Р Е Ш Е Н И Е
№ 316
гр. Велико Търново, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, Четвърти състав, в публично
заседание на двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
При секретаря Д. С. разгледа
докладваното от съдия Матева адм. дело № 489/2023 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) вр. чл. 29, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските
производители (ЗПЗП) вр. чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба №4/08.08.2017 г. за
прилагане на мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба №4)
Образувано е по жалба, подадена от „Биопрод“ ЕООД,
ЕИК *********, гр. Бяла черква, общ. Павликени чрез адв. Д. *** против
Уведомително писмо изх. № 01-043-2600/143/19.07.2023 г. за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 14 „Хуманно
отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014 – 2020 г. (ПРСР), издадено от директора на Областна дирекция „Земеделие“, гр. Велико
Търново (ОДЗ), с което във връзка с подадено Заявление за подпомагане с УИН
07/14/3/03927 „Биопрод“ ЕООД, гр. Бяла Черква е уведомено, че практически не е
извършена оторизация и няма да получи плащане, доколкото е посочено, че
оторизираната субсидия по мярка 14 (вкл. по подмярки 14.1 и 14.2) е 0.00 лева.
Жалбоподателят поддържа незаконосъобразност на оспорения административен
акт поради допуснати съществени нарушения в административното производство,
неспазване на установената форма и противоречие с материалния закон. Поради
липса на мотиви за жалбоподателя оставя неясно нито какви административни
проверки са извършени, нито кога, нито въз основа на какво е прието наличието
на твърдяното несъответствие. Позовавайки се на становище на Областна дирекция
по безопасност на храните (ОБДХ) – Велико Търново, приложено към заявлението за
подпомагане, оспорващият твърди, че компетентен орган е удостоверил наличието
на свободна подова и дворна площ съобразно изискванията на Наредба №4 за
съответните видове животни. Възразява срещу обстоятелството, че относно
животновъдния обект е изискана допълнителна информация от ОДБХ – Търговище, при
положение, че според местоположението на фермата териториално компетентен орган
е ОДБХ – Велико Търново. Във връзка с данните, представени от ОДБХ – Търговище
не става ясно по отношение на кои животни капацитетът на обекта е неотносим.
Неясни остават както правните, така и фактическите основания, мотивирали
преценката на административния орган, а отделно жалбоподателят поддържа и липса
на съответствие между посочените такива. Според него при съставянето на
оспорения акт е допуснато нарушение на съображения 19, 27 и 30 от Делегиран
регламент /ЕС/ №640/2014 на Комисията от 11.03.2014 г. за допълнение на
Регламент /ЕС/ №1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета. Не са спазени и
правилата на чл. 26, чл. 35 и чл. 36 от АПК, както и специалните изисквания на
чл. 21 от Наредба №4 и не са събрани допълнителни доказателства. По същество се
оспорва незаконосъобразно постановеният пълен отказ от финансиране. По тези съображения жалбоподателят моли оспореното
уведомително писмо да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендира разноски,
за което представя списък по чл. 80 от ГПК. В писмено становище, представено по
делото, упълномощеният адвокат поддържа оспорването, като подробно обосновава,
че разрешеният капацитет на обекта напълно отговаря на наличните животни в
обекта към който и да е момент, не само към 31.12.2022 г.
Ответникът
– директорът на Областна дирекция „Земеделие“ – Велико Търново, чрез процесуалния
си представител юрисконсулт Ц., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана.
Твърди, че актът е правилен и законосъобразен, като подробни съображения
развива в представената по делото писмена защита. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно прави възражение за прекомерност на
разноските на насрещната страна.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Между
страните не се спори, а и от съдържащата се в административната преписка
документация се установява, че „Биопрд“ ЕООД притежава регистриран по реда на
чл. 137 от ЗВМД животновъден обект с рег. номер 5220-0471 – ферма за отглеждане
на едри и дребни преживни животни с капацитет 172 крави, 20 телета и 528 овце и
агнета. Горното е обективирано в приложеното Удостоверение за регистрация на
животновъден обект №132/05.11.2018 г., издадено от ОБДХ – Велико Търново (л. 36
от делото). Земеделският стопанин е регистриран в интегрираната система за
администриране и контрол на ДФЗ с Уникален регистрационен номер (УРН) 702737.
На 04.05.2022
г. от дружеството е подадено Заявление за подпомагане за кампания 2022 г. по мярка
14 „Хуманно отношение към животните“ по ПРСР 2014 – 2020, подмярка 14.1 „Хуманно
отношение към животните“ в Сектор едри преживни животни, дейност 14.1.1 „Осигуряване на свободна подова площ при
индивидуално отглеждане в бокс/клетка/помещение, както и групово в
бокс/помещение за ЕПЖ“ и подмярка 14.2 „Хуманно отношение към животните“ в
Сектор дребни преживни животни, дейност 14.1.2 „Осигуряване на свободна подова
площ при индивидуално отглеждане в бокс/клетка/помещение, както и групово в
бокс/помещение за ДПЖ“. Заявлението е
регистрирано в ИСАК с
УИН 04/140521/90375 и
идентификационен номер 04/14/3/03927 (л. 20 от делото). Към него са приложени
Работен лист „Животни, допустими за кандидатстване“, в Таблица №2 към който са посочени
всички животински единици, отглеждани в животновъдния обект – общо 388 животни,
от които 137 – едри преживни животни (крави и биволици над 24 месеца) и 251 –
дребни преживни животни (овце и кози майки); Удостоверение за регистрация на
животновъден обект № 132/05.11.2018 г.; Становище
№ 13/11.05.2021 г. на ОДБХ – Велико Търново; Нотариален акт за собственост на
недвижим имот № 175, том IV, рег. № 2761,
дело № 494 от 2018 г.; удостоверение за банкова сметка; *** „Биопрод“ ЕООД; Декларация
от заявителя за запознаване с определенията за нередност; Декларация от
заявителя по ЗЗЛД; Декларация по чл. 26, ал. 2 от Закона за статистиката.
След
подаване на заявлението за подпомагане от администрацията е извършена
административна проверка в ИСАК за спазване на изискванията на изпълняваната
дейност за осигуряване на свободна подова площ по мярка 14 за подадените
заявления – прием 2022 година. Според Докладна записка вх. № 03-0416/1308/21.03.2023
г. на ДФЗ като дата за извършване на проверката за всички кандидати, заявили
дейност „на закрито“, е посочена 31.12.2022 г.
С
Писмо изх. №01-043-2400/56/31.05.2023 г. на директора на ОДЗ – Велико Търново
във връзка с проверката е изискана от ОДБХ – Велико Търново информация за
бенефициера „Биопрод“ ЕООД относно съотносим ли е общият брой на отглежданите
животни към референтната дата при проверка на хуманен статут на обекта към
31.12.2022 г. спрямо капацитета на издаденото удостоверение за регистрация на
животновъдния обект. В самото искане е посочено, че капацитетът е 172 крави, 20
телета и 528 овце и агнета, а отглежданите към референтната дата животни
наброяват: 12 телета, 175 крави, 34 биволици, 4 разплодници и 247 овце и кози.
В отговор вх. №01-043-24000/56#1/21.06.2023
г. от ОДБХ – Велико Търново е посочено, че по отношение на „Биопрод“ ЕООД
общият капацитет на обекта е 192 говеда и 528 овце, като към 31.12.2022 г.
капацитетът на обекта не е съотносим по отношение на отглежданите 34 биволи. От
проверяващите служители на Отдел „РРА“ е изготвен Отчет за съответствие от
26.06.2023 г., според който заявлението на „Биопрод“ ЕООД не е допустимо за
финансово подпомагане, като не се посочва защо.
Предвид
установеното при проверката, на 19.07.2023 г. директорът на Областна дирекция „Земеделие“, гр. Велико Търново е издал Уведомително
писмо с изх. №01-043-2600/143 за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ по ПРСР 2014 – 2020, с
което във връзка с подаденото от „Биопрод“ ЕООД заявление за
подпомагане/плащане за 2022 г. е определил 0,00 лева за подпомагане за
едри преживни животни по подмярка 14.1.1 и 0,00 лева за подпомагане за дребни преживни
животни по подмярка 14.1.2. Тоест реално е отказано изцяло финансово
подпомагане по заявените мерки и подмерки за 2022 г. Като мотиви за отказа за финансово подпомагане е посочено несъответствие
на капацитета на животновъдния обект с действително отглежданите и заявени
животни към 31.12.2022 г. без да се посочва в какво конкретно се изразява
несъответствието. Уточнено е, че е поискана допълнителна информация от
компетентния орган ОДБХ – Търговище, като на база на получения отговор е направен
извод, че „Биопрод“ ЕООД не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 4 и чл. 28,
ал. 1, т. 4 от Наредба №4.
Уведомително писмо е връчено
на жалбоподателя на 26.07.2023 г. видно от приложеното известие за доставяне на
л. 56 от делото, а жалбата срещу него е подадена до съда чрез ответната
администрация на 01.08.2023 г. видно от поставения върху същата входящ номер. Въз
основа на тази жалба е образувано настоящото производство.
Като писмени доказателства по делото са приети
материалите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения
административен акт, изпратена с Писмо
изх. №01-043-2600/143#2 от 09.08.2023 г. на ДФ
„Земеделие“, Областна дирекция – Велико Търново, и допълнително представените
от същата дирекция книжа: извадка от ИСАК – проверка за хуманен статут на
обекта към референтна дата 31.12.2023 г. и Докладна записка от21.03.2023 г. от
зам. изпълнителния директор на ДФЗ.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата
срещу Уведомителното писмо е подадена от правоимащо лице – адресат на
административния акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 149 от АПК и като
такава е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна по следните мотиви:
Предмет
на оспорване е Уведомително писмо изх. №01-043-2600/143/19.07.2023 г. за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 14 „Хуманно отношение към
животните“ от ПРСР 2014 – 2020 г., издадено от директора на ОДЗ, с което във
връзка с подадено Заявление за подпомагане с УИН 07/14/3/03927 „Биопрод“ ЕООД,
гр. Бяла Черква е уведомено, че практически не е извършена оторизация и няма да
получи плащане, доколкото е посочено, че оторизираната субсидия по мярка 14
(вкл. по подмярки 14.1 и 14.2) е 0.00 лева.
При
извършената на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт съдът намира, че същият е издаден от
компетентен административен орган, в кръга на законово вменените му правомощия.
Съгласно чл. 11, ал. 2, т. 4 от
ЗПЗП и чл. 2, ал. 2, т. 1 от Устройствения правилник на Държавен фонд
„Земеделие” функциите на Разплащателна агенция се изпълняват от ДФ „Земеделие“, т. е. същата е акредитирана за единствена
Разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата
селскостопанска политика (ОСП) на ЕС и по силата на §1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е
специализирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и
извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на
пазарни мерки. Според чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП изпълнителният директор на фонда е
изпълнителен директор на Разплащателната агенция. Разпоредбата на чл. 20а, ал.
4 от ЗПЗП предоставя възможността последният да делегира на заместник
изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда със
заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от
националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д,
ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за
подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, административни договори по ЗУСЕФСУ и по подадени заявки
и искания за плащане. По делото е представена Заповед №03-РД/1759 от 21.06.2021
г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ (л. 5 от делото), в т. VI на която на директорите на Областните
дирекции на ДФ „Земеделие“ са делегирани подробно описани правомощия във връзка
с прилагане на мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР 2014 – 2020 г., включително да издават и подписват уведомителни
писма за плащане/отказ за плащане на финансова помощ по заявление за
подпомагане/плащане съгласно чл. 28 от Наредба №4, като за подалите заявление
за подпомагане в Областни дирекции на ДФЗ във Велико Търново, Габрово и
Търговище, правомощието се изпълнява от директора на Областна дирекция – Велико
Търново. Следователно оспореният акт е издаден от компетентен орган, при
упражняване на делегираните му правомощия (чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП), при наличието на материална компетентност на
неговия автор.
Във
връзка с обработката на подаденото от земеделския стопанин заявление за плащане
за 2022 г. е извършена проверка за
проследяване на осигурената необходима подова площ по отношение на животните,
декларирани в заявлението на „Биопрод“ ЕООД. Такава проверка в ИСАК е извършена
за всички кандидати, заявили дейност на закрито, към 31.12.2023 г. Съдът приема, че така предприетата проверка е административна
такава по чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП на подадените заявления чрез интегрираната
информационна система, която съпоставя данните от заявленията с данните в
регистрите. Видно от разпечатката на л. 75 от делото проверката е извършена автоматизирано.
На основание чл. 37, ал. 2, изр. второ от ЗПЗП резултатите от нея би следвало
да намерят отражение в административния акт, с който се взема решение по чл.
11а, ал. 1, т. 1 по заявленията за подпомагане – в случая уведомителното писмо.
Това обаче не е сторено. В изложението на писмото са цитирани различни видове
едри и дребни преживни животни по брой без да става ясно по какъв начин е
установен този брой, доколкото при съпоставка с разпечатката от проверката не
се установява кореспонденция между цифрите. Отделно, по делото няма данни
„Биопрод“ ЕООД да е уведомено по реда на чл. 26 от АПК за началото на производството
и инициираната проверка или за резултатите от нея, както и да му е осигурена възможност
да изрази становище и/или да предяви искания. По този начин страната е лишена
от участие в производството в нарушение на чл. 34 от АПК.
Освен
това, по делото са налице противоречиви данни, които не са обсъдени от
административния орган и са довели до нарушение на чл. 35 от АПК, а от там и на
материалния закон, тъй като е формиран краен извод за наличие на основание за
отказ от подпомагане без да са изяснени всички факти и обстоятелства от
значение за случая. Според подаденото заявление за подпомагане/плащане от 04.05.2022
г. жалбоподателят е заявил за отглеждане общо 388 животни, от които 137 броя ЕПЖ и 251 броя ДПЖ. Видно от приложения работен лист
„Животни допустими за кандидатстване по мярка 14“, Секция I „Данни за налични животни в стопанството от ИИС на
БАБХ“ кандидатът е заявил общо 137 ЕПЖ и 251 ДПЖ, в това число: 7 говеда на
възраст от 6 до 24 месеца, 109 крави над 24 месеца, 16 биволици, 4 разплодници,
247 овце и кози майки и като неподходящи са отбелязани 5 броя мъжки говеда. При
проверката в ИСАК, извършена на 10.05.2022 г. (л. 45 от делото ), са отбелязани 137 говеда и биволи, в това число 6 телета, 109 крави, 1 крава, 16
биволи (което сумарно прави 132, а не 137), и общо 251 овце, в това число 247 овце (което остава неясно). От Справка в ИСАК към 31.12.202 г. (л. 78 от делото) се установяват 221 ЕПЖ и 251 ДПЖ, както следва: 12 телета, 175 крави над 24
месеца, 34 биволици над 24 месеца, 4 разплодници и 247 овце, като обаче тези
обобщени данни не могат да бъдат проверени в приложената таблица. В самото
уведомително писмо от 19.07.2023 г. са фиксирани 265 ЕПЖ (175 крави, биволици – 34, телета –
12, говеда – 39 и бикове – 5 броя) и 251 ДПЖ (разплодници – 4 и овце и кози – 247). Простият преглед на изложеното показва липса на
всякаква кореспонденция между цифрите, документална обоснованост и пълна
неяснота.
При
констатирано разминаване между отглежданите в ЖО животни към референтната дата 31.12.2022
г. и капацитета на ЖО по удостоверение за регистрация, органът е следвало да
предостави възможност на кандидата за подпомагане да представи допълнителни
доказателства за това, че замерената свободна подова площ на ЖО към датата на
издаване на удостоверението за регистрация позволява отглеждането на по-голям
брой животни от съответния вид, при спазване на изискванията на Наредба № 4. В
тази връзка ДФЗ – РА е следвало да укаже на земеделския стопанин необходимостта
от представяне на допълнителни данни и/или документи. Общият принцип за изясняване
на фактите и обстоятелствата, регламентиран в чл. 35 от АПК, е намерил
продължение в специалната разпоредба на чл. 21 от Наредба №4, но в случая е
пренебрегнат от компетентния орган, който не е предприел мерките по чл. 36 от АПК за събиране на доказателства.
Изложеното
достатъчно обосновано аргументира извод за процесуална незаконосъобразност на
уведомителното писмо. Допуснатите нарушения са от категорията на съществените и
жалбоподателят основателно твърди несъобразяване с разпоредбите на чл. 35 и чл.
36 от АПК, които задължават административния орган да събере доказателства и да
издаде акта след като изясни всички факти и обстоятелства, които са от значение
за случая. В конкретната хипотеза това не е сторено, поради което актът е
издаден при неизяснена фактическа обстановка, което е довело и до нарушение на
материалноправните разпоредби.
Оспореният
в настоящото производство акт е издаден в изискуемата по чл. 59, ал. 2 от АПК
писмена форма, но съдът намира същия за немотивиран, тъй като не съдържа
изложение на съображенията, поради които административният орган е постановил
отказ, нито правното основание за отказване
на претендираната помощ в цялост.
Още с Определение
от 15.08.2023 г. на ответника е указано, че в негова тежест е да докаже в
настоящото производство съществуването на фактическите основания за отказ да
оторизира търсената субсидия и спазването на процесуалните изисквания при
издаването на оспореното писмо. Въпросът за доказателствената тежест е въпрос
за последиците от недоказването, а доказателствената тежест се състои в правото
и задължението на съда да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто
юридически факт не е доказан. След като фактът не се е осъществил, не могат да
възникнат и неговите правни последици. В това въздействие върху правната сфера
на страните по делото се състои субективната страна на доказателствената
тежест. Налице ще бъдат неблагоприятни последици от недоказването за страната,
претендираща правната последица, черпена от недоказания факт. От гледна точка
на този неблагоприятен за страната резултат, тя носи тежестта да докаже факта,
от който извлича претендираната изгодна за себе си правна последица.
В
уведомителното писмо най-общо е посочено, че съгласно извършени задължителни
административни проверки по подаденото заявление не следва да бъде извършено
финансиране и по двете заявени от жалбоподателя дейности – 14.1.1 „Осигуряване на
свободна подова площ при индивидуално отглеждане в бокс/клетка/помещение, както
и групово в бокс/помещение за ЕПЖ“ и 14.1.2
„Осигуряване на свободно отглеждане на открито за ЕПЖ“, след което накратко са
изложени според органа фактически и правни основания. При прочита на т. нар.
мотиви се установява, че всъщност се изброява капацитетът на животновъдния
обект според даденото му удостоверение и посочените като „действително“ отглеждани
и заявени животни към 31.12.2022 г. (важно е да се обърне внимание, че действително отглежданите
животни би следвало да са тези към момента на извършване на проверката –
31.12.2022 г., докато действително заявените са тези към момента на подаване на
заявлението – 04.05.2022 година). Не е направена никаква съпоставка
между тези данни и не са изложени конкретни мотиви какво точно несъответствие
визира органът. В заключение е посочено, че е изискана допълнителна информация
от ОДБХ – Търговище, като на база на представения отговор от ОДБХ – Търговище (който не е цитиран и приложен) е формулиран извод, че към 31.12.2022 г. капацитетът
на обекта не е съотносим по отношение на отглежданите животни, в следствие на
което кандидатът не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 4 и чл. 28, ал. 1,
т. 4 от Наредба №4.
От така
изложените „мотиви“ не става ясно нито какво е несъответствието, нито как е
установено и по какъв начин е удостоверено. Съдържанието на акта не може да
установи какво точно се претендира и защо органът счита, че е приложима
хипотезата на чл. 10, ал. 4 от Наредба №4, според която броят, видът и
категорията на животните в животновъдния обект, в който се изпълняват
дейностите по чл. 4, трябва да са в съответствие с капацитета на регистрирания
по чл. 137 от ЗВМД животновъден обект. Механично се твърди несъответствие по
отношение на ЕПЖ и ДПЖ, но в какво се състои то не е известно. Още повече, че
по отношение на дребните преживни животни реално няма никакви данни за
отклонения! При капацитет 258 броя, по заявление овцете и козите са 247, към
10.05.2022 г. също са 247, както и към референтната дата 31.12.2022 г. – 247
броя. Защо при това положение дейността по 14.2.1 относно дребните преживни
животни е финансирана с 0.00 лева е въпрос на догадки, за който компетентният
орган не е изложил никакви съображения. За жалбоподателя остава неясно по отношение
на кои точно животни капацитетът на обекта е неотносим спрямо Удостоверение № 132/05.11.2018
г.
Също
толкова неясна е потребността да бъде изискана информация от ОБДХ – Търговище,
при положение, че обектът и седалището на кандидата не попадат в териториалния
обхват на тази структура. Въпреки това уведомителното писмо се позовава именно
на отговор, изходящ от тази администрация, какъвто при това липсва по делото.
Същевременно,
дори това обстоятелство да бъде пренебрегнато и да се съобрази писмото на ОДБХ
– Велико Търново, налично в преписката, въпреки, че същото не е цитирано в
акта, въпросът не се изяснява. Там е посочено, че несъответствието касае 34
биволи, които са установени към проверката от 31.12.2022 г. Как органът
прецени, че несъответствието засяга именно тази част от всички едри преживни
животни е въпрос на тълкуване. При капацитет, според удостоверението: 172 крави
и 20 телета (общо 192 едри животни) и при констатирани при автоматична проверка в
базата данни на администрацията: 175 крави, 12 телета и 34 биволи (общо 221
едри животни), как е определено, че несъответствието касае конкретно биволите
няма информация. Разликата между общия капацитет и общо установените животни е
29 броя, а не 34. Вероятно именно тази неяснота е наложила липсата на мотиви в
този смисъл в уведомителното писмо, доколкото там е спестена информацията, че
несъответствието касае точно биволите.
Нещо
повече, не е взето под внимание, че със Становище № 13/11.05.2021 г. ОДБХ –
Велико Търново, приложено към заявлението на „Биопрод“ ЕООД, е удостоверена
налична подова площ и/или дворна площ във връзка с изискванията на Наредба №4 и
че дружеството спазва законоустановените изисквания по мярката и осигурява
необходимата площ. Изрично в документа е вписано, че се издава в уверение, че
„Биопрод“ ЕООД отговаря на всички ветеринарномедицински изисквания, включително
че спазва изискванията за хуманно отношение към животните. Според чл. 19а, ал.
4 от Наредба №4 при промяна на обстоятелствата по ал. 2, с изключение на броя
животни, се прилага становище с отразените промени към заявлението за
подпомагане. Няма данни какво е довело до промяна в становището на ОДБХ –
Велико Търново. Отделно, в цитирания документ от 11.05.2021 г. е удостоверено,
че „Биопрод“ ЕООД осигурява нужната свободна подова площ за 24 бивола, а към
31.12.2022 г. площта не удовлетворява потребностите на 34 бивола. Ако в обекта
има място за 24 бивола, при наличие на общо 34 такива, би следвало недостигът
на площ да засяга 10 от тях.
Всички
тези хипотетични разсъждения се дължат на липсата на ясно и недвусмислено изложение
на съответните факти, които да обусловят приложимостта на нормата на чл. 28,
ал. 1, т. 4 от Наредба №4, според която изплащането на финансовата помощ може
да се намали или откаже, когато се установи, че земеделският стопанин не спазва
нормативните изисквания за хуманно отношение към животните. Посочената норма е
бланкетна и административният орган следва да индивидуализира ясно и
непротиворечиво кои точно нормативни изисквания за хуманно отношение към животните
не е спазил земеделския стопанин. Такива изисквания има установени в чл. 149 –
чл. 151 от ЗВМД, в Наредба № 44/20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските
изисквания към животновъдните обекти и в редица други наредби, в които са
предвидени специални правила за защита и хуманно отношение при отглеждането на
определен вид животни. Ветеринарномедицинските изисквания за защита и хуманно
отношение се отнасят до начина на отглеждане и използване на животните, който
трябва да съответства на тяхното развитие и предназначение и да е съобразен с
физиологичните им нужди и етологични особености, както и до изискванията към
сградите и помещенията в животновъдните обекти, спазването на минималните
зоохигиенни норми в тях и осигуряването на мерки за биосигурност. В процесния
случай няма данни, а и административният орган не твърди да е нарушено някое от
ветеринарномедицинските изисквания, чието спазване е вменено в задължение на
собственика/ползвателя на животновъдния обект. Въпреки това, отказът за
изплащане на финансовата помощ е мотивиран изцяло с основанието по чл. 28, ал.
1, т. 4 от Наредба № 4, което правно основание не намира опора във фактите по
спора.
Разпоредбата
на чл. 10, ал. 4 от Наредба № 4 действително поставя изискване към земеделския
стопанин броят, видът и категорията на животните отглеждани в животновъдния
обект в който се изпълняват дейности по чл. 4 от Наредба №4 да съответства на
капацитета на животновъдния обект, регистриран по реда на чл. 137 от ЗВМД.
Предвид разпоредбата на чл. 12, ал. 6 от Наредба № 4 в животновъдния обект може
да се отглеждат животни за които се кандидатства за подпомагане за дейностите
по чл. 4 и такива, за които не се кандидатства, като общият брой на всички
животни следва да съответства на капацитета на ЖО, определен в удостоверението
за регистрация по чл. 137 от ЗВМД. Целта на разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от
Наредба №4 е да се гарантира съответствие с капацитета на ЖО, регистриран по
реда на чл. 137 от ЗВМД. Капацитетът на ЖО представлява именно броят животни от
съответния вид, с който животновъдният обект се вписва в регистъра по чл. 137,
ал. 9 от ЗВМД и който се отразява в издаденото удостоверение за регистрация.
Само по себе си изискването отглежданите животни в ЖО, в който се изпълняват
дейности по чл. 4 от Наредба №4 да не превишават по брой, вид и категория
капацитета съгласно удостоверението за регистрация, не изпълва състав на
основание за отказ за финансиране по смисъла на чл. 28, ал. 1, т. 1 – 4 от
Наредба №4. Разпоредбата на чл. 28, ал. 1, т. 1 говори за разминаване между
броя на заявените за финансиране и действително установените в ЖО животни, а не
за разлика между капацитета на ЖО по удостоверение за регистрация и
установеното в него действително положение. Основание за отказ „несъотносимост
на капацитета на ЖО спрямо общия брой отглеждани животни“ не е предвидено в чл.
28, ал. 1 от Наредба № 4.
Административният
орган не е изложил надлежни мотиви по отношение на твърдяното нарушение, като
не са изложени фактически констатации при издаване на акта, липсва обосновка
въз основа на какви доказателства са направени същите. Мотивирането на
административните актове се дължи във всички случаи и неизлагането на мотиви
води до отмяната им само на това основание. Ето защо, съдът намира, че в
Уведомителното писмо не са изложени достатъчно ясно и подробно фактическите
основания, които да дават на жалбоподателя възможност да разбере какви са
фактите, мотивирали административния орган да финансира животновъда с 0,00 лева
както по отношение на ЕПЖ, така и относно ДПЖ.
Принципно
е допустимо административният акт да бъде мотивиран с относими към издаването
му документи и актове, след като същите са част от административната преписка и
органът се е позовал на тях (ТР № 16 от 1975 г. на ОС на ГК на ВС), но в случая
процесното уведомително писмо не съдържа такава препратка към изготвени в
административното производство документи, като изключим нелогичното позоваване
на писмо на ОДБХ – Търговище, каквото липсва. Същевременно уведомителното писмо
не се позовава на документ, обективиращ резултатите от автоматичната проверка,
извършена към 31.12.2022 г. Опитът да бъде мотивиран един административен акт
след неговото издаване е недопустимо.
Всъщност
в акта липсват каквито и да е конкретни факти и съответно обоснованост на
посочените правни основания. Уведомителното писмо препраща към несъществуващ
документ, изходящ от некомпетентна териториална структура на ОДБХ. Приложените
в преписката документи не са годни да изведат адекватни мотиви поради
вътрешното им противоречие. Не може да се приеме, че е налице препращане към
друг документ, част от административната преписка, в който се съдържат мотивите
за издаването на административния акт. Не може да се изведе действителната воля
на административния орган относно приетите за установени от него факти и въз
основа на тях аргументите му за постановяване на отказа за пълно финансиране,
включително и относно ДПЖ, където категорично не са установени несъответствия с
капацитета.
Изложеното
е достатъчно за отмяната на оспореното уведомително писмо като незаконосъобразно,
но за пълнота следва да се посочат и самостоятелно установените съществени
противоречия с материалния закон.
Административният
орган е обосновал отказа си с установения към 31.12.2022 г. общ брой животни в
ЖО, като се твърди, че той превишава капацитета на ЖО според удостоверението за
регистрация (без да се разбира какво точно е
твърдяното превишение по брой и вид животни). Това фактическо основание, както вече се каза, не
съответства на хипотезата за отказ за плащане по чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба
№4. За да е налице хипотезата на чл. 28, ал. 1, т. 1 от Наредба №4 – единствената,
която включва промяна в броя на животните, на което като фактическо основание
се позовава административният орган в процесното УП, следва да се установи, че
разминаването между заявения за подпомагане брой животни, респективно заявения
размер на площта и фактическото положение – действително отглежданите животни
или ползвани площи, води до нарушение на императивните изисквания, заложени в
чл. 4 от Наредба №4. Без доказване на втория елемент от фактическия състав,
само превишаването на капацитета на ЖО, съответстващ на броя заявени за
подпомагане животни, като обективен факт от действителността, който не е
свързан с нарушаването на други изисквания и условия за предоставяне на
финансовата помощ, не дава основание за отказ за финансиране по смисъла на чл.
28, ал. 1, т. 1 от Наредбата. В този смисъл Решение №3469 от 3.04.2023 г. на
ВАС по адм. д. № 7344/2022 г., V о.
Въпреки
изложеното, при приложение на вече цитираната разпоредба на чл. 28, ал. 1, т. 4
от Наредба №4 административният орган може да намали или откаже финансовата
помощ, но следва да съобрази степен, тежест, продължителност и системност на
твърдяното нарушение на съответните законоустановени изисквания. В Наредба №4 не
е определен методът и размерът на намаляване/отказване на помощта, при което
административният орган е длъжен в изготвения от него акт или друг предхождащ
го документ да мотивира определения размер на отказа от подпомагане. Такива
мотиви не са налице нито в отделен документ, нито в оспореното уведомително
писмо, нито е налице позоваване на нормативен акт, инструкция, указания или
друг вътрешнослужебен акт. Освен това съдът не установи на интернет страницата
на ДФЗ – РА да са публикувани правила за намаляване и отказване на финансова
помощ по чл. 28а, ал. 2 от Наредба №4, при което неясно остава как
административният орган е преценил, че не следва да бъде изплатена изцяло
финансова помощ на земеделския стопанин и по двете заявени подмерки 14.1 относно
едрите животни и 14.2 относно дребните животни, а не да бъде намален нейният
размер съобразно броят на животните, за които е установено нарушение на изискването
за хуманно отношение. Този пропуск представлява нарушение на материалния закон,
доколкото не е ясно как е определен размерът на отказа за предоставяне на помощ
по мярката. След като животните, за които евентуално е установено нарушение на
правилата за хуманно отношение, са най-много 34 (не може с категоричност да се разбере колко са), и то само едри преживни животни, то отказът за
заплащане на подпомагане за всички животни, включително и за дребните, очевидно
се явява непропорционален и в нарушение на целта на закона. Липсват мотиви защо
се отказва подпомагане и за двата вида животни, след като се твърди нарушение
само за единия - тоест по отношение на другия не се твърди нарушение, и не е
ясно защо е санкциониран заявителя и по отношение на претендираната помощ за
него. При липсата на ясно определени нормативно правила за намаляване на
претендираната помощ при частично неизпълнение на условията за подпомагане,
административния орган следва да съобрази всички факти и обстоятелства – вид и
количество на отглежданите животни, вид и интензитет на поетите ангажименти по
мярката, вид на нарушението. След анализ на тези обстоятелства може да се
формира извод за наличие на основание за намаляване или отказване на помощта,
каквото в конкретния случай не е налице, както вече бе отбелязано.
Съдът приема, че постановеният пълен отказ за подпомагане не съответства и на принципите, заложени в съображение 28 от преамбюла на Делегиран регламент (ЕС) №640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) №1306/20113 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие. Административният орган е трябвало да съобрази, че при отказ, оттегляне на подпомагане, както и административни санкции по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, винаги трябва да бъдат отчетени принципите на възпиращия ефект и пропорционалността. Отказите и оттеглянето на подкрепа следва да бъдат степенувани въз основа на тежестта, степента, продължителността и системността на установеното неспазване.
По
изложените съображения настоящият състав намира оспорения акт за немотивиран и постановен
в нарушение на материалния закон и целта на закона, поради което следва да бъде
отменен и преписката върната на административния орган за постановяване на нов
административен акт.
При този
изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК и предвид своевременно
направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за заплащане
на сторените по делото разноски, съдът намира същото за основателно. Ответната
страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноски общо в
размер на 1 050 лева, включващи 1 000 лева адвокатско възнаграждение, съгласно
договор за правна защита и съдействие от 27.07.2023 г. и 50 лева – държавна
такса за образуване на делото. В този смисъл, съдът намира за неоснователно
направеното от ответната страна възражение за прекомерност на претендираното от
оспорващата страна адвокатско възнаграждение предвид сложността на делото, броя
на проведените съдебните заседания, изготвените становища и чл. 8, ал. 2, т. 7
от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на „Биопрод“
ЕООД, ЕИК *********, гр. Бяла черква, общ. Павликени Уведомително писмо изх.
№01-043-2600/143/19.07.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., издадено от директора на
Областна дирекция „Земеделие“, гр. Велико Търново.
ВРЪЩА административната преписка на
компетентния административен орган за ново произнасяне по заявлението за
плащане в едномесечен срок от влизане в сила на решението при спазване на
дадените в мотивите указания.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ – гр.
София, да заплати на „Биопрод“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Бяла черква, общ.
Павликени разноски по делото общо в размер на 1 050 лв. (хиляда и петдесет лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд.
Решението да
се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.