Р Е Ш Е Н И Е
№ 177
гр.Варна, 23.12.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд , Първи състав на Наказателно отделение, в
публично съдебно заседание на петнадесети
ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЯНКО ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ : ЖИВКА ДЕНЕВА
ДАНИЕЛА КОСТОВА
при секретар Соня
Дичева
и в присъствието на
прокурор Вилен Мичев
изслуша докладваното
от съдия Янков внохд №311/2019г. на ВАС
и за да се произнесе
взе предвид следното :
Предмет на настоящата въззивна
проверка е присъда №8/08.05.2019г. по нохд №34/2019г. на Търговищки окръжен съд,
с която подсъдимият Б.М.А. е бил признат за виновен в това, че на 21.08.2017 г.
на път ІІ-74км 21+100 до гр.Търговище при управление на моторно превозно средство
– лек автомобил марка „Ауди А 6“, с peг. №К ВG 6669, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 21, ал. 1 и чл.5 ал.3 т.1
от Закона за движение по пътищата и по непредпазливост причинил телесна повреда
и смърт на повече от едно лице – смъртта на С. Н. С. ***, и средни телесни повреди на Г.Ф.
К. от с.с., изразяващи се в трайно затруднение движението на двата долни
крайника, като деянието е извършено след употреба на наркотични вещества –
кокаин, бензоилекгонин, поради което и на основание чл. 343, ал. З, б. „б“ пр.1
вр. ал.4 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест години, което на основание чл.
58а, ал. 1 от НК намалил с една трета и му определил наказание лишаване от свобода в размер на четири
години, което да изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл.343г НК съдът лишил подс.А. от право да управлява МПС за срок от шест години,
считано от влизане в сила на присъдата. В тежест на подсъдимия са възложени и
разноските по делото. Налице е произнасяне и по веществените доказателства.
Срещу така постановената присъда е
постъпила въззивна жалба от адв.Д.П. в качеството му на защитник на подс.Б.А.,
в която се възразява единствено срещу явната несправедливост на наложените на
жалбоподателя наказания. Иска се тяхното намаляне, след което евентуално
приложение да намери и хипотезата на чл.66 НК.
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба и от адв.А.Б. - повереник на
частните обвинители С.Ш.А. и В.Н.М., последната – лично и като законен
представител на С.С.С.. В тази жалба се прави възражение също за явна
несправедливост на наложеното наказание – твърди се, че то е занижено. Иска се
от настоящата инстанция увеличаване размера на наложените на подсъдимия
наказания : - на девет години лишаване от свобода при условията на чл.54 НК,
след което редуцирането му по чл.58а ал.1 НК на шест години лишаване от
свобода; - на девет години лишаване от
право да управлява МПС.
Въззивна жалба е подадена и от частния обвинител Н.А. чрез повереника му
адв.Й.Д., в която отново се претендира за явна несправедливост на наложеното
наказание. Иска се неговото увеличаване до размера на седем години и шест
месеца при условията на чл.54 НК, и след редукцията по чл.58а НК – до пет
години лишаване от свобода.
В съдебно заседание жалбите се поддържат изцяло.
Представителят на Апелативна прокуратура счита въззивните жалби на
подсъдимия и на частните обвинители за неоснователни, а присъдата – за правилна
и законосъобразна. Поради това и настоява за нейното потвърждаване.
Варненският апелативен съд на
основание чл.314 ал.1 НПК извърши изцяло
проверка правилността на атакуваната присъда и
като взе предвид жалбите, както и становищата на страните, констатира:
И трите въззивни жалби са неоснователни.
Установено е от фактическа страна по делото следното:
Подсъдимият А. е правоспособен водач на МПС, категории В и М. Постоянното
му местоживеене ***, но през 2017г. работел в Република Германия. На
20.08.2017г. подсъдимия Б.А. се прибрал в Република България, като в с.Буховци
пристигнал с личния си автомобил марка „Ауди А 6“, с Рег.№ К BG 6669. Вечерта
на същият ден, около 22,30 А. бил заедно
с брат си Б.А.и Е.Д.. По същото време пострадалият Г.К.се обадил по телефона на Е.Д.,
като поискал с колата на подсъдимия да отидат и да го вземат от гр. Велики Преслав, където
бил на сватба. Малко по късно тримата приятели - А., А. и Д., с автомобила на
подсъдимия и управляван от него, се отправили към гр.Велики Преслав. Докато
пътували в тази посока, К. видял свой познат, който тръгва за гр.Търговище с
автомобила си, поради което и го помолил да го закара до гр.Търговище. С него
пристигнал в града и отишъл в казино „Адмирал“. След като не намерили К. в
гр.Велики Преслав, обвиняемият и придружаващите го се свързали с него по
телефона и след като разбрали, че той се е прибрал в града с друг автомобил, те
също се върнали в гр. Търговище и отишли
при него в казиното. Там К. предложил всички заедно да отидат до ЖП гарата, за да вземат от там С.
С., който се прибирал от чужбина. След като взели С. те се върнали обратно в
казиното и петимата останали там около час. Към 01,00ч. на 21.08.2017г.
подсъдимия А. заявил, че е загубил нещо в гр. Велики Преслав и трябва да отидат
там, за да го потърси. Петимата се качили в автомобила на подсъдимия, като на
предната дясна седалка седнал Е.Д., зад него седнал А., зад шофьора седнал К.,
а по средата на задната седалка седял С.. Подсъдимият А., въпреки че бил
употребил кокаин (бензоилекгонин, предприел управление на автомобила в посока
гр.Велики Преслав. В участъка на км.21+100 на път ІІ-74 в близост до гр.
Търговище, където разрешената скорост е 90км/ч., със скорост около 119км/ч автомобилът навлязъл в ляв завой с радиус
156м., за който критичната скорост за преминаване била около 118км/ч. В
резултат на превишената скорост, варираща около критичната за завоя, автомобилът
напуснал пътното платно в дясно по посока на движението, достигнал дясната
канавка и след прехода последвало преобръщане. Движението на автомобила във
фазата на преобръщане било с обща дължина 89,2м. Вследствие на причиненото от
подсъдимия ПТП и преобръщането на автомобила С. С. получил несъвместими с
живота увреждания и починал на място. Г.К.получил множество счупвания на
тазовите кости и счупване на кост на лявото ходило, които увреждания трайно
затруднили движението му. След преустановяване на движението на автомобила Е.Д.
успял да излезе от него, като се придвижил до пътя, където спрял случайно
преминаващ автомобил и с помощта на шофьора му съобщил по телефона в полицията
за настъпилото ПТП. На мястото пристигнали полицаи, както и линейка, с която
пострадалите били откарани в МБАЛ Търговище.
В хода на разследването са назначени и експертизи, на които с оглед
характера на производството съдът законосъобразно се е позовал на основание чл.373
ал.3 НПК :
·
От съдебномедицинската експертиза на трупа на С. С. се установява,
че е налице автомобилна травма – размачкване на черепа, главния и малкия мозък.
Размачкването на главата е причината за
смъртта на С., която е настъпила почти моментално и е била неизбежна.
·
От съдебномедицинската експертиза, изготвена по писмени
данни, е видно, че пострадалият К. е получил многофрагментни счупвания на двете
ставни ямки на тазобедрените стави, многофрагментно счупване на сакрума на таза
и счупване на долното крило на срамната кост на таза в ляво, които увреждания
са му причинили трайно затрудняване в движението на двата долни крайника за
около 10-12 месеца, ако не настъпят усложнения в оздравителния процес, т.е.
налице е средна телесна повреда на всеки от крайниците. К. е получил и счупване
на втора метатарзална кост на лявото ходило, което трайно е затруднило
движението на левия долен крайник за срок около 1,5-2 месеца , което също
съставлява средна телесна повреда.
·
От изготвената съдебнохимическата експертиза се
установява, че подсъдимият е управлявал автомобила след като е употребил
кокаин. Кокаинът е алкалоид от
тропановата група, а бензоилекгонинът е
негов основен метаболит. Тези субстанции са наркотични вещества по смисъла на ЗКНВП и са
включени като веществата с висока степен на риск в съответните списъци по чл.3
от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични.
·
От заключението по назначената автотехническа експертиза
се установява механизма за настъпване на произшествието. Според вещото лице
непосредствено преди възникване на произшествието скоростта на движение на
управлявания от подсъдимия лек автомобил е била около 119 км.ч., а опасната
зона за спиране на автомобила е около 123метра. Радиусът на завоя при
настъпване на ПТП е 156метра, като критичната скорост на движение на автомобила
по дясната пътна лента, без да настъпи странична плъзгане спрямо траекторията
на движение на автомобила е около 118км.ч. Експертизата не констатира
технически неизправности нито в
кормилното управление, нито в ходовата част на автомобила. В този участък на
пътя ограничението е било 90км.ч Според вещото лице основните причини за
възникване на процесното ПТП – управление на автомобила на къси светлини с
технически несъобразена скорост
съобразно радиуса на завоя. Подсъдимият е имал техническа възможност да
предотврати настъпването на ПТП, като намали скоростта преди завоя да
максимално разрешената.
Така изложената фактическа обстановка първостепенният съд е установил по
категоричен начин след анализ на събраните по делото гласни и писмени
доказателствени средства, включително и чрез самопризнанията на подсъдимия,
направени в хода на производството по чл.371 т.2 НПК. Правилна по съществото си
и ответна на доказателствената съвкупност по делото е преценката на съда, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя
от доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство. В тази
насока са :-обясненията на подсъдимия; - показанията на свидетелите Е.Д., Г. А.,
Г. Г., С.А., Б. А., В.М.; - протокол за оглед на местопроизшествие ведно със
скица и фотоалбум към тях; - различни по своя характер експертизи –
съдебномедицински, автотехническа, химически, съдебно-психиатрична; - писмени
доказателства – свидетелство за съдимост, удостоверения, характеристики,
медицинска документация.
Всички тези доказателствени средства/вкл. и самопризнанието на подсъдимото
лице/, анализирани в тяхната съвкупност, дават категоричен отговор на въпросите
, включени в предмета на доказване като не оставят никакво съмнение по
отношение авторството на деянието. Затова и по фактите спор от страните
понастоящем не се повдига, не се е повдигал и пред първоинстанционния съд.
Доколкото спор съществува, то той е такъв на правото, а не на фактите – направените
възражения са за явна несправедливост на наложеното на подс.Б.А. наказание – от
страна и на защитата му, и на частното обвинение /всяко от тях с различен знак/,
поради което и на него ще спре вниманието се въззивният съдебен състав.
От страна на защитата се твърди, че са подценени и неотчетени част от
смекчаващите вината обстоятелства, и обратно – от частното обвинение се
възразява, че е налице превес на отегчаващите вината обстоятелства. Това
мотивира защитата да иска намаляне на наложеното наказание /а при определени
предпоставки – и приложение на чл.66 ал.1 НК/, а частното обвинение – да настоява
за увеличаване на наказанието.
Както вече се спомена производството по настоящото дело е протекло по реда
на чл.371 т.2 НПК, в рамките на което първостепенният съд е определил наказанието
на подсъдимия при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. При
това положение и при граници на предвиденото наказание лишаване от свобода от три
до петнадесет години, съдът е отмерил наказание от шест години лишаване от свобода на подс.А., което е било
редуцирано по реда на чл.58а ал.1 НК с една трета – до размера на четири години
лишаване от свобода. Доколкото въпросната редукция е резултат от приложението
на императивните разпоредби на чл.373 ал.2 НПК и чл.58а ал.1 НК, и представлява елементарно аритметично действие,
то тя няма как да попада в обсега на въззивната проверка. Единственото условие
за нейната приложимост е финализиране на първоинстанционното съдебно производство
по реда на чл.371 т.2 НПК, а това условие в случая несъмнено е налице. Затова
вниманието на въззивния съд следва да бъде насочено към проверка
законосъобразността на оценъчната дейност на съда, извършвана в рамките на
Глава 5 от Общата част на НК/ в случая на чл.54 НК/. В конкретния случай
окръжният съд е отчел като смекчаващи вината обстоятелства необремененото
съдебно минало на подсъдимия, младата му възраст /такава дори и съобразно
дефиницията на §1 от ДР на Закона за младежта/, изразените от него разкаяние и
критичност. Към тях следва да се добавят и добрите характеристични данни,
доказателства за което са представени от защитата. От друга страна като
отегчаващи са приети тежкия резултат от извършеното престъпление, управление на
автомобила със скорост значително надвишаваща разрешената от 90км/ч, високата
степен на обществена опасност на дееца предвид настъпилия тежък резултат от
причиненото от него ПТП, управление на автомобила след употреба на наркотични
вещества. При това положение съдът е приел баланс между първите и вторите.
Извод, с който настоящата инстанция ще си позволи да изрази несъгласие. Защото
: -първо – тежкият съставомерен резултат е отчетен два пъти като отегчаващ
вината факт; - и второ – като такъв е
отчетен и управлението на автомобил след употреба на наркотични вещества, което
обаче е елемент от обективния състав на престъплението и съобразно разпоредбата
на чл.56 НК не следва да се отчита повторно във вреда на дееца.
Допълнително следва да бъде съобразено и следното : - по делото липсват
данни подсъдимият да е наказван по административен ред за допуснати нарушения
на правилата за движение с изключение на едно, което е маловажно според съда/възражението
на защитата, че това е защото живее преимуществено в чужбина не променя този
факт/; - в потвърждение на проявената от подсъдимия критичност и съжаление за
извършеното е и медицинската документация от немски болнични заведения/частично
потвърдено от назначената в хода на досъдебното производство
съдебно-психиатрична експертиза/. По въпроса за тежестта на настъпилия
съставомерен резултат пък е уместно да се обърне внимание на становището на
Пленума на ВС на РБ, залегнало в т.4 б.“е“ на Постановление №1/1983г. по н.д. №8/82г.
Поради изложеното въззивният съд не намира да е налице баланс на смекчаващи
и отегчаващи вината фактори, а превес на първите. Това обаче не справи
наказанието явно несправедливо – такова би било то ако бе налице въпросния
баланс, тъй като тогава би било занижено. Иначе казано – въпреки направения
неправилен извод от съда по отношение паритета на положителните и негативни
предпоставки при индивидуализацията на наказанието, то размерът на последното
се явява правилно отмерен. А е така, защото така или иначе определеното
наказание от шест години лишаване от свобода /при предвидени граници от три до
петнадесет/ клони към минимума, в който диапазон следва да бъде отнесен р/азмера на едно наказание при наличие на превес на смекчаващите вината
факти. Затова и определеното на подсъдимия наказание се явява адекватно на
степента на обществена опасност на дееца /която не е висока/ и на деянието
/която пък е висока – включително и поради изключително зачестилите напоследък
престъпления по транспорта/. Липсват основания за неговото намаляне , както
липсват основания и за неговото увеличаване.
Не е налице и съпричиняване от страна на починалия С. С. – при наличните
доказателства това твърдение на защитата е чисто хипотетично. За да е налице
такова следва да се установи по безспорен начин първо, че на средното място на
задна седалка на автомобила на подсъдимия съществува предпазен колан, и второ –
че при поставен предпазен колан не би се стигнало до смъртта на пострадалия. И
ако първият факт е установим, то същото не може да се твърди за втория. Отделно
от това следва да се обърне внимание, че съпричиняването представлява независим
общ принос в съставомерния общественоопасен резултат – всеки от съпричинителите
допринася за него като нарушава определени правила, които нарушения са в пряка
и причинна връзка с този краен резултат. Вярно е, че пострадалият С. не е
поставил обезопасителен колан, за което го задължава текстът на чл.137а ЗДвП.
Освен изложеното по-напред обаче съдът счита, че това негово бездействие не е в
пряка причинна връзка с настъпилия краен резултат. Единствено нарушаването на
правилата за движение от страна на
водача е в пряка причинна връзка с общественоопасните последици – смъртта на
пострадалия.
Поради това и в крайна сметка въззивният съдебен състав не намира основания
за уважаване жалбите на защитата на подсъдимия и на частните обвинители –
констатираният превес на смекчаващите вината обстоятелства не предполага в
случая намаляне на наложеното наказание. Последното пък обезмисля и обсъждането
на хипотезата на чл.66 НК.
При
извършената служебна проверка не бяха установени процесуални нарушения.
Конституирането на В.М. в качеството на частен обвинител не е такова, и
направеното в тази връзка възражение от страна на защитата на подсъдимия е
напълно неоснователно. Въпросът дали фактическият съжител попада в кръга лица,
които могат да претендират за неимуществени вреди, е решен положително още в
Постановление №4/1961г. на Пленума на БС на РБ, допълнено с Постановление
№5/1969г., а понастоящем – и с Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г.,
ОСНГТК.
Не е налице и липса на мотиви – за каквато се
загатва в съдебно заседание през въззивния съд. Съдебният акт на първостепенния
съд с макар и кратки мотиви, отговаря на изискванията на чл.301 и 305 НПК.
Предвид изложеното, и като намира че не са налице основания за изменение или
отмяна на атакуваната присъда, на основание
чл.338 НПК Варненският апелативен съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №8/08.05.2019г. по нохд №34/2019г. на Търговищки окръжен съд
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок, считано от
уведомлението на страните.
Председател : Членове
: