№ 2106
гр. София, 14.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно
наказателно дело № 20221110208780 по описа за 2022 година
след като се запозна с материалите по посоченото н.а.х.д. №8780/2022 г., по
описа на СРС-НК-20 с-в, намери за установено следното:
Производството е образувано в СРС на 13.07.2022 г. по жалба от
01.07.2022 г. от АНТ. П. АНГ. ЕГН **********, чрез СО до СРС, срещу
Наказателно постановление /НП/ №301653/2016 г., издадено на 21.12.2016 г.
от зам. кмет на СО, против АНТ. П. АНГ. ЕГН **********, с посочено като
извършено на 07.12.2016 г. нарушение на чл.18,т.1,букви „а“,“б“,“в“ и
чл.35,ал.1, вр.чл.34,ал.3 от Наредбата за реда и условия за пътуване с
обществения градски транспорт на територията на Столична община
/НРУПОГТТСО/, за което и на основание чл.53 и чл.13,б.”б” от ЗАНН и
чл.35,ал.7,т.1 от НРУПОГТТСО е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лв.
От материалите по делото се установява, че на НП са поставени печат за
„връчено“, с ръкописно изписана дата „17.07.2017 г.“ и печат „за влязло в
сила“, с ръкописно изписана дата „27.07.2017 г.“, като само за правна
конкретност следва да бъде отбелязано, че при връчване през 2017 г. на НП на
17.07.2017. и 7-дневен срок на обжалване, то НП следва да влезе в сила на
25.07.2017 г. В изпратените от административнонаказващия орган копия на
материали по преписката липсват доказателства за връчване на НП на АНТ.
П. АНГ. или за произтичаща от нея причина, довела до невъзможност да й
бъде връчено лично НП, както и за положени усилия от страна на
1
административнонаказващия орган за това. Следва да бъде отбелязано, че във
всички материали адресът на АНТ. П. АНГ. е един и същ, какъвто тя е
посочила и в жалбата срещу НП. Приложено е известие за доставяне, в което
не личи никакво отразяване относно връчване/невръчване, а в наличното
копие за обратно връщане на пощенска пратка, с печат от 07.04.2017 г., не
личи никакво отбелязване за която и да е от посочените хипотези
„непознат/отказана/преместен/непотърсена/адресът недостатъчен“.
В жалбата срещу НП е заявено, че НП е получено на 28.06.2022 г.,
когато същото е било реално връчено на А. по месторабота, от ЧСИ Ангел
Петров рег. №849, заедно със запорно съобщение по изп. дело
№20208490404085 /приложено към жалбата, както и покана за доброволно
изпълнение по изпълнителното дело, и двете от 28.06.2022 г. – т.е. изпратени
5 години и половина след издаване на НП, и повече от този срок от
посочената дата на извършване на описаното нарушение, а също и повече от
една година и половина след образуване на изпълнителното дело/.
Отчитайки всичко посочено до тук, съдът намира, че поради липса на
доказателства в изпратените от административнонаказващия орган материали
АНТ. П. АНГ. да е узнала за НП преди 28.06.2022 г., както и НП
законосъобразно да й е било връчено по нормативно регламентиран ред преди
тази дата, включително и на 17.07.2017 г., НП не е влязло в сила до датата на
обжалването му 01.07.2022 г., в т.ч. и на 27.07.2017 г., и доколкото тя е
подадена в законовоопределения срок за обжалване и от легитимирано лице,
при спазване на предената процедура за това, жалбата е процесуално
допустима и е срещу подлежащ на обжалване акт - невлязло с сила НП. В
жалбата е направено искане за отмяна на НП, „поради изтичане на
относителната и абсолютна давност“.
Според настоящия съдебен жалбата е и основателна, предвид следните
съображения:
Разпоредбата на чл.82,ал.1 от ЗАНН сочи, че административното
наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното
наказание е глоба. В ал.2 на същия член е написано, че давността започва да
тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва
с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за
2
изпълнение на наказанието. Съгласно ал.3 на чл.82 от ЗАНН, независимо от
спиране или прекъсване на давността административното наказание не се
изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал.1.,
т.е. абсолютният давностен срок е 3 години. Твърди се, че нарушението е
извършено на 07.12.2016 г. Само за подробност следва да се посочи, че
според административнонаказващия орган НП е влязло в сила на 27.07.2017
г., а възлагателното писмо от СО на ЧСИ е изпратено 3 години и 3 месеца
след това.
Сроковете по чл.82 от ЗАНН обаче са за изпълнение на влезлите в сила
наказателни постановления, а не и за преследване за извършено
административно нарушение, а предвид отразеното по-горе, обжалваното НП
не е влязло в сила, както беше посочено вече.
По силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, приложение
следва да намерят разпоредбите на Глава девета от НК „Погасяване на
наказателното преследване и на наложеното наказание”. Съгласно
разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по въпросите на вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на
Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. ЗАНН
не урежда изрично института на абсолютната давност за наказателно
преследване. Изтичането на давността има за последица изключване на
отговорността (наказателното преследване изобщо), поради което правилото
на чл.11 от ЗАНН е приложимо и за неуредените относно давността въпроси
се прилагат разпоредбите на НК.
Съгласно чл.84 от ЗАНН: „Доколкото в този закон няма особени
правила за…изчисляване на срокове,…се прилагат разпоредбите на НПК”.
Тази препращаща норма определя, че начинът, по който следва да се изчисли
срокът, е визиран в чл.183 от НПК.
Давностните срокове за преследване започват да текат от момента на
довършване на нарушението – чл.80,ал.3 НК, като съгласно разпоредбата на
чл.81,ал.3 НК, независимо от спирането или прекъсването на давността,
наказателното преследване се изключва ако е изтекъл срок, който надвишава
с една втора срока по чл.80, който за глобите, съгласно т.5 /на чл.80,ал.1 от
НК/ е три години, т.е. абсолютният давностен срок за глобите по наказателни
3
постановления е четири години и половина. В случая давността е започнала
да тече на 07.12.2016 г. – от момента, когато се твърди, че е извършено
деянието/нарушението и е изтекла на 07.06.2021 г.
Т.е. в конкретния случай е налице предвиденото в закона основание за
прекратяване на административно-наказателното производство, поради това,
че е изтекла предвидената в закона давност /абсолютна давност/ за
посоченото административно нарушение, за което е написано в НП, че е
извършено на 07.12.2016 г., тъй като от тази дата са изтекли повече от четири
години и половина към настоящия момент. Изтичането на този срок води до
погасяване на възможността за продължаване на административно-
наказателното производство на основание настъпила абсолютна давност.
Макар и давността като обстоятелство, изключващо отговорността, да
не е изрично предвидена в ЗАНН, по аналогия се прилагат разпоредбите на
чл. 79 и сл. НК. Този извод следва от логическото тълкуване на чл. 11 ЗАНН,
съгласно който, както беше посочено вече, за неуредените в закона случаи
относно вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността и
пр., се прилага Наказателният кодекс. Допълнителен аргумент в подкрепа на
становището, че наказателноправният институт на давността е приложим и в
административно-наказателното производство, е фактът, че извършителят на
нарушение (деяние със сравнително ниска степен на обществена опасност) не
следва да бъде поставян в по-неблагоприятно положение от извършителя на
престъпление, чието преследване е ограничено в определени от законодателя
времеви рамки.
Настоящият съдебен състав отново посочва, с оглед коментираното
по-горе, че обжалваното НП не е влязло в сила. Вярно е, че в случая има
образувано изпълнително производство за наложеното с това НП
административно наказание „глоба“, но нормата на чл.82,ал.4 от ЗАНН
регламентира „Разпоредбата на предходната алинея /т.е. на ал.3, която гласи
„Независимо от спирането или прекъсването на давността,
административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока по ал. 1“, който в случая е 2+1 = общо на 3
години/ не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в
срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство“ /т.е. такова следва да
е образувано в 2-годишен срок/, но в случая то е образувано след повече от 3
4
години. За обстоятелствена подробност може да се отбележи чл.171,ал.1 от
ДОПК - „Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през
която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е
предвиден по-кратък срок“.
Имайки предвид всичко изложено до тук, съдът намира, че са налице
предпоставките за прекратяване на административно-наказателното
производство по отношение на АНТ. П. АНГ. ЕГН **********, във връзка с
Наказателно постановление №301653/2016 г., издадено на 21.12.2016 г. от
зам. кмет на СО.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №301653/2016 г., издадено на
21.12.2016 г. от зам. кмет на СО /с посочено в него нарушение, извършено на
07.12.2016 г. в гр.София/.
ПРЕКРАТЯВА производството по НАХД №8780/2022 г. по описа СРС-
НО-20 състав.
Определението подлежи на обжалване пред Административен съд –
София, с частна жалба в седемдневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от определението да се изпрати на страните: АНТ. П. АНГ. и на
Столична община /на вниманието на зам. кмета/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5