О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260292
02.09.2020
г., гр. Бургас
Бургаският окръжен съд, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
закрито заседание на втори септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова
частно гражданско дело № 1941 по
описа за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда чл. 413, ал. 2 вр. чл. 279 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Мого България“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Изгрев, ж.к. „Изток“, бул. „Д-р Г.М. Димитров“ №
16-А, чрез пълномощника юрисконсулт Кръстева против Разпореждане от 13.03.2020
г. по ч. гр. д. № 432/2020 г. на Районен съд – Бургас, с което е ОСТАВЕНО БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на жалбоподателя
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против длъжника Д.И.И., ЕГН
**********, с адрес: ***, за следните суми, дължими по договор за финансов
лизинг със задължение за придобиване на собствеността с № AG0002919 от 13.04.2018 г.: сумата от 989, 94 лева, представляваща лизингови вноски за възнаградителна
лихва за периода от 01.07.2018 г. до 15.04.2019 г., както и за сумата от 665, 83 лева, представляваща неустойка
за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, както и за присъждане
на разноските в заповедното производство в размер на разликата над сумата от 54, 91 лева до пълния
предявен размер от 163, 94 лева.
В
частната жалба са изложени оплаквания против изводите на съда, че клаузата от
договора, с която е уговорена възнаградителна лихва в размер на 39, 60 %, е нищожна
поради накърняваване на добрите нрави на осн. чл. 26 ал. 1 предл. 3 от ЗЗД, т. к.
надхвърляла трикратния размер на законната лихва за посочения период от време.
Оспорват се и доводите на съда, че клаузата в чл. 15.5 от
Общите условия, предвиждаща неустойка за прекратяване на Договора по вина на
Лизингополучателя, е нищожна като неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗПК, т. к. се равнявала приблизително на ½ от дълга.
Моли
съда да отмени обжалваното разпореждане и вместо него да постанови да са издаде
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираните със заявлението суми. Претендира
за присъждане на разноски в настоящото производство.
Въз основа на
закона и събраните доказателства по делото съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Частната
жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от
надлежно упълномощен представител на легитимирано лице и съдържа необходимите
реквизити, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
По отношение на сумата от 989, 94 лева,
представляваща лизингови вноски за възнаградителна лихва за периода от
01.07.2018 г. до 15.04.2019 г.:
Към
заявлението по чл. 410 ГПК е приложен потребителски договор за финансов лизинг
със следните параметри: цена на МПС – 5 200 лева; стойност за лизинг –
5 200 лева; първоначална вноска – 1560 лева; главница – 3640 лева; срок на
лизинга – 24 месеца; годишен процент на разходите – 49, 72 %; лихвен процент –
39, 60 %.
Съгласно
чл. 9 ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите
нрави. Липсва законово основание за ограничаване на свободата на договаряне на
страните по отношение на размера на възнаградителната лихва до размера на
трикратния размер на законната лихва. В съдебната практика (Решение № 378 от
18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о.) също не е изведено
подобно ограничително правило, а е прието (по конкретен казус), че противоречи
на добрите нрави да се уговаря възнаградителна лихва по обезпечен заем,
надвишаваща двукратния размер на законната лихва. Уговорената възнаградителна
лихва по процесния договор за финансов лизинг в размер от 39, 60 % не надвишава
петкратния размер на законната лихва, установен като максимум в разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 ЗПК по отношение на годишния процент на разходите, който включва
и разходите по възнаградителната лихва.
Ето
защо настоящият съдебен състав не споделя доводите на заповедния съд за
недължимост на сумата от 989, 94 лева, представляваща лизингови вноски за
възнаградителна лихва за периода от 01.07.2018 г. до 15.04.2019 г., на
основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК – поради противоречие с добрите нрави.
Същевременно
не са налице основания за отказ по чл. 411, ал. 2 ГПК за отхвърляне на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение за претендираната сума.
По отношение на сумата от 665, 83 лева, представляваща
неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя:
В
заявлението по чл. 410 ГПК са наведени твърдения, че поради виновно
неизпълнение на задълженията на лизингополучателя и на основание чл. 13.5 вр.
чл. 13.6 от Общите условия лизингодателят е прекратил процесният договор за
лизинг чрез уведомление за прекратяване.
Съгласно
т. 15.5 от Общите условия към процесния потребителски договор за финансов
лизинг при прекратяване на договора по вина на лизингополучателя последният
дължи неустойка в размер на 3 (три) лизингови вноски, която се начислява въз
основа на последните 3 (три) лизингови вноски с настъпил падеж при прекратяване
на договора.
Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП неравноправна е клаузата, която задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. Съдът намира, че процесната неустоечна клауза не е
неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като отговаря на
изискването за добросъвестност и не води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя. Като клауза, уговорена в
договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в
частното право (чл. 9 ЗЗД). С нея страните уговарят предварително размера на
обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни
своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите,
настъпили от неизпълнението. Неустойката е винаги форма на договорна
отговорност и има обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. С оглед
конкретните параметри на процесния договор за лизинг (посочени горе) не е
необосновано висока уговорената неустойка в размер на последните 3 (три)
лизингови вноски с настъпил падеж при прекратяване на договора.
Същевременно
не са налице основания за отказ по чл. 411, ал. 2 ГПК за отхвърляне на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение за претендираната сума.
Поради
несъвпадане на крайните изводите на двете съдебни инстанции обжалваното разпореждане
следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено да се издаде заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК против длъжника Д.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***,
за следните суми, дължими по договор за финансов лизинг със задължение за
придобиване на собствеността с № AG0002919 от 13.04.2018 г.: сумата от 989, 94
лева, представляваща лизингови вноски за възнаградителна лихва за периода от
01.07.2018 г. до 15.04.2019 г., както и за сумата от 665, 83 лева,
представляваща неустойка за прекратяване на договора по вина на
лизингополучателя, както и за присъждане на разноските в заповедното
производство в размер на разликата над сумата от 54, 91 лева до пълния предявен
размер от 163, 94 лева.
С оглед
изхода на делото и съобразно направеното искане на частния жалбоподател следва
да се присъди сумата от 16, 56 лева за държавна такса за обжалване, както и
сумата от 50 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. Ето защо следва да бъде издадена заповед за изпълнение
и за сумата от 66, 56 лева, представляваща разноски в настоящото производство
Така
мотивиран, съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 13.03.2020 г.
по ч. гр. д. № 432/2020 г. на Районен съд – Бургас, с което е ОСТАВЕНО БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „Мого България“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, ж.к. „Изток“, бул. „Д-р
Г.М. Димитров“ № 16-А за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
против длъжника Д.И.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, за следните суми, дължими по договор за финансов лизинг със
задължение за придобиване на собствеността с № AG0002919
от 13.04.2018 г.: сумата от 989, 94 лева,
представляваща лизингови вноски за възнаградителна лихва за периода от
01.07.2018 г. до 15.04.2019 г., както и за сумата от 665, 83 лева, представляваща неустойка за прекратяване на договора
по вина на лизингополучателя, както и за присъждане на разноските в заповедното
производство в размер на разликата над
сумата от 54, 91 лева до пълния предявен размер от 163, 94 лева.
като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Мого България“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Изгрев, ж.к. „Изток“, бул. „Д-р Г.М. Димитров“ №
16-А, заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК против длъжника Д.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, за следните суми, дължими по
договор за финансов лизинг със задължение за придобиване на собствеността с № AG0002919 от 13.04.2018 г.: сумата от 989, 94 лева, представляваща лизингови вноски за възнаградителна
лихва за периода от 01.07.2018 г. до 15.04.2019 г., както и за сумата от 665, 83 лева, представляваща неустойка
за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, както и разноските в
заповедното производство за сумата над
54, 91 лева до пълния предявен размер от 163, 94 лева, както и за сумата от
66, 56 лева, представляваща разноски
в настоящото производство
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК съобразно настоящото определение.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.