Решение по дело №2022/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 810
Дата: 7 юли 2020 г. (в сила от 6 август 2020 г.)
Съдия: Петя Кръстева Георгиева
Дело: 20202120202022
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 юни 2020 г.

Съдържание на акта

                                      

                                      

 

                                       РЕШЕНИЕ  

№ 810, 07.07.2020г., гр.Бургас.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

       Бургаският районен съд,  осми наказателен състав,

на двадесети четвърти юни, две хиляди и двадесета година,

в публичното заседание в следния състав :

                                                                                           Председател: Петя Георгиева                                                 

Секретар : Златка Калоянова

Прокурор : ……………………

като разгледа докладваното от съдия Георгиева наказателно административен характер дело номер 2022 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе  взе предвид следното :

          

      Производството е по реда чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на „Т. и КО“, ЕИК по Булстат ****** със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ************* против наказателно постановление № 466288-F483085/ 03.09.2019г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС на основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева. С жалбата се иска отмяна на обжалваното постановление, като се сочат доводи за незаконосъобразност. Алтернативно се иска изменение на постановлението по отношение размера на наложената имуществена санкция до предвидения минимум.

    Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна и е допустима.

    Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

     На 11.04.2019г. в 10:35 часа е извършена проверка в търговски обект – бърза закуска „*****“, находящ се в гр.Бургас, ул.“****, стопанисван от „Т. и Ко“ с ЕИК по Булстат ******* . При проверката е установено, че промяната в касовата наличност не се отчита с монтираното и работещо в обекта фискално устройство модел „DATES DP15-KL“ с ИН на ФУ № DT 536448 и ИН на ФП № 02649241. Същото е било монтирано и въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП и работещо към момента на проверката и е притежавало функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. По време на проверката е установена разчетена касова наличност от фискалното устройство – 60,10 лева, фактическа наличност -241,40 лева, сума на паричните средства в началото на деня-0,00 лева, въведени пари в касата- 0,00 лева, изведени пари от касата -0,00 лева. Разликата между фактическата наличност и разчетената касова наличност от фискалното устройство е 181,21 лева в повече, което не е регистрирана чрез операциите „служебно въведени“ пари в касата на монтираното и работещо в обекта фискално устройство. Сумата на фактическата наличност е преброена от К.М.П.- продавач консултант. Разчетената касова наличност е установена по отпечатан дневен финансов „Х“ отчет № 0027578/11.04.2019г..

    Констатациите от проверката са обективирани  в протокол за извършена проверка № 0348294/11.04.2019г. съставен на основание чл.110, ал.4 вр. с чл.50, ал.1 от ДОПК.

    На 19.04.2019г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС.

   При съставянето на акта представляващият дружеството е получил препис от него, като е посочил, че разликата в касовата наличност се дължи на началните суми от предния ден, и че парите са били заделени за стока. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирано писмено възражение.

   Сезиран с преписката по акта административнонаказващият орган е приел фактическите обстоятелства за доказани, поради което е издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС на основание чл.185, ал.2 вр. чл.1 от ЗДДС е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 1500 лева.

   Актът за установяване на административно нарушение е съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя и не по-късно от една година от нарушението, а  издаденото въз основа на него наказателно постановление е в предвидения от закона шестмесечен срок и е издадено от компетентен орган, видно от представената по делото заповед на изпълнителния директор на НАП.

   Разпоредбата на чл.118, ал.4 от ЗДДС предвижда, че министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/ дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност; сервизното обслужване, експертизите и контролът на фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, техническите и функционалните изисквания към тях; изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите; издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат; видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им. В случая такава се явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

    Няма спор, че процесният магазин за промишлени стоки е търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС. Като нарушена в акта и наказателното постановление е посочена разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Тази разпоредба касае случаите, извън продажбите, като поставя изискване всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на фискалното устройство да се регистрира във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми. Констатираната с акта фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства, в т.ч. протокол за извършена проверка, опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката, копие от приложения дневен финансов отчет, финансов бон и отчет на фискалната памет, както и показанията на свидетеля Т.Г., които съдът кредитира изцяло. Същите доказват по безспорен начин от обективна страна констатираното нарушение.

   Не е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Законодателят е приел, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Маловажен случай е този, при който извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на други нарушения от съответния вид. В конкретния случай не са налице данни, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от типичните нарушения от същия вид.

    За констатираното нарушение, административнонаказващият орган е наложил имуществена санкция по чл.185, ал.2 от ЗДДС в размер на 1500 лева. Съгласно чл.185, ал.2 от ЗДДС извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лева, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лева. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1, а именно глоба за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лева, или имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лева. Констатации в този смисъл липсват, поради което съдът приема, че санкционната норма е определена правилно, но размера на наложената санкция е неоснователно завишен. Деянието е извършено за първи път и по делото няма данни за други нарушения на данъчните закони, поради което съдът приема, че целите на административните наказания биха били постигнати и с по-нисък размер на имуществената санкция, определен към минимума, а именно 500 лева. Изложените съображения водят до извод, че наказателното постановление следва да бъде изменено по отношение размера на наложената санкция, като същата бъде намалена от 1500 лева до предвидения минимум от 500 лева.

   Предвид изрично направеното искане, на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на административнонаказващия орган следва да бъде присъдено юристконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, чийто размер бе определен от съда съобразявайки правна сложност на делото.

    Мотивиран от гореизложеното и на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

  

                                                                      

                                                                       Р  Е  Ш  И :

   ИЗМЕНЯ  наказателно постановление № 466288-F483085/ 03.09.2019г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС на основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС на „Т. и КО“, ЕИК по Булстат ********* със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ************** е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, като намалява размера на имуществената санкция от 1500 /хиляда и петстотин/ лева на 500 /петстотин/ лева.

     ОСЪЖДА „Т. и КО“, ЕИК по Булстат ********* със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Индустриална“ № 1 да заплати на Национална агенция по приходите юристконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

 

 

   Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - гр.Бургас.                                                                                                                                 

                                                                                         Председател:/П/

 

Вярно с оригинала:З.К.