Решение по дело №10962/2015 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №

                                                     град София,   23.01.2019 година

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I гражданско отделение, 15 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ Г.

Секретар:   Антоанета Петрова

като разгледа  докладваното от съдията Г.

гражд.дело            №    10962                      по описа за 2015   година,  съобрази, че:

 

Софийският градски съд е сезиран с иск с правно основание чл.284, ал.3, т.1 от Кодека за застраховането (отм.), предявен от А.М.М., чрез адв.Н.Д. против „Н.Б.на Б.А.З.” с адрес гр.София, ул.”******за присъждане на сумата от 90 000 лв. – представляваща обезщетение за неимуществени вреди  болки и страдания от причинени й средни телесни повреди, изразяващи се в ацетабуларна фрактура двустранно; лонно-седалищна фрактура двустранно; фрактура на тазов пръстен тип С и изкълчване на сакроилиачната става (вдясно) в резултат на ПТП, станало на 01.01.2013 г. в гр.Атина, Република Гърция, ведно със законната лихва, считано от 26.08.2014 г. до окончателното им изплащане и  разноски, включително и адвокатски  хонорар.

Ответникът НББАЗ оспорва иска, като недопустим и неоснователен; оспорва процесните вреди да са настъпили вследствие на непредпазливо и неправомерно поведение на водача на неизвестното МПС, като твърдят, че те се дължат изцяло на неправомерното и виновно поведение на ищцата; оспорва ищцата да е лице, пребиваващо в Република България по см. на чл.284 от КЗ (отм.); прави евентуално възражение за съпричиняване на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, както и възражение за погасяване на исковите претенции по давност и/или преклузия съгласно приложимия в случая материален закон. Със становище от 24.03.2016 г. ответникът е поддържал, че приложимото материално право следва да бъде определено съгласно Регламент РИМ II и съдебната практика на СЕС по мястото на настъпване на произшествието и съгласно Споразумение сключено между компенсационните органи и гаранционните фондове, към което препраща чл.6(3), б.“а“ от Директива 200/26/ЕО, респ. чл.24(3), б.“а“ от действащата Директива 2009/103/ЕО и съгласно чл.3.4. и чл.7.2. от представеното Споразумение.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид всички събрани по делото доказателства и доводите на страните съобразно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:

От доказателствата, съдържащи се в представената съдебна преписка от Отдел „ПП“, Калитея, Бюро Пътнотранспортни произшествия е видно, че на 01.01.2013 г. около 5, 10 ч. е настъпило ПТП с участието на неизвестен  лек автомобил, но  по вина на ищцата, която е нарушила чл.314-315 от НК вр. с чл.43 пар.2.а) и в) от Закон 2696/99 за Движение по пътищата. От показанията на свид.Й. и заключението на допусната и изслушана съдебно–автотехническа експертиза, се установи, че тя и ищцата са се движели в затревена площ между разделителна линия между двете пътни платна на бул.“Сингру“, след като преди това били предприели пресичане на пътните ленти за движение в едната посока. Пътното платно в този участък е с по четири ленти за движение във всяка посока, разделено от висока мантинела  и перила от тръби, ограничаващи преминаването на пешеходци. Двете пешеходки са пресекли пътното платно в посока от дясно наляво спрямо посоката на движение на леките автомобил в посока към Перся, след което са продължили движението си една зад друга, като свид.Й. се движела пред ищцата. В същия участък (срещу сградата на №224) има подлези за осигуряване преминаването на пешеходци към автобусните спирки. ПТП е настъпило около  5, 15 ч., в тъмната част на денонощието, при осветеност от улично осветление.  В тази насока е и доклада за оглед на ПТП с превод на български език (стр.94-96). ПТП е настъпило като при движение в най-лявата пътна лента, неизвестен лек автомобил е застигнал пешеходката, пресичаща или движеща се по пътното платно в близост на затревена средна ивица до мантинелите и я е ударил с предната част на автомобила. Превозното средство е напуснало мястото на ПТП. От кореспонденция между КАТ Калитея и Министерство на обществения ред и защита на гражданите, ГУГП Дирекция „Криминални разследвания“, се установява, че няма запис от камери на местопроизшествието.

При обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съобразно тяхната доказателствена стойност и съобразно чл.172 от ГПК, при възможната заинтересованост на свидетелката, съдът приема, че и при двата варианта (в заключението) на движение на пешеходците, причините за ПТП са в поведението на ищцата. Тя и свид.Й. са пресекли пътното платно на нерегламентирано за това място и са се движели в участък, който не е предназначен за движение на пешеходци. От заключението на вещото лице се установява, че възможността лекият автомобил да е навлязъл в затревената площ и там да е ударил ищцата е по-малко вероятна, още повече че не пострадала движещата се пред нея свид.Й.. Вещото лице изяснява, че навсякъде мантинелите се поставят на минимум 80 см. от бордюра, или от края на платното, че в случая площта е затревена, че тя би могла да се използва за движение от пешеходци. В съставените за произшествието документи и в протокола за оглед, обаче, липсват данни за следи от навлизане на автомобила в тази площ.

С оглед на горното съдът намира, че ищцата и другата пешеходка са допуснали нарушение на чл.38 от Закон 2696/1999 г. на Кодекса за движение по пътищата, който ги задължава да използват тротоарите и специалните банкети и забранява движението  на пешеходци по пътното платно, когато има такива. Също така разпоредбата забранява прескачането на препятствия…. парапети, островчета, … заграждения, когато са поставени от компетентните власти, тъй като те означават забрана за влизане на пешеходеца в ограничената повърхност. Освен това – дори в случаите, когато това е допустимо (какъвто не е настоящия), пешеходците, които използват пътното платно за движение са длъжни да вървят в посока, обратна на посоката на движение и колкото се може по-близо до края на платното, освен ако по този начин не са изложени на риск. Ето защо, движението им (вкл. преминаване, успоредно движение, пресичане и др.) по пътното платно или по терен, който не е предназначен за движение на пешеходци е неправомерно. Неправомерно е и движението и върху самата ограничителна ивица, тъй като тя не представлява тротоар, или банкет, не е предназначена за движение на каквито и да е участници в движението и функцията й е единствено на разделяне и обезопасяване между двете пътни платна за движение на МПС. Вина за настъпването на ПТП има ищцата, която въпреки, че знаела и е могла да предвиди настъпването на вредите, е допуснала нарушение на правилата за движение по пътищата и сама се е поставила в опасност. За да се приеме, че водач на МПС не действа виновно, при настъпване на общественоопасни последици е необходимо деецът да се е съобразил с предписанията на правно регламентираната дейност, която осъществява при управлението на моторното превозно средство и да са налице условия, при които той да е бил поставен в положение на невъзможност да изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на вредни последствия. В случая се установи, че такава възможност за водача на лекия автомобил не е съществувала, поради нерегламентираното навлизане на пешеходката на пътното платно в участък забранен за преминаване на пешеходци.

Видно от доклада за оглед на ПТП с превод на български език е посочен адрес посочен на пешеходката Кипсели, ул.“******. В протокол за разпит на 20.05.2013 г. посочен адрес в Република Гърция Н.Й.„Аг.Ироон“ 12 . От Министерство на труда, социалното осигуряване и социалната солидарност рег. № 5844/16.05.2017 г. обаче видно, че ищцата не е записана в регистъра на осигуряващи се лица и самостоятелно заети лица. В архив на регистъра на Служба при ГПД – Атина при Министерство на вътрешните работи и административната реформа е видно, че за ищцата няма данни. Ето защо, вземайки предвид и показанията на свид. Й., съдът намира, че ищцата е лице пребиваващо в РБългария, а не в РГърция.

 От представеното удостоверение за хоспитализация 12.04.2013 г. и заключението на съдебно – медицинската експертиза се установява, че ищцата е получила описаните в исковата молба травматични увреждания на тазовите кости.Изкълчване на дясната сакро-илиачна става.Счупване и отваряне на дясната ацетабуларна ямка на таза.Счупване на лявата ацетабуларна амка без разместване и счупване на двете лонните (срамни) и двете седалищни кости на таза и е приета за спешно лечение. Вещото лице изяснява, че множествените фрактури на таза се дължат на удари от твърди тъпи предмети, отговарят да са получени при ПТП при описания механизъм от съприкосновение с автомобилно купе и при удар в гръб на ищцата. Проведено е било оперативно лечение  за открито наместване на изкълчената сакроилиачна става и стабилизиране на костните фрагменти с две метални плаки разположени водоравно, и 6 винта, както и открито наместване на дясната тазобедрена ямка и оформяне на нов свод с реконструктивна плака с 8 винта. Описаните увреждания са крайно тежки и трудни за лечение и по своя медико-биологичен характер всяко от фрактурите на тазовия пръстен е довела до трайно затруднение на движението на долните крайници за период повече от 30 дни, в случая до 6 месеца. От заключението на вещото лице се изяснява, че болничното лечение е преминало гладко и продължило до 16.01.2013 г, след което лечението на ищцата е продължило амбулаторно на постелен режим. В този смисъл са и показанията на свид. Й.- майка на ищцата, която свидетелства, че тя не е могла да се обслужва и да се движи сама шест месеца след инцидента. След това е започнала да ходи с патерици. Вещото лице в заключението установява, че общото здравословно състояние на ищцата е стабилизирано. Отзад върху дясната сакрална област на таза има остатъчен груб козметичен белег от извършената костна операция на сакро-илиачната става с дължина 15-16 см. Счупените кости на таза - двете лонни (срамни) кости и двете седалищни кости са зараснали с видима остатъчна деформация, тъй като видът на счупването е извънредно тежък - познат в ортопедията като „отворен таз -тип пеперуда. Трайно нарушен е останал тазовият пръстен, чийто диаметър е особена важност при определяне на поведението един бъдещ родов акт, което налага допълнителна консултация на ищцата при бременност и раждане. Счупените главулечни ямки са зараснали окончателно, но със значителен остатъчен дефект на дясната ацетабуларна ямка. Вече има образувани малки зашипявания (артрозни изменения) на веждата на ацетабулума и снишаване междината на хрущялната й част. Това е довело до намаляване на обема на движенията на дясната тазобедрена става при „абдукция“ - отвеждане в страни с 15 градуса. Вещото лице сочи, че към настоящият момент ищцата се придвижва самостоятелно, без помощни средства, но с накуцваща походка на дясно. Затруднени са движения при клек и движения при наклонен терен и стълби. От заключението на вещото лице се установява, че тези увреждания имат траен, пожизнен характер и не подлежат на нови оперативни корекции, без очакван положителен резултат.

От свидетелските показания се установява, че ищцата е изпитвала силни болки по време на болничното й лечение и при раздвижването, била е потисната и депресирана от принудителното залежаване, не могла да спи, станала раздразнителна и нервна и имало повишено кръвно  налягане 

От писмо изх.№ 1-3123/07.08.2015 г. е видно, че по заведена щета № СВ-PL-14-003 ищецът е уведомен за отказ на ГФ на Гърция да изплати обезщетение по референция 492014. По подадената пред ответника претенция с вх. № 4-4017/31.07.2015 г. до НББАЗ  ищцата е уведомена на 12.08.2015 г., видно от обратна разписка. Мотивите за отказа са, че ПТП е настъпило изцяло по вина на пострадалите. В участъка където е настъпило ПТП пътното платно е с четири ленти за движение, няма надземни пешеходни пътеки и преминаването на пешеходци е забранено. Между пътните платна за движение има високи разделителни огради, поради което не е възможно пресичането и движените по тясната разделителна ивица. В района има подземни пешеходни пътеки (подлези).

