Определение по дело №516/2023 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 791
Дата: 9 ноември 2023 г. (в сила от 9 ноември 2023 г.)
Съдия: Ванухи Бедрос Аракелян
Дело: 20233001000516
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 18 септември 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 791
гр. Варна, 09.11.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова

Г. Йовчев
като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело
№ 20233001000516 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от „Деко-бетз“ ЕООД, чрез адв. К. Ц. и адв.
Г. С. против решение № 25 от 11.05.2023 г., постановено по т. д. № 81/2021 г.
на Окръжен съд - Шумен, с което е оставена без разглеждане исковата молба
от „Деко-бетз“ ЕООД против „Крис НП“ ЕООД в частта, с която се
претендира ответното дружество да заплати сумата от 23 179.20 лв.,
представляваща стойността на предадени в собственост на ответника 10 536
литра дизелово гориво или в условие на алтернативност да заплати
претендираната сума за ползван за сметка на „Деко-бетз“ ЕООД стоков
кредит на вещи - 10 536 литра дизелово гориво, с който ответното дружество
се е обогатило без основание за сметка на ищеца. Производството по т.д. №
81/2021 г. по описа на ШОС в посочената по- горе част е прекратено, а
предявеният иск от„Деко-бетз“ ЕООД против „Крис НП“ ЕООД с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД да му заплати сумата от 2 613.20 лв.,
представляваща стойността на предадени в собственост на ответника 1 187.82
литра дизелово гориво или в условие на алтернативност да заплати
претендираната сума за ползван за сметка на „Деко – бетз“ ЕООД стоков
кредит на вещи - 1 187.82 литра дизелово гориво, с който ответното
дружество се е обогатило без основание за сметка на ищеца, е отхвърлен като
недоказан и неоснователен. С оглед на крайния извод на първоинстанционния
1
съд ищецът е осъден да заплати на ответното дружество направените по
делото разноски в размер на 5 064.97 лв.
В жалбата се релевират оплаквания за недопустимост, неправилност и
необоснованост на решението, поради постановяването му в нарушение на
материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. Въззивникът навежда доводи за неправилна правна квалификация на
спора, като счита, че претенцията му касае неоснователно обогатяване, а не
неизпълнение по възникнали между страните договорни правоотношения,
както е приел ШОС. С оглед горното намира, че е налице произнасяне по
свръхпетитум,респ.по непредявен иск. Счита още, че поради погрешно
възприетата от съда квалификация на спора по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е
разпределена неправилно и доказателствената тежест между страните, с което
обосновава твърдяното наличие на допуснати процесуални нарушения.
Излага доводи, че в нарушение на разпоредбата на чл. 146, ал. 4 от ГПК съдът
е отхвърлил своевременно направените доказателствени искания, относими
към защитата по чл. 55 и сл. от ЗЗД, която ищецът твърди, че всъщност е
търсил. Предвид тези свои възражения сочи доклада на първоинстанционния
съд като непълен и неправилен. В подкрепа на всичко изложено цитира
съдебна практика. Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.
270, ал. 3, изр. 3 от ГПК да обезсили обжалваното решение, поради
разглеждане на непредявен иск и да върне делото на първоинстанционния съд
за произнасяне по предявения иск. В алтернативност отправя искане
обжалваното решение да бъде изцяло отменено, като исковите претенции на
ищеца бъдат изцяло уважени. Претендира разноски.
Прави доказателствени искания.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от „Крис НП“
ООД, чрез адв. И. Т. със становище за неоснователност на въззивната жалба.
Счита, че производството пред окръжния съд е образувано, водено и
приключило съобразно зададените от ищеца параметри досежно наведените
от него твърдения и направени искания. С оглед на това намира за
неоснователни оплакванията за недопустимост на обжалваното решение.
Излага съображения относно неоснователността на исковата претенция.
Твърди, че между страните няма уговорка във връзка с доставяне на
количество гориво, а че същите са имали други договорни правоотношения,
2
които са оформени в писмен вид. В тази връзка сочи влезли в сила съдебни
решения. Допълва, че в счетоводството на въззиваемото дружество не са
завеждани и осчетоводявани разходи и зареждания на гориво от въззивника,
тъй като не са налице такива взаимоотношения между страните. Намира за
недоказани твърденията на ищеца за възникнали валидни договорни
отношения, както и правото му и възможността да търгува с горива по силата
на съответните регистрации и издадени му разрешителни. Противопоставя се
на направените доказателствени искания. Моли за потвърждаване на
решението. Претендира разноски.
Въззиваемият прави доказателствени искания в условията на
евентуалност, при уважаване на доказателствените искания, направени с
въззивната жалба.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивните жалби са
подадени в срок, от страни с правен интерес от обжалването на
обжалваем съдебен акт и при надлежна представителна власт, поради
което същите се явяват допустими.
При извършена проверка съдът констатира, че исковата молба не
отговаря на изискванията за нейната редовност, поради което като инстанция
по същество следва да приложи чл. 129 от ГПК, за да отстрани нередовността
на същата.
Съдебният състав съобразява обстоятелството, че първоначално
ищецът – въззивник в настоящото производство, е твърдял в
обстоятелствената част на искова молба вх. № 1191/23.06.2021 г., че в
резултат на постигната уговорка между него и ответника „Крис-НП“ ООД,
последният е ползвал за нуждите на бизнеса си общо 11 723.82 литра
дизелово гориво, предоставяно от ищеца за периода ноември 2018 г. – юли
2019 г., като ответникът е поел задължението да върне на ищеца гориво от
същия вид и качество до края на месец август 2019 г. Същевременно на л. 4 в
обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че към момента на
подаването й ответното дружество не е върнало ползваното количество
гориво, с което се е обогатило неоснователно. Отправеното до съда искане,
формулирано в петитума на исковата молба е ответникът да върне
полученото и използвано гориво в размер на 11 723.82 лева, представляващо
евродизел без добавки.
3
С разпореждане № 95 от 23.06.2021 г., постановено по т. д. № 81/2021
г. на Окръжен съд – Шумен исковата молба е оставена без движение, на
основание чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК. В изпълнение на съдебния акт
ищецът е конкретизирал искането си, като е посочил, че претендира
връщането на полученото и използвано гориво в размер на 11 723.82 литра,
представляващо евродизел без добавки или осъждане на ответника да
заплати общата левова равностойност на горивото, възлизаща на 25 792.40
лева. В депозираната допълнителна искова молба с вх. №1961/20.08.2021 г. /
стр.111 / ищецът е изложил, че между страните е бил налице сключен
договор за заем, по силата на който е предоставено въпросното количество
гориво на ответника, като последното е следвало да заплати на „Деко-бетз“
ЕООД цената. Същевременно е посочено още, че дружеството ищец е
обедняло за сметка на ответника до размера на ползваното гориво. В
петитиума на допълнителната искова молба е отправено искане ответникът да
бъде осъден да заплати стойността на предаденото му като заемател от ищеца
гориво, в условията на алтернативност да я заплати, поради обогатяването на
ответника за сметка на „Деко-бетз“ ЕООД без основание. В първото по делото
ОСЗ на 13.13.2022г. / стр. 169/ процесуалният представител на ищеца –
въззивник заявява, че поддържа всички изложени в ИМ, в уточняващата
молба и в ДИМ обстоятелства, фактически и правни твърдения и на
основание чл. 21 ГПК заявява, че предявения иск е с правно основание чл.
59, ал.1 и ал.2 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че между изложеното в
обстоятелствената част и петиума е налице противоречие, въпреки оставянето
без движение на исковата молба от първоинстанционния съд с оглед
остраняването на нередовности по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК.
Съдът счита, че ищцовата претенция е неуточнена като се сочат
взаимоизключващи се факти, обстоятелства и петитум. Когато се твърди, че
по силата на някакво правоотношение едно лице дължи на друго пари
/заместими вещи/, обстоятелствата, на които се основава искането,
задължително включват източника на правоотношението с всичките му
индивидуализиращи белези. Ищецът дължи неоставящо никакво съмнение
уточнение дали вземането, чиято защита търси, е елемент от правоотношение,
възникнало на договорен или извъндоговорен източник. Безспорно, ищецът
не дължи по правило правна квалификация на предявения иск, но той следва
4
да го индивидуализира.
В случая първоинстанционният съд е възприел въз основа на
изложеното от ищеца, правна квалификация на повдигнатия пред него спор
по чл. 79 вр. чл. 240 от ЗЗД. Тази уговорка не е конкретизирана в достатъчна
степен и е поддържана като претендирано вземане по договор за заем и
паралелно са изложени твърдения и петитум за обогатяване на ответника за
сметка на ищеца без основание. Ако ищецът претендира сумата от ответника
поради различни правопораждащи факти, това обосновава наличието на
обективно съединяване на искове в процеса. Съдът разглежда претенциите в
реда, посочен от ищеца, освен ако не следва друго от естеството на права и
правоотношения. В тази насока „Деко-бетз“ ЕООД също следва не само да
отстрани противоречието между фактическите си и правни твърдения и
предявения петитум, но и да конкретизира претенциите си досежно това и как
ги предявява. Ето защо исковата молба се явява нередовна по смисъла на чл.
127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира,
че исковата молба на „Деко-бетз“ ЕООД, със седалище гр. София срещу „
Крис НП“ ЕООД, с вх. № 1191/23.06.2021г. , по която е образувано т.д. №
81/2021г. по описа на ОС – Шумен следва да бъде оставена без движение. На
ищеца следва да бъде указано да отстрани противоречието между
фактическите твърдения и петитума на претенцията си, както и да
конкретизира фактическите твърдения, от които извежда правото си да иска
осъждане на ответника да му заплати общата левова равностойност на
предоставеното му от ищеца гориво в размер на 11 723.82 литра евродизел без
добавки, възлизащо на 25 792.40 лева, чрез посочване на основанието за
плащане, респ. действията, в резултат на които се е стигнало до обогатяване
на ответника за сметка на ищеца.

Воден от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба на „Деко-бетз“ ЕООД,
със седалище гр. София.
5
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ НА ищеца „Деко-бетз“ ЕООД, със седалище
гр.София, в едноседмичен срок от съобщението:
1. Да посочи при наличие на какво основание или липса на такова е
предоставило на ответника гориво в размер на 11 723.82 литра,
представляващо евродизел без добавки, възлизащо на 25 792.40 лева.
2. В случай, че ищецът претендира процесната сума на
извъндоговорно основание следва да посочи в резултат на какви действия на
ответника и към кой момент се е стигнало до неоснователно разместване на
имуществени блага и какъв е размера на твърдяното обедняване на ищеца,
респективно обогатяването на ответника;
3. Да формулира искане към съда, съответстващо на
конкретизираните фактическите твърдения, като отстрани противоречието
между твърдяните факти и обстоятелства и предявения петитум.

ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ в срок и по указания начин на горните
указания в срок, първоинстанционното решение ще бъде обезсилено.

Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6