ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 16
гр. В., 11.01.2023 г.
ОС – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:С.Ж.С.
Членове:Г.П.Й.
Н.Д.Н.
като разгледа докладваното от Н.Д.Н. Въззивно частно гражданско дело №
20221300500349 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. В. К. и К. В. Я., двамата от гр.В.
срещу Определение №1861/23.11.2022г. по гр.д.№2187/2022г. по описа на РС
В.. Излага се, че с обжалваното определение РС В. е върнал исковата молба
като нередовна.
Сочи се, че определението е незаконосъобразно. Сочи се, че със същото съдът
е счел,че не са изпълнени указанията за посочване от ищците на цена на иска
и внасяне на ДТ по делото, но тези указания не са посочени в диспозитива на
определението за да имат задължителна сила.твърди се,че цената на иска е
цената на 37 кв.м. , които са част от УПИ XXVI за урегулиране на ПИ 2137 по
плана на гр.В., трудна определяема е и представлява затруднение за
определяне към момента на предявяване на иска.Следвало да се определи
предвид разпоредбата на чл.70, ал.3 ГПК от съда
Иска се отмяна на обжалвания акт и връщане на делото за
продължаване на производството по гр.д.№ 2187/2022г.,по описа на ВРС.
Съставът на ВОС, след като взе предвид подадената жалба и
представените доказателства намира, че частната жалба е процесуално
допустима. Съгласно чл.274, ал.1, т.1 и 2 вр. с чл.279 от ГПК, на обжалване с
частна жалба подлежат два вида определения, респ. разпореждания - тези,
които преграждат по-нататъшното развитие на делото, и тези, които законът
изрично посочва. Обжалваното определение е от категорията на първите,
частната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна.
По същество е и основателна. Гражданско дело №2187/22г.по описа
1
на ВРС е образувано с оглед подадена искова молба от Н. В. К. и К. В. Я.,
двамата от гр.В. срещу А. Г. В. и А.В.С. ,двамата от гр.В. с право основание
чл.53, ал.2, изр.2 ЗКИР, като се твърди, че УПИ XXIX-5-151 в кв.134 по РП
на гр.В. от 1968г. , с плана от 1982г. е разделен на две нови УПИ: УПИ
XXVII-2136, 2138 за урегулиране на ПИ2136, 2138 –собственост на ищците и
УПИ XXVI 2137 – собственост на ответниците, като част от ПИ 2136 от 37
кв.м. е присъединена погрешно към съседния ПИ 2137.
С разпореждане №2032/03.11.22г. исковата молба е оставена без движение за
отстраняване на нередовности, изразяващи се в конкретизация на петитум и
обстоятелствена част, посочване на цена на иска и внасяне на ДТ по делото, с
представяне на документ за внасянето и.
С молба от 14.11.2022г. ищците са представили поправена искова молба. С
обжалваното определение исковата молба е върната, поради непосочване на
цената на иска и липсата на доказателства за внасяне на ДТ.
Правилно и в съответствие с т.1 от ТР 8/23.02.2016г по т.д.№4/2014г. на
ОСГК , в разпореждането от 03.11.2022г. съдът е посочил,че исковете с
правна квалификация чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов
чл. 54, ал. 2 ЗКИР, са оценяеми, като съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК цената
им се формира на основата на данъчната оценка или пазарната цена на частта
от имота, правото на собственост върху която се защитава с предявяването на
иска. Държавната такса по този род искове се определя по правилото на чл.
71, ал. 2 ГПК - върху една четвърт от цената на иска.
В определението липсват обаче указания за размера на дължимата ДТ, а
указанията само посочват текстовете на ГПК, регламентиращи начина на
определяне на същата.
По отношение на държавната такса е налице трайноустановена съдебна
практика, съгласно която, ако съдът прецени, че същата не е внесена, следва
да посочи точен размер на дължимата държавна такса и да даде срок на
ищеца, в който същата да бъде платена, като конкретизира дължимата
невнесена част. Това е прието в определение . № 616 от 16.08.2010 година по
ч.т.д.455/2010г на ВКС.
По делото е представено удостоверение за данъчна оценка на имот с
партиден номер **********001 , находящ се в гр.В., ул.Ш.№*, ет.* с
идентификатор 10971.504.208, който имот е собствен на ищците.
При тази установена фактическа обстановка, съдът е следвало да определи
приблизително размера на ДТ по реда на чл.70, ал.3 ГПК или да се издаде
съдебно удостоверение за снабдяване на ищците с данъчна оценка на имота, в
който е заснета спорната част от 37 кв.м., с оглед установяване цената на иска
и размера на дължимата държавна такса.
След като се твърди, че спорната част се намира в границите на имота на
ответниците , е невъзможно за ищците да се снабдят с данъчна оценка без
съдействието на съда, нито да определят размера на цената на иска и
дължимата държавна такса.
С оглед изложