Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 58

 

гр.Белоградчик, 15.04.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

        Белоградчишкият районен съд, 4-ти състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                    Районен Съдия: Анна Кайтазка

 

         при  участието на секретаря Наташа Стефанова, като разгледа докладваното от съдия Кайтазка НАХ дело № 15 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

           Производството е  по  реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

         Образувано е  по  жалба  на П.Н.А. ***, с ЕГН **********, срещу НП № 18-0242-000445/09.11.2018 г. на Началника на РУ-Белоградчик към ОД-МВР-Видин, с което му е наложена глоба в размер на 700,00 лв. на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП, както и е лишен от правото да управлява МПС за срок от 3 месеца, и са му отнети 12 к. точки на осн. Наредба № Із-2539 на МВР, за извършено нарушение по чл.21 ал.2 от ЗДвП.

          Жалбоподателят в жалбата си, излага аргументи за не законосъобразност на издаденото НП, като съдът е сезиран с искане да отмени същото. Твърди се, че автомобилът е заснет преди да премине покрай знак В-26, ограничаващ максималната скорост до 40 км./ч., че не е посочено точно къде е заснето нарушението – не отговаря на визирания административен адрес от АНО. Поискана е съдебно-техническа експертиза, която да установи местоположението на преминаващия автомобил и на измервателното техн.средство, спрямо знак “В26” В с.з. жалбоподателят не се явява, но упълномощеният от него представител – адвокат, депозира допълнително писмено становище към жалбата – в което е оспорил валидността въобще на въведеното ограничение на скоростта. Респ. от страна на жалбоподателя се излага, че знакът , поставен на мястото край което той е преминал, не е законосъобразен и не поражда задължения към него. Поискано е доказателство въз основа на какви законови разпоредби е монтиран знака, спазен ли е редът за това от общинската администрация, отговаряща за населеното място и отново – чрез експертизата да се установи – дали поставеният знак “в 26” е одобрен, чрез генералният план на общ.Д. за организация на  движението в гр.Д., схемата за режима на движение по първостепенната улична мрежа за същото населено място и обобщената схема на основните пътни знаци, изискуеми съобразно Наредба № 1/17.01.2001 г. за организация на движението по пътищата и Наредба № 18/2001г. на МРРБ и МВР за сигнализация на пътищата с пътни знаци. В писмена молба, представена преди последното с.з. – представителят на жалбоподателя оспорва факта, че пътният знак “В 26” е имал правопораждащо действие, с което неговият доверител е следвало да се съобразява, при условие, че знакът не е поставен след одобрение чрез нужният за приемане генерален план за регулиране движението в града, респ. че е е имало специален минимум на скоростта, различен от общовалидния за населено място. Алтернативно – се поддържат и други доводи, излагани в жалбата.

         Въззиваемата редовно призована за с.з. не изпраща представител и не взема становище по казуса.

           Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:

На 15.02.2018 г. в 09.43 ч. в рамките на населено място – гр.Д., обл.В., по ул.”Г.Д.” , с автоматизирано техн.средство TFR-1-M с радар № 580, било заснето МПС -  лек автомобил “Фолксваген Голф” с рег. № СВ 79 84” КА, което се движело със скорост 97 км/ч. Бил изготвен видеозапис, обективиран като клип № 3164/15.02.2018 г. на радара, в който е отразена като разрешена максимална скорост 40 км.ч., а установената – 97 км./ч., но след приспадане на възможното отклонение в измерването, наказуемата е приета за 94 км./ч., т.е. отчетено било превишение от 54 км./ч. В снимковият материал  посоката на движение на автомобила е “приближаващ” спрямо измерващото техническо средство.

         Предвид невъзможността да се издаде електронен фиш за констатираното нарушение / по аргумент на обратното от чл.189 ал.4 от ЗДвП – “при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш» /, за констатираното нарушение от 15.02.20018 г., и предвид деклариране от собственика на автомобила – П.А., че именно той е управлявал МПС към тази дата / въпреки не представената декларация в същия смисъл, заявена обаче от св.Б. в с.з., този факт не се и оспорва от жалбоподателя/,  на 20.06.2018 г. бил съставен АУАН № 417 отразен в деловодната система на “ПП” на 25.06.2018г., от свид.Бр.Б. пол.инспектор, изпълняващ функции по пътен контрол към РУ-Белоградчик, в присъствието на свой колега – св.Г.Г.. Актът бил оформен за нарушение по чл.21 ал.2 от ЗДвП, връчен в последствие на нарушителя – на 31.07.2018 г., който отразил принципното си възражение – че не се съгласява с обстоятелствата по приписаното му нарушение.

            Въз основа на акта е издадено обжалваното НП № 18-0242-000445/ 09.11.2018 г. на Началника на РУ-Белоградчик при ОД-МВР-Видин.  

         При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:

         Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

         Въпреки, че по делото не са представени доказателства автомобилът, с който е извършено твърдяното нарушение, да е собственост на соченото ФЛ, което е в тежест на административно - наказващия орган, този факт не се отрича от санкционираното лице, поради което съдът го възприема за истинен – така както се заявява и от свидетеля по делото Б.. В хода на отпочнатото админ.нак.производство не са направени възражения и пред АНО в същия смисъл.

         Като генерален извод по същество на съда, относно твърдяно с фиша ограничение на максимално допустимата скорост под 50 км.ч. за населено място – в случая 40 км.ч., съдът намира за недоказана тази квалификация на деянието, не поради неизвършване на някакво провинение обаче, а недоказаност по текста на чл.21 ал.2 от именно. Или респективно -  има доказаност на друго неправомерно поведение -  по чл.21 ал.1 от , където са въведени принципно определените максимални скорости за населено място.

         Съдът, предвид направеното възражение от страна на жалбоподателя – във връзка с не надлежно въведено ограничение на принципната допустима максимална скорост в населено място, сторено с поставен на Гл.път Е-79 / І-1/ в рамките на гр.Д., обл.В., пътен знак “В-26”, е изследвал въпроса и събирал доказателства в тази насока. На първо място, от страна на Община Димово е предоставен писмен отговор - че в нея липсва съставен, одобрен и действащ Генерален План за организация на движението в града – ГПОД / а такъв е изискуем съгласно подзаконови – спрямо ЗДвП, нормативни актове, регламентиращи организацията на движението в населени, и извън тях места/, а относно поставения от съда въпрос, конкретно интересуващ го – за главната улица в града, съвпадаща с международен път Е-79, / републикански І-1 /, след извършван ремонт на същия път от А”ПИ” – по данни на общината тази именно институция / А”ПИ”/ е поставила и маркировката по него /хоризонтална и вертикална/, чрез което е организирано безопасното движение по този участък. В отговоря на Кмета на Общ.Д. се съобщава още, че общината е организирала чрез вертикална маркировка / т.е. и пътни знаци/ движението по останалите улици в града.

         Предвид данните от общ.Д., съдът е отправил искане и към А”ПИ” за предоставяне на план за организация на движението по републикански път І-1 / Е-79/ в рамките на гр.Д., вкл. и схема на основните пътни знаци в участъка. В отговорът на ОПУ-Видин / регионалната структура на А”ПИ” за района/ се съобщава на съда, че съгл. Законът да пътищата и Правилникът за приложението му, в рамките на населено място, през което преминава и трасе от републикански път, организацията на движението / вкл. и вертикална и хоризонтална маркировка/ следва да се осъществи от съответната община, а ОПУ само съгласува и дава указания от необходимостта от поставяне на пътни знаци, и то при извършване на основни ремонти по трасето. Към отговорът на ОПУ-Видин, въпреки това са предоставени копия от схема с поставени основни пътни знаци по трасето и протокол между възложител / Пътна служба Белоградчик към ОПУ-Видин/ и изпълнител – за доставяне и монтиране на пътни знаци и други средства за сигнализиране на  републиканските пътища, от 2016 г. още, касаещ именно път І-1 / Е 79/.  

         Ноторно известно е и на съда, че главната улица в гр.Д., обл.В., е с наименование “Г. Д.”, и именно тя съвпада в рамките на населеното място с републикански път І-1 / Е-79/, което не се и оспорва от участниците в процеса, нито запитаните трети страни.    

         Безспорни по делото са обстоятелствата, че на посочената дата в АУАН, в гр.Д., по ул.”Г.Д.” / участък от международен път Е 79/ , в служебен автомобил на РУ-Белоградчик, е била позиционирана автоматизирана система за контрол / TFR-1 с радар № 550/ , измерваща скоростта на движение преминаващите МПС, в посока насрещна – т.е идващи към измервателното устройство. Системата отразявала освен скоростта, и датата, часът и регистрационният номер на преминаващото МПС, като тези данни се записвали в клипове – в случая № 3164/15.02.2018 г. Не се спори от страните по делото и относно тези данни – най-вече констатираната скорост на движение от 94 км./ч. / след приспаднатия толеранс/ .

         Предвид последното посочено, съдът намира за установено, че жалбоподат.П.А. на 15.02.2018 г. се е движел, като водач, с МПС “Фолксваген Голф” с рег. № СВ 79 84 КА, в гр.Д., по ул.”Г.Д.”, със скорост от 94 км./ч. на автомобила.

          Съдът обаче, не може да приеме за безспорно доказан размера на превишението на скоростта, който му се приписва, съобразно ограничение, въведено с нарочен знак /В-26/, т.е. различно от общото такова – по смисъла на ЗДвП, за населено място.

         Съдът не приема за правилно мнението на ОПУ-Видин, изразено в писменият му отговор по делото – че пътното управление / респ. общо А”ПИ”/ не организира движението по улиците в населени места, когато тези улици да се явяват участък от републикански път. Напротив съгласно ЗП, ППЗП и ЗДвП   това е точно обратното. В този смисъл, според съдебния състав именно структурата на А”ПИ” на областно ниво – ОПУ-Видин, би следвало да стопанисва и управлява пътният участък от международен път Е-79 преминаващ през гр.Д., в частта – находяща се именно в населеното място. И това “управление”, както указва чл.19 ал.2 т.5 от ЗП , като вид дейност включва и “осигуряване на общественото ползване на пътищата чрез регулиране и контрол на автомобилното движение, даване на разрешения и въвеждане на забрани за ползване на пътищата”. Безспорно и управлението на републиканските пътища се осъществява от А”ПИ” – чл.19 ал.1 т.1 от ЗП. Това се отнася и за случаите, в които улиците на населени места са едновременно и участъци от републикански път / съобразно  изключенията, посочени в чл.1 ал.2 т.1 от ЗП/. Както дейностите по поддържането на платната за движение на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии на населените места с население до 100 000 хил.души, каквото е гр.Д./ чл.48 т.1 б.”б” от ППЗП/, така и дейностите и контролът за управлението на тези пътища, се осъществява от МТИТС и А”ПИ” / чл.28 т.1 б.”а-в” и ал.2 б.”а и б” ППЗП/. ЗДвП също предвижда в чл.3 ал.1, че именно лицата, които стопанисват пътищата, “ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях…”. И чл.3 ал.2 от ЗДвП, и чл.36и ал.3 от ЗП пък предвиждат създаването на нарочни подзаконови нормативни актове – Наредби, регламентиращи условията и редът за организация на движението по пътищата, свързана с поставяне и ползване на пътни светофари, пътни знаци, пътната маркировка и друга сигнализация, които средства са поставят след възлагане от собственика/управляващият пътя.

         Съдът констатира, че две такива Наредби са относими към вертикалната маркировка на пътищата / т.е. с пътните знаци/. / доколкото трета -  НАРЕДБА № 2 от 17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка, касае хоризонталната маркировка, поради което съдът не я обсъжда тук/

          И така, Наредба №  18/23.07.201г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, в чл.3 ал.2 т.1 и т.2, сочи че тези знаци се поставят в обхвата на пътя, съобразно наредбата: 1. в населени места и селищни образувания - съгласно проект за организация на движението, разработен въз основа на генералния план за организация на движението; и т. 2. извън границите на населени места и селищни образувания - в съответствие с проекта за организация на движението по пътя. Като съгласно ал.3 - Проектите по ал.2 се изработват, съгласуват и одобряват при спазване изискванията на Наредба № 1 от 2001 г. за организиране движението по пътищата / ДВ, бр. 13 от 2001 г./

          Наредба № 1/17.01.2001 г. за организиране движението по пътищата, още по-подробно указва: в чл.4 ал.1 – “Стопанинът на пътя възлага проектирането на организацията на движението и отговаря за изпълнението и поддържането й в съответствие с проекта”. Чл.6 от същата Наредба – “За организиране на движението по пътищата се изготвят: 1. генерални планове за организация на движението (ГПОД) в населени места; и 2. проекти за организация на движението (ПОД) извън границите на населени места.” Подробно се указва в чл.14, чл.15, чл.16 и чл.17 – кой и по какъв ред създава, съгласува, разглежда и приема както ГПОД, така и ПОД.

         Съдът намира, че има частична колизия между нормите на ЗП, ППЗП и ЗДвП от една страна, и обсъдените Наредби. В смисъл, че законите и правилникът към единия от тях, вменяват на собственика на пътя да организира движението по него, като вид “управление” на този път, като организацията включва и поставянето на маркировка – както хоризонтална, така и вертикална, в частност относимите по делото - пътни знаци.
/ Обстоятелството , че път от републиканската пътна мрежа преминава през населено място пък, не променя собственика – като управляващ този път/ . От друга страна, Наредбите вменяват на собствениците на пътищата да организират движението по тях относно пътните знаци чрез два вида планове – “генерален”, приложим в рамките на населени места, и само “план” – за извън населените. Или републиканският път, преминаващ през населено място, се явява участък от пътна мрежа, държавна собственост, управляван от А”ПИ” и областните й структури, а от друга страна – тези структури не могат да изготвят за подобни участъци Генерален ПОД, какъвто изискват наредбите за пътища в населено място. Но доколкото законите и правилниците за прилагането им имат по-високо място в йерархията на нормативните актове, то съдът счита, че все пак за пътен участък в населено място, но част и от републиканската пътна мрежа, съобразно ЗП и ЗДвП, стопанисване и  управление, вкл. чрез организиране на движението по него чрез монтиране на пътни знаци, следва да осъществява съответното ОПУ към А”ПИ”.

         Извън и тези общи разсъждения, в конкретният казус, след проведен и приключен през 2016 г. ремонт на републикански път І-1 / е 79/, в участък гр.Д., обл.В. / т.е. в самото населено място/ , ОПУ-Видин е поставило определени пътни знаци. Те са визуализирани за съда в предоставената му схема и отразени и в приемо-предавателния протокол за поставените знаци. И очевидно сред тях не фигурира никъде по трасето / т.е. без значение до “дом № 22” по улицата, или където и да е по нея/ - пътен знак В-26. Така се оказва , че не е и установено, кой, кога и защо е монтирал знакът, който според АНО е следвало да ограничава водачите на МПС преминаващи през града до друга скорост, различна от общо въведената от чл.21 ал.1 от ЗДвП, т.е.е недоказано законосъобразно, надлежно въведено ограничение извън чл.21 ал.1 от ЗДвП е следователно в участъка важи общото - 50 км./ч. по ЗДвП.

         Съдът намира, че при управлението си на  МПС жалбоподателят е допуснал нарушение, но различно от вмененето му с АУАН и НП. Движейки се със скорост от 94 км.ч. в населено място, той е превишил допустимата максимална с 44 км.ч. Поради по-благоприятното положение в закона обаче  – по-ниска скорост на превишение, водеща до друг състав по ЗДвП, по-леко наказуем – съдът може да измени квалификацията и наказанието в случая, приемайки доказано деяние по чл.21 ал.1 от ЗДвП.

Предвидената санкция в закона в чл.182 ал.1 т.5 – ЗДвП, предвижда само санкция “глоба” за нарушителите по този текст, като тя е в точно определен размер, т.е. съдът няма възможност да преценява и коригира, нито вида, нито размера й. Или в случая съдът следва да я наложи в този размер -  “глоба” от 600,00 лв.

         По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното НП, в частта, в която е са наложени санкции от вида “глоба” и “лишаване от правоуправление” за  вменено нарушение по чл.21 ал.2 от ЗДвП – следва да бъде изменено – както относно квалификацията, така и - санкциите.

           Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН,  съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

           ИЗМЕНЯ НП № 18-0242-000445/09.11.2018 г. на Началника на РУ-Белоградчик към ОД-МВР-Видин, с което на П.Н.А. ***, с ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 700,00 лв. на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП, както и е лишен от правото да управлява МПС за срок от 3 месеца, и са му отнети 12 к. точки на осн. Наредба № Із-2539 на МВР, за извършено нарушение по чл.21 ал.2 от ЗДвП, като преквалифицира деянието по чл.21 ал.1 от ЗДвП и на осн. чл.182 ал.1 т.5 ЗДвП налага на нарушителя наказание “глоба” в размер на 600,00 лв.

           Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                                         

               

 

                                              РАЙОНЕН  СЪДИЯ: