Решение по дело №2454/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1674
Дата: 6 октомври 2022 г.
Съдия: Мариана Михайлова Михайлова
Дело: 20207180702454
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 30 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

1111.jpg

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1674

 

гр. Пловдив, 06.10.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Пловдив, XII състав, в публично съдебно заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА и с участието на прокурора ТОДОР ПАВЛОВ, като разгледа докладваното от съдия Михайлова адм. д. № 2454 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.203 и чл.204 ал.4 от АПК.

Oбразувано e по иск, предявен от „Финикал“ ООД, ЕИК по булстат *********, със седалище и адрес на управление: - обл. Пловдив, общ. Родопи, с. Оризари, ул. „Стадиона“ № 3, представлявано от Б.П., чрез адв. И.Д., за присъждане на обезщетение в размер на 790 168.32 лв. главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата, представляващи размерът на претърпените имуществени вреди, съизмеряващи се със стойността на непроизведеното и непродадено количество електрическа енергия през периода 20.05.2020 г. – 06.09.2020 г., вследствие на бездействието на органите и длъжностите лица на МВР, Главна дирекция „Национална полиция“ – София и ОД на МВР - Сливен при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за присъждане на обезщетение в размер на 100 000.00 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата, съставлява размерът на претърпените от дружеството неимуществени вреди, свързани със създадените у дружеството несигурност и притеснения, недоверие в органите на МВР и тяхната дейност, накърнено чувство за справедливост, усещане за безпомощност, вследствие на бездействието на техните органи  и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административната дейност.

Основание за предявяване на исковете за обезщетения е незаконното бездействие на служители на ОД на МВР – Сливен за задължения да осъществяват превантивна дейност, изразяваща в предотвратяване и пресичане на престъпления и други правонарушения, която се осъществява чрез индивидуална и обща превенция, съобразно чл.30а ал.1 от ЗМВР. В тази връзка се твърди, че, в случая, органите на МВР не са използвали способите, посочени в ал.2 на сочения текст, като са проявили бездействие и са абдикирали изцяло тези свои функции, което е довело до недопустим произвол на незаконно пребиваващите на територията на централата охранители. 

            Ответната страна – Министерство на вътрешните работи – София, чрез процесуалния си представител оспорва исковите претенции поради тяхната неоснователност и недоказаност по доводи, подробно изложени в представените по делото: - отговор на искова молба и допълнителни становища. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

            Ответната страна – Главна дирекция „Национална полиция“, чрез процесуалния си представител главен юриск. Р. П., оспорва предявените искове, както по основание, така и по размер, като счита, че същите са неоснователни, необосновани и недоказани по доводи изложени подробно в отговора на исковата молба. Претендира юрисконсултско възнаграждение и сторените по делото разноски, изразяващи се в разходи за командировки. 

            Ответната страна – ОД на МВР – Сливен, чрез процесуалния си представител юриск. Б., оспорва исковите претенции като недоказани и необосновани по доводи, подробно изложени в представената по делото писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив, изразява становище за недоказаност на исковата претенция по основание; липсват обективни, недвусмислени и очевидни признаци на извършено престъпление, така че да се налагат действия, съответстващи на законовите им задължения. Сочи също така, че освен субективните впечатления и чувства на ищеца, липсват обективни доказателства на наличието на причинно-следствена връзка между твърдените имуществени и неимуществени вреди и заявеното бездействие от страна на органите на МВР, поради което моли съда да остави без уважение исковете. 

Съдът след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесуалните отношения, приема за установено от фактическа и правна следното:

Жалбоподателят „Финикал“ ООД се легитимира, като наемател на фотоволтаична електроцентрала (ФЕЦ) „Сиус-Оризари“, разположена в ПИ № 00137, с административен адрес: обл. Сливен, общ. Твърдица, с. Оризари, местност „Старата курия“, с обща електрически инсталирана мощност 4 MW, по силата на договор за наем от 03.06.2013 г., вписан с вх. Рег. № 5535/24.07.2013 г.- по описа на Служба по вписванията – Сливен, както и два броя анекси към същия, нотариално заверени.  

През 2018 г. срещу собственика на централата – „Сиус“ ООД е образувано изп. д. № 20189150401946 на ЧСИ Г.Г., рег. № 915, с район на действие – ОС – Сливен. В рамките на изпълнителното дело, през периода 05.11.2018 г. до 09.11.2018 г. е извършен опис на ФЕЦ „Сиус – Оризари“ и частният съдебен изпълнител е назначил пазач/управител на имота - Й. Ц.А., лично и като представител на „Алфа СОТ секюрити“ ООД. С извършването на описа и назначаването на пазач, длъжникът „Сиус“ ООД е отстранен от имота и няма правото да уговаря неговата охрана или да си възвръща самоволно владението.

При извършването на описа на ФЕЦ, от страна на ЧСИ Г., дружеството „Финикал“ ООД е заварено като ползвател на централата по силата на посочените по-горе договор и анекси за наем. При извършения опис, наемателят е оставен да ползва централата, като ЧСИ се е убедил, че договорът за наем е действащ и подлежащ на изпълнение. Въпреки наличието на действащия договор за наем, на 22.11.2017 г. управителят на „Сиус“ ООД  е сключил последващ договор за наем на централата с дружество „Българско индустриално общество – БИО Амрита“ ЕАД, ЕИК *********, с клаузи огледални на тези с договора, сключени с „Финикал“ ЕООД, като единствено силно занижена е уговорената наемна цена по договора.  Последват редица търговски дела във връзка с уреждане на отношенията между цитираните по-горе фирми, като по това време с обекта са свързани две охранителни фирми – „Алфа СОТ секюрити“ ООД, охраняващ обекта, и „Делта гард“ ООД, доведена от синдика на П. К., поради възникнал конфликти между двете охранителни фирми, от страна на „Финикал“ ЕООД е поискано съдействие от органите на ОД на МВР – Сливен, в частност РУ – Твърдица, поради провокативно действие от страна на служителите на „Делта гард“ ООД. Последвали са закани от страна на служителите на „Делта град“ ООД към другата охранителна фирма, поради което е поискано съдействие от органите на МВР. Служители на РУ – Твърдица са се отзовали на сигналите и е поискано от тях да предприемат действия по отстраняване от обекта на незаконно проникналите и самоволно настанили се в него охранители на „Делта гард“ ООД. Те обаче, отказали да строят това. По повод посочените действия на незаконно проникналите в обекта охранители на „Делта гард“ ООД са подадени множество сигнали до полицията, но без да последва никаква реакция от тяхна страна. В тази връзка се твърди, че е подаден сигнал до министъра на вътрешните работи и до директора на ГД „Национална полиция“ за така създалата се ситуация, като е поискано от последния да провери налице ли са предпоставки за образуване на производство за административно нарушение от страна на „Делта гард“ ООД, както и, съответно, отнемане на лиценза за извършване на частна охранителна дейност. Поискано е от всеки от адресатите на сигнала да предприеме адекватни  действия, съобразно собствената си компетентност, за преустановяване на посочения произвол и съответно бездействие на компетентните органи до момента, което води до ескалиране на напрежение и опасност от саморазправа, като по този начин се създава непосредствена опасност от засягане живота и/или здравето на множество граждани.  В този смисъл се твърди, че от страна на МВР е последвало бездействие. 

Видно от приложените по делото, представени с молба вх. № 20983/22.11.2021 г. (л.711, т.3) материали по преписката на ОД на МВР – Сливен, материали (л.712 – л.731, т.3) се установява, че са извършени редица проверки на обекта от страна на служителите на районното управление, а именно: - 1./ на 03.07.2020 г. в 13:00 ч. (л.717, т.3) служители на РУ – Твърдица е извършена проверка на охраната на обект фотоволтаична система с. Оризари, местност „Старата курия“, охраняван от „Пауар секюрити груп“ ООД, при която е констатирано, че охранителите изпълняват задълженията си и не са констатирани нередности. Към докладната записка е приложен констативен протокол (л.718, т.3), от който се установява, че не са направени задължителни предписания, не са иззети веществени доказателства и протоколът е надлежно оформен с подписи, както на проверяващите, така и на проверените; - 2./ на 08.07.2020 г. в 10:40 ч. л.712, т.3) от служители на РУ – Твърдица е извършена проверка на охраната на обект фотоволтаична система с. Оризари, местност „Старата курия“, охраняван от „Пауар секюрити груп“ ООД, при която е констатирано, че охранителите изпълняват задълженията си и не са констатирани нередности. Към докладната записка е приложен констативен протокол (л.713, т.3), от който се установява, че не са направени задължителни предписания, не са иззети веществени доказателства и протоколът е надлежно оформен с подписи, както на проверяващите, така и на проверените. Налично е писмо изх. № 42/08.07.2020 г. от управителя на „Пауар секюрити груп“ ООД (л.722, т.3) до директора на ГД „Национална полиция“, с което уведомява последния, че в изпълнение на Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/, фирмата е сключила договор за невъоръжена стационарна охрана с „Българско индустриално общество – БИО Амрита“ АД, на обект: ФЕЦ, находящ се в с. Оризари, общ. Твърдица. Налично е и писмо от „Делта гард“ ООД изх. № 1516/30.06.2020 г. (л.723, т.3) до директора на ГД „НП“, директора на ОД на МВР – Сливен и началника на РУ – Твърдица, с което представляващ последното дружество ги уведомява, че считано от 02.07.2020 г. „Делта гард“ ООД снема физически невъоръжена охрана и пропускателен режим за обект ФЕЦ, находящ се в с. Оризари, общ. Твърдица. От приложените две писма на „Делта гард“ до сочените по-горе три институции от 09.01.2020 г. (л.725, т.3) и от 30.01.2020 (л.724, т.3), се установява, че това дружество е осъществявано физическа невъоръжена охрана на процесния обект, считано от 09.01.2020 г.  до 30.06.2020 г.          

По преписката е наличен и доклад рег. № 3286р-39137/01.09.2020 г. от комисия при ГД „НП“ – София, относно извършена проверка по сигнали вх. № 328600-34497/14.07.2020 г. и № 328600-34563/14.07.2020 г. по описа на ГД „НП“, с който се направени констатации за изнесените данни от г-жа Б.за превишение правомощията от служители на „Алфа СОТ секюрити“ ООД при извършване на охрана на ФЕЦ „Сиус“ – с. Оризари; не се потвърждават по безспорен и категоричен начин; не се потвърждават и данните за извършени противозаконни действия на 10.01., 14.01. и 17.01.2020 г. от служители та „Делта гард“ ООД; както и не се потвърждават, изнесените факти и обстоятелства относно превишаване правата от временен синдик К., за подписан от нея договор за охрана с охранителна ф. „Делта гард“ ООД за периода 09.01.2020 г. – 29.01.2020 г.; не се потвърждават и твърденията за неоказано съдействие на ЧСИ от служители на РУ – Твърдица на 14.07.2020 г. и 15.07.2020 г., както и, не се потвърждават и предоставените данни за допуснати нарушения във водената и съхранявана документация от дружествата „Пауар секюрити груп“ ООД, „Алфа СОТ секюрити“ ООД и „Делта груп“ ООД. Констатирано е също така, че дружествата „Пауар секюрити груп“ ООД и „Алфа СОТ секюрити“ ООД са възпрепятствали съдия-изпълнителят при осъществяване на неговите правомощия, които има по реда на ГПК, като в този смисъл ще бъдат предприети предвидените в ЗЧОД административни наказания. Прието е, че сигналът за неоказване на съдействие от служителите на РУ – Твърдица е неоснователен, като е предложено, да се изпрати копие от доклада до началник сектор „Лицензиране и контрол на частната охранителна дейност“ към отдел „Охранителна полиция“ при ГД „НП“ за създаване на организация по уведомяване на министъра на вътрешните работи; - за съставяне на АУАН на представителите на дружествата „Пауар секюрити груп“ ООД и „Алфа СОТ секюрити“ ООД, на основание чл.77 от ЗЧОД; да се изпрати отговор на подателите на  сигнала – А. Б.и Й.А..

По делото е налична кореспонденция между ГД „НП“ – София, РП – Бургас, ОП – Бургас, Национална следствена служба (л.753 -л.764, т.3) от която се установява, е повдигнато обвинение на един от съдружниците на „Делта гард“ ООД, в резултат на което е издадена Заповед № 3286р-3923/04.11.2021 г. на директора на ГД „НП“ – София (л.745, т.3), с която са отнети 4 бр. лицензи за различна охрана, издадени на „Делта гард“ ООД.

По повод редицата сигнали, от страна на РП и ОП – Сливен са извършени проверки, завършили с постановление за отказ да се образува наказателно производство срещу П. К. (л.33, т.1), потвърдено частично с постановление на ОП – Сливен (л.40, т.1) и постановление за отказа от образуване на досъдебно производство срещу П. К..

От ОД на МВР – Сливен са представени документи (л.218 – л.247, т.1)  за периода 14.01 – 15.07.20202 г. – справки и докладни записки, от които се установява, че при всеки един подаден сигнал до РУ – Твърдица, са се отзовавали служители на управлението, на място са снети сведения от служителите от охранителните фирми „Алфа СОТ секюрити“ ООД и „Пауар Секюрити груп“ ООД, констатирани са над 20 посещения на сигнали, свързани с ФЕЦ – Оризари и е искано съдействие от органите на РУ – Твърдица, които са реагирила иадевкватно и в тази връзка са издадени около 15 предупредителни протоколи по чл.63 и чл.65 от ЗМВР на лицата, присъствали на проверките, както и съответни материали са изпратени на РП – Сливен.

В хода на съдебното производство от страна на ищеца са възложени комплексни съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, както и допълнителна такава, разпитани като свидетели са лицата: - В.И. Ч., М.И.Д., Е.И.П., И.П.Д., П.Т.В.. Така приетите експертиза се с цел установяване размера на имуществените вреди, претърпени от „Финикал“ ООД, а показанията на свидетелите касаят действията на полицейските органи при разрешаването на междуличностните конфликти, възникнали между собственици, наематели и ползватели на обекта.  От показанията на последните, които съдът кредитира като коректни и безпристрастни, се установява, че при всички случаи на сигнали, служители на РУ – Твърдица са се отзовавали, издавали са предписания  и съответни предупредителни протоколи.

В хода на съдебното производство към делото са приобщени: -  писмени доказателства,  индивидуализирани в т.7 от молбата на пълномощника на ищеца, депозирана в с.з на 14.12.2020 г.; писмени доказателства от третите неучастващо лица ЕВН „България Електроснабдяване“ ЕАД, съгласно писмо вх.№ 21306/30.12.2020 г.; Централен регистър на особените залози към Министерство на правосъдието, съгласно писмо вх.№ 143/06.01.2021г.; Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, съгласно  писмо вх.№ 161/06.01.2021 г.; постъпил от Районен съд Сливен заверен препис от изпълнително дело № 1570/2018 г.; писмени доказателства от МВР, съгласно молба вх.№ 514/12.01.2021 г., по описа на съда; гр.дело № 45561/2018 г., по описа на СРС, 62-ри състав, ведно с гр.дело № 1869/2018 г., по описа на Районен съд Сливен; писмен отговор вх. № 21151/23.12.2020 г. от ГД „Национална полиция“; молба вх.№ 343/08.01.2021 г., молба вх.№ 3183/19.02.2021г. и молба вх.№ 3244/22.02.2021г. от ответника Министерство на вътрешните работи, както и постъпила и молба вх.№ 20836/17.12.2021 г. от ответник Областна дирекция на МВР Сливен; доклад до директора на Главна дирекция „национална полиция“ Рег.№ 3286р-24757/09.06.2020 г.; писмени доказателства от ответника ОД на МВР Сливен, съгласно молба с Рег.№ 343000-2181, Екз.2/18.02.2021 г.; писмени доказателства от ответника ОД на МВР Сливен, съгласно молба вх.№ 4179/08.03.2021 г.; писмени доказателства от ответника Министерство на вътрешните работи, съгласно молба вх.№ 5253/23.03.2021г., по описа на съда; писмени доказателства от ответника ГД „Национална полиция“, съгласно молба вх.№ 5409/24.03.2021г., по описа на съда;  писмени доказателства от пълномощниците на ищеца - решение на КЕВР, решенията на Административен съд София – град и на ВАС, свързани с обжалването на това решение, изготвена по адм. дела ССЕ, заявление до председателя на КЕВР, изходящо от „ФИНИКАЛ“ ООД, ведно с жалба, същото изходяща от „ФИНИКАЛ“ ООД, договор за компенсиране с премии от 21.12.2018 г., Решение № 4/2017г. на Конституционния съд; писмени доказателства от ГД Национална полиция - НП № 362; № 363 и № 364 по описа на дирекцията; молба вх.№ 5339/23.03.2021г. от ищеца; молба вх.№ 5253/23.03.2021 г. от ответника Министерство на вътрешните работи;  молба вх.№ 7332/22.04.2021 г. от ответника Министерство на вътрешните работи; молба от Министерство на вътрешните работи и становище вх.№ 7593/27.04.2021 г. от ответника ОД на МВР Сливен; становище вх.№ 10577/14.06.2021г. от ответника ОД на МВР.        

Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи:

По допустимостта на исковете и процесуалната субституция на държавата в лицето на МВР, ГД „Национална полиция“ и ОД на МВР – Сливен. 

На първо място, ищецът твърди, че са налице предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата чрез процесуалния й субституент:

1.      МВР носи отговорност за създадените у дружеството несигурност и притеснения, недоверие в органите на МВР и тяхната дейност, предвид изминаването на значителен период от време, през който не се извършва нищо. Твърди се, че бездействието на МВР и очевидното нежелание да предостави защита на конституционно признати права, накърнява чувството за справедливост и създава усещане за безпомощност на дружеството, което вследствие на пълното бездействие на органите на МВР, не може да защити правата и законните си интереси от противозаконни посегателства.

            2. ГД „Национална полиция“ носи отговорност за това, че не е извършила контрол върху охранителните фирми по реда на чл.71 ал.1 от ЗЧОД, позволила е незаконно проникване в обекта на ищеца и не е реагирала своевременно е надлежно на подадените сигнали.

            3. ОД на МВР – Сливен носи отговорност за това, че служители на РУ – Твърдица са отказали да съдействат за осигуряване на достъп на съответните лица до ФЕЦ, като по този начин не е извършила указаната й превантивна дейност по чл.30а, ал.1 от ЗМВР.

Изтъква се, че била налице неразривна логическа и правна връзка между действията на ответниците. Те осъществявали деликтен състав, като увреждането било съвкупен резултат от техни последователни действия.

Исковата защита за вреди от дейността на администрацията е възможна при условията на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, когато вредите са причинени от незаконен административен акт, действие или бездействие на държавни органи или длъжности лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност.

Предявеният иск съдът счита за допустим, с оглед гореизложеното и с оглед заявените от ищеца твърдения за понесени имуществени вреди, непосредствена последица от незаконното бездействие на служители на ответника.

Що се отнася до неимуществените вреди, съдът намира искът за недопустим, тъй като, в българското законодателство не е предвидена възможност за оценяване на неимуществени вреди, причинени на юридическо лице, като е посочено още, че юридическо лице не е носител на това право, тъй като не може да търпи такива морални вреди от отмяна на наказателното постановление. В тази насока е и постоянната съдебна практика, изложена в Решение № 10779/19.07.2011 г. по адм. д. № 10121/2010 г., на ВАС -III отд., Решение № 2381/23.02.2010 г. по адм. д. № 6651/2009 г., на ВАС - III отд.

 Наведените от ищеца аргументи, че юридическите лица са носители на неимуществени права, в частност – добро име, правото на справедлив съдебен процес и разглеждане на делото в разумен срок, не отразяват по никакъв начин съдържанието на неимуществени вреди, които по своята същност са физическите и емоционалните страдания, както и всички други негативни преживявани, които пострадалото лице изживява във връзка с някакво увреждане. В тази връзка, следва да се посочи, че няма пречка представляващият дружеството – Б.П. да претендира такива вреди, но тя следваше да предяви претенцията си и в качеството си на физическо лице и да ангажира определени доказателства, с които да конкретизира тези настъпили за нея вреди в претендирания от нея размер. В настоящият случай, исковата молба е подадена само и единствено от името на „Финикал“ ООД, а и конкретни доказателства в тази насока от страна на Панитц не се ангажират.

От друга страна, въпреки активността на доказване, демонстрирана от процесуалните представители на ищеца „Финикал“ ООД, настоящият съдебен състав намира, че последният, в хода на развилото се производство не е съумя да представи достатъчно и годни доказателства, чрез които да се установи  твърдените като търпени неимуществени вреди. В исковата молба само се посочва – че претенцията за тези вреди е допустима, тъй като и юридическите лица са носители на неимуществени права – добро име, право на справедлив съдебен процес и и разглеждане на делото в разумен срок. Доказателства за нарушено някое от тези права не се представят. 

Горното се потвърждава и от така дадените показания на свидетелите. Действително, Б.П., вероятно е претърпяла дискомфорт, като няма спор, че от така създадената ситуация, като представляващ дружеството е била притеснена, но по делото няма данни за преживяна психологическа травма, стрес или някакви други отрицателни емоции, вследствие на временното спиране на дейността на ФЕЦ.

Предвид изложеното съдът намира, че исковата претенция в частта за претендираните от дружеството неимуществени вреди понесени от управителя е недопустима, поради което последната следва да бъде оставена без разглеждане в тази част и производството по делото в частта за претендирани неимуществени вреди по отношение на „Финикал“ ООД следва да бъде прекратено.

Що се отнася до цитираното от процесуалния представител на ищеца Решение № 206/26.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4762 по описа за 2017 г., съдът намира за необходимо да посочи, че изцяло споделя становище на съдия Геника Михайлова, изразено в особеното мнение към него. Или иначе казано, действително ЕСПЧ оценява някои неимуществени вреди, но същите касаят само и единствено конкретно нарушени права, което обстоятелство е залегнало и в трайната съдебна практиката, както на административните съдилища, така и в тази на ВАС, както се посочи по-горе.

На следващо място, относно възражението на ответника МВР относно наличие на материално право на „Финикал“ ООД за завеждане на настоящия иск, съдът намира същото за неоснователно. С Решение № 6159/22.10.2019 г., постановено по адм. д. № 9707/2017 г. по описа на ВАС, III О. (л.524, т.2) и Решение № 2202/18.02.2021 г., постановено по адм. д. № 1642/2020 г. по описа на ВАС, III О. (л.529, т.2), категорично е възприето, че „Финикал“ ООД има качеството на ползвател на мрежи и съоръжения на крайния снабдител „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД от централа, която се ползва от това дружество, съгласно договор за наем, а не само върху тристранното споразумение, сключено между „Сиус“ ООД, „Финикал“ ООД и крайният снабдител. Или иначе казано, искът е подаден от лице, имащо материалното право да заведе настоящия иск.

 Разгледана по същество обаче, исковата претенция за имуществени вреди  се преценява от съда като неоснователна. В настоящото съдебно производство доказателствената тежест е за ищеца и то чрез пълно и главно доказване следва да се установят фактите, твърдени в подадената искова молба /чл. 144 от АПК/.

Във фактическия състав на отговорността на държавата и общините за дейността на администрацията, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконен акт, действие или бездействие на орган или длъжностни лица на държавата или общината, постановен при или по повод на извършена административна дейност; вреда и причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

Ищецът твърди незаконни бездействия от страна на органи на МВР. Бездействията са във връзка с изпълнението на служебните им задължения по преустановяване на незаконни действия от страна на служители на охранителна фирма „Делта гард“ ООД по отношение на имот, на който е ползвателя „Финикал“ ООД. На първо място, следва да се посочи, че настоящето производство е за проверка на законосъобразността на действията, съответно бездействията на органите на МВР, като съдът не е законово компетентен да разрешава спорове за собственост, което следва да стане по общия исков ред, пред общите съдилища.

Правата и съответно задълженията на органите на МВР във връзка с защита на правата и свободите на гражданите, националната сигурност и обществения ред са стриктно регламентирани със Закона за Министерство на вътрешните работи. Целта на намесата е, да не се допуска, както и да се преустанови и санкционира дейност, която нарушава посочените обекти на защита, но само в рамките на предоставените на органите на МВР правомощия.

По безспорен начин в процеса се установи, че по подадените от ищеца сигнали за обект: - фотоволтаична електроцентрала (ФЕЦ) „Сиус – Оризари“, находящ се в ПИ № 00137, с административен адрес: обл. Сливен, общ. Твърдица, с. Оризари, местонст „Старата Круия“, във връзка с твърдени самоуправни действия от служителите на охранителни фирми: „Пауар секюрити груп“ ООД, „Алфа СОТ секюрити“ ООД и „Делта гард“, са се отзовавали полицейски екипи. За резултатите от направените във връзка със сигналите проверки са съставяни докладни записки, описани по-горе в настоящото изложение. Изготвяни са предупредителни протоколи по реда на чл.64 и чл.65 от ЗМВР. Изготвените справки, ведно със събраните доказателства са предоставяни на компетентната прокуратура – РП - Сливен, респ. ОП – Сливен, като съответно са постановени откази за образуване на досъдебни производства. Не са установени данни за извършено престъпление от страна на служители на „Пауар секюрити груп“ ООД, „Алфа СОТ секюрити“ ООД във връзка със спорния обект. По отношение на тези две дружества са предприети мерки за налагане на административни наказания , на основание чл.77 от ЗЧОД. Що се отнася до „Делта груп“ ООД, от така приложената по делото Заповед № 3286р-3923/04.11.2021 г. директора на ГД „Национална полиция“ за отнемане лиценза за различни видове охранителна дейност на „Делта гард“ ООД, то безспорно са предприети законово регламентираните действия по отношение, не само на това дружество, но и на трите охранителни дружества, намесени в конфликта между собственици, наематели и ползватели на процесния обект. Не е в правомощията на органите на МВР да вземат отношение при спор за собственост между лица или търговски спорове. Спорът за собственост е спор за частни права,  в който органите на МВР не дължат намеса.

Търговски спор по смисъла на чл. 365 ГПК, е този, разглеждан по особения съдопроизводствен ред на гл. XXXII ГПК, при родова подсъдност на окръжен съд като първа инстанция и, когато се касае за предявени искове с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до: 1. търговска сделка, включително сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването и, последиците от прекратяването и, както и за попълване на празноти в търговска сделка или приспособяването и към нововъзникнали обстоятелства; 2. приватизационен договор, договор за обществена поръчка и концесионен договор; 3. участие в търговско дружество или в друго юридическо лице – търговец, както и за установяване недопустимост или нищожност на вписването и за несъществуване на обстоятелство, вписано в търговския регистър; 4. попълване масата на несъстоятелността, включително и установителните искове на кредиторите; 5. картелни споразумения, решения и съгласувани практики, концентрация на стопанска дейност, нелоялна конкуренция и злоупотреба с монополно или господстващо положение.

Установено е, че са налице граждански дела и изпълнителни дела между няколко стопански субекта - собственици на имота, наематели ползватели. Безспорно е, че „Финикал“ ООД ползва имота на законово основание. В тази връзка правилна и законосъобразна е ненамесата на органите на МВР, за преустановяване на достъпа на „Алфа СОТ секюрити“ ООД до имота, предвид факта, че има надлежно назначен синдик, който на законово основание осъществява въвод в имота до имота. Безспорно се установява и, че по отношение на синдика П. К. няма данни за извършено престъпление. В този смисъл, твърденията на жалбоподателя за незаконосъобразни бездействия на органите на МВР са неоснователни и недоказани.

Тук е необходимо да се посочи и следното, предвид неколкократните посещения на служителите на РУ – Твърдица на обекта, снетите обяснения от лицата на място – служители на охранителните фирми, издадените десетки предупредителни протоколи по реда на чл.64 и чл.65 от ЗМВР, обосновават категоричния извод, че липсва първият елемент от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

От друга страна, ищецът, независимо от проявената от него процесуална активност, изразяваща се в назначените по негово искане две комплексни съдебно-технически и съдебно-счетоводни експертизи и една – допълнителна, не ангажира доказателства в подкрепа на твърдението си за претърпени имуществени вреди, които да са в резултат именно на бездействия или действия на органите на МВР, тъй като изводите по тях са ирелеванти към настоящото производство.   

В този смисъл не се и установи по делото съществуването на пряка причинно-следствена връзка между бездействието на органите на МВР и причинени на ищцата имуществени и неимуществени вреди.

Предвид изхода на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на ответниците и същите се констатириха в размер на 200.00 (двеста)лв. за всеки един от тях, съобразно разпоредбата на чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, XII състав, 

 

Р Е Ш И :

           

            ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на „Финикал“ ООД, ЕИК по булстат *********, със седалище и адрес на управление: - обл. Пловдив, общ. Родопи, с. Оризари, ул. „Стадиона“ № 3, представлявано от Б.П., чрез адв. И.Д., за присъждане на обезщетение в размер на 100 000.00 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата, съставлява размерът на претърпените от дружеството неимуществени вреди, свързани със създадените у дружеството несигурност и притеснения, недоверие в органите на МВР и тяхната дейност, накърнено чувство за справедливост, усещане за безпомощност, вследствие на бездействието на техните органи  и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административната дейност, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

            ОТХВЪРЛЯ искането на „Финикал“ ООД, ЕИК по булстат *********, със седалище и адрес на управление: - обл. Пловдив, общ. Родопи, с. Оризари, ул. „Стадиона“ № 3, представлявано от Б.П., за установяване на незаконосъобразни бездействия на Министерство на вътрешните работи, Главна дирекция „Национална полиция“ и ОД на МВР – Сливен, по сигнали от 14.01.2020 -15.09.2020 год.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените искове от „Финикал“ ООД, ЕИК по булстат *********, със седалище и адрес на управление: - обл. Пловдив, общ. Родопи, с. Оризари, ул. „Стадиона“ № 3, представлявано от Б.П., за присъждане на обезщетение в размер на 790 168.32 лв. главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата, представляващи размерът на претърпените имуществени вреди, съизмеряващи се със стойността на непроизведеното и непродадено количество електрическа енергия през периода 20.05.2020 г. – 06.09.20202 г., вследствие на бездействието на органите и длъжностите лица на МВР, Главна дирекция „Национална полиция“ – София и ОД на МВР - Сливен при или по повод изпълнение на административна дейност,

ОСЪЖДА „Финикал“ ООД, ЕИК по булстат *********, със седалище и адрес на управление: - обл. Пловдив, общ. Родопи, с. Оризари, ул. „Стадиона“ № 3, представлявано от Б.П., да заплати на Министерство на вътрешните работи – гр. София, ул. „ Шести септември“ № 29, сумата от 200.00 (двеста) лева, юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА „Финикал“ ООД, ЕИК по булстат *********, със седалище и адрес на управление: - обл. Пловдив, общ. Родопи, с. Оризари, ул. „Стадиона“ № 3, представлявано от Б.П., да заплати на Главна дирекция „Национална полиция“ при Министерство на вътрешните работи – гр. София, бул. „Александър Малинов“ № 1, сумата от 200.00 (двеста) лева, юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА „Финикал“ ООД, ЕИК по булстат *********, със седалище и адрес на управление: - обл. Пловдив, общ. Родопи, с. Оризари, ул. „Стадиона“ № 3, представлявано от Б.П., да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Сливен, ул. „Ген. Скобелев“ № 5, сумата от 200.00 (двеста) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението, в прекратената част, подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението, в останалата част, подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: