Р
Е Ш Е Н И Е
Номер226/9.8.2018г.Град
В.Варненският окръжен съд Наказателно отделение
На четиринадесети юни Две хиляди и осемнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНЧО
САВОВ
РУМЯНА ПЕТРОВА
Секретар
ТЕОДОРА И.
Прокурор
– ИВЕЛИНА БУХЛЕВА-ВАН КАУТЕР
като
разгледа докладваното от съдия Станчо Савов ВНОХД 514 по описа на съда за 2018
г., за да се произнесе взе предвид:
Предмет
на въззивното производство е присъда №52, постановена на 21.02.2018 г. по НОХД
№ 5049/2015 год. по описа на РС-гр.Варна, с която подс.Е.В.П. е признат за
виновен, за това, че на 01.12.2012
г. в с. Горен Чифлик, общ. Долни Чифлик, обл. Варна, причинил на С.К.А. средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на пода на десния максиларен
/горночелюстен/ синус и на дясна зигоматична /скулова/ кост в областта на
дъгата, обусловило трайно затруднение в дъвченето за период от около
1-1,5 месеца и
черепно-мозъчна травма, изразена чрез счупване на черепа в областта на пода на
дясната орбита и дясната слепоочна кост, подлежащи контузия на мозъка и
ограничен субдурален хематом, обусловили разстройство на здравето, временно
опасно за живота -
престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 3 и пр. 5, вр. чл. 129, ал. 1 от НК.
С така
постановената присъда на подс.П.
е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години, което на
основание чл.66 ал.1 от НK
е отложено с изпитателен срок от три години.
Със същата присъда, съдът е осъдил
подсъдимия да заплати на
гражданския ищец и частен обвинител С.К.А.,
сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му в
резултат на деянието, неимуществени вреди, както и направените разноски по
делото.
Срещу присъдата на Районен съд-В.е
постъпила жалба от адв.Й.Б.С., защитник на подс.Е.П., в която и в направеното към нея допълнение, се
навеждат доводи за неправилност на съдебния акт. Основания за това се сочат от
една страна наличното противоречие на установените от съда фактически положения
и събраните по делото доказателства, както и липсата на безспорни такива
относно участието на подс.Е.П. в инкриминираното деяние, в резултат на което е
причинено телесното увреждане на пострадалия.
От друга страна се изтъква, че дори и да се приеме, че същото е
предизвикано от действия на подсъдимия, то в този случай осъщественото от него
деяние се субсумира от състава на чл.133 от НК, тъй като по делото не са
събрани доказателства обосноваващи наличието на пряк умисъл у подсъдимия при
извършване на деянието. Въз основа на посоченото се иска отмяна на присъдата на
Районен съд-гр.В.и постановяване на нова, с която подсъдимият П. да бъде
признат за невиновен по така възведеното му обвинение. При условията на
евентуалност се иска признаване на подс.П. за виновен за извършено престъпление
по чл.133 от НК, като с оглед наличието при тази хипотеза на предпоставките на
чл.78а от НК, на същия да бъде наложено наказание в предвидените в закона
предели. Алтернативно, се излагат аргументи за явна несправедливост на така
наложеното от първоинстанционния съд наказание по вид и размер, както и на
присъединения по делото граждански иск.
По съществото на делото и в съдебно
заседание пред въззивната инстанция прокурорът заема становище за правилност и
законосъобразност на
първоинстанционната присъда, като
счита, че същата следва да бъде потвърдена изцяло, включително и в
гражданско-осъдителната й част.
Адв.А. – повереник на гражданския ищец
и частен обвинител С.А., счита присъдата на Районен съд-В.за законосъобразна и
правилна, както в осъдителната, така и в гражданско-правната част и моли същата да бъде потвърдена.
В съдебно заседание пред настоящата
инстанция се явява подс.Е.П. и упълномощеният му защитник, адв.С., който излага
посочените във въззивната жалба и допълнението към нея аргументи и моли съда да
отмени първоинстанционната присъда и да оправдае подсъдимия по предявеното му
обвинение, или същият да бъде признат за виновен за извършено престъпление по
чл.133 от НК и съответно освободен от наказателна отговорност, с оглед
възможността в случая за приложение на чл.78а от НК . Алтернативно се иска
изменение на първоинстанционния акт в осъдителната му част и налагане на
наказанието „Пробация“, предвид предпоставките за това, както редуциране
размера на присъденото обезщетение.
Подс.Е.П. изтъква, че няма много
спомени от вечерта, когато е станал масов бой в дискотеката, като не помни да е
удрял пострадалия и ако това се е случило е било единствено за да се предпази.
Моли съда за справедлива присъда, като в последната си дума П. заявява, че
повече няма какво да каже.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността,
обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314,
ал.1 от НПК намира за установено следното:
Жалбата срещу така постановената
присъда е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване и от надлежна
страна, като разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна първостепенния
съд в съответствие с всички релевантни доказателства е приел за установено по
безспорен начин следното:
Вечерта на 30.11/01.12.2012г.,
св.С.К.А. и св.К.С.С. посетили дискотека „Палермо”, която се помещавала на
вторият етаж в сграда в центъра на село Горен Чифлик. В същата имало около
25-30 души посетители и персонал - св.Д.К., който замествал управителя, св.М.Н.
- барман, св.А.А. - сервитьор и св.И.В. – дисководещ, чийто пулт се намирал в
близост до прозорците на заведението. Подс.Е.В.П. и брат му св.П.В.П.
стояли на бара. Св.К.И. и приятелят й
Св.Б.К. седели на първото сепаре вдясно от входа. Когато влезли в дискотеката,
св.А. и св.С. се настанили на бара и си поръчали алкохол. Около 01.00 часа на
01.12.2012г. в заведението пристигнали свидетелите К.К., С.К., Ж.Д., С.Р., Б.С.
и Г.И., които се настанили на маса, находяща
се под пилона на дискотеката, като св. А. и св.С. се преместили при
горепосочената компания. Докато св.А., повлиян от количеството употребен
алкохол обикалял заведението и разговарял със свои познати, подс.Е.П. и брат му
– св. П.П., няколкократно посетили
компанията, с която бил св.А., като се опитали да изгонят и избутат св.Ж.Д. от мястото му, като между него и св.П.
възникнало и напрежение по повод едно от
момичетата от компанията. Междувременно, около 03.00 ч., св.А. отишъл в
сепарето, в което седели св.Б.К. и св.К.И. и започнал да разговаря с тях,
като възникнал конфликт между него и св.К.,
в резултат на който св.А. нанесъл удар
на св.К.. Св.Х.И. и св.Д.К. се намесили, с цел да преустановят
случващото се, както направили и св.С., св.Р. и св.К.. Същите били посъветвани
от св.Д., който също станал свидетел на
случващото се да не се намесват. В това време подс.Е.П. и св.П.П. се приближили
към свидетелите Р., С. и К., като подс. П. ударил св. Д. с юмрук в областта на
лявото око, а св. П.П. го ударил със
метален стол, тип „щъркел“ в областта на главата. Св. Д. паднал на земята, а
след това успял да нанесе удар по главата на подсъдимия с един от металните
столове в заведението. Предвид случващото се посетителите на дискотеката
започнали да си тръгват, както направили и св. Д., св. С., св.Р., св.К. и св.К.а,
които побягнали към изхода на заведението,
последвани от св. П.П. и подсъдимият, последните двама - с цел да продължат саморазправата. Двамата
обаче били възпрепятствани, тъй като излезлите свидетели С., Р. и К. залостили
входната врата, подпирайки я с дървена пейка и затискайки я отвън. В това
време, видимо уплашен от създалата се ситуация, св.А. споделил на св. В., който
се намирал зад диджей пулта, притеснението си, че именно неговото поведение е
провокирало настъпилия конфликт. В този момент подсъдимият П., решил да се
саморазправи със св.А. провокиран от обстоятелството, че последният е бил в компанията на св. Д., който напуснал дискотеката и придружаващите го,
като взел един метален стол с облегалка и с него нанесъл удар на св.А., в
областта на тила му. Св.А. се обърнал,
видял подсъдимия, след което последвал
втори удар със стола в областта на главата му. След това подсъдимия изблъскал
св.А. зад пулта и му нанесъл няколко
удара с ръце в областта на тялото. В това време опитвайки се да се предпази св.А.
се свил до диджей пулта с гръб към прозореца, покрит от вътрешната си страна с
изолация и намиращ се на 30 см. от
нивото на пода и с размери около 2м.х2 м. В един момент подс.П. се засилил към
св. А. и го изблъскал с двете си ръце в
областта на предната част на тялото, при което А. политнал назад, блъснал с тялото си прозореца, чупейки стъклото и залепената
върху същото изолация и паднал по корем през прозореца на циментовата настилка
пред дискотеката от втория етаж на сградата. Виждайки, че св.А. е паднал пред
заведението, подс. П. хвърлил два стола през счупения прозорец по посока на
пострадалия, но не успял да го улучи. Междувременно пристигнали екип за спешна
помощ, който откарал пострадалия в МБАЛ „Св.Анна"-Варна, където бил приет
за лечение.
На 01.12.2012 г., на основание чл.212,
ал.2 от НПК било образувано досъдебно производство №3459/12 г. по писа на
Четвърто РУ-Варна. В хода на същото била назначена съдебномедицинска експертиза,според заключението на която св. С.К.А. е получил следните травматични увреждания:
контузия на главата, контузия на мозъка, остър субдурален хематом, счупване на
дясна темпорална /слепоочна/ кост, счупване на основата на черепа в областта на
пода на орбитата в дясно, счупване на пода на десния максиларен синус, счупване
на дясна зигоматична /скулова/ кост, кръвоизлив в десния максиларен синус,
счупване на VII ребро в дясно, разкъсно-контузни рани по главата, кръвонасядане
на десен горен клепач, разкъсно-контузна рана на дясна подбедрица. Експертът е
констатирал,че описаните травматични увреждания са резултати от удари с или
върху твърди тъпи предмети и биха могли да се получат в указаното време. В заключението е посочено, че черепно-мозъчната травма,
изразена чрез счупване на черепа в областта на пода на дясната орбита и дясната
слепоочна кост, подлежащите контузия на мозъка и ограничен субдурален хематом,
обуславя разстройство на здравето, временно опасно за живота. Счупването на
пода на десния максиларен /горночелюстен/ синус и на дясната зигоматична /скулова/
кост в областта на дъгата, самостоятелно и в съвкупност обуславят трайно
затрудняване на дъвченето за около 1-1,5 месеца. Останалите травматични
увреждания - счупване на VII ребро в дясно, разкъсно-контузни рани по главата,
кръвонасядане на десен горен клепач, разкъсно-контузна рана на дясната
подбедрица, са причинили самостоятелно и в съвкупност временно разстройство на
здравето неопасно за живота. Съгласно заключението на експертизата, в
представените документи към делото не се установяват сведения за безсъзнателно
състояние, в смисъла на пълна мозъчна кома на пострадалия след травматичните
увреждания.
По делото е назначени и съдебнопсихиатрична и комплексна съдебна психиатрична и психологическа
експертизи на подс. Е.В.П., от които се установява, че същият не страда от психично
разстройство. Не е налице зависимост към психоактивни вещества. Към момента на
извършване на деянието на 01.12.2012 г. той е бил в състояние да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си. Не са налице
данни за физиологичен афект или патологичен афект
В хода на съдебното
производство е назначена и изготвена съдебно-почеркова експертиза, видно от
заключението на която, подписът, положен
срещу „прочел“ в края на разпит на свидетеля А.А.Т. от 09.04.2015 г. е изпълнен
от Ю.С.С..
Тази фактическа обстановка е правилно
установена от първоинстанционния съд и настоящата инстанция намира, че не са
налице обстоятелства, които да налагат промяната й. Същата се доказва от
показанията на свидетелите, писмените доказателства по делото, заключението на
назначените съдебномедицинска и психиатрични експертизи. Всички събрани
доказателства са еднопосочни по отношение съществените факти относими към
установяването или отхвърлянето на инкриминираното деяние. Първоинстанционният
съд след внимателен и задълбочен анализ на събраните доказателства е постановил
присъдата си, като е приел, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 3 и пр. 5, вр. чл. 129, ал. 1 от НК. Тези изводи са правилни, обосновани,
кореспондират с доказателствата по делото и се споделят от настоящият съдебен
състав.
Относно възражението за неправилност
на присъдата, мотивирана с липсата на безспорни доказателства за осъщественото
от подс.П. деяние
Настоящата въззивна инстанция счита,
че цялостният анализ на събраните по делото доказателства – преки и косвени
такива, води до несъмненост и
безспорност на същите по отношение на времето, мястото и точният механизъм на
получаване на телесната повреда на пострадалия, който на 01.12.2012 г., в дискотека в с. Горен Чифлик, в резултат на възникнал инцидент е получил телесно увреждане, чийто
признаци се субсумират под нормата на
чл.129, ал.1 от НК. Видно както от
изготвената по делото съдебно медицинска експертиза и дадените показания на
изготвилото я вещо лице, същите преценени в съвкупност с останалите събрани по
делото и кредитирани от съда гласни доказателства, безспорно се установява, че
получените от пострадалия травматични увреждания са в резултат от осъществено от
подс.П. деяние и са в пряка причинна връзка със същото.
Основните възражения на защитата са
свързани с изтъкната липса на доказателства по отношение на конкретното участие
на подсъдимия в инкриминираното деяние, като в тази връзка се сочат дадените показания от разпитаните по делото
свидетели, видно от които не са налице очевидци на нанесените от страна на
подсъдимия удари на пострадалия А., причинили уврежданията му. Изтъква се и
неправилното избирателно кредитиране от страна на първоинстанционния съд на
дадените единствено в хода на досъдебното производство показания на св.А.А.Т.,
разпитан четири пъти, който в съдебно заседание твърди, че не поддържа същите,
както е направил и св.И.В.В..
ВОС счита така направените възражения
за неоснователни. Същите са идентични по съдържание с наведените и пред
първоинстанционния съд доводи, който от своя страна подробно е обсъдил същите и
е изложил аргументирани съображения в тази връзка, изцяло споделящи се от
настоящата инстанция.
Съгласно НПК свидетелските показания
са едно от доказателствените средства в наказателния процес за разкриване на
обективната истина, като на основание чл.117 НПК с такива могат да се
установяват всички факти, които свидетелят е възприел и подлежат на преценка от
съда в съвкупност с останалите доказателства. Дали показанията на даден
свидетел са достоверни, т.е. отразяват фактите и обстоятелствата по начина, по
който са се случили, се извлича съобразно начина на излагане пред решаващия
орган на възприетото, както и при преценка на същите с другите доказателства.
При наличието на осъществено престъпно деяние, предпоставено, и последващо се
от обстоятелства, развили се във времето и характеризиращи се с динамика и
интензитет и то в присъствието но десетки свидетели, които са възприели
различни елементи от същите, както е и в конкретния случай, за да се обоснове или отхвърли от съда предявеното обвинение, то следва да се
осъществи прецизен анализ и съпоставка на съответните показания както помежду
им, така и с останалите събрани
доказателства. С оглед наличната по делото конкретика настоящата
инстанция изцяло споделя и намира за правилен
възприетият от ВРС подход на интерпретация на доказателствената
съвкупност, а именно проследявайки логическата вътрешна последователност на
данните, установявани със съответното доказателствено средство, както и тяхната
кореспонденция – подкрепяща или опровергаващи ги с останалите доказателствени
източници. При това особено внимание е отделено именно на показанията на свидетеля
св.А.А.Т., и св.И.В.В., чиято доказателствена стойност се възразява с
въззивната жалба, като аргументите на първоинстанционния съд изцяло се споделят
и от настоящата инстанция. Дадените от св.А.Т. показания в хода на досъдебното
производство, обективирани в протокол за разпит от 01.12.2012 г., визиран във
въззивната жалба, не са кредитирани от първоинстанционния съд при формиране на
фактическите му изводи, предвид именно посочения порок - непрочитането им на
неграмотния свидетел, като по отношение на останалите такива липсват основания
за изключването им от ценения доказателствен материал, доколкото същите са
последователни, непротиворечиви и съответни на другите събрани доказателства. Неоснователно
е изтъкнатото във въззивната жалба неправилно кредитиране от страна на съда на
показанията на посочените свидетели А.Т. и И.В., с оглед заявеното от тях в
съдебно заседание, че не поддържат изложеното от тях в хода на досъдебното
производство. Това е така, тъй като двамата свидетели заявяват единствено, че
нямат спомен за това което се е случило, без да отричат казаното от тях или да излагат други, различни от посочените факти
и обстоятелства. Видно както от показанията на тези свидетели, така и на разпитаните
св.Р. и св.Кр.И., лично възприели нанесени на св.А. от страна на подсъдимия
удари, които кореспондират в пълна степен с твърденията на пострадалото лице, както
и всички ценени като косвени такива доказателства свързани с авторството и механизма
на извършване на деянието, а именно – на св.Ст.С., св.Ст.Ж., св.Ж.Д., св.К.а и
приобщените по делото експертизи, същите по един безспорен начин установяват относимите
факти, на основата на които е прието за доказано извършеното от страна на подс.П.
престъпление.
В този смисъл възражението на
защитата, свързано с неправилност на така постановената присъда поради
недоказаност на обвинението, съгласно изискванията
на чл.303 от НПК не могат да бъдат споделени от настоящата инстанция. При установяване
на правнорелевантните
факти,
първоинстанционния съд не е възприел превратно доказателствата - в разрез с правилата
на формалната логика,
като направените изводите са изцяло подкрепени от посочените и събрани по
съответния процесуален ред доказателства.
Съдът е изградил убеждението си по фактите възоснова на доказателства, за които е изложил подробни
аргументи и които почиват на вярна интерпретация на същите.
Относно възражението за липсата на
доказателства, обосноваващи умисъла на подс.П. за извършено от същия
деяние за което му е предявено обвинение
Претенцията на жалбоподателя за
незаконосъобразно прилагане на материалния закон с осъждане на П. за умишлено
нанесена телесна повреда, а не за непредпазлива такава, което би наложило
преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление по чл.133 от НК,
ВОС намира за несъстоятелна. За да стигне до извод, че получената от пострадалия увреда е нанесена
умишлено, първоинстанционният съд е
преценил и анализирал, както цялата
съвкупност от доказателствени материали, събрани в хода на воденото
производство, така и дадените разяснения на вещото лице –изготвило приложената
към делото медицинска експертиза и обективираните в същата обстоятелства, въз
основа на които, по категоричен начин се установява както авторството на
инкриминираното деяние, в лицето на подсъдимия Е.П., така и неговата субективна
съставомерност. Установените травматични увреждания на пострадалия А.,
механизмът на причиняването им, предхождащото
и последващо поведение на дееца, безспорно изясняват наличието на пряк умисъл у
същия за предизвикване на съставомерния резултат по отношение на причинените
средни телесни повреди. На такъв сочат броя на ударите, причинили нараняванията
в областта на главата на пострадалия, тяхната сила, насочеността им, средството
с което са причинени, а именно – метален стол, използването на сила при
изблъскването на св.А. през прозореца.
Деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е искал настъпването
на общественоопасните последици от извършването му. Настоящата инстанция изцяло
споделя посоченото от първоинстанционния съд относно наличните представи на
подсъдимия, свързани с местонахождението на прозорците в заведението, в чиято
насока са изложени достатъчно по обем и съдържание аргументи, които с оглед
посоченото ВОС намира за ненужно да преповтаря.В случая правилно е изведена
формата на вината на дееца - пряк умисъл, тъй като от неговите действията е
обективирано както интелектуалното, така и волевото му съдържание. При тези
данни не може да бъде направен извод за наличието на деяние, извършено по непредпазливост
довело до причиняване на процесното увреждане, в каквато насока са и исканията
на жалбоподателя и в този смисъл същите не могат да бъдат кредитирани от ВОС.
Относно възражението за
несправедливост на наложеното наказание и размера на уважения граждански иск
Наложеното на подсъдимия Е.П.
наказание „Лишаване от свобода“ в определения му размер и с приложението на
чл.66 ал.1 от НК е съответно на принципа на чл.35 ал.3 от НК и на целите по чл.
36 от НК, поради което ВОС счита, че е
справедливо. Взети са предвид и правилно са оценени всички установени по делото
индивидуализиращи обстоятелства. Изводите за обществената опасност на деянието
и на личността на подсъдимия са изведени от данните за чистото му съдебно
минало, отчетени като смекчаващо вината обстоятелство и съответно преценените
като отегчаващи такива - начин на извършване на престъплението, причинените и
по-леки увреждания, броят и видът на нанесените средни телесни повреди, техните
последици и въздействието им върху
пострадалия, подбудите. Първоинстанционният съд правилно е взел всички относими
към индивидуализацията на наказанието обстоятелства, за да направи извод, че
същото следва да се определи при превес на отегчаващите такива, като при това е съобразил и че
предвид изминалите близо пет години от осъществяване на инкриминираното деяние
и тези от предявяване на обвинение на Е.П. на 10.07.2014 г., наказание към
средния предвиден за деянието размер,
отложено на основание чл.66 от НК
с изпитателен срок от три години
ще изпълни в максимална степен целите по чл. 36 НК, както с оглед
специалната, така и с оглед генералната превенция, поради което
и настоящата въззивна инстанция го намира за справедливо.
Първоинстанционният съд правилно е
определил и размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Естеството на причиненото телесно увреждане, продължителността и интензитета на
претърпените болки и страдания, период
на възстановяване и странични последици, както физически такива, така и
относими към личната му сфера, обосноват извод за обезщетение в размер на 30
000 лева, като този размер на обезщетението съответства на характера и степента
на търпените болки и страдания и е съобразен с критерия за справедливост по чл.
52 от ЗЗД
По изложените съображения, с
оглед и предвид липсата на служебно
констатирани основания за отменяне или изменяне на присъдата, на основание
чл.338 от НПК, съставът на Окръжния съд в гр. Варна, като въззивна инстанция,
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда №52, постановена на 21.02.2018 г. по
НОХД № 5049/2015 год. по описа на РС-гр.Варна.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.