Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260005
28.09.2020
година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
първи септември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 14 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 АПК,
вр. с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба на П.Д.Д., ЕГН
********** против Заповед за задържане на лице рег. № …, издадена от мл. е.т Т.
В.Л. – м.п. и. при РУ – гр. Раковски при ОД на МВР – гр. Пловдив, с която на
основание чл. 72, ал. 1 ЗМВР за извършено престъпление по чл. 238, ал.2,
т.3 НК, е заповядано за срок от 24 часа задържане на Д. в помещение за временно
задържане на 02 РУ Пловдив.
Жалбоподателят, чрез процесуален
представител, иска от съда да постанови решение, с което да отмени оспорваната
заповед като незаконосъобразна. Излага съображения за липсата на предпоставки
за задържане и неспазване на изискванията за съдържание.
Ответникът – органът, издал
оспорвания акт, не взема становище по жалбата.
Съдът, като разгледа направените възражения и приложената
административна преписка, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от адресат
на оспорваната заповед, поради което е допустима.
Разгледана по същество е
основателна.
С атакуваната заповед, на основание чл. 72, ал. 1 ЗМВР, за срок от 24 часа, П.Д. е бил задържан в помещение за
временно задържане на 02 РУ Пловдив. Като мотивировка на заповедта е посочено
„за извършено престъпление по чл. 238, ал.2, т.3 НК“.
Съдът намира, че оспореният
административен акт е постановен от оправомощен за това орган, в пределите на
материалната му компетентност. Същият е незаконосъобразен, тъй като е
немотивиран и издаден, без да са посочени и доказани основанията за задържане
на жалбоподателя.
В заповедта като правно основание за
задържането е посочена нормата на чл. 72, ал. 1 ЗМВР. Тя съдържа редица
различни хипотези, даващи право на полицейските органи да задържат лице,
изброени в 7 точки. В настоящия случай, не е ясно на коя от тях се е позовал
органът, за да упражни правомощията си по задържане на лицето. От тази гледна
точка, заповедта се явява незаконосъобразна. Дори да се приеме, че хипотетично
е приложима т.1 на чл. 72, ал. 1 ЗМВР, док. е посочено, че задържането се
осъществява „за извършено престъпление по чл. 238, ал.2, т.3 НК“, са налице и
допълнителни нарушения.
Съгласно чл. 74, ал. 1 ЗМВР, задържането на лицата по чл. 72, ал. 1 ЗМВР се извършва с писмена заповед. Към момента на задържането чл. 74, ал.
2, т. 2 ЗМВР изрично изисква като елемент от съдържанието на
заповедта - посочване на фактическите и правни основания за задържането.
Възприетото от ЗМВР положение изцяло кореспондира на общото правило на чл. 59, ал.
2, т. 4 АПК. Посочването им в заповедта представлява излагане на
мотиви и обосновава разпоредителната част на акта. При липса на мотиви, съдът
не може да упражни контрол за законосъобразност върху обжалвания
административен акт и същият подлежи на отмяна като незаконосъобразен по
смисъла на чл. 146, т. 2 АПК, като издаден в нарушение на чл. 74, ал.
2, т. 2 ЗМВР.
Това е така, защото при
осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност, преценката на решаващия
съд е свързана именно с изследване на въпроса, доколко са налице посочените в
оспорения административен акт фактически основания за издаване и доколко могат
да се свържат с посочените от издателя правни норми. В заповедта като основание
за задържането е посочено само „за извършено престъпление по чл. 238, ал.2, т.3 НК“. Нормата предвижда наказание за този - който
лови, улови риба и/или други водни организми в забранени места или при
маловодие. Не е ясно какви са фактическите обстоятелства на извършеното, в
какво евентуално се състои нарушението на
жалбоподателя и коя от хипотезите на т.3 на посочената разпоредба е
налице, според задържащия, за да се обоснове наличие на престъплението по НК.
Защо и какво е наложило полицейският
орган да упражни правомощията си по чл. 72, ал. 1 ЗМВР е останало неизвестно за
жалбоподателя поради липсата на факти в заповедта. Въпреки дадените указания до
административния орган, да докаже фактическите основания, такива доказателства
не бяха ангажирани. Разпоредбата за съдържанието на заповедта по ЗМВР е
императивна и задължава органа да изложи освен правни и фактически основания за
задържане. Целта на закона е да не се допусне злоупотреба с правомощия. В този смисъл: Решение № 15420 от
14.12.2017г. на ВАС по адм. д. № 7300/2016 г., V о.; Решение № 8215 от
18.06.2018г. на ВАС по адм. д. № 5138/2017 г., V о., Решение № 14222 от
22.11.2017г. на ВАС по адм. д. № 6044/2016 г., V о., както и практиката на Административен съд Пловдив: Решение № 273 от
8.02.2019 г. на Адм.съд - Пловдив по адм. д. № 2732/2018 г., Решение № 2398 от
16.11.2018 г. на Адм. съд - Пловдив по адм. д. № 2734/2018 г., Решение № 1551
от 29.09.2017 г. на Адм. съд - Пловдив по адм. д. № 1457/2017 г., Решение №
2674 от 8.12.2014 г. на Адм. съд - Пловдив по адм. д. № 2432/2014 г.
Органът във всички случаи следва да
посочи обстоятелствата, които са го мотивирали да издаде процесната заповед за
задържане, като е допустимо мотивите, т.е. фактическите основания, да се
съдържат и в друг документ, неразделна част от административната преписка,
който предхожда издаването на акта /Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на
ОСГК/. Или актът следва да препраща към този друг документ. Такова препращане
липсва, като от нито един от документите, съдържащи се в административната
преписка, не може да се направи извод, че за жалбоподателя са налице данни за
съпричастността му към престъпление по чл. 238, ал.2, т.3 НК.
Предвид изложеното, съдът намира
оспорената заповед за задържане за незаконосъобразна, поради което следва да
бъде отменена.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, съгласно представения списък в размер на 10 лева – ДТ и 500
лева – платено адв. възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на П.Д.Д., ЕГН ********** Заповед за задържане на лице рег. № .,
издадена от мл. е Т. В.Л. – м.п. и.при РУ – гр. Раковски при ОД на МВР – гр.
Пловдив, с която на основание чл. 72, ал. 1 ЗМВР за извършено престъпление по чл. 238, ал.2, т.3 НК е заповядано
за срок от 24 часа задържане на П.Д.Д. в помещение за временно задържане на 02
РУ Пловдив.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Пловдив да заплати на П.Д.Д., ЕГН
**********, с адрес: *** сумата от общо 510
лева /петстотин и десет лева/ - разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Пловдив в
14- дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП