Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 24.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ТО, VІ-5 състав, в открито съдебно
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАНКА БЕНИНА
като разгледа докладваното от съдията т. д. № 1133 по описа за 2017
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
В
исковата молба синдиците на „К.т.б.“ АД (н) твърдят, че ответниците, в качеството си на администратори по смисъла на § 1, т.
2, б. „а“ от ДР на Закона за банковата несъстоятелност /ЗБН/, са причинили
вреди на банката в резултат на извършените от тях действия при сключването на
Договор за банков кредит от 25.03.2014г.
с „Р.И.“АД – в качеството му на кредитополучател. По силата на договора
банката се задължила да предостави кредит в размер на 8 000 000 евро,
като средствата по кредита били предназначени за оборотни средства за
осъществяване основната дейност на кредитополучателя, при договорена годишна
лихва в размер на 9% годишно, като при забава в плащанията по месечните вноски
била дължима и наказателна надбавка в размер на 10 пункта годишно; дължима била
и неустойка върху начислените, но неплатени в срок лихви. Крайният срок за усвояване
на кредита е 30.11.2014г., а крайният срок за погасяването му е 20.11.2016 г.,
като издължаването по главницата било договорено да се извършва на 35 месечни
погасителни вноски по 400 000 евро всяка, платими до 20-то число на
месеца. Ищецът сочи, че за обезпечаване вземанията на банката по договора било
уговорено кредитополучателя да учреди в полза на КТБ АД – 1. В срок до
31.07.2014 г. особен залог по реда на ЗОЗ на активи на стойност минимум 150% от
размера на кредита; 2. Особен залог по реда на ЗОЗ върху всички настоящи и
бъдещи вземания на кредитополучателя по банковите му сметки в КТБ АД. Сочи, че
договор за залог на активи не бил сключван, като бил сключен договор за особен
залог върху вземания на кредитополучателя на 25.03.2014г. – подписан от ответниците И.З. и А.П., който не бил вписан в ЦРОЗ. Ищецът
излага твърдения, че кредитополучателят не е изпълнил задълженията си по договора за кредит, поради което банката е
упражнила правото си да го обяви за предсрочно изискуем, като не е учредил
предвидените обезпечения. По инициатива на кредитора било образувано
производство по несъстоятелност на „Р.И.“АД по т.д.№ 3929/2015г., по което било
постановено решение от 29.07.2016г., с което било открито производство по
несъстоятелност и е обявена като начална дата на свръхзадължеността
на дружеството – 25.07.2014 г. В хода на производството при извършено пълно
проучване от синдика на имуществото на дружеството, не било открито такова, с
което да бъдат удовлетворени вземанията на банката.
В исковата молба се излагат твърдения, че договорът за
кредит бил сключен по предложение на служителя Г. З.и съобразно изготвеното от
него в качеството му на началник на Управление „Кредитиране“ положително
становище. В досието било приложено и становище за нива на риск от В.С.–
Директор Дирекция „Кредитен риск“. Решенията за сключването на договора било
взето на заседание на Управителния съвет на КТБ АД с членове – ответниците О.Р., И.З., Г.Х. и А.П.. Сочи, че било
допуснато нарушение чрез взимане на решение за сключване на договор, чрез който
се формира голяма експозиция към контрагента в размер на 70 678 000
лв. без да има изготвено проучване на кредитополучателя, като експозицията се
образува въз основа на отпускането на 8 000 000 евро на 25.03.2014 г.
при сключен Договор за банков кредит от 19.09.2013 г. с разрешен размер от
28 000 000 евро. Въз основа на сключените от всеки от ответниците договор за управление с банката, в качеството
им на изпълнителен директор като член на Управителния съвет, раполагал с правомощията да управлява заедно с друг
изпълнителен директор или друго легитимирано лице /прокурист, търговски
пълномощник и др./, сред които да упражнява цялостен оперативен контрол върху
текущата дейност на банката, да взима решения за сключването от името на
банката на договори и сделки и да определя тяхното съдържание, да управлява
имуществото на банката, включително да се разпорежда с нейните финансови
средства и упражнява контрол върху операциите на банката в страната и чужбина.
