОРМАЛНО / 11-796 за И. и XIII-796 -за Асен / , И ВСЕКИ Е
ЗАПОЧНАЛ ДА ЗАСТРОЯВА „Своя парцел" с нови жилищни сгради и други
постройки.
Тъй като не са си учредявали взаимно право на строеж, но са владяли
само за себе си тези нови постройки, за периоди много по дълги от
изискуемия по чл. 79/1/ от ЗС срок, - те са придобили на първично основание
собствеността върху тях.
На ответниците е дадена възможност да изразят становището си по
направеното уточнение.
Те са оспорили изложените обстоятелства.
В решението си ВКС приел,че нередовността на исковата молба се
изразява в липсата на изложение на обстоятелства за изключителна
собственост по отношение на гаража и селскостопанската сграда с площ от 41
кв. м, както и че е налице явно несъответствие между твърденията на ищците
за налични в процесния имот четири сгради, и представената с исковата
молба скица, от която е видно, че сградите са пет.
Чрез отстраняване на нередовности по указания на въззивната
инстанция не следвало да се достига до недопустимо изменение на иска или
до предявяване на нов иск пред втората инстанция в нарушение на чл. 214 и
чл. 228 ГПК.
Недопустимо било позоваването на придобивна давност по отношение
на останалите две сгради – предмет на сделката.
Оспорват твърденията, че тези сгради са еднолична собственост на
ищците, както и че са изградени само от А.М.и че между него и праводателя
на ответниците е имало неформална делба по отношение на двата поземлени
имоти. Подържали оспорване, като изрично, още в първото по делото съдебно
заседание проведено на 16.02.2021г., във връзка с допълването на доклада
били заявили, че са оспорили изцяло твърденията на ищците, по отношение
собствеността на сградите, като изрично заявили, че считат жилищната сграда
8
и другите за съсобствени. Сградата на основно застрояване, гаража и тези на
допълващо застрояване били изградени в съсобствения имот, без някой от
съсобствениците на дворното място да е учредил право на строеж за това и са
станали собственост на съсобствениците на поземления имот при същото
съотношение на дяловете, което те имат по отношение на него, по силата на
приращението.
При това процесуално поведение на страните ,изготвяйки доклад по
делото въззивният съд изрично е посочил, че за жилищната сграда и гаража
в исковата молба се изложени твърдения ,че са собственост на ищците по
силата на сделка. За другите две сгради е изложено твърдение че са
построени от ищците ,като не е изведено докрай подържаното ,че ищците се
позовават на придобивна давност.
В писмения отговор не е оспорена собствеността на ищците върху двете
сгради , предмет на сделката и не са изложени никакви доводи.В тази част
исковата молба не е страдала от пороци.
Оспорени са правата върху останалите три сгради ,като се твърди, че
селскостопанската сграда е изключителна собственост на ответниците, като
изградена от М. Й. и съпруга и.
Във връзка с направеното оспорване ищците са допълнили
обстоятелствата ,като са посочили това ,което са посочили и в резултат на
указанията на въззивната инстанция по отношение на сградите ,
собствеността върху които е оспорена – гараж на 28 кв.м. и селскостопанска
сграда на 41 кв.м. Изложени са доводи и по отношение на сградата от 12 кв.м.
В проведеното първо редовно заседание ответниците са променили
позицията си ,като са заявили ,че оспорват изключителната собственост на
ищците върху всички сгради.
Действията на ищците са в съответствие с разпоредбата на чл.146 ал.2
от ГПК. Ответниците пък от своя страна надлежно са оспорили само
изключителните права на ищците върху гаража от 28 кв.м., стопанската
сграда на 41 кв. м. и съответно върху сградата от 12 кв.м.
И двете страни с оглед тези си становища са ангажирали доказателства.
В изпълнение на указанията на ВКС е изготвен доклад и са дадени
указания на страните ,като съответно им е осигурена и възможността да
ангажират доказателства.
В резултат на тези действия на съда ищците са направили искане и са
представили писмени доказателства , само относно това кога и с какви актове
бившия съсобствен парцел ІІ-796 е разделен на два парцела-ІІ-796 и ХІІІ-
796.Видно от представеите доказателства това е станало по силата на Заповед
от 1978 година.
Като съобрази всичко изложено относно твърденията на страните
,действията им във връзка с указанията на съда и анализира доказателствата
по делото , съдът прие следното:
9
Представен е нотариален акт №19 том VІІ от 1997 година ,чрез който е
материализирана сделка , при която А.М.и З.М. са продали на ищците Н. Г. и
К. Г. дворно място в с.Д. , представляващо дворно място от 470 кв.м., ведно с
построената в него жилищна сграда на 83 кв.м. и плевня на 24 кв.м.,
съставляващо парцел ХІІІ , отреден за имот пл.№ 796 в кв.47 по плана на с.Д..
Против ищците е предявен иск от М. Й. и В. П. за установяване на
права върху ½ идеална част въз основа на наследство и покупко- продажба от
имот с идентификатор №23008.8.527,целия от 469 кв.м , според плана и
кадастралните регистри от 2010 година, бивш парцел ХІІІ-796 в кв.47 по
плана на сс.Д..
Съдът е уважил предявения иск , като е приел,че бившия парцел ІІ-796 е
бил съсобствен на двамата братя Асен и И.М.и при равни права.
Впоследствие за този имот били отредени два парцела ІІ-796 и ХІІІ-
796.Първия бил идентичен с имот с идентификатор 23008.8.526 , а втория – с
имот с идентификатор 23008.8.527.
Съдът е приел,че цялото дворно място на съсобствения парцел е било
ползвано общо от страните, като наследници до 2013 година, без да е
демонстрирано намерение за своене от тях. През 2013 година била построена
ограда между двата имота ,като до момента на предявяване на иска – 2018
година не била изтекла придобивна давност.
Уважен е иск като са признати права на ищците в делбеното
производсво Г.и , като е прието, че М. Й. и В. П. са собственици на ½ идеална
част от недвижимия имот с идентификатор23008.8.527.
С нотариален акт № 668 том ІV от 1975 година наследодателят на
ответниците И.М. е признат за собственик въз основа на придобивна давност
на къща от 50 кв.м. , западна половина от къща близнак и сайвант от 40 кв.м.
построени в парцел ІІ – 796 от 971 кв.м.С нотариалн акт от 1976 година И.М.
е продал на дъщеря си М. Й. сайванта на 40 кв.м. и 400/971 кв.м. от дворното
място ,без жилищната сграда.Тези действия са извършвани преди по силата
на плана от съсобствения между двамата братя парцел да се създадат двата
самостоятелни имота , посочени по-горе.
След извършване на тази сделка е издаден и констативен нотариален акт
№ 70 от същата 1976 година , с който В.Й. и М. Й. са признати за
собственици на същия имот , предмет на сделката.
С нотариален акт № 166 том І от 1978 година наследодателят на ищците
е признат за собственик на ½ идеална част от парцел ІІ -796 и къща на 60 кв.м
въз основа на придобивна давност.
Представени са писмени доказателства , от които е видно ,че през 1993
година на А.М., наследодател на ищците е издадено разрешение за строеж на
гараж на 24 кв.м. в парцел ХІІІ-796,съответно издаден е и протокол за
определяне на строителна линия и ниво.За строителството на гаража на
регуллационната линия е дадено и разрешение на собственика на съседния
10
имот.
На името на К. Г. е издавано разрешение и съставен протокол за даване
на строителна линия и ниво на плевня на 24 кв.м. , като дати на документите
няма.На втория е посочено разрешение за строеж № 140 от 11.07.1988 година.
По делото е представен отговор на М. Й. по повод водено на нея друго
производство ,касаещо и процесния имот , в който отговор са изложени
твърдения ,които са относими по-скоро към вече приключилото със съдебно
решение производство относно собствеността върху имота , предмет на
делбата.
По делото е прието заключение на експерт , който е установил
следното:
Имота , чиято делба се иска е с идентификатор 23008.8.527 с площ от
469 кв.м. в кв.47,парцел ХІІІ-796, съгласно заповед за одобрение на КККР №
РД-18-17/25.03.2010 година.
В имота има построена еднофамилна жилищна сграда на два етажа с
площ 84 кв.м. с идентификатор 23008.8.527.1; друга сграда от 12 кв.м.
,означена с отделен идентификатор 23008.8.527.2 с функционално
предназначение еднофамилна жилищна сграда; сграда с идентификатор
23008.8.527.3 с функционално предназначение хангар , депо , гараж на 28
кв.м.; селскостопанска сграда на два етажа на 22 кв.м. с идентификатор
23008.8.527.4; и сграда с идентификатор 23008.8.527.5 с функционално
предназначение селскостопанска сграда на един етаж и с площ 41 кв.м.
За жилищната сграда е констатирано наличието на строителни книжа от
1983 година на името на А.М.
Заснетата с отделен идентификатор жилищна сграда от 12 кв. м. според
експерта ,всъщност представлява двуетажна постройка от запад към
жилищната сграда. Представлява остъклен вход и стълбище за достъп до
жилищните помещения и заградена външна тераса от три страни с тухлена
зидария на второ ниво. На второ ниво обособеното помещение представлява
коридор , баня и тоалетна, което е функционално свързано с жилищната
сграда, чрез входната врата на вътрешното стълбище ,чрез което се
осъществява единствения достъп до етажа. За това преустройство не са
издавани строителни книжа и разрешения.
Сградата на 28 кв.м., означена като гараж на място представлява навес с
три ограждащи стени от дървена конструкция и покрив от ламарина.
Оградата със съседния имот е четвъртата оградна стена. За този строеж има
квартална разработка на А.М. и декларация от съсед от 1984 година , а от
1993 година са издадени проект , разрешение за строеж и протокол за даване
на строителна линия и ниво.
Сградата от 41 кв.м. представлява навес ,построен в продължение на
гаража с три ограждащи стени от дървена конструкция и ламаринен покрив.
Няма строителни книжа.
11
Петата сграда е селскостопанска на 22 кв.м. с помещение н първо ниво
за отглеждане на животни и второ ниво плевня от дървена конструкция с
плосък покрив. Тази постройка е на имотната граница и за строителството и
са издадени книжа през 1988 година на името на К. Г..
Според експерта едноетажната паянтова сграда , описана като сайвант
от 40 кв.м. в нотариалния акт от 1975 година не съществува на място, според
данните от кадастралната основа. Според обясненията му в съдебно заседание
на нейно място са построени двете паянтови стопански сгради на ищците и
ответниците , долепени една до друга. Тези две сгради се разделят от
границата между двата имота. Според експерта селскостопанската сграда зад
гаража е с непрекъсната дървена конструкция спрямо него , поради което
прави извода , че са строени едновременно.
По искане на ответниците е изясняван въпроса относно момента на
събаряна на сайванта от 40 кв.м. , за който те притежават нотариален акт . В
допълнителното си заключение , експертът , позовавайки се на сведения от
кметството сочи годината 1988 година , която е и годината на строителството
на на сградата от 22 кв.м.
Св .Статев има непосредствени впечатления за имота, като няма
основания да се счита за заинтересован от изхода на спора и установява ,че
жилищната сграда е строена през 1983 година и всички останали сгради в
имота са строени от ищците и използвани единствено и само от тях. Всички
тези сгради били построени преди строителството на бетонната ограда ,която
разделяла двата поземлени имота/според данните в представеното съдебно
решение оградата е строена през 2013 година/.
Показанията на св. П.а , която е в роднински отношения и с двете
страни, но е допусната като свидетел по искане на ответниците, са доста
противоречиви и не съответстват на установеното от експерта относно
разположението на сайванта от 40 кв.м , предмет на сделка от 1975 година
,както и относно съществуването му към момента.
Отделно от това на практика стари сгради в имота/в тази част от бившия
съсобствен парцел ІІ-796/ ,за каквито говори свидетелката няма. Сайванта от
40 кв. е съборен.
По отношение на жилищната сграда съдът приема ,че е собственост на
ищците .Те са я придобили по сделка и оспорването на правата им от страна
на ответниците е несвоевременно. Освен това тяхното оспорване се
опровергава дори от показанията на посочената от тях свидетелка П.а ,която
сочи, че двамата братя си построили сгради и жилищната сграда , която е
била собственост на нейния чичо ,той е дал на дъщеря си.
Също тази свидетелка установява, че гаража е строен от ищеца , а
според данните по делото едновременно с него е построена и сградата от 41
кв.м. ,което е видно от начина им на изграждане.
Селскостопанската сграда е строена през 1988 година , като са издадени
12
книжа на името на К. Г..
Дори и свидетелката П.а свидетелства , че постройките ,които се
намират в имота на Н. и К. са се ползвали от нейния чичо ,бащата на Н. и
съответно от К. и Н.. Също според показанията на тази свидетелка между
страните и праводателите им не е имало спорове.
Съдът не кредитира показанията на тази свидетелка , в частта и им, в
която твърди, че ползването на гаража от страна на ищците било със
съгласието на ответницата Й.. Тези и твърдения противоречат на
депозираните показания в другата им част ,че всички сгради в имота се
ползвали от ищците ,както и са лишени от всякаква логика ,при положение
,че гаража е строен въз основа на книжа , издадени на името на
наследодателя на ищците и сторен през 1993 година .Тези сгради
,включително и представляващата самостоятелен обект – гараж ,не са били
предмет на производството , приключило с решение през 2019 година .В
съдебното решение са признати права само върху дворното място.
Към този момент ответниците са предявили права единствено и само
върху дворното място, за което са признати правата им с влязлото в сила
решение.
При така приетото , съдът намира ,че иска за делба на дворното място е
основателен и следва да бъде важен ,като се допусне делба при права ½
идеална част за ищците като съпрузи и при права в размер на 3/8 ид.части за
М. Й. и 1/8 за В. П..
Съсобствеността на имота не подлежи на обсъждане в това
производство , тъй като има влязло в сила решение по този въпрос. Все пак
следва да се отбележи ,че през 1978 година общия съсобствен имот на
двамата братя М. , представляващ парцел ІІ – 796 е обособен в два
самостоятелни имота. Във всеки от тях има жилищна сграда , обитавана от
всеки от тях.
Съдът приема, че имота е съсобствен между страните. Това обаче не
изключва възможността за изключителната собственост на ищците върху
сградите в този имот, като се изключи принципа на приращението , тоест
върху съсобствения имот ищците да са придобили самостоятелни права върху
построените сгради.
Очевидно е ,че в настоящата хипотеза съсобствениците не са си
учредявали взаимно право на строеж, поради което на това основание отделна
собственост на сградите от дворното място не може да възникне.
По отношение на част от сградите ,описани в нотариалния акт , на който
ищците основават претенцията си , те се позовават на деривативно основание
– сделка. Първоначално ответниците не са оспорили правата им върху тези
сгради , поради което и съдът приема ,че последващото им оспорване е
несвоеврменно.
Но дори и да се приеме, че не е така , то оспорването на ответниците и
13
по отношение на тези сгради се основава на довода ,че праводателя на
ответниците не е изключителен собственик на дворното място и
строителството им е извършвано в съсобствен имот, каквито оспорвания са
развити и по отношение на останалите сгради. Поради това доводите, които
съдът ще изложи по отношение на останалите сгради в имота са напълно
относими и към тези две сгради.
Установено е безспорно от доказателствата по делото ,че
строителството на всички сгради в имота е извършвано единствено и само от
праводателя на ищците и от тях самите.
Въпреки ,че ответниците са оспорили твърдението ,че са строени само
от А.М. то това е установено дори и от показанията на посочената от тях
свидетелка.
Строителството на жилищната сграда е извършено през 1983 година , на
останалите – през 1988 и най-късно през 1993 година.
Преценката на всички доказателства по делото – издаването на
строителни книжа на името на ищците и праводателя им, личното
строителство на тези сгради , предприемането на действия на разпореждане и
изключителната фактическа власт върху тях дават основание на съда да
приеме, че е налице упражняване на владение върху тези сгради от ищците ,
респективно от праводателя им-непрекъснато упражняване на фактическа
власт с намерение да се свои имота. Това владение е продължило за период ,
годен да ги направи собственици по смисъла на чл.79 от ЗС , дори да се
приеме, че крайния момент на този период е 2019 година ,когато е предявен
иска за собственост от ответниците върху дворното място. Отново следва да
се отбележи ,че чрез този иск , въпреки, че към този момент всички сгради са
били построени, ответниците са заявили претенции само върху дворното
място.
Поради изложеното , съдът приема, че ищците са изключителни
собственици на всички сгради , построени в дворното място , чиято делба се
иска. По отношение на петата сграда описана в имота и заснета със
самостоятелен идентификатор, съществено е също ,че тя не е самостоятелен
обект на собственост е неразривно свързана с главната вещ – жилищната
сграда.
При това положение не са налице пречки за допускане на делба само на
дворното място ,тъй като то не представлява обща част и не обслужва сгради
,принадлежащи на отделни съсобственици.
В писмените си становище пред въззивната инстанция страните
развиват подържаните от тях съображения ,като ответниците по иска развиват
тезата ,че те са притежавали селскостопанска постройка на 41 кв.м. , която
както е установено е съборена ,но са съхранили правото си си на строеж
върху нея и по този начин се явяват изключителни собственици на право
върху този имот.
14
Този довод е напълно несъстоятелен .Установено е от експерта ,че на
границата между двата УПИ ,създадени от съсобствения имот има
селскостопански постройки, като тази в имота ,чиято делба се иска е строена
въз основа на книжа , издадени на името на ищеца.
Тоест стопанската сграда , предмет на сделка от 1975 година не
съществува.
Според ППВС №2/82г., т.1, б.”д” е недопустима делбата на съсобствен
парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които са
изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни собственици.
Приема се, че в такъв случай поземленият имот има обслужващо значение
спрямо сградите. Хипотезата се приравнява на отношенията в етажната
собственост - собствениците на отделни самостоятелни обекти в сградата са
съсобственици на общите части на сградата, но съсобствеността върху тях не
може да бъде делена - чл. 38, а.3 ЗС.
Когато някой от съсобствениците в поземления имот не притежава
самостоятелна сграда или част от такава, а неговият праводател е бил
собственик на сграда, която е погинала, не е била възстановена и правото на
строеж не е било прехвърлено на настоящия съсобственик на терена, то не
може да се приеме, че е налице хипотеза на недопустимост на делбата по
смисъла на ППВС № 2/1982г. В този случай, след като един съсобственик на
поземления имот не притежава сграда, нито право на строеж, , то теренът не е
загубил самостоятелния си характер и не е придобил обслужващо значение
спрямо сградите. Затова делбата му е допустима.
Съдът намира ,че първоинстанционното решение ,с което е отхвърлен
иска за делба върху дворното място , със съображения ,че в него има
съсобствени сгради , е незаконосъобразно и следва да бъде отменено ,като се
допусне делба при посочените права на страните.
С оглед изхода на спора се дължат разноски на ищците за въззивното
производство / включващи разноски за производството пред въззивната
инстанция при разглеждането му два пъти и пред касационната инстанция/.
Списък на разноските не е представен, като съдът намира ,че размера им
е общо 2051,41 лева, включващ държавна такса за въззивното производство и
адвокатско възнаграждение при разглеждането два пъти от въззивната
инстанция и за изготвяне на отговора пред касационната инстанция.
Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на РС В. от 15.07.2021 година ,постановено по гр.д.
№480 по описа за 2020 година, с което е отхвърлен иска за делба.
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА между Н. А. Г. , ЕГН **********, с
постоянен адрес в с. Д. , община Р., уп. „Ст. К. „ № 2 и К. Г. Г., ЕГН
15
**********, с постоянен адрес в с. Д. , община Р., ул. „Ст. К. „ № 2, от една
страна и М. И. Й. , ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Д. , община Р. ,ул.
„Кр П. „ № и В. В. П. , с постоянен адрес в гр. В. , ул. „Г. Б. „ № 27А, от друга
страна ,на следния съсобствен недвижим имот - дворно място, находящо се в
с Д., община Р., ул. „ С. К. „ N° 2, с площ от 469 кв.м., представляващо ПИ с
идентификатор 23008.8.527, по кадастралната карта и кадастралните регистри
на с. Д. , община Р.. , при права –За Н. А. Г. , ЕГН **********, с постоянен
адрес в с. Д. , община Р., ул. „Ст. К. „ № 2 и К. Г. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес в с. Д. , община Р., ул. „Ст. К. „ № общо ½ ид.ч. и за М. И. Й.
, ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Д. , община Р. ,ул. „Кр П. „ № 1 - 3/8
ид.части от имота и за В. В. П. – 1/8 ид.част .
Осъжда М. И. Й. , ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Д. , община
Р. ,ул. „Кр П. „ № 1 и В. В. П. , с постоянен адрес в гр. В. , ул. „Г. Б. „ № 27А
да заплатят на Н. А. Г. , ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Д. , община
Р., уп. „Ст. К. „ № 2 и К. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Д. ,
община Р., ул. „Ст. К. „ № 2 разноски с оглед изхода на спора , сторени пред
въззивната и касационната инстанция в размер на 2051,41 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16