№ 1248
гр. София, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110150628 по
описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
18.02.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 50628/2021 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от АНДР. Н. Ж. срещу „................“ ООД, в която се твърди,
че страните се намирали в трудово правоотношение, което било възникнало по силата на
сключен трудов договор от 09.11.2020 г. за длъжността „Стругар“, като било договорено
1
трудово възнаграждение в размер на 2293,88 лева. Поддържа, че на 20.07.2021 г. била
връчена Заповед № КТ 21-35/01.07.2021 г., с което ответникът бил прекратил трудовото
правоотношение, поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Навежда довод,
че уволнението е незаконно. Излага съображения, че ответникът дължал обезщетение за
оставане без работа в следствие на незаконното уволнение в размер на 3058,50 лева за
периода от 20.07.2021 г. до 30.08.2021 г. Твърди, че също така се дължало обезщетение по
чл. 224 КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 4 дни, което било в размер на
417,00 лева. Поддържа, че за периода от 06.07.2021 г. до 30.07.2021 г. е бил в отпуск поради
временна неработоспособност, когато работодателят го поканил да получи заповедта за
наложеното дисциплинарно наказание. Иска уволнението да бъде признато за незаконно и
да бъде отменено, както и да му бъдат присъдени претендираните парични суми, както и
сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, в който се твърди,
че исковете са допустими, но неоснователни. Поддържа, че между страните е било налице
трудово правоотношение, което било възникнало въз основан на трудов договор за
посочената от ищеца длъжност и трудово възнаграждение. Навежда доводи, че на ищеца не
му е връчвана на 20.07.2021 г. заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с
наложено дисциплинарно наказание. Излага съображения, че на 27.06.2021 г. прекия
ръководител на ищеца бил констатиран, че твърдосплавен райбер е бил счупен, което било
съобщено на управителя на ответника, който изискал обяснения, тъй като счупването
можело да се получи единствено при груба небрежност и неспазване на производствената
технология. Твърди, че на 28.06.2021 г., управителя на дружеството бил получил от ищеца
съобщение по телефона, че последният прекратявал отношенията си с дружеството.
Поддържа, че на 29.06.2021 г. и 30.06.2021 г. ищецът не се бил явил на работа, като бил
търсен и от представители на дружеството, но не бил намерен, което обуславяло наличието
на дисциплинарното нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ. Навежда доводи, че на 29.06.2021
г. все пак ищецът е бил намерен, но отказал да дава обяснения, като на 01.07.2021 г. след
като ищецът не бил дал обяснения и не бил представил болничен лист, който да оправдае
отсъствието му, работодателят наложил дисциплинарно наказание. Развива съображения, че
на 05.07.2021 г., ищецът се бил явил в офиса на дружеството, където в присъствието на
двама свидетели му била връчена заповедта за уволнение, като обосновава, че са спазени
изискванията на закона при извършване на уволнението. Твърди, че на 20.07.2021 г., ищецът
се бил явил в офиса на дружеството, където му била предадена оформената трудова книжка.
Сочи, че се узнал за болничния лист едва с получаване на исковата молба. Иска отхвърляне
на предявените искове. Претендира разноски.
Подадена е насрещна искова молба от „................“ ООД срещу АНДР. Н. Ж., като се
твърди, че страните се намирали в трудово правоотношение по силата на трудов договор от
09.11.2020 г. за длъжността „Стругар“, при уговорено месечно възнаграждение в размер на
2293,88 лева. Поддържа, че по договора бил уговорен срок за прекратяване от 60 дни.
Навежда доводи, че ответника бил напуснал самоволно работа, като бил нарушил трудовата
2
дисциплина, което довело до налагането на дисциплинарно наказание уволнение. Излага
съображения, че на 27.06.2021 г. управителя на дружеството бил констатирал счупването на
твърдосплавен райбер, което можело да се случи при грубо нарушаване на технологията,
като при поискани обяснения на 28.06.2021 г. бил получил съобщение от ответника, че
прекратява отношенията си с дружеството. Твърди, че на 29.06.2021 г. и на 30.06.2021 г.
ответника не се бил явил на работа, което било нарушение на трудовата дисциплина, а на
30.06.2021 г. след разговор по телефона бил заявил, че няма да дава обяснения и че е
приключил с дружеството. Поддържа, че със Заповед от 01.07.2021 г. бил прекратен
трудовия договор, поради наложено дисциплинарно наказание – уволнение. Сочи, че на
05.07.2021 г. на ответника била връчена уволнителната заповед, а на 20.07.2021 г. му била
предадена оформената трудовата книжка. Навежда доводи, че с оглед нормата на чл. 221, ал.
1 КТ ответникът дължал сумата от 4587,76 лева. Иска ответника да бъде осъден да заплати
претендираната сума, както и сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на насрещната искова молба, като се
сочи, че претенцията е неоснователна. Твърди, че не оспорва наличието на трудовото
правоотношение, както и длъжността и възнаграждението. Поддържа, че не бил нарушил
трудовата дисциплина, което аргументира подробно. Навежда доводи, че не отговаря на
истината, че на 05.07.2021 г. му била връчена уволнителната заповед, като заповедта за
уволнение била антидатирана. Иска отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни
доказателства доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
I. От фактическа страна.
Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявено за безспорно, че са се намирали в трудово правоотношение,
което било възникнало по силата на сключен трудов договор от 09.11.2020 г. за длъжността
„Стругар“, като било договорено трудово възнаграждение в размер на 2293,88 лева.
Представен е Трудов договор от 09.11.2021 г., като се установява, че страните са се
намирали в трудово правоотношение за длъжност „Стругар“, като в клаузата на чл. 8 са
постигнали съгласие, че срокът на предизвестието за прекратяване на трудовия договор е 60
календарни дни.
От Заповед № КТ 21-35/01.07.2021 г. се установява, че трудовото правоотношение
между страните е било прекратено на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, поради наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“, поради неявяване на АНДР. Н. Ж. на работа в два
последователни работни дни. В заповедта (л. 42 в кориците на делото) е посочено, че същата
е връчена на ищеца на 05.07.2021 г., като положеният подпис не е оспорен.
Представен е Болничен лист № 20211841385, като се установява, че ищецът е бил в
отпуск поради неработоспособност за периода 06.07.2021 г. до 30.07.2021 г.
Приложени и неоспорени са 3 бр. присъствени листове за 26.06., 29.06. и 01.07, като
3
се установява, че единствено присъственият лист за 26.06. е подписан от ищеца, а в другите
два листа липсват положени подписи и изписани имена на ищеца.
От Представен препис от трудова книжка се установява, че работодателят е
удостоверил, че ищеца има право към 01.07.2021 г. на 4 дни платен годишен отпуск.
По реда на чл. 183 ГПК, съдът е извършил констатация от оригинал на трудова
книжка на ищеца в открито съдебно заседание от 29.11.2021 г., като последното вписване в
трудовата книжка е било от ответника и е отбелязано, че основното трудово възнаграждение
е в размер на 2293,88 лева.
Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за факти и обстоятелства,
свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Като такъв вид документ тя има
доказателствено значение по смисъла на чл. 179 ГПК за фактите отразени в нея – арг. чл.
347 КТ. Тоест, като официален удостоверителен документ трудовата книжка се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което и съдът е длъжен, при
липса на обратно доказване (което по правило е пълно и главно), да приеме отразените
обстоятелства в документа за осъществили се в обективната действителност.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Иванка Т и
св. Елеонора А.
От казаното от св. Т се установява, че работи при ответника като ръководител
производство. Изяснява, че знаела за какво бил правния спор – за самоотлъчка на ищеца,
като трудовото правоотношение било прекратено. Имало спор за скъп инструмент, който се
използвал в производството и бил счупен. Ищецът я бил уведомил за това, а след което
свидетелят била уведомила управителя на дружеството, като на място след това питали
защо бил счупен инструментът, но ищецът не бил дал много ясни обяснения, след което
казал, че ще си изработи предизвестието и повече не иска да работи във фирмата. Това се
случило в деня, когато се счупил инструмента, а от следващия ден Андрей не бил идвал
повече на работа, нито дал обяснения за това, нито се обадил за да обясни. Свидетелства, че
му звъннала и получила някакво обяснение за това защо ищеца не бил отишъл на работа,
като изяснява, че правела това тъй като причините можели да са други, като по телефона
ищецът й казал, че не желае повече да се занимава с фирмата и да работи при тях. Събитието
се било случило на 27.06., като на 28.06 ищецът не бил отишъл на работа, а свидетелят му се
обадила на 29.06 или на 30.06, като при позвъняването била с управителя, като когато
звъняла на 28.06. в края на работното време ищецът повече не се бил явявал на работа.
Сочи, че обяснението било на 29.06. или на 30.06. Свидетелства, че е пряк ръководител на
ищеца на производствената площадка, поради което имала задължение да му се обади.
Изяснява, че ако някой не отивал на работа и не се бил обаждал, тя се обаждала, за да види
дали е здравословен проблем и да знае дали може да разчита на работника или служителя,
като сочи, че искала обяснени защо ищецът не се бил явил на работа. Установява, че
управителя на дружеството е бил наясно с това обяснение, като нямало как през него да се
случат нещата. Но знаел, тъй като имало вайбър корепонденция, която управителя й бил
показал, като пишело, че ищеца не искал повече да се занимава с дружеството.
4
При разпита на св. А се установява, че същата се намира в брак с управителя на
ответното дружество, като работи в последното като юрисконсулт, ТРЗ и административен
помощник – в счетоводството и юридическия отдел. Свидетелства, че знае за какво е
правния спор, като историята започнала поради неявяване на ищеца на работа в два
последователни дни, защото на 27.06. или 28.06., управителят й бил казал, че Андрей щял да
дойде да си пусне предизвестие за напускане. Свидетелства, че след това се получила
информация, че ищеца не се бил явил на работа в два последователни дни на 29.06. и 30.06.,
като последният бил търсен от прекия ръководител, за да даде обяснения защо не се явява.
Свидетелства, че след това на 01.07. бил говорил с управителя на дружеството, за да даде
обяснения, като същият ден й били казали да подготви заповед за уволнение, поради
неявяване на работа в два последователни дни. Установява, че не знае причините, но
първоначално й било казано, че ищеца ще си пусне предизвестие, като тя очаквала да подаде
молба, защото тя била ТРЗ, но това не се било случило. Сочи, че била разбрала, че ищецът
бил търсен на 29.06. и 30.06 от прекия ръководител, за да даде обяснения, но така и не бил
получен конкретен отговор защо не бил на работа. Свидетелства, че след това на 05.07. била
връчена заповедта за уволнение и другите документи, като същия ден, когато ищецът
присъствал пак му били искани обяснения, но не получили конкретен отговор, а ищеца
просто казал, че е приключил с тях. Изяснява, че тя лично била връчила документите, като
ищецът бил в добро настроени спрямо тях, но не получили обяснение защо не се бил явявал
на работа.
Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. Т и св. А за достоверни,
тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно
логични, като не се доказа свидетелите да са заинтересовани от изхода на правния спор,
предмет на делото. Въпреки наличието на неточности в някой детайли, това не може да
доведе до извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията.
Нещо повече, логично е с оглед изминалия период от време и заемната позиция свидетелите,
да си спомнят случая по-общо, допускай неточности в някои детайли, които избледняват с
времето, поради особеностите на човешката памет. Същественото е, че субективните им
възприятия по отношение на правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не
са взаимоизключващи се, включително свидетелите дават показанията си, под страх от
наказателна отговорност. Необходимо е да се изясни, че с оглед непосредственото
формиране на субективните възприятия е нормално свидетелите да описва някои детайли по
различен начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от
човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са обусловени от обективни, но и от
субективни фактори. Следва да се отбележи и обстоятелството, че наличието на трудово
правоотношение между свидетелите и ответника по делото не може да изключи изначално
възможността същият да свидетелства и да дава достоверни показания. Това обстоятелство е
само индиция, за да съдът при преценка на свидетелските показания да подходи с по-
завишена критичност. В случая по делото липсват дори индиции, че свидетелите са
недобросъвестни, респ. че показанията им изопачават фактите за които свидетелстват.
5
II. От правна страна.
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
конститутивен и осъдителни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1,
т. 3, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ, както и с последващо съединен насрещен
осъдителен иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ.
1. По отношение конститутивния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Тежестта на доказване, тоест задължението за установяване законността на
уволнението носи ответникът по настоящото дело – „................“ ООД, който по силата на §
1, т. 1 КТ е работодател на ищец. А законността на дисциплинарното наказания
„дисциплинарно уволнение“ се обуславя от проявлението на обстоятелствата, предвидени
чл. 195 КТ, във вр. чл. 194, ал. 1 КТ, във вр. чл. 193, ал. 1 КТ и чл. 192 КТ. След
установяването факта на нарушението на трудовата дисциплина, нарушителя, времето и
мястото на извършване на противоправното неизпълнение на трудовите задължения,
работодателят е длъжен да субсумира тези обстоятелства под диспозицията на правната
норма, регламентирана в чл. 195 КТ, във вр. чл. 186 и чл. 187 КТ, вследствие на което може
да упражни своето потестативно субективно право да наложи дисциплинарно наказание на
виновния работник или служител.
В случая при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
намира, че е установено пълно и главно от страна на ответника, че извършеното уволнение е
законно.
При налагане на съответното дисциплинарно наказание работодателят трябва да
индивидуализира противоправното дисциплинарно деяние, както и субекта на нарушението
– арг. чл. 189, ал. 1 КТ. Законосъобразното развитие на процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание – дисциплинарно уволнение, е предпоставена от спазването на
определен ред, който да обезпечи и правото на защита на уволнения работник, както
предписва правната норма, регламентирана в чл. 193, ал. 1 КТ.
Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана
заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено то, наказанието
и законният текст, въз основа на който се налага. Чрез очертаване на фактическите и
правните основание за налагане на дисциплинарното наказание се осигурява защитата на
работника или служителя, който трябва да знае за какво нарушение на трудовата
дисциплина се налага наказанието, а от друга страна, по този начин се очертава предметът
на съдебния контрол за законосъобразност в случай на съдебно оспорване на
дисциплинарното наказание.
Ищецът е уволнен дисциплинарно, тъй като е била извършил системни нарушения на
трудовата дисциплина, изразяващи се в следното: неявяване на работа на в два
последователни работни дни 29.06-30.06.2021 г., което се установява безспорно от
показанията на св. Т и св. А, които съдът цени в при съвкупната им преценка с останалите
събрани по делото доказателства, вкл. и с оглед представените и кредитирани от съда
6
писмени доказателствени средства.
В Кодекса на труда не е уредено производство за налагане на дисциплинарни
наказания като динамичен фактически състав и формална процедура която следва да бъде
следвана под заплаха от нейното опорочаване. Когато на работодателят станат известни
обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той е длъжен да изиска обяснения от
работника по тези обстоятелства и едва след това да му връчи заповед за налагане на
дисциплинарно наказание – така Решение № 8/01.04.2011 г. по гр. д. № 1035/2009 г. на
ВКС ІV г. о. Работодателят не е длъжен да уведомява работника или служителя, че е
започнал процедура по ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Когато на
работодателят му станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина,
той трябва да получи от работника обяснения по тези обстоятелства без да е необходимо да
са посочени обективните и субективните елементи на изпълнителното деяние или правната
му квалификация – вж. Решение № 126/26.06.2013 г. по гр. д. № 1060/2012 г. на ВКС, ІІІ г.
о., Решение № 8/01.04.2011 г. по гр. д. № 1035/2009 г. на ВКС, ІV г. о, Решение №
126/26.06.2013 г. по гр. д. № 1060/2012 г. на ВКС ІІІ г. о.
Искането за даването на обяснения може да бъде направено и/или прието от друго
лице по поръка на работодателя, като за това действие не е необходимо формално
упълномощаване. От значение е достигането на обясненията до работодателя, респ. до
носителя на дисциплинарната власт, който да ги вземе предвид в дисциплинарната
процедура, но не е от значение кой е техният приносител или кой е извършил
организационните действия по извършването им. Няма изискване и за нарочно уведомяване
относно започнала дисциплинарна процедура, което законодателят да е вменил в
задължение на работодателя – така Решение № 20 от 19.02.2018 г. на ВКС по гр. д. №
1822/2017 г., III г. о., ГК . В случая безспорно се установява от свидетелските показания, че
управителят на дружество е знаел, че обяснения са искани от прекия ръководител на ищеца,
което е станало и в присъствието на управителя, което се изяснява от показанията на св. Т.
Отделно от това – от казаното от св. А се изяснява факта, че обяснения са искани от ищеца и
в деня на връчване на уволнителната заповед, но преди това да бъде извършено, което
означава, че е спазена нормата на чл. 193 КТ. Съгласно чл. 195, ал. 3 КТ, дисциплинарното
наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника или
служителя, или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с
обратна разписка. С връчването на заповедта се реализира налагането на дисциплинарното
наказание, респ. от този момент тя произвежда правно действие и поради това, след този
момент работодателят не разполага с правомощие да преразглежда въпроса за тежестта на
нарушението и вида на наложеното наказание. До съобщаването на заповедта на работника
или служителя тя може без ограничения да бъде изменяна, уточнявана, анулирана и т. н. от
субекта на дисциплинарната власт – в този смисъл Решение № 67 от 16.05.2019 г. на ВКС
по гр. д. № 2635/2018 г., III г. о., ГК.
Не може да се приеме възражението на ответника, че не е спазена нормата на чл. 195,
ал. 2 КТ, според която заповедта за дисциплинарно наказание се връчва срещу подпис на
7
работника или служителя, като се отбелязва датата на връчването. При невъзможност
заповедта да бъде връчена на работника или служителя работодателят му я изпраща с
препоръчано писмо с обратна разписка. В случая от събраните доказателства по делото се
установява, че заповедта е връчена, като е посочена дата и ищецът е положил подпис. В тази
насока трябва да се отбележи, че положеният подпис не е бил надлежно оспорен от
ответника, а доводите му, че уволнителната заповед е антидатирана са недоказани. Нещо
повече – от кредитираните свидетелски показания на св. А безспорно се установява, че
заповедта е надлежно връчена, както и момента на връчването.
Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана
заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено то, наказанието
и законният текст, въз основа на който се налага. Чрез очертаване на фактическите и
правните основания за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказания се осигурява
защитата на работника или служителя, който трябва да знае за какво нарушение на
трудовата дисциплина се налага наказанието, а от друга страна, по този начин се очертава
предметът на съдебния контрол за законосъобразност в случай на съдебно оспорване на
уволнението. Следва да се отбележи, че изискванията на чл. 195 КТ относно съдържанието
на заповедта за дисциплинарно наказание са изпълнени, когато нарушението е
конкретизирано в достатъчна степен – с оглед защитата на работника или служителя и за да
бъде осъществен съдебния контрол за законност на наложеното наказание. Тези изисквания
са налице когато – в искането за даване на обяснения и в заповедта за налагане на наказание
– нарушението е посочено по разбираем за работника начин и когато в отношенията между
работника и работодателя е ясно за какво е наложено наказанието. Наличието на яснота се
установява от поставените от работодателя въпроси по повод на дисциплинарното
нарушение и дадените от работника или служителя отговори по чл. 193 КТ. Наличието на
дадени писмени обяснения от страна на работника (по връченото му искане за даване на
обяснения), когато в искането – нарушението на трудовата дисциплина е било посочено по
разбираем за работника начин, са достатъчни да установят, че същият е бил наясно с
причините за уволнението му. – така напр. Решение № 7 от 23.01.2018 г. на ВКС по гр. д.
№ 1393/2017 г., III г. о., ГК; Решение № 66 от 25.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3298/2015
г., IV г. о., ГК; Решение № 388 от 4.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 205/2012 г., IV г. о., ГК .
В случая, както е изложено на ищеца са поискани ясни и точни обяснения за причините му
за неявяване на работа, като факта, че последният не е дал писмени такива, респ. че е дал
неясни обяснения, с оглед изясненото от свидетелските показания е ирелевантно.
Заповед № КТ 21-35/01.07.2021 г. за дисциплинарно уволнение на ищеца е издадена
от субекта на дисциплинарна власт – управителя на ответното дружество, и съдържа всички
обстоятелства, индивидуализиращи от обективна и субективна страна нарушенията, заради
които е наложено наказанието. Посочен е нарушителят, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Отделно, в документа, с който
се искат обяснения от ищеца, са описани в детайли отделните неявявания на работа, поради
което ищецът е бил наясно точно за какви нарушения на трудовата дисциплина му е
8
наложено най-тежкото дисциплинарно наказание. В този смисъл заповедта за уволнение е
мотивирана и отговаря на императивните изисквания, предписани в чл. 195, ал. 1 КТ.
Работодателят е подвел тези нарушения под правната норма на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ,
като е приел, че служителят е извършил тежко нарушения на трудовата дисциплина – така
Решение № 34 от 24.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2962/2016 г., IV г. о., ГК . В тази насока
следва да се отбележи, че за осъществяването на фактическия състав на дисциплинарното
нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ е без значение дали последователните работни дни са и
последователни календарни дни, или работните дни са разделени от почивни дни или
официални празници. Съгласно чл. 190 КТ дисциплинарното наказание уволнение се налага
за тежки нарушения на трудовата дисциплина, като в първите шест точки на ал. 1 са
посочени нарушенията, които законодателят счита тежки. Това не изключва възможността
други нарушения на трудовата дисциплина да бъдат квалифицирани като тежки.
Извършването на тежко нарушение на трудовата дисциплина обаче не означава, че без оглед
на другите обстоятелства то трябва да бъде наказано с уволнение. Съгласно чл. 189, ал. 1 КТ
при определяне на дисциплинарното наказание се взема предвид не само тежестта на
нарушението, но също обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на
работника или служителя – така Решение № 133 от 23.04.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5394/2014 г., IV г. о., ГК . В случая, правилна е преценката на работодателят, че се касае за
тежко нарушение на трудовата дисциплина, доколкото не само дните в които ищецът не се е
явил на работа са повече от предвидените, но по делото са събрани и доказателства, че
въпреки опитите на работодателят да се свърже с него, това не е било възможно. В тази
насока съдът цени и писмените доказателства, установяващи опитите за искане за даване на
обяснения по чл. 193 КТ, както и обстоятелството, че не сочени, респ. ангажирани
доказателства за други обективни причини за неявяване на работа на посочените дати.
За пълнота трябва да се отбележи, настоящият съдебен състав намира, че не следва да
обсъжда представения болничен лист, доколкото по делото не се твърди, че е налице
предварителна закрила по смисъла на чл. 333 КТ, а и представеното писмено доказателство
е за период следващ наложеното дисциплинарно наказание.
2. По отношение осъдителния иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във
вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Основателността на така предявения иск за обезщетение за оставане без работа в
следствие на незаконното уволнение е обусловена от основателността на иска по чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, като ищецът носи
доказателствената тежест да установи пълно и главно, че е останал без работа за процесния
период, съответно, че е работил на по-ниско платена работа, както и размерът на
претенцията си, а ответникът носи доказателствената тежест да установи плащане на
претендираното обезщетение.
В случая с оглед гореизложеното и неоснователността на претенцията по чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ, която е обуславяща по отношение осъдителния иск за обезщетение за оставане без
работа в следствие на незаконното уволнение, то и обусловената претенция следва да бъде
9
отхвърлена изцяло.
3. По отношение осъдителния иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ.
Спорното материално право за претендираното обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск е обусловено от проявлението в обективната действителност на следните
материални предпоставки (юридически факти): 1. между страните да е било налице трудово
правоотношение, което да е прекратено; 2. ищецът да е имал право на платен годишен
отпуск за съответната година, които да не е ползван; 3. работодателят да не е заплатил
обезщетението при прекратяване на трудовото правоотношение. Първите две материални
предпоставки следа да бъдат доказани от ищеца, а третата от ответника.
В процесният случай, съдът намира, че първата материална предпоставка е безспорно
установена както от представените по делото и кредитирани писмени доказателства, така и с
оглед отделените като безспорни обстоятелства с доклада по делото на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК.
От представения по делото препис от трудовата книжка и извършените констатации
по реда на чл. 183 ГПК, съдът намира, че ответника е признал, че ищеца има право на
обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за 4 работни дни платен годишен отпуск към 01.07.2021 г. в
размер на 417,00 лева. В случая с вписването в трудовата книжка от работодателя е налице
извънсъдебно признание на факти по смисъла на чл. 175 ГПК. А извънсъдебното признание
на факти е едно от най-сигурните доказателствени средства в гражданския процес, което
преценено в съвкупност с останалите доказателства по делото води до изясняване на
действителното фактическо и правно положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10
ГПК.
По делото не са сочени, респ. не са събрани доказателства, че ответника е заплатил
дължимото обезщетение, поради което с оглед неблагоприятните последици на
доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в
обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. В тази насока трябва да се отбележи,
че обстоятелството отбелязано от работодателя в трудовата книжка, че обезщетението е
изплатено не може да установи пълно и главно релевантното обстоятелство, че вземането
действително е погасено чрез плащане. Подобно отбелязване е само индиция, доколкото
действително трудовата книжка е официален удостоверителен документ, но същата се
оформя от работодателя, поради което не може да се вземе предвид отразено благоприятно
обстоятелство за него, доколкото то е удостоверено еднолично от самата страна. По делото
не са ангажирани доказателства за плащане по банков път или плащане в брой, за което
работодателят е можел да изиска разписка по смисъла на чл. 77 ЗЗД.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че са налице всички материални
предпоставки, поради което искът по чл. 224, ал. 1 КТ следва да бъде уважен в предявения
размер от 417,00 лева.
4. По отношение на насрещния иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ.
Необходимо е да се отбележи, че с оглед правилото на чл. 310, ал. 2 ГПК, предвид
10
обстоятелството, че ищецът е съединил обективно искове, един от който не се разглежда по
реда на бързото производство, то настоящото производство е такова по общия ред, поради
което и съдът е приел за съвместно разглеждане на основание чл. 211 ГПК предявеният
насрещен иск.
Спорното материално право се обуславя от проявлението в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти) 1) страните да са
се намирали в трудово правоотношение; 2) трудовото правоотношение да е прекратено,
поради дисциплинарно уволнение, като заповедта за това следва да е влязла в сила.
В процесният случай, съдът намира, че първата материална предпоставка е безспорно
установена както от представените по делото и кредитирани писмени доказателства, така и с
оглед отделените като безспорни обстоятелства с доклада по делото на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК.
По отношение на втората материална предпоставка, настоящият съдебен състав
намира, че същата е установена безспорно, доколкото както е изложено по-горе в мотивите
на настоящото решение, процесното уволнение е законно извършено, поради което
ответника по насрещния иск дължи на работодателя обезщетение за срока на
предизвестието, доколкото процесното трудово правоотношение е било безсрочно, като в
клаузата на чл. 8 от трудовия договор е уговорено, че срокът на предизвестието за
прекратяване на трудовия договор е 60 календарни дни.
Следователно насрещният иск следва да бъде уважен в цялост за сумата от 4587,76
лева.
III. По отношение на разноските.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират разноски
разполагат и двете страните.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че реално е
сторил такива, поради което с оглед уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК следва да му се присъди сумата от 250,00 лева, представляващи дължи адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
Ответникът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че реално
е сторил такива, поради което с оглед отхвърлената част от претенциите и на основание чл.
78, ал. 3 ГПК следва да му се присъди сумата от 671,01 лева, представляващи деловодни
разноски и заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
С оглед правилото на чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът е по делото следва да бъде осъден
да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 50,00 лева, представляващи
дължима държавна такса за първоинстанционното производство във връзка с уважения иск
по чл. 224 КТ.
Съдът намира, че направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. От една страна са спазени
11
нормите на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 НМРАВ – предвид предявените искове и насрещни искове, а
от друга страна, съдът намира, че производството включително с оглед процесуалните му
усложнения представлява фактическа и правна сложност, като процесуалният представител
на ищеца е бил процесуално активен, поради което са налице основания за адвокатско
възнаграждение в размер по-голям от определения в НМРАВ минимум.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от АНДР. Н. Ж., ЕГН: **********, с адрес: гр.
...................... срещу „................“ ООД, ЕИК: .................., със седалище и адрес на управление:
гр. ....................., за признаване за незаконно уволнението извършено със Заповед № КТ 21-
35/01.07.2021 г., поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, поради неявяване
на АНДР. Н. Ж. на работа в два последователни работни дни и неговата отмяна на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от АНДР. Н. Ж., ЕГН: **********, с адрес: гр.
...................... срещу „................“ ООД, ЕИК: .................., със седалище и адрес на управление:
гр. ....................., за заплащане на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 225, ал. 1 ГПК, на
сумата от 3058,50 лева, представляващи обезщетение за оставане без работа в следствие на
незаконното уволнение за периода от 20.07.2021 г. до 30.08.2021 г.
ОСЪЖДА „................“ ООД, ЕИК: .................., със седалище и адрес на управление:
гр. ..................... да заплати на АНДР. Н. Ж., ЕГН: **********, с адрес: гр. ......................, на
основание чл. 224, ал. 1 КТ, сумата от 417,00 лева, представляващи обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за четири дни за 2021 г., ведно със законната лихва от
30.08.2021 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА АНДР. Н. Ж., ЕГН: **********, с адрес: гр. ...................... да заплати на
„................“ ООД, ЕИК: .................., със седалище и адрес на управление: гр. ....................., на
основание чл. 221, ал. 2 КТ, сумата от 4587,76 лева, представляващи обезщетение в размер
на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, поради прекратяване на
трудовото правоотношение чрез уволнението извършено със Заповед № КТ 21-35/01.07.2021
г., поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, поради неявяване на АНДР. Н.
Ж. на работа в два последователни работни дни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „................“ ООД, ЕИК: .................. да
заплати на АНДР. Н. Ж., ЕГН: **********, сумата от 250,00 лева, представляващи дължи
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК АНДР. Н. Ж., ЕГН: ********** да заплати
на „................“ ООД, ЕИК: .................., сумата от 671,01 лева, представляващи деловодни
разноски и заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
12
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „................“ ООД, ЕИК: .................. да
заплати по сметка на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, сумата от 50,00 лева,
представляващи дължима държавна такса за първоинстанционното производство във връзка
с уважения иск по чл. 224 КТ.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението до
страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13