№ 411
гр. Благоевград, 19.08.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Н Грънчаров
като разгледа докладваното от Н Грънчаров Търговско дело №
20231200900215 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от К. К. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Благоевград, ж.к. Е 130, ет. 1, ап. 1, община Благоевград,
област Благоевград и Р. К. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Благоевград, ул. „П“
№ 81, ет. 1, община Благоевград, област Благоевград, в качеството им на наследници на В Н
А, действащи чрез пълномощника си адв. П. В. Р., срещу ЗД „Б” АД, гр. София,
регистрирано в Търговския регистър към Агенция по вписванията, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Л“, ж.к. „Л” бул. “Д” № 87,
представлявано от изпълнителните си директори С С П и К Д К.
Предявени са искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Наведени са твърдения с ИМ, за извършено ПТП на 11.07.2023г., около 12:35 часа, в гр.
Благоевград, на кръстовището образувано от ул. „И М“ и ул.„М“, при което л. а. марка „Т“,
модел „А“ с peг. № ... МК, управляван от Н А Л, ЕГН **********, блъснал пешеходката В Н
А с ЕГН **********. Вследствие на пътнотранспортното произшествие била причинена
смъртта на В Н А.
Поддържа се с ИМ, че виновен за настъпилото бил водачът на л. а. марка „Т“, модел „А“ с
peг. № ... МК- Н А Л, който на 11.07.2023г., около 12:35 часа, в гр. Благоевград, в района на
кръстовището с ул. „М“ и ул. „М“, срещу сградата на „Б“ - гр. Благоевград, се движел с
автомобила си по ул. „М“, с посока на движение към ул. „И М“. При извършване на маневра
„завой наляво“ за включване в движението по ул. „И М“, в посока центъра на град
Благоевград, водачът на л.а. „Т А“ нарушил правилата за движение по пътищата, като не
осигурил предимство на пешеходец и блъснал В Н А, която в този момент пресичала на
пешеходна пътека обозначена с пътна маркировка „М8.1“, тип „зебра“. При реализиралото
се пътнотранспортно произшествие Л причинил на А телесна повреда, изразяваща се във
фрактура на черепа. От силата на удара В А била отхвърлена назад, като при падането си
1
назад ударила главата си в асфалта.
Сочи се с ИМ, че за случая било образувано Досъдебно производство № 284/2023г. на 01 РУ
на МВР - Благоевград /Пр. пр. № 5959/2023г. на Районна прокуратура – Благоевград/ за
деяние, обявено от закона за наказуемо- престъпление по чл. 343 ал. 3, б. „А“, във вр. с ал. 1,
б. „Б“,във вр. с чл. 342 ал. 1 от НК. Впоследствие Районна прокуратура- Благоевград приела,
че поради настъпилата смърт на пострадалата вследствие на претърпените увреждания,
виновното лице е извършило деяние съставляващо престъпление по чл. 343 ал. 3, б. „Б“, във
вр. с чл. 342 ал. 1, пр. 3 от НК. По аргумент на разпоредбата на чл. 35 ал. 2 от НПК,
образуваното досъдебно производство по компетентност било изпратено на Окръжна
прокуратура – Благоевград, с оглед на правилата за подсъдност.
Сочи се в ИМ, че непосредствено след инцидента на място пристигнал екип на спешна
помощ, който транспортирал В А в Отделението по спешна медицина на МБАЛ
„БЛАГОЕВГРАД“ АД-гр. Благоевград. При постъпването в болничното заведение от
дежурните лекари било констатирано, че В А е в безсъзнание /кома/, с кървене от дясното
ухо, в изключително тежко общо състояние. Пострадалата била поставена на апаратна
вентилация. При проведените образни изследвания била установена тежка черепно-мозъчна
травма и изразен мозъчен едем.
Естеството на получените наранявания засегнали жизненоважни мозъчни функции на
пострадалата, което наложило да бъде извършено животоспасяващо лечение. През целият
период на болничното лечение/11.07.2023г.-18.07.2023г./, на В Н А било прилаганото
лечение за преодоляване на последствията на черепно-мозъчната травма и възстановяване
на функциите на мозъка. Въпреки проведеното лечение състоянието на пострадалата не се
подобрило и тя останала в стационарно вегетативно състояние, в състояние на кома. Развила
се клинична картина на усложнения, които довели до прогресивно влошаване на
състоянието на пострадалата. В А не могла да преодолее последствията от претърпяната
тежка черепно-мозъчна травма и починала на 18.07.2023г.
Твърди се с ИМ, че в резултат на ПТП причинило смъртта на В А, на нейните дъщери- К. К.
К. и Р. К. М. били нанесени непоправими неимуществени вреди. От деня на трагичната
смърт на Вишна животът им е белязан от нестихващи душевни болки и страдания.
Сочи се, че отношенията между починалата и двете й дъщери били основани на много силна
обич и емоционална близост. Те били изключително привързани една към друга. В А била
всеотдаен и добър човек, за когото на първо място стояло щастието на децата й. До
последните си мигове тя се грижела и помагала както на семействата на двете си дъщери,
така и на семействата на внуците си. Починалата била закрилник и морална опора на
ищците и те винаги можели да разчитат на майчината й помощ и подкрепа. Внезапната
смърт на В А отнела щастието и радостта, които битували в задружните семейства на
ищците. Неизменни спътници в живота на всяка от ищците станали страданието, тъгата и
непоносимата празнота от загубата на толкова близък и скъп човек.
Исковата претенция е основана на доводи, че са налице основанията за ангажиране
2
отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, тъй като е налице виновно и противоправно деяние на водача на
застраховано моторно превозно средство- Н А Л, при което на трети лица да са нанесени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието. Поддържа се от ищците, че с
дейнието си виновният водач Н А Л е наруш правилата за движение по пътищата, като при
управление на лек автомобил марка „Т“, модел „А“ с peг № ...К, е причинил на В Н А
несъвместими с живота травматични увреждания, вследствие на които тя починала. Твърди
се с ИМ, че са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.
45 от ЗЗД - виновно и противоправно деяние извършено от водача на лекия автомобил,
пряка причинно-следствена връзка между извършеното деяние и настъпилото
пътнотранспортното произшествие и претърпените от ищците неимуществени вреди
вследствие загубата на тяхната майка.
Сочи се с ИМ, че към момента на настъпване на ПТП, лек автомобил марка „Т“, модел „А“ с
per № ... МК е бил застрахован при ответника ЗД „Б” АД, а реализираното ПТП представлява
застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност” №
BG/02/122003274806, със срок на покритие от 10.11.2022г. до 09.11.2023г.Съгласно
посочената застрахователна полица ответното дружество е задължено да обезпечи
гражданската отговорност на водача на лек автомобил марка „Т“, модел „А“ с per № ... за
причинените от него вреди на трети лица при управлението на същия.
Поддържа се от ищците, че при спазване изискванията на чл. 380 от Кодекса за
застраховането и във връзка с уреждане на задълженията на отговорния застраховател към
пострадалите лица, ищците заявили пред ответното дружество претенциите си /Покана с вх.
№ НИУ-5625/18.08.2023г./ за изплащане на обезщетение за понесените от тях
неимуществени вреди. Към поканата били приложени необходимите доказателства,
установяващи настъпването на пътнотранспортното произшествие и претърпените от
ищците неимуществени вреди/Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица № 2023-
1046- 416/11.07.2023г., издаден от ОД на МВР - Благоевград; съобщение за смърт и
Медицинско свидетелство за смърт № 30/18.07.2023г., издадено от Съдебна медицина при
МБАЛ „Благоевград“ АД; Препис-извлечение от акт за смърт на В Н А № 0522/19.07.2023г.,
издаден от Община Благоевград; Удостоверение за наследници на В Н А с изх. №
2485/24.07.2023 г., издадено от Община Благоевград, както и електронна справка от базата
данни на ИЦ на ГФ за срока на действие на Застрахователна полица BG/02/122003274806
със срок на покритие от 10.11.2022г. до 09.11.2023г. със застраховател „ЗД „Б”” АД. Въпреки
представените доказателства за настъпилото застрахователно събитие, ответникът отказа
изплащането на дължимото по закон обезщетение за понесените от ищците неимуществени
вреди /Писмо с изх. № НИУ-6031/07.09.2023г. и Писмо с изх. № НИУ-6032/07.09.2023г.,
представени с ИМ/.
С оглед максимално установения от законодателя тримесечен срок /чл. 496 от КЗ/ за
произнасяне по претенция на увреденото лице, ако застрахователят не плати в срок, откаже
да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното
3
обезщетение, законът предоставя на увреденото лице правната възможност да предяви пряк
иск по съдебен ред за изплащане на обезщетение за претърпените от него вреди срещу
застрахователя. Тази възможност е предвидена в чл. 432, ал. 1 от КЗ след като са изпълнени
изискванията на чл. 380 от КЗ.
Поддържа се с ИМ, с която е сезиран ОС Благоевград, че физическите и психически болки и
страдания, не могат да бъдат съизмерими с пари, но все пак пълното обезщетяване на
всички неимуществените вреди изисква същото да бъде съотносимо както с болките и
страданията, претърпени от пострадалата, така и с психическите травми и негативните
последици в живота й. По силата на закона обезщетението следва да представлява
справедлив еквивалент на нанесените щети. Сочи се че Законодателят определя минимален
лимит на отговорност по смисъла на чл. 558 ал. 2 от КЗ, във вр. с чл. 492 от КЗ от 10 000
000лв. към момента на възникване на застрахователното събитие, който лимит очертава и
рамката на паричната отговорност в зависимост от тежестта на неимуществените вреди.
Твърди се, че е налице синхронизиране на българското законодателство с европейското, след
приемането на новия Кодекс за застраховането /в сила 01.01.2016г./, като поради
настъпващите промени относно размерите на застрахователните премии, налице е тенденция
към увеличаването им с оглед пълното компенсиране на вредите. Тази тенденция е
необратима и тя оказва влияние както при определяне на по-голям размер на обезщетенията
присъждани от съдилищата, така и на увеличаване на размера им от самите застрахователни
компании и отговорни организации. Рамката на справедливия размер на обезщетенията се
определя от новите законодателни промени, но така също от динамиката на икономическите
процеси в страната и за да е адекватно като размер, застрахователното обезщетение следва
да е съобразено с тях.
Иска се от съда да постанови решение, с което:
Да осади „ЗД „Б”” АД-гр. София, регистрирано в Търговския регистър към Агенция по
вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Л“,
ж.к. „Л” бул. “Д" № 87, което е отговорно спрямо застрахования Н А Л с ЕГН **********-
водач на лек автомобил марка „Т“, модел „А“ с per № ... МК, съгласно Застрахователна
полица № BG/02/122003274806, със срок на покритие от 10.11.2022 г. до 09.11.2023г., със
застраховател „ЗД „Б”” АД, да заплати на К. К. К. с ЕГН ********** сумата от 160 000 лева
(сто и шестдесет хиляди лева), съставляваща застрахователно обезщетение за претърпените
от възникналото на 11.07.2023г. пътнотранспортно произшествие неимуществени вреди,
изразяващи се в търпени от нея душевни и емоционални болки и страдания, в резултат на
загубата на нейната майка В Н А, ведно със законните лихви считано от датата на отказа на
ответника да плати по заведената застрахователна претенция/07.09.2023г./, ведно със
законните лихви от датата на завеждане на настоящото дело до окончателното изплащане на
сумата.
Да осъди ЗД „Б“ АД-гр. София, регистрирано в Търговския регистър към Агенция по
вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Л“,
ж.к. „Л” бул. “Д” № 87, което е отговорно спрямо застрахования Н А Л с ЕГН ********** -
4
водач на лек автомобил марка „Т“, модел .Двенсис“ с peг. № ... МК, съгласно
Застрахователна полица № BG/02/122003274806 със срок на покритие от 10.11.2022г. до
09.11.2023г., със застраховател „ЗД „Б””АД, да заплати на Р. К. М., ЕГН **********, сумата
от 160 000лв. (сто и шестдесет хиляди лева), съставляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от възникналото на 11.07.2023г. пътнотранспортно произшествие
неимуществени вреди, изразяващи се в търпени от нея душевни и емоционални болки и
страдания, в резултат на загубата на нейната майка В Н А, ведно със законните лихви
считано от датата на отказа на ответника да плати по заведената застрахователна
претенция/07.09.2023г./, ведно със законните лихви от датата на завеждане на настоящото
дело до окончателното изплащане на сумата.
С ИМ са представени писмени доказателства, направени са доказателствени искания- за
допускане и назначаване на съдебно- автотехническа експертиза и съдебно- медицинска
експертизи, както и искане за разпит на двама свидетели при режим на довеждане. На осн.
чл. 192 от ГПК иска се от съда да изиска от неучастващо в процеса лице- ОП Благоевград, да
представи по делото препис от ДП № 284/2023г. на 01 РУ на МВР – Благоевград.
С Определение № 84/16.02.2024г. по настоящото т.д. № 215/2023г. по описа на ОС
Благоевград, съдът на осн. чл. 83 ал. 2 от ГПК е освободил ищците от заплащането на
държавна такса и разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция.
Съдът въз основа на служебно извършената проверка по реда на чл. 130 от ГПК за
допустимостта на предявените искове и въз основа на изведените от процесуалният
представител на ищците фактически твърдения и правни доводи с исковата молба и
представените към нея доказателства счита, че пред съда са предявени за разглеждане искове
с правно основание чл. 432 ал.1 от ТЗ, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 ал.1 от ЗЗД, които
са процесуално допустими.
След като прие исковата молба за редовна и счете че е налице изначална допустимост на
предявените пред съда за разглеждане искове с правно основание чл. 432 ал. 1 от ТЗ и чл. 86
от ЗЗД, съдът извърши проверка за приложимия процесуален закон и за процесуалния ред по
който следва да се проведе производството по делото. Възникналото между страните по
делото правоотношение следва да бъде съотнесено към тези изрично визирани в
разпоредбата на чл. 365 ал.1 т. 1 от ГПК и производството по делото следва да се развие и
проведе по реда на Глава ХХХІІ от ГПК, приложимия закон уреждащ търговските спорове.
С Определение № 85 от 16.02.2024г. по настоящото т.д. № 215/2023г. по описа на ОС
Благоевград, съдът е разпоредил препис от ИМ и приложените към нея писмени
доказателства, да бъдат изпратени на ЗД „Б“ АД. Указал е на ответника, че в двуседмичния
срок по чл. 367 ал. 1 от ГПК, може да депозира писмен отговор, който следва задължително
да съдържа реквизитите посочени в разпоредбата на чл. 367 ал.2 от ГПК.
В срока по чл. 367 ал.1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ЗД „Б“ АД, ЕИК
*********, чрез пълномощника- адвокат М. И. Г., с който предявените обективно съединени
искове за обезщетение за неимущесвтени вреди и за лихви за забава се оспорват по
5
основание и размер.
С писмения отговор се възразява че исковата молба е нередовна.
С петитума на исковата молба се твърди, че ЗД „Б“ АД е отговорен спрямо Н А Л, а се иска
осъждане на ответника застраховател- да плати на всяка една от ищците по 160 000 лева.
Петитумът на ИМ следва да съответства на фактическите твърдения, изложени в
обстоятелствената част на ИМ.
Отделно от изложеното поддържа се с отговора на ИМ, че иска за лихва също е формулиран
неясно. Веднъж се претендира лихва за забава от 07.09.2023г. и втори път лихва се
претендира от датата на ИМ.
Иска се от съда да остави ИМ без движение, като на ищците бъде дадена възможност да
отстранят фактическите противоречия в петитума на ИМ, като уточнят към кого е отговорно
дружеството застраховател, както и от коя дата се претендират лихви за забава- от
07.09.2023г. или от датата на подаване на ИМ в съда.
С писмения отговор от ответната страна, оспорва се механизма на ПТП, като се изразява
становище че представените по делото доказателства нямат установителен характер по
отношение начина на настъпване на ПТП. Оспорва се и твърдението, че ПТП е настъпило на
пешеходна пътека.
Поддържа се, че единствено доказателство за механизма, което ангажира ищеца е
съставения по случая Констативен протокол за ПТП № 2023-1046-416 от 11.07.2023г., който
не се ползва материална доказателствена сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП”,
доколкото няма данни длъжностното лице да е възприело лично настъпването на инцидента.
Освен това, в приложения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали е посочено,
че е образувано ДП 1899зм-284/2023г., като досъдебно производство още не е приключило с
влязъл в сила акт, който да е задължителен за настоящата съдебна инстанция съгласно
разпоредбата на чл. 300 ГПК. Без да е установен механизма на ПТП не може да бъде
направен извод за това кой от участниците е действал противоправно, а без установено
противоправно поведение не подлежи на приложение презумпцията за вина по чл. 45 ал. 2
ЗЗД.
В тази връзка иска се от съда, на основание чл. 229 ал. 1 т. 5 от ГПК да спре производството
по настоящото дело до приключване с влязъл в сила съдебен акт на образуваното
наказателно производство във връзка е настъпилото на 11.07.2023г. ПТП - ДП 1899зм-
284/2023г., по което ще се установи дали ПТП е причинена виновно и противоправно от
водача на лекия автомобил Н А Л, сочен в исковата молба като делинквент.
Излагат се доводи с отговора на исковата молба, че доколкото присъдата на наказателния
съд е задължителна по отношение на това дали деянието е извършено виновно от
обвиняемия/подсъдимия и противоправността на това деяние - чл. 300 от ГПК, тези
обстоятелства са от съществено значение за реализиране на отговорността на застрахователя,
която е функционално обусловена от отговорността на извършителя на деянието, по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, тъй като по
6
всички тези въпроси страните в настоящото производство спорят.
Застъпва се становище от пълномощника на дружеството ответник, че съгласно
константната практика на ВКС, за да бъде спряно производството по гражданско дело
поради наличието на престъпни обстоятелства, е необходимо съдът, който разглежда
гражданско правния спор, да констатира, че са налице престъпни обстоятелства, които имат
значение за правилното решаване на спора и че не е възможно тези обстоятелства да се
установят в самото гражданско производство, без значение дали за тях е образувано
досъдебно или наказателно производство. Във всички случаи престъпните обстоятелства
трябва да са от значение за делото, т.е. от осъществяването им да зависи спора по делото.
Последното ще е налице, когато има тъждество между деянието, предмет на наказателното
производство и деянието, предмет на доказване в исковия процес, както и когато
престъпните обстоятелства са от значение по делото, а именно когато от осъществяването им
зависи резултата на спора /Определения по гр.д. № 175/2011г на ВКС, 4-то ГО; ч.т.д. №
1307/2016г. на ВКС, 1-во ТО и по ч.гр.д. № 504/2011 г. на ВКС, 1-во ГО/.
Гражданският процес няма за цел да установява престъпни факти и обстоятелства, а само да
репарира имуществените и неимуществени вреди, причинени от тях, доколкото същите на са
обезщетение в образувания наказателен процес. Тревожна е тенденцията масово да се
образуват граждански дела преди приключване на наказателния процес с влязъл в сила
съдебен акт, който предопределя изхода от тях, и които в повечето случаи приключват преди
образуваното наказателно производство, което може да доведе до постановяването на два
взаимно противоречащи си съдебни акта в двата вида процес - наказателен и граждански.
Именно с цел избягването на тази колизия е предвидена разпоредбата на чл. 229 ал. 1 т. 5 от
ГПК.
Поддържа се с писмения отговор на ИМ, че ако съдът не уважи искането за спиране на
настоящото производство, то върху ищците е доказателствената тежест за установяване на
всички обективни елементи от фактическия състав на деликта.
Оспорва се от ответната страна твърдението, че виновен за настъпилото ПТП е водачът на
л.а. „Т“ Н Л. Твърди се от ответника, че вина за настъпилото ПТП има ищцата, която
въпреки, че е възприела движещият се по пътното платно лека автомобил е проявил
небрежност и е предприела пресичане на платното за движение, когато вече се е намирала в
опасната му зона за спиране, като неоправдано се е надявала, че ще премине пред
автомобила. В същото време водачът на лекия автомобил въпреки това, че се е движил с
много ниска скорост не е могъл и не е възприел своевременно пресичащата пешеходка,
поради наличие на ограничение във видимостта му към нея и не е могъл да предотврати
настъпване на ПТП. Върху ищците е доказателствената тежест за установяване на всички
обективни елементи от фактическия състав на деликта.
Оспорва се с отговора на ИМ да е причинена вреда, тъй като до настоящия момент не са
представени доказателства, които да я установяват по безспорен начин. В съставения от
длъжностното лице КП за ПТП с пострадали лица не са посочени причините за ПТП, а в
7
частта „Обстоятелства и причини за ПТП“ е посочено, че е образувано ДП, по което
предстои да се установят причините за настъпилия пътен инцидент. Освен това, в
съставения КП не е отразено, че починалата В А е пресичала на сигнализирана с пътна
маркировка пешеходна пътека.
Оспорват се от ответника предявените искове за неимуществени вреди и по размер.
Възразява се срещу претендираната сума от по 160 000 лева за всеки един от ищците, като се
твърди че същата е завишена и противоречаща на принципа на справедливостта, залегнал в
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Към момента на своята смърт В А е била на 79 години, а
нейните дъщери са имали изградени свои собствени семейства и са живеели в отделно
домакинства.
Излагат се доводи с отговора на ИМ, че при определяне на обезщетение за неимуществени
вреди на основание чл. 52 от ЗЗД по справедливост, следва да се вземе предвид всички
факти и обстоятелства, посочени в ПП на ВС № 4/1968г. - дата на настъпване на ПТП,
годините на пострадалата, социално икономическата обстановка в страната, социалния
статус на пострадалата и т.н.
При условията на евентуалност, направено е с отговора на ИМ възражение за съпричиняване
на настъпилия от ПТП вредоносен резултат от страна на пострадалата В А, като пешеходец.
Сочи се че тя е предприела пресичане на пътното платно като не е съобразила поведението
си с движещият се на пътното платно лек автомобил, като така поставя себе си и останалите
участници в движението в превишен риск. Така тя в изключително висока степен
съпричинява вредата в голяма степен, защото при адекватни действия е могла да избегне
удара е лекия автомобил като съобрази поведението си с останалите участници в
движението, независимо от конкретните правила за предимство в създалата се ситуация.
Пострадалата нарушава конкретни правила и забрани, предвидени от ЗДвП, като
конкретното й виновно и противоправно поведение създава предпоставка за ПТП и
вредоносните последици от ПТП.
Поддържа се от пълномощникът на ЗД „Б“ АД, че е налице обективна причинно-следствена
връзка между поведението на самият пострадал от една страна и настъпилите вреди, като
същите произтичат по вид и степен и от собственото му противоправно поведение.
Очевидно е, че пострадалата е проявил самонадеяност, като е надценила собствените си
възможности, а същевременно е подценила приближаващия я макар и с ниска скорост лек
автомобил.
Съгласно чл. 51 ал. 2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се
намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на
вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент
от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението
му трябва да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
Развити са съображения от ответната страна, че в този случай трябва да бъде отбелязано, че
пострадалата допринася, както за възникване на самото пътно- транспортно произшествие,
8
така и на последиците от него, като правно значим факт, който обуславя прилагането на чл.
51, ал. 2 ЗЗД и приноса и за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт също води
до приложението на чл. 51 ал. 2 ЗЗД.
С отговора на ИМ, иска се от съда за установяване на съпричиняване на вредоносния
резултат, да допусне до разпит свидетел при режим на призоваване- Н А Л, ЕГН
**********, от гр. Благоевград, ж.к.“Е“ 13, вх. А, ет. 8, ап. 22. В случай че съдът не спре
производството по т.д. № 215/2023г. по описа на ОС Благоевград на осн. чл. 229 ал.1 т. 5 от
ГПК, то направено е искане за поставяне на задачи към поисканата от ищците комплексна
СМАТЕ, като същата да бъде извършена след разпита на поискания от ответника свидетел.
Постъпила е по делото допълнителна писмена молба по реда на чл. 372 от ГПК, от ищците-
К. К. К., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Благоевград, ж.к. Е 130, ет. 1, ап. 1, област
Благоевград и Р. К. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Благоевград, ул. „П“ № 81, ет.
1, област Благоевград, в качеството им на наследници на В Н А, действащи чрез
пълномощника си адв. П. В. Р..
Поддържа се първоначално подадената искова молба и изложените в нея обстоятелства за
претърпените от ищците неимуществени вреди, като са изложени доводи с които се допълва
същата, като се взема становище и по изложените от страна на ответника възражения.
Оспорва се като неоснователно изложеното от ответника искане за спиране на
производството по търговско дело № 215/2023г. на ОС Благоевград, тъй като ДП №
284/2023г. на 01 РУ на МВР Благоевград /Пр. пр. № 5959/2023г. на Районна прокуратура
Благоевград/ не е приключило, доколкото няма зависимост между двете производства.
Образуваното досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „А“
във вр. с ал. 1, б. „Б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК не е преюдициално за гражданското дело,
тъй като предявените искове в случая са насочени към реализиране на гражданската
отговорност на ответното застрахователно дружество за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от причиненото увреждане от виновното лице-делинквент. Ако
деянието му съставлява престъпление и има образувано срещу него наказателно
производство пред съд, то само в този случай производството по прекия иск се спира на осн.
чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК, за да бъде зачетена задължителната сила на присъдата съгл. чл. 300
от ГПК. Няма законова пречка гражданският съд разглеждащ делото срещу отговорното
застрахователно дружество да установи самостоятелно в гражданското производство всички
елементи от състава на непозволеното увреждане и при успешно проведено доказване да
бъде установена деликтната отговорност на причинителя на вредите.
Поддържа се с ДИМ, че отговорността на застрахователя по прекия иск на увреденото лице
по чл. 432 ал. 1 от КЗ е функционално обусловена от гражданската отговорност на
причинителя на вредите, като посочената отговорност не е поставена в зависимост от
липсата или наличието на влязла в сила присъда на наказателен съд, а единствено от
удостоверяване на ПТП чрез някои от посочените в закона документи. Предвид на уредбата
на задълженията на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
9
и фактите, обуславящи отговорността на застрахователя, присъдата на наказателния съд
срещу делинквента ще има значение за решаване на гражданското дело, доколкото
установената в наказателното дело вина е задължителна за гражданския съд. В случая
ищцовата страна се домогва да докаже състава на непозволено увреждане и наличието на
облигационна връзка между отговорния застраховател и деликвента. Ищците не установяват
„престъпно обстоятелство“, а доказват увреждане, което са претърпели вследствие на
неправомерно действие от страна на прекия деликвент. От приложените към исковата молба
доказателства е видно, че в кумулативна цялост са налице всички предпоставки, доказващи
виновно и противоправно поведение от водача на застрахованото МПС, при което на ищците
били нанесени вреди - пряка и непосредствена последица от деянието. Още повече, че в
гражданския закон вината се предполага /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ за разлика от наказателния,
където е точно обратното - презумира се невиновност и тази презумпция следва да се оборва
от органите на обвинението.
За да се установи основателност на прекия иск срещу застрахователя по Кодекса за
застраховането, съдът следва да установи дали при застрахования водач, е налице общия
състав на деликта по чл. 45 ЗЗД, а това той може да направи и самостоятелно, без да е нужно
да се изчака резултата от досъдебното производство, образувано във връзка със същото
ПТП. Налице са достатъчно механизми, дадени в процесуалния закон за установяване на
наличието на деликт и произлезлите от същия вреди - писмени и гласни доказателства,
назначаване на автотехнически и съдебномедицински експертизи и т. н.
Развити са с ДИМ правни съображения- че застраховката „ГО“ включва на първо място
санкционното задължение за поправяне на вредите, причинени от виновно и противоправно
деяние, което съставлява гражданската отговорност в нейния стриктен смисъл - чл. 45 от
ЗЗД. Размерът на гражданската отговорност се определя само от размера на вредите, а не от
степента на вината, респ. наличието или липсата на наказателна отговорност на дееца при
евентуален наказателен процес. В този смисъл са Определение № 8/11.01.2012г. на ВКС по
ч.т.д. № 897/2011г., I ТО, ТК и Решение № 817/13.12.88г. на ВКС по гр.д. № 725/88г. IV ГО
Оспорват се от ищцовата страна с ДИМ наведените от ответника твърдения, че причината за
настъпилото пътнотранспортно произшествие е в действията на пострадалата В А, която в
момента на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие пресичала
пешеходна пътека обозначена с пътна маркировка „М8.1“, тип „зебра“, като се застъпва
становище че същите за неоснователни и недоказани. Поддържа се от ищцовата страна, че в
хода на производството след детайлното обсъждане на събраните доказателства и след
експертно изготвено заключение, безспорно ще се установи, че вината за настъпилото
пътнотранспортно произшествие е на водача на лек автомобил „Т А“ с peг. № ... МК - Н А Л.
С ДИМ е направено уточнение, че претендираните в исковата молба лихви върху главните
искове се дължат, считано от датата на отказа на ответника да плати по заведените
застрахователни претенции /07.09.2023г./ до окончателното изплащане на сумите.
С ДИМ е взето отношение по доказателствените искания на ответника: Възразява се срещу
искането за допускането на въпрос 7 от поставените от ответника въпроси към съдебната
10
автотехническа експертиза, тъй като анализа, респ. изследването на евентуално виновно
поведение на участниците в пътнотранспортното произшествие, представлява правен
въпрос по съществото на спора, който следва да бъде решен от съда. В противен случай
отговорът на основен правен въпрос по същество би се основал на субективната преценка на
вещото лице, а не на установените обективни факти, които съдът следва да изследва
самостоятелно и независимо от вещото лице.
В срока и по реда на чл. 373 от ГПК, депозиран е допълнителен отговор на ИМ от ответника
ЗД „Б” АД, чрез пълномощника му адв. М. Г., САК, с който се поддържа оспорването на
предявените обективно и субективно съединени искове за обезщетение за неимуществени
вреди и за лихва за забава, като същите се оспорват както по основание, така и по размер.
Поддържа се, че депозираната ИМ продължава да е нередовна, като не са отстранени
фактическите противоречия между обстоятелствената част и петитума на ИМ. Оспорва се с
ДОИМ механизма на настъпване на ПТП, като се изразява становище, че представените по
делото доказателства нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на
ПТП. Оспорва се и твърдението, че ПТП е настъпило на пешеходна пътека.
Поддържа се с ДОИМ, искането за спиране на производството по гражданското дело на осн.
чл. 229 ал.1 т. 5 от ГПК, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на наказателното
производство във връзка с образуваното ДП № 284/2023г. на 01 РУ на МВР – Благоевград.
Развити са съображения, които са изложени и в първоначалния отговор на ИМ.
Поддържа се от ответника с ДОИМ оспорването на предявените обективно и субективно
съединени искове за неимуществени вреди по размер. Възразява се че претенцията за сумата
от 160 000лв. за всяка една от ищците по делото, е завишена и противоречаща на принципа
за справедливост, установен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. В тази насока поддържат се
аргументите, изложени с първоначалния отговор на ИМ.
Поддържа се при условията на евентуалност и възражението за съпричиняване на
настъпилия от ПТП вредоносен резултат за пострадалата В Н А като пешеходец. Поддържа
се, че същата е предприела пресичане на пътното платно като не е съобразила поведението
си с движещият се на пътното платно лек автомобил, като така поставя себе си и останалите
участници в движението в превишен риск. Така тя в изключително висока степен
съпричинява вредата в голяма степен, защото при адекватни действия е могла да избегне
удара е лекия автомобил като съобрази поведението си с останалите участници в
движението, независимо от конкретните правила за предимство в създалата се ситуация.
Пострадалата нарушава конкретни правила и забрани, предвидени от ЗДвП, като
конкретното й виновно и противоправно поведение създава предпоставка за ПТП и
вредоносните последици от ПТП.
Поддържат се направените с първоначалния отговор на ИМ доказателствени искания, като
не са направени нови такива с ДОИМ.
Съдът на основание чл. 374 от ГПК във връзка с чл. 140 ал.3 от ГПК във връзка с чл. 146 от
ГПК, изготви следния проект за доклад по делото, който обявява на страните:
11
Депозираната пред съда искова молба формално отговоря на изискванията на чл. 127 и чл.
128 от ГПК досежно нейните задължителни реквизити по закон. В исковата молба ясно и
точно са формулирани фактическите твърдения и обстоятелствата на които те се основават,
изведени са правните съображения и са посочени коректно предявените искове и тяхното
правно основание. Ищецът е направил доказателствените си искания и е представил
доказателствата с които разполага към момента на предявяването на исковата молба.
Въз основа на фактическите твърдения изведени в обстоятелствената част на исковата молба
и заявения от ищците петитум на същата, следва да се приеме че са предявени за
разглеждане пред съда обективно и субективно съединени осъдителни искове за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди, предявени от ищците като близки роднини на
починалата В Н А, с правно основание чл. 432 ал. 1 и 2 от КЗ/ДВ бр.102/2015г./, при
действието на който е бил сключен застрахователния договор по задължителната
застраховка "ГО" на лек автомобил марка „Т“, модел „А“ с per № ... МК и е настъпило
твърдяното застрахователно събитие, във връзка с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Предявени са искове с правно основание чл. 86 от ЗЗД- за дължимата лихва за забава върху
претендираните суми като обезщетение за причинените неимуществени вреди, считано от
07.09.2023г.- датата на отказа на ответника да заплати заведената застрахователна
претенция, до окончателното изплащане на дължимото.
Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, поради
неспазване на правилата за движение съгласно ЗДвП, е депозирано пред съда в
преклузивния срок съобразно разпоредбата на чл. 367 от ГПК- с отговора на исковата молба,
поради което същото следва да бъде допуснато до разглеждане в настоящия процес.
Приетото възражение на ответното дружество- ЗД „Б” АД- за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалата- починала от уврежданията, е с правно основание 51 ал. 2 от ЗЗД.
Съдът въз основа на служебно извършената проверка по реда на чл. 130 от ГПК за
допустимостта на предявените искове за неимуществени вреди, счита същите за
процесуално допустими. На този етап от развитието на производството, предвид
твърденията в исковата молба и приложените към нея доказателства, процесуалната
предпоставка за надлежно упражняване правото по чл. 498 ал. 3 КЗ е изпълнена, предвид
което съдът приема предявените искове за неимуществени вреди от ищците срещу
застрахователното дружество за процесуално допустими.
Съдът намира че страните по делото са надлежно конституирани, като не е налице
нередовност във връзка с активната и пасивната легитимация по иска.
По особеното искане на ответника с отговора на ИМ:
Застрахователят ответник, чрез пълномощника си по делото, иска спиране на настоящото
производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 или т. 5 от ГПК. Това искане съдът намира за
редовно и допустимо, но същото е неоснователно. Наказателното производство все още се
намира на досъдебен стадий, като се развива по образуваното ДП № 284/2023г. на 01 РУ на
МВР - Благоевград, но не е внесено за разглеждане в съда с обвинителен акт, поради което
12
няма как да бъде допуснато от съда спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Гражданското производство се спира на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК само тогава,
когато пред съда са събрани достатъчно доказателства за престъпни обстоятелства, които
имат решаващо значение за правилното решаване на спора, и не е възможно тези
обстоятелства да се установят в самото гражданско производство /Определение № 50396 от
27.09.2022г. на ВКС по ч.т.д. № 1671/2022г., I т.о., ТК/. Гражданският съд може да спре
исковото производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, ако в хода на разглеждане на
делото сам е констатирал престъпни обстоятелства и е преценил, че те са от значение за
правилното разрешаване на гражданския спор и че тези обстоятелства не могат да бъдат
установени в исковото производство /Определение № 158 от 06.02.2023г. на ВКС по ч.гр.д.
№ 115/2023г., I г.о., ГК; Определение № 450 от 06.11.2020г. на ВКС по ч.т.д. №1446/2020г., II
т.о., ТК и др./. Настоящият исков процес се намира във фазата по размяна на книжа между
страните и все още не са събрани убедителни доказателства за престъпни обстоятелства,
които могат да имат решаващо значение за правилното решаване на спора и да не могат да
бъдат установени в исковото производство. Искането за спиране на т.д. № 215/2023г. по
описа на ОС Благоевград е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ :
Общата разпоредба на чл. 154 ал.1 от ГПК, задължаваща всяка страна да докаже в процеса
фактите от които се ползва. В тежест на ищците по предявения пряк иск срещу
застрахователя е чрез допустимите в ГПК доказателства, да проведат пълно и главно
доказване на твърдените обстоятелства от фактическа страна във връзка със състава на чл.
432 от КЗ- настъпване на застрахователно събитие по вина на водач на застрахован по
задължителната застраховка "ГО" лек автомобил, увреждане в резултат на настъпилото ПТП
за починалата В Н А към момента на настъпването на ПТП, причинната връзка между
уврежданията на починалата и застрахователното събитие, вината на водача на
застрахования лек автомобил; наличието на близко родство/дъщери/ на ищците и
починалата В Н А, към момента на настъпване на ПТП; вида, обема и интензитета на
претърпените неимуществени вреди, причинени им във връзка с настъпилото
застрахователно събитие; доказване на обстоятелства, че застрахователя е сезиран за
настъпилото застрахователно събитие, с искане за извънсъдебно определяне размера на
обезщетението, по което ответникът по иска се е произнесъл с отказ в законно установения
срок, както и обстоятелствата свързани с изпадането на ответника в забава относно
плащането на застрахователно обезщетение.
Ответникът по иска носи доказателствена тежест, да докаже при условията на пълно и
главно доказване съпричиняване от страна на пострадалия пешеходец, за ПТП, настъпило на
11.07.2023г., около 12:35 часа, в гр. Благоевград, на кръстовището образувано от ул. „И М“ и
ул.„М“.
Съобразно нормата на чл. 154 ал.1 от ГПК всяко от страните е длъжна да доказва фактите на
които основава правните си твърдения. В тежест на ищците по делото е доказването на
причинно следствената връзка между настъпилото ПТП и причинената смъртта на
13
починалата В Н А, както и че въз основа на това са настъпили за нейните близки
родственици- дъщерия, неимуществени вреди изразяващи се в болката от негйната загуба.
Ето защо ищците следва да докажат в настоящия процес твърдението си, че В Н А е
починала именно в резултат на нанесените и в резултат на настъпилото ПТП по вина на
водача Н А Л- телесни повреди, както и да установи чрез свидетелски показания,
твърденията за тежката загуба от смъртта на тяхната майка, както и болката от нейната
внезапна загуба.
Ответникът застраховател може да противопостави всички възражения които прекия
извършител на деянието може да противопостави на ищците във връзка с предявения от тях
иск за обезщетение за неимущствени вреди. Върху ответника тежи задължението да докаже
всички обстоятелства във връзка с наведеното възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, като основание за намаляване на обезщетението за неимуществени
вреди от съда.
По доказателствените искания на страните:
Съдът след като анализира представените писмени доказателства от страните при
извършената двойна размяна на книжа, намира че те са относими към предмета на
доказване, допустими с оглед на тяхната форма и заверката им, както и необходими досежно
правно релевантните факти които следва да бъде установени в настоящия процес. Следва на
основание чл. 146 ал. 4 от ГПК, и на основание чл. 374 от ГПК и чл. 157 ал.1 от ГПК, същите
да бъдат допуснати като доказателства по делото с настоящото определение.
По делото не се оспорва от ответната страна съществуването на валидно застрахователно
правоотношение между собственика на л. а. марка „Т“, модел „А“ с peг. № ... МК и
дружеството ответник- ЗД „Б” АД, въз основа на задължителен договор „Гражданска
отговорност“ по Застрахователна полица № BG/02/122003274806, със срок на покритие от
10.11.2022 г. до 09.11.2023г., т. е и към момента на настъпване на процесното ПТП, като това
обстоятелство следва на осн. чл. 146 ал.1 т. 4 от ГПК да бъде прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване по делото.
Образуваното ДП № 284/2023г. на 01 РУ на МВР – Благоевград е висящо и не може да бъде
изискано за да бъде приложено. Не могат да бъдат задължавани от съда органите на
досъдебното производство, да представят по други дела материали от неприключило
наказателно производство. Следва на страните по делото на осн. чл. 186 от ГПК да бъдат
издадени съдебни удостоверения, въз основа на които същите да бъдат допуснати да се
запознаят с материалите по ДП № 284/2023г. на 01 РУ на МВР – Благоевград, като
представят по настоящото дело само тези доказателства, които са относими към доказване
на релевантните по настоящото дело факти.
Следва с оглед на твърденията на ищците по делото, да бъде допуснато събиране на гласни
доказателства, чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане, които ще
установяват причинените неимуществени вреди, свързани с претърпените от ищците болки
и страдания във връзка с настъпилото ПТП.
14
Следва да бъде допуснат до разпит като свидетел, при режим на призоваване- Н А Л, ЕГН
**********, от гр. Благоевград, ж.к.“Е“ 13, вх. А, ет. 8, ап. 22, участник в процесното ПТП,
за установяване на обстоятелствата във връзка с механима на неговото настъпване.
Следва да бъде уважено искането на страните, съдът да допусне извършването на САТЕ, при
задачи подробно посочени в ИМ и в отговора на ИМ.
Следва да бъде уважено искането на страните по делото- да бъде допусната и назначена
съдебно медицинска експертиза, която да бъде възложена на експерта- д-р К А, който след
като се запознае с материалите по настоящото дело и тези събрани по ДП № 284/2023г. на 01
РУ на МВР - Благоевград, да отговори на поставените задачи с ИМ и с отговора на ИМ по
делото.
Следва на основание чл. 374 ал.2 от ГПК, на страните да бъде връчен препис от настоящото
определение, както и да им бъде обявен проекта за доклад изготвен от съдията докладчик.
Следва да се изпрати препис от допълнителния отговор на ИМ на ищеца по делото за
запознаване с неговото съдържание.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото за 07.10.2024г. от 14.00 часа,
за която дата да се призоват страните по делото, чрез техните пълномощници, както и
вещите лица.
Водим от горното и на основание чл. 374 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВАВА на основание чл. 374 ал.2 от ГПК, писмения си проект за доклад на страните по
настоящото дело.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за спиране на делото на основание чл.
229, ал. 1, т. 5 от ГПК.
ДОПУСКА КАТО ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото– представените от страните
при извършената двойна размяна на книжа по делото.
ПРИЕМА на осн. чл. 146 ал.1 т. 4 от ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване по
делото- съществуването на валидно застрахователно правоотношение между собственика на
лек автомобил марка „Т“, модел „А“ с per № ... МК и дружеството ответник- ЗД „Б” АД, въз
основа на задължителен договор „Гражданска отговорност“ по Застрахователна полица №
BG/02/122003274806, със срок на покритие от 10.11.2022 г. до 09.11.2023г., т.е. и към
момента на настъпване на ПТП, настъпило на 11.07.2023г., около 12:35 часа, в гр.
Благоевград, на кръстовището образувано от ул. „И М“ и ул.„М“.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на осн. чл. 186 от ГПК на страните по делото съдебно удостоверение, въз
основа на което да им бъде предоставен достъп до ДП № 284/2023г. на 01 РУ на МВР –
Благоевград, за снабдяване с писмени доказателства от провежданото наказателно
производство, относими към доказването на релевантните факти по настоящото търговско
15
дело.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели при режим
на довеждане, по искане на ищцовата страна, които ще установяват причинените
неимуществени вреди, свързани с претърпените от ищците болки и страдания във връзка с
настъпилото ПТП.
ДОПУСКА до разпит като свидетел, при режим на призоваване- Н А Л, ЕГН **********,
от гр. Благоевград, ж.к.“Е“ 13, вх. А, ет. 8, ап. 22, участник в процесното ПТП, за
установяване на обстоятелствата във връзка с механизма на неговото настъпване.
ЗАДЪЛЖАВА дружеството ответник- ЗД „Б” АД, в едноседмичен срок от получаването на
настоящото определение, да внесе по сметката на ОС Благоевград, сумата 30лв. като депозит
за разпита на свидетеля при режим на призоваване.
ДОПУСКА на осн. чл. 195 и сл. от ГПК извършването на съдебно автотехническа
експертиза, която възлага на инж. Ж С, който след като се запознае с материалите по
настоящото дело и материалите по ДП № 284/2023г. на 01 РУ на МВР - Благоевград, да
отговори на въпроси подробно посочени в ИМ и в отговора на ИМ от ответната страна.
ЗАДЪЛЖАВА ответника ЗД „Б” АД, в едноседмичен срок от получаването на настоящото
определение на съда, да внесе по сметката на ОС Благоевград, сумата 300лв. като
предварителен депозит за изготвянето на допуснатата САТЕ.
ДОПУСКА на основание чл. 197 ал. 1 от ГПК съдебно медицинска експертиза, като
ВЪЗЛАГА нейното извършване на д-р К А, който след като се запознае с материалите по
настоящото дело и тези събрани по ДП № 284/2023г. на 01 РУ на МВР - Благоевград, да
отговори на поставените задачи с ИМ и с отговора на ИМ по делото.
ЗАДЪЛЖАВА ответника ЗД „Б” АД, в едноседмичен срок от получаването на настоящото
определение на съда, да внесе по сметката на ОС Благоевград, сумата 300лв. като
предварителен депозит за изготвянето на допуснатата СМЕ.
Разноските за допуснатите експертизи на осн. чл. 83 ал. 3 от ГПК, дължими от ищците по
делото, да се покрият от сумите предвидени в бюджета на ОС Благоевград, тъй като ищците
са освободен от заплащането на разноски по делото.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на страните по делото чрез техните
пълномощници.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от допълнителния отговор на ИМ на ищеца по делото за
запознаване с неговото съдържание.
НАСРОЧВА ОТКРИТО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ по делото за 07.10.2024г. от 14.00 часа,
за която дата страните и вещите лица, да бъдат редовно призовани.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
16