№ 411
гр. Велико Търново, 10.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в
съдебно заседание на първи октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С.М. изслуша докладваното
от съдия Данаилова адм. д. № 468 по
описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр.
с чл. чл. 40, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.
Образувано е по жалба на К.И.И. *** срещу мълчалив
отказ на главен директор на ГДИН относно подадено заявление за достъп до
обществена информация на 03.07.2019г., както и издаденото впоследствие Решение
№ Л-3513/02.08.2019г. на ВПД главен директор на ГДИН по отношение на
непредоставената с него информация. Жалбоподателят оспорва решението като
незаконосъобразно по съображения, че с него е предоставена една малка част от
поисканата информация. Излага доводи, че предоставената информация не е в пълен
обем и липсват мотиви в коя част е удовлетворено заявлението му, поради което
счита, че всъщност е налице отказ. От съда се иска да отмени обжалвания мълчали
отказ, респ. обжалваното решение и да задължи административния орган да
предостави достъп до поисканата информация. В съдебно заседание жалбоподателят
поддържа оспорването и твърди, че в законоустановения срок не е предоставена
исканата информация, а фактът че уведомлението за конкретизиране на заявлението
му не му е вречено своевременно не следва да се вменява в негова вина. Не му
бил предоставен пълен списък на издадените актове по т. 1, 3, 4 и 7 от
заявлението. От друга страна, предоставен му бил достъп до един общ
административен акт, а той имал информация за поне два други актове, които не
са му представени. Претендира за присъждане на разноски в размер на 510 лева,
представляващи заплатена държавна такса.
Ответникът по жалбата – директорът на Дирекция „Правни
дейности“ в Министерството на правосъдието твърди, че жалбата е недопустима, алтернативно
поддържа възражения за нейната неоснователност. Счита, че е предоставен пълен
достъп до обществената информация по заявлението на жалбоподателя. Отричат се
доводите за непълно и неточно осигурен достъп, в подкрепа на което е направено
препращане към административната преписка. От съда се иска жалбата да бъде
оставена без разглеждане, алтернативно – да бъде отхвърлена. Претендира за
присъждане на разноски – ***ско възнаграждение в минимален размер съобразно
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Съдът, като прецени оспорения
административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
Със заявление за достъп до обществена
информация рег. № ДОИ-25/04.07.2019 г., изпратено по електронна поща от К.И. до
Главен директор на ГДИН, е поискано предоставяне на пълен списък на издадените
актуални актове на главния директор на ГДИН и неговите заместници във връзка с
техните правомощия; копия на всички текстове на нормативни и общи
административни актове, издадени от главния директор на ГДИН неговите
заместници във връзка с техните правомощия; пълен списък на всички актуални
актове, издадени от началника на затвора в Ловеч и неговите заместници в
изпълнение на техните правомощия; копия на всички текстове на общи
административни актове, издадени от началника на затвора в Ловеч и неговите
заместници във връзка с техните правомощия; пълен списък на всички актуални актове,
издадени от началник сектор ЗОЗТ „Атлант“ – гр. Троян и неговите заместници в
изпълнение на техните правомощия; копия на всички текстове на общи
административни актове, издадени от началник сектор ЗОЗТ „Атлант“ гр. Троян и
неговите заместници във връзка с техните правомощия; пълен списък на всички
актуални актове, издадени от началник сектор ЗООТ „Полигона“ гр. Ловеч и
неговите заместници в изпълнение на техните правомощия; копия на всички
текстове на общи административни актове, издадени от началник сектор ЗООТ
„Полигона“ гр. Ловеч и неговите заместници във връзка с техните правомощия;
пълен списък на всички актуални актове, издадени от началник сектор ЗООТ
„Велико Търново“ гр. Велико Търново и неговите заместници в изпълнение на
техните правомощия; копия на всички
текстове на общи административни актове, издадени от началник сектор ЗООТ
„Велико Търново“ гр. Велико Търново и неговите заместници във връзка с техните
правомощия; копия на всички специализирани програми за индивидуална и групова
работа, утвърдени от главния директор на ГДИН на основание чл. 157, ал. 4 от
ЗИНС. В заявлението е посочено, че желае да получи исканата от него информация
на посочена електронна поща.
С оглед уточняване предмета на искането,
на основание чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ, до К.И. е адресирано Писмо рег. № 6619/15.07.2019
г. на директора на ГДИН. Писмото е изпратено до жалбоподателя на 18.07.2019г.,
видно от известие за доставяне и получено от него на 30.07.2019г.
Жалбоподателят е изпратил уточнение от
30.07.2019г. до главния директор на ГДИН, с което сочи, че предметът на
заявлението му за достъп до обществена информация е формулиран много точно и
ясно, като съдържа всички реквизити по чл. 28 от ЗДОИ, вкл. описание на
исканата информация, поради което няма нужда да уточнява предмета на търсената
информация.
С Решение № Л-3513/02.08.2019г. на ВПД
Главен директор на ГДИН на жалбоподателя е предоставен частичен достъп до
обществена информация, като са му предоставени Програма за адаптация на
новопостъпили нарушители в МЛС, съгласно чл. 153 от ЗИНС; Програма за
подготовка живот на свобода; Правила за вътрешния оборот на електронни
документи и документи на хартиен носител в ГДИН, утвърдени със Заповед
Л-4630/01.11.2018г. на Главен директор на ГДИН; Вътрешни правила за организацията
на административното обслужване в ГДИН към МП, утвърдени от Главен директор на
ГДИН; Правила за условията и реда за образование, обучени и квалификация на
лишените от свобода, обвиняемите и подсъдимите, настанени в места за лишаване
от свобода с приложения; Правила за работа на самодейните органи на лишените от
свобода; Заповеди № 941/03.07.2017г., № 876/21.06.2017г., № 1326/27.09.2017г.,
№ 2210/12.12.2017г. на Началника на затвора Ловеч; Правила за приемане и
движение на парични средства, ценности и вещи на лишените от свобода, утвърдени
от Началника на затвора Ловеч, с приложение и заповеди № 330/13.03.2019г., №
1692/19.12.2017г. и № 859/20.06.2017г. година на Началника на затвора Ловеч.
К.И.
е получил на електронната поща на 05.08.2019 година Решение № Л-3513/02.08.2019г. на ВПД Главен директор на ГДИН за частичен
достъп, но в това решение не е упоменато по кои точки му се дава достъп и по
кои точки не му се дава достъп и на какво основание е отказано в частта, с
която заявлението му не е удовлетворено.
Недоволен от мълчаливия отказ, преди да му
бъде връчено Решение № Л-3513/02.08.2019г. на ВПД Главен директор на ГДИН, К.И.
е сезирал Административен съд Велико Търново с жалба, подадена чрез ГДИН вх. №
Ж-621/24.07.2019г., въз основа на която е образувано настоящото производство.
Като писмени доказателства по делото са
приети документите от състава на административната преписка, изпратена с писмо рег.
№ 7444/06.08.2018 г. на ГДИН гр. София; писмени доказателства, описани и
приложени към писмен отговор с рег. № 4123/26.09.2019г. от ГДИН; писмото от
електронната поща, представено в днешно съдебно заседание и приложеното към
жалбата копие от писмо по електронна поща.
При така установената фактическа
обстановка, съдът, осъществявайки пълна служебна проверка на
законосъобразността на административния акт, съгласно разпоредбата на чл. 168
от АПК, намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗДОИ заявленията за предоставяне на достъп до
обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не
по-късно от 14 дни след датата на регистриране. Съответно, според разпоредбата
на чл. 29, ал.1 от ЗДОИ в случай, че не е ясно точно каква информация се иска
или когато тя е формулирана много общо, заявителят се уведомява за това и има
право да уточни предмета на исканата обществена информация. Срокът по чл. 28, ал. 1 започва да тече от датата на
уточняването на предмета на исканата обществена информация. Видно от съдържанието
и структурата на тази разпоредба, в нея не предвидено в какъв срок следва да
бъде уведомен заявителя за нередовността на заявлението си. Въпреки това,
съпоставката между чл. 28, ал. 1 и чл. 29, ал. 1 от закона води до единствено
обоснования извод, че това уведомление не може да бъде издадено извън срока по
чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ. В тази разпоредба е посочен срок, който има решителен и
императивен характер, тъй като 14 дневния срок е краен и принципно неподлежащ
на продължаване – органът по принцип дължи произнасяне единствено в неговите рамки. След като
органът е длъжен да се произнесе с решение по заявлението не по-късно от 14
дни, посочени в тази разпоредба, то обоснован се явява изводът, че в рамките на
този срок, следва да бъде упражнено и процесуалното правомощие по чл.29, ал. 1
от ЗДОИ. Видно от л. 7 от делото заявлението за достъп до обществена информация
е подадено по електронна поща на 03.07.2019г. в 16:28часа и входирано на
04.07.2019г. Срокът за предоставяне на достъп до информация изтича на
18.07.2019г. До К.И. е адресирано Писмо рег. №
6619/15.07.2019 г. на директора на ГДИН, изпратено до него на 18.07.2019г. При
постъпило от него уточнение на 30.07.2019г., издаденото на
05.08.2019 година Решение № Л-3513/02.08.2019г.
на ВПД Главен директор на ГДИН за частичен достъп, изключва
наличието на мълчалив отказ по отношение на частта, с която е предоставена
исканата обществена информация. За останалата част от заявлението, по която не
е налице произнасяне с позитивен акт обаче е налице формиран мълчалив отказ,
тъй като диспозитивът на Решение № Л-3513/02.08.2019г.
на ВПД Главен директор на ГДИН е позитивен - единствено за предоставяне
на частичен достъп.
Липсва
изричен отказ за предоставяне на останалата искана информация по заявление рег.
№ ДОИ-25/04.07.2019г. Формата на решението, с което съответно легитимираният
ответник следва да се произнесе, се извлича от разпоредбите на чл. 38 и чл. 34,
ал. 1 и ал. 3 от ЗДОИ. Спазването и от своя страна е функция на спазване на
административно – производствените правила, разписани в разпоредбите на чл. 28-33
от закона. Разпоредбите на ЗДОИ, включително и цитираните, уреждат обществените
отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа
на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага
изводът, че задължения субект по чл. 3 от
същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се
потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2
- изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38
и чл. 39
- въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение,
връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация.
Заявлението за достъп до обществена информация е адресирано до компетентния
орган, поради което същият дължи изрично произнасяне по това заявление в
предписаната в чл. 34, ал. 1
от ЗДОИ форма на акта, който следва да съдържа изрично изброените в
закона реквизити, като изложи ясни и конкретни мотиви съгласно изискването на
чл. 38 от
ЗДОИ и чл. 59, ал.
2, т. 4 и т. 5 от АПК.
Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и
при отказ. В такъв смисъл е например решение № 145 от 6.01.2016 г. на ВАС по
адм. д. № 14628/2014 г., както и решение № 2976 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм.
д. № 8493/2014 г.
От разпоредбите на чл. 34 и чл. 38 ЗДОИ следва, че
по подадено заявление за достъп до обществена информация сезираният орган
винаги дължи изрично писмено произнасяне, независимо дали ще предостави или
откаже информацията. Дори когато органът не разполага с информацията или същата
се намира в друг субект, той следва писмено да уведоми заявителя - чл. 32, чл.
33 ЗДОИ.
След като е сезиран със заявление за достъп до
обществена информация, органът дължи произнасяне, вкл. с такова, че по негова
преценка информацията не е обществена. Когато задълженият субект прецени, че
търсената информация не е обществена или не може да бъде получена на основание
ЗДОИ, за него съществува задължение да издаде решение, с което да се произнесе.
В този смисъл решение № 3956/19.03.2019г. по адм. д. 5233/2018г. по описа на
ВАС, решение № 9569/20.06.2019г. по адм. д. 7619/2018г. по описа на ВАС. Органът
дължи винаги произнасяне по подаденото заявление, както и че административният
орган следва да формира собствена воля по отношение на информацията при
произнасянето си по същество. По отношение на неудовлетворената част от
заявлението от 03.07.2019г. /рег. № ДОИ-25/04.07.2019г./ такова произнасяне и мотиви липсват.
Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗДОИ този закон се прилага
за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от
държавните органи, техните териториални звена и органите на местното
самоуправление в Република България. С оглед чл. 12, ал. 3 и чл. 41, ал. 2 от
Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/,
затворническите общежития са териториални служби на ГДИН. Следователно са
задължени субекти по смисъла на ЗДОИ. Ако ответникът е считал, че информацията
може да се предостави от друг орган е следвало да препрати заявлението и да
уведоми за това заявителя в съответствие с чл. 32 ЗДОИ.
В контекста на легалната законова
дефиниция за видовете обществена информация, исканата от жалбоподателя
информация е официална такава по смисъла на чл. 10 от ЗДОИ, тъй като се съдържа
в актовете на държавен орган по повод осъществяване на неговите правомощия.
Правните актове на държавните органи, в които по правило следва да се приеме,
че се съдържа официална информация са нормативни, общи и индивидуални. За
първите достъпът е осигурен чрез обнародването им в Държавен вестник. За
останалите достъпът се осъществява по реда на ЗДОИ, освен ако изрично не е
предвиден друг начин.
Част от исканата обществена информация се
съдържа в подзаконови нормативен актове, обнародвани в Държавен вестник, поради
което приложима е хипотезата на чл. 12, ал. 1 от
ЗДОИ, според която достъпът до официална информация, която се
съдържа в нормативни актове, се осигурява чрез обнародването им. В този случай
за административния орган не съществува задължение да предостави информацията
чрез прилагане на текста. С факта на обнародване на нормативните актове в
Държавен вестник, съдържащата се в тях информация става публична и
общодостъпна, тоест осигурен е свободен достъп до нея по аргумент от чл. 12, ал. 1
и ал. 3 от ЗДОИ. Законовото задължение по отношение на нормативните
актове изисква посочване на изданието, броя на ДВ и датата на издаване, а не
местоположение в интернет пространството.
Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ с цел
осигуряване на прозрачност в дейността на администрацията и за максимално
улесняване на достъпа до обществена информация всеки ръководител на
административна структура в системата на изпълнителната власт периодично
публикува актуална информация, съдържаща списък на издадените актове в
изпълнение на неговите правомощия и текстовете на издадените от органа
нормативни и общи административни актове, а съгласно чл. 15а, ал.1 от ЗДОИ това
се извършва на интернет страницата на административния орган. Тоест, исканата
информация – списък на актовете и техните текстове, следва да е общодостъпна на
посоченото място в интернет пространството. Служебна справка на съда на
интернет страницата на министерството не установи подобен списък и текстове.
Това възпрепятства бързия и лесен достъп до този вид информация и налага
подаването на заявление по ЗДОИ.
Следва
преписката по заявлението на жалбоподателя, в частта по отношение на което не е
удовлетворено с Решение №
Л-513/02.08.2019г. на ВПД Главен директор на ГДИН,
да се изпрати на ответника, който да проведе процедурата по чл. 29, ал. 1 от
ЗДОИ в рамките на срока, посочен в чл.28, ал.1 от този закон, като издаде
съответното решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на обществена
информация, или, при наличие на хипотезата на чл. 29, ал. 2 от ЗДОИ, да остави
заявлението без разглеждане. В останалата си част жалбата е неоснователна.
При този
изход на делото и с оглед своевременното искане за присъждане на разноски, на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК на
жалбоподателят следва да бъдат присъдени разноски в размер на 510лв., от които
10 лв. за държавна такса и 500лв. за ***ско възнаграждение, платено в брой,
съгласно договор за правна защита и съдействие от 22.07.2019г. /л. 15 от
делото/.
Водим
от изложеното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Административният съд – В.
Търново, пети състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
мълчалив отказ на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ по заявление от К.И.И. за предоставяне на достъп до обществена
информация рег. № ДОИ-25/04.07.2019г., в частта му, в която липсва произнасяне
с Решение № Л-3513/02.08.2019г. на ВПД
Главен директор на ГДИН.
ИЗПРАЩА преписката
на ответника за произнасяне съобразно дадените в мотивите на решението указания
по тълкуване и прилагане на закона по заявлението за предоставяне на достъп до
обществена информация на К.И.И. рег. № ДОИ-25/04.07.2019г., в частта му, необхваната
от Решение № Л-3513/02.08.2019г. на ВПД
Главен директор на ГДИН.
ОТВЪРЛЯ жалбата
на К.И.И. против мълчалив отказ на главния директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ в останалата част.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София 1309, бул. „Ген. Н. Столетов“ №
21 да заплати на К.И.И. ЕГН **********,***, разноски в размер на 510 /петстотин
и десет/ лв.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и на основание чл. 40, ал. 3 от ЗОДОИ не подлежи на оспорване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: