Решение по дело №443/2017 на Районен съд - Средец

Номер на акта: 116
Дата: 24 октомври 2017 г. (в сила от 20 декември 2017 г.)
Съдия: Тодор Димитров Митев
Дело: 20172170100443
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 август 2017 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

  ……                                                    24.10.2017 г.                                                  гр. Средец

 

                                                    

В     ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

 

Районен съд – гр. Средец, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година година,в следния състав:

                                                                                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР МИТЕВ

 

 

при секретаря Маринка Маринчева, след като разгледа докладваното от съдия Т. Митев, гражданско дело № 443 по описа на 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба на М.М.П., ЕГН ********** – пълнолетна дъщеря на ответника М.П.М., ЕГН **********, с искане да бъде постановено решение, с което съдът да го осъди да й заплаща месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от датата на исковата молба до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане. Ищцата твърди, че майка й Иванка П. Ангелова-М. и ответникът са постигнали извънсъдебна спогодба на 05.09.2013 г., съгласно която ответникът заплащал за издръжката й 110 лева месечно. Сочи, че скоро е навършила пълнолетие, но все още учи в средно учебно заведение, като няма доходи и имущество, от които да се издържа. Поддържа, че ответникът е трудоустроен на държавна работа, поради което би било във възможностите му да й заплаща исканата месечна издръжка. Претендира направените по делото разноски.

В писмен отговор ответникът оспорва размера на претенцията за разликата над минимално предвидения в закона. В тази връзка поддържа, че не разполага с доходи, които биха му позволили без да накърни собствената си издръжка да заплаща претендираната издръжка от 200 лева. Сочи, че от месечното си трудово възнаграждение заделя средства за издръжката на другото си дете – малолетно, за собственото си лечение от сърдечна болест и за погасяване на потребителски кредит. Счита също, че от статуса на ищцата не може да се направи извод, че няма възможност да се издържа самостоятелно, като намира за задължително и другият родител да участва в издръжката й.

В съдебно заседание ищецът заявява, че поддържа исковата молба и не е съгласен да получава месечна издръжка в размера от 110 лв., който е бил изплащан до навършването на пълнолетие. Процесуалният представител на ищцата поддържа, че са налице всички предпоставки за уважаване на предявения иск, поради което същият следва да бъде уважен в цялост.

Процесуалният представител на ответника поддържа отговора на исковата молба, като заявява, че плащането на издръжка в какъвто и да е размер ще създаде особени затруднения на ответника предвид здравословното и семейното му положение. Също се поддържа, че не се е доказало ищцата да не разполага с доходи, от които да се издържа. Заявява, че не претендира разноски и прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатския хонорар на противната страна.

След запознаване с доказателствата по делото и въз основа на закона, съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, съдът намира предявеният иск за частично основателен, предвид изводите от фактическа и правна страна, които са следните:

Пред Районен съд- Средец е бил предявен осъдителен иск с правно основание чл. 144 СК.

За да бъде уважен така предявеният иск, е необходимо в обективната действителност да са се проявили следните правнорелевантни факти (материалноправни предпоставки): 1) ищецът да е дете на ответника и да е навършило пълнолетие; 2) да учи в средно или висше учебно заведение; 3) да няма възможност да се издържа от собствените си доходи и от имуществото си и 4) родителите да могат да дават издръжка без особени затруднения.

Между страните не се спори, а и от представения акт за раждане Серия КМП № 01376 на л. 5 от делото се установява, че ищцата М.М.П. е дъщеря на ответника М.М. и към датата на подаване на исковата молба е навършила осемнадесетгодишна възраст, но не е навършила двадесетгодишна възраст.

От служебна бележка №УВД-26-44/04.10.2017 г., издадена от ПГЧЕ „Васил Левски” гр. Бургас, се установява, че ищцата П. е редовен ученик в 12б клас през учебната 2017-2018 г., т.е. налице е и втората предпоставка за уважаване на иска- пълнолетното дете да продължава образованието си в средно училище.

             По делото на първо място се оспорва обстоятелството дали ищцата има възможност да се издържа от имуществото си и доходите си. От Удостоверение **********/29.08.2017 г., издадено от Община Средец, се установява, че М.П. няма декларирано имущество по чл. 14 ЗМДТ. Също така не са представени доказателства, че същата работи или че притежава някакво имущество. От това може да бъде направен изводът, че ищцата не разполага със самостоятелни доходи, от които да се издържа. Тук следва да бъдат обсъдени отговорите, които П. е дала по реда на чл. 176 ГПК в окрито съдебно заседание. На първо място, тя заявява, че ответникът е давал единствено 20 лева два пъти годишно, като не бяха представени доказателства в обратна посока на тези обяснения. Освен това, ищцата заявява, че действително й е била предлагана сезонна работа, но същата отказала, защото искала да се съсредоточи върху образованието си. Съдът намира, че обстоятелството, че е била предлагана работа на П., не може да доведе до извод, че същата е могла при положени от нея усилия да си осигури доходи за издръжка. Погледнато чисто житейски, с приоритет в съвременното общество пред започването на работа се ползва завършването на поне средно образование, какъвто е и случаят на ищцата, поради което не може да се приеме, че направеният избор води до негативни за нея последици в настоящия процес. Освен това, действително идеята на законодателя е, че при навършване на пълнолетие лицата придобиват пълна дееспособност и могат да осъществяват свободно трудова дейност. Както бе изложено обаче, приоритет има образованието, което с оглед съществуващата към момента в държавата система винаги продължава известен период след навършване на пълнолетие от учащите в средните училища.

             Неоснователен е и доводът, че ищцата разполагала със средства, тъй като си упълномощила адвокат. Касае се за възнаграждение в размер на 200 лева, видно от договора за правна помощ на л. 7 от делото, които разход има инцидентен, еднократен характер. Действително, заплащането на адвокатска защита може да се приеме за индиция за наличие на средства, но това обстоятелство следва да бъде съпоставено с останалия доказателствен материал, от който както бе посочено не се установява ищцата да реализира доходи.

             Допълнително следва да се отбележи, че обичайно с напредването на възрастта на децата се увеличават и техните потребности. Особено осезаемо този въпрос стои през последната година на средното образование, когато започва подготовка, както за неговото приключване, така и за евентуално кандидатстване във висше учебно заведение.

             Спорна по делото се явява и последната предпоставка на предявения иск- плащането на исканата издръжка да не създава особени затруднения за родителя.

             От Споразумение от 05.09.2013 г. с нотариална заверка от 09.10.2013 г. на л. 4 от делото се установява, че родителите на ищцата- ответникът М. и майка й- Иванка П. Ангелова- М., са се споразумели М. да изплаща месечна издръжка на непълнолетната си дъщеря в размер на 110 лв., т.е. повече, отколкото е бил осъден да плаща (в обясненията си ищцата посочва, че знае, че баща й е осъден да заплаща 65 лв.).

             От Епикриза ДК-07-0004, издадена от УСБАЛССЗ „Света Екатерина” ЕАД, гр. София, се установява, че М.М. е постъпил в болницата на 09.09.2013 г. и е бил изписан на 18.09.2013 г., през което време е претърпял оперативна интервенция. Отразено е, че са дадени съвети за хигиенно-диетичен режим и терапия за дома с лекарства.

             От служебна бележка изх. 251000-20489 от 05.09.2017 г., издадена от ОДМВР- гр. Бургас, се установява, че М. е получил нетно възнаграждение за м.06.2017 г. в размер на 893,51 лева.

             От удостоверения за сключен граждански брак и за раждане на л. 18  и 19 от делото се установява, че М.М. е сключил брак със Стефка Везирова ( понастоящем М.) на 25.06.2012 г., а на 15.09.2012 г. им се е родило дете.

             На 22.12.2016 г. е сключен Договор за потребителски кредит 1612161997090621 между „Райфайзенбанк България” ЕАД и М.П.М., като кредитополучател и Стефка М., като солидарен длъжник, за сумата от 35224 лв. Съгласно погасителия план месечната погасителна вноска по кредита варира между 445 и 458 лева месечно.

             Съдът кредитира показанията на св. Стефка М., като на основание чл. 172 ГПК отчита нейната заинтересованост от изхода на делото. Показанията й кореспондират с останалия доказателствен материал по делото. От тях се потвърждава, че ответникът има здравословни проблеми, които налагат приемането на лекарства, а също и че тя самата също получава трудово възнаграждение, с което допринася за издръжката на семейството. Заявява, че са взимани заеми във връзка с извършената операция на М..

             При така установените факти, съдът намира, че за ответника няма да възникнат особени затруднения да заплаща издръжка на пълнолетната си дъщеря, но в размер на 140 лева месечно.

             На първо място, представеното споразумение, сключено между родителите на ищцата, няма юридически задължителен характер и представлява писмен израз на доброволно изразеното съгласие на ответника М. да заплаща на дъщеря си издръжка в размер на 110 лева. Споразумението е сключено една година след раждането на детето му от втория му брак, а нотариалното му заверяване е станало след като вече е бил изписан от болница с предписано лечение. Следователно, към момента на изявяване на волята да плаща издръжка в размер на 110 лв., ответникът е бил наясно с обстоятелствата, че има съпруга и малолетно дете, за които да се грижи, както и че здравословното му състояние е влошено. Поставя се въпросът защо при наличието за тези обстоятелства, както и с оглед твърдението на свидетелката, че са взимани заеми от познати, ответникът писмено е заявил, че ще плаща издръжка в по-висок размер от този, за който е бил осъден. Следва да се отбележи, че по същество материалното положение от гледна точка на задлъжнялостта на М. към 2013 г. и към настоящия момент, с оглед тегления кредит, не се различава. Очевидно няма особена разлика дали ще изплаща заеми на познати ( каквито се твърди да са вземани), или ще изплаща кредит към банката, теглен за погасяване на тези заеми. Поставя се и въпросът защо с оглед незадължителния характер на споразумението, М. не е спрял да плаща издръжката в увеличения размер  през годините, ако действително тя му е причинявала такива затруднения. Изложеното сочи, че за М. не биха възникнали затруднения да изплаща и към настоящия момент издръжка в размер поне на 110 лв., както е правил до август месец 2017 г., когато дъщеря му е навършила пълнолетие.

             На следващо място, съдът счита, че предвид обстоятелството, че М. получава нетен доход от 893 лева, както и че съпругата му също работи, за него е налице възможност да заплаща издръжка в горепосочения размер от 140 лв., или с 30 лева над досегашния, без затруднения. Действително, за него съществува необходимост да взима лекарства и да спазва диета, но по делото не бяха представени доказателства за конкретните размери на тези разходи, което води до извод, че същите не представляват прекомерен разход, който толкова съществено да засяга неговата издръжка и тази на семейството му. Такова увеличение ( и всъщност този размер) е съобразено както с неговите възможности, така и с увеличените потребности на дъщеря му.

             На последно място, плащането на издръжка над размера от 140 лв. обаче, според съда би създало особени затруднения за ответника М.. Естествено, няма как да бъде пренебрегнато обстоятелството, че същият е задължен да полага грижи за малолетното си дете. Също така, макар да бе отбелязано, че разходите за лекарства не са чувствителни, същите представляват допълнителна тежест за семейството му, която не може да бъде изцяло игнорирана.

             Спорен в съдебната практиката е въпросът за значението на задължението за погасяване на кредит по отношение на задължението за плащане на издръжка по чл. 144 СК. Настоящият състав счита, че с оглед съществуващата социално-икономическа обстановка в страната, при която все по-често се налага да се прибягва до услугите на кредитни институции и изплащането на кредит се е превърнало в традиционен разход за голяма част от семействата, изплащането на вноски за погасяването му, следва да бъде отчитано при определяне на възможностите на задълженото да плаща издръжка лице. В конкретния случай следва да бъде отчетено и че евентуално неизпълнение на задължението за изплащане на тегления паричен заем би имало негативни последици не само за ответника, но и за цялото му семейство. Изложеното представлява още един аргумент, че присъждане на издръжка в размер над 140 лв. би се явило прекомерно обременително за ответника.

             В заключение, с оглед гореизложеното, РС-Средец намира, че предявеният иск следва да бъде уважен до размера от 140 лв., респ. отхвърлен за горницата до 200 лв.

             По разноските:

             Предвид изявлението на ответника, че не претендира разноски, такива не следва да му бъдат присъждани съразмерно с отхвърлената част от иска.

             На ищеца следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената част от иска. В представения договор за защита е записано, че уговореното възнаграждение от 200 лв. е заплатено в брой, поради което същият има характера на разписка и съдът приема, че тези разноски са действително извършени. Предвид уважената част от иска в полза на ищцата следва да бъдат заплатени разноски в размер на 140 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатския хонорар на ищцата, доколкото същото не надхвърля минималния размер по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, т.е. същият е безспорно съобразен с един минимум на фактическа и правна сложност на делото.

             По отношение на държавната такса, ищцата е освободена от заплащането й на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК, респ. на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложено заплащането на същата съобразно уважената част от иска. По принцип цената на иска, респ. държаванта такса, при дела за издръжка се определя съобразно правилото на чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК. В случая обаче искът е предявен от ученик в средно училище и уважаването на иска може да бъде за срок от най-много две години- до навършване на дведесетгодишна възраст на ищеца. Предвид на това, следва да се приеме, че цената на иска следва да се определи съобразно правилото на чл. 69, ал. 1, т. 6 ГПК с оглед максималния срок, за който би била плащана издръжката. Противно на всякаква логика изглежда цената да бъде определена като сбор от платежите за три години по т. 7, след като е очевидно, че ще бъде плащано най-много две години. Идеята на законодателя при разписване на т.7 очевидно е била за случаите, при които се очаква плащане в един неопределен, но сравнително дълъг период от време. Поради изложеното в тежест на ответника следва да бъде възложено да заплати такса в размер на 134,40лв.

             С оглед всичко гореизложено, РС-Средец

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

             ОСЪЖДА М.П.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплаща на дъщеря си М.М.П., ЕГН **********, с адрес ***, месечна издръжка от 140 лева (сто и четиридесет лева), считано от датата на подаване на исковата молба – 29.08.2017 г. до завършване на образованието й като ученик в средно учебно заведение, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст или до настъпване на друга законна причина за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 140 лева до целия претендиран размер от 200 лева, или за разликата от 60,00 лева.

      

      ОСЪЖДА М.П.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на М.М.П., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 140 лева (сто и четиридесет лева) съдебно-деловодни разноски.

      ОСЪЖДА М.П.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати по сметка на РС-Средец сумата от 134,40 лв. (сто тридесет и четири лева и четиридесет стотинки), представялваща държавна такса по делото, както и сумата от 5 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист. 

             

              Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

                                                                                      

                                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: