Р Е Ш Е Н И Е № 68
Гр. Разград, 20 май 2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на единадесети май две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА- СТОЕВА
при секретаря Ралица
Вълчева и в присъствието на прокурора ……..
разгледа докладваното от съдията дело № 30 по описа за 2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1 и сл. от ЗУТ.
Образувано е по жалба на В. П. И. от гр.Р. против Заповед №16/ 11.01.2021г. на Кмета на
Община Разград, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е разпоредено да премахне извършения от нея незаконен строеж- реконструкция на
съществуваща сграда, находяща с в гр.Р., бул. *** № **.
В жалбата и по същество се излагат доводи, че този административен акт е незаконосъобразен,
като издаден при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие на
материалния закон и преследваната от него цел. Твърди, че административният
орган не е изследвал въпроса дали процесната постройка е допустима по смисъла
на закона и че извършените строително-монтажни работи (СМР) са били необходими
и неотложни с цел да се реконструира и заздрави съществуващата постройка, която
била опасна. С оглед на това се иска от съда да го отмени, ведно с
произтичащите от това законни последици.
Ответникът по жалбата, чрез своя
процесуален представител, заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли
съда да остави в сила оспорената заповед.
Разградският административен
съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с
доводите и становището на страните, констатира следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна, срещу
акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество тя се явява
неоснователна поради следните фактически и правни съображения:
Събраните по делото доказателства сочат, че с Нотариален акт за покупко-продажба № 140,
том ІІ, рег. №3357, дело №259 от 17.06.2015г. (л.16-л.18) В. И. е придобила
собствеността на 150/830 идеални части от поземлен имот, находящ се в гр.Р.,
бул. *** № **, съставляващ дворно място с идентификатор 61710.502.3697
с площ от 816 кв.м., заедно с построените в него жилищна сграда с идентификатор
61710.502.3697.1 и сграда с идентификатор 61710.502.3697.2 по кадастралната
карта на града. По повод постъпил сигнал
от съсед на имота за извършено незаконно строителство в него служители в
дирекция УТККС при Община Разград са извършили проверка в присъствието на
жалбоподателката. При нея са установили, че през месец октомври 2019г. тя е
извършила реконструкция на сграда, намиращата се на западната граница на имота
и между сгради с идентификатор 61710.502.3697.1 и с идентификатор
61710.502.3697.3 по КККР на гр. Разград, състояща се от едно помещение, със
застроена площ 14,49 кв. м и височина 2,60 м. Реконструкцията се състои в
премахване на съществуващата дървена покривна конструкция и изпълнение на
стоманобетонова покривна плоча с дебелина 12 см. Плочата е облицована от горната
страна с теракотни плочи, изпълнени са бордове и покривът е оформен като
открита тераса. Стоманобетоновата плоча стъпва върху 6 (шест) бр. новоизградени
стоманобетонови колони с размери 25/ 25 см и височина 2,60 м. Западната стена
(към ПИ с идентификатор 61710.502.4788) е стара, има стара мазилка по нея.
Южната стена (към сграда с идентификатор 61710.502.3697.3) е новоизградена и
дублира съществуващата стена на съседната постройка. Другите две стени -
източната и част от северната, са нови и на тях е монтирана нова PVC дограма -
на източната фасада има врата и прозорец, а на северната - два прозореца. На
северната стена на помещението към сграда с идентификатор 61710.502.3697.1 е
направен отвор и е монтирана PVC врата, през която се свързват функционално
двете постройки. Външно реконструираната сграда е измазана с влачена мазилка.
Този строеж е извършен без одобрени и съгласувани инвестиционни проекти и без
издадено разрешение за строеж. Тези факти и обстоятелства са отразени в
приложения Констативен акт от 16.12.2020г. (л.11). По своя характер това
доказателство съставлява официален удостоверителен документ по смисъла на
чл.179 от ГПК във вр. чл.144 от АПК, като издаден от компетентен орган, в кръга
на неговите правомощия, по установените форма и ред. По силата на закона той
има материална доказателствена сила относно отразените в него факти. Оспорващата
не е ангажирала доказателства, които да ги опровергаят. Те се подкрепят и от заключението
по назначената Строително-техническа експертиза (СТЕ), което не е оспорено от
страните и съдът възприема изцяло, като компетентно и съответно на другите
доказателства по делото. Отразените в акта констатации са изцяло възприети от административния
орган и със Заповед №16/ 11.01.2021г. на Кмета на Община Разград, с която на
основание чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е разпоредено да се премахне
установения незаконен строеж. Издадената заповед е предмет на съдебен контрол в настоящето
производство.
Тя се явява
валиден административен акт, който е издаден в надлежна форма от оправомощен
орган, в кръга на неговата материална и териториална компетентност. При
издаването му са спазени процесуалните правила и норми, визирани в специалния
закон (чл.225а и сл. от ЗУТ) и общия закон АПК) . Налице са били фактическите
и правни предпоставки, обосноваващи приложеното правно основание на чл.225,
ал.2, т.2 от ЗУТ за премахване на строежа.
От
представените доказателства се установява, че извършените от жалбоподателката
ремонт и реконструкция на постройка в нейния имот съставляват строеж по смисъла
на § 5, т. 38 от ДР ЗУТ. Според вида и характера на СМР процесният строеж е от
V категория съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „г“ от ЗУТ (реконструкции, преустройства, основни ремонти и смяна предназначението на
строежите от тази категория). Некоректно той е определен от административния
орган като строеж, попадащ в обхвата на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а“ от ЗУТ, но
това обстоятелство не рефлектира върху законосъобразността на оспорената
заповед. За изграждането му се изисква разрешение за строеж, в който смисъл е
разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ. Оспорващата не представя и не твърди, че притежава
издадено разрешение за строеж на този обект. С оглед на това правилно и
законосъобразно е прието от административния орган, че строежът е незаконен по
смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Както вече
беше посочено, той е осъществен през есента на 2019г. и предвид датата на
изграждане не попада в нито една от хипотезите на закона, които регламентират
търпимост на незаконните строежи, поради което подлежи на премахване.
Независимо от това следва да се отбележи, че извършеният строеж не е съобразен
с ПУП- ПЗ (плана за застрояване) на града, одобрен със Заповед № 1579/
02.09.2003 г. и със строително-техническите правила и норми, в който смисъл е
заключението по СТЕ (т. 2 от него), а спорната сграда не е отразена в
кадастралната карта на града (т. 3 от заключението на СТЕ).
Наред с това
конструкцията на ремонтираната второстепенна постройка е самостоятелна, не е
свързана със съседните сгради и може да бъде премахната без да се наруши
целостта и устойчивостта на другите съществуващи постройки. С оглед на това
съдът приема, че оспорената заповед е в съответствие с целта на закона да не се
допускат и да се отстраняват незаконни строежи, като изпълнението й няма да
доведе до неоправдани и несъразмерни вреди.
По правило
въведените с чл. 6 от АПК принципи на съразмерност, добросъвестност и пропорционалност
могат да се прилагат от административните органи само в случаите, при които
съществуват различни законосъобразни възможности, като те следва да изберат тази
от тях, която е най-благоприятна и справедлива. При установено незаконно и
нетърпимо строителство за контролните органи не съществува друга правна възможност
освен да разпоредят премахването му.
Въз основа
на така изложените съображения съдът приема, че оспорената заповед е
постановена в съответствие с материалния закон и преследваната от него цел. Предявената
жалба като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.
С оглед
изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК в тежест на жалбоподателката
следва да се присъдят претендираните от ответника разноски- дължимо
юрисконсултско възнаграждение. Същото е своевременно предявено и доказано в
размер на 100 лв., определен на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37
от Закона за правната помощ и чл. 24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран така
Разградският административен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. П. И.
от гр.Р. против Заповед №16/ 11.01.2021г. на Кмета на Община Разград, с която
на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е разпоредено да
премахне извършения от нея незаконен
строеж- реконструкция на съществуваща сграда, находяща с в гр.Р., бул. *** № **.
ОСЪЖДА В. П. И. от гр.Р. да заплати на Община Разград сумата от 100
(сто) лева- дължими деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ : /п/