№ 833
гр. Варна, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря М. Н. Маринова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20223110107911 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца „Е.Ф.К."ЕООД,
ЕИК *****, срещу ответника С. К. Т. ЕГН ********** , съединени в условията на
първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове
с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД вр. чл. 99
ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ
ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА следните суми, а именно : -сумата от 14.60 лева, представляваща
главница за незаплатени телекомуникационни услуги по фактура №*****/08.04.2019г,. за
отчетен период от 08.04.2019г. до 07.05.2019г. по Допълнително споразумение към Договор
за електронни съобщителни услуги от 31.10.2017г. за услуга с абонаментен план „*****", в
който план са включени интернет услуги; -сумата от 21.80 лева, представляваща главница
за незаплатени телекомуникационни услуги по фактура *****/08.05.2019г., за отчетен
период от 08.05.2019г. до 07.06.2019г. по Допълнително споразумение към Договор за
електронни съобщителни услуги от 31.10.2017г. за услуга с абонаментен план „*****", в
който план са включени интернет услуги; - сумата от 21.80 лева, представляваща главница
за незаплатени телекомуникационни услуги по фактура № *****/08.06.2019г., за отчетен
период от 08.06.2019г. до 07.07.2019г. по Допълнително споразумение към Договор за
електронни съобщителни услуги от 31.10.2017 г. за услуга с абонаментен план „*****", в
който план са включени интернет услуги; -ведно със законната лихва върху главниците ,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 29.03.2022г. до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № ***/30.03.2022г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по ч.гр.д.№ ***/2022г. на ВРС, 33-ти
1
състав.
Претендират се от ищцовата страна и направените по делото съдебно-деловодни разноски в
размер на 325 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ЧГД №***/2022г. по описа на ВРС.
Претендира се за осъждане на ответника да заплати направените по исковото производство
съдебно-деловодни разноски.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на
установителните искови претенции, навеждайки следните фактически твърдения:
Твърди се в исковата молба, че на 31.10.2017г., между „***" ЕАД и С. К. Т., е сключено
Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги за услуга с
абонаментен план „*****", в който план са включени интернет услуги. Срокът на Договора
е 24 месеца, като същият влиза в сила в деня на подписването му. На 08.04.2019г., е
издадена фактура № ***** за отчетен период 08.04.2019 до 07.05.2019г. Представената
фактура №*****/08.04.2019г. включва стойността на ползваните интернет услуги в размер
на 14,60 лв. с ДДС, която до настоящия момент не е заплатена. На 08.05.2019г., е издадена
фактура № ***** за отчетен период 08.05.2019 до 07.06.2019г. Представената фактура
№*****/08.05.2019г., включва стойността на ползваните интернет услуги в размер на 21,80
лв. с ДДС, която до настоящия момент не е заплатена. На 08.06.2019г., е издадена фактура
№ ***** за отчетен период 08.06.2019 до 07.07.2019г. Представената фактура
№*****/08.06.2019г. включва стойността на ползваните интернет услуги в размер на 21,80
лв. с ДДС, която до настоящия момент не е заплатена. На 16.10.2018г., „Б.Т.К."ЕАД сключва
рамков договор за прехвърляне на вземания със „СГ Г." ООД. В чл.2 Б от Договора за цесия,
се сочи, че е уредено, че същият включва вземания, които цедентът периодично прехвърля
на цесионера в рамките на 24-месечен срок след сключването на Договора. Процесиите
фактури попадат в обхвата на рамковия договор за прехвърляне на вземане от 16.10.2018г.
между „***" ЕАД, като цедент и „СГ Г." ООД, като цесионер, а името на длъжника и
размера на изкупеното вземане на длъжника е описано в представеното по делото
Извлечение от Приложение №1 към горепосочения Договор за цесия. „СГ Г." ООД, в
качеството си на пълномощник на „Б.Т.К." ЕАД, се сочи, че е изпратило уведомление до С.
К. Т., на основание чл.99, ал.З от Закона за задълженията и договорите. На 28.01.2022г., „СГ
Г." ООД прехвърля всички свои вземания, придобити по горепосочения Договор на
„Е.Ф.К." ЕООД. „СГ Г." ООД, в качеството си на цедент по Договора за прехвърляне на
вземания, сключен на 28.01.2022 г., е изпратило уведомление по пощата до С. К. Т., на
основание чл. 99 ал. 3 от Закона за задълженията и договорите.
С оглед на изложеното, се моли за постановяване на положително решение по предявената
искова претенция.
Ответната страна С. К. Т. ЕГН **********, в срока по чл. 131 от ГПК , е депозирала
отговор на исковата молба, в който изразява становище, че действително има договорни
отношения с „Б.Т.К." ЕАД, с предмет доставка на телекомуникационни услуги/Интернет, но
видно от приложеното допълнително споразумение от 31.10.2017 п, то е с продължителност
2
от 12 месеца, считано от датата на сключването. След датата на изтичане на споразумението,
се сочи, че доставки от „Б.Т.К." ЕАД към ответника, не са извършвани, следователно не са и
използвани. На второ място, счита се, че двата договора за прехвърляне на вземания са
недействителни спрямо ответника, поради пороци в предмета на договора, и по-специално
неиндивидуализирано бъдещо вземане по първият договор. Приложеното споразумение
сключено на 31.10.2017г. между „Б.Т.К." ЕАД и ответника се сочи, че касае 12 месечен
период за доставка на Интернет. Извън този период доставки на Интернет, според ответника
той не е получавал и не е използвал. Считат се от ответника за недействителни спрямо него,
приложените от ищеца, като доказателства, месечна сметка №*****, с дата на издаване
08.04.2019 г., за отчетен период 08.04.2019г. - 07.05.2019г., на стойност 14,60 лв., месечна
сметка №***** с дата на издаване 08.05.2019 г., за отчетен период 08.05.2019г. - 07.06.2019
г. на стойност 21,80 лв., и месечна сметка №*****, с дата на издаване 08.06.2019г., за
отчетен период 08.06.2019г. - 07.07.2019г. на стойност 21,80лв., тъй като са издадени в
период, в които услуга не е доставяна, и в период, в който не е бил в договорни отношения с
дружеството доставчик. Счита, че приложените 3 бр. описани по-горе месечни сметки,
представляват частни удостоверителни документи, които не притежават обвързваща съда
материална доказателствена сила, издавани са за период, в които ответника не е бил в
отношения с „Б.Т.К." ЕАД и са антидатирани, без достоверна дата. На второ място,
месечните сметки са издавани по клиентски номер *****, които видно се различава от този
вписан в допълнителното споразумение, а именно клиентски номер *****. Ответника счита,
че би следвало да има някаква тъждественост или връзка между двата клиентски номера и
допълнителното споразумение. Сочи, че Допълнителното споразумение е сключено като
анекс към договор № *****-*****., но такъв не е прилаган. По отношение на извършените
цесии, счита че извършените цесии, от дата 16.10.2018г. и от дата 28.01.2022г. са абсолютно
недействителни спрямо него, поради следните съображения. Първата цесия е извършена на
16.10.2018г. между „Б.Т.К." ЕАД и „СГ Г." ЕООД, като ищецът твърди че в предметът на
възмездното прехвърляне включва и въпросните 3 броя месечни сметки, а именно месечна
сметка № *****, с дата на издаване 08.04.2019г., месечна сметка №*****, с дата на издаване
08.05.2019г. и месечна сметка №*****, с дата на издаване 08.06.2019г. Първият договор е
сключен на 16.10.2018г, между „Б.Т.К." ЕАД и „СГ Г." ЕООД, с предмет съгласно т. 2 -
вземания произтичащи от договорите описани в приложение. Настоява, че видно в
приложеното извлечение от Приложение 1, са вписани месечни сметки от 2019 г, които няма
как да са съществували към датата на сключване на първата цесия от 16.10.2018 г.,
съответно такова приложение не е съществувало. Договорът за цесията, според ответника
предполага прехвърленото вземане да е съществуващо и индивидуализирано, като условие
за нейната действителност по отношение на вземането. Счита, че договорът за цесия, винаги
предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание, а не
неиндивидуализирано и бъдещо вземане /в този смисъл цитира Решение №196/22.11.2018
по дело №3871/2017 на ВКС, ГК, IV г.о. и Решение № 32 от 9.09.2010 г. на ВКС -ТК. Към
датата на сключване на договора за цесия 16.10.2018г., между Б.Т.К." ЕАД и „СГ Г." ЕООД,
вземания по отношение на ответника се сочи, че не са съществували. Счита се, че не е
3
действително да се прехвърлят вземания, които не са съществували към датата на сключване
на договора за цесия. Неопределяемостта на прехвърлените бъдещи вземания води до
недействителност на цесията, поради недействителност на продажбата, на основание на
която тя е извършена и такъв договор за цесия би следвало да се тълкува като нищожен,
поради липса на предмет - 4 чл. 26, ал. 2 ЗЗД /в този смисъл цитира Решение № 32 от
9.09.2010 г. на ВКС - ТК/. Счита, че извършената последваща цесия от 28.01.2022г., е въз
основа на недействителена предхождаща я цесия, и тя също би следвало да се тълкува като
недействителна по отношение на предмета спрямо него, като ответна страна. Оспорва
приложените от ищеца 3броя месечни сметки, а именно месечна сметка №*****, с дата на
издаване 08.04.2019г., за отчетен период 08.04.2019 г. - 07.05.2019 г. на стойност 14,60 лв.,
месечна сметка №*****, с дата на издаване 08.05.2019г. за отчетен период 08.05.2019г. -
07.06.2019г. на стойност 21,80 лв., и месечна сметка №*****, с дата на издаване
08.06.2019г., за отчетен период 08.06.2019г. - 07.07.2019г. на стойност 21,80 лв. Същите
сочи, че представляват издадени от ищеца частни документи в негова полза, издавани за
период в които услуга не е доставяна, не притежават достоверна дата и са издавани на
различен клиентски номер, а не този вписан в допълнителното споразумение. Оспорва
действителността на приложеният договор за цесия сключен на 16.10.2018г. между „Б.Т.К."
ЕАД и „СГ Г." ЕООД, по отношение на предмета на договора. Счита, че предмета на
договора е нищожен спрямо него, тъй като такова вземане на е съществувало нито
индивидуализирано и не може да бъде обект на прехвърляне поради съображенията описани
по-горе. Оспорва и последващия договор за цесия сключен на 28.01.2022г. между „СГ Г."
ЕООД и „Е.Ф.К." ЕООД. Договорът е сключен въз основа на недействителна предхождаща
го цесия.
Предвид изложеното по-горе, ответника настоява за отхвърляне на иска и присъждане на
разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и
по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Представени по делото с исковата молба са: Допълнително споразумение към Договор за
електронни съобщителни услуги от 31.10.2017г.; Фактура №*****/08.04.2019г.; Фактура
№*****/08.05.2019г; Фактура №*****/08.06.2019г.; Договор за прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.10.2018 г., сключен между „***" ЕАД и „СГ Г."ООД; Потвърждение на осн. чл.
99 ал. 3 от ЗЗД, Извлечение от Приложение №1 към Договор за прехвърляне на вземане от
16.10.2018 г., Пълномощно от „***" ЕАД към „СГ Г."ООД; Уведомление за цесия по чл. 99
ал. 3 ЗЗД, Договор за прехвърляне на вземане от 28.01.2022 г., сключен между „СГ Г."ООД
и „Е.Ф.К. "ЕООД, ведно с Приложение № 1 неразделна част от Договор за прехвърляне на
вземания от 28.01.2022г.
За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.79 ЗЗД, по реда на
чл.422 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В
разглеждания случай, същият е длъжен да установи при условията на пълно и главно
доказване, че с ответника се намират във валидно облигационно отношение, по силата на
4
сключен между тях договор за доставка на телекомуникационни услуги, обстоятелството, че
се явява изправна страна по договорите, т.е. е изпълнил задължението си да предостави
същите на ответника. При установяване на посочените обстоятелства, ответникът носи
тежестта да докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на
задължението си за погасяване на задължението си, съответно всички правопогасяващи или
правонамаляващи обстоятелства. В тежест на ищеца е да установи, че процесното вземане е
придобито от него по силата на договор за цесия, съответно че цесията е съобщена на
ответника.
От съвкупния анализ на събраните в хода на съдебното производство писмени
доказателства съдът приема, че ответникът има качество на потребител на
телекомуникационни услуги, което му качество се поражда от валидно възникналото
облигационно правоотношение, което е оформено в Допълнително споразумение към
Договор за електронни съобщителни услуги от 31.10.2017г. По силата на процесния договор
„Б.Т.К." ЕАД, в качеството й на операторът е предоставила достъп на абоната до мобилната
си мрежа, при абонаментен план с уговорена месечна такса в размер на 23,80 лева, за срок от
24 месеца. Посоченият договор е представен от ищеца, договорът носи подпис на ответника,
поради което волеизявлението, с което последния е приел условията на договора за мобилни
услуги следва да се счита за валидно. Така сключеният договор за ответника поражда
задължения, съобразно които то следва да заплаща дължимата месечна абонамента такса за
предоставения му достъп до мобилната мрежа на оператора, така и стойността на услугите,
които е изразходвал. В изпълнение на договореното между страните, операторът
ежемесечно е осъществявал отчитане на предоставените и използвани от ответника услуги,
за което обстоятелство е издавал и съответната данъчна фактура, която е адресирана на
адреса за контакт, който е посочен от абоната при сключване на договора.
Съдът приема, че ответникът е неизправна страна, като в рамките на уговорения в
съответния договор срок не е осъществявал заплащане на дължимите месечни абонаментни
такси, съответно размера на изразходваните от него услуги. Операторът е изправна страна,
като е предоставил съобразно уговореното достъп до телекомуникационната си мрежа на
ответника в качеството му на абонат, като по делото не са налице данни за релевирани от
страна на абоната искания до оператора да временно прекъсване достъпа до мобилната
мрежа или други форсмажорни обстоятелства, които да водят до невъзможността на
ответника да използва услугите, които са остойностени в съответната фактура. Не се
установява и оспорване размера на фактурираните телекомуникационни услуги, който
операторът ежемесечно е определял чрез съставянето на съответната месечна фактура. При
тези съображения съдът намира, че операторът е изправна страна, като за процесния период
от време е предоставил достъп до мобилната си мрежа, предоставел е мобилни услуги по
вид и в количество посочено в съответната месечна фактура, а абонатът -ответник в
производството по делото не е осъществил задължението си да заплати същите.
От представените по делото доказателства съдът приема, че кредиторът „***" ЕАД се е
разпоредил с договор за цесия от 16.10.2018г. с вземането си срещу ответника, което
5
вземане произтича от договор за телекомуникационни услуги от 31.10.2017г. в полза на
„С.Г.Г." ООД. От представеното по делото уведомление по чл. 99, ал.3, с което „***" ЕАД,
чрез пълномощникът си „С.Г.Г." ООД уведомява ответника във връзка с договора за цесия
от 16.10.2018г., съдът приема, че вземането срещу ответника е придобито от цесионера
„С.Г.Г." ООД. Макар и да няма данни за връчване на уведомлението на ответника, същото
индивидуализира в достатъчна степен задължението на последната по вид и размер, за да
бъде направен непротиворечив извод, че това вземане срещу ответника е предмет на
договора за цесия от 16.10.2018г.
Впоследствие след придобИ.е на вземането „С.Г.Г." ЕООД по силата на договор за цесия от
28.01.20122г. прехвърля това свое вземане на настоящия ищец. По делото е представено
Приложение №1 от 28.01.2022г., с което се индивидуализира вземането, което е предмет на
договора. От същото непротиворечиво се установява, че длъжник е ответникът, а вземането
възлиза на 58,20 лева.
По изложените съображения, съдът достига до извода, че в полза на „***" ЕАД, е
възникнало вземане срещу ответника в размер на процесната сума, за процесния период под
формата на незаплатена стойност на използвани от него телекомуникационни услуги, с
което вземане кредитора валидно се е разпоредил с договор за цесия от 16.10.2018г., след
което вземането е придобито от „С.Г.Г." ООД, което от своя страна по силата на договор за
цесия от 28.01.2022г. е прехвърлило вземането на ищцовото дружество.
Разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД задължава предишния кредитор да осъществи уведомяване
на длъжника за осъщественото прехвърляне на задължението в полза на новия кредитор,
като това уведомление няма действие по отношение редовността на цесията, а има за цел да
сведе до знанието на длъжника на кого следва да продължи за заплаща задължението си.
Съдебната практика е константна при разбирането си около това, че новия кредитор може да
осъществи тази дейност по уведомяване на длъжника, стига да бъде надлежно упълномощен
от стария кредитор. Именно в такава насока са и ангажираните по делото писмени
доказателства, от които се установява, че „***" ЕАД е упълномощила „С.Г.Г." ООД да
уведоми длъжниците във връзка с първата осъществена цесия. По делото се ангажират и
нарочни писмени доказателства, с които ответникът бива уведомен и за втората цесия от
„С.Г.Г." ООД.
При така изложените съображения съдът намира, че процедурата по чл.99, ал.3 ЗЗД, е
надлежно осъществена.
Събраните в хода на съдебното производство доказателства обосновават извода за
основателност на претенцията, при което същата следва да бъде уважена, като бъде прието,
че ответникът дължи следните суми, а именно : -сумата от 14.60 лева, представляваща
главница за незаплатени телекомуникационни услуги по фактура №*****/08.04.2019г,. за
отчетен период от 08.04.2019г. до 07.05.2019г. по Допълнително споразумение към Договор
за електронни съобщителни услуги от 31.10.2017г. за услуга с абонаментен план „*****", в
който план са включени интернет услуги; -сумата от 21.80 лева, представляваща главница
за незаплатени телекомуникационни услуги по фактура *****/08.05.2019г., за отчетен
6
период от 08.05.2019г. до 07.06.2019г. по Допълнително споразумение към Договор за
електронни съобщителни услуги от 31.10.2017г. за услуга с абонаментен план „*****", в
който план са включени интернет услуги; - сумата от 21.80 лева, представляваща главница
за незаплатени телекомуникационни услуги по фактура № *****/08.06.2019г., за отчетен
период от 08.06.2019г. до 07.07.2019г. по Допълнително споразумение към Договор за
електронни съобщителни услуги от 31.10.2017 г. за услуга с абонаментен план „*****", в
който план са включени интернет услуги; -ведно със законната лихва върху главниците ,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 29.03.2022г. до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № ***/30.03.2022г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по ч.гр.д.№ ***/2022г. на ВРС, 33-ти
състав.
По отношение на разноските:
За заповедното производство в полза на ищеца се дължат разноски в размер на 325 лева, от
които 25 лева държавна такса и 300 лева възнаграждение за процесуално представителство.
За исковото производство се дължат също 325 лева, от които 25 лева доплатена по делото
държавна такса и 300 лева възнаграждение за процесуално представителство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.79,
ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, в отношенията между страните, че С. К. Т. ЕГН
**********, с адрес: гр.Варна, *****, ДЪЛЖИ на „Е.Ф.К." ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, *****, следните суми, а именно : -сумата от
14.60 лева, представляваща главница за незаплатени телекомуникационни услуги по
фактура №*****/08.04.2019г,. за отчетен период от 08.04.2019г. до 07.05.2019г. по
Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от
31.10.2017г. за услуга с абонаментен план „*****", в който план са включени интернет
услуги; -сумата от 21.80 лева, представляваща главница за незаплатени
телекомуникационни услуги по фактура *****/08.05.2019г., за отчетен период от
08.05.2019г. до 07.06.2019г. по Допълнително споразумение към Договор за електронни
съобщителни услуги от 31.10.2017г. за услуга с абонаментен план „*****", в който план са
включени интернет услуги; -сумата от 21.80 лева, представляваща главница за незаплатени
телекомуникационни услуги по фактура № *****/08.06.2019г., за отчетен период от
08.06.2019г. до 07.07.2019г. по Допълнително споразумение към Договор за електронни
съобщителни услуги от 31.10.2017 г. за услуга с абонаментен план „*****", в който план са
включени интернет услуги; -ведно със законната лихва върху главниците , считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 29.03.2022г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед № ***/30.03.2022г. за изпълнение на
7
парично задължение по чл.410 ГПК, по ч.гр.д.№ ***/2022г. на ВРС, 33-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, С. К. Т. ЕГН ********** , с адрес:
гр.Варна, *****, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА „Е.Ф.К." ЕООД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление гр. Варна, *****, сумата от 325 (триста двадесет и пет) лева, от
които 25 лева държавна такса и 300 лева възнаграждение за процесуално представителство в
заповедното производство, както И сумата от 325 (триста двадесет и пет) лева, от които
25 лева доплатена по делото държавна такса и 300 лева възнаграждение за процесуално
представителство в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС, в двуседмичен срок от връчване на
съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8