Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 28.02.2019 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав в публичното заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава Манолова и в присъствието на прокурора Стефанов,
като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр.дело № 14 526/14 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.2 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ за сумата от 429 016 лв.
Ищецът Х.А.К. твърди в
исковата си молба и уточнителната такава от 24.03.2015 г., че на 27.04.2010 г.
служители на РУП – гр. Приморско с автомобили и камера влезли в питомна
плантация „Блатно кокиче“ и иззели с протокол за доброволно предаване събраните
до момента 14 472 кг. блатни кокичета и задържали под стража ищеца.
Впоследствие при освобождаването му служителите на РУП – Приморско разпоредили
на ищеца да не напуска региона, а с действията си възпрепятствали добива на
зелен стрък от блатно кокиче от 602, 182 дка. Твърди се, че на 25.06.2010 г. РП
– Царево прекратила ДП изх. № 15-89/2010 г. по описа на РУП – Приморско. Твърди
се, че бил обвинен в престъпление което не бил извършил, но това станало
причина за големи загуби, компромат и отстраняването му от бизнес на ищеца. Твърди
се, че воденото срещу него производство довело до множество имуществени и
неимуществени вреди, както следва: заплатил сумата от 500 лв. – адвокатски
хонорар, заплатил сумата от 6 400 лв. – за възстановяване на популацията
от блатни кокичета, заплатил сумата от 33 300 лв. на бригадата на Станчо
Иванов за премахване на издънковата растителност, основно ремонтиране,
възстановяване на главния портал, изработка на три врати на плантация „Блатно
кокиче“, рехабилитация на саваците, възстановяване на дигите, потапяне под вода
на цялата плантация, заплатил сумата от 250 лв. на Ш.И.И.за извършена работа, заплатил сумата от
2 100 лв. – за преработка на изкупени блатни кокичета, заплатил сумата от
5 295 лв. на собственик на хотел Н.С., заплатил сумата от 4 509, 19
лв. – наем в на земеделски имоти, заплатил сумата от 3 618 лв. на берачите
на блатно кокиче. Твърди, че му се следват и сумите 5 641, 67 лв. – средно
месечна заплата от 24.04.2010 г. – 25.06.2010 г. и сумата от 5 920 лв. –
командировъчни за 8 месеца в Китен /01.09.2009 г. – 27.04.2010 г./, както и
сумата от 111 809 лв. – загубен апартамент в ж.к. ***“, бл. *********.
Претендира и заплащане на сумата от 150 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди от задържането му под стража в РУП – Приморско, сринат
авторитет пред местното население, прехвърляне на бизнеса с блатни кокичета „в
ръцете на удобен за тях човек“, провал на кампанията, пропуснат добив на блатни
кокичета, завинаги загубен региона /Бургаска област/, безвъзвратно загубени
позиции в МОСВ, напускане на семейното жилище след 35 години в София и
установяването му с жената, с която живее на семейни начала и тяхната дъщеря в
гр. Русе през 2012 г. Претендира се законна лихва върху сумите.
Ответникът – П.НА Р.Б.,
чрез своя представител оспорва иска по основание и размер в писмен отговор,
депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.
Съдът след като обсъди становищата и доводите
на страните и събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235
ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.2
ал.1 т.3 пр.2 от ЗОДОВ държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата и съда от обвинение в
извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано. С оглед така очертания фактически състав по делото,
следва да бъде доказано от ищеца, че е налице съдебен акт, с който по отношение
на лицето, което твърди, че е претърпяло вреди от визираните по-горе органи е прекратено
образувано наказателно производство като от тези действия на правозащитните
органи като пряка и непосредствена последица да са били причинени вреди на ищеца.
Отговорността на държавата е пряка, увреденият се обезщетява директно от
съответния правозащитен орган, към което принадлежи съответното длъжностното
лице. Тя е обективна т.е. носи се независимо дали вредите са причинени виновно
или не.
Ищецът релевира в исковата
си молба, като вредоносно поведение от страна на Прокуратурата на РБ, състоящо
се в повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление. По делото е приложено ДП № 15-89/2010 г., вх. № 323/2010 г. по описа на РП
– Царево, от което се установява, че досъдебното производство е водено, а
впоследствие прекратено срещу „виновното лице“. В приложената преписка няма
ангажирани каквито и да е доказателства, че срещу ищеца е повдигано и
поддържано някакво обвинение, а впоследствие водено срещу него наказателно
производство да е прекратено на фаза досъдебно производство. В приложената
прокурорска преписка са налични само и единствено доказателства, че от ищеца са
снети обяснения, а впоследствие и показания в качеството му на свидетел. Субективната
увереност на ищеца, заявена в исковата молба, че „виновното лице“ е именно той
не се потвърждава от ангажираните по делото писмени доказателства. Няма данни
по делото ищеца да е задържан под стража дали като мярка за неотклонение или
като мярка на процесуална принуда по ЗМВР, въпреки наведените твърдения от
ищеца. Само на това основание и с оглед
неустановяване на първата предпоставка от фактическия състав на релевантната
разпоредба на ЗОДОВ исковете на ищеца следва да се отхвърлят като неоснователни.
На следващо място, видно
от протокола за разпит на ищеца като свидетел в ДП от 15.06.2010 г. /стр. 32 -
34 в пр.пр./ ищецът е бил пълномощник на търговско дружество „К.-77“ ЕООД,
считано от 08.2009 г. като управителят на фирмата „ми беше дал пари да
извършвам описаната дейност“, включваща възстановяване на популацията от блатни
кокичета, премахване на издънковата растителност, преработка на изкупени блатни
кокичета, възнаграждения на берачите на блатно кокиче. Тези дадени показания на
ищеца в ДП имат характер на извънсъдебно признание на неизгоден за същия факт,
поради което са годно доказателствено средство на общо основание. Предвид на
обстоятелството, че сумите, претендирани като имуществени вреди в исковата
молба са били собствени за трето за спора лице – „К. 77“ ЕООД за ищеца не е
налице имуществена увреда. Връзка между изнесения на публична продан поради нередовно
обслужван кредит и процесното досъдебно производство при ангажираните по делото
доказателства настоящият съдебен състав не може да обоснове.
На следващо място,
доколкото както бе посочено по-горе липсват доказателства за задържане под
стража на ищеца претенцията му за обезщетение за неимуществени вреди е
неоснователна. Липсва и установена връзка, при ангажираните от страните доказателства,
между другите увреди, заявени в исковата молба и процесното досъдебно
производство.
Предвид тези съображения настоящия съдебен състав намира
заявените искове за неоснователни и като такива същите подлежат на отхвърляне.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Х.А.К., ЕГН **********, със съдебен адрес:*** срещу П.НА
Р.Б. – с адрес: гр. София, бул. “******на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.2 във вр.
с чл.4 от ЗОДОВ искове за заплащане
на сумата от 179 016 лв. обезщетение
за имуществени вреди, включващо, както следва: 500 лв. – адвокатски хонорар, 6 400 лв. – за възстановяване
на популацията от блатни кокичета, 33 300 лв. – заплатена на бригадата на
Станчо Иванов за премахване на издънковата растителност, основно ремонтиране,
възстановяване на главния портал, изработка на три врати на плантация „Блатно кокиче“,
рехабилитация на саваците, възстановяване на дигите, потапяне под вода на
цялата плантация, 250 лв. – заплатена на Ш.И.И.за извършена работа, 2 100 лв. – заплатена
за преработка на изкупени блатни кокичета, 5 295 лв. – заплатена на
собственик на хотел Н.С., 4 509, 19 лв. – заплатен наем на земеделски
имоти, 3 618 лв. – заплатена на берачите на блатно кокиче, 5 641, 67
лв. – средно месечна заплата от 24.04.2010 г. – 25.06.2010 г., 5 920 лв. –
командировъчни за 8 месеца в Китен /01.09.2009 г. – 27.04.2010 г./,
111 809 лв. – загубен апартамент в ж.к. ***“, бл. *********, както и за
сумата от 150 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от воденото
ДП № 15-89/2010 г., вх. № 323/2010 г. по
описа на РП – Царево като неоснователни и недоказани.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: