Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1684
15.10.2019 година гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен
съд, седемнадесети състав, на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета
година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Атанаска Атанасова
при
секретаря М.В., като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно
дело № 1043 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от АПК, вр. чл. 211 от ЗМВР и е образувано по повод жалбата на К.Г.Д. с ЕГН
**********, със съдебен адрес: ***, офис 317, против заповед № 4069з-210/21.08.2017 г., издадена
от началника на Гранично полицейско управление- Малко
Търново. С оспорената заповед е наложено дисциплинарно наказание „Писмено
предупреждение“ за срок от три месеца на жалбоподателя, заемащ длъжността старши
полицай в Мобилен граничен полицейски взвод (МГПВ) от Гранично полицейско
управление (ГПУ)- Малко Търново.
Делото е висящо за втори път пред Административен съд- Бургас, след като с
решение № 6547/03.05.2019 г., постановено по адм.дело № 5710/2018 г. по описа
на Върховния административен съд, е отменено постановеното по спора решение № 248/19.02.2018
г. по адм.дело № 2514/2017 г. на АСБ и делото е върнато за ново разглеждане от
друг съдебен състав със задължителни указания.
В съдебното заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител,
редовно уведомен. С писмена молба от процесуалния представител на същия е заявено
становище по същество. Наведени са доводи за допуснати нарушения при формиране
на комисията за извършване на проверката. Наред с това се сочи, че в хода на
дисциплинарното производство не е изпълнено от органа задължението по чл. 206
от ЗМВР- не е отправена покана до жалбоподателя за даване на обяснения за
конкретното дисциплинарно нарушение. Изложено е също, че в оспорената заповед
не е конкретизирано мястото на нарушението и длъжността на служителя, както и
че не е ясно индивидуализирано дисциплинарното нарушение. По същество се иска
отмяна на заповедта. Ангажирани са писмени доказателства. Претендират се
разноски.
Ответникът- ВПД началник на Гранично полицейско управление Малко Търново не
се явява и не изпраща представител, редовно уведомен. Представя
административната преписка по издаване на оспорената заповед и допълнителни
писмени доказателства.
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е
процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за
установено следното:
Жалбоподателят К.Г.Д. заема длъжността младши полицай- ВПА в Мобилен граничен полицейски взвод (МГПВ) от Гранично полицейско управление (ГПУ)- Малко Търново при Регионална дирекция „Гранична полиция“ (РДГП)- Елхово към Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП)- МВР.
На 08.08.2017 г. Д. изпълнявал служебните
си задължения в дневна смяна към мобилен граничен полицейски взвод (МГПВ),
заедно със служителите мл.инспектор С. С.- водач на служебно куче към МГПВ,
мл.инспектор Т. С., мл.инспектор Ж. К. и мл.инспектор Я. . полицаи в МГПВ. На
същата дата около 22:30 часа полицейски служители от автопатрул- 138 към Група
за охрана на държавната граница (ГОДГ) 04 към ГПУ- Малко Търново установили
признаци на преодоляване на инженерно-възпрепятстващото съоръжение (ИВС) в
района на 62-ра гранична пирамида от българо-турската граница. За изясняване на
постъпилите данни била издадена Заповед № 4069з-196/10.08.2017 г. на ВПД
началник на ГПУ- Малко Търново, с която било разпоредено извършване на проверка
от комисия в състав: Радослав Костов- ВПД заместник началник на ГПУ- Малко
Търново (председател); Д. К.- началник на ГОДГ 04 на ГПУ- Малко Търново и Деян
Балабанов- младши разузнавач в Група „Оперативно-издирвателна дейност“ (ГОИД)
на ГПУ- Малко Търново (членове).
При извършване на проверката било
установено, че на
08.08.2017 г. около 16:00 часа, в района между 62 и 63 гранични пирамиди, служителят
С. К. от ГОДГ- 04 е дочул позвъняване на мобилен телефон и разговор на чужд
език в гората от южната страна на ИВС. За това обстоятелство същият докладвал
на старши инспектор Димитър Кокаларов, началник на ГОДГ- 04, който от своя
страна информирал ОДЧ и началника на ГПУ- Малко Търново. Последният разпоредил да
бъде извършена проверка на място от намиращите се в района служители, в т.ч. от
служителите от Мобилния граничен полицейски
взвод (МГПВ) К.Г.Д., С. Г. С., Я.П.Я., Ж. М. К. и Т.Я. С.. За издаденото
разпореждане началникът на ГОДГ-04 Д. К. съобщил на служителите от МГПВ, чрез
служителя Т.К.. В изпълнение на разпореждането служителите на ГОДГ- 04
преминали от южната страна на ИВС и обходили района, след което се завърнали до
портала на 60- та гранична пирамида. Докладвали на ГПН ПОО в ГОДГ- 04 за резултатите
от проверката и продължили по маршрута на АвП-138. По същото време служителите
на МГПВ извършили проверка от външната страна на ИВС в района от 62-ра до 63-та
гранична пирамида. Нарушители не били установени. Около 22:30 часа на
08.08.2017 г. служители от АвП-138 към ГОДГ-04 констатирали, че в района на
62-ра гранична пирамида, между 617-619 междуколие, козирката на ИВС е леко
наклонена. Установили човешки стъпки от северната и южната страна на ИВС, за
което уведомили командира на отряда Видин Г. и младши инспектор Т. К. от гранично-полицейски
наряд „оперативно издирвателна група“ № 140. След съгласуване, били предприети
съответните оперативно издирвателни мероприятия.
За резултатите от проверката е била съставена справка УРИ
4069р-17858/15.08.2017 г. Комисията е счела, че служителите от
МГПВ, в т.ч. жалбоподателят К.Д., не са изпълнили точно дадените им
разпореждания от старши инспектор Кокаларов, съгласувани с ВПД началник на ГПУ-
Малко Търново, като не са участвали при извършване на проверката от южната
страна на ИВС в района на 62-63 гранични пирамиди. При тези данни е бил формиран
извод, че служителите са допуснали небрежност в служебната дейност, забавено и
лошо изпълнение на заповед, съставляващо дисциплинарно нарушение по чл. 199,
ал. 1, т. 3 от ЗМВР, за което следва да бъде наложено дисциплинарно наказание
„писмено предупреждение“.
На 15.08.2017 г. справката е била предоставена на жалбоподателя Д. за запознаване,
като на същия е била указана възможността да допълни в срок от 24 часа
обясненията си или да направи възражения. Такива не са били депозирани в
деловодството на ГПУ- Малко Търново в указания срок, видно от приложеното уведомление
УРИ 4069р-18090/18.08.2017 г.
Въз основа на данните от справката и на основание чл. 194, ал.2, т. 2, във
вр. с чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 3 и чл. 204, т. 4 от ЗМВР е била
издадена обжалваната заповед № 4069з-210/21.08.2017 г. за налагане на дисциплинарно
наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца.
При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното:
Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от
компетентен орган, овластен с нормата на чл. 204, т. 4 от ЗМВР. Според
цитираната норма наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗМВР се налагат от служители
на висши ръководни и ръководни длъжности, каквото качество издателят на
заповедта- ВПД началник на ГПУ- Малко Търново притежава по силата на заповед №
8121К-2566/08.02.2017 г. и заповед № 8120И-796/07.02.2018 г. на министъра на
вътрешните работи.
Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа
изискуемите реквизити, в т.ч. фактически и правни основания. Според
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК,
мотивите могат да се съдържат и в други документи, приложени в
административната преписка, които предхождат издаването на акта. В случая установените
обстоятелства са изложени подробно в обобщената справка, към която оспореният
акт изрично препраща. В справката ясно е индивидуализирано нарушението
(неизпълнение на разпореждане за обход на района от южната страна на ИВС между 62 и 63 гранични пирамиди)
и е посочена правната му квалификация. Посочена е самоличността на нарушителя и
заеманата от него длъжност. Поради това съдът приема за неоснователни доводите
на жалбоподателя за неяснота относно основанията за ангажиране на отговорността
му.
Според нормата на чл. 207, ал. 1 от ЗМВР, при наличие на данни за извършено
дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 2 - 15, дисциплинарното
производство се образува с писмена заповед. Изключение от това правило е
предвидено в чл. 208 от ЗМВР- при данни за извършено дисциплинарно нарушение по
чл. 198 - 202 или по чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР дисциплинарното производство
може да започне и без издаване на заповед, с първото действие за установяване
на нарушението. Жалбоподателят е наказан за нарушение по чл. 199, ал. 2, т. 3 от ЗМВР и дисциплинарното производство е
започнало с първото действие за установяване на нарушението- с издаване на
заповедта за извършване на проверка. В този случай законът не изисква издаване
на нарочна писмена заповед за образуване на дисциплинарното производство, поради
което и съдът приема, че не е налице соченото от пълномощника на жалбоподателя процесуално
нарушение.
С нормата на чл. 205, ал. 2 от ЗМВР е предвидена възможност дисциплинарно
наказващият орган да назначи проверка за изясняване на постъпилите данни и/или
установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение. В случая органът е
разпоредил извършване на такава проверка със заповед № УРИ 4069з-196/10.08.2017
г. Съгласно чл. 16 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията
на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на
дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието
на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните
работи, служителят, по отношение на когото се извършва проверката, следва да се
запознае със заповедта за извършването и́. Това изискване в случая не е
било изпълнено. Допуснатото нарушение обаче не е съществено, доколкото не се
отразява на правото на защита на жалбоподателя, комуто е било известно съдържанието
на разпореждането за извършване на проверка- в хода на същата е депозирал сведение
с УРИ 4069р-17735/14.08.2017 г., в което изрично е посочил, че се отнася до обстоятелствата,
при които е преодоляно инженерно- възпрепятстващото съоръжение в района на 62
гранична пирамида. Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя относно
състава на комисията, определена да извърши проверката (тези възражения са
обсъдени в отменителното решение № 6547/03.05.2019 г. по адм.д. № 5710/2018 г.
на Върховния административен съд и са приети за неоснователни).
Според настоящия съдебен състав в хода на дисциплинарното производство е
допуснато съществено нарушение на производствените правила, изразено в
пропуск на органа да покани жалбоподателя за изслушване, преди налагане на
наказанието. Действително, върху обобщената справка е отбелязано от
жалбоподателя, че е уведомен за възможността да представи възражения или
допълнителни обяснения в срок от 24 часа, като според данните от уведомление № УРИ
4069р-18090/18.08.2017 г. в предоставения му срок същият не е депозирал такива.
Предвидената в чл. 207, ал. 10 от ЗМВР възможност за допълнителни обяснения във
връзка с констатациите в обобщената справка, обаче, не освобождава дисциплинарно
наказващия орган от задължението му, въведено с нормата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, да изслуша служителя или да му предостави възможност за даване на писмени
обяснения, преди да наложи дисциплинарното наказание. По делото няма данни това
задължение да е изпълнено. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените
правила е съществено, доколкото води до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя, и съставлява основание за отмяна на обжалвания акт, съгласно
нормата на чл. 146, т.3 от АПК.
Наред с изложеното съдът счита, че обжалваната заповед е издадена в
противоречие с материалния закон. Жалбоподателят Д. е наказан за „небрежност в
служебната дейност“, изразена в неточно изпълнение на указанията, дадени от
старши инспектор Д. К.. От данните по делото е видно, че разпореждането за
извършване на проверка е било дадено в устна форма от последния и предадено на служителите
от МГПВ (в т.ч. на жалбоподателя) от трето лице- служителят Т.К., поради което съдържанието
на същото може да бъде установено единствено от приложените докладни записки и
сведения на тези служители. В тях не се съдържат данни за разпоредена проверка от
южната страна на ИВС и дори такова разпореждане да е било дадено, то не би
могло да се приеме, че същото е стигнало до знанието на служителите от МГПВ. От
докладните записки се установява единствено, че е било възложено на последните
да извършат проверка в района на 62-63 гранични пирамиди от ИВС. По делото не е
спорно, че служителите от МГПВ са извършили проверка на ИВС от външната страна на
съоръжението, като по същото време обход на района от южната страна на ИВС е
бил извършен от служителите на ГОДГ- 04, и следователно горното разпореждане е
било изпълнено. Ето защо съдът приема, че не е налице приетото от дисциплинарно
наказващия орган неизпълнение на служебни задължения, поради което обжалваната
заповед, с която е наложено на жалбоподателя дисциплинарно
наказание, следва да се отмени, като незаконосъобразна.
С оглед формирания извод за основателност на жалбата и своевременно
направено искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да се присъдят на
жалбоподателя направените разноски по делото в общ размер на 1090 лева, от
които 10 лева- заплатена държавна такса, 600 лева- заплатено адвокатско
възнаграждение за производството пред Административен съд- Бургас и 480 лева-
заплатено адвокатско възнаграждение за представителство пред Върховния
административен съд. Разноските следва да бъдат възложени върху
юридическото лице, в чиято структура е органът, издал акта, доколкото
последният, макар да разполага с административна правосубектност за участие в
съдебното производство, не може да бъде носител на задължение с облигационен
характер, каквото е задължението за разноски, поради липса на гражданска
правосубектност.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед № 4069з-210/21.08.2017 г., издадена от ВПД началник на Гранично полицейско управление- Малко
Търново при Регионална дирекция „Гранична полиция“- Елхово, Главна дирекция
„Гранична полиция“- Министерство на вътрешните работи.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ при Министерство на вътрешните работи да заплати на К.Г.Д. с ЕГН
**********, със съдебен адрес: ***, офис 317, сумата от 1090 (хиляда и
деветдесет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: