РЕШЕНИЕ
№ 218
гр. гр.Мадан, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на пети ноември през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър Ив. Стратиев
при участието на секретаря Милка Ас. Митева
като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело №
20245430100301 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Р. М. С. против
******** ООД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 600
лева, представляваща недължимо платени суми по Договор за паричен заем
Кредирект № ******* от ****** г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на ******* г. между Р. М. С. като
кредитополучател и „******“ ООД като кредитор бил сключен Договор за
паричен заем Кредирект № *****, при следните параметри: Размер на
кредита: 1900 лева; Размер на погасителна вноска: 2x63,41 лв. и 5x418,88 лв.;
Вид вноска: месечна; Годишен процент на разходите: 47,86 %; Брой вноски: 7,
Фиксиран лихвен процент: 40,05 %.; Дата на първо плащане: 24.07.2023 г.;
Дата на последно плащане: 24.01.2024 г.; Обща сума за плащане: 2221,22 лв.
Въпреки, че в т.3.10 от договора за заем било посочено, че общата сума за
плащане е в размер на 2221,22 лева, сумата, която кредитополучателят трябва
да заплати на кредитора по този договор е в размер на 3710,00 лева - на
основание чл. 6 ал. 6 от договора е начислена неустойка в размер на 1488,78
лева за неизпълнение на задължението на кредитополучателя по чл. 6, ал. 5 от
договора за заем в тридневен срок от сключването му да предостави
1
обезпечение измежду тези, изброени в чл. 6, ал. 5. Ищецът счита, че
уговорената неустойка е нищожна основание чл.26 ал.1 ЗЗД и по чл.146 ал.1
от Закона за защита на потребителите във вр. чл.143 т.5 от ЗЗП, тъй като чл.11
ал.1 във вр. чл.5 от договора е неравноправна клауза, която задължавала
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. Същата била уговорена с
цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 от Закона за
потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния процент на
разходите, поради което на основание чл. 21 ЗПК е нищожна и плащане по нея
не се дължи. В договора трябвало да се посочи размера на лихвения процент,
като в конкретната хипотеза в този процент трябвало да е включена и
неустойката, която като неустойка е нищожна, а реално е сигурна печалба за
кредитора. Следователно ГПР не бил 49,62%, както било записано, а следвало
да е по-голяма число, ако в него участва и вземането от 225,53 лева, формално
уговорено като неустойка. Налице били нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10
ЗПК, поради което целият договор за заем следва да бъде приет за
недействителен - чл.22 ЗПК. В изпълнение на договора ищецът заплатил на
ответника сумата от 868 лева в периода от 03.01.2023 г. до 16.03.2023 г.
Следователно, разликата между заплатената сума от 868 лева до дължимата от
600 лева в размер на 268 лева била платена при начална липса на основание и
като недължима подлежала на връщане от ответника на основание чл.55, ал.1,
предл. 1 от ЗЗД. По изложените съображения моли за уважаване на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който взема становище за неоснователност на предявения иск.
Въвежда възражение за недопустимост на производството, поради
злоупотреба с процесуални права. Моли за съединяване на производствата по
гр. д. № 29/2024 г. и гр. д. № 27/2024 г.; 26/2024 г.; 25/2024 г. и 30/2024 г по
описа на РС М. Възразява за липса на редовност на исковата молба по чл. 127,
ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК. Оспорва иска като неоснователен. Счита, че
оспорената от ищеца неустойка е действителна, като оспорва въведените
възражения за неравноправност на неустоечната клауза по изложените в
отговора съображения. Счита, че с процесната клауза за неустойка не се
нарушават разпоредбите на ЗПК. В настоящия случай неустойката била
индивидуално договорена между страните, като клаузата била напълно ясна и
разбираема - такава би била дължима след сключване на договора и само в
2
случай че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си.
Към датата на сключване на договора кредиторът не е знаел дали ще възникне
основание за плащане на неустоечната сума. Въпреки това търговецът е
внесъл достатъчно яснота по този въпрос, като в договора за кредит била
посочена възможната вноска за неустойка за целия период на погасяване.
Обстоятелството, че тя се дължи само при неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение било посочено изрично в плана за погасяване.
Представените от ищеца ордери и разписки не доказвали осъдителния иск.
Както клаузата за договорната лихва в размер на 42,47 лева, така и клаузата за
неустойка в размер на 225,53 лева са действителни, поради което всяка
получена от ответника сума е дадена на валидно правно основание. По
изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и
поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира следното от
фактическа и правна страна:
Между страните не е спорно, а и от събраните по делото доказателства
се установява, че между Р. М. С. и *****“ ООД е сключен Договор за паричен
заем Кредирект № ****** от *****г., по силата на който ищеца получил в заем
сумата от 1900 лева, при следните параметри: Размер на погасителна вноска: 2
х 63,41 лв. и 5 х 418,88 лв., Вид вноска: месечна; Годишен процент на
разходите: 47,86 %; Брой вноски: 7, Фиксиран лихвен процент: 40,05 %.; Дата
на първо плащане: 24.07.2023 г.; Дата на последно плащане: 24.01.2024 г.;
Обща сума за плащане: 2221,22 лв.
Съгласно т. 6.5 от договора заемателят се задължава в срок от три дни,
считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение, по
начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 от ОУ: поръчител
или банкова гаранция. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ обезпечението може да
бъде: поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят
кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход в размер на най-
малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; При двама
поръчители: размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да
е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната;
Да не са поръчители по други договори за кредит, сключени от Заемодателя;
Да не са кредитополучатели по сключени и непогасени договори за заем,
сключени със Заемодателя; Да нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и
по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; Да
представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен
документ; удостоверяващ размера на получавания от тях доход. Банковата
гаранция следва да е безусловна, издадена от лицензирана в БНБ търговска
3
банка за период, включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6
месеца преди падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и
обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по
договора за заем вкл. договорената главница и лихва. Според т. 6.6 от
договора при неизпълнение на задължението на заемателя за предоставяне на
обезпечение, последният дължи неустойка в размер на 1488,78 лева, която се
заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план. Видно
от погасителния план към договора размерът на дължимата месечна вноска с
неустойка възлиза на 530 лева.
По делото е приложена справка за движенията по кредит № *********,
видно от който ищецът е изплатил по кредита сумата от 2500.00 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя,
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Ответникът- кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на
чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване
на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4
ЗПК.
Сключеният договор между страните по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон
ЗПК. Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
В исковата молба са релевирани основания за недействителност на
договора заем свързани с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва
да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и
индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния
лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни
лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими
лихвени проценти. С разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в
договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за
4
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите. В процесния случай, твърденията за
недействителност на процесния договор поради противоречието му с чл. 11,
ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани съвместно, доколкото са
неразривно свързани с клаузата от т.6.6 от договора, предвиждаща
заплащането на неустойка поради неизпълнение на задължението на
заемополучателя за предоставяне на обезпечение по т.6.5 от договора.
Прочитът на съдържанието на посочената неустоечна клауза и съпоставянето
й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че
по своето същество тя представлява скрито възнаграждение за кредитора.
Така въведените изисквания в чл. 33, ал.1 от ОУ от договора за вида
обезпечение по избор на кредитополучателя, създават значителни затруднения
на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се
възпрепятства. Изискванията, които посочената клауза от договора въвежда за
потребителя, са на практика неосъществими за него. Не само правно, но и
житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със
съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер на два пъти
общата сума за плащане по договора за заем, включваща главница и лихва, до
изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване
на заема, или физически лица-поръчители, отговарящ на многобройните,
кумулативно поставени изисквания към тях, при положение, че кандидатства
за отпускане на кредит в неголям размер от 1900 лева. Тоест, поставяйки
изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то
кредиторът цели да се обогати. От друга страна непредставянето на
обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би
следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска
при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед
индивидуалното договаряне на условията по кредита.
Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него „неустойка” към
договорната лихва към кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин
да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която ГПР не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет. С това допълнително плащане се покриват разходи,
които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би бил
809,61 %. Предвидено е неустойката да се разсрочи съобразно погасителния
план по договора, като по този начин на практика се явява добавък към
възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя.
Именно предвид гореизложеното, то съдът счита, че вземането за неустойка,
на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е
следвало да бъде включено, както в лихвения процент по договора, така и в
годишния процент на разходите. Ето защо процесният договор не отговоря на
5
изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 9 и т. 10 от ЗПК, тъй като посочения в договора
лихвен процент и ГПР не отговаря на реално прилаганият между страните,
което води до недействителността на договора съобразно разпоредбата на чл.
22 от ЗПК. Тази норма, от една страна, е насочена към осигуряване защита на
потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на добросъвестност и
отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски
кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В
случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора
не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора предвид предоставените му от законодателя
съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за
да се приеме, че целият договор е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК
вр. чл. 11 ал. 1 т. 9 и т. 10 от ЗПК, без да е необходимо да се обсъждат
останалите аргументи на ищеца.
На осн. чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая чистата
стойност на кредита възлиза на 1900 лева. Заплащането на сумата в общ
размер от 2500 лева от ищеца в полза на ответника по процесния договор се
установява от представената справка за движенията по кредита, представена
от ответника с ОИМ. Така сумата от 600 лева, представляваща разликата
между чистата стойност на кредита и погасената от ищеца сума по договора е
заплатена без основание и подлежи на връщане на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД. С оглед изложеното предявеният иск е доказан по основание и размер и
следва да бъде уважен изцяло.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена
сумата от 50 лева - представляваща заплатена държавна такса в
производството. В представения по делото договор за правна защита и
съдействие е посочено, че ищецът се представлява безплатно от адв. М. О. на
осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Изрично в подобни хипотези законодателят е
предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското
възнаграждение, което с оглед цената на иска следва да бъде изчислено
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, като същото възлиза в размер от 400 лева,
която сума следва да се присъди директно в полза на пълномощника,
доколкото това не представляват направени от страната разноски, а
определени от съда такива на неговия адвокат по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ******ООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на
6
управление: гр. С., бул. ****** № ******, ет. *, представлявано от Н. П. П. -
управител да заплати на Р. М. С., ЕГН **********, с адрес: гр. М., обл. С., ул.
„******“ № **, сумата от 600.00 лева (шестотин лева) - главница,
представляваща недължимо платени суми по Договор за паричен заем
Кредирект № ****** от ***** г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на предявяване на иска - 24.07.2024 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА ***** ООД, ЕИК: ****** със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. ******№ ****, ет. *, представлявано от Н. П. П. -
управител да заплати на Р. М. С., ЕГН **********, с адрес: гр. М., обл. С., ул.
„****“ № 16, сумата от 50.00 лева (петдесет лева) - направени по делото
разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА ******* ООД, ЕИК: ***** със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. *****№ *****, ет. *, представлявано от Н. П. П. -
управител да заплати на адв. М. М. О., АК С., служебен адрес гр. Р., бул.
„******* № *, Булстат ******, сумата от 400.00 лева (четиристотин лева) -
адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд С. в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
7