Р Е Ш Е Н И Е
№ 105
гр. Кюстендил, 22.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, III-ти въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и шести март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
и при
участието на съдебен секретар Росица Стоицова, като
разгледа докладваното от младши съдия С. Навущанова в.гр.д. № 102 по описа на ОС- Кюстендил за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 854 от 10.12.2018 г.,
постановено по гр.дело № 831 по описа за 2018 г., Районен съд Кюстендил, е отхвърлил
предявения от Ж.З.С., с ЕГН **********, с адрес *** 30 против П.В.К., с ЕГН **********,
с адрес ***, иск с пр. основание чл. 59 ЗЗД за сумата от 1000 лв., дадена без
основание, като продажна цена на лек автомобил „Мерцедес 190 Е“, с ***и е
осъдил Ж.З.С. да заплати на П.В.К.
деловодни разноски в размер на 200 лв.
Постъпила е въззивна жалба с вх. № 82/02.01.2019 г., по
описа на КнРС, депозирана от адв. К.С.,***, в качеството му на процесуален
представител на Ж.З.С., с която се обжалва изцяло постановения от КнРС
съдебен акт с твърдение за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост.
Сочи се,
че първоинстанционният съд е дал неправилна правна квалификация на предявеният
иск като е приел, че е сезиран с искова претенция по чл. 59 от ЗЗД. В тази
връзка твърди, че КнРС е достигнал до правилен извод, че между страните липсват
договорни правоотношения, тъй като не са спазени формалните изисквания на
закона, но смята, че предявеният иск следва да бъде квалифициран по чл. 55, ал.
1, предл. 1 от ЗЗД, тъй като е налице начална липса на основание за имуществено
разместване на блага. На следващо място се сочи, че първоинстанционния съд е
разпределил правилно доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти, но неправилно, в противоречие със събрания доказателствен материал, е
отхвърлил предявеният иск с мотив за недоказаност. Твърди се, че от изготвената
и приета в хода на първоинстанционното производство съдебно-счетоводна
експертиза е безспорно доказано, че Ж.С. е превел сумата от 1000 лева на
ответника П.К. на 07.06.2013 г. Счита се, че ответникът е този, който следва да
докаже правното основание за получаване на процесната сума, а той не е сторил
това, поради което предявеният иск следва да бъде уважен. Намира се за
преклудирано и неоснователно и релевираното от ответника възражение за
погасяване на вземането поради изтекла давност и се излагат подробни
съображения в тази връзка. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване
на ново, с което да бъде изцяло уважен предявеният иск. Не са въведени искания по
доказателствата. Претендират се и сторените пред
двете съдебни инстанции разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна П.В.К., в който
жалбата се оспорва. Въззиваемата страна релевира доводи, че постановеното първоинстанционното
решение е правилно, обосновано и постановено при спазване на материалния и
процесуалния закон и моли за неговото потвърждаване. Не са въведени искания по
доказателствата.
В съдебно заседание
въззивникът Ж.З.С., редовно призован се
явява лично и с адв. С., който поддържа изцяло подадената жалба по съображенията
подробно изложени в нея. Иска се отмяна на постановения съдебен акт и
присъждане на сторените по делото разноски, за които прилага списък по чл. 80
от ГПК.
В съдебно
заседание въззиваемата страна П.В.К., редовно призован не се явява лично, представлява
се от адв. В., която поддържа подадения отговор и моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Кюстендилският
окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Производството
пред КнРС е образувано по искова молба,
депозирана от Ж.З.С.
против П.В.К., с която е предявен осъдителен иск за заплащане на сумата от 1500
лева, представляваща платена предварително парична престация, с оглед очаквано
прехвърляне на лек автомобил „Мерцедес 190 Е“, с ДК***, което не е осъществено,
ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
В
депозираната искова молба ищецът твърди, че през юни месец 2013 г. с ответника П.К.,
който бил негов племенник,
постигнали устна договорка да му продаде притежавания от него лек автомобил „Мерцедес 190 Е“, с ДК № ***за сумата от 1500
лева. Ответникът предал документите и ключовете за процесния автомобил, с
уговорка, че след получаване на договорената цена ще прехвърли собствеността
върху него. С две последователни вноски ищецът превел на ответника договорената
сума като очаквал, че след като той е изпълнил задължението си за заплащане на
цената, ответникът ще изпълни своето да му прехвърли собствеността върху
автомобила. Вместо това ответникът започнал да се крие и след многократни опити
да уредят отношенията си не бил постигнат резултат. Напротив, ответникът два
пъти опитал самоволно да отнеме автомобила от владението на ищеца, за което
обстоятелство била сигнализирана Рп – гр. Кюстендил. Ищецът сочи, че
автомобилът не се намирал при него, поради което прехвърлянето му към този
момент е невъзможно и безполезно.
В законоустановеният срок по чл.
131 от ГПК, ответникът П.К. не е депозирал писмен отговор.
В хода на
първоинстанционното производство са събрани и приети следните писмени и гласни
доказателства :
От
представеното Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
12.12.2016 г. се установява, че пр.вх. № 2342/2016 г. е образувана по жалба на Ж.
С., в която се сочи, че П.В.К. се е опитал да открадне личния му автомобил „Мерцедес
190 Е“, с ДК № Н КН 4151 АТ. Пред органите на разследването Ж.С. е обяснил, че
през месец юни 2016г. е закупил процесния автомобил от племенника си, но не са
съставяли договор за покупко-продажба, тъй като от тогава П. се криел. Снето
било и обяснение от П.К., който заявил, че е собственик на процесния автомобил.
Признал, че с вуйчо му са сключили устен договор, за което получил от него
сумата от 1500 лева. Потвърдил, че е предал на С. ключовете за автомобила, но
искал да си го върне, тъй като вуйчо му не заплащал дължимите данъци за
него.
В
дадените по реда на чл. 176 от ГПК обяснения пред КнРС ответникът К. е заявил, че
не е получил от ищеца сума в размер на 1500 лева през м. юни 2013 г. Посочил е,
че тази сума не е продажна цена на лек автомобил „мерцедес 190 Е“ и че същият
не е прехвърлян на ищеца.
Пред
първоинстанционния съд е била назначена и съответно приета съдебно-счетоводна
експертиза, от заключението на която се установява, че на
07.06.2013 г. по сметката на П.В.К. е постъпила сумата от 1000 лева от Ж.З.С. с
основание „захранване“. След приемане на заключението, на осн. чл. 214, ал. 1
от ГПК, ищецът е изменил предявения иск в посока намаляване от 1500 лева на
1000 лева.
На база
така установената фактическа обстановка, КнРС е приел, че е сезиран с иск с правна
квалификация чл. 59 от ЗЗД, тъй като липсват договорни отношения между
страните. В тази връзка се е позовал в мотивите си на разпоредбите на чл. 144, ал.2 ЗДвП и чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.
Посочил е, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване
своята претенция, тъй като по делото е установено, единствено, че ищецът е
превел на ответника сумата от 1000 лева с посочено основание „захранване“, като
това само по себе си не води до извод за наличие на обедняване у ищеца, нито за
обогатяване при ответника, нито че произтичат от един общ факт или от обща
група факти. С мотив за липса на доказаност на елементите от фактическия състав
на иска по чл.59 ЗЗД, КнРС е отхвърлил същия като неоснователен и е осъдил
ищеца да заплати сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 200 лева.
Пред
въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
Въз основа на събраните
доказателства, съдът направи следните правни
изводи:
Въззивният
съд намира въззивната жалба за редовна и допустима.
Депозирана
е в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и е
подадена от лице, легитимирано и разполагащо с правен интерес от обжалване на
решението, чрез постановилия атакувания акт Районен съд - Кюстендил.
При
извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК, настоящата инстанция
констатира, че обжалваното решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен
орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт
на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го
е постановил, а с оглед пълния обхват на обжалването е и допустимо.
При
извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба,
настоящия съдебен състав, след преценка на събраните доказателства, намира, че
обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а предявения иск
уважен като основателен и доказан. Съображенията за това са следните:
Въззивният съд осъществява решаваща правораздавателна дейност. 3а да се
произнесе по спорния предмет, в рамките на основанията, въведени във въззивната
жалба, въззивният съд е длъжен да извърши своя преценка на фактическия и
доказателствен материал, като и да направи собствени правни изводи, включително
и по възраженията и доводите на страните. Фактическите и правни изводи на съда
трябва да намерят израз в мотивите му.
КнОС намира
дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на предявения от ищеца
иск като такава по чл. 59 от ЗЗД за неправилна, поради
което настоящия съдебен състав не е обвързан от дадената квалификация и дължи
определяне на правилната такава. Това възражение е релевирано и от
жалбоподателя в подадената въззивна жалба. Съображенията за това са следните:
Определянето
на правната квалификация на предявения иск е задължение на сезирания съд. За да
определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да
изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически
твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в
петитума искане за защита. Налице са твърдения за плащане на сумата от 1500 лева (в
последствие 1000 лева, след изменение по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК) с очакване за бъдещо сключване на облигационно договорно правоотношение
между страните във връзка с лек автомобил „Мерцедес 190 Е“, с ДК ***. За да е редовна исковата молба по иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД ищецът следва
да посочи релевантните факти за спора по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за които носи
доказателствена тежест, като по делото ответникът излага и доказва фактите,
изключващи правото на ищеца да получи връщане на даденото. Искът по чл. 55 ЗЗД
е един. С него ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и
в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да
докаже, на какво основание е получил даденото /виж решение № 239/16.07.2013 г.,
по гр. дело № 1050/2012 г. на IV г. о. на ВКС /. С иска по чл. 55, ал. 1,
предл. 2 ЗЗД разполагат лицата, които твърдят, че са престирали с оглед на
очаквано в бъдеще осъществяване на валидно правоотношение между страните,
оправдаващо престацията, което правоотношение не е осъществено. Приема се, че при искане за връщане на дадено по бъдещ несключен
договор правната квалификация на иска е тази по чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД
/виж решение № 403 от 23.01.2015 г. по гр. д. № 3902/2014 г. на IV г. о. на
ВКС, решение № 150/01.12.2015 г. по т. д. № 2302/2014 г. на II т. о. на ВКС /.
Дадената от КнРС правна квалификация на
претенцията като такава по чл. 59 от ЗЗД, с мотив, че между страните не са
налице валидни облигационни отношения е неправилна. С
оглед твърденията на ищеца, изложени в депозираната от него искова
молба, правилна се явява правна квалификация на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за връщане на платената сума поради
неосъществено основание.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2011 от 29.02.2012 г. по
тълк. дело № 2/2011 г. на ОСГТК, когато
съдът не се е произнесъл извън определения от страните предмет на делото и
извън обхвата на търсената от ищеца защита (какъвто е и настоящия случай), дадената от съда правна квалификация на исковата
претенция, с която е сезиран обуславя правилността, а не недопустимостта на
решението. В същия смисъл са и решенията на Върховния касационен съд по
уеднаквяване на съдебната практика – напр. решение № 431/20.12.2011 г. по гр.д.
№ 455/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., в което се приема, че само когато съдът се е
произнесъл извън определения от страните предмет на делото, неправилната правна
квалификация на иска е основание за обезсилване на решението и връщане на
делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Когато, обаче, съдът се е
произнесъл по заявените от ищеца обстоятелства и искания, както е в случая, но
е дал неправилна правна квалификация на спорното право, той е допуснал
нарушение на материалния закон, което не е основание за обезсилване на
решението и връщането му за ново разглеждане.
Както бе
посочено по-горе при предявен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на
ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на
ответника е да докаже, на какво основание е получил даденото.
Фактите лежащи в доказателствена тежест на ищеца в производството са доказани. В хода на производството пред КнРС е назначена
и съответно приета съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се
установява, че на 07.06.2013 г. по сметката на П.В.К. е постъпила
сумата от 1000 лева от Ж.З.С. с основание „захранване“. След приемане на
заключението, на осн. чл. 214, ал. 1 от ГПК, ищецът е изменил предявения иск в
посока намаляване от 1500 лева на 1000 лева.
Задължение
на ответника по производството е да установи, че е налице основание за
получаване, респ. за задържане на облагата.
В тази насока с обясненията си по реда на чл. 176 от ГПК ответникът
К. е заявил, че не е получил от ищеца сума в размер на 1500 лева през м. юни
2013 г. Посочил е, че тази сума не е продажна цена на лек автомобил „мерцедес
190 Е“ и че същият не е прехвърлян на ищеца. Не е посочил обаче основанието на
което е получил от ищеца сумата в размер на 1000 лева. Настояща съдебна
инстанция не кредитира като достоверни така дадените обяснения, в частта, в
която се твърди, че не е получена сума от ищеца през месец юни за закупуване на
автомобил „мерцедес 190 Е“ и намира същите за защитна теза. Така дадените
обяснения се опровергават на първо място от приетата и в първоинстанционното
производство ССчЕ, а също така и от приетото и неоспорено писмено доказателство
- Постановление за отказ да се образува
досъдебно производство от 12.12.2016 г. От същото се установява, че е снето обяснение
от П.К., който заявил, че е собственик на процесния автомобил. Признал, че с
вуйчо му са сключили устен договор, за което получил от него сумата от 1500
лева. Потвърдил, че е предал на С. ключовете за автомобила, но искал да си го
върне, тъй като вуйчо му не заплащал дължимите данъци за него. Съгласно трайната практика на ВКС, по своя характер
документи от досъдебното наказателно производство – напр. обяснения, показания
на пострадали и свидетели, са частни документи със свидетелстващо съдържание,
чиято доказателствена сила се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед
на всички обстоятелства по делото /в
т.см. Определение № 610 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 959/2014 г., III г. о.,
ГК Определение № 536 от 2.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 501/2009 г., II г. о.,
ГК и др./. Постановлението на прокурора, в частта, обективираща подписано от
органа на досъдебно производство изявление, че обясненията са дадени пред него,
представлява официален свидетелстващ документ. Обвързващата му доказателствена
сила по см. на чл. 179, ал. 1 от ГПК се отнася само до факта на даване на
обясненията пред него, но не и до тяхната вярност. За последното документът, в
качеството си на частен, има материална доказателствена сила, защото обективира
изявление за факти, които са неизгодни за издателя. Това писмено доказателство
е прието в хода на първоинстанционното производство и не е оспорено ответника.
