Решение по дело №101/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 236 от 30.12.2024 г., постановено по а.н.д.№ 576/2024 г. по описа на Ловешки районен съд, първи наказателен състав е отменил Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „ВОЛФТРАВЕЛ“ ООД, ЕИК *********, със законен представител И. Д. И., е наложена на основание чл.187а, ал.2, т.3, във връзка с чл.179, ал.3б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) имуществена санкция в размер на 2500,00 лева, за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП, като незаконосъобразен.

Така постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице, което е страна по а.н.д.№ 576/2024 г. по описа на РС Ловеч, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Х.Корфонозова.

В касационната жалба са наведени доводи, че решението на районния съд е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с искане да бъде отменено, а издаденият електронен фиш потвърден. Според касатора, районният съд е нарушил материалния закон, като при тълкуване на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП се налага извод, че действителната воля на законодателя е да бъде създаден процесуален ред за издаване на електронни фишове за нарушенията, свързани с незаплащане на пътни такси, включително и за издаване на електронен фиш за нарушения по чл. 179, ал. 3а и 3б от ЗДвП. В заключение, касаторът претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна.

В писмен отговор на касационната жалба, чрез упълномощен адвокат, „ВОЛФТРАВЕЛ“ ООД, оспорва касационната жалба и моли съдът да остави в сила съдебното решение, като се развиват подробни доводи по същество. Направено е и искане за присъждане на разноски.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител. В представена писмена защита от юрисконсулт Х.Корфонозова се поддържа касационната жалба и се излагат подробни аргументи по съществото на спора. Поддържа искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като навежда и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждание.

Ответната страна, редовно призована, не изпраща представител. В писмено становище с вх. № 1056/31.03.2025 г. от „ВОЛФТРАВЕЛ“ ООД, чрез адв. Х.С. от АК Разград сочат, че оспорва касационната жалба и моли съдът да остави в сила съдебното решение, като се развиват подробни доводи по същество. Заявено е и искане за присъждане на разноски в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Ловеч дава становище за неоснователност на касационната жалба и пледира за решение, с което да се потвърди решението на районния съд, като мотивирано и правилно. Позовава се и на Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 година.

Административен съд гр.Ловеч, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение, при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане в настоящето производство.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Разпоредбата на чл. 218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. В съответствие с разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

РС приел за установено, че на 22.08.2021 г., в 18:54 часа е констатирано нарушение № CAFCA7503F145A7FE053041F160A4FC7, с ППС автобус „МЕРЦЕДЕС 515 ЦДИ СПРИНТЕР КА 43“, с регистрационен номер [рег. номер], с технически допустима максимална маса 5000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 4, без ремарке, в община Угърчин, за движение по път I-4 км 40+670, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство № 40251, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път I-4 км 40+670. С цитирания ЕФ е постановено „ВОЛФТРАВЕЛ“ ООД, със законен представител И. Д. И., да заплати и съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП, съобразно категорията на ползваното ППС в размер на 38,00 лева, като е посочено и че може да се освободи от административно наказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от получаване на ЕФ бъде заплатена компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в размер на 150,00 лева при спазване на чл. 189е, ал. 3 и 4 от ЗДвП.

РС е приел, че съдържанието на електронния фиш е по утвърден образец. Решаващият съд е установил още, че при описание на нарушението липсва яснота и категоричност относно приетото от наказващия орган, а именно в какво се изразява нарушението – в липсата на валидна маршрутна карта или в липсата на валидна тол декларация за преминаването, което води до ограничаване правото на защита на санкционираното лице да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено, съответно за какво нарушение следва да понесе отговорност, за да организира в пълен обем защитата си. Решаващият съд е обосновал извод, че в нормата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, е предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение, като в тази норма не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш. Според съда, в случая липсва изрична законова разпоредба, предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като е недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, да се приеме че тя се отнася и до нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

На следващо място, РС Ловеч е приел, че непропорционалната национална санкционна уредба - чл.179, ал. 3б от ЗДвП, вр. чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП следва да бъде оставена без приложение, т.к. в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на Съюза резултат.

По тези съображения, подробно мотивирани, решаващият състав е отменил обжалваният пред него ЕФ.

Настоящият касационен състав намира обжалваното решение за валидно, допустимо и постановено в съответствие с приложимия материален закон. От страна на първоинстанционния съд е извършена цялостна проверка на ЕФ, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 от НПК, приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН. Обсъдени са всички доводи на страните, като е направено подробно изложение в мотивите на съдебния акт на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи.

От анализа на приложимото право се налага извода, че към датата на констатиране на описаното в процесния ЕФ нарушение не е била налице хипотезата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП и неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на ответника по касация, поради което издаденият ЕФ е незаконосъобразен. Касационната инстанция споделя мотивите на РС, с които е отменен електронният фиш, към които следва да препрати на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

Съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. В нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е предвидена санкция за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Възможността да се издаде електронен фиш за нарушение като процесното следва да е предвидено в закон, по арг. от чл. 39, ал. 4 от ЗАНН.

Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението - 22.08.2021 г. (ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) регламентира, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В нормата, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението - 22.08.2021 г. (ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) не е предвидена възможност да се издаде електронен фиш за нарушение като процесното, а именно по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Към тази дата липсва и друга разпоредба, която изрично да предвижда такава възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), а впоследствие да се издаде наказателно постановление (НП), а не да се съставя електронен фиш. Предвид изложеното е нарушен процесуалният ред.

Едва с изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, обн. в ДВ бр. 13 от 13.02.2024 г., в сила от 13.02.2024 г., законодателят изрично е предвидил възможност за издаване на електронен фиш и по отношение на нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Доколкото обаче процесното такова е извършено преди приемане на измененията в цитираната разпоредба, то настоящият касационен състав намира за недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, в приложимата редакция, да се приеме, че касае и нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Районният съд подробно е обсъдил и невъзможността за налагане на ЕФ за процесното нарушение, анализирайки текстовете на чл. 189ж, ал. 7, чл. 187а, ал. 4 и чл. 167а, ал. 2, т. 8 и ал. 4 от ЗДвП, тъй като налагането на наказание по аналогия е недопустимо, които мотиви не следва да бъдат преповтаряни и се споделят изцяло от касационната инстанция.

Настоящият касационен състав споделя и изводите на решаващия съд, че наложената процесна санкция е несъответна на извършеното нарушение, като следва да препрати към мотивите на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Тъй като разпоредбите на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и 187а, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ЗДвП не допускат извършването на преценка относно тежестта на санкциите и на елементите, които могат да бъдат отчитани при определяне на техния размер, а предвиждат глоби и имуществени санкции в абсолютен размер, и доколкото в правомощията и компетенциите на съда не се включва определянето на подходящ санкционен режим, а само прилагането на приетия такъв от законодателните органи, не е възможно тълкуване на националния закон по начин, съответен на Директива 1999/62/ЕО, поради което и единственият начин, който гарантира пълната ефективност на правото на Съюза и защитава предоставените на частноправните субекти права, е непропорционалната национална санкционна уредба - чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, вр. чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, да бъде оставена без приложение, т.к. в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на Европейския съюз резултат. В този смисъл е и Решение от 21.11.2024 г. на СЕС по дело С-61/23, съгласно което член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

Като е достигнал до изводи като изложените и е отменил електронния фиш, районният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

От касационният състав не бяха констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд.

При постановяване на решението си районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото.

С оглед изложените съображения, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд гр.Ловеч за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно.

Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, които да водят до неговата отмяна.

При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски. Представени са доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 450,00 лева, видно от договора за правна защита и съдействие от 17.03.2025 г. на л.40 от делото. Съдът намира за неоснователно възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Видно е, че същото е определено в установения минимален размер съобразно разпоредбата на чл.18, ал.2, във връзка с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година. С оглед на това, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация сумата от 450 лева разноски за производството пред настоящата инстанция.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. 1-во от АПК, във връзка с чл.63в и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Административен съд гр.Ловеч, втори касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 236 от 30.12.2024 г., постановено по а.н.д. № 576/2024 г. по описа на Районен съд гр.Ловеч.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, представлявана от председателя на управителния съвет, да заплати на „ВОЛФТРАВЕЛ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с.Стражец, община Разград, област Разград, [улица], представлявано от И. Д. И., разноски за касационната инстанция в размер на 450,00 /четиристотин и петдесет/ лева.

Решението е окончателно.