РЕШЕНИЕ
№…
гр. Плевен, 26.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - ІV гр.с. в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА ГЮЗЕЛЕВА и в присъствието
на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 870 по описа за 2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид
следното:
С решение № 70/26.05.2020 г. по гр.д.№ 718/2018 г. по описа на
РС-Луковит е осъден на основание чл.2б ЗОДОВ РС-Ловеч да заплати на Т.М.Ц.
сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
пряка и непосредствена последица от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на гр.д.№ 1120/2009 г. по описа на РС-Ловеч в разумен срок, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на иска - 21.09.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК, във вр. с
чл.10, ал.3 ЗОДОВ, сумата от 96.50 лв., представляваща сторените разноски, от
които 10 лв. държавна такса и 86.50 лв. адвокатско възнаграждение съобразно
уважената част от иска, като е отхвърлен предявеният иск за разликата до пълния
претендиран размер от 2 895.84 лв.Осъден е на основание чл.78, ал.6 ГПК
РС-Ловеч да заплати на РС-Луковит сумата от 160 лв., представляващи разноски за
съдебно-оценителна експертиза.
Депозирана
е въззивна жалба от М.Т.Ц., чрез пълномощник, срещу решение № 7/26.05.2020 г.
по гр.д.№ 718/2018 г. по описа на РС-Луковит, което се обжалва частично - в
отхвърлителната му част.Счита същото за валидно и допустимо, но неправилно
поради неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон, както и
необоснованост.Присъденото обезщетение е необосновано ниско.Прави се искане да
се отмени обжалваното първоинстанционно решение в частта, в която е отхвърлена
исковата претенция за сумата над 500 лв. за неимуществени вреди и да се уважи в
пълен размер предявените претенции за имуществени и неимуществени вреди, както
и сторените разноски.
Депозирана е насрещна въззивна жалба от РС-Ловеч срещу
решението на РС-Луковит в частта му, в която е осъден да заплати на Т.М.Ц.
обезщетение в размер на 500 лв. за причинените му неимуществени вреди от
нарушено право на разглеждане на делото в неразумен срок.Счита, че решението в
тази му част е неправилно.Прави се искане да се отмени същото, като се
постанови друго, с което искът да бъде отхвърлен, евентуално да се присъди
обезщетение в по-нисък размер.
За ОП-Плевен процесуалният представител изразява становище,
че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са процесуално допустими.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и допустимо, а по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.Според ТР №
1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК, при проверка на
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи
императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено
като основание за обжалване.
Насрещната въззивна
жалба е основателна.
Предявеният иск е с
правно основание чл.2б от ЗОДОВ, като от ищеца Т.Ц. е претендирано обезщетение
за причинени неимуществени вреди в размер на 2 700 лв., както и обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на 195.85 лв., общо за сумата от 2 895.85
лв., настъпили в резултат на прекомерната продължителност на гр.д.№ 1120/2009
г. по описа на РС Ловеч, за периода от 06.09.2015 г. до 07.08.2019 г.
Вредите се
претендират от ищеца Т.Ц., починал на 04.12.2019 г., от 06.09.2015 г., т.е. 6
месеца след конституирането му като страна, до 07.08.2019 г., когато е било
постановено издаването на изпълнителен лист и същият е бил връчен.
Следователно по
отношение на процесуалните действия, извършени преди 06.09.2015 г. по гр.д.№
1120/2009 г. по описа на РС-Ловеч не следва да
се излагат доводи от настоящата инстанция, тъй като за периода преди
06.09.2015 г. не се претендира обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди.
Основателно е
изложеното в насрещната въззивна жалба (НВЖ), че в отговора
на ИМ са изложили подробни съображения относно усложнените отношения между
страните и възникналите във връзка с тях спорове, които имат пряко отношение
към хода на производството по гр.д.№ 1120/2009 г. на РС Ловеч, във връзка с
което се претендира обезщетение.Посочено е, че не се споделя тезата на
въззивника, че делата по преюдициалните спорове не са имали отношение към
правилното решаване на спора за разпределение на ползването.
В тази насока от
определение от 25.06.2010 г. по гр.д.№ 1120/2009 г. е видно, че е спряно
производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на
гр.д.№ 262/2010 г., № 970/2010 г., двете по описа на ЛРС, и на адм.д.№ 41/2010
г. на ЛАС, което определение е било потвърдено от ЛОС.
След отпадане на
пречките по хода на делото (влизане в сила
на решенията по преюдициалните спорове), на
09.01.2015 г. производството по гр.д.№ 1120/2009 г. е било възобновено.
Решението по
адм.д.№ 41/2010 г. е оказало влияние върху развитието на производството по
гр.д.№ 1120/2009 г.Ищецът е твърдял, че с него е потвърдена заповедта на РДНСК
за премахване на 2 външни тоалетни в процесния имот и само на това основание
има промяна във фактическата обстановка
и това пространство също следва да бъде разпределено.От ответната страна е била
направено възражение за недопустимост на иска с правно основание чл.32, ал.2
ЗС, тъй като правото на ползване е било разпределено устно преди повече от 60
години между Т.Ц. и Г.А., имало е ограда (дървена, след това заменена с телена), а и външните тоалетни били изградени в частта,
ползвана от всяка от страните.
В с.з. на
20.10.2015 г. не е даден ход на делото поради висяща процедура по чл.278 ГПК.
След връщане на
делото, на основание чл.129, ал.4 ГПК, с оглед на направеното възражението от
ответниците, чрез пълномощник, за недопустимост на производството, е оставена
ИМ без движение, наложило се е изпълнение на процедурата по чл.131, ал.1 ГПК
чрез връчване на пояснение вх.№ 1296/12.02.2016 г.
С разпореждане от
19.04.2016 г. делото е насрочена за 18.05.2016 г., но не е даден ход на
делото по молба на пълномощника на
ответниците за отлагане на делото.
В проведеното с.з.
на 08.06.2016 г. от страна на ищците за първи път е направено искане за нова
СТЕ, която да даде отговор за освободената площ след премахването на двете
външни тоалетни в двата двора, което променя обстоятелствата и налага
изслушването на такава.Допусната е такава, насрочен е оглед на имота, като след
отвод на ВЛ Костадинов е назначено ВЛ Ч..В с.з. на 06.07.2016 г. е извършен
оглед на имота, преразпитани са свидетелите, с оглед възраженията на ответната
страна, че между страните назад във времето е било постигнато съгласие във
връзка с ползването на процесното място.В с.з. на 19.10.2015 г. не е даден ход
на делото, като не е било изготвено заключение от ВЛ, но е имало и молба от
процесуалния представител на ищеца във връзка с внезапно възникнало
препятствие, като делото е насрочено и с резервна дата, каквато е включена,
видно и от протокола от с.з. на 29.11.2016 г.Заключението на ВЛ е прието в с.з.
на 07.12.2016 г.Пълномощникът на ищеца е изразил становище, че не приема
заключението, абсолютно неясно му е, като съдът е дал възможност, с оглед
приключването на делото в разумен срок, ищците да организират защитата си за
следващото с.з., включая да вземат отношение по първоначалното заключение на
ВЛ, а по искане на ответната страна е поставена допълнителна задача на ВЛ.В
с.з. на 16.12.2016 г. не е даден ход на делото по молба на ищеца и на
процесуалния м представител, като им е указано за следващото с.з. а организират
защитата си.В с.з. на 25.01.2017 г. е поставена и допълнителна задача на ВЛ,
една от които е във връзка с възражение на процесуалния представител на ищеца,
че има и други възможни варианти за разпределение на ползването.В с.з. на
21.02.2017 г. е прието заключението на ВЛ, като му е поставена допълнителна
задача във връзка със заснемане на местоположението на мръсния канал, което е
прието в с.з. на 18.04.2017 г., в което делото е обявено за решаване, а
решението изготвено на 16.06.2017 г., с което производството пред ЛРС е
приключило.
На следващо място в
НВЖ е посочено, че не се споделя тезата на въззивника, че съдът е следвало, с
оглед на доказателствения материал по делото, да конституира ищеца Ц.като
страна в производството по гр.д.№ 1120/2009 г. на РС Ловеч на по-ранен етап от
производството.
Аналогични са
доводите на настоящата инстанция на гореизложените, тъй като се претендират
вреди за периода след 06.09.2015 г., а Т.Ц. е страна в производството от
06.03.2015 г.
Споделят се от
настоящата инстанция изложените в НВЖ доводи, че производството по гр.д.№ 1120/2009
г. на РС Ловеч е разгледано в разумен срок, с оглед предмета му.
В производството по
чл.2б от ЗОДОВ съдът прави преценката си дали е допуснато нарушение на правото
на разглеждане на делото в разумен срок съобразно примерно посочените в закона (чл.2б, ал.2 от ЗОДОВ) критерии, но прилага и съобразява стандартите,
установени в практиката на ЕКПЧ.
Държавата отговаря
за забавянето на разглеждането и решаването на делото от предявяване на иска до
влизане в сила на решението ( определение № 588/01.07.2020 г. на ВКС по гр.д.№
851/2020 г., ІІІ г.о., решение № 306/22.10.2019 г. на ВКС по гр.д.№ 4482/2017
г., ІV г.о.).
В процесния случай
решението е влязло в сила на 29.11.2018 г. с оглед на чл.280, ал.3 т.2 ГПК.
Разумността на
срока, в който е продължило едно дело, се оценяват с оглед
конкретните обстоятелства по делото, като се търси баланс между интересите на
лицето да получи да получи решение възможно най-бързо и необходимостта от
внимателно проучване и провеждане на производството.При преценката си за
разумността на релевантния период, съдът прилага три критерия: сложност на
делото, поведение на страната и поведение на компетентните органи.Сложността на
делото се преценява съобразно естеството на фактите, които следва да бъдат
установени, броя на страните и свидетелите, нуждата да се проучат документи по
делото, встъпването на други лица в процеса и всички други релевантни
обстоятелства.За преценката на поведението на компетентните органи от значение
са създадената организация и усилията им за ускоряване и приключване на
производството.Компетентните правозащитни органи трябва да полагат усилия за предотвратяване на ненужно забавяне, като
тези органи са отговорни и за забавянията в представянето на експертизите на
назначените вещи лица.
В случая както
общата продължителност на разглеждането на делото в две инстанции, така и
периодът пред РС-Ловеч, не могат да се квалифицират като неразумен срок, а
доколкото са налице отделни забавяния, те са обусловени в решаваща степен от
процесуалното поведение на страните и поради това не могат да ангажират
обективната отговорност на държавата по чл.2б от ЗОДОВ в лицето на
правозащитния й орган - РС Ловеч.Съдът е проявил нужното усърдие и бързина за
разглеждането и решаването на делото, като споровете между страните са били
свързани с преценката както на допустимостта, така и на основателността на
предявения иск с правно основание чл.32, ал.2 ЗС.
Споделя се от
настоящата инстанция и изложеното в НВЖ, че не се споделят доводите, изложени в
решението, относно значимостта на правния спор, който е налагал разглеждането
му в спешен порядък ( като спорове, изискващи особена
експедитивност, в практиката на ЕСПЧ са посочвани дела за гражданско състояние
и дееспособност, за попечителство над деца, трудови спорове, за правото на
образование и др.).
Производството по
чл.32, ал.2 ЗС не е исково, а е спорно производство за съдебна администрация на
граждански правоотношения между съсобствениците по повод ползването и
управлението на общата вещ, както е посочено в НВЖ.В него обаче съдът е длъжен
да разгледа всички направени възражения относно правата на страните в
съсобствеността, освен тези, чрез които се упражняват потестатативни права (ТР №
13/10.04.2013 г. на ВКС по тълк.д.№ 13/2012 г., ОСГК).
Това съдебно
решение не формира СПН, но има изпълнителна сила.Първият изпълнителен лист е
издаден на 24.01.2019 г., а вторият - на 17.03.2019 г., след поправка на
очевидна фактическа грешка в решението.Продължителността на производствата по
чл.247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка и за издаване на
изпълнителен лист по чл.405-407 ГПК не следва да се включват към общата
продължителност на производството по делото с оглед на гореизложеното.
От друга страна,
производствата за спорна съдебна администрация на граждански правоотношения не
са регламентирани в ГПК.Поради това, доколкото в други закони няма особени
процесуални норми за тях и доколкото самата специфика на съответното
производство не налага друго, по отношение на тях се прилагат процесуалните
правила на общия исков процес.
Характерът и целта
на производството по чл.32, ал.2 ЗС не налагат отклонение от процесуалните
правила на общия исков процес, съгласно които съдът дължи поначало разглеждане
на всички възражения и доводи на страните относно въпросите, които са от
значение за решаване на делото.Поради това няма основание да се откаже на
страните именно в рамките на това производство да бъдат разгледани и техни
възражения и доводи, относно правата им в съсобствеността, представляващи по
съществото си преюдициални спорове за собственост.
Основателно в тази
насока в НВЖ се сочи, че следва да се има впредвид, че Ц.е титуляр на правото
на собственост на изградените в имота постройки, а на поземления имот е
ползвател по силата на учреденото му право на строеж върху държавна земя.
В тази насока от
представените в хода на производството по гр.д.№ 1120/2009 г. доказателства е видно, че на Т.Ц. с типов
договор за отстъпване право на строеж върху държавна земя от 23.03.1955 г. му е отстъпено такова, но собственик на ПИ с площ
от 524 кв.м. с идентификатор №43952.507.628 по КККР е Община Ловеч, като е
имало разлика в квадратурата по типовия договор - 490 кв.м., както и възражение
за заплащане на 34 кв.м. придаваема част към процесното дворно място от
ответниците.Ищците са твърдяли и извършено незаконно строителство на постройка
с кадастрален идентификатор №43952.507.628.2.За изясняването на тези
обстоятелства са били нужни специални знания, каквито притежават вещите лица в
съответната област.Основателен е доводът в НВЖ, че между страните е имало спор
относно обема на правата им, по повод на което е образувано делото, които са
администрирани от съда.Това е налагало търсенето на най-функционалният начин за
разпределение на ползването на недвижимия имот.
Споделя се от
настоящата инстанция и доводът в НВЖ, че в хода на производството по гр.д.№
1120/2009 г. Ц.не е бил лишен от възможността да си служи с парцела, в който е
изградена жилищната сграда, на която той е собственик.Ползването на имота е
било фактически поделено.
След влизане в сила
на съдебното решение по делото, т.е. за в бъдеще от този момент, при ползването
на имота от спорещите страни следва да се съобразява установеният в решението
начин на ползване.
Въз основа на гореизложеното, поради основателността на насрещната
въззивна жалба, съдът приема, че следва да се отмени решението в обжалваната му
част, в която е
осъден на основание чл.2б ЗОДОВ РС Ловеч да
заплати на Т.М.Ц. сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от нарушение на правото
за разглеждане и решаване на гр.д.№ 1120/2009 г. по описа на РС Ловеч в разумен
срок, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска - 21.09.2018 г.
до окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК, във вр. с чл.10, ал.3 ЗОДОВ, сумата от 96.50 лв., представляваща сторените
разноски, от които 10 лв. държавна такса и 86.50 лв. адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска, като вместо него бъде постановено друго такова, с
което да бъде отхвърлен като неоснователен предявеният иск от Т.М.Ц. (починал на 04.12.2019 г., като на
основание чл.227 ГПК са конституирани наследниците Н.Т.Й. и М.Т.Ц. срещу ЛРС,
за сумата от 500 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица
от нарушение на правото за разглеждане и решаване на гр.д.№ 1120/2009 г. по
описа на РС Ловеч в разумен срок, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на иска - 21.09.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
Не са налице
основания за отмяна на решението в обжалваната му от въззивницата М. Ц. като наследник на починалия в хода на
производството ищец Т.Ц. част, в която е отхвърлен предявеният иск за разликата
до пълният претендиран размер от 2 895.84 лв., поради което следва да бъде
потвърдено в същата.
С оглед на
гореизложеното, тъй като настоящата инстанция приема, че предявеният иск с
правно основание чл.2б от ЗОДОВ не е доказан по основание, то не следва да се
разглеждат изложените доводи във въззивната жалба на М.Ц. поради
основателността на НВЖ.
Съгласно чл.10,
ал.2 ЗОДОВ, ако искът бъде отхвърлен, съдът осъжда ищеца да заплати разноските
по производството.
При този изход на
процеса следва да бъде осъдена въззивницата М.Ц., като наследник на починалия в
хода на производството ищец Т.Ц., да заплати по сметка на РС Луковит сумата от
160 лв., представляващи разноски за съдебно-оценителна експертиза, а в полза на
ПлОС държавна такса в размер на 15 лв.
Водим от
горното, Плевенски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 70/26.05.2020 г. по
гр.д.№ 718/2018 г. по описа на Луковитски районен съд в обжалваната му част, в
която е осъден на основание чл.2б ЗОДОВ Районен съд Ловеч, представляван от
председателя М.Ш., гр.Ловеч, улица „Търговска“№41, да заплати на Т.М.Ц., ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от нарушение на
правото за разглеждане и решаване на гр.д.№ 1120/2009 г. по описа на Районен
съд Ловеч в разумен срок, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
иска - 21.09.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и на
основание чл.78, ал.1 ГПК, във вр. с чл.10, ал.3 ЗОДОВ, сумата от 96.50 лв.,
представляваща сторените разноски, от които 10 лв. държавна такса и 86.50 лв.
адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска, КАТО ВМЕСТО НЕГО В
ТАЗИ МУ ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният
иск от Т.М.Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** (починал на 04.12.2019 г., като на
основание чл.227 ГПК са конституирани наследниците Н. Т.Ц. и М.Т.Ц. срещу
Ловешки районен съд с адрес: гр.Ловеч, ул.“Търговска“№41, за сумата от 500 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, пряка и
непосредствена последица от нарушение на правото за разглеждане и решаване на
гр.д.№ 1120/2009 г. по описа на Районен съд Ловеч в разумен срок, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на иска - 21.09.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 70/26.05.2020 г. по
гр.д.№ 718/2018 г. по описа на Луковитски районен съд в останалата му
обжалваната част.
Осъжда М.Т.Ц., ЕГН **********,
с адрес: ***, като наследник на починалия в хода на производството ищец Т.М.Ц.,
ЕГН **********, да заплати по сметка на РС Луковит сумата от 160 лв.,
представляваща разноски за съдебно - оценителна експертиза, а в полза на
Плевенски окръжен съд държавна такса в размер на 15 лв.
Решението не подлежи на касационно
обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: