№ 100
гр. Поморие, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър М. Димитров
при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева
като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Гражданско дело №
20212160100837 по описа за 2021 година
взе предвид следното.
Производството е образувано по искова молба от Т.В. Н., чрез пълномощника и съдебен
адресат адв.М.Н., против Й. Ж. Н. от с.Б., общ.Поморие.
В молБ. се твърди, че страните са бивши съпрузи, бракът между които е прекратен с
решение № 225/27.10.2014 г., по гр.дело № 278/2014 г., по описа на РС – Поморие.
Твърди се, че с решението за развод родителските права върху роденото от брака дете на
страните М.Й. Н. били предоставени на ищцата, като на ответника бил определен режим на
лични отношения с детето и същият бил осъден да заплаща месечна издръжка, размерът на
която бил увеличен с решение № 89/07.06.2016 г., по гр.дело № 338/2016 г. по описа на РС –
Несебър.
Твърди се, че поради влошените отношения между страните, както и по семейни причини,
ищцата пребивавала известно време в Украйна, като в този период, с решение №
396/20.02.2019 г., по гр.дело № 7908/2018 г., по описа на РС – Б., упражняването на
родителските права по отношение на детето било предоставено на бащата и ответник, а на
майката и ищца бил определен режим на лични отношения с детето и същата била осъдена
да му заплаща издръжка.
За последно посоченото съдебно решение ищцата узнала от ответника, който при това и
отправил заплахи, поради които ответницата не се върнала в България, а се установила във
Федерална република Германия, където започнала работа, а на 02.06.2021 г., сключила брак
с българския гражданин Е.А.Е.
Ищцата твърди, че през периода 2020 г. – 2021 г., осъществявала контакти с детето
единствено по телефона, като ответникът препятствал упражняването дори и такива,
1
блокирайки телефона на ищцата.
Сочи, че през м.юни на 2021 г. опитала да осъществи личен контакт с детето, като отишла до
дома на ответника, който категорично отказал на ищцата среща с детето, каквато се
осъществила едва няколко дни по късно и то със съдействието на ДСП – Поморие, отдел
„Закрила на детето“.
След завръщането на ищцата в Германия контактите между нея и детето продължили по
телефона, а през м. септември на 2021 г., ищцата отново осъществила лична среща с детето.
Твърди се от ищцата, че ответникът не проявява загриженост относно участието на детето в
организираното в период на пандемия онлайн обучение, че детето полагало физически труд,
изразяващ се в събиране на железни отпадъци, както и че ответникът дискредитира ищцата
пред ищцата, а така също не дава съгласие детето да пътува с ищцата до Германия.
Предявен е иск с правно основание чл.59, ал.9 СК, за предоставяне на ищцата на родителски
права върху детето на страните М.Й. Н. и за определяне местоживеенето на детето при
майката, както и иск с правно основание чл.127а, ал.2 СК, съдът да разреши издаване на
паспорт за пътуване извън пределите на страната на детето, а така също и да разреши детето
да пътува извън страната, до държави в ЕС, три пъти в годината, за срок от 5 години, без
съгласието на бащата и ответник.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, чрез пълномощниците и съдебни
адресати адв.А.Н. и адв.К. К., с който предявените искове са оспорени като неоснователни, а
втората претенция и като недопустима.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и се представлява от пълномощника си и
съдебен адресат. Поддържа предявените претенции.
В съдебно заседание ответникът също се явява лично и с упълномощен процесуален
представител, поддържа заявеното с отговора становище за неоснователност на исковете.
За да се произнесе по така поставените за решаване правни спорове съдът взе предвид
следното.
Не се спори по делото, а и се установява от представените по делото писмени доказателства,
както и от горепосочените съдебни актове, че страните са бивши съпрузи, като от
прекратения си с развод брак имат едно ненавършило пълнолетие дете малолетният М.Й. Н.,
род. на 10.05.2012 г., упражняването на родителските права по отношение на което дете след
развода първоначално е предоставено на майката и ищца, а с решение № 396/20.02.2019 г.,
по гр.дело № 7908/2018 г., по описа на РС – Б., влязло в законна сила на 20.03.2019 г., на
бащата и ответник, като на майката е определен режим на лични отношения с детето всяка
първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиване, един месец през лятото, когато
бащата не ползва платен годишен отпуск, както и пет последователни дни от Коледната
ваканция и пет такива от Великденската ваканция. С решението майката и ищца е осъдена
да заплаща на детето месечна издръжка в размер 200 лв., както и такава за минал период от
01.07.2018 г. до 31.10.2018 г., в същия размер.
2
По делото е представен препис от постановление на прокурор при РП – Б., ТО – Поморие от
25.10.2021 г., по досъдебно производство № 320ЗМ-464/2019 г. по описа на РУ – Поморие,
при ОДМВР – Б., за прекратяване на наказателното производство, образувано за извършено
престъпление по чл.183, ал.1 НК, за незаплащане на присъдената с решение №
396/20.02.2019 г., по гр.дело № 7908/2018 г., по описа на РС – Б., месечна издръжка за детето
М.Й. Н. за периода от м.април на 2019 г. до м.август на 2019 г. Видно от обстоятелствената
част на постановлението, прокурорът е приел, че за периода от м.април на 2019 г. до м.април
на 2021 г., деянието е несъставомерно от субективна страна, тъй като в този период
задълженият за издръжка не е бил известен за съдебното решение, с което е осъден да
заплаща издръжка, а за периода от м.април на 2021 г. до м.октомври на 2021 г., дължимата
издръжка е заплатена от ищцата по банков път на 20.10.2021 г.
Видно от представения по делото препис от удостоверение за граждански брак, издадено въз
основа на акт за граждански брак № 21/02.06.2021 г., на община Попово, на 02.06.2021 г.,
ищцата е сключила брак с Е.А.Е.
Установява се от представените по делото заверени преписи от договор за наем от
26.06.2021 г. и служебно потвърждение на адресна регистрация, издадено на 01.07.2021 г.,
от служБ. по регистрация на гр.К., Германия, че считано от последно посочената дата
ищцата обитава жилище на адрес гр.К., ул. Б.№*.
По делото е представен заверен препис от трудов договор от 07.10.2021 г., от който се
установява, че от посочената дата ищцата е в трудово правоотношение с „Майер Логистик“
ООД, със срок за изпитване шест месеца, на длъжност шофьор/доставчик на колети.
По делото е представен социален доклад, изготвен от социален работник в отдел „Закрила
на детето” при дирекция „Социално подпомагане” – Поморие, в който се сочи, че детето М.
е в добро здравословно състояние, с пълен имунизационен статус, има личен лекар и няма
данни за сериозни негови заболявания и алергии, като психическото му развитие
съответства на възрастта. Детето е ученик в трети клас в ОУ „Христо Ботев“, с.Б., община
Поморие, справя се с учебния материал и няма проблеми с дисциплината в училище. В
доклада се сочи, че ежедневни грижи за детето се полагат от бащата и ответник, с помощта
на баБ. по бащина линия М. Н., с която детето е в добри взаимоотношения. Детето и бащата,
заедно с баБ. по бащина линия, обитават двуетажна къща с прилежащ двор в с. Б., ул. „Г.Р.
№*, собственост на брат на ответника, с учредено право на ползване на ответника и
неговата майка. Бащата и детето обитават втори жилищен етаж от къщата, състоящ се от
коридор, баня с тоалетна, спалня, детска стая и всекидневна с кухня. Къщата е отоплена с
локално парно, електрифицирана и водоснабдена. Детската стая е обзаведена с легло,
гардероб, телевизор, бюро и лаптоп. Социалният работник сочи в доклада, че ответникът
полага труд като водач на специализиран автомобил – линейка, с работодател „МБАЛ-
Поморие“ ЕООД, с работното му време на 12 ч. смени по график, с месечно трудово
възнаграждение в размер 650лв., с добавки към същото за прослужено време и такива за
работа в условия на пандемия. Видно от доклада детето не показва негативно отношение
към родителите си, но споделя че те не се разбират помежду си и не си говорят. Пред
3
социалния работник детето изразява желание да живее в България, като майка му идва да го
посещава, както и то да и гостува.
По делото са изслушани показанията на св.О.В.К., К.Й.К. (познати на ищцата), Г.С.П.
(преподавател на детето на страните) и А.Х.Д. (съсед и познат на ищеца).
Св. О.К. сочи, че след развода ищцата упражнявала родителските права по отношение на
детето на страните, като двамата живеели на квартира в гр.Б., кв.„С.“, но поради парични
затруднения ищцата заминала за Украйна, а детето останало при бащата. Сочи, че ищцата се
установила в Германия, където се омъжила и живее с втория си съпруг. Твърди, че
контактите на ищцата били затруднени, двамата осъществявали връзка най-често по
приложения за мобилни интернет разговори – Скайп и Вайбър, като бащата препятствал
тези контакти, което наложило свидетелката да се обажда на бащата, за да иска информация
за детето, каквато бащата отказал. Твърди, че през последната година ищцата и съпругът и
осъществили личен контакт с детето на страните. Заявява становище, че майката е
привързана и обича детето, което има добро отношение и към настоящия съпруг на майката.
Сочи, че намеренията на майката са детето да получи добро образование и професионална
квалификация в Германия.
Св.К.К. също утвърждава, че ищцата и настоящият и съпруг, както и децата на последния са
били в страната през 2022 г., като са осъществили среща с детето на страните. Заявява, че
ищцата е добра майка, но детето проявява недоверие към майката, дължащо се по мнение на
свидетеля на въздействие спрямо него от бащата. Твърди, че детето е заявило пред
свидетеля желание да отиде при майка си в Германия.
Св.Г.П. сочи, че като преподавател познава детето и неговия баща, който посещава
родителски срещи и осигурява необходимото за нормално провеждане на учебния процес, в
това число учебници и помагала. Свидетелката сочи, че не се е свързвала с майката. Твърди,
че детето е любознателен ученик, отворено е към връзки с всички деца, адекватно изразява
емоциите си към учениците и има интереси в различни области. Заявява становище, че
детето е добре възпитано, примерен ученик, проявява добро отношение както към учителите
така и към съучениците си, не влиза в конфликтни ситуации.
Св.А.Д. сочи, че от 2018 г. има постоянни контакти с детето на страните, за което се грижи
бащата. Твърди, че детето има самостоятелна стая и са му осигурени удобства, както и че
детето и бащата са много привързани един към друг. Заявява становище, че ответникът е
трудолюбив баща с постоянна работа. Твърди, че след раздялата на страните майката е
опитвала да осъществява срещи с детето, при които то се е разстройвало, като последните
години не е виждал майката да идва да взема детето. Сочи, че детето не говори за майка си.
По делото е изслушано и прието като доказателство заключението на вещото лице Т.В.-Р. –
клиничен психолог, в което се сочи, че детето на страните е с нормален за възрастта си
интелект, като няма дани за увреждане или проблеми касаещи здравословното му
благосъстояние. Вещото лице сочи, че детето има социален опит, свързан с общуване с
роднини и приятели на семейството, както и добра самооценка. М. има изграден приятелски
4
кръг със своите връстници от училище, добре приет е в учебното заведение, задоволени са
базисните му нужди. Съгласно заключението детето функционира на адекватно за възрастта
ниво на когнитивна и емоционално-социална зрялост, като проектира високо ниво на
свикване със сегашния си жизнен стил, който определя като емоционално-комфортен, като
се чувства добре в средата си. Вещото лице сочи на следващо място в заключението си, че е
налице базисна привързаност на детето и към двамата родители, към които проявява
лоялност, която привързаност и лоялност е подкрепена от емоционалната привързаност на
родителите към детето, но все пак емоционалната връзка с бащата е по-силна, като според
вещото лице от съществено значение е факта, че детето е включено в положителните
взаимодействия с членовете на разширеното семейство, както по бащина, така и по майчина
линия и се съобразява с авторитети. Според вещото лице раздялата с майка е създала
негативи у детето, усещане за потиснатост и самотност, но то има ресурс за справяне с тази
мъка и има желание за взаимоотношения с двамата родители. Съгласно заключението
налице е емоционална привързаност на детето към майката, като независимо от
демонстрираната от него позиция на отчуждение по време на психологичното изследване,
липсва трайно отрицателно отношение към майката. Вещото лице е констатирало у детето
дефицит на внимание от страна на майката, който е обусловен от физическата дистанция на
живот в две отдалечени страни от една страна, а от друга от конфронтацията и проблемната
комуникация между двамата родители, като в същото време майката се чувства наранена от
детето, макар и да вини бащата за случващото, като приема трудната комуникация по
телефон или онлайн като отхвърляне. Според вещото лице във времето, в което детето е
живеело с бащата, последният е способствал за успешната адаптация на детето към
променените условия и липсата на непосредствени майчини грижи и то по начин, който
очевидно не е намерил негативен израз у детето. Създадени са трайни, изключително важни
и значими във всяко отношение връзки между баща и син, които прозират във всяко едно
отношение, демонстрират се ежедневно и постоянно, изпълнени са със съдържание, което
дава сигурност на детето. Привързаността между баща и син е силна и неподправена. Детето
е стимулирано в правилна посока, развитието му в интелектуално и психологическо
отношение е на нивото на връстниците му. Бащата показва съпричастност към
образованието на детето, здравомислещ родител е, отчита важността на приятели в живота
на детето. Бащата се интересува и е наясно с интересите на детето, посещава училището,
познава средата на детето. Детето е обгрижвано качествено, чувства се добре, има създадена
трайна емоционална привързаност към баща си и към близки роднини - по бащина линия,
както и със семейството на неговата майка, но връзката е бащата е значима, като детето е
развило по-силна здравословна психологическа взаимовръзка с бащата. Съгласно
заключението продължителното прекъсване на ежедневното общуване, промените, които
настъпват в развитието на едно дете в тази ранна възраст без възможност майката да е част
от случващото се, е съществена бариера за пълноценни взаимоотношения между майка и
син. Вещото лице сочи, че двамата родители обичат детето, макар да обективират обичта си
по различен начин, а родителският им капацитет е приблизително на едно ниво, независимо
от характеровите особености на всеки от двамата. Съгласно заключението родителите са
5
поставили детето в ситуация без избор, резултатът от която е силно емоционално
въздействие върху детето, като тази ситуация отразява неспособността на двамата родители
да се разграничат от собствената си уязимост под въздействие на негативните емоции в
ситуация на конфронтация, от това да проявят загриженост към интересите на своя син.
Вещото лице е констатирало и при двамата родители незачитане и негативно отношение към
другия, което несъзнавано има риск да се прехвърля върху детето, въпреки декларираната и
от двамата значимост на родителските им функции, поради което е направило извод за
необходимост от подкрепа и на двамата родители за развитие на родителския им капацитет.
При така установената факти, съдът направи следните правни изводи.
По претенцията с правно основание чл.59, ал.9 СК.
Както бе посочено, родителските права по отношение на детето на страните след развода
първоначално е предоставено на майката и ищца, а с решение № 396/20.02.2019 г., по
гр.дело № 7908/2018 г., по описа на РС – Б., влязло в законна сила на 20.03.2019 г., на
бащата и ответник.
Видно от мотивите на посоченото решение, постановилият го съд е приел, че считано от
05.11.2018 г., местонахождението на майката на детето на територията на страната е
неизвестно, същата не е търсила контакт с детето, без да са налице обективни причини за
това, поради което упражняването на родителските права е предоставено на бащата.
За промяна на субекта, упражняващ родителски права, от предходното решение следва да са
настъпили обстоятелства, налагащи промяната, с оглед интересите на детето, които
обстоятелства неизчерпателно са посочени в ППВС № 1/1974 г., а именно влошаване
условията при родителя, на когото е предоставено детето, или пък подобряване условията на
живот при другия родител, като под условия на живот се разбират не само жилищните и
битовите условия, но и социалната среда и другите обстоятелства; изпадане в невъзможност
на родителя, при когото е детето, да упражнява родителските права поради заболяване,
осъждане на лишаване от свобода за дълъг срок, напускане пределите на страната и др.;
загубване на родителския авторитет или фактическа невъзможност родителят да се справи с
лоши прояви на детето, а другият родител е в състояние да повлияе положително; повторно
встъпване в нов брак на единия от двамата родители с трето лице. Към промените, засягащи
мерките и тяхната ефективност, спадат и невъзможност да се изпълни решението поради
поведение на самото дете; нерационален режим, като в течение на изпълнението му мерките
са се оказали неблагоприятни за детето; болест на детето и невъзможност за прилагане на
мерките. Съществува и особена група от изменени обстоятелства, например отчуждаване на
детето по вина на отглеждащия родител спрямо другия родител или обратно; пречки на
родителя, който отглежда детето, за осъществяване на личните отношения с другия родител;
невръщане на детето след осъществяване на личните отношения от родителя, на когото не са
предоставени за упражнение родителските права, или пък нарушаване по различни начини
режима на детето, ако е във възпитателно заведение, отвличане на детето и т. н.;
неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични грижи по отношение на детето.
6
В процесния случай по делото не се събраха доказателства, установяващи обстоятелство или
обстоятелства, обосноваващи промяна в упражняването на родителските права по
отношение на детето и промяна на местоживеенето на същото.
Условията при които се отглежда детето при ответника са добри и не са влошени от
постановяване на решението за родителските права, като несъмнено условията при майката
са подобрени, предвид установяването на същата в Германия, където реализира доходи от
труд, но това подобряване не е от степен да обоснове само по себе си промяна по отношение
на родителските права.
Безспорно е, че ответникът не е в невъзможност да упражнява родителските права поради
заболяване, осъждане на лишаване от свобода за дълъг срок, напускане пределите на
страната и др., а родителският му авторитет е изграден и запазен.
Не са налице лоши прояви на детето, обратно същото е добре възпитано, любознателно и
примерен ученик, поведението му не сочи невъзможност за изпълнение решението, а
постановените в него мерки не са се оказали неблагоприятни за детето, което е здраво.
Безспорно с установи по делото, че детето не е отчуждено от родителите, въпреки
констатираното и при двамата родители незачитане и негативно отношение един към друг.
Съдът не намира за установено от доказателствата по делото ответникът, като родител
отглеждащ детето, да е създал пречки за осъществяване на личните отношения с другия
родител, напротив видно от показанията на свидетелите ищцата е осъществявала лични
контакти с детето, а твърденията за поведение на ответника, затрудняващ общуването на
ищцата с детето по приложения за мобилни интернет разговори са недоказани.
От показанията на св. П. и св.Д., от социалния доклад и от заключението на вещото лице се
установява безспорно, че ответникът полага адекватни грижи по отглеждане на детето,
потребностите на което за задоволени и същото се чувства добре в сегашната си среда, като
ангажираните в тази насока доказателства са еднозначни и не се опровергават от останалите
данни по делото.
Несъмнено детето е поставено в стресова ситуация, но същата се дължи на укоримите
действията и на двамата родители, проявяващи неспособност да поставят интересите на
детето над собствените си влошени отношения, поради което същите следва да положат
усилия за развитие на родителския си капацитет с начини и средства различни от тези на
съдебното производство.
Предвид посоченото съдът намира, че предявения иск по чл.59, ал.9 от СК, за предоставяне
упражняването на родителските права по отношение на детето на страните на майката и
ищца и определяне местоживеенето на детето при нея, се явява неоснователен и като такъв
искът следва да бъде отхвърлен.
По претенцията с правно основание чл.127, ал.2 от СК.
Този иск е обусловен от евентуалното уважаване на иска по чл.59, ал.9 СК, тъй като детето
не следва родителя, комуто са възложени за упражняване родителските права /Решение №
7
150/12.06.2013 г. по гр. д. № 765/2012 г., IV г. о., ГК на ВКС/. В случая претенцията на
ищцата за предоставяне упражняването на родителските права е неоснователна, ето защо
такава се явява и претенцията съдът да разреши издаване на паспорт за пътуване извън
пределите на страната на детето, а така също и да разреши детето да пътува извън страната,
до държави в ЕС, три пъти в годината, за срок от 5 години, без съгласието на бащата и
ответник, поради което искът по чл.127а, ал.2 СК също следва да бъде отхвърлен.
Производството е такова на спорна съдебна администрация, поради което всяка страна
следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора, ето защо
разноски на страните не следва да се присъждат.
Мотивиран от изложеното Районен съд – Поморие
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Т.В. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес Германия, гр.К., ул. Б.№*,
чрез пълномощника и съдебен адресат в гр.Б. адв.М.Н., против Й. Ж. Н., ЕГН **********, с
адрес с.Б., общ.Поморие, ул. „Г.Р.№*, за изменение на мерките, постановени с решение №
396/20.02.2019 г., по гр.дело № 7908/2018 г., по описа на РС – Б. и предоставяне на ищцата
упражняването на родителските права по отношение на детето на страните М.Й. Н., ЕГН
**********, и за определяне местоживеенето на детето при ИЩЦАТА.
ОТХВЪРЛЯ иска на Т.В. Н., ЕГН **********, против Й. Ж. Н., ЕГН **********, съдът да
разреши издаване на паспорт за пътуване извън пределите на страната на детето на страните
М.Й. Н., ЕГН **********, а така също и да разреши детето да пътува извън страната, до
държави в ЕС, три пъти в годината, за срок от 5 години, без съгласието на бащата и
ответник.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Б. в двуседмичен срок от
съобщението.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
8