При съпоставянето му с останалите събрани по делото доказателства, съдът
констатира наличието на противоречия. Изложеното
от ответника пред органите на прокуратурата противоречи на обясненията му
дадени в настоящото исково производство и приетата счетоводна експертиза и допълнително
разколебава защитната му теза.
КнОС
намира за достоверни и подкрепящи се от останалия доказателствен материал обясненията
на ответника, в частта, в която същия заявява, че не е прехвърлил процесния
автомобил на ищеца. От представените доказателства
по делото не се установява между страните да е бил сключен предварителен
договор между страните и да е прехвърляна собствеността върху автомобила. В тази
връзка правилно е отбелязал КнРС в мотивите си, че собствеността на регистрираните автомобили се прехвърля с писмен договор с нотариално
заверени подписи на страните - чл. 144 и, ал. 2 ЗДвП, от където и предвид чл.
19, ал. 1 ЗЗД следва, че предварителния договор за процесното МПС следва да е в писмена форма. Устен предварителен договор за покупко-продажба на лек автомобил е нищожен поради противоречие със закона -
при сключването му не е спазена предвидената в закона форма за действителност.
Първоинстанционният съд обаче в противоречие със събраните по делото доказателства е
достигнал до неправилни правни изводи. От същите се установява по безспорен начин, че на 07.06.2013 г. ищецът е превел
на ответника сумата от 1000 лева. При така установената
фактическа обстановка неправилно е прието от КнРС, че
липсват доказателства за плащането на
сумата 1 000 лв. като дадена с оглед бъдещо сключване
на договора. С иска по чл. 55 ЗЗД ищецът претендира връщането
на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже единствено
даването, което е безспорно доказано в настоящото производство. Оттук ответникът не доказва
наличие на основание за задържане на платената му сума. Недоказването на
основание за задържане на платената сума, е в тежест на ответника и у него
лежат неблагоприятните последици от непроведеното доказване. По
тези съображения обжалваното решение следва да се отмени като неправилно и
вместо него да бъде постановено друго, с което искът по чл.
55, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД за сумата от 1000
лева, като основателен и доказан, да се уважи ведно с искането за присъждане на
законната лихва от датата на предявяването му - 27.04.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата
По
разноските:
При този
изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК жалбоподателят
има право на разноските, направени от него в производството пред първата и
въззивната инстанция. Жалбоподателят е освободен от такси и разноски на
осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК. На същия следва да бъде присъдени заплатените от
него разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и въззивното
производство съответно 350 лева и 300 лева, или общо 650 лева.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. ал. 6 от ГПК, когато делото е решено в полза на
лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото
лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски в полза на съда.
При съблюдаване на визираната разпоредба, следва да бъде осъден ответникът П.В.К.
да заплати в полза на бюджета на ВСС по сметка на Кюстендилски районен съд държавна
такса в размер на 50 лева за
първоинстанционното производство и възнагражение на вещото лице за изготвена ССчЕ в размер на 93, 84 лева, а по
сметка на Кюстендилския окръжен съд 25 лева – държавна такса за въззивното
производство.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1
от ГПК, КнОС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 854 от 10.12.2018 г., постановено по гр.дело №
831 по описа на Районен съд Кюстендил за 2018 г., с което е отхвърлен
предявения от Ж.З.С., с ЕГН **********, с адрес *** 30 против П.В.К., с ЕГН **********,
с адрес *** иск с пр. основание чл. 59 ЗЗД за сумата от 1000 лв., дадена без
основание, като продажна цена на лек автомобил „Мерцедес 190 Е“, с ***и е осъден
Ж.З.С. да заплати на П.В.К. деловодни
разноски в размер на 200 лв и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П.В.К., с
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Ж.З.С., с ЕГН **********, с адрес *** 30, на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД
сумата от 1000 лева ( хиляда лева ),
получена на неосъществено правно основание,
заедно със законната лихва от 27.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА П.В.К., с
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Ж.З.С., с ЕГН **********, с адрес *** 30 на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 650 лева (шестстотин и петдесет лева) разноски за адвокатско възнаграждение за две инстанции.
ОСЪЖДА П.В.К., с
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати в полза
на бюджета на ВСС по сметка на Кюстендилския районен съд сума в размер на 143, 84 лева ( сто четиридесет и три
лева и осемдесет и четири стотинки) и по сметка на Кюстендилския окръжен съд
сума в размер на 25 лева (двадесет и
пет лева).
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.