Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: С постановление от 08.07.2014 година по изпълнително дело № 111 по описа на държавен съдебен изпълнител при Великотърновски районен съд за 2014 година е разпоредено Взискателят М. И. Б., гр. М., РСФСР да внесе дължимите по делото държавни такси за образуване на изпълнителното производство. Постановлението е по повод на особеното искане на взискателя да бъде освободен от заплащане на държавни такси на основание чл. 5 "с" от ЗДТ във връзка със Споразумение за основаване на М. И. Б., обн. ДВ, бр. 8 от 28.01.2014 година. Постановлението е обжалвано от взискателя с искане за отмяната му и постановяване на ново, освобождаващо го от заплащане на такси по изпълнителното производство. Позовава се на правилото на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 15, т. 2, б. "а" от Споразумението за създаване на банката. Текстът на международния акт предвиждал освобождаване на банката от заплащане на дължимите във всяка страна-съдоговорителка държавни и местни такси, а конституционната разпоредба давала приоритет на договорното правило пред вътрешното законодателство. Съдът обсъди наведените доводи и след преценка на относимите за по±тавения въпрос доказателства приема: Производството по изпълнително дело № 111 по описа на държавен съдебен изпълнител при Великотърновски районен съд за 2014 година е образувано по молба на частния жалбоподател против "А. П."-О., гр. Габрово за принудително събиране на парични вземания. Направено е особено искане за освобождаване от държавна такса. Макар и да не се е произнесъл с нарочен диспозитив в смисъл, че отказва освобождаването от такси, съдебният изпълнител - като е разпоредил взискателят да внесе дължимите за образуване на делото суми - по същество е формирал воля за неоснователност на особеното искане. Налице е явна фактическа грешка в диспозитива на обжалваното постановление, което следва да се отстрани по реда на чл. 247 от ГПК, но не е пречка за разглеждане на частната жалба. Тя е насочена против по същество произнесен акт, с който се отказва освобождаване от държавна такса, обжалваем според изричната норма на чл.274, ал. 1, т. 1 от ГПК. По същество: Жалбата е неоснователна. Нормата на чл. 5 "с" от ЗДТ не може да бъде свързана със Споразумението за основаване на М. И. Б., обн. ДВ, бр. 8 от 28.01.2014 година. Както текстът на ЗДТ така и този на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България имат предвид хипотези на международни договори, създаващи правила за поведение. Според международното право международните договори могат да бъдат както договори-закони, така и договори-сделки. Логически само първата категория договори могат да дерогират вътрешното законодателство. На същия извод сочи и нормата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията. Това ясно личи от систематичното й место. Предходните алинеи на конституционния текст са посветени на върховенството на устройствения нормативен акт и юридическата му стойност спрямо законите и подзаконовите актове, част от националното законодателство. Очевидно международните договори, за които става реч в текста, ще са такива съглашения, с които се регламентират обществени отношения, а не създаването на нов субект, в казуса Б.. Споразумението, на което жалбоподателят се позовава, има частноправна същност. Това ясно личи от организационния характер на разпоредбите му и целта на многостранната сделка-споразумение - създаване на Б.. Във всяко едно законодателство банката има статута на частноправен субект, търговец с предмет кредитна или И. дейност. Да се сложи знак на равенство между Споразумението за основаване на М. И. Б., обн. ДВ, бр. 8 от 28.01.2014 година и международните договори, които чл. 5, ал. 4 от Конституцията има предвид би означавало с частноправни средства да се елиминира суверенитета на дадена държава, да се създаде приоритет на една сделка пред действуващо законодателство. Доводите на жалбоподателя са неоснователни. Те изцяло се градят на формулировката "международен договор" без да държат сметка, че се касае до родово понятие, в нормата на чл. чл. 5, ал. 4 от Конституцията употребено във видовия му вариант на договор-закон: договор, имащ за предмет създаване на правила за поведение и уредба на определен вид обществени отношения. Само такъв международен нормативен акт може да има приоритет пред вътрешното законодателство. Нормата на чл. 15, т. 2 от Споразумението не би могла да има друга правна стойност освен ангажимент на всяка от държавите-страни по споразумението да предвидят изменение на своето законодателство по начин, гарантиращ предвидените в текста привилегии банката да не дължи държавни и местни такси. Че не такъв ангажимент е изпълнила Република България с новелата на чл. 5, б. "с" от ЗДТ е видно от съпоставката на датите на приемане на текста - 2003 година - с датите на ратификация и обнародване на споразумението - съответно 1970 година и 2014 година. Като е отказал да освободи взискателя от заплащане на държавни такси по изпълнителното дело, съдебният изпълнител е постановил правилно постановление, което следва да се потвърди по реда на настоящото производство. По изложените съобраµения съдът О П Р Е Д Е Л И: Потвърждава постановление от 08.07.2014 година по изпълнително дело № 111 по описа на държавен съдебен изпълнител при Великотърновски районен съд за 2014 година. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя. Председател: Членове: |