При така установеното от фактическа страна, съдът намира предявеният иск за неоснователен. Предявеният иск е допустим и възражението на ответника за липса на пасивна легитимация по иска за ответното дружество Сдружение „Н.Б.на Б.А.З.“ АД /Бюрото/ и дали е компетентния орган срещу когото следва да се предяви настоящия иск е неоснователно. В случая следва да се вземе предвид, че се касае за обезщетение за вреди, причинени на лице, пребиваващо или живеещо в Република България, в резултат на ПТП, настъпило в друга държава –членка. Ответникът НББАЗ е процесуално легитимирана страна в производството по иск за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, причинени на лице, пребиваващо или живеещо в Република  България, в резултат на ПТП, настъпило в друга държава членка на ЕС, от деликвент с местоживеене в друга държава членка на ЕС, съобразно разпоредбите на чл. 282 – 286 от КЗ (отм.). За пострадалия съществува право на иск срещу Бюрото като компенсационен орган за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съгласно разпоредбата на чл. 284 от КЗ (отм.) за обезщетяване на неимуществени вреди, настъпили в държава-членка на ЕС. Цитираната норма предвижда две различни хипотези за възникване на отговорност на Бюрото. Първата хипотеза предвижда пасивна материално-правна отговорност на НББАЗ при несвоевременно произнасяне по претенцията на увредените лица от застрахователя на деликвента или неговият представител за България (ал.1), а втората хипотеза касае случаите на неизвестен деликвент или липса/невъзможност да се определи застрахователя на деликвента (ал.2). В двата случая, Бюрото отговаря от името на други органи, натоварени със задължението да обезщетяват вредите, настъпили в резултат от пътно-транспортни произшествия, след което се суброгира в правата на правоимащите, за да получи обратно платеното (чл.286, ал.2). Отговорността на Бюрото като компенсационен орган не би могла да се ангажира само при определено и изплатено обезщетение от застрахователя или от неговия представител (в първата хипотеза), поради което това възражение на ответника е неоснователно.

Предявеният в случая иск е с правно основание чл. 284, ал. 1, т. 1 вр. ал. 3, т. 1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от НББАЗ, настъпили вследствие причинени на ищцата болки и страдания от телесни увреждания при ПТП, настъпило на 01.01.2013 г. в Република Гърция от неидентифицирано МПС. Ответникът оспорва иска и с възражения относно наличието на предпоставки за възникване на отговорността за вреди, както и за погасяването му по давност и относно размера на справедливото обезщетение, вкл. наличие и обем на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата.

Относно приложимо материално право  съдът съобрази, че пътно-транспортното произшествие, в резултат от което ищцата търпи вреди, е настъпило през 2013 год. в държава-членка. Към този момент за обезщетяване на вредите от деликт с международен елемент, е действал Регламент (ЕО) № 864/2007 год. на Европейския Парламент и на Съвета относно приложимото право към извъндоговорни отношения (Рим II). Регламентът се прилага за вредоносни събития, настъпили след датата на влизането му в сила, следователно регламентът е бил приложим към датата на настъпване на процесното произшествие. Приложното поле на Регламента включва извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане (и др.) в случаите на стълкновение на правни норми на различни правни системи, т.е. в случаите, когато е налице международен елемент във фактическия състав на деликта, какъвто е и процесният случай. Общото правило на чл.4(1) от Регламент Рим II предвижда, че за извъндоговорните задължения при деликт с международен елемент се прилага правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносния факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт. Приложимото право за вредите, настъпили от процесното произшествие следва да бъде определено в съответствие чл.4(1) от Регламента и в случая е гръцкото материално право.  Съгласно приложимото право за движещите се в Гърция по път МПС, собственикът или държателят имат задължение да сключат застраховка с покритие на гражданската му отговорност (чл. 6 Президентски указ 237/1986), включващо застрахователно покритие към трети лица, в т. ч. за неимуществени вреди при причинени телесни повреди. Претенцията на пострадалото лице към застрахователя се погасява с петгодишна давност (чл.11, п.2 и чл.10.2 от същия Указ) от деня на произшествието, която е приложима и в разглежданата хипотеза на претенция за обезщетение.  

Съгласно чл. 914 от Гражданския закон на РГърция, всеки който увреди друг незаконно и виновно е длъжен да го обезщети. Съгласно чл.4 от Закон ГПN/1911 е уредена отговорността на водача на автомобил в движение за всички вреди причинени на трети лица. Отговорността е обективна, отграничена по размер предвид броя на задължените лица и дали са собственици или държатели, както и се погасява с по-кратък давностен срок (чл.4, чл.5 и чл.7 от Закон ГПN/1911 ). Настоящият съдебен състав намира, че законоустановения за предявяването пряко срещу деликвента иск давностен срок в случая не е приложим, тъй като специалната разпоредба на Президентски указ 237/1986 (чл.10, пар.2) урежда правото на иска на пострадалото лице да предяви претенция за застрахователно обезщетение за вреди в петгодишен срок, за разлика от общия ред. В съответствие с чл.252 и чл.253 от Гражданския кодекс давностният срок започва да тече от момента на пораждане на претенцията и е възможно съдебно преследване от деня на произшествието (момента на ПТП). Ето защо, съдът намира че възражението на ответника че упражняване на правото на иска на ищцата е погасено по давност е неоснователно.

Съгласно чл. 5 и чл.6 от специалния закон Закон ГПN/1911, уреждащ гражданската отговорност от пътно транспортни произшествия, когато тя се реализира по този ред (при предявена претенция по застрахователна полица)  от заплащане на обезщетение е освободен водачът, когато се докаже че произшествието е причинено по вина на жертвата, или вина на трето лице, което не принадлежи към обслужващите автомобила. В случая съдът намира за установено, че произшествието е настъпило по изключителна вина на ищцата, тъй като е изцяло в резултат на неправомерното й поведение, с което тя сама се е поставила в риск. Причина за настъпването му е, че ищцата се е намирала на място, което е забранено за пешеходци. Мястото е отграничено и принципно недостъпно за пешеходци. За преминаването им в този пътен участък са изградени подземни пешеходни пътеки (подлези) и водачите на движещите се по пътя МПС не са могли и не са били длъжни да предвидят на пътя да има пешеходци. С оглед цитираната разпоредба на Гражданския кодекс и като счита, че вината за настъпване на произшествието се носи изцяло от пострадалата съдът приема, че отговорността на прекия извършител е изключена. При това положение липсва насрещна пасивно материално-правно легитимирана страна, която да носи отговорност за обезщетяване на вредите, понесени от ищцата, така че да са налице фактите, обуславящи възникване на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника и искът се явява неоснователен.

С оглед на горното, съдът намира, че по делото се установиха елементите от фактическия състав на иска по чл. 284, ал.3, т. 2 КЗ (отм.), а именно: - увреденото лице да пребивава в България; - не е възможно да се определи моторното превозно средство, което е причинило застрахователното събитие в държава членка, различна от Република България, но не се установиха предпоставките на материалния закон за ангажиране на деликтната отговорност на водача на неизвестния лек автомобил, както и причинно следствената връзка между неговите действия и, или бездействия с настъпилите за ищцата вреди и затова не са налице кумулативните предпоставки, при които възниква отговорността на ответника в качеството му на Компенсационен орган по Кодекса за застраховане. Ето защо, предявеният иск следва да се отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан и съдът не следва да разглежда направените евентуални възражения за намаляване на размера на обезщетението за вреди, тъй като такова не се дължи от ответника.

С оглед изход на делото, следва на ответника да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4764 лв., като в тази връзка съдът намира възражението по чл.78, ал.5 от ГПК за неоснователно предвид  фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че уговореното и заплатено възнаграждение от ответника не надвишава дори еднократно нормативно определения минимум съгласно Наредба № 4/2001 г. ( 3230 лв.). Ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 3020, 68 лв.  разноски за водене на делото.

 

Р   Е   Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ  предявеният от А.М.М. с ЕГН ********** против „Н.Б.на Б.А.З.” с адрес гр.София, ул.”******иск с правно основание чл.284, ал.3, т.1 от Кодека за застраховането (отм.), за присъждане на сумата от 90 000 лв. – представляваща обезщетение за неимуществени вреди  болки и страдания от причинени й средни телесни повреди, изразяващи се в ацетабуларна фрактура двустранно; лонно-седалищна фрактура двустранно; фрактура на тазов пръстен тип С и изкълчване на сакроилиачната става (вдясно) в резултат на ПТП, станало на 01.01.2013 г. в гр.Атина, Република Гърция, ведно със законната лихва, считано от 26.08.2014 г. до окончателното им изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА А.М.М. с ЕГН ********** да заплати на „Н.Б.на Б.А.З.” сумата от  4764 лв. разноски за адвокатско възнаграждение и сумата от 3020, 68 лв. разноски за водене на делото.

            Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

СЪДИЯ: