Решение по дело №563/2022 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 146
Дата: 30 ноември 2022 г.
Съдия: Пламен Пантев Денев
Дело: 20224210200563
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 146
гр. Габрово, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на петнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Денев
при участието на секретаря Росица М. Ненова
като разгледа докладваното от Пламен П. Денев Административно
наказателно дело № 20224210200563 по описа за 2022 година
С жалба, подадена от надлежно упълномощен процесуален представител,
жалбоподателя “Йеттел България” ЕАД - София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Младост”, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, е
атакувал Наказателно постановление № Р-000367, издадено на 21.07.2022 година от Главен
инспектор в РД Русе за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, към
Главна дирекция “КП” при КЗП София, упълномощен от директора на КЗП, чрез което за
нарушение по чл. 113, ал. 2 от ЗЗП на дружеството е била наложена имуществена санкция в
размер на сума от 5000 лева, на основание чл. 231 във вр. с чл. 222а от ЗЗП. По
съображения, изложени в подадената жалба, жалбоподателя е счел постановлението за
незаконосъобразно, като го е обжалвал в качеството на такова с искания за неговата отмяна
заедно с всички законни последици, които произтичат от това. Същите включват и
юрисконсултско възнаграждение, чието присъждане се претендира въз основа на чл. 63, ал.
3 във вр. с чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
Ответната по жалба страна е била редовно призована, но не е изпратила
упълномощен процесуален представител за разглеждането на делото. В писмото, чрез което
тя е изпратена до съда, както и в допълнително постъпило писмено становище (с вх. №
5476/29.08.2022 г. ) в рамките на образуваното съдебно производство, от същата се излагат
искания за оставяне на жалбата без уважение, както и за потвърждаване на обжалваното
постановление като правилно, обосновано и законосъобразно. От тази страна също е
направено искане за разноски във връзка с осъществено процесуално представителство при
разглеждането на делото, които се претендират съобразно указаното в чл. 63д от ЗАНН.
След като съпостави събраните при производството писмени и гласни
доказателствени материали, съдът намери за установено следното от фактическа страна:
1
На 18.03.2022 година служители на структурното звено на КЗП в гр. Габрово
извършили проверка в магазин за мобилни устройства и услуги „Теленор”, който се намирал
на ул. „Петко Каравелов” № 1 в същото населено място и бил стопанисван от търговеца
“Йеттел България” ЕАД.
Проверката е била предизвикана от постъпила писмена жалба, заведена в РД Русе под
Вх. № Р-03-295/16.03.2022 г. и подадена в КЗП РД Русе, звено Габрово от потребителя
А.И.Ц., касаеща неприведен в съответствие с договора мобилен апарат.
В хода на проверката се установило, че подалото жалбата лице на 25.10.2020 г. е
закупило от проверявания обект на търговеца мобилен апарат марка „Xiaomi”, модел „Redmi
Note 9 Pro”, който е бил предмет и на депозираната жалба. На 03.02.2022 г. жалбоподателя е
предявил рекламация за това устройство, която е била вписана във водения в обекта
Регистър на предявените рекламации от потребители в електронен вид под № ********* от
същата дата. Телефонът е бил приет в магазин на „Йеттел” с протокол за приемане на
устройство №*********/03.02.2020 г., с вписан проблем „изключва се по време на разговор”
и отразени особени белези при приемането му „запазен”. Към момента на проверката е било
констатирано, че по рекламацията не е имало издаден Акт за удовлетворена рекламация,
както и че телефонът все още се е намирал в оторизиран сервиз, без да бъде приведен в
съответствие с договора за продажба и върнат на потребителя повече от един месец.
При проверката в обекта, за която е бил съставен Констативен протокол 2022 № К-
2724489/18.03.2022 г., е присъствало лице, работещо като консултант-продавач в “Йеттел
България” ЕАД. С този протокол е било наредено на управителя или на упълномощено от
него лице да представи в офиса на КЗП в гр. Габрово или на email address *******@***.**
протокол за споразумение с жалбоподателя.
На 11.04.2022 г. на електронната поща (email address *******@***.**) на КЗП РД
Русе, звено Габрово са постъпили изпратени документи от „Йеттел България” ЕАД във
връзка с даденото указание в констативния протокол, от които е станало ясно, че съответния
телефон е бил заменен с друго устройство, което е било лично предадено на депозиралото
жалбата лице. Към тях са били представени и материали (като акт за удовлетворяване на
рекламация от 30.03.2022 г., подписан от А.И.Ц. и търговеца), които установяват това.
След като са обобщили представените писмени документи и констатациите от
извършената проверка, служителите на КЗП са приели, че е налице осъществено нарушение
по чл. 113, ал. 2 от Закона за защита на потребителите, тъй като търговеца не е привел
мобилния апарат, предмет на жалбата, в съответствие с договора за продажба в рамките на
законово установения месечен срок – до 03.03.2022 г., в разрез с предвиденото с тази
разпоредба от същия закон. По повод на него до изпълнителния директор на „Теленор
България” ЕАД София е била изпратена покана (№ Р-03-295 от 11.04.2022 година,
приложена на л. 19) за личното му явяване или изпращане на упълномощено от него лице за
съставяне на акт във връзка с установяване на това нарушение на посочена в поканата дата –
05.05.2022 година. Поканата е била изпратена на 12.04.2022 г. на email address
**********@******.**, и тъй като на определената дата дружеството не е изпратило
2
представител на указаното място (структурното звено на КЗП Габрово), актът е бил
съставен в отсъствието на такъв, съобразно предвиденото в чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. След
съставянето му, на 12.05.2022 година той е бил предявен на преупълномощено за тази цел
лице, отразено в приложено на л. 18 пълномощно, за подписване от него и запознаване с
отразените в същият констатации във връзка с нарушението. Въз основа на акта и
останалите материали по административно-наказателната преписка е издадено и посоченото
наказателно постановление, което се явява предмет на обжалване по настоящото дело.
При така описаната фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Данните, които са отразени в копията от намиращите се на л. 13 материали по делото
сочат, че екземпляр от НП е получен от представител на жалбоподателя на 27.07.2022
година. Жалбата (според съответния Вх. №, под който се явява заведена) е постъпила при
наказващия орган на 09.08.2022 г., или преди края на посочения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН
четиринадесет дневен срок, започнал (съобразно правилата на чл. 83 от ЗАНН и чл. 183, ал.
2 от НПК) да тече от деня, следващ датата за получаване на препис от него. С оглед на това
и поради обстоятелството, че е била подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за
процесуално допустима, а разгледана по същество – и за основателна по отношение на
искането за отмяна на обжалваното наказателно постановление, макар и не изцяло въз
основа на съответните съображения, които се поддържат във връзка с него.
Отразеното в приложените писмени материали води до заключение, че при съставяне
на акта за установяване на нарушението и издаване на наказателното постановление са
спазени всички разпоредби на ЗАНН и ЗЗП. Актът съдържа необходимите реквизити,
предвидени в нормата на чл. 42 от ЗАНН. Същият се явява съставен от служител, надлежно
упълномощен (съгласно приложената на л. 30 заповед) за това, в рамките на тримесечен
срок от деня за откриване на нарушителя, както и преди изтичане на една година от
извършване на самото нарушение. Ръководството на “Йеттел България” ЕАД София е било
надлежно уведомено за датата и часа, на които е следвало да се яви в структурното звено на
КЗП Габрово за съставяне на акт във връзка с установяване на нарушението. Чрез
изпратената покана то е било предупредено за последиците от неизпълнението на
посоченото в нея, а по делото няма доказателства, които да установяват, че същата не е била
получена от него. Поради изложеното акта законосъобразно е бил съставен в отсъствието на
представляващо дружеството лице, в съгласие с предвиденото в нормата на чл. 40, ал. 2 от
ЗАНН. След съставяне на акта са били предприети последващи действия във връзка с
неговото връчване и подписване, в резултат на които актът е бил подписан и връчен на
упълномощено за тази цел лице, в изпълнение на указаното с чл. 43, ал. 4 от ЗАНН.
Наказателното постановление и акта за установяване на това нарушение съдържат
достатъчно информация, позволяваща да се формират и заключения за свързаните със
същото обстоятелствата, което се е проявило под формата на бездействие. Отбелязано е
както началото на периода на това бездействие – 03.02.2022 г., който съвпада с момента за
предявяване на рекламация във връзка със закупената от обекта стока, така и неговия край –
03.03.2022 г, предпоставен от датата, до която стоката е следвало да се приведе в
3
съответствие с договора за продажба. При естеството на тези данни и наличието на
съдържащата се в акта и постановлението информация за мястото, на което нарушението е
било извършено и което се явява свързано с търговския обект на улица „Петко Каравелов”
№ 1 в град Габрово, където на потребителя е следвало да се предостави вече приведената в
съответствие с договора за продажба стока, доводите за допуснати нарушения по чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН не биха могли да бъдат споделени, тъй като се явяват несъстоятелни от
фактическа и от правна страна. Като такива следва да се определят и тези, свързани с
липсващата дата за извършване на нарушението. Макар и последната действително да не е
отразена в наказателното постановление, съдържащата се в него информация за началния и
крайния момент на периода на бездействие е достатъчна зао заключение, че то е било
осъществено на 04.03.2022 г. Щом като това е така не би могло да се счита, че допуснатия
пропуск във връзка с нейното непосочване е довел до съществено нарушение на
процесуалните правила, а оттук - и до незаконосъобразност на наказателното
постановление, в т.ч. заради факта, че липсата на тази дата не е станала причина за
допускане на други самостоятелни нарушения на предвиденото в норми, които
регламентират съответните преклузивни срокове за неговото издаване и за съставяне на акта
за установяване на самото нарушение.
Констатираното при проверката действително е давало основание да се счита, че е
налице осъществено нарушение на указаното в действалата до 31.12.2021 г. норма на чл.
113, ал. 2 от ЗЗП, която е предвиждала задължение за продавача да приведе стоката в
съответствие с договора за продажба, когато тя не се е явявала в такова с него, в рамките на
едномесечен срок, считано от деня за подаване на рекламацията във връзка с нея.
Въпросната стока, описана в подадената жалба от потребителя до КЗП, не е съответствала
на договора за продажба съгласно чл. 106, т. 1 и т. 4 от ЗЗП в редакцията на тази разпоредба
по ДВ бр. 99/2005 г., тъй като не е притежавала характеристиките, определени от страните
по този договор, както и обичайните качества и характеристики на стоките от същия вид,
които потребителят би могъл разумно да очаква от нея, като се има предвид естеството на
самата стока и публичните изявления относно нейните конкретни характеристики,
направени от продавача. В тези случаи, според предвиденото в чл. 105 от ЗЗП съобразно
редакцията по ДВ бр. 99/2005 г., продавачът е отговарял за всяка липса на съответствие на
потребителската стока, която е съществувало при доставянето на стоката и се прояви две
години след него, дори и да не е знаел за самото несъответствие. Причината, поради която е
била направена самата рекламация, безспорно сочи за съществуването на такова
несъответствие, което се е проявило в двугодишния период, започнал да тече от 25.10.2020
година – датата за доставяне (предаване) на устройството на потребителя. При това
положение не може да се счита, че извършеното не би могло да представлява нарушение по
чл. 113, ал. 2 или че същото не е осъществено от обективна страна, след като е налице
подадена рекламация във връзка със стока в рамките на двугодишен срок от нейното
закупуване, а търговецът не е привел тази стока в съответствие с договора за продажба в
пределите на едномесечния срок, започнал да тече от датата за подаване на рекламацията
във връзка с нея. Именно неизпълнението на посоченото задължение чрез ремонт или замяна
4
на устройството с ново в рамките на този срок, а не неизпълнението на задължение за
възстановяване на заплатената за вещта сума в него, е довело до предпоставки, които са
ангажирали административно-наказателната му отговорност.
Въз основа на приложените писмени документи и констатациите от водената
проверка, служителите на КЗП са приели, че е налице осъществено нарушение по чл. 113,
ал. 2 от ЗЗП, или такова по смисъла на текст, който не е съществувал към датата на самата
проверка, тъй като е бил отменен чрез Закон за изпълнение и допълнение на закона за
защита на потребителите, обн. ДВ бр. 23/19.03.2021 г., в сила от 01.01.2022 година. Във
връзка с това и след като е определил извършеното като нарушение по този текст,
актосъставителя е допуснал нарушение на материалния закон. Освен него, такова нарушение
на материалния закон е допуснал и административно-наказващия орган, който е наложил
наказание за неправилно квалифицираното нарушение въз основа на санкционна разпоредба
– чл. 222а от ЗЗП, която също е била отменена чрез посочения ЗИДЗЗП и не е съществувала
към датата за издаване на обжалваното наказателно постановление. Заедно с него този орган
е допуснал и друг пропуск при санкциониране на самото нарушение, тъй като в
съображенията, изложени в подкрепа на конкретно определения размер на имуществената
санкция, не е отделил внимание на извършените действия от търговеца във връзка със
замяната на съответното устройство с друго, които са били осъществени преди съставяне на
акта за него и представляват смекчаващи обстоятелства по смисъла на закона. Допуснатите
нарушения, свързани с неправилното квалифициране на извършеното като нарушение по
отменена правна норма и санкционирането на същото въз основа на санкционна норма,
която не е била действаща към датата на издаване на наказателното постановление, са
довели не само до тяхната незаконосъобразност, но и до съществени нарушения по
приложението на материалния закон. Поради тях искането за отмяна на това постановление
се явява основателно и като такова следва да се уважи.
Предвид изложените съображения съдът прие, че обжалваното наказателно
постановление следва да се отмени. С оглед на тях, след като отчете направеното искане в
това отношение, както и съдържанието на самото осъществено процесуално
представителство от съответния юрисконсулт, което не се характеризира с обективни
затруднения, възникнали за извършената от него дейност заради фактическата или правна
сложност на настоящото дело, намери, че въз основа на установеното в действащата
нормативна база (чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ в редакцията на същата по ДВ бр.
74/2021 г., в сила от 01.10.2021 г.) ответната по жалба страна следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя минималното възнаграждение за него, възлизащо на сумата от 80
лева.
Воден от горното, и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1-ва от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № Р-000367, издадено на 21.07.2022
година от Главен инспектор в РД Русе за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и
Плевен, към Главна дирекция “КП” при КЗП - София, упълномощен от директора на КЗП,
чрез което за нарушение по чл. 113, ал. 2 от ЗЗП, на “ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД - гр.
София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост”,
ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, е била наложена ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в РАЗМЕР на сумата от 5000 (пет хиляди) лева – на основание чл. 231 във вр. с
чл. 222а от ЗЗП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите - София ДА ЗАПЛАТИ на
“ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД – гр. София, ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Младост”, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6,
сума в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща възнаграждение за осъществено
процесуално представителство по делото, на осн. чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – гр. Габрово по
реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 (четиринадесет) дневен срок от датата за получаването на
съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
6

Съдържание на мотивите Свали мотивите

С жалба, подадена от надлежно упълномощен процесуален представител,
жалбоподателя “Йеттел България” ЕАД - София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Младост”, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, е
атакувал Наказателно постановление № Р-000367, издадено на 21.07.2022 година от Главен
инспектор в РД Русе за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, към
Главна дирекция “КП” при КЗП София, упълномощен от директора на КЗП, чрез което за
нарушение по чл. 113, ал. 2 от ЗЗП на дружеството е била наложена имуществена санкция в
размер на сума от 5000 лева, на основание чл. 231 във вр. с чл. 222а от ЗЗП. По
съображения, изложени в подадената жалба, жалбоподателя е счел постановлението за
незаконосъобразно, като го е обжалвал в качеството на такова с искания за неговата отмяна
заедно с всички законни последици, които произтичат от това. Същите включват и
юрисконсултско възнаграждение, чието присъждане се претендира въз основа на чл. 63, ал.
3 във вр. с чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
Ответната по жалба страна е била редовно призована, но не е изпратила
упълномощен процесуален представител за разглеждането на делото. В писмото, чрез което
тя е изпратена до съда, както и в допълнително постъпило писмено становище (с вх. №
5476/29.08.2022 г. ) в рамките на образуваното съдебно производство, от същата се излагат
искания за оставяне на жалбата без уважение, както и за потвърждаване на обжалваното
постановление като правилно, обосновано и законосъобразно. От тази страна също е
направено искане за разноски във връзка с осъществено процесуално представителство при
разглеждането на делото, които се претендират съобразно указаното в чл. 63д от ЗАНН.
След като съпостави събраните при производството писмени и гласни
доказателствени материали, съдът намери за установено следното от фактическа страна:
На 18.03.2022 година служители на структурното звено на КЗП в гр. Габрово
извършили проверка в магазин за мобилни устройства и услуги „Теленор”, който се намирал
на ул. „Петко Каравелов” № 1 в същото населено място и бил стопанисван от търговеца
“Йеттел България” ЕАД.
Проверката е била предизвикана от постъпила писмена жалба, заведена в РД Русе под
Вх. № Р-03-295/16.03.2022 г. и подадена в КЗП РД Русе, звено Габрово от потребителя
А.И.Ц., касаеща неприведен в съответствие с договора мобилен апарат.
В хода на проверката се установило, че подалото жалбата лице на 25.10.2020 г. е
закупило от проверявания обект на търговеца мобилен апарат марка „Xiaomi”, модел „Redmi
Note 9 Pro”, който е бил предмет и на депозираната жалба. На 03.02.2022 г. жалбоподателя е
предявил рекламация за това устройство, която е била вписана във водения в обекта
Регистър на предявените рекламации от потребители в електронен вид под № ********* от
същата дата. Телефонът е бил приет в магазин на „Йеттел” с протокол за приемане на
устройство №*********/03.02.2020 г., с вписан проблем „изключва се по време на разговор”
и отразени особени белези при приемането му „запазен”. Към момента на проверката е било
констатирано, че по рекламацията не е имало издаден Акт за удовлетворена рекламация,
както и че телефонът все още се е намирал в оторизиран сервиз, без да бъде приведен в
съответствие с договора за продажба и върнат на потребителя повече от един месец.
При проверката в обекта, за която е бил съставен Констативен протокол 2022 № К-
2724489/18.03.2022 г., е присъствало лице, работещо като консултант-продавач в “Йеттел
България” ЕАД. С този протокол е било наредено на управителя или на упълномощено от
него лице да представи в офиса на КЗП в гр. Габрово или на email address *******@***.**
протокол за споразумение с жалбоподателя.
На 11.04.2022 г. на електронната поща (email address *******@***.**) на КЗП РД
Русе, звено Габрово са постъпили изпратени документи от „Йеттел България” ЕАД във
връзка с даденото указание в констативния протокол, от които е станало ясно, че съответния
1
телефон е бил заменен с друго устройство, което е било лично предадено на депозиралото
жалбата лице. Към тях са били представени и материали (като акт за удовлетворяване на
рекламация от 30.03.2022 г., подписан от А.И.Ц. и търговеца), които установяват това.
След като са обобщили представените писмени документи и констатациите от
извършената проверка, служителите на КЗП са приели, че е налице осъществено нарушение
по чл. 113, ал. 2 от Закона за защита на потребителите, тъй като търговеца не е привел
мобилния апарат, предмет на жалбата, в съответствие с договора за продажба в рамките на
законово установения месечен срок – до 03.03.2022 г., в разрез с предвиденото с тази
разпоредба от същия закон. По повод на него до изпълнителния директор на „Теленор
България” ЕАД София е била изпратена покана (№ Р-03-295 от 11.04.2022 година,
приложена на л. 19) за личното му явяване или изпращане на упълномощено от него лице за
съставяне на акт във връзка с установяване на това нарушение на посочена в поканата дата –
05.05.2022 година. Поканата е била изпратена на 12.04.2022 г. на email address
**********@******.**, и тъй като на определената дата дружеството не е изпратило
представител на указаното място (структурното звено на КЗП Габрово), актът е бил
съставен в отсъствието на такъв, съобразно предвиденото в чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. След
съставянето му, на 12.05.2022 година той е бил предявен на преупълномощено за тази цел
лице, отразено в приложено на л. 18 пълномощно, за подписване от него и запознаване с
отразените в същият констатации във връзка с нарушението. Въз основа на акта и
останалите материали по административно-наказателната преписка е издадено и посоченото
наказателно постановление, което се явява предмет на обжалване по настоящото дело.
При така описаната фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Данните, които са отразени в копията от намиращите се на л. 13 материали по делото
сочат, че екземпляр от НП е получен от представител на жалбоподателя на 27.07.2022
година. Жалбата (според съответния Вх. №, под който се явява заведена) е постъпила при
наказващия орган на 09.08.2022 г., или преди края на посочения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН
четиринадесет дневен срок, започнал (съобразно правилата на чл. 83 от ЗАНН и чл. 183, ал.
2 от НПК) да тече от деня, следващ датата за получаване на препис от него. С оглед на това
и поради обстоятелството, че е била подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за
процесуално допустима, а разгледана по същество – и за основателна по отношение на
искането за отмяна на обжалваното наказателно постановление, макар и не изцяло въз
основа на съответните съображения, които се поддържат във връзка с него.
Отразеното в приложените писмени материали води до заключение, че при съставяне
на акта за установяване на нарушението и издаване на наказателното постановление са
спазени всички разпоредби на ЗАНН и ЗЗП. Актът съдържа необходимите реквизити,
предвидени в нормата на чл. 42 от ЗАНН. Същият се явява съставен от служител, надлежно
упълномощен (съгласно приложената на л. 30 заповед) за това, в рамките на тримесечен
срок от деня за откриване на нарушителя, както и преди изтичане на една година от
извършване на самото нарушение. Ръководството на “Йеттел България” ЕАД София е било
надлежно уведомено за датата и часа, на които е следвало да се яви в структурното звено на
КЗП Габрово за съставяне на акт във връзка с установяване на нарушението. Чрез
изпратената покана то е било предупредено за последиците от неизпълнението на
посоченото в нея, а по делото няма доказателства, които да установяват, че същата не е била
получена от него. Поради изложеното акта законосъобразно е бил съставен в отсъствието на
представляващо дружеството лице, в съгласие с предвиденото в нормата на чл. 40, ал. 2 от
ЗАНН. След съставяне на акта са били предприети последващи действия във връзка с
неговото връчване и подписване, в резултат на които актът е бил подписан и връчен на
упълномощено за тази цел лице, в изпълнение на указаното с чл. 43, ал. 4 от ЗАНН.
Наказателното постановление и акта за установяване на това нарушение съдържат
достатъчно информация, позволяваща да се формират и заключения за свързаните със
2
същото обстоятелствата, което се е проявило под формата на бездействие. Отбелязано е
както началото на периода на това бездействие – 03.02.2022 г., който съвпада с момента за
предявяване на рекламация във връзка със закупената от обекта стока, така и неговия край –
03.03.2022 г, предпоставен от датата, до която стоката е следвало да се приведе в
съответствие с договора за продажба. При естеството на тези данни и наличието на
съдържащата се в акта и постановлението информация за мястото, на което нарушението е
било извършено и което се явява свързано с търговския обект на улица „Петко Каравелов”
№ 1 в град Габрово, където на потребителя е следвало да се предостави вече приведената в
съответствие с договора за продажба стока, доводите за допуснати нарушения по чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН не биха могли да бъдат споделени, тъй като се явяват несъстоятелни от
фактическа и от правна страна. Като такива следва да се определят и тези, свързани с
липсващата дата за извършване на нарушението. Макар и последната действително да не е
отразена в наказателното постановление, съдържащата се в него информация за началния и
крайния момент на периода на бездействие е достатъчна зао заключение, че то е било
осъществено на 04.03.2022 г. Щом като това е така не би могло да се счита, че допуснатия
пропуск във връзка с нейното непосочване е довел до съществено нарушение на
процесуалните правила, а оттук - и до незаконосъобразност на наказателното
постановление, в т.ч. заради факта, че липсата на тази дата не е станала причина за
допускане на други самостоятелни нарушения на предвиденото в норми, които
регламентират съответните преклузивни срокове за неговото издаване и за съставяне на акта
за установяване на самото нарушение.
Констатираното при проверката действително е давало основание да се счита, че е
налице осъществено нарушение на указаното в действалата до 31.12.2021 г. норма на чл.
113, ал. 2 от ЗЗП, която е предвиждала задължение за продавача да приведе стоката в
съответствие с договора за продажба, когато тя не се е явявала в такова с него, в рамките на
едномесечен срок, считано от деня за подаване на рекламацията във връзка с нея.
Въпросната стока, описана в подадената жалба от потребителя до КЗП, не е съответствала
на договора за продажба съгласно чл. 106, т. 1 и т. 4 от ЗЗП в редакцията на тази разпоредба
по ДВ бр. 99/2005 г., тъй като не е притежавала характеристиките, определени от страните
по този договор, както и обичайните качества и характеристики на стоките от същия вид,
които потребителят би могъл разумно да очаква от нея, като се има предвид естеството на
самата стока и публичните изявления относно нейните конкретни характеристики,
направени от продавача. В тези случаи, според предвиденото в чл. 105 от ЗЗП съобразно
редакцията по ДВ бр. 99/2005 г., продавачът е отговарял за всяка липса на съответствие на
потребителската стока, която е съществувало при доставянето на стоката и се прояви две
години след него, дори и да не е знаел за самото несъответствие. Причината, поради която е
била направена самата рекламация, безспорно сочи за съществуването на такова
несъответствие, което се е проявило в двугодишния период, започнал да тече от 25.10.2020
година – датата за доставяне (предаване) на устройството на потребителя. При това
положение не може да се счита, че извършеното не би могло да представлява нарушение по
чл. 113, ал. 2 или че същото не е осъществено от обективна страна, след като е налице
подадена рекламация във връзка със стока в рамките на двугодишен срок от нейното
закупуване, а търговецът не е привел тази стока в съответствие с договора за продажба в
пределите на едномесечния срок, започнал да тече от датата за подаване на рекламацията
във връзка с нея. Именно неизпълнението на посоченото задължение чрез ремонт или замяна
на устройството с ново в рамките на този срок, а не неизпълнението на задължение за
възстановяване на заплатената за вещта сума в него, е довело до предпоставки, които са
ангажирали административно-наказателната му отговорност.
Въз основа на приложените писмени документи и констатациите от водената
проверка, служителите на КЗП са приели, че е налице осъществено нарушение по чл. 113,
ал. 2 от ЗЗП, или такова по смисъла на текст, който не е съществувал към датата на самата
3
проверка, тъй като е бил отменен чрез Закон за изпълнение и допълнение на закона за
защита на потребителите, обн. ДВ бр. 23/19.03.2021 г., в сила от 01.01.2022 година. Във
връзка с това и след като е определил извършеното като нарушение по този текст,
актосъставителя е допуснал нарушение на материалния закон. Освен него, такова нарушение
на материалния закон е допуснал и административно-наказващия орган, който е наложил
наказание за неправилно квалифицираното нарушение въз основа на санкционна разпоредба
– чл. 222а от ЗЗП, която също е била отменена чрез посочения ЗИДЗЗП и не е съществувала
към датата за издаване на обжалваното наказателно постановление. Заедно с него този орган
е допуснал и друг пропуск при санкциониране на самото нарушение, тъй като в
съображенията, изложени в подкрепа на конкретно определения размер на имуществената
санкция, не е отделил внимание на извършените действия от търговеца във връзка със
замяната на съответното устройство с друго, които са били осъществени преди съставяне на
акта за него и представляват смекчаващи обстоятелства по смисъла на закона. Допуснатите
нарушения, свързани с неправилното квалифициране на извършеното като нарушение по
отменена правна норма и санкционирането на същото въз основа на санкционна норма,
която не е била действаща към датата на издаване на наказателното постановление, са
довели не само до тяхната незаконосъобразност, но и до съществени нарушения по
приложението на материалния закон. Поради тях искането за отмяна на това постановление
се явява основателно и като такова следва да се уважи.
Предвид изложените съображения съдът прие, че обжалваното наказателно
постановление следва да се отмени. С оглед на тях, след като отчете направеното искане в
това отношение, както и съдържанието на самото осъществено процесуално
представителство от съответния юрисконсулт, което не се характеризира с обективни
затруднения, възникнали за извършената от него дейност заради фактическата или правна
сложност на настоящото дело, намери, че въз основа на установеното в действащата
нормативна база (чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ в редакцията на същата по ДВ бр.
74/2021 г., в сила от 01.10.2021 г.) ответната по жалба страна следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя минималното възнаграждение за него, възлизащо на сумата от 80
лева.
4