П Р И С Ъ Д А Nr:
гр.Русе,
29.09.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд наказателна колегия в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател: РОСИЦА РАДОСЛАВОВА
Съдебни
заседатели:1.И.Г.
2.Я.П.
при секретаря ВЕРОНИКА
ЯКИМОВА и в присъствието на прокурор ВАЛЕНТИНА ЛИЧЕВА, като разгледа
докладваното от прокурора НОХД-№1045 по описа за 2020г.
П Р И С Ъ Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимия П.С.Б., роден на ***г***, с постоянен адрес ***, български
гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, работи, ЕГН: ********** за,
НЕВИНЕН в това, че на 17.06.2020г. в
дома си находящ се в гр. Русе, ул. „Х.A.“ № 16,
държал повече от три, а именно -
петдесет броя археологически обекта по смисъла на чл. 146, ал. 1 от
Закона за културното наследство -
„Археологически обекти са всички движими и недвижими материални следи от
човешка дейност от минали епохи, намиращи се или открити в земните пластове, на
тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които основни източници на
информация са теренните проучвания“, представляващи движими културни
ценности, национално богатство по смисъла на разпоредбите на чл.7, ал. 1 от ЗКН
- „Културна ценност е нематериално или
материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, природна даденост или
феномен, което е от значение за индивида, общността или обществото и има научна
или културна стойност“; на чл. 10 от ЗКН - „Движимото културно наследство обхваща всички останали културни
ценности, включително и под вода, с изключение на тези по чл. 9 /недвижимо
културно наследство/ и чл. 42 /нематериално културно наследство/, чиято
значимост не се променя в зависимост от местонахождението им“; на чл. 54, ал. 2 от ЗКН - „Национално богатство е културна ценност
с изключително значение за науката, културата, природата или техническия
прогрес, чието разрушаване, повреждане или погиване е непоправима загуба за
обществото и която отговаря на поне един от следните критерии: 1. да
представлява единствен, най-характерен или рядък пример за човешка дейност или
творчество за периода, от който произхожда; 2. да е с доказана автентичност и
да има висока научна и художествена стойност; 3. да е свързана или да
представлява свидетелство за идеи, вярвания, събития или изтъкнати личности,
които са имали решаващо значение за развитието на обществото.“ и на чл.146,
ал.3 от ЗКН - „Недвижимите и движимите
археологически обекти имат статут на културни ценности с категория съответно
национално значение или национално богатство до установяването им като такива
по реда на този закон.“, които не са идентифицирани и регистрирани по
съответния ред - този по Глава VІ,
Раздел ІІ „Идентификация и регистрация“ от ЗКН: чл. 96, ал. 1 - „Идентификацията на движими културни
ценности е научно-изследователска дейност, чрез която се определя дали една вещ
съответства на критериите за културна ценност, както и нейната класификация и
категоризация по реда на този закон.“; ал. 2 - „Идентификацията на културни ценности се извършва от националните и
регионалните музеи самостоятелно или съвместно с други научни или културни
институти и висши училища. Право да извършват идентификация имат и общински и
частни музеи, определени със заповед на министъра на културата.“ и ал. 3 - „Идентификацията на културни ценности се извършва от комисия,
назначена от директора на музея. В комисията се включват трима музейни
експерти, като при необходимост може да бъдат включвани и други експерти от
съответната област, вписани в регистъра по ал. 4, както и лица, вписани в
регистъра по чл. 165.“; чл. 98, ал. 1
- „ За резултатите от идентификацията се изготвя експертно заключение,
подписано от всички членове на комисията. В експертното заключение комисията
посочва, че: 1. вещта не съответства на изискванията за културна ценност, или
2. вещта съответства на изискванията за културна ценност; 3. за вещта са налице
достатъчно данни за съответствие и на критериите за национално богатство - в
случаите по т. 2.“; ал. 2 -
„Експертното заключение се съобщава на лицата по чл. 97, ал. 2, 3 и 4 в
7-дневен срок от подписването му.“; ал. 3 - „Въз основа на експертното заключение по ал. 1, т. 1 и 2 директорът
на музея в едномесечен срок издава удостоверение. Към удостоверението за
културна ценност се прилага и предписание за нейното съхранение, а когато тя е
придобита от музея, директорът разпорежда нейното вписване в инвентарната
книга.“; чл. 102, ал. 3 -
„Вписването на културните ценности в регистъра се извършва от длъжностно лице,
определено от министъра в случаите по чл. 100, ал. 4, или от лице, определено
от директора на съответния музей по чл. 98. Вписаната в регистъра културна
ценност получава пореден регистрационен номер.“ и ал. 5 - „В музеите се създават и водят регистри на идентифицираните от тях
движими културни ценности. Информацията от регистрите се предоставя в
Министерството на културата по реда на наредбата по чл. 107.“; чл. 107, ал.
1 - „Редът за извършване на
идентификация се определя с наредба на министъра на културата.“ и ал. 2 - „ С наредбата по ал. 1 се определят и
редът за водене на регистъра на движимите културни ценности и поддържането на
базата данни, както и обстоятелствата и промените в тях, подлежащи на вписване“,
по реда на Раздел ІІ „Идентификация на движими културни ценности“ от Наредба №
Н-3/03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и за водене на
регистъра на движими културни ценности, издадена от Министерството на
културата: чл. 8, ал. 1 - „
Идентификацията на културната ценност се извършва от съответния по тематичен
обхват музей съгласно приложение № 1“ и ал. 3, т. 3, б. “б“ - „Директорът на музея по ал. 1 разпорежда
идентификация на културна ценност въз основа на отправено до него искане от
физически и юридически лица, в т. ч. частни музеи и музеи със смесено участие
за движими археологически обекти или движими археологически паметници на
културата, върху които те са установили фактическа власт; чл. 10, ал. 3 - „Физическите и юридическите лица, които са
установили фактическа власт върху движим археологически обект или движим
археологически паметник на културата до влизане в сила на ЗКН, подават в срока
по § 5, ал. 1 ЗКН заявление по образец съгласно приложение № 6. Към заявлението
се прилага декларация по образец съгласно приложение № 7, в която се описва
вещта по изречение първо с посочване на произхода и способа за нейното
придобиване“; чл. 11, ал. 1 - „ Със
заявление по чл. 9 и 10 може да се поиска идентификация на две и повече вещи,
когато те могат да се определят като културни ценности с една и съща
класификация по чл. 52 и 53 ЗКН.“, ал. 2 - „Заедно със заявлението за идентифициране лицата по чл. 10, ал. 1
могат да подадат искане за издаване на сертификат за износ при условията и по
реда на наредбата по чл. 130, ал. 4 ЗКН.“, ал. 3 - „Към заявленията по чл. 9 и 10 се прилагат три цветни снимки на
електронен носител на вещта с размер 8 на 12 см. Ако заявените за идентификация
вещи са повече от една, снимките са на всяка вещ поотделно.“; чл. 12, ал. 1 - „Заявленията за идентификация се завеждат в деловодството на
съответния музей в отделен дневник за входяща и изходяща кореспонденция и се
извършва проверка на подадените документи от длъжностно лице, определено със
заповед на директора на съответния музей.“, ал. 2 - „Когато длъжностното
лице въз основа на проверката на документите по ал. 1 установи непълноти или
несъответствия в подадената документация, уведомява писмено заявителя за това.
В срок до 14 дни от датата на уведомлението заявителят може да представи към
заявлението допълнително документи или друга информация или писмени обяснения
по констатираните непълноти и несъответствия.“, ал. 3 - „Ако нередовностите не бъдат
отстранени в срока по ал. 2, заявлението се оставя без разглеждане.“, ал. 4
- „ Когато длъжностното лице въз основа
на проверката на документите по ал. 1 и 2 установи, че подаденото заявление по
чл. 10, ал. 1 и 2 е редовно, поканва заявителя да сключи писмен договор с
музея. В договора се уреждат сроковете, мястото и другите условия, както и
заплащането на разходите по извършването на идентификацията. При сключването на
договора се заплащат предвидените в него разходи по идентификацията.
Заплатените разходи се използват от музея само за собствени нужди.“, ал. 5 - „Когато въз основа на проверката на
документите по ал. 1 и 2 се установи, че подаденото заявление по чл. 10, ал. 3
е редовно, директорът на музея издава на заявителя удостоверение по образец
съгласно приложение № 8, че е изпълнил задълженията си по § 5, ал. 1 от
преходните и заключителните разпоредби на ЗКН“ и ал. 6 - „Идентификацията на културни ценности се извършва в музея, а когато
той не разполага с необходимите материални условия за това - в друга научна или
културна организация или висше училище. По предложение на заявителя в договора
по ал. 4 може да бъде определено и друго място за извършване на
идентификацията, когато: 1. размерът или състоянието на вещта не позволява да
бъде преместена; 2. преместването засяга или може да навреди на нейната
сигурност.“; чл. 13, ал. 1 -
„Длъжностното лице по чл. 12, ал. 1 оформя отделно досие за всяко постъпило в
музея искане за идентификация, което отговаря на изискванията по чл. 9 - 11.
Досие се оформя и в случаите по чл. 8, ал. 2“, ал. 2 - „ В досието се съхраняват оригиналът или съответно копие от следните
документи: 1. заявлението за идентификация с приложените към него документи; 2.
заповедта за назначаване на комисията по чл. 14, ал. 1; 3. експертното
заключение по чл. 98, ал. 1 ЗКН; 4. удостоверението за културна ценност по чл.
98, ал. 3 ЗКН; 5. предложението на директора на музея до министъра на културата
за предоставяне на статут "национално богатство", ако има такова; 6.
заповедта на министъра на културата по чл. 100, ал. 4 или експертното становище
по чл. 100, ал. 2, т. 2 ЗКН; 7. други документи, относими към културната
ценност.“ и ал. 3 - „Досиетата се
съхраняват в научния архив на музея.“; чл. 14, ал. 1 - „Идентификацията на културни ценности се извършва от комисия, в
състава на която задължително се включват: 1. трима музейни специалисти; 2.
най-малко един външен за музея експерт в съответната област, вписан в регистъра
по чл. 96, ал. 4 ЗКН; 3. лице, вписано в регистъра по чл. 165 ЗКН.“, ал. 2
- „Когато музеен специалист по ал. 1, т.
1 не е служител в музея, извършващ идентификацията, отношенията между него и
музея се уреждат с писмен договор.“, ал. 3 - „Външни експерти по ал. 1, т. 2 в състава на комисията могат да бъдат
само лица, които съгласно регистъра по чл. 96, ал. 4 ЗКН имат право да
извършват идентификация на културни ценности в съответната област. Отношенията
между външните за музея експерти и музея се уреждат с писмен договор.“, ал.
4 - „Лицето по ал. 1, т. 3 в състава на
комисията трябва да има право съгласно регистъра по чл. 165 ЗКН да извършва
дейности по консервация и реставрация на културни ценности със съответната
класификация по чл. 52 и 53 ЗКН. Когато лицето с право да извършва дейности по
консервация и реставрация на културни ценности не е служител в музея,
отношенията между него и музея се уреждат с писмен договор.“; чл. 15, ал. 1 - „ В 7-дневен срок от настъпването на
обстоятелство по чл. 8, ал. 2, постъпването на заявление или неговото допълване
по реда на чл. 12, ал. 2, съответно от сключването на договора по чл. 12, ал.
4, директорът на музея издава заповед за назначаване на комисия, която да
извърши идентификацията. За председател на комисията се назначава един от
музейните специалисти, който заема най-високата длъжност като служител на
музея.“, ал. 2 - „ В заповедта за
назначаване на комисия се посочват вещта или вещите - предмет на
идентификацията, мястото, графикът и другите условия, свързани с работата на
комисията, както и срокът за изготвяне на експертното заключение.“ и ал. 3 -
„ Срокът, посочен в заповедта, може да бъде удължен по мотивирано предложение
на комисията, ако в процеса на работа тя установи, че състоянието на вещта или
нейна характеристика налагат това. Заявителят се уведомява за удължаването на
срока.“; чл. 16, ал. 1 -
„Заседанието на комисията се свиква от нейния председател и се счита за
редовно, когато присъства целият й състав.“, ал. 2 - „Заявителят представя вещта в деня на първото заседание на
комисията, ако друго не е уговорено между него и музея.“, ал. 3 - „Комисията приема решения с мнозинство от
две трети.“ и ал. 4 - „За всяко
заседание се води протокол, в който се вписват приетите от комисията решения.“;
чл. 17, ал. 1 - „За резултатите от
идентификацията комисията изготвя експертно заключение по образец съгласно
приложение № 9.“, ал. 2 - „В
експертното заключение комисията посочва, че: 1. вещта не съответства на
изискванията за културна ценност, или 2. вещта съответства на изискванията за
културна ценност; 3. за вещта са налице достатъчно данни за съответствие и на
критериите за национално богатство - в случаите по т. 2.“, ал. 3 - „В експертното заключение по ал. 2, т. 2
и 3 комисията посочва и класификацията на културната ценност според
принадлежността й към определен исторически период съгласно чл. 52 ЗКН и според
научната и културната област, към която се отнася, съгласно чл. 53 от същия
закон.“, ал. 4 - „В експертното
заключение по ал. 2, т. 2 и 3 комисията дава оценка за принадлежността на
културната ценност към съответната категория по приложение № 1 на Регламент
(ЕО) № 116/2009 относно износа на паметници на културата.“, ал. 5 - „В случаите по ал. 2, т. 2 и 3
експертното заключение задължително включва информация за наименованието,
описанието, състоянието, теглото, авторството, мястото и времето на създаване,
материалите на изготвяне, техниката, размерите, специфичните особености и други
характеристики, както и най-малко една цветна снимка на културната ценност с
размери не по-малки от 8 х 12 см. Върху долния десен ъгъл на снимката се
полагат печатът на музея и подписът на председателя на комисията. Печатът
трябва да обхваща и част от долния десен ъгъл на определеното за снимката поле.
Експертното заключение може да не съдържа някои от характеристиките, когато не
е възможно тяхното определяне.“, ал. 6 -
„ В случаите по ал. 2, т. 2 и 3 с експертното заключение се предлагат и
съответни предписания за съхранението на културната ценност.“, ал. 7 - „Експертното заключение се счита за
прието в частта по ал. 2, ако е подписано от всички нейни членове. За
експертното заключение в частта по ал. 3, 4, 5 и 6 се прилага съответно чл. 16,
ал. 3. Изразените при гласуването в частта по ал. 3, 4, 5 и 6 особени мнения се
оформят в писмен вид като неразделна част от експертното заключение.“ и ал.
8 - „Експертните заключения се изготвят
и подписват всяко в три еднообразни екземпляра, номерират с поредни номера за
всяка календарна година и се подпечатват с печата на съответния музей.“; чл.
18, ал. 1 - „Експертното заключение се съобщава на
заявителя в 7-дневен срок от подписването му, като същевременно заявителите по
чл. 10, ал. 1 се поканват да заплатят в срока по ал. 3 държавната такса за
издаване на удостоверение. Заявител не заплаща държавна такса, ако в същия срок
поиска вписване на културната ценност в Регистъра на движимите културни
ценности.“; ал. 2 - „ Въз основа на
експертното заключение директорът на музея издава: 1. удостоверение по образец
съгласно приложение № 10 - в случаите по чл. 17, ал. 2, т. 1; 2. удостоверение
по образец съгласно приложение № 11 - в случаите по чл. 17, ал. 2, т. 2; 3.
удостоверение по образец съгласно приложение № 11 - в случаите по чл. 17, ал.
2, т. 3 след експертно заключение на Специализирания експертен съвет по чл. 99
ЗКН, че културната ценност не отговаря на критериите за национално богатство.“,
ал. 3 - „Удостоверението по ал. 2, т. 1 и 2 се издава
в едномесечен срок от подписването на експертното заключение, а удостоверението
по ал. 2, т. 3 - в едномесечен срок от съобщаването на експертното заключение
на Специализирания експертен съвет. За издаденото удостоверение заявителят се
уведомява в 3-дневен срок.“, ал. 4 -
„Към удостоверението по ал. 2, т. 2 и 3 се прилага и предписание за съхранение
на културна ценност.“ и ал. 5 -
„Директорът на музея не издава удостоверение по ал. 2, ако има данни да се
предположи, че вещта - обект на идентификация, е незаконно придобита. В тези
случаи той уведомява органите на Министерството на вътрешните работи и
прокуратурата.“; по реда на Раздел ІІІ „Регистър на движими културни
ценности“ от Наредба № Н-3/03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация
и за водене на регистъра на движими културни ценности, издадена от Министерство
на културата: чл. 20, ал. 1 - „Регистърът
на движими културни ценности се води в Министерството на културата.“, ал. 2
- „Регистърът представлява единна
електронна база от данни, която се поддържа от дирекция "Културно
наследство" на Министерството на културата и от националните и
регионалните музеи съгласно приложение № 1.“, ал. 3 - „Министърът на културата определя служителите в дирекция
"Културно наследство", а директорите на националните и регионалните
музеи - съответните музейни служители, които имат право да извършват вписване в
регистъра.“, ал. 4 - „ Техническата
и програмната поддръжка на електронната база от данни се осъществява от
дирекция "Културно наследство" и ал. 5 - „Информацията в регистъра се поддържа и съхранява на магнитен и хартиен
носител.“; чл. 21, ал. 1 -
„Вписването в регистъра на отделна културна ценност или колекция - национално
богатство, се извършва от дирекция "Културно наследство", а във
всички останали случаи по чл. 7 - от музея, извършил идентификацията.“, ал.
2 - „Дирекция "Културно
наследство" и всеки национален и регионален музей съгласно приложение № 1
получават партида, където извършват вписванията.“, ал. 3 - „ Всяка партида има партиден номер, който
за дирекция "Културно наследство" е едно, а за националните и
регионалните музеи е посочен в приложение № 1.“, ал. 4 - „При вписване в регистъра всяка културна ценност или колекция
получава регистрационен номер, чиито цифри в последователност посочват
поредността на вписването за съответната година, годината на вписването,
партидния номер на партидата, в която то се извършва, и номера на категорията
по приложение № 12.“ и ал. 5 - „При
промяна на статута на културната ценност или колекцията партидният номер не се
променя“; чл. 22, ал. 1 -
„Вписването в регистъра се извършва служебно въз основа на разпореждане на: 1.
министъра на културата - за културна ценност или колекция, която е национално
богатство; 2. директора на музея, извършил идентификацията - извън случаите по
т. 1, за: а) културна ценност или колекция, която е държавна или общинска
собственост; б) колекция, която е собственост на физическо или юридическо лице;
в) културна ценност по § 5, ал. 1 ЗКН.“; ал. 2 - „Извън случаите по ал. 1 всяко физическо или юридическо лице може да
поиска от музея, извършил идентификация на притежавана от него културна
ценност, нейното вписване в регистъра, като подаде писмено заявление.“ и ал. 3 - „В 3-дневен срок от разпореждането по ал. 1 или подаване на
заявлението по ал. 2 служителите в дирекция "Културно наследство" и
съответните музейни служители по чл. 20, ал. 3 извършват вписването на
културната ценност или колекцията.“; чл. 23, ал. 1 - „В регистъра се вписват следните обстоятелства: 1. наименованието и
класификацията на културната ценност или колекцията, както и индивидуализиращи
данни за нея съгласно чл. 17, ал. 4 и 5; 2. данни за музея, извършил
идентификацията: номер и дата на експертното заключение; номер и дата на
удостоверението, а за вещи, придобити от музея - данни за вписването в инвентарната
книга; 3. за културна ценност или колекция - национално богатство: номер и дата
на заповедта на министъра на културата за предоставяне на статут на национално
богатство; 4. индивидуализиращи данни за собственика и държателя на културната
ценност или колекцията.“, ал. 2 - „В
7-дневен срок от настъпването на промяна на собствеността върху регистрирана
културна ценност или колекция нейният приобретател или упълномощено от него
лице е длъжно да уведоми Министерството на културата или съответния музей за отразяване
на обстоятелството в регистъра.“ и ал. 3 - „Вписването на данни по ал. 1, т. 4 и ал. 2 не води до промяна на
собствеността и мястото на съхранение на културната ценност или
колекцията.“ и в изпълнение на
задължение, произтичащо от разпоредбата на чл. 4, ал. 1 - ал. 3 от същата
Наредба: „На идентификация по реда на
тази наредба подлежат движими вещи, които могат да се определят като културна
ценност“, „На задължителна идентификация подлежат движими вещи по ал. 1, които
са държавна или общинска собственост. В случаите по чл. 94, ал. 2 ЗКН
идентификация може да се извърши и без да е налице придобивното
основание по чл. 89, ал. 1 и чл. 91, ал. 1 от Закона за собствеността.“ и „На
задължителна идентификация подлежат и движими вещи по ал. 1 - движими археологически
обекти или движими археологически паметници на културата, върху които физически
или юридически лица са установили фактическа власт до влизане в сила на ЗКН.“ във
връзка с разпоредбите на § 5. ал. 1
от ПЗР на ЗКН - „В едногодишен срок от
влизането в сила на закона лицата, които са установили фактическа власт върху
движими археологически обекти или движими археологически паметници на културата
до влизането в сила на този закон, са длъжни да поискат тяхната идентификация и
регистрация като движими културни ценности от Националния исторически музей или
от съответния регионален музей по реда на чл. 97, ал. 5. Към искането се
прилага декларация, в която се описват вещите по изречение първо, с посочване
на произхода им и способа за тяхното придобиване. За деклариране на неверни
обстоятелства лицето носи отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс.
Директорът на съответния музей издава на лицето удостоверение за изпълнение на
задълженията му по изречение първо и второ. В тези случаи се прилага чл. 101.“
, а именно:
1.
Връх на стрела, желязо, дължина 11,5 см., широчина
максимално 2,1 см. тясно плоско острие с елипсовидна (издължена
листовидна) форма и елипсовидно сечение; добре изразена опора и шип
с кръгло сечение, датиран към VIII - IX век;
2.
Връх на стрела, желязо, дължина 12,5 см., широчина
максимално 3,6 см. форма на лястовича опашка, добре изразена опора и шип с
кръгло сечение, датиран към X - XIV век;
3.
Връх на стрела, желязо, дължина 12 см., широчина
максимално 3,7 см. плоско острие с триъгълна форма и конкавно
извити рамене, елипсовидно сечение; добре изразена кръгла опора и издължен шип
с кръгло сечение, датиран към VIII - XIV век;
4.
Връх на стрела, желязо, дължина 12,3 см., широчина
максимално 2,3 см. плоско острие, ромбовидно острие с издължени рамене и
елипсовидно сечение; добре изразена опора и издължен шип с кръгло сечение,
датиран към IX - XIV век;
5.
Връх на стрела, желязо, дължина 13,7 см., широчина
максимално 3 см. широко плоско острие с елипсовидна форма и елипсовидно
сечение, „листовидна форма“; добре изразена опора и издължен шип с кръгло
сечение, датиран към IX - XIV век;
6.
Връх на стрела, желязо, дължина 9,6 см., широчина
максимално 2,3 см. плоско ромбовидно острие с елипсовидно сечение, конкавни рамене, дълга шийка с добре изразена опора и шип с
кръгло сечение, датиран към IX - XIV век;
7.
Връх на стрела, желязо, дължина 18,6 см., широчина 4,3
см. плоска листовидна форма на острието с елипсовидно сечение, добре изразена
опора и леко извит настрани шип с кръгло сечение, датиран към VII - XIV век;
8.
Връх на стрела, желязо, дължина 11,5 см., широчина 3,2
см. плоска шестоъгълна форма, с две почти успоредни срещулежащи страни и конкавни рамене, датиран към VII - IX век;
9.
Връх на стрела, желязо, дължина 8,6 см., широчина
максимално 1,2 см. трикрила, в сечение острието представлява триъгълник с конкавни стени. В периферията на всяко крило са пробити по
два кръгли отвора. Опора и шип с кръгло сечение, долния край е отчупен и
липсва, датиран към VI - XIV век;
10.
Връх на стрела,
желязо. Идентична на № 3 форма. Дължина 11,7 см., широчина 3,4 см. Плоско
острие с триъгълна форма и конкавно извити рамене,
елипсовидно сечение, добре изразена кръгла опора и издължен шип с кръгло
сечение, датиран към VIII - XIV век;
11.
Връх на стрела,
желязо, дължина 10,5 см., широчина 1,1 см. тристенно
острие, чието сечение е триъгълник с конкавни стени,
дълъг шип с кръгло сечение, датиран към VI - XIV век;
12.
Връх на стрела,
желязо. Дължина 10,2 см., широчина 2,4 см. Плоско триъгълно острие с
елипсовидно сечение и конвексни рамене, добре изразена
опора и шип с кръгло сечение, датиран към VII - XI век;
13.
Връх на стрела,
желязо, дължина 8,00 см., широчина 1,4 см. тристенно острие, чието сечение е
триъгълник с конкавни стени, дълъг шип с кръгло
сечение отчупен в задния край, датиран към VI - XIV век;
14.
Връх на стрела,
желязо, дължина 13,2 см., широчина 2,8 см. широко плоско острие с елипсовидна
форма и елипсовидно сечение, „листовидна форма“ с втулка, датиран към IX - XIV век;
15.
Връх на стрела,
желязо, дължина 18,2 см., широчина 5,5 см. ромбовидно
острие със слабо изразен надлъжен ръб и елипсовидно сечение, пластично изразена
опора и шип с кръгло сечение, датиран
към IX - XIV век;
16.
Връх на стрела,
желязо, дължина 11,3 см., широчина 3,9 см. Идентична на № 3. Плоско острие с
триъгълна форма и конкавно извити рамене, елипсовидно
сечение, кръгла опора и издължен шип с кръгло сечение, датиран към VIII - XIV век;
17.
Връх на стрела,
желязо. Дължина 10,5 см., широчина 2,1 см. Идентична на № 12. Плоско триъгълно
острие с елипсовидно сечение и конвексни рамене, добре
изразена опора и шип с кръгло сечение, датиран към VII - XI век;
18.
Връх на копие,
желязо. Дължина 24 см., широчина 4,2 см. Острие с триъгълна форма, ромбовидно
сечение и леко конкавно извити рамене. Втулка с
кръгло сечение, датиран към X - XI век;
19.
Връх на стрела,
желязо, дължина 12 см., широчина 2,8 см. Идентична форма на № 8. Плоска
листовидна форма, с две почти успоредни срещулежащи страни и конкавни рамене, датиран към VII - IX век;
20.
Връх на стрела,
желязо, дължина 9,8 см., широчина 2,00 см. издължена плоска триъгълна форма на
острието с елипсовидно сечение, добре
изразена опора и шип с кръгло сечение, датиран към VIII - XI век;
21.
Връх на стрела,
желязо, дължина 12 см., широчина 2,7 см. издължена плоска триъгълна форма на
острието с елипсовидно сечение, надлъжен ръб, добре изразена опора и шип с
кръгло сечение, датиран към IX - XIV век;
22.
Връх на стрела,
желязо, дължина 11 см., широчина 2,2 см. издължена
плоска елипсовидна (листовидна) форма с елипсовидно сечение и добре
изразена пластична опора; шип с кръгло
сечение, датиран към IX - XIV век;
23.
Връх на стрела,
желязо, дължина 12 см., широчина максимум 3 см. Широко плоско острие с
елипсовидна форма и елипсовидно сечение, „листовидна форма“; добре изразена
опора и издължен шип с кръгло сечение, датиран към IX - XI век;
24.
Връх на копие,
желязо, дължина 27,8 см., широчина максимум 4,2 см. Острие с триъгълна форма,
ромбовидно сечение и леко конкавно извити рамене.
Конусовидна втулка, украсена с релефна
пъпка и под нея пръстен под основата на острието. Рабът в основата на втулката
е подвит встрани от вършената и външната страна, датиран към X - XI век;
25.
Връх на стрела,
желязо, дължина 10,8 см., широчина максимално 2 см. тристенно острие, чието
сечение е триъгълник с конкавни стени, дълъг шип с
кръгло сечение, датиран към VI - XIV век;
26.
Връх на стрела,
желязо, дължина 13,5 см., широчина максимално 3,7 см. плоско ромбовидно острие
с елипсовидно сечение и издължени рамене и пластично изразена опора. Издължен
шип с кръгло сечение, датиран към IX - XI век;
27.
Връх на стрела,
желязо, дължина 11,6 см., широчина максимално 3 см. плоско ромбовидно острие с
елипсовидно сечение и издължени рамене и пластично изразена опора. Издължен шип
с кръгло сечение, датиран към IX - XI век;
28.
Връх на стрела,
желязо, дължина 11,8 см., широчина 3,6 см. острие с форма „лястовича опашка“ с
„разперени криле“ и конусовидна втулка, датиран към VIII - X век;
29.
Връх на стрела,
желязо, дължина 13,2 см., широчина 2 см. тясно издължено острие с ромбовидна
форма, конкавни рамене, пластична опора и шип с кръгло
сечение, леко изразен надлъжен ръб, датиран към IX - XI век;
30.
Връх на стрела,
желязо, дължина 11,7 см., широчина максимално 2,7 см. плоско острие с триъгълна
форма и скосени рамене. Пластично изразена опора и шип с кръгло сечение,
датиран към VII - XIV век;
31.
Връх на стрела,
желязо, дължина 14,4 см., широчина максимално 1,4 см. плоско острие с триъгълна
форма, къси конкавни рамене и надлъжен релефен ръб,
ромбовидно сечение и конусовидна втулка, която в основата е счупена, датиран
към VIII - XI век;
32.
Връх на стрела,
желязо, дължина 13.2 см., широчина максимално 2.8 см. Идентична на №
3. Издължена плоска триъгълна форма на острието с елипсовидно сечение, добре
изразена опора и шип с кръгло сечение, датиран към IX - XIV век;
33.
Връх на стрела,
желязо, дължина 13,2 см., широчина максимално 2 см. плоско елипсовидно (листовидно) острие с
елипсовидно сечение, конусовидна опора и шип с кръгло сечение, датиран към VIII - XIV век;
34.
Връх на стрела,
желязо, дължина 10,8 см., широчина максимално 2 см. ромбовидно острие със
сплеснато ромбовдидно сечение, конкавни
рамене, слабо изразен надлъжен ръб, пластична опора и шип с четириъгълно
сечение, датиран към IX - XIV век;
35.
Връх на стрела,
желязо, дължина 13,6 см., широчина максимално 2,9 см. Идентична на № 32,
Плоско острие с триъгълна форма и конкавно извити
рамене, елипсовидно сечение, кръгла опора и издължен шип с кръгло сечение, датиран към IX - XIV век;
36.
Връх на стрела,
желязо, дължина 14 см., диаметър втулка 0,80см. Издължено пирамидално острие с
четириъгълно сечение и конусовидна
втулка, изразена опора, датиран към X - XI век;
37.
Връх на стрела,
желязо, дължина 13 см., широчина максимално 3,2 см. Елипсовидно (листовидно) широко острие с
елипсовидно сечение, кръгла опора и шип с кръгло сечение, датиран към VIII - XIV век;
38.
Връх на стрела,
желязо, дължина 12,2 см., широчина максимално 1,5 см. Тристенно острие с
триъгълно сечение, с вдлъбнати стени и изразена опора. Шип с кръгло сечение.,
датиран към VI - XIV век;
39.
Връх на стрела,
желязо, дължина 11 см., широчина максимално 4,3 см. Острие с форма на
„лястовича опашка“ и шип с кръгло сечение, датиран към X - XIV век;
40.
Връх на стрела,
желязо, дължина 12 см., широчина максимално 4,1 см. Идентична на № 26. Плоско
ромбовидно острие с елипсовидно сечение и издължени рамене и пластично изразена
опора. Издължен шип с кръгло сечение, датиран към IX - XI век;
41.
Връх на стрела,
желязо, дължина 11,6 см., широчина максимално 3,6 см. Идентична на №16. Плоско
острие с триъгълна форма и конкавно извити рамене,
елипсовидно сечение, кръгла опора и издължен шип с кръгло сечение, датиран към
VIII - XIV век;
42.
Връх на стрела,
желязо, дължина 9,6 см., широчина максимално 2,3 см. Плоско острие с листовидна
форма и конкавно извити рамене, елипсовидно сечение,
кръгла опора и издължен шип с кръгло сечение, датиран към VIII - XIV век;
43.
Връх на стрела,
желязо, дължина 11,3 см., широчина максимално 2,5 см. Плоско елипсовидно (листовидно ) острие с
елипсовидно сечение, конусовидна опора и шип с кръгло сечение, датиран към VIII
- XIV век;
44.
Връх на стрела, желязо,
дължина 12,4 см., широчина максимално 2,6 см. Плоско триъгълно острие и скосени
рамене. Добре изразена конусовидна опора и шип с кръгло сечение, датиран към IX - XIV век;
45.
Връх на стрела,
желязо, дължина 10,5 см., широчина максимално 3,3 см.
Острие с форма на „лястовича“ опашка, шип с кръгло сечение и релефна опора,
датиран към X - XIV век;
46.
Връх на стрела,
желязо, дължина 10,3 см., широчина максимално 3,8 см. Острие с форма
на „лястовича“ опашка, конусовидна втулка и релефна опора, датиран към X - XI
век;
47.
Връх на стрела,
желязо, дължина 10,5 см., широчина максимално 2,5 см. Плоско, ромбовидно острие
с издължени рамене и елипсовидно сечение; опора и издължен шип с кръгло
сечение. датиран към IX - XIV век;
48.
Връх на стрела,
желязо, дължина 11,7 см., широчина максимално 3,4 см. Плоско острие с триъгълна
форма и конкавно извити рамене, опора и шип с кръгло
сечение, датиран към IX - XIV век;
49.
Връх на стрела,
желязо, дължина 13 см., широчина максимално 4,4 см.
Плоско, широко острие с триъгълна форма и конкавно
извити рамене. Опора и шип с кръгло сечение., датиран към IX - XIV век;
50.
Връх на стрела,
желязо, дължина 7,5 см., широчина максимално 2,4 см. Плоско ромбовидно острие с
елипсовидно сечение и издължени рамене и пластично изразена опора. Издължен
шип, кръгло сечение, датиран към IX - XIV век.,
всички на обща стойност 652лв.- престъпление по чл. 278, ал. 6, пр. 2 вр. пр. 1 от НК,
поради което и на основание чл.304 от НПК го
ОПРАВДАВА по така повдигнатото му
обвинение чл. 278, ал. 6, пр. 2 вр.
пр. 1 от НК..
Присъдата
може да се обжалва и протестира в 15 - дневен срок от днес пред ВТАС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
Съдебни заседатели: 1.
2.