Ищецът сочи, че условията и редът за проучване,
разрешаване, сключване, управление, отчет и контрол на кредитните сделки в
банката били уредени в договорите за управление, устава на банката, закона и
Правилника за кредитната дейност на КТБ АД. Така съгласно чл. 15 от Правилника,
банката дължи спазване на принципа на достатъчности и ликвидност на приетите
обезпечения при сключването на кредитни сделки, с цел минимизиране на риска,
като изискването на документи с тази цел от кредитополучателя било предвидено в
чл. 32, ал. 3 от Правилника. Проучването, оценката и анализа на искането за
кредит било възлагано от банката на кредитен специалист – чл. 34 от Правилника,
съгласно чл. 35 за всяка кредитна сделка бил извършван правен анализ от
юрисконсулта, който бил предоставян на кредитния специалист. В чл. 36, ал. 1 от
Правилника е предвидено задължението на кредитния специалист да изготви писмено
становище след анализ на предоставените документи и сведения относно
финансовото състояние на кредитоискателя, предмета и целта на кредитирането,
предлаганото обезпечение и резултатите от правния анализ. Следващият етап от
проучването бил свързан с извършването на анализ от служител Дирекция „Кредитен
риск“, съгласно чл. 36, ал. 3 от Правилника, относно нивата на риск в контекста
на поетите вече от банката рискове, като в случай, че искането е за кредит е в
чуждестранна валута по чл. 32, ал. 1, т. 1, се извършва оценка и относно
възможността на кредитоискателя за управление на валутния риск. Служител на
Дирекция „Кредитен риск“ извършвал оценка на кредитоспособността на клиента,
съгласно Методиката, посочена в чл. 21, ал. 1 от Правилника, като попълвал
определение за това формуляри. След приключване на процедурите по проучването
на искането за кредит, съответния кредитен специалист предавал кредитното досие
със становищата на Управление „Кредитиране“ и Дирекция „Кредитен риск“ на
ресорния Изпълнителен Директор, на основание чл. 43 от Правилника. Предлаганата
кредитна сделка се обсъждала от изпълнителните директори, респ. от Управителния
съвет, ако е в негова компетентност. В случай, че приемането на решение води до
формиране на голяма експозиция, която надхвърля 15% от стойността на собствения
капитал и резервите на банката, съобразно последния одитиран
финансов отчет, изпълнителните директори внасят предложение в Надзорния съвет
за даване на предварително разрешение, съгласно чл. 53, ал. 1, т. 13 от Устава,
като след предоставеното от органа становище, предложението се разглеждало от
Управителния съвет. Искането за усвояването на кредита, придружено с
необходимите документи за целевото му използване, се парафирало от кредитния
специалист.
Ищецът излага твърдения, че сключването на процесния договор за кредит е в нарушение на уредената в
Правилника за кредитната дейност процедура по проучване на кредита, като ответниците не са изпълнили задълженията си в този смисъл в
качеството им на членове на Управителния съвет на банката и изпълнителни
директори. В тази връзка излага доводи, че сключването на договора било на
датата на постъпване на искането за това, като на същата било осъществено и
усвояването на кредита, което сочи, че не са били извършени необходимите
действия по анализ и проучване; не било предвидено учредяването на обезпеченията по кредита преди сключването на договора,
както и преди усвояването на кредита, като кредитът останал реално необезпечен,
включително и при съзнанието за друг сключен договор за кредит със същия
кредитополучател от 19.09.2013г., който също не бил обезпечен. Кредитът бил
сключен при условията на формиране на голяма експозиция към едно лице и
евентуално нарушение на чл. 44 ЗКИ. В допълнителна молба излага доводи за
надвишаване на допустимата експозиция от 25 % чрез отпускането на кредити на
свързани лица. В резултат на противоправното
поведение на ответниците банката претърпяла
имуществени вреди равняващи се на сумата по отпуснатия кредит от
8 000 000 евро, с която е намаляло имуществото й.
Претендира ответниците да бъдат
осъдени да заплатят при солидарна отговорност сумата от 8 000 000
евро – главница, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в
резултат на неизпълнение на законовите им
задължения в качеството им на администратори на банката при проучване на искане
за кредит и сключване на Договор за банков кредит от 25.04.2014г. с „Р.И.“АД.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
При условията на евентуалност, претендира ответниците да бъдат осъдени да заплатят при солидарна
отговорност сумата от 8 000 000 евро – главница, представляваща
обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на неизпълнение на
договорните им задължения в качеството
им на администратори на банката при проучване на искане за кредит и сключване
на Договор за банков кредит от 25.04.2014г. с „Р.И.“АД., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
При условията на евентуалност, в случай че предявените
евентуални искове бъдат отхвърлени за претендираното
обезщетение при солидарна отговорност, ответниците да
бъдат осъдени за същата сума и на същото основание при разделна отговорност за
главницата от 2 000 000 евро за всеки от тях.
По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника О.Р., в който оспорва представителната власт на синдиците на ищеца за
завеждане на исковата молба, поради което счита исковете за недопустими.
Оспорва да е налице пасивна легитимация на ответниците,
доколкото същите са били освободени от отговорност с решение на ОС на
акционерите на ищцовото дружество в периода от
сключването на договора за кредит и срока му на изпълнение, поради което не
следва да им бъде възлагана отговорността за вреди по исковата претенция. Оспорва
да е налице основание за солидарната отговорност на ответниците
по иска за обезщетение за причинени вреди на заявеното основание чл. 57, ал. 3
ЗБН. Излага доводи, че доколкото с договора за управление сключен с банката не
са му били възложени конкретни функции при упражняване на дейността му, като
такива са възложени с решение на УС на КТБ АД от 02.11.2012г., сред които лицата
в съответните дирекции, за които е отговарял, не са имали преки задължения за
извършване на конкретни действия при сключването и издължаването по договорите
за кредит, като освен това, не е подписвал договора за кредит или някои от
останалите документи в преписката по кредитното досие, с изключение на
протокола, в който е вписано решението на УС на банката за сключване на договора.
По делото са постъпили писмени отговори на исковата молба
от ответника А.П. и от ответника Г.Х., в които всеки от ответниците
оспорва предявения срещу него иск по основание. Оспорва да са налице
основанията за ангажиране на претендираната деликтна отговорност, като твърди, че с оглед наличието на
сключен договор за управление с дружеството ищец, би било налице договорна
такава. Оспорва да носи отговорност за имуществени вреди, като твърди, че процесният договор е бил сключен от ответниците
в изпълнение на решение на УС на КТБ АД за това. Оспорва да е налице изискване
за обезпечаването на дълга по кредита преди сключването на договора, като
твърди, че такова обезпечение е било налице при сключването на договора за
особен залог. Оспорва доводите на ищеца, че не е налице валидно учреден залог,
доколкото не е налице вписване в ЦРОЗ, като това има за последица единствено непротивопоставимостта му на други кредитори на
кредитополучателя, като безспорно е, че такива няма. Освен това, сочи, че
срокът за учредяване на особен залог на активи /до 31.07.2014 г./ не е изтекъл
към момента на прекратяване на правомощията на ответника с решение на УС на БНБ
– 20.06.2014 г. и встъпването на длъжност на новите администратори. Оспорва да
е налице противоправност в поведението на ответника,
като не са изложени конкретни доводи в този смисъл от страна на ищеца. Оспорва
да са възникнали имуществени вреди при изпълнение задълженията на ответника,
както и да възлизат в претендирания от ищеца размер.
В тази връзка излага доводи, че не се установява да са били изчерпани всички
процесуални способи за събиране на вземането по кредита, като правото на ищеца
за това не е погасено, като същевременно твърди, че ищецът разполага с
достатъчно имущество за погасяването на дълга. Оспорва да е налице
причинно-следствена връзка между поведението на лицето, чиято отговорност се
търси и вредите, които се твърди да са причинени, доколкото възникването им е предпоставено от редица фактори и обстоятелства, които
стоят извън тяхното поведение. Ответникът твърди, че с Решение №
73/20.06.2014г. на УС на БНБ за поставяне на КТБ АД под специален надзор е
забранено извършването от КТБ на всички банкови дейности, включително и
погасяването на задължения по отпуснати кредити, която забрана е била отменена
с Решение № 104/15.08.2014г. на УС на БНБ. Твърди, че към момента на
отстраняване на ответниците от длъжност, съгласно
Решение № 73/20.06.2014г. на УС на БНБ, кредитът се е обслужвал редовно.
Оспорва да е налице вина в поведението на ответника, доколкото
кредитополучателят е бил с редовен дълг по друг договор за кредит с банката,
поради което не са били налице предпоставки за съмнение във възможностите му да
го погасява.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба по отговора
на ответника П., в която оспорва изложените в същия доводи при оспорване на
иска. Заявява, че вредите на банката са
били причинени преди решението за поставянето й под специален надзор от
20.06.2014г. Излага твърдения, че вредоносното действие на ответника се
изразява в извършените от него такива по разрешаването на кредита и неупражнен
контрол над служителите, които не са събрали необходимите документи и
информация, изискуеми по Правилника за кредитната дейност на банката. Поддържа,
че ответниците не са изпълнили задълженията си да
действат с грижата на добър търговец в
интерес на дружеството и акционерите, както и всички други изложени в исковата
молба съображения.
Ответникът Г.Х. е депозирал допълнителен отговор на
исковата молба, в който поддържа вече заявеното от него и оспорва твърденията,
заявени в допълнителната искова молба.
Предявени са
главни осъдителни искове с правно основание чл. 57, ал. 3 ЗБН, вр. с чл. 45 ЗЗД, както и заявени при условията на
евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 57, ал. 3 ЗБН, вр. чл. 82 ЗЗД.
Съдът,
като разгледа събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното :
Видно от представения по делото Договор
за банков кредит от 25.03.2014г., същият е бил сключен между „К.т.б.“АД и от
друга страна – „Р.И.“АД – в качеството на кредитополучател, по силата на който
Банката се е задължила да отпусне банков кредит в размер на 8 000 000
евро, като средствата по кредита са предназначени за обортни
средства, свързани с основната дейност на кредитополучателя. В чл. 6 от
договора е установен краен срок за усвояването на кредита до 30.11.2014 г.,
като за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва
върху фактически ползваните суми по кредита в размер на 9% - чл. 10. В чл. 17
от договора е предвиден крайният срок на издължаването му до 20.11.2016 г. В
чл. 18.1 е предвидено издължаването на главницата по кредита да бъде осъществено на 20 равни месечни
вноски от по 400 000 евро, платими до 20-то число на месеца. В чл. 31 от
договора е предвидено задължението на кредитополучателя да учреди в полза на
банката следните обезпечения – в срок до 31.07.2014 г. – особен залог по ЗОЗ на
активи на стойност минимум 150 % от размера на кредита; особен залог по реда на
ЗОЗ на всички свои настоящи и бъдещи вземания, произтичащи от договори за
разплащателни сметки. В чл. 42, б. „б“ е предвидено правото на банката да обяви
кредита за предсрочно изискуем за възстановяване на дължимата сума.
По делото са представени документите от
кредитното досие по искането за отпускане на кредит от „Р.И.“АД, сред които
становище за нива на риск от В.С.– Дирекция „Кредитен риск“ с обективирано положително такова по отпускането на кредита и
предложение до представляващите банката
да разгледат искането за кредит; становище от Г. З., Управление Кредитиране, с
предложение за подлагане на обсъждане на исканото кредитно финансиране, като и
двете изготвени на 25.03.2014 г. Приложен е и протокол от заседание на
Управителния съвет на банката от 25.03.2014г., подписан от членовете – О.Р., И.З.,
Г.Х. и А.П., с обективирано в него решение за
сключване на договор за кредит по заявеното искане от Р.И. АД, както и в тази
връзка решение за формиране на голяма експозиция към контрагента,
представляваща 10,28% от Капиталовата база на Банката.
Приложени
са и Правилник за кредитната дейност на КТБ АД от 2012 г.; Методика за определяне
на кредитния риск от 2011 г.; Методика
за извършване на правен анализ от 2011 г.; Методика за оценка на обезпеченията от 2012 г.
По делото са представени – Договор за
възлагане на управлението от 21.07.2003 г., сключен между КТБ АД и О.Н.Р.,
Договор за управление от 15.12.2008 г., сключен между КТБ АД и Г.Х., Договор за
възлагане на управлението от 21.07.2003 г., сключен между КТБ АД и И.З.,
Договор за възлагане на управление от 18.10.2012 г., сключен между КТБ АД и А.П.,
с предмет уреждане отношенията между банката и изпълнителния директор във
връзка с възложените му правомощия да управлява и представлява банката.
Представен е Договор за учредяване на
особен залог на вземания, сключен между КТБ АД и Р.И. АД на 25.03.2014 г. с
предмет – обезпечаване на вземанията по процесния
договор за кредит чрез учредяване в полза на банката на особен залог по реда на
ЗОЗ на всички настоящи и бъдещи вземания на залогодателя,
произтичащи от договори за разплащателни сметки, сключени с банката.
По делото е представено Извлечение от
протокол № 11 от 20.06.2014г. с обективирано в него
решение на УС на КТБ АД за поставяне на КТБ АД под специален надзор за срок от
три месеца; назначаване на квестори; ограничаване дейността на банката, като й
забранява да извършва дейност, съгласно притежавания лиценз; отстраняване от
длъжност членовете на УС на КТБ АД – О.Р., И.З., Г.Х. и А.П.. Представено е и Извлечение
от протокол № 19 от 15.08.2014г. с обективирано в
него решение на УС на КТБ АД за разрешаване платежните операции за целите на
погасяване на кредити към банката.
Видно от представеното по делото
решените от 29.07.2016г., постановено по т.д.№ 3929/2015г. по описа на СГС, ТО,
спрямо „Р.И.“АД е било открито производство по несъстоятелност, с начална дата
на свръхзадължеността - 25.07.2014г. С определението
от 17.01.2017 г. на основание чл. 629б ТЗ е било указано предвнасянето
на разноски за производството по несъстоятелност, с оглед установено изчерпване
на наличните средства.
С писмо изх. № 5084/29.07.2014г. кредитодателят КТБ АД, чрез квестора С.Л., е уведомил „Р.И.“АД
за наличието на непогасени договорни лихви по процесния
договор за кредит в размер на 118 000 евро, като е отправил покана за
доброволното им плащане.
Представена е писмена покана доброволно
изпълнение, адресирана до „Р.И.“АД, в която се сочи, че към 08.09.2014г.
непогасеният остатък от дълга по процесния договор за
кредит възлиза на 621 393.66 евро – просрочени лихви, като е определен
7-дневен срок за доброволното й погасяване. С последваща
писмена покана за предсрочна изискуемост и доброволно изпълнение, адресирана от
КТБ АД до Р.И. АД, в която се сочи за просрочени плащания по дължимата
договорна лихва по процесния договор, която към
31.10.2014г. възлиза на 302 000 евро, като освен това не е изпълнено и
задължението на кредитополучателя да учреди в полза на банката особен залог за
обезпечаване на вземането. Към поканата е приложено Изявление за обявяване на
предсрочна изискуемост и покана за доброволно изпълнение с изх. №
8489/13.11.2014г.
Представена е и Нотариална покана,
връчена чрез нотариус З.Т., рег. № 438 на НК, на 01.04.2015г. на Р.И. АД, с обективирано в същата изявление за обявяване на предсрочна
изискуемост по кредита и съобразно предходно отправената покана за това.
По делото е изслушана съдебно-техническа
експертиза, от заключението по която се установява, че обективираният
на хартиен носител и-мейл /на л. 1112 от делото/ е
изпратен по електронната поща на 31.03.2014г. на лицата, посочени като
получатели – А.П., Г. З., Р.К.и Т.Д., като видно от съдържанието на същия, в
писмото се сочи, че е изпратен списък с исканията за кредит, за които към този
момент не е било взето решение от УС на КТБ АД, сред които и това по процесния договор. Останалите имейли, за които са били
поставени задачи, са били изпратени по електронната поща на подателя, като в
тях се съдържат посочените като приложени файлове, в които и становището на Г. З.,
Управление Кредитиране.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна
експертиза, от заключението по която се установява, че по договора за кредит от
25.03.2014г. е усвоена сумата от 8 000 000 евро на датата на
сключването на договора. В заключението се сочи, че от извършената проверка в
счетоводството на ищеца се установява, че размерът на извършените до 06.11.2014
г. погашения възлиза на 122 000 евро, като плащанията са извършени от
банковата сметка на кредитополучателя. След тази дата не е извършвано
погасяване по кредита. Според експертизата, размерът на задължението на
кредитополучателя към датата на депозиране на процесната
искова молба – 23.03.2017г., възлиза на 11 212 640.78 евро /главница,
договорна лихва, неустойка, такси и разноски/. Не са били извършвани
погасявания на дълга и в хода на изпълнителното производство срещу
кредитополучателя. Според експертизата, размерът на задължението на
кредитополучателя към датата на изготвяне на заключението /24.01.2020 г./
възлиза на 15 184 800.97 евро. В заключението си вещото лице сочи, че
голяма експозиция е експозицията на дадена институция към един контрагент, на
стойност равна или по-голяма от 10 % от приемливия капитал на институцията,
като максималният размер, на който институциите нямат право на експозиция към
един контрагент, е 25 %. Съотношението на кредитната експозиция спрямо
собствения капитал на КТБ АД е – към 25.03.2014 г. – 7.21 %; към 31.03.2014 г.
– 9.28%; към 30.06.2014 г. – 10.45 %.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
За производството по несъстоятелност на
банка регистрирана на територията на страната са предвидени специални норми в
Закона за банковата несъстоятелност /ЗБН/. В нормата на чл. 57 ЗБН е предвидено
задължението на синдика да извърши необходимите действия по събиране на
вземанията на банката, като целта е да бъдат включени в масата на
несъстоятелността, подлежаща на осребряване, за постигане удовлетворяване на
кредиторите и в какъвто смисъл е насочено производството. Съгласно чл. 57, ал.
3 ЗБН, синдикът дължи проверка и относно причинени вреди на банката от нейни
бивши администратори, като в случай че установи данни за такива, следва да
предяви иск пред съда по несъстоятелността за обезщетение за причинените
имуществени вреди. Исковете предмет на разглеждане в настоящото производство са
предявени именно на това основание, като за преценка на тяхната основателност
на изследване подлежат елементите от сложния фактически състав, а именно –
открито производство по несъстоятелност по отношение на банката; качеството на ответниците на бивши администратори към момента на
увреждащото действие, каквото се твърди да е сключването на договора за банков
кредит, както и сключването му без да е била спазена процедура по анализ и
одобрение на кредитирането /противоправност/; размера
на вредите, равняващ се на претендирания такъв и на
остатъка непогасено вземане на банката по договора, наличието на
причинно-следствена връзка между деянието на администраторите и вредите, които
се твърди да са били причинени.
От представените по делото писмени
доказателства в тяхната съвкупност се установи валидно сключен договор за
кредит между банката – ищец – в качеството й на кредитодател
и „Р.И.“АД – в качеството му на кредитополучател и по силата на който банката
се е задължила да отпусне сумата от 8 000 0000 евро с предназначение на
средствата да служат като оборотни средства за осъществяване на дейността на
дружеството кредитополучател. Договорът е бил сключен на 25.03.2014г., като от
заключението по ССЕ се установи усвояването на сумата в пълния размер по
кредита към датата на сключването на договора и в срока за това – установен до
30.11.2014 г. Погасяването на заемната сума /главницата/ е предвидено да бъде
на 20 броя ежемесечни погасителни вноски, платими до 20-то число на месеца,
считано от 20.04.2015 г. при окончателното му изплащане до 20.11.2016г. От
заключението по ССЕ се установи, че кредитополучателят е преустановил
плащанията си по договора след 06.11.2014г., когато е било извършено последното
погашение по него. Начислените задължения с настъпил падеж към този момент са
за договорна лихва срещу предоставянето в заем на главницата, като при забава в
плащането й се дължи неустойка в размер на 10% върху непогасения остатък – чл.
13 от договора. От заключението по ССЕ се установява, че кредитополучателят е
преустановил плащанията по месечните вноски, което безспорно е обусловило
обявяването на кредита за предсрочно изискуем, от правото на което се е
възползвал кредитодателят чрез отправена писмена
покана за доброволно изпълнение, към която е било приложено обективирано
в нарочен документ - изявление за обявяване на предсрочна изискуемост с изх. №
8489/13.11.2014г.
Видно от представения по делото Договор
за банков кредит от 25.03.2014г., същият е бил сключен между КТБ АД – в
качеството му на кредитодател и чрез представляващите
го И.З., Г.Х., А.П. и Л.И.– в качеството му на изпълнителни директори на
дружеството, с право всеки двама от тях да го представлява. По делото се
установи предоставените им правомощия в този смисъл и въз основа на сключените
договори за управление от всеки от тях с КТБ АД, правоотношенията по които са
възникнали преди датата на подписване на процесния
договор за кредит. Съобразно предмета на договорите, всеки от тях се е задължил
да осъществява действия по управление и упражняване на представителна власт
пред трети лица от името на банката и съобразно действащото законодателство и
решенията на Управителния съвет на банката. В чл. 4 от договора за управление,
сключен с всеки от ответниците, е предвидено
задължението им да изпълняват функциите си с грижата на добър банкер, като
работи за усъвършенстване дейността на банката и повишаване на нейните
финансови резултати, стабилност и издигане на нейния престиж. В чл. 2 от
договора за управление, сключен от всеки от ответниците,
е предвидено, че същия се сключва за срок от 5 години, считано от датата на
вписването му в търговския регистър, като в случай, че към датата на изтичане
на срока не е взето решение за освобождаването му, действието на договора се
продължава до освобождаването му.
С оглед така установените факти относно
заеманата от всеки от ответниците длъжност при
дружеството ищец, съдът приема за установено и качеството им на бивши
администратори, дефиниция за което се съдържа в нормата на §1, т. 2 ДР ЗБН,
според текста на която такива са членовете на надзорен или управителен съвет /съвет на директорите/ на банката, длъжностните лица с
ръководни функции в банката, както и всяко друго лице, което самостоятелно или
съвместно с друго лице може да сключва сделки за сметка на банката. Именно в
качеството им на такива са насочени срещу тях осъдителните искове – предмет на
разглеждане в настоящото производството, като ищецът е изложил твърдения, че
при изпълнение на задълженията си по възложените им управителни функции, не са
действали с грижата на добрия банкер и при полагане на усилия за положителните
финансови резултати на банката.
По делото е безспорна активната
материално правна легитимация на ищеца, с оглед обявяването му в
несъстоятелност и извършваната от него кредитна дейност като банка.
С оглед възприетата процедура в
представения по делото Правилник за кредитната дейност /ПКД/ от 2012 г. и
действащ към момента на сключване на процесния
договор за банков кредит от 25.03.2014 г., в компетентността на членовете на
Управителния съвет на банката е да вземат решение за сключване на договор за
кредит по отправено искане за това и след проучване на извършения анализ от
специалистите в съответните звена – правен анализ съгласно чл. 35 ПКД; анализ
от кредитния специалист – чл. 36 ПКД за финансовото състояние на
кредитоискателя, предлаганото обезпечение; становище от служител в отдел „Кредитен
риск“ при искане за отпускане на кредит във чуждестранна валута. В чл. 18 от
Правилника е дадена дефиниция на кредитен риск, а именно – вероятността банката
да понесе загуби, водещи до намаление в стойността на активите й в резултат на
неизпълнение от страна на кредитополучателите. По делото се установи дадено
положително писмено становище от органите на управление на кредитния риск, определени
в чл. 24 от Правилника, на които са възложени проучването, анализа, отчета и
мониторинга на кредитните сделки. Въз основа на предоставените анализи и
становища от компетентните за това лица, е било взето решение от Управителния
съвет на банката за сключването на процесната
кредитна сделка и което е обективирано в протокол от
25.03.2014г., като решението е взето в качеството им на членове на управителния
съвет от ответниците в производството О.Р., И.З., Г.Х.
и А.П.. Същевременно е било взето решение за отпускането на кредита при формиране
на голяма експозиция от 10,28% от
Капиталовата база на Банката. Отпускането на кредит при формиране на голяма
експозиция е допустимо, като необходимо е при такава взимането на решение за
това от управителния съвет, каквото в случая е налице. В чл. 392 от Регламент
/ЕС № 575/2013г. е регламентирано понятието голяма експозиция, като такава е
налице, когато стойността й е по-голяма или равна на 10% от приемливия капитал
на институцията. Следва да се има предвид установеното от заключението по ССЕ
относно съотношението на кредитната експозиция спрямо собствения капитал на КТБ
АД, а именно, че към момента на сключването на договора за кредит от
25.03.2014г., същото е възлизало на стойност от 7.21% под прогнозираната, за
която е било взето решението на управителния съвет.
Налице е спор относно отговорността на ответниците за неизпълнението по договора за кредит,
доколкото към момента на спиране на плащания по него, същите са били отстранени
от длъжност.
Действително от представеното по делото Решение № 73/20.06.2014г. на УС на БНБ се установи поставянето
на КТБ АД под специален надзор, както и постановена
забрана за извършването от КТБ на всички банкови дейности, включително и
погасяването на задължения по отпуснати кредити, която забрана е била отменена
с Решение № 104/15.08.2014г. на УС на БНБ.
С решенията на УС на БНБ са назначени квестори, като са отнети функциите
на управляващите банката изпълнителни директори, имащи качеството на бивши
администратори и ответници по предявените искове.
В този смисъл,
съдът приема, че към момента на сключването на договора за кредит, ответниците са били надлежно оправомощени
за това, поради което носят отговорността за извършените от тях действия.
Необосновани се явяват възраженията на ответниците,
че не са отговорни за неиздължаването по кредита и в този смисъл ощетяване
имуществото на банката при отпускането му, доколкото обслужването на дълга е
доказано до момента на отстраняването им от длъжност. Рискът от неплащането по
кредита следва да бъде преценен към момента на сключването му при проучване
имущественото състояние на кредитополучателя и потенциала за плащане, както и
при предприемане на адекватни действия по обезпечаването на дълга с имущество
съответно на неговата стойност. Изпадането на дружеството кредитополучател в
невъзможност да плати в един последващ момент
съвпадащ с периода на освобождаването на бившите администратори от длъжност, не
следва да бъде тълкувано в полза на освобождаването им от отговорност, още
повече, че не се установява същите да дължат осъществяване на мониторинг в хода
на изпълнението на договора за кредит от страна на кредитополучателя и в който
смисъл е свързана функцията им да оценят кредитния риск, като се явява ирелевантно в този смисъл.
По делото не е налице спор относно
спазването на процедурата по изготвянето и предоставянето за проучване на
компетентните управителни органи на становищата от служителите в съответните
звена. Спорен е въпросът дали въпреки констатираните в тях данни, е било
извършено увреждащото действие от страна на ответниците,
в качеството им на управляващи банката и администратори по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Закона за банковата несъстоятелност,
каквито се явяват членовете на управителния съвет оправомощени
да сключват договори от името и за сметка на банката. Съгласно предвиденото в
чл. 37 от ПКД, общото финансово състояние на кредитоискателя се установява въз
основа на представените от него финансово -счетоводни документи и справки
(баланси, отчети за приходи и разходи, отчети за паричните потоци, годишни
данъчни декларации и др.). Етап от проучвателната дейност, необходима за
произнасяне по искането за кредит, е анализ от служител на Дирекция „Кредитен
риск“, който съгласно чл. 36, ал. 3 от Правилника, анализира предоставените
документи и събраните сведения относно общото финансово състояние на кредитоискателя,
кредитната му задлъжнялост според данните от Централния кредитен регистър на
БНБ, предмета и целта на кредитирането, предлаганото обезпечение,
икономическата свързаност на кредитоискателя по смисъла на Закона за кредитните
институции и Наредба № 7 на БНБ, както и резултатите от правния анализ.
По делото не се
установи в извършеното в хода на процедурата по оформяне на кредитното досие да
е било констатирано несъответствие на финансовата обезпеченост на
кредитоискателя съобразно размера на отпусната в заем сума.
Неоснователни се
явяват доводите на ищеца относно отпускането на кредита на Р.И. АД, както и
отпускането на кредити от страна на банката на свързани лица с дружеството лица
по смисъла на §1, ал. 4 ЗКИ, като с оглед общия размер на предоставената в заем
сума, с подписването на процесния договор е било
извършено надвишаване на максимално допустимата експозиция от 25 % по смисъла
на действаща към този момент редакция на чл. 44, ал. 5 ЗКИ. По делото не бяха ангажирани доказателства за
установяването на този факт, а именно относно процентното съотношение на сбора
по сумите по отпуснатите кредити и непогасения остатък по тях към собствения
капитал на банката, поради което не може да бъде направен обоснован извод за
основателност на изложеното от ищеца.
Действително от
събраните в хода на производството доказателства се установи влошеното
финансово състояние на дружеството кредитополучател, което е възникнало като
такова в неголям период след сключването на договора за кредит. В този смисъл е
и установеното състояние на свръхзадлъжнялост на
дружеството с решението за откриване на производство по несъстоятелността му и
обявената начална дата на това състояние – 25.07.2014г. Установи се спиране
плащанията по кредита, като последното такова е отчетено от 06.11.2014 г. Не се
установи, обаче, задлъжнялост към други
кредитори, както и дали към момента на отпускането на кредита дружеството не е
разполагало с достатъчно имущество, с което да го погасява, което да обоснове
извода за влошеното му финансово състояние при сключването на договора, който
момент е релевантен при преценка относно неизпълнение на задълженията на
лицата, участвали при изготвянето на кредитното досие и взетото решение на
изпълнителните директори въз основа на данните в него. В този смисъл, не се
установи към момента на сключването на договора за банков кредит анализите в
кредитното досие да са съдържали данни относно неспособност на
кредитополучателя да плати.
С оглед характера
на договора за кредит, по силата на който банката се задължава да предостави
парична сума в определен размер срещу заплащане на възнаграждение в размер на
предварително уговорена договорна лихва,
налице е риск от погасяване на дължимите по кредита още към самото му
сключване, който е обвързан с волята на кредитополучателя да изпълни. Имущественото
състояние на кредитоискателя може да бъде променено и да е различно към момента
на сключването на договора за банков кредит, както и в периода на действието
му, с оглед установения срок за отпускане на заемната сума и съответно за
погасяването на дълга.
Неоснователни се
явяват доводите на ищеца за ангажиране отговорността на ответниците
поради несключването на договор за залог на активи на дружеството
кредитополучател, както и невписване в ЦРОЗ на сключения договор за особен
залог върху вземания на кредитополучателя от 25.03.2014г. – подписан от ответниците И.З. и А.П.. В този смисъл, обезпечаването на
вземането по кредита е поставено в задължение на кредитополучателя, като
липсата на учредено такова по надлежния ред е обвързано с отговорността му във
връзка с изпълнение на договора за кредит, като е невъзможно да бъде преценено
и предвидено от изпълнителните директори към момента на сключването му. В този
смисъл, безпредметно се явява обсъждането на възникване на ефекта на обезпечението
преди или след вписването му в ЦРОЗ. В допълнение следва да се има предвид и
установеното в текста по чл. 33 ПКД, че банката не е задължена да изиска
предоставяне на обезпечение.
При това положение,
в хода на производството не се установи ответниците
със свои действия или бездействия да са причинили неудовлетворяване вземането
на банката по отпуснатия банков кредит и което да е свързано с неизпълнение или
нарушение на предвидени в сключените от тях договори за възлагане на управление
задължения по упражняваната от тях дейност на заеманата длъжност в качеството
им на управляващи лица и което да обуслови противоправност.
Не се установява да са осъществили престъпление при изпълнение на служебните им
задължения с намерение и целящо именно увреждане на банката, което би
обусловило отговорността им по предявените искове.
От друга страна,
следва да се има предвид, че дори и да бъде възприето наличието на противоправно деяние, неиздължаването по договора за кредит
не може да бъде възприето като причинени имуществени вреди на банката по
изложеното по-горе в мотивите относно същността на кредитната дейност.
Неизпълнението от страна на кредитополучателя да плати е вид договорно
неизпълнение, като действително е свързано с причиняването на имуществени вреди
на банката, но отговорност за това следва да носи кредитополучателя.
С оглед
гореизложеното и доколкото не се установи да са налице елементите на деликтната отговорност на ответниците,
които да обусловят и солидарната им такава за обезщетяване на увреденото лице,
а именно – противоправно деяние, имуществени вреди,
както и причинно-следствена връзка между
тях, предявените главни осъдителни искове настоящият съдебен състав намира за
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Като неоснователни
подлежат на отхвърляне и предявените в субективно съединение осъдителни искове
за причинени имуществени вреди, поради неизпълнение на договорно задължение при
заявена солидарна отговорност, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 82 ЗЗД, също при условията на евентуалност.
Неоснователни се
явяват и исковете предявени при разделна отговорност срещу всеки от ответниците, заявени при условията на евентуалност, като
следва да бъдат отхвърлени.
Относно разноските: С оглед изхода на спора, ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на СГС дължимата държавна такса за разглеждане на производството, от която е
бил предварително освободен на основание чл. 57, ал. 6 ЗБН и възлизаща на 625 865.60
лв.
Ищецът няма право
на разноски, а ответниците не са направили искане за
присъждането им на такива, а и не се и установява да са налице заплатени такива
в хода на производството.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „К.Т.Б.“АД /н./,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, против О.Н.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, Г.П.Х., ЕГН **********, с адрес ***, И.А.З., ЕГН **********, с адрес *** и А.М.П., ЕГН **********, с адрес *** правно основание чл. 57, ал. 3
ЗБН за осъждане на ответниците да заплатят при
солидарна отговорност сумата от 8 000 000
евро – обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в
претърпени загуби от несъбрани вземания, възникнали по Договор за банков кредит
от 25.03.2014 г., сключен между „К.т.б.“ АД и „Р.И.“АД, ЕИК *****, които вреди
са причинени от неизпълнение на задълженията на
ответниците в качеството им на изпълнителни
директори при взимане на решение за отпускането на банков кредит, както и предявените
при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 82 ЗЗД за осъждане на ответниците
да заплатят при солидарна отговорност сумата от 8 000 000 евро – обезщетение за причинени имуществени
вреди, изразяващи се в претърпени загуби от несъбрани вземания, възникнали по
Договор за банков кредит от 25.03.2014 г., сключен между „К.т.б.“ АД и „Р.И.“АД,
ЕИК *****, които вреди са причинени от неизпълнение на договорните им задълженията
по сключените с „К.т.б.“ АД договори за управление, както и предявените при
условията на евентуалност искове с правно основание чл. 57, ал. 3 ЗБН за
осъждане на ответниците да заплатят разделно всеки от
тях съобразно заеманата от него длъжност сумата от по 2 000 000 евро - обезщетение за претърпени от „К.т.б.“
АД имуществени вреди от неизпълнение на договорните задължения по сключените с
„К.т.б.“ АД договори за управление.
„ОСЪЖДА
„К.Т.Б.“АД /н./, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 625 865.60 лв. – държавна такса за
разглеждане производството по предявените искове.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в 2-седмичен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
СЪДИЯ
: