№ 327
гр. София, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Петя Алексиева
Иванка Иванова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20241000502078 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 261112/30.08.2023 г., постановено по гр. д. № 8975/2020
г. по описа на СГС, I ГО, 29 състав, „Банка ДСК“ АД, е осъдена да заплати на
С. И. А., на основание чл.49 ЗЗД във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата 2 113, 37 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди от
осъщественото принудително изпълнение по производството по изп. дело №
672/2012 г. по описа на ЧСИ Г. Д., рег. № *** и с район на действие СГС,
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от
11.07.2017 г., за неизискуемо вземане по договор за ипотечен кредит от
21.03.2008 г., изразяващи се в заплатени такси на съдебния изпълнител по
посоченото изпълнително производство, заедно със законната лихва върху
тази сума от 30.12.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 10
000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди от осъществено принудително изпълнение по производството по изп.
дело № 672/2012 г. по описа на ЧСИ Г. Д., рег. № *** и с район на действие
СГС, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от
11.07.2017 г., за неизискуемо вземане по договор за ипотечен кредит от
21.03.2008 г., както и принудително отчуждаване на единственото му жилище
чрез осъществената по изпълнителното производство публична продан,
заедно със законната лихва върху тази сума от 30.12.2019 г. до окончателното
й изплащане, като искът е отхвърлен за неимуществени вреди за разликата над
уважения размер от 10 000 лв. до пълния предявен размер от 15 000 лв. и
1
акцесорните претенции за законната лихва върху обезщетението за
имуществени вреди за периода от 03.06.2019 г. до 29.12.2019 г. включително и
за законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди за периода от
28.06.2017 г. до 29.12.2019 г. включително. Отхвърлени са предявените искове
за заплащане на сумата от 29958, 71 лв., представляваща събрана от съдебния
изпълнител и получена от банката сума от принудително отчуждения чрез
публична продан имот по изпълнителното производството по изп. дело №
672/2012 г. по описа на ЧСИ Г. Д., рег. № *** и с район на действие СГС,
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от
11.07.2017 г., за неизискуемо вземане по договор за ипотечен кредит от
21.03.2008 г., установено с влязло в сила решение по гр. дело № 16432/2017 г.
по описа на СГС, заедно със законната лихва върху сумата от 03.06.2019 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата 5 600 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди от осъщественото принудително
изпълнение по посоченото изпълнително производство и изразяващи се в
разходи за наем на жилище през периода 11.06.2019 г. – 11.08.2020 г., заедно
със законната лихва върху тази сума от 11.06.2019 г. до окончателното й
изплащане. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78,
ал.1 ГПК сумата от 275, 97 лв., представляваща разноски по исковото
производство за адвокатско възнаграждение. Ищецът е осъден да заплати на
ответника, на основание чл.78, ал.3 във вр с ал.8 ГПК сумата 231 лв.,
представляваща разноски по исковото производство за юрисконсултско
възнаграждение. Ответникът е осъден да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата 622, 52 лв., представляваща
дължимите държавна такса по исковото производство и разноски за
възнаграждения на вещи лица за уважената част на исковете.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е уважен
предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ответника „БАНКА ДСК“
АД. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и
неправилно, постановено при съществено нарушение на материалния и
процесуалния закон. Счита, че по делото не е доказано извършването на
виновно и противоправно действие от ответника. При подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по
чл.417 ГПК при условията на допуснато незабавно изпълнение съгласно
чл.418, ал.1 ГПК, при положение, че предявеният от взискателя установителен
иск по чл.422, ал.1 ГПК е отхвърлен, се осъществява специалния деликтен
състав на превратно упражняване на процесуални права поради липса на
право на принудително изпълнение и/или недобросъвестното му
упражняване, съгласно чл.3 ГПК. В посочената норма е уреден специален
състав на деликтна гражданска отговорност. Злоупотребата с право не е
равнозначна на вина, поради което не се предполага по силата на чл.45, ал.2
ЗЗД. С оглед на това следва да се докаже от ищеца. От разпита на свидетелите
и вещите лица се установяват претърпените от ищеца неимуществени вреди,
но не и злоупотреба с право. За да е налице злоупотреба с право, трябва то да
се упражнява превратно, недобросъвестно,с цел да бъдат увредени права или
законни интереси на други лица (чл.57, ал.2 КРБ) или в противоречие с
интересите на обществото (чл.8, ал.2 ЗЗД). Иначе упражняването на
материално или процесуално право по начало е правомерно, защото се
2
упражнява добросъвестно – със съзнанието, че то съществува. С оглед на това
счита, че с подаването на молба за образуване на изпълнително дело не е
налице злоупотреба с право по делото не е установено ответникът да е знаел,
че съдържащите се в заявлението за издаване на заповед за изпълнение
обстоятелства са неверни, както и наличието на посочената специфична цел за
увреждане – т. е. заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
впоследствие подаване на молба за образуване на дело, да са подадени
единствено с намерение за увреждане на ищеца. тъй като не е налице
противоправно поведение от страна на ответника, то не са налице и
предпоставките за ангажиране деликтната отговорност на ответника. Твърди,
че с решение № 266577/16.11.2021 г. по гр. д. № 6966/2020 г. по описа на СГС,
IГО, 26 състав, ищецът е осъден да заплати на банката сумата от 27 423, 87
лв., представляваща дължима главница, сумата от 3 901, 83 лв.,
представляваща дължима договорна лихва за периода 01.08.2018 г. –
13.07.2020 г., 29, 24 лв. – дължима наказателна лихва за периода 30.08.2018 г. –
13.07.2020 , 17, 97 лв. – застраховка за обезпечението и 219, 30 лв. – такса за
управление, ведно със законната лихва върху всички присъдени суми, считано
от 14.07.2020 г. до окончателното изплащане, както и разноски по делото в
размер на 2 053, 02 лв. С решение № 1594/22.12.2022 г., постановено по гр. д.
№ 1799/2022 г по описа на САС, ГО, 12 състав, решението на СГС е частично
отменено, а предявените от банката искове са отхвърлени до следните
размери: за главница – над 6 597, 62 лв. до 27 423, 87 лв.; за законна лихва
върху главницата в размер на 27 423, 87 лв. за периода 14.07.2020 г. –
29.04.2022 г. включително; за законна лихва върху главницата над размера от 6
597, 62 лв. за периода 30.04.2022 . до окончателното изплащане; за сумата 3
901, 83 лв. – договорна лихва за периода 01.08.2018 г – 13.0.2020 г.; сумата от
29, 24 лв. – наказателна лихва за периода 30.08.2018 г – 13.07.2020 г.; 17, 97 лв.
– застраховка за обезпечението и 219, 39 лв. – такси за управление.
Установено е, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 11.11.2020 г.
САС е отчел извършеното в хода на производство плащане на сумата от 29
958, 71 лв. Д определение № 717/0.03.2021 г. по ч. гр. д. № 577/2021 г. на САС
е отменено определение от 28.02.2020 г. по гр. д. № 16432/2017 г. на СГС, ГО,
17 състав, за издаване в полза на С. А. обратен изпълнителен лист, като
молбата му е била отхвърлена. Изпълнителното производство е прекратено
по молба на банката, на основание чл.433, ал.1, т.3 ГПК. Сумата от 32 078, 08
лв. е възстановена на банката. От тази сума 29 958, 71 лв. съставлява част от
вземането по изпълнителното дело, а разликата до пълния размер съставлява
възстановяване на банката на платени разноски във връзка с осъщественото
принудително изпълнение по изп. д. № 842/2020 г. Г. Д. и по изп. д. №
842/2020 г. на ЧСИ М. П.. С оглед на това преведената сума над 29 958, 71 лв.
няма погасителен ефкт по отношение на задълженията на кредитополучателя,
възникнали по договора за ипотечен кредит от 21.03.2008 г. Моли съда да
отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявените
искове. Претендира сторените по делото разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от ищеца С. И. А.. В съдебно заседание оспорва въззивната
жалба. Счита, че предявеният иск е основателен. Моли съда да потвърди
решението в обжалваната част. Не претендира разноски за настоящата
3
инстанция. Счита, че такива не следва да се присъждат и на жалбоподателя.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2
ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СГС е сезиран с иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 28.12.2007 г. е закупил апартамент № 9, находящ се в гр.
***, ж. к. „***“, бл.**, вх.*, от „Кремиковци“ АД, за сумата от 19 950 лв., с
нотариален акт № 57, том ССLХХ, дело № 75565/2007 г. на нотариус Б. Я., №
*** НК и район на действие СРС. На 21.03.2008 г. ищецът е сключил договор
за ипотечен кредит с ответника за сумата от 32 000 лв. за срок от 360 месеца.
На 28.06.2017 г. ответникът е депозирал заявление, в което е посочил, че от
м.12.2016 г. ищецът е преустановил редовните си плащания, не е погасил 5
месечни вноски до м.05.2017 г. Ответникът упражнил правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем, като изпратил съобщение до ищеца. Твърди,
че редовно плащал погасителните вноски. В полза на банката е издадена
заповед за незабавно изпълнение, срещу която депозирал възражение. Банката
предявила иска за установяване съществуването на вземането й по издадената
заповед за изпълнение – за сумата от 28 168, 60 лв. – главница, ведно със
законната лихва от 28.06.2017 г. до окончателното изплащане, сумата от 1 273,
17 лв. – договорна лихва за периода 23.12.2016 г. – 27.06.2017 г. и 745, 30 лв. –
заемни такси. За събиране на сумите било образувано изпълнително дело №
672/2017 г. по описа на ЧСИ Г. Д., № ***, с район на действие СГС. В
изпълнителното производство е била събрана сумата, за която е издаден
изпълнителния лист. С влязло в сила съдебно решение, постановено по гр. д.
№ 16432/2017 г., по описа на СГС, IГО, 17 състав, искът на банката е бил
отхвърлен изцяло. Издаден бил и обратен изпълнителен лист за сумата от 29
958, 71 лв., събрана принудително в изпълнителното производство. По делото
било установено, че ищецът не е бил в забава, а е надплатил сумата от 3 606,
91 лв. След подаване на заявлението ищецът внесъл сумата от 1 040 лв., която
не е била отнесена за погасяване на задължението му към банката. Същата е
обявила кредита за предсрочно изискуем въпреки липсата на неплатени
вноски, както и е депозирала заявление по чл.417 ГПК. Съставила е договор,
който е съдържал неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, т.10 ЗЗП,
предоставяща възможност на банката за едностранно увеличаване размера на
договорната лихва. Воденото спрямо ищеца изпълнително производство в
периода 28.06.2017 г. – 11.11.2019 г., в което било продадено единственото му
жилище, са причинили на ищеца неимуществени вреди Претърпял също така
и имуществени вреди, свързани със стойността на продаденото му жилище.
Не могъл да изнесе част от покъщнината си, както и подобренията, направени
в жилището след купуването му. Считано от 11.06.2019 г. е бил на квартира с
400 лв. месечен наем. Ищецът страдал от диабет. След започване на
изпълнителното производство състоянието му значително се влошило. След
извършения на 11.06.2019 г. въвод във владение кръвните му показатели
сериозно се влошили. Наемът и режийните разноски били непосилни за него.
Имал постоянно конфликти с приятелката си, станал груб, нетърпелив, нервен
от факта, че не мое да се грижи за семейството си, страдал от безсъние и се
преуморявал, измъчвал се за развоя на делата, водени срещу него. Изгубил
работата си. Единствената квартира, която можел да си позволи, била в с.
Совляново, близо до гр. Кюстендил. Затова се разделил с приятелката си.
4
Често получавал пристъпи на гняв и паника, защото не виждал бъдеще за себе
си. Изпитвал непрестанна тъга за дома си, за семейната среда, която изгубил.
Съсипвала го цялата промяна в живота му, което го довело до депресия и
спрял да се храни за кратък период от време. През този период избягвал да
излиза и да контактува с хора от новото населено място, в което се преместил.
Пътувал всеки ден, за да може да работи в гр. София. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 15 000 лв. –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, сумата от 29 958, 71 лв. –
събрана в изпълнителното производство сума; 2 113, 37 лв. – разноски в
изпълнителното производство; 5 600 лв. - заплатен наем от 11.06.2019 г. до
11.08.2020 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на
сумите, като имуществените вреди са уточнени с молба от 18.10.2021 г.
Претендира сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата
молба ответникът оспорва предявения иск. Счита, че не са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността му. По делото не са
ангажирани доказателства за претърпени имуществени и неимуществени
вреди от ищеца. Счита, че не е налице извършено противоправно деяние от
служители на ответника. Не е налице злоупотреба с право, както и не са
ангажирани доказателства за това. В условията на евентуалност поддържа, че
претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди е
прекомерно, и не е съобразено с изискването на чл.52 ЗЗД. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира
сторените по делото разноски.
На 21.03.2008 г. между страните е сключен договор за ипотечен
кредит, по силата на който „Банка ДСК“ ЕАД се е задължила за предостави на
ищеца – кредитополучател, сумата от 32 000 лв. за срок от 360 месеца,
считано от датата на усвояване. Посочен е номер на разплащателна сметка на
кредитополучателя, по която сумата ще бъде преведена, а кредитът - усвоен. В
чл.8 от договора страните са постигнали съгласие, че кредитът се обезпечава с
ипотека върху собствения на кредитополучателя недвижим имот - апартамент
№ 9 в гр. ***, район ***, ж. к. „***“, с площ от 66, 19 кв. м., заедно с избено
помещение и съответните ид. ч. от общите части на сградата и правото на
строеж върху мястото. Договорът е сключен при Общи условия на банката за
предоставяне на ипотечни кредити на физически лица, като м чл.11 от
договора е посочено, че същите са неразделна част от договора, както и че
кредитополучателят ги е получил и приел с подписване на договора.
Видно от представения нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 030, том VIII, рег. № 36221, дело № 1341/2007 г. от
28.12.2007 г., „Кремиковци“ АД е продал на ищеца горепосочения апартамент,
за сумата от 19 950 лв.
Уговореното обезпечение е учредено с нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека № 123, том I, рег. № 2172, дело № 111/2008 от
26.03.2008 г.
Ответникът е изпратил до ищеца нотариална покана, с която обявява
кредита за предсрочно изискуем, на основание предвидените в договора
условия. Нотариалната покана е връчена чрез залепване на уведомление по
чл.47 ГПК, съгласно представената по делото разписка. В нотариалната
покана е удостоверено, че при посещението на 27.04.2017 г., в 10.00 часа, на
5
адреса не е открит получателят, както и друго лице, което е съгласно да
получи поканата, поради което и е залепено уведомление по чл.47 ГПК на
входната врата. Удостоверено е също така, че адресът е посетен на 17.05.2017
г., 13.00 часа и 29.05.2017 г., 17.00 часа, при които посещения длъжникът не е
намерен на адреса. Същият не се е явил в рамките на двуседмичния срок в
кантората на нотариус Г. Г., № *** на НК, район на действие СРС.
Банката е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, по което е
образувано ч. гр. д. № 42570/2017 г. по описа на СРС, ГО, 145 състав.
На 11.07.2017 г. е постановена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК срещу С. И. А. за сумата от
28 168, 60 лв.- главница, заедно със законната лихва от 28.06.2017 г. до
окончателното й изплащане, договорна лихва в размер на 1 273, 17 лв. за
периода 23.12.2016 г. – 27.06.2017 г., санкционна лихва в размер на 39, 87 лв.|
за периода 30.12.2016 г. – 27.06.2017 г. и заемна такса в размер на 745, 30 лв.,
сумата от 604, 53 лв. – държавна такса и 50 лв. – възнаграждение на
юрисконсулт.
Срещу постановената заповед за незабавно изпълнение длъжникът е
депозирал възражение.
Банката е предявила иск по реда на чл.422 ГПК за установяване
съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за незабавно
изпълнение.
От приложения препис от изпълнително дело № 672/2017 г. по описа
на ЧСИ Г. Д., с рег. № *** и с район на действие СГС се установява, че делото
е образувано въз основа на издадения по заповедното производство по гр.
дело № 42570/2017 г. на СРС изпълнителен лист от 11.07.2017 г., от „Банка
ДСК“ ЕАД срещу С. И. М..
В хода на изпълнителното производство ипотекираният в полза на
банката недвижим имот, собственост на длъжника, въз основа на проведена
през периода 08.03.2019 г. – 08.04.2019 г. публична продан, след обявяването
на предходните такива за периодите 01.10.2018 г. – 01.11.2018 г. и 21.12.2018 г.
– 21.01.2019 г. за нестанали, е продаден за сумата от 32 300 лв. На 30.04.2019 г.
е съставено постановление за възлагане.
С постановление за възлагане на недвижим имот от 10.04.2019 г.
процесният апартамент № 9, находящ се в гр. ***, ж. к. „***“ № **, вх.*, ет.*,
е възложен на Б. Х. И..
На 30.04.2019 г. съдебният изпълнител е разпределил събраната сума
от продажбата на посочения недвижим имот в размер на 32 300 лв.
На 11.06.2019 г. е извършено принудително отнемане и въвод във
владение на лицето, придобило процесиня апартамент от публична продан, за
което е съставен протокол.
С молба от 21.01.2020 г. длъжникът е депозирал в изпълнителното
производство решение № 7648/11.11.2019 г., постановено по гр. д. №
16432/2017 г. по описа на СГС, I ГО, 17 състав, с което е отхвърлен
предявеният от „Банка ДСК“ ЕАД срещу С. И. А. иск по реда на чл.422 ГПК.
Съдът е констатирал наличие на неравноправни клаузи в сключения между
страните договор, както и че не е налице забава от страна на
кредитополучателя. Приел е, че не е доказано настъпването на предсрочната
изискуемост на дълга.
6
С постановление от 21.01.2020 г. изпълнителното производство е
прекратено на основание чл.433, ал.1, т.5 ГПК.
Съгласно издаденото от съдебния изпълнител удостоверение в полза
на взискателя е преведена сумата от 29 958, 71 лв., на ЧСИ – 2 111, 37 лв.,
банкови комисионни – 2 лв., на СО-Район „Кремиковци“ – 227, 92 лв.
На 28.05.3030 г. в полза на ищеца е издаден изпълнителен лист за
вземанията му срещу ответника за сумата от 29 958, 71 лв., събрана по изп. д.
№ 20177810400672 по описа на ЧСИ Г. Д., рег. № *** и преведена на
взискателя на 03.06.2019 г. и за разноски по посоченото изпънително дело на
обща стойност от 2 113, 37 лв.
Определението за издаване на обратен изпълнителен лист е отменено
с определение № 717/10.03.2021 г., по ч. т. д. № 577/2021 г. по описа на САС,
ТО, 13 състав.
Въз основа на издадения обратен изпълнителен лист ищецът е завел
изп. д. № 20208510400842. С платежно нареждане от 16.06.2020 г., в срока за
доброволно изпълнение, банката е превела по банков път по посоченото
изпълнително дело сумата от 35 777, 68 лв. Страните не спорят, че
постъпилите по сметка на съдебния изпълнител са запорирани въз основа на
издадена обезпечителна заповед за обезпечаване на бъдещ иск, който банката
ще предяви срещу ищеца.
Въз основа на искова молба вх. № 69173/14.07.2020 г. банката е
образувала гр. д. № 6966/2020 г. по описа на СГС, I ГО, 26 състав – за
заплащане на сумата от общо 31 592, 30 лв., от която: 27 425, 87 лв. –
главница; 3 901, 83 лв. – договорна лихва за периода 01.08.2018 г. – 13.07.2020
г., 17, 97 лв. – застраховка обезпечение и 219, 39 лв. – такса за управление.
На 11.06.2019 г. ищецът е сключил договор за наем с М. Г. П. за къща,
находяща се в с. Соловяно, област Кюстендил, при месечен наем от 400 лв.
Съставен е приемо-предавателен протокол за предаване на наетата къща на
ищеца за временно ползване.
От показанията на разпитания пред СГС свидетел Р. Р. А. се
установява, че е запознат с воденото от банката срещу ищеца изпълнително
производство, тъй като той го водил в качеството му на помощник съдебен
изпълнител. Извършил оглед на процесиня имот, който се намирал в гр.
София, кв. „***“, за което съставил протокол за оглед. Имотът не бил в добро
или много добро състояние. Свидетелят изготвил снимков материал, който
предоставил на банката. Имало мухъл по стените. Банята била подготвена за
ремонт. В апартамента дограмата била сменена частично. Стените били на
шпакловка и латекс. Имало мухъл и течове навсякъде. Към датата на въвода
във владение състоянието на имота било много по – лошо от удостовереното в
протокола за оглед. Длъжникът бил изнесъл всичко – били махнати
интериорните врати
От показанията на свидетелката М. Г. П. – майка на съпружеската
съжителка на ищеца, се установява, че познавала ищеца от повече от 5 години.
След като продали апартамента на ищеца, дъщеря й отишла да гледа внучето
си, а ищецът отишъл при свидетелката, за да започне работа. Занимавал се със
строителство. Разбрали се да заплаща наем от 400 лв. Средствата били
необходими на свидетелката, тъй като била пенсионер, имала и здравословни
проблеми. Ищецът живеел в с. ***, област ***, ул. „***“ № **. Ищецът
ползвал втория етаж на къщата, а свидетелката - първия. На всеки етаж имало
7
по две стаи. След продажбата на апартамента отношенията в семейството на
ищеца се влошили. И двамата много страдали. Ищецът страдал от диабет.
Много се притеснявал за семейството си, защото се разделили. Семейството
на ищеца живеели в жилището, което банката продала. Ищецът живеел под
наем при свидетелката от пролетта на 2019 г. в продължение на година –
година и половина.
От показанията на свидетелката Г. И. Н. – фактическа съпруга на
ищеца, се установява, че го познавала от 1996 г. отдавна живеели
заедно.живеели заедно в жилището, което банката продала, от 2017 г. – 2018 г.
Ищецът редовно плащал вноските си към банката, нямали пропуснати вноски.
Работел и осигурявал средства за вноските и за издръжка на семейството.
След продажбата на жилището започнали семейните скандали. Ищецът
напуснал работа, започнал работа по обекти. Повишила се кръвната му захар
изведнъж, рязко отслабнал. Направили му изследвания, при които установили,
че кръвната му захар била 25. Преди това нямал такива проблеми. Това се
случило през 2018 г. – 2019 г. След продажбата на апартамента се разделили.
При нейната майка имало обекти за ремонт. Разговаряли ищецът да живее при
нейната майка, за да може да работи. Свидетелката живяла при дъщеря си, за
да й помага в отглеждането на детето й. Винаги бил глава на семейството.
Близо година били разделени. Преди продажбата на апартамента не са имали
раздели. Продажбата на жилището им се отразила много зле на ищеца.
Затворил се в себе си, променил се, не общувал с приятели и съседи.
Притеснявал се, че не е заедно със семейството си. Оплаквал се от високи нива
на кръвната захар. Живял на квартира през 2019 г. – 2020 г., при нейната
майка. Понастоящем свидетелката отново живеела заедно с ищеца. Сега бил
малко по – спокоен. Приемал лекарства, редовно ходел на прегледи.
Поставили му диагноза диабет. Всяка сутрин измервал кръвната си захар и
приемал лекарства. Преди продажбата на апартамента не е приемал никакви
лекарства.
От заключението на вещите лица д-р М. В. Б.-В. – ендокринолог и Е.
М. М. – клинична психология, социална психология, по изслушаната пред
СГС комплексна съдебнопсихологична и съдебномедицинска експертиза се
установява, че при ищеца е налице захарен диабет тип 2. Налице са данни за
трайно лош гликемичен контрол. На ищеца е поставена диагноза диабетна
полиневропатия, която представлява хронично усложнение на захарния
диабет. Това заболяване е хронично и се нуждае от непрекъсната медицински
грижи и мотивирано участие на добре обучен пациент, за да се превантират
острите усложнения и да се намали рискът от дългосрочни усложнения.
Негативните усложнения при захарен диабет тип 2 са – нарушено зрение,
бъбречни увреждания, заболявания на големите кръвоносни съдове,
невропатия, артериална хипертония, дислипидемия и затлъстяване.късните
усложнения на болестта могат да доведат до сериозни последици – слепота,
хронична бъбречна недостатъчност и необходимост от хемодиализа,
ампутация на крайници, съдови усложнения – ИБС, миокарден инфаркт,
мозъчно-съдова болест, инсулт. Захарният диабет е хронично заболяване,
което изисква големи разходи за системния му контрол, за съвременното му
лечение и за настъпилите късни усложнения. Стресът сам по себе си не
причинява диабет, но има редица доказателства, че може да има връзка
между стреса и риска от диабет тип 2. Редица изследователи смятат, че
8
високите нива на хормоните на стреса може да попречат на клетките,
произвеждащи инсулин в панкреаса, да работят правилно и да намалят
количеството инсулин, което произвеждат. Не са налице лабораторни методи,
които категорично да докажат точния механизъм, по който стресът повлиява
хода на заболяването. Липсва пълно възстановяване от захарен диабет.
Принудителното изпълнение върху имуществото и продажбата на
единственото жилище на ищеца се е отразило с клинични изяви в
здравословното му състояние – остра стресова реакция при разстройство в
адаптацията с усложнение в отключване на диабет тип 2 и усложнение –
диабетна полиневропатия, артериална хипертония във високи стойности.
Освен здравословното му състояние са били засегнати инеракциите и
качеството на семейния живот с близките и социалната реализация, както в
междуличностен, така и в работен план. Налице е промяна в писхологичния и
психосоматичния статус на ищеца при отстраняване от жилището му и при
започване на делото. Клинично изявените промени са били актуални в периода
след завеждане на делото и при напускането на жилището, като не са
дезактуализирани и към момента на проведеното от вещите лица изследвания.
В случая се касае за живот в страхове и несигурност. Ищецът е страдал от
негативни емоции, преминали в състояние на дистрес и отключили нозология.
Интензитета и продължителността са били на ниво отключване на болестен
процес. Към момента на изследването ищецът не е преодолял негативните
емоции, болестните симптоми са актуални, макар и компенсирани с
медикаментозна терапия, предписана от лекари -специалисти. Симптомите на
заболяванията са придобили хроничен ход и винаги при ескалация на
стресогенните изживявания ще ескалира и интензитета на същите. Към
момента в жилището, в което живее ищецът и семейството му, е в състояние
на недобри условия – ищецът не смее да ремонтира и подобрява жилищните
условия поради страховете, че то не е тяхно и могат да бъдат изгонени и от
него. Това води до нарушено качество на живот, до избягване на контакти и
гостувания на децата и внуците им, тъй като условията в ползваното
понастоящем жилище не са според вижданията на семейството за домашен
уют. Те не могат и не смеят да го нарекат свой дом.
Вещите лица са пояснили в открито съдебно заседание, че няма
методика, с която да се определи кога е настъпила болестта захарен диабет тип
2. По делото има данни, които категорично поставят тази диагноза и показват
лош контрол на кръвната захар, който е с давност повече от 3 месеца, предвид
данните за гликирания хемоглобин. Категорично ищецът е имал по – ниско
ниво през последните три месеца назад от изследването. Състоянието на
ищеца трябва да се лекува. Едно остро състояние може да доведе изведнъж
до влошаване и настъпване на подобен тип заболяване. Причината, която води
най-често до отклонението при диабет тип 2, е комплексна, а не единична. Не
би могло да се отговори, че конкретно събитие е довело до това състояние.
Към момента на изследването ищецът е с компенсирани симптоми, тъй като
има предписана медикаментозна терапия. Ищецът не успява да поддържа
кръвно – захарния профил в норма. Стойностите на артериалната хипертония
са се нормализирали. Ищецът приема медикаменти за кръвно-захарния
профил. Острата стресова реакция, настъпила при процесното събитие, след
това е преминала в едно разстройство в адаптацията, чийто симптоми са
компенсирани. Те са преминали в психосоматични, дали са психосоматичен
9
отговор в нарушението на хемодинамичните процеси – артериална
хипертония, кръвно-захарен профил, т. е. психичното разстройство е дало
соматичен отговор. Ищецът не е приемал медикаменти, свързани с
психичното нарушение. Медикаменти са приемани само за овладяване на
високото кръвно налягане и захарния диабет. Симптомите в
психоемоционалната сфера с времето са овладени. Към момента не е налице
необходимост от приемане на медикаменти за психоемоционалното му
състояние.
Във въззивното производство е представено решение №
266577/16.11.2021 г., постановено по гр. д. № 6966/2020 г. по описа на СГС, I
ГО, 26 състав, с което С. И. А. е осъден да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, на
основание чл.430 ТЗ вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД по договор за ипотечен
кредит от 21.03.2008 г. следните суми: 27 423, 87 лв. – главница, 3 901, 83 лв. –
договорна лихва за периода 01.08.2018 г. – 13.07.2020 г., 17, 97 лв. –
застраховка за обезпечението и 219, 39 лв. – такса управление, введно със
законната лихва върху всички присъдени суми, считано от 14.07.2020 г. до
оккончателното изплащане, както и 2 053, 02 лв. – разноски по делото.
С решение № 1594/22.12.2022 г., постановено по гр. д. № 1799/2022 г.
по описа на САС, ГО, 12 състав, горепосоченото решение е частично
отменено, като са отхвърлени предявените от „Банка ДСК“ ЕАД искове срещу
С. И. М., с правно основание чл.430 ТЗ и чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за
следните вземания, произтичащи от сключения между страните договор за
ипотечен кредит от 21.03.2008 г.: за главница над размера от 6 597, 62 лв. до
присъдения размер от 27 423, 87 лв.; за законна лихва върху главница в размер
на 27 423, 87 лв. за периода 14.07.2020 г. до 29.04.2022 г. включително; за
законна лихва върху главница над 6 597, 62 лв. за периода от 30.04.2022 г. до
окончателното плащане; за сумата от 3 901, 83 лв. – договорна лихва за
периода 01.08.2018 г. – 1.07.2020 г.; за сумата от 29, 24 лв. – наказателна лихва
за периода 30.08.2018 г. – 13.07.2020 г., за сумата от 17, 97 в. – застраховка за
обезпечението и за сумата от 219, 39 лв. – разноски за управление. Решението
е потвърдено в частта, с която е уважен предявеният иск за сумата от 6 597, 62
лв. - главница. Съдът е съобразил извършеното плащане на сумата от 29 598,
71 лв. – сумата, възстановена на банката, част от събраната в хода на
изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения в полза на
кредитополучателя обратен изпълнителен лист. Разликата над посочената
сума до пълния размер на събраната сума от 32 078, 08 лв. съставлява платени
от банката разноски във връзка с осъщественото принудително изпълнение в
производството по изп. д. № 672/2017 г. на ЧСИ Г. Д. и по изп. д. № 842/2020 г.
на ЧСИ М. П., поради което тези суми не са отнесени за погасяване на
задължението на кредитополучателя.
С определение № 393/20.02.2024 г., постановено по т. д. № 818/2023 .
по описа на ВКС, ТК, II ТО, по реда на чл.288 ГПК, горепосоченото решение
на САС не е допуснато до касация.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е подаденa в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от
легитимиранa страна, като същата е процесуално допустимa. Разгледана по
същество, въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по
10
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо.
Ищецът се стреми да ангажира деликатната отговорност на ответника
за причинените му имуществени и неимуществени вреди от проведената
публична продан на единственото му жилище при отречено право на банката –
кредитор на предварително изпълнение на вземанията й, за които се е
снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Съгласно нормата на чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице
някаква работа отговаря за вредите, причинени от него, при или по повод
изпълнението на работата. Характерът на отговорността по чл.49 ЗЗД,
включително и на юридическите лица, като възложител, за непозволено
увреждане, е разяснен с формираната задължителната съдебна практика,
обективирана в ППВС № 7 от 29.X..1958 г., ППВС № 7 от 1959 г., ТР № 88 от
12.09.1962 г., ОСГК на ВС. Съгласно ППВС № 9 от 28.12.1966 г.
отговорността по чл. 49 ЗЗД е за вреди, причинени виновно от лицата, на
които е възложено извършването на работата. Вината се изразява в
умишленото или по непредпазливост причиняване на вредата. В някои случаи
се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в
други случаи до невземане на необходимите мерки, за предотвратяване на
увреждането. Затова обстоятелството, че причинителят на увреждането не е
спазил дадените му указания или надлежните правила за извършване на
възложената работа, а се е отклонил от тях, само по себе си не е основание за
отпадане отговорността по чл.49 ЗЗД. Вредите се считат причинени при
изпълнение на възложената работа не само когато са резултат на действие, но
и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена
работа. За възложителите бездействието е основание за отговорност за
увреждане, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които
произтичат от закона, от техническите и други правила, и от характера на
възложената работа. С ППВС 7 от 29.10.1958 г. и ППВС № 7 от 1959, т.6 е
разяснено, че отговорността по чл.49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни
действия; тя има обезпечително-гаранционна функция. Тази отговорност не
произтича от вината на лицето, което е възложило работата, и затова няма
място за възражение, че то е невиновно, и за доказване на неговата
невиновност. Лицето, което е възложило работата, може да се освободи от
тази отговорност, ако се установи, че лицето, на което е възложена работата,
не е причинило никаква вреда, ако неговите действия не са виновни и
противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на
възложената му работа. Възложителите на работата, във връзка с която са
причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора
на лицето, и да се позовават на други лични основания за освобождаването им
от отговорност.
Жалбоподателят поддържа, че по делото не е доказано виновно и
противоправно действие на служители на банката, не е доказана злоупотреба с
право по чл.3 ГПК, поради което не са налице предпоставките за ангажиране
на деликтната й отговорност.
Във връзка с отговорността на кредитора при издадена заповед за
незабавно изпълнение и съдебно отричане на вземането, за което е издадена
11
заповедта и изпълнителния лист, е постановено решение № 105 от 30.09.2021
г. по гр. д. № 2610/2020 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, което е съобразено от решаващия
съд при постановяване на обжалваното съдебно решение. С него е разяснено,
че ако правото на кредитора бъде отречено от съда, предварителното му
изпълнение е правонарушение. Доверието на закона към твърденията на
едната страна - кредитор, която страна в хипотезите на чл.417, т.2 ГПК също
така е и икономически по - силната, не води до освобождаване от отговорност
за причинените вреди от правонарушението: принудително изпълнение бива
реализирано без да са налице материалноправните предпоставки (изълняемо
право). Кредиторът, прибегнал до основание по чл.417, т.2 ГПК, е бил
недобросъвестен, като не е спазил императивна материалноправна норма в
отношенията си с насрещната страна, приложил е неравноправна клауза
спрямо потребител или нелоялна търговска практика, или по друг начин е
нарушил принципното изискване на чл.3 ГПК, за да изпълни принудително
едно несъществуващо право. Правонарушението влече отговорност за вреди, а
решението на съда по чл.422, ал.1 ГПК го установява като съставомерен
признак в случаите на вече проведено съдебно изпълнение върху
имуществото на длъжника, като елемент от състава на отговорността,
извеждана от принципа да не се вреди другиму. Кредитор, прибегнал до
основанията по чл.417 ГПК, носи риска от незаконосъобразно принудително
изпълнение, не е освободен от имуществена отговорност за вреди, като при
заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК може да бъде освободен от нейните
последици само при изключващи вината обстоятелства.
В разглеждания случай с влязло в сила съдебно решение е отречено
съществуването на вземането на банката, за което е постановена заповед за
незабавно изпълнение по чл.417, т.2 ГПК, като е констатирана липсата на
предсрочна изискуемост на дълга, както и прилагането на неравноправна
клауза от страна на банката, съдържаща се в сключения между страните
договор за ипотечен кредит от 21.03.2008 г. Тъй като банката – кредитор, в
полза на която е постановена заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.2
ГПК и е издаден изпълнителен лист, е приложила неравноправна клауза
спрямо ищеца – потребител, се налага изводът, че същата е действала
недобросъвестно. По този начин банката е нарушила принципното изискване
на чл.3 ГПК да упражнява предоставените й процесуални права
добросъвестно и съобразно добрите нрави, като посредством инициираното
заповедно производство, а в последствие и изпълнително производство, е
изпълнила принудително едно несъществуващо в нейна полза право.
Постановеното съдебно решение по предявения от банката иск с правно
основание чл.430 ТЗ няма отношение към правомерността на действията на
банката – кредитор, тъй като принудителното изпълнение не е осъществено
въз основа на това влязло в сила съдебно решение, а въз основа на
постановената заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.2 ГПК, а правото
на банката на принудително изпълнение по нея е отречено с влязлото в сила
съдебно решение. Осъдителното решение има значение за обема на
подлежащите на обезвреда имуществени вреди, но не и за наличието на
основание за ангажиране отговорността на банката. Съдебната практика, на
която се позовава жалбоподателя във въззивната жалба, е формирана при
различни факти от заявените по настоящото дело, поради което нямат
значение за него и не следва да се обсъжда.
12
По изложените съображения въззивният съд счита, че са налице
предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на банката, в
каквато насока са и изводите на решаващия съд.
Във въззивната жалба не са изложени оплаквания във връзка с размера
на имуществените и неимуществени вреди, претърпени от ищеца, за които е
присъдено обезщетение с обжалваното решение. С оглед на това и на
основание чл.269 ГПК тези въпроси стоят извън пределите на въззивния
контрол, поради което не следва да се обсъждат по същество. В полза на
ищеца е присъдено обезщетение в размер на възложените в негова тежест
разноски за принудителното изпълнение за събиране на вземане, което е
съдебно отречено с влязло в сила съдебно решение, както и за претърпените
от него неимуществени вреди във връзка с продажбата на единственото му
жилище в същото изпълнително производство. Решаващият съд е отчел
ангажираните по делото доказателства относно негативното отражение на
това обстоятелство върху емоциите на ищеца, възникналата остра стресова
реакция при разстройство в адаптацията му, соматичното проявление на това
състояние, нарушеното качество на живот.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в
обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските по производство:
Тъй като ответникът по жалбата не претендира сторените във
въззивното производство разноски, такива не следва да му се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261112/30.08.2023 г., постановено по
гр. д. № 8975/2020 г. по описа на СГС, I ГО, 29 състав, В ОБЖАЛВАНАТА
ЧАСТ.
Решението е влязло в сила в частта, с която е отхвърлен предявеният
иск, като необжалвано.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13