Р Е
Ш Е Н
И Е № 62
гр.Пловдив, 19.01.2017г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пловдивският окръжен съд,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание на
деветнадесети януари, през
две хиляди и седемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
като разгледа
докладваното от председателя ч.гр.д.№3011
по описа на ПОС за
2016г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано
по жалба с вх.№37796/20.12.2016г. депозирана от М.П.К. с ЕГН-********** ***,
чрез процесуалния и представител адв. Е.А.
против действията на ЧСИ Константин Павлов, с район на действие ПОС по изп.д.№20148240401498, изразяващи се
в насочване на принудителното изпълнение върху несеквестируемо
имущество, а именно запор върху трудово
възнаграждение за страната, изплащано от
работодател МБАЛ „Каспела” ЕООД гр.Пловдив. Навеждат доводи за
незаконосъобразност на наложения запор, като се твърди че изпълнението е
насочено срещу трудово възнаграждение на
длъжника, което нарушава несеквестируемостта
на личния доход. В тази връзка се твърди, че ЧСИ Павлов не е взел предвид
факта, че жалбоподателката е майка
на две деца, за който се грижи и издържа, като налагането на запор е довел до невъзможността, последната да
полага грижи за тях и за себе си. Жалбопадателката твърди, че минималната месечна издръжка на
човек в България е 560лв, предвид
на което наложеният запор е
поставил в силно затруднено
положение нея и семейството и, доколкото доходите и са намалели под социалния минимум за страната .Отделно от това
навежда твърдения, че ЧСИ не е извършил
необходимата проверка относно размер на трудовото възнаграждение, предвид на
което не е уточнил каква сума следва да се събира и на каква база.. Иска се отмяна на действията
на ЧСИ Константин Павлов, изразяващи се в налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника М.П.К. и спиране на изпълнението спрямо същото.
Взискателят
в изпълнителното производство – ответник
по жалбата „Първа инвестиционна банка”
АД гр.София, бул.”Драган Цанков” №37,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт И.Х., изразява становище относно недопустимостта, а по същество относно неоснователността на жалбата, поради
което моли същата да се остави без разглеждане, евентуално без уважение. Претендира разноски – юристконсултско
възнаграждение в размер на 300.00лв.
Постъпили
са
писмени мотиви от ЧСИ Константин
Павлов с район на действие ПОС на основание чл.436, ал.3 ГПК, в които е
изразено становище за допустимост
на жалбата, а по същество относно нейната неоснователност.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Изпълнително
дело №20148240401498 по описа на по описа на ЧСИ Константин Павлов, с рег.№824
с район на действие ПОС, е образувано на 29.05.2014г. по молба на взискателя „Първа инвестиционна банка” АД гр.София въз основа на издаден в нейна полза изпълнителен лист, с който трима длъжници, между които е и
настоящата жалбоподателка М.П.К., са осъдени солидарно да заплатят на кредитора парични суми.
За удовлетворяване вземането на кредитора са изискани
справки за имущественото състояние на
длъжника М.К.. От постъпилата такава от Националния осигурителен институт,
Регистър трудови договори е видно, че М.П.К. има сключен трудов договор с МБАЛ
„Каспела” ЕООД гр.Пловдив/ лист 335 от
изп.дело/, с данни че длъжникът е осигуряван от работодателя си за суми в размер от 815.20лв до 1 020.50лв/ лист 338 от изп.дело/.
От
данните по делото се установява, че във връзка с постъпилата информация,
съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до работодателя на длъжника
за налагане на запор върху трудовото възнаграждение и всяко друго възнаграждение на М.П.К., при
спазване на правилата на чл.446 ГПК /л.
331 запорно съобщение/. След уведомяването на длъжника за предприетото
действие от съдебния – изпълнител е постъпила в срок настоящата жалба с
твърдения за несеквестируемост на вземанията, върху които е наложен запора.
По допустимостта на жалбата:
Доколкото
жалбоподателката се позовава на
несеквестируемост на вземането, към което е насочено изпълнението, то настоящият
съдебен състав приема, че жалбата против
действията на съдебния изпълнител, насочени към налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника се явява
допустима./ В този смисъл е и т.1 от Тълкувателно Решение №2 от
26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№2/2013г./.
По основателността на жалбата:
Обжалва
се действие на ЧСИ, с което изпълнението
е насочено към налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника. Твърди се, че незаконосъобразно
изпълнението е насочено върху несеквестируемо вземане. Съдебната практика е единна, че съгласно чл. 446, ал. 1 ГПК (Изм.ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.)
трудовото възнаграждение и въобще всяко
възнаграждение за труд, както и пенсията
са частично секвестируеми, т.е. наложеният върху тях запор обхваща само секвестируемата част. Несеквестируемият минимум е определен
абсолютно – в размер на минималната работна заплата/ съгласно ПМС 372/22.12.2016г. от
01.01.2017г. е в размер на 460.00лв/ и това се отнася както за всяко възнаграждение за труд,
така и за пенсията. Секвестируемата част се определя по различен начин според величината на дохода (след приспадане на дължимите върху него
данъци и задължителни осигурителни вноски) и обстоятелството дали длъжникът е с деца,
които той издържа. /така и т.3 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г.,
ОСГТК на ВКС/. С оглед така цитираната законова разпоредба, налице е определен несеквестируем минимум от определени по вид доходи на длъжника- трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за
труд, както и върху пенсия, от които,
съобразено техния размер, не може да се удържа
определената в закона част. От данните по делото се установява, че в
изпратеното до работодателя запорно
съобщение, съдебният изпълнител изрично е посочил, че удръжки
следва да се правят ежемесечно при
спазване на правилата на чл.446 ГПК. По този начин се вменява
на работодателят задължение да не се насочва изпълнението върху
несеквестируемо имущество на длъжника и запорът да се счита наложен не върху цялото трудово възнаграждение, а само
върху онази част, която надвишава несеквестируемия доход и може да бъде обект на принудително
изпълнение. В този смисъл , следва да се има
предвид, че след налагане на запора, именно работодателя, а не съдебният изпълнител, следва да съобразява
правилата на чл.446 ГПК при превеждане
на секвестируемата част от дохода. В
случай, че цялото трудово възнаграждение е несеквестируемо, удръжки не
следва да бъдат направени.
В
конкретният случай, с оглед
представените по делото доказателства за получаване от длъжника по делото трудови възнаграждение следва извода, че над
несеквестируемата част от получаваното
от длъжника трудово възнаграждение, може
да бъде наложен запор, при спазване на
изискванията на разпоредбата на чл.446 ГПК. На
практика, налагането на запор върху
вземане ще породи действие, само ако вземането или част от него е
секвестируемо, затова третото задължено лице -
в случая МБАЛ „Каспела” ЕООД гр.Пловдив, е
длъжно да преведе на съдебния –
изпълнител само секвестируемата част
от вземането. Отделно от това следва да
бъде отбелязано, че съдебният изпълнител реално няма как са знае точния размер
на възнаграждението, което длъжникът
получава, имайки предвид, че
запорът обхваща и всяко друго
възнаграждение, получено срещу същата или друга работа.
Мотивиран
от горното, настоящият съдебен състав приема жалбата за неоснователна по изложените съображения относно съдържащото се
в запорното съобщение задължение на работодателя за спазване на правилата на чл.446 ГПК и удържане единствено на секвестируемата част от
трудовото възнаграждение, ако такава е
налице, още повече че по изпълнителното
дело липсват данни към момента да е преведена от работодателя каквато и
да е било част от трудовото
възнаграждение на длъжника.
С
оглед неоснователността на жалбата, неоснователно се явява и направеното искане за спиране на изпълнението
по изпълнителното дело, относно наложения запор върху трудовото възнаграждение.
С
оглед изхода на спора на ответникът по жалбата се дължат направени по делото
разноски в размер на 300лв, представляващи юристконсулстко възнаграждение.
Мотивиран
от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с
вх.№37796/20.12.2016г. депозирана
от М.П.К. с ЕГН-********** *** против действията на ЧСИ Константин Павлов, с
район на действие ПОС по изп.д.№20148240401498, изразяващи се в налагане на запор върху трудово възнаграждение на М.П.К., изплащано от работодател МБАЛ
„Каспела” ЕООД гр.Пловдив, при спазване на изискванията на чл.446 ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: