Р Е Ш Е Н И Е
№ 57
гр. Габрово, 30.06.2023
г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО, в открито съдебно заседание на осми юни през две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯН АТАНАСОВ
при секретаря
Мариела Караджова, като разгледа докладваното от съдия Атанасов адм. дело № 83 по описа на съда за 2023 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172,
ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. Образувано е въз основа на
депозирана в деловодството на Административен съд – Габрово жалба с вх. № СДА-01-710/20.04.2023
г., подадена от Б.Т.В. ***, чрез упълномощен процесуален представител – адв. Д.С..
Оспорва се Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №
23-0341-000051/17.03.2023 г., издадена от П.Д.К.– мл. автоконтрольор към ОД на
МВР Габрово, РУ Севлиево, с искане за нейната отмяна.
С атакуваната заповед на
основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ на
жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване
регистрацията на МПС Опел Вектра с peг. № *****за срок от 6 месеца и са отнети
Свидетелство за регистрация на МПС № ********* и две регистрационни табели с
номер ******. Мярката е наложена за това, че водачът като български гражданин управлява МПС с чуждестранно
национално свидетелство без да е подменено след пребиваване в страната повече
от три месеца от последното му влизане в Република България, квалифицирано като
нарушение по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, за което на 16.03.2023 г. му е съставен
АУАН, серия GA № 811625/ 16.03.2023 г..
Според жалбоподателя заповедта
е нищожна, незаконосъобразна, неправилна и немотивирана. Счита, че липсва
компетентност на лицето, наложило процесната ПАМ. Сочи нарушение на административнопроизводствените
правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта
на закона. Твърди, че при издаване на процесната ЗППАМ не са изпълнени
изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за
постановяване на мотивиран административен акт. От посочените обстоятелства за
обосноваване от фактическа страна на възприетото от административния орган
наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП не
може еднозначно да се установи на коя точно хипотеза по чл. 171. т.2а. б. ,.а“
от ЗДвП се основава налагането на ограничението. Не е конкретизирано и
индивидуализирано противоправно поведение, послужило като основание за
издаването на заповедта – дали защото МПС е управлявано от лице, което е лишено от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или по административен ред, или от лице, чието
свидетелство за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или т. 4
или по реда на чл. 69а от НПК.
В проведено по делото открито съдебно заседание жалбоподателят се явява
лично и с адвокат С., която поддържа жалбата на всички основания, изложени в
нея. Допълва съображенията си за несъответствие на заповедта с целта на закона,
тъй като счита, че административният орган действа в условията на обвързана
компетентност, но конкретно при налагане на мярката действа в оперативна
самостоятелност и е длъжен да изложи мотиви за прилагане на ПАМ. Прави се
искане и за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по делото – младши
автоконтрольор в Районно управление – Севлиево при ОД на МВР – Габрово, в
качеството му на орган, издал процесната Заповед, не се явява. Представлява се
от надлежно упълномощен процесуален представител – И.С., юрисконсулт в същата
дирекция, която оспорва изцяло жалбата. Развива доводи, въз основа на които
намира оспорената заповед за правилна и законосъобразна, поради което моли за
потвърждаването ѝ като такава. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като съобрази събраните
по делото доказателства, приема за установено следното:
Видно от разписка, съдържаща
се в ЗППАМ, заповедта е връчена на адресата на 29.03.2023 г., а жалбата против
нея е подадена чрез издателя на оспорения акт и надлежно регистрирана в РУ – Севлиево
при ОДМВР – Габрово с вх. № 341000-2281 от
10.04.2023 г. С оглед на това жалбата е редовна и допустима, като
подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен
контрол, в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл.
172, ал. 5 от ЗДвП, поради което подлежи на разглеждане по същество, с оглед
нейната основателност.
От приложената преписка по
издаване на оспорения ИАА се установява, че за извършени на 16.03.2023 г.
административни нарушения по чл. 70, ал. 3 и чл. 162, ал. 1 от ЗДвП на
жалбоподателя в настоящото производство – Б.Т.В., е съставен АУАН, серия GA № 811625/16.03.2023
г. от И. В. К. – младши автоконтрольор в РУ-Севлиево при ОД на МВР – Габрово. На
17.03.2023 г. мл. автоконтрольор П.Д.К.е издал оспорената Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 22-0341-00005, препращаща към цитирания
АУАН. В мотивите си издателят на ИАА се е позовал на констатациите, съдържащи
се в акта, като е приел за установено, че на 16.03.2023 г., около 11:14 часа, на
ГпI4 км 76+000 в посока за град София Б.Т.В. е управлявал собствения си лек
автомобил Опел Вектра, рег. номер ******, без включени светлини за движение
през деня или къси светлини, както и със СУМПС, издадено от Великобритания,
повече от три месеца от последното му влизане в Република България. След
направена справка с Граничен контрол се е установило, че водачът В. е влязъл на
територията на Република България през ГКПП Калотина - Шосе на 07.12.2020 г.
ЗППАМ е издадена на основание
чл. 22 от ЗАНН, като на Б.В. е наложена мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП
– прекратяване регистрацията на МПС Опел Вектра, с рег. № ******. Отнети са
свидетелството за регистрацията на моторното превозно средство /СРМПС/ № *********,
както и два броя регистрационни табели с номер ******. Санкцията е наложена за
срок от 6 месеца. Жалбоподателят не оспорва фактите, но въпреки това счита, че
издадената въз основа на тях заповед е незаконосъобразна, по изложените от
процесуалния му представител съображения.
При така установената
фактическа обстановка, като взе предвид и обсъди събраните в хода на делото
доказателства в тяхната съвкупност и извърши служебна проверка за
законосъобразност на обжалвания административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, съдът
прави следите правни изводи, по които намира жалбата за неоснователна:
Разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП
предвижда, че принудителните административни мерки по чл.
171, т. 2а от същия закон се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП,
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В
тази връзка, ответната страна е представила по делото заповед № 264з-894/
06.04.2022 г. на директора на ОД на МВР – Габрово, който в качеството си на
ръководител на такава служба, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи, е оправомощил подлъжностно определени служители
да прилагат ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, сред които са и младшите автоконтрольори
в сектор „Пътна Полиция“ към районните управления при ОД на МВР – Габрово. Видно
от удостоверение, рег. № 264000-9166/09.05.2023 г. /л.36/, именно такава
длъжност заема и издателят на обжалваната заповед, поради което съдът намира за
неоснователни доводите на жалбоподателя за нищожност на акта – ЗППАМ е издадена
в условията на делегирана компетентност от надлежно упълномощен служител, в
обхвата на предоставените му правомощия.
С процесната
заповед е наложена мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, според която
разпоредба за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прекратява регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс,
както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице,
за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
Собствеността на превозното
средство не е предмет на спор между страните по делото, а и безспорно се се
установява от представена от ответника служебна справка от национална база
данни на МВР за регистрация на процесното МПС /л.35/, вписано като собственост
на Б.Т.В. – адресат на оспорената в настоящото производство заповед.
От приета като доказателства
по делото служебно изготвена Справка картон на водача Б.Т.В. /л.12/ се
установява, като и не се спори от жалбоподателя, че същият е притежавал няколко
СУМПС, като последното такова е с № *********, издадено на 03.12.2019 г. с
валидност до 03.12.2029 г. Към настоящия момент в графа статус БДС /Български
документи за самоличност/ в електронната система на МВР е отбелязано: УНИЩОЖЕН,
като на 20.03.2023 г. е заявено подновяване на СУМПС, тоест към 16.03.2023 г. –
датата на извършване на проверката от контролните органи на МВР и 17.03.2023 г.
– датата на издаване на ЗППАМ, Б.Т.В. не е притежавал издадено от компетентен
национален орган на Република България валидно Свидетелство за управление на
МПС по смисъла на чл. 50, ал. 1 от Закона за българските документи за
самоличност. Тази разпоредба съдържа легална дефиниция на понятието българско
свидетелство за управление на моторно превозно средство – индивидуален
удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно
средство, като съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗБЛД, то се издава от
органите на МВР на лица при условия и по ред, определен с акт на МС. От текста
на цитираните норма следва правният извод, че българското СУМПС удостоверява
това обстоятелство и липсата му означава неправоспособност на едно лице да бъде
водач на МПС.
Законодателят е предвидил
възможността свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено
в друга държава, да е валидно на територията на Република България за
категорията, за която е издадено, в случаите, посочени в чл. 161 от ЗДвП, а
именно: държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за
движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение
№ 6 към конвенцията; 2. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по
Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута
на техните въоръжени сили при условията на чл. IV, буква "а" от него;
3. свидетелството е придружено от легализиран превод на български език; 4.
свидетелството е международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към
Конвенцията за движението по пътищата; 5. свидетелството е издадено от държава
- членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението
за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария.
По делото не се установява наличие на някоя от изчерпателно
изброените хипотези, при които може да се приеме, че притежаваното от Б.В. свидетелство
е валидно в България. В този случай приложение намира разпоредбата на чл. 162,
ал. 1 от ЗДвП, съгласно която българските граждани могат да управляват моторни
превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално
свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз,
или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на
влизането им в страната.
Oт ответника е представена и
приета като доказателство по делото Справка за пътуване на лице – български
гражданин, служебно изготвена от П.Г. П. – служител в РУ – Севлиево, видно от
която в периода от 01.01.2020 г. до 12.04.2023 г. Б.Т.В. е излязъл от РБългария
на 26.08.2020 г. през ГКПП Аерогара София, а на 07.12.2020 г. е влязъл в
РБългария през ГКПП Калотина Шосе. От изложеното следва, че като притежател на
чуждестранно свидетелство той може да управлява МПС в България в срок до 07.03.2021
г. След тази дата, управлението на МПС в България от Б.В. при липса на валидно
Българско СУМПС, е административно нарушение по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП.
При така изложеното следва да
се приеме, че обективно е реализирана хипотезата на чл. 171, т.2а, б. “а“ от ЗДвП, а именно управление на МПС от неправоспособен водач, тоест от лице, което
не притежава валидно българско СУМПС, както правилно е приел административният
орган.
Настоящата съдебна инстанция
не споделя възражението на жалбоподателя досежно липсата на мотиви в заповедта.
Такива се съдържат в констативната част на ИАА и са свързани с нарушението,
установено с посочения в нея АУАН № GA № 811625/ 16.03.2023 г., който съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на
противното. В конкретния случай, констатациите в акта за установяване на
нарушението не се оборват от жалбоподателя. Актът е приложен към преписката и
съдът приема, че е редовно съставен и притежава всички необходими реквизити. Предпоставка
за издаването на ЗППАМ е извършено от водача или собственика на МПС съответно
на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява именно
с АУАН. Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно
нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактическите обстоятелства за
издаване на ЗППАМ, поради което актът се явява и част от административната
преписка по издаване на такава заповед.
За неоснователно съдът намира
и възражението, изразеното в писмените бележки /л.43/ на процесуалния
представител на жалбоподателя, за липсата на мотиви относно срока за прилагане
на ПАМ по следните съображения:
Липсата на мотиви относно
срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява
нарушение на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като не
позволява извършването на надлежна съдебна проверка за съответствието на акта с
целта на закона. Но това е приложимо в случаите, в които срокът надвишава
законоустановения минимум. Административният орган разполага с оперативна
самостоятелност при определяне срока на мярката и следва да обоснове причините
за определяне на срок по-дълъг от минималния, посочен в закона, за да се
установи дали е налице съответствие между определения от него срок и заложените
в закона цели. В разглеждания случай мярката е приложена за минимално
определения по закон шестмесечен срок, поради което липсата на мотиви относно
срока на ПАМ не е основание за отмяна на оспорената заповед.
Предвид установеното от
фактическа и правна страна настоящият съдебен състав приема, че оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията
му, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, в съответствие с материалните разпоредби и с целта на закона.
Административният орган е посочил правните основания и фактическите
обстоятелства, които съставляват основание по закона за издаването на
заповедта, като е цитирал относимата правна уредба. Налагането на ПАМ за минималния
срок е правилно и законосъобразно, поради което жалбата против ЗППАМ се явява
неоснователна и не следва да бъде уважена.
С оглед крайния изход на спора,
основателно се явява искането на ответната страна за присъждане на направените
по делото разноски в полза на юридическото
лице, в чиято структура се намира органът – ответник, като съгласно чл. 143 ал. 3 от АПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната
помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя
тези разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Воден от горното и на
основание чл. 172, ал. 2, предл. посл. от АПК, Административен съд – Габрово
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Т.В., с ЕГН: **********,
с адрес ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 22-0341-000051/17.03.2023 г., издадена от П.Д.К.– младши автоконтрольор към ОД на МВР –
Габрово, РУ-Севлиево, с която на основание чл. 22 от ЗАНН, за
извършено нарушение на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП – прекратяване на регистрацията
на собственото МПС на жалбоподателя л.а. „Опел Вектра“ с рег. № *****за срок от
6 месеца и са отнети СРМПС № ********* и два броя регистрационни табели с рег.
№ ******.
ОСЪЖДА Б.Т.В., с ЕГН: **********, с адрес ***, да заплати на ОДМВР – Габрово сумата 100,00 /сто/ лева, представляващи разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 172, ал. 5 от
Закона за движението по пътищата решението не подлежи на обжалване.
Препис от съдебното решение да
се връчи на страните, ведно със съобщението.
СЪДИЯ:
/Д.
Атанасов/