МОТИВИ:
Съдебното
производство е образувано по обвинителния акт на Окръжна прокуратура -
гр.Бургас срещу И.Н.Д. и В.-Н.К.К.,***, с обвинение по
чл.330, ал.2, т. 1 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК.
За
съвместно разглеждане в наказателното производство съдът прие предявения от И.С.Т.
срещу подсъдимите Д. и К. граждански иск за сумата от 442.10 лева, претендирана като
обезщетение за причинени имуществени вреди.
В
съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението спрямо двамата подсъдими.
Предлага на съда да наложи на подсъдимия Д. наказание лишаване от свобода между
минималния и средния
размер, предвиден в чл.330, ал.2 НК, а на подсъдимия К. - наказание лишаване от
свобода в размер, равен на специалния минимум, като бъде определен първоначален
„строг“ режим за изтърпяване на
наказанията.
Частният обвинител С.Т. моли съда да признае подсъдимите за виновни и да наложи
по-строго наказание на подсъдимия Д. като подбудител на извършеното.
Според двамата защитници събраните по делото
доказателства не са достатъчно категорични и убедителни, за да бъдат признати
подсъдимите за виновни. В случая не е
имало опасност за живота на хората в апартамента,тъй като нямало горене вътре в
жилището. Наред с това запалената
автомобилна гума не е вещ със значителна стойност, а доколкото има увреждане на
врата, то правилната квалификация на
описаното в обвинителния акт деяние е по чл.216, ал.1 НК. Авторството на това
деяние обаче според защитниците не е доказано, поради което те пледират за
постановяване на оправдателна присъда.
Подсъдимите отричат да са извършили престъплението, в
което са
обвинени.
След поотделната и съвкупна преценка на събраните в производството гласни и писмени доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
И. Д. живее в гр.Б., ж.к.““, бл.*, ет.*. В същия блок в ап.№ * на *** етаж
живее свидетелят С. Т. заедно с родителите си И. и С. Т. и баба си Ж. Т..
Собственик на апартамента е И.Т. /спр. нотариален акт
-л.68 ДП/
Подсъдимите
И.Д. и В.-Н. К. познавали свидетеля С.Т., като първият подсъдим и свидетелят
не били в добри отношения.
На
18.09.2012 г. вечерта подсъдимият Д. и приятелката му, свидетелката Р.Ч.,
отишли до общински паркинг „Пиргос“, намиращ се до
бл.* в ж.к.“Лазур“. За абонат на паркомясто № * бил
регистриран лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ **, собственост на С. Д.,
но управляван от подсъдимия. Охранител на паркинга по това време бил свидетелят
М.Б..
Подсъдимият
Д. и свидетелката Ч. взели колата от паркинга и се придвижили с нея на много
кратко разстояние. Д. се обадил по мобилния телефон на подсъдимия В.-Н. К., който
в този момент бил в сервиза за компютри, намиращ се зад бл.“Краставицата“ в
ж.к.“Лазур“. Сервизът бил собственост на С.
Д. и подсъдимият много често ходел там. Няколко минути след обаждането на Д.
подсъдимият К. отишъл при него и се качил в автомобила, сядайки на задната
седалка. В колата по предложение на Д. двамата подсъдими решили същата вечер да
запалят апартамента, в който живеел свидетелят С.Т.. За целта им бил
необходим бензин.
Пред
бл.* в ж.к.“Лазур“ се намирала дискотека „Масони“ /бивш ресторант „Пиргос“/, а зад нея имало гаражни клетки, някои от които
били обособени като сервизи. Д. познавал не само мястото, но и хората,
които работели там, защото дядо му бил собственик на един от сервизите.
Подсъдимият Д. спрял автомобила до сервиза на свидетеля
К.Р. и го попитал дали има празна туба. Свидетелят му дал петлитрова
туба от масло, тъмносива на цвят, с надпис UNIL. Подсъдимият
я сложил в колата и заедно с К. и Ч. потеглил към кв.“Победа“. Когато стигнали
до бензиностанция №** на „Петрол“ АД в същия квартал, управляваният от Д.
автомобил подминал бензиностанцията и спрял малко след нея. Подсъдимият Д. дал
на подсъдимия К. банкнота с номинал 20 лева, след което последният отишъл пеша
до бензиностанцията и помолил работещия там свидетел К.Т. да зареди гориво в тубичката,
защото бил закъсал с автомобила си. След това напълнил тубата с бензин А 95 и платил сумата от 14.09 лева.
На издадения от свидетеля Т. фискален бон бил отразен часът 20:45 /л.84 ДП/.
Подсъдимият
К. занесъл пълната туба в колата на подсъдимия Д., а после двамата подсъдими и
свидетелката Ч. се върнали в ж.к.“Лазур“. Подсъдимият Д. оставил К. до сервиза
зад бл.“Краставицата“, а той и приятелката му отишли да вечерят в бирария „М.“,
намираща се между дискотека „Масони“ и охраняемия паркинг
„Пиргос“.
След
21.30 часа подсъдимите Д. и К. се срещнали до бирария „М.“, качили се в лекия
автомобил „Фолксваген Голф“ и отново отишли до автосервизите зад дискотеката.
Оттам подсъдимият Д. взел хвърлена автомобилна гума и я сложил в багажника на колата.
Около
22.30 - 22.40 часа подсъдимият Д. спрял автомобила на тротоара до входа на бл.*
в ж.к.“Лазур“ и свалил тубата с бензин от автомобила. Подсъдимият К. взел
автомобилната гума и я сложил пред входната врата на апартамент № * на първия
етаж на блока. След това подсъдимият Д. залял гумата с бензин и я запалил. След
пламването на гумата двамата веднага побягнали, като подсъдимият К. пеша се
върнал до сервиза за компютри, а подсъдимият Д. преместил автомобила и отишъл
при свидетелката Р. Ч., която го чакала в бирария „М.“. Казал й, че са
„свършили работата“.
Всички членове на
семейство Т. били легнали да спят. Свидетелката С.Т., майка на С., все още не
била заспала и първа усетила, че входната врата на апартамента е запалена.
Събудила съпруга си, И.Т., който, виждайки че вратата се огъва, хванал дръжката
й с мокра кърпа и я държал, за да не влизат пламъци вътре в апартамента.
Жилището се пълнело със задушлив дим. Свидетелите С. и С. Т. извели осемдесет и
пет годишната Ж. Т. на терасата, след което С.Т. се обадил на телефон 112. На
мястото първи пристигнали полицаи при Пето РУП – свидетелят Н.Н. и Г. Р. Непосредствено след тях, в 23.10 часа пристигнал
екип на РС “Противопожарна безопасност и защита на населението“ с командир
свидетеля Т.Г.. Няколко минути по-
късно пожарът бил загасен. Свидетелят Н.Н. разговарял
с охранителя на паркинга, свидетеля М.Б., който бил видял спирането на лекия
автомобил „Фолксваген Голф“ пред входа на блока преди възникването на пожара. Междувременно,
подсъдимият Д. и приятелката му отново се срещнали с подсъдимия К.. Тримата
отишли да пушат на гробището, след което тръгнали с автомобила към централната
част на града. На кръстовището на бул.“Демокрация“ и ул.“Адам Мицкевич“ управляваното от подсъдимия К. превозно средство
било спряно от полицаи при Пето РУП, които отвели двамата подсъдими и свидетелката
Ч. в полицейското управление.
Стойността
на запаления апартамент била 66 400 лева. Нанесените вреди върху имота
възлизали на 442.10 лева. Посочената сума изразява стойността на цялостното
изстъргване на нагар и полеп от сажди по стени и
таван, частично шпакловане на мазилка по стени и таван, цялостно боядисване на
стените и тавана в коридора и входна метална врата на апартамента /спр.заключение на комплексна съдебно-техническа
експертиза - 118-125 ДП/.
Изложената
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите С.Т., И.Т., С.Т.,
Ж.
Т., Т.Г., Н.Н., К.Р., К.Т.,
М.Б., Р.Ч., от приложените към досъдебното производство протоколи за оглед на
местопроизшествие и приложените към тях фотоалбуми, от заключенията на
извършените
комплексна съдебно-техническа и пожаротехническа
експертизи.
От
заключението на пожаротехническата експертиза се
установява, че причина за възникване на пожара било поставянето на автомобилна гума
пред входната врата на апартамента и нейното запалване. Нямало е опасност
пожарът да се разпространи към съседните имоти, тъй като сградата е негорима и
не е имало горими материали на етажната площадка, където
било огнището на пожара. Имало е обаче реална опасност за разпространение на
пожара в апартамента, ако собственикът не е държал затворена входната врата.
Имало е и реална опасност за живота на хората в жилището, ако пожарът не е бил
открит своевременно /л. 110-115 ДП/.
На
досъдебното производство е проведен следствен експеримент с участието на В.-Н. К.
в процесуалното му качество на свидетел. В съставения протокол е посочено, че
това действие по разследването се извършва във връзка с необходимостта да се
проверят и уточнят данни, получени от разпит на свидетеля К. /л. 105-107 ДП/.
Резултатите от следствения експеримент се свеждат до преповтаряне на
подробните, конкретни и ясни показания на свидетеля. След привличането на В.-Н.
К. като обвиняем обаче
дадените от него свидетелски показания нямат никаква процесуална стойност. Ето
защо съдът изключи данните от следствения експеримент от доказателствената
съвкупност, въз основа на която постанови присъдата.
Подсъдимите
Д. и К. не оспорват, че на 18.09.2012 г. вечерта взели празна гума от масло от
свидетеля Р. и че в 20.45 часа подсъдимият К. заредил тубата с пет литра бензин
на бензиностанцията в кв.“Победа“. Двамата подсъдими обаче отричат да са причинили
пожара. Те обясняват, че бащата на подсъдимия К. бил
помолил сина си да купи гориво за моторния трион, с който щели да режат дърва
на вилата им. След като купили бензина, подсъдимите и свидетелката Ч. се
придвижили с автомобила до центъра на града,
където на кръстовището на ул.“Републиканска“ и ул.“Съединение“ подсъдимият К.
слязъл, за да остави тубичката в дома си. Подсъдимият Д. и свидетелката Ч. се
върнали в ж.к.“Лазур“,
спрели автомобила пред бл.*, качили се до апартамента на Д., взели 20 лева и
после отишли да вечерят в бирария „М.“, като паркирали колата пред заведението.
Докато се хранели в бирарията, двамата видели,
че пред входа на блока дошли противопожарен и полицейски автомобили. През това
време подсъдимият К. бил в сервиза за компютри, намиращ се зад
бл.“Краставицата“.
В
подкрепа на тези обяснения са показанията на свидетеля К. К., баща на
подсъдимия К.. Свидетелят потвърждава, че той поръчал на сина си да купи бензин
и да му го занесе на вилата в
местността „Китка“ в Айтоския балкан. Свидетелят бил
пристигнал на вилата и тогава разбрал, че на другия ден ще донесат дърва.
Затова се обадил на сина си да купи бензин, като му посочил мястото, откъдето
да
вземе горивото.
Според
показанията на свидетеля този разговор бил проведен в петък, като бащата
разговарял със сина си по домашния телефон на баба му. Подсъдимият К. пък
твърди, че говорил с баща си по мобилния си телефон /тогава ползвал телефон на МТел с предплатена карта/ и по време на разговора бил в
сервиза на своя приятел С..
По-същественото
е друго: според показанията на свидетеля К. К. „Синът ми трябваше да дойде на
другия ден - в събота“ /с.5 от съд.протокол от 7.02.2014 г./. 18.09.2012 г.
обаче е бил ден вторник, а не петък. Наред с това, напълно неправдоподобно е
свидетелят да моли сина си да носи от гр.Бургас до вилата им в м.“Китка“
нужните „не повече от 3- 4 литра бензин“, като се има предвид, че не синът, а
бащата притежава и се придвижва с лек автомобил. И това не бил инцидентен
случай - „Те са много пъти“ казва свидетелят. Дори само за месец септември 2012
г. той не помни колко пъти бил молил сина си да носи бензин в тубичка.
Недостоверността на тези показания е очевидна и тя несъмнено се дължи на
желанието на свидетеля да помогне на детето си в наказателното производство.
Ако
подсъдимият К. действително беше оставил тубата с бензин в дома си, то след
задържането му той незабавно би посочил това обстоятелство на полицейските
служители и доброволно би я предал. Съвсем ясно е, че ако тубата е била пълна с
бензин, наличието й в дома на подсъдимия не може да го уличи в извършване на
престъплението.
Наистина,
според заключението на извършената физикохимична експертиза № 0X12-110 в иззетите обтривки от ръцете
на двамата подсъдими не били установени следи от леснозапалими вещества или
петролни продукти /л.146 ДП/. В съдебно заседание вещото лице В. Б. разясни, че
всички леснозапалими вещества и леки горива са летливи и при атмосферни условия
се изпаряват и че след измиване на
ръцете с миещ препарат, следите от тези продукти изчезват /л.83 гърба от съд.производство/.
По делото е установено, че пожарът е възникнал към 23.00 часа на 18.09.2012 г„
а подсъдимите са били задържани след 00.30 часа на следващия ден. През това
време те са били на различни места - първо подсъдимият Д. и свидетелката Ч.
били в бирария „М.“, подсъдимият К. - в сервиза на своя приятел, а преди да отидат
на гробището тримата били и на бензиностанция „Лукойл“ на кръговото кръстовище
за кв.“Сарафово“ /според обясненията на самите подсъдими/. И на двете места Д.
и К. са имали възможност да измият ръцете си и да заличат следите от бензин по
тях.
Според
заключението на физикохимична експертиза № ОХ 12-123 по доброволно предаденото
от подсъдимия Д. горнище на анцуг не били установени следи от леснозапалими
вещества, горивосмазочни
материали и петролни продукти /л.152 ДП/. Посоченото обстоятелство не може да
оневини подсъдимия Д., защото по делото липсват доказателства, че той е бил
облечен с изследваната дреха през цялата
вечер. Нещо повече, от показанията на свидетелката Р.Ч., дадени на досъдебното
производство пред съдия и приобщени към доказателствения
материал по реда на чл.281, ал.1, т.1 НПК, се установява,
че когато подсъдимият се върнал при нея в бирария „М.“, той бил без горнището
на анцуга.
С
показанията си Ч. разкрива още, че на 18.09.2012 г. вечерта двамата подсъдими
обсъждали в лекия автомобил „Фолксваген Голф“, че им е нужен бензин, „за да
запалят вратата на апартамента на С.“. След
като подсъдимият К. заредил тубата с гориво на бензиностанцията, тримата се
върнали в ж.к.“Лазур“. По-късно същата вечер К. и Д. отново се срещнали в
района на бл.*, а когато
Д. се върнал при нея на бирария „М.“ й казал, че „са свършили работата“ /л.94
гърба, л.95 от съд.производство/.
В
съдебно заседание свидетелката Ч. заяви, че на досъдебното производство била
бита от полицаите, които я накарали да напише показания пред съдия. Полицаите й
диктували, а тя пишела показанията си
пред съдия /л.94, абзац 1 и л.95, абзац 2/. Абсурдността на тези твърдения изключва
необходимостта от коментар. Следва само да се отбележи, че ако свидетелката Ч.
е била принудена да уличи подсъдимите в престъпление, което те не са извършили,
то тогава тя би дала кратки и схематични показания. В случая е точно обратното
- показанията й са толкова ясни и детайлни, че не остава място за каквото и да
е съмнение в
тяхната достоверност.
Версията
на подсъдимите се опровергава и от показанията на свидетеля М.Б.. Той е
категоричен в твърденията си, че на 18.09.2012 г. вечерта видял подсъдимия Д.
да спира автомобила си
върху тротоара до входа на бл.* в ж.к.“Лазур“ и най-много пет минути след
влизането на И. във входа на блока видял да излиза дим оттам /л.174
съд.производство/. Свидетелят заявява, че не е наблюдавал
непрекъснато автомобила на подсъдимия, което обяснява защо той е възприел само
действията на Д., а не и тези на подсъдимия К..
Съдът
прие, че от показанията на свидетелите К.Р., К.Т., Р.Ч., М.Б. и от заключе-
нието на пожаротехническата
експертиза може да се направи единствено възможния извод, че подсъдимите Д. и К.
са причинили пожара. Във връзка с това следва да се посочи, че непосредствено
след
задържането им
в Пето РУП самите подсъдими направили обстойни признания за извършеното
престъпление, които лично били възприети от полицейските служители Л.Е. и И.В..
Деянието
на подсъдимите И.Д. и В.-Н. К. съставлява престъпление по чл.330, ал.2, т.1 вр.
ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК. На 18.09.2012 г. в гр.Бургас двамата подсъдими в
съучастие като съизвършители запалили недвижим имот
със значителна стойност - апартамент № *в ж.к.“Лазур“, бл.*, ет.*, собственост
на И.Т..
Палежът бил извършен през нощта, когато живеещите в апартамента И. Т., С.Т., С.Т.
и Ж. Т. били
легнали да спят. Според заключението на пожаротехническата
експертиза, ако пожарът не бил своевременно открит и загасен, съществувала
реална опасност за техния живот /л. 115 ДП/. От субективна страна престъплението
е осъществено с пряк умисъл. Подсъдимите са съзнавали общественоопасния
характер на деянието си, предвиждали са настъпването на вредоносните последици
и съзнателно са се стремели към настъпването им.
Защитниците
оспорват наличието на квалифициращото обстоятелство по чл.330, ал.2, т.1 НК. Те
обосновават тезата си с показанията на свидетеля Т.Г., командир на екип при
РСПБЗН-
Бургас, който твърди, че не била извършена евакуация на хората, защото собственикът
на апартамента казал, че вътре няма задимяване /л.86 от съдебното
производство/.
При
извършения оглед на местопроизшествието обаче било установено, че касата на
вратата била отделена от стената в горната си част, мазилката на стената около
входната врата била повредена и на места
липсвала, на мястото на шпионката на вратата се виждал отвор с кръгла форма
/л.87 ДП/. През тези пролуки в жилището проникнали пламъци и нагорещен въздух,
вследствие на които се получили опушвания около
горния край на касата и по тавана на коридора в апартамента, паднала мазилка
над вътрешното ел.табло, частични обгаряния на боята в горния край на дървената
каса на вратата за тоалетната /вж.фотоалбум - л.95 ДП/.
Вещото лице инж.К.И. е категоричен в заключението си, че ако собственикът на
апартамента не е държал входната врата затворена, пламъците щели да предизвикат
запалване на горимите материали в
коридора /вратата на тоалетната, обувки, шкафче за обувки/, а оттам - разпространяване
на пожара в цялото жилище. За намиращите се в апартамента хора имало реална
опасност както от задушаване, така и от
обгаряне.
Съдът
не възприе и становището на защитниците, че деянието е съставомерно по чл.216,
ал.1 НК. В случая предмет на престъплението не е автомобилната гума. Чрез
запалването й бил извършен палежът на
апартамента на свидетеля Т.. Металната врата на жилището се нагряла от пламъците от запалената гума,
започнала да се измята и ако собственикът на апартамента не държал вратата в
затворено положение, пожарът щял да се разпространи вътре в апартамента. Именно
това била целта на подсъдимите, а не да унищожат автомобилната гума или да повредят
входната врата на жилището.
Ето
защо съдът призна подсъдимите Д. и К. за виновни и ги наказа за извършено
престъпление по чл.330, ал.2, т.1 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК, като при
определяне на наказанията съобрази следните
обстоятелства: Степента на обществена опасност на деянието е висока. Нанесените
щети върху апартамента не са много големи, но следва да се има предвид, че
пожарът е представлявал опасност за живота на четирима души, които били обзети
от паника и преживели силна уплаха. Освен това
съдът отчете обстоятелството, че от деянието на подсъдимите са причинени и
други вредни последици - вследствие на пожара били опушени стените и таваните
на етажите и междуетажните площадки до четвъртия етаж
на жилищния блок /спр. протокол за оглед на местопроизшествие
и приложен към него фотоалбум - л.97-104 ДП/.
Не
е ниска и степента на обществена опасност на двамата подсъдими. Към момента на
осъществяване на инкриминираното деяние подсъдимият Д. е бил осъждан 11 пъти,
като последната присъда е
влязла в сила на 27.07.2012 г. Данните от справката за съдимост на този подсъдим
ясно сочат, че престъплението, предмет на настоящото дело, е израз на
утвърдените му вече престъпни навици. Спрямо подсъдимият Д. съдът съобрази и
обстоятелството, че той е инициатор на извършеното престъпление.
Съдебното
минало на другия подсъдим също е обременено. Подсъдимият К. е осъден за кражба
на пробация. Проявеното от него безотговорно
отношение към наложеното наказание довело до замяна
на пробацията с 25 дни лишаване от свобода, но
очевидно и тази санкция е напълно безрезултатна.
Като смекчаващи обстоятелства съдът отчете младата възраст на подсъдимите и
обстоятелството, че непосредствено след задържането им в полицейското
управление те направили подробни признания, които в
значителна степен улеснили дейността на разследващите органи за разкриване на
обективната истина.
Преценявайки
всички посочени по-горе обстоятелства, съдът прие, че съответни на извършеното
деяние и неговите автори се явяват следните наказания: за подсъдимия Д. -
лишаване от свобода за срок от пет години, а за подсъдимия К. - лишаване от
свобода за срок от три години и шест месеца. Съдебното минало на подсъдимия Д.
и размерите на наложените наказания са пречки за приложението на чл.66
НК. А от друга страна и целите на генералната превенция в случая изискват
ефективно изтърпяване на наказанията. С оглед на предишните осъждания на
подсъдимия Д. на лишаване от свобода, съдът на
основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 ЗИНЗС постанови този подсъдим да изтърпи
определеното му наказание в затвор при първоначален „строг“ режим. Спрямо
подсъдимия К. има едно осъждане - на пробация
по н.о.х.д.№ 1251/2010 г. на БРС. Подсъдимият виновно не изпълнявал наказанието
и за това свое поведение той бил санкциониран със замяна на пробацията
с 25 дни лишаване от свобода. Според настоящият състав на
съда тази замяна не води до промяна на наказанието, наложено с влязлата в сила
присъда, поради което подсъдимият не следва да се счита за осъден на лишаване от свобода. Затова на основание
чл.59, ал.1 и чл.61, т.З ЗИНЗС съдът постанови определеното на подсъдимия К. наказание
лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца да бъде изтърпяно в
затворническо общежитие от открит тип при
първоначален „общ“ режим. На основание чл.59, ал.1 НК съдът приспадна времето,
през което този подсъдим е бил задържан.
В
резултат на виновното и противоправно поведение на двамата подсъдими
гражданският ищец И.Т. претърпял имуществени вреди, които са в пряка причинна
връзка с извършеното престъпление.
Предявената от него гражданска претенция в размер на 442.10 лева съдът уважи
изцяло, тъй като от заключението на съдебно-техническата експертиза /л. 125 ДП/
се установи, че това е била стойността на
причинените му имуществени вреди.
Мотивиран от
изложените съображения, съдът постанови своята присъда.
Съдия: