№ 35865
гр. София, 05.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20241110113102 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Н. Р.
Ш., ЕГН **********, срещу „******“ ООД, ЕИК *******, която е редовна и предявения с
нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
С отговора на исковата молба ответникът е заявил особено искане на основание чл.
213 ГПК съдът да съедини настоящото дело с гр.д. № *****/2024 г., гр.д. № ******/2024 г.,
гр.д. № *****/2024 г., гр.д. № ******/2023 г., гр.д. № ******/2024 г., гр.д. № *******/2023 г.
и гр.д. № ****/2024 г. като са изложени твърдения за връзка между делата, тъй като се
водели между едни и същи страни, а правоотношенията, предмет на исковете били
тъждествени. При служебно извършени справки по гр.д. № *****/2024 г., гр.д. №
******/2024 г., гр.д. № *****/2024 г., гр.д. № ******/2023 г., гр.д. № ******/2024 г., гр.д. №
*******/2023 г. и гр.д. № ****/2024 г. се установява, че е налице идентичност единствено по
отношение на страните, но не и в предмета на делото – касае за правоотношения между
страните възникнало от други договори. Следователно, не се касае за дела, които имат
връзка помежду си, предвид различния предмет и правоотношения, които засягат. Ето защо
и доколкото преценката за съединяване на дела е по целесъобразност, съдът намира, че
искането на ответника следва да се отхвърли.
Следва да се приемат като допустими, относими и необходими представените от
страните писмени доказателства.
Искането на ищцата за задължаване на ответника да представи цялата преписка по
договора за паричен заем следва да бъде оставено без уважение, доколкото ищцата не е
посочила какви конкретни документи, съдържащи се в преписката иска да бъдат
представени от ответника и какво цели да установява с тях, както и не излага твърдения, че
не разполага с преписи от същите. Касае за документи, с каквито ищцата би следвало да
разполага – договор /част от клаузите на който ищцата възпроизвежда в исковата молба,
което сочи, че разполага с него/, погасителен план, платежни документи. Следователно
ищцата би могла да ги представи по делото, щом желае да бъдат приети като писмени
доказателства, респ. непредставянето им от нея при наличие на такава възможност не може
да обоснове основание за задължаване на насрещната страна да ги представи. Освен това с
отговора на исковата молба ответникът е представил документи по досието по кредита,
включително справка за извършените плащания.
Следва да бъде уважено искането на ищцата за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси.
1
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 213 ГПК.
ПРИЕМА представените по делото писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в
исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-счетоводна
експертиза в размер на 400 лева, вносим от ищцата в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА вещо лице. Л. Б. Б..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата по чл. 190 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.11.2024 г. от
9.30 часа, за които дата и час да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищцата – и препис
от отговора, ведно с приложенията към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, както следва:
Предявен е установителен иск по чл. 26, ал. ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 19, ал. 4
ЗПК вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 11 от Договор за
потребителски заем № *******/03.02.2023 г., сключен между страните по делото, и
осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 1,00 лев – частичен иск от
145,41 лева, представляваща недължимо платена по Договор за потребителски заем №
*******/03.02.2023 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на искова молба до
окончателното й изплащане.
Ищцата твърди, че на 03.02.2023 г. е сключен Договор за потребителски заем №
*******, по силата на който ответникът се задължил да предостави на ищцата 500,00 лева,
при уговорена възнаградителна лихва в размер на 40,05% и ГПР – 49,93%, на 11 седмични
вноски, с краен срок за погасяване на дълга – 21.03.2023 г. Сочи, че в чл. 5.1 от договора
било предвидено, че в срок от три дни заемът следвало да бъде обезпечен с банкова
гаранция или поръчители, които следвало да отговарят на множество условия. Съгласно чл.
11, ал. 2 от договора, в случай на неизпълнение на изискванията по чл. 5 от същия,
заемателят следвало да заплати неустойка в размер на 145,41 лева, като същата била
начислена още със сключване на договора, разсрочена за изплащане с погасителните вноски
по заема. Твърди нищожност на неустоечната клаузата, като сочи че същата противоречи на
императивни разпоредби на ЗПК и има за цел заобикаляне на изискванията по чл. 19, ал. 4
ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК. Поддържа, че същата противоречи на добрите нрави и нарушава
принципите на добросъвестно и справедливост, като има за цел неоснователно обогатяване
в полза на заемодателя. Навежда твърдения за неравноправност на клаузата на основание чл.
143, ал. 2, т. 5 ЗПК, като поддържа, че съдържанието й не е индивидуално договорено. Моли
да бъде прогласена нищожността на клауза от договора за заем, предвиждаща заплащането
на неустойка в случай на непредставяне на обезпечение, както и ответникът да бъде осъден
да му заплати сумата от 1,00 лева, част от сумата от 154,41 лева – платена без основание от
ищцата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
2
оспорва неоснователността на предявените искове. Счита, че производството е недопустимо,
тъй като е налице злоупотреба с права от страна на ищцата, доколкото била образувала
няколко сходни дела за други договори пред СРС, като навежда твърдения, че са налице
основания за прилагане на чл. 213 ГПК. Навежда доводи, че ищцата няма качеството
потребител, поради което не следва да намират приложение разпоредбите на ЗЗП. Оспорва
твърденията за нищожност на неустоечната клауза, като твърди, че процесният договор за
заем е действителен. Счита, че уговорената неустойка не следва да бъде включена при
формиране на ГПР по кредита, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Поддържа, че клаузата за неустойка е действителна, тъй като същата е дължима с оглед
неспазване на конкретно договорно задължение от страна на потребителя, а именно за
неизпълнение на условията по чл. 5 от договора. Твърди, че условията на договора, както и
всички параметри от съдържанието му са индивидуално договорени с ищцата, като същата е
имала възможност да се окаже от договора при условие, че не може да изпълни
задълженията по чл. 5 от същия. Оспорва твърденията на ищцата за неравноправност на
клаузата по чл. 11 от договора, като сочи, че потребителят е бил наясно с всички аспекти на
финансовото му задължение към дружеството. Счита, че уговорената неустойка е получена
от ответника на валидно основание, поради което не подлежи на връщане. Моли исковете да
бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 19, ал. 4
ЗПК вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП в тежест на ищцата е да докаже при условията на пълно и
главно доказване, че е сключила договор за потребителски кредит № *******/03.02.2023 г. с
ответника и неговото съдържани, както и че клаузата от процесния договор, касаеща
заплащането на неустойка при непредставяне на обезпечение, противоречи на закона, води
до негово заобикаляне, респективно – накърнява добрите нрави.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже
факта на плащане на процесната сума, а в тежест на ответника – че е налице валидно
правно основание за получаването, съответно задържане на полученото.
СЪДЪТ указва на страните на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК, че ще изследва и
служебно ще се произнесе по наличието на неравноправни клаузи в процесния договор за
кредит, съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. №
1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, като им дава възможност в срок до о.с.з. да изразят
становището си в тази насока.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта
процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
3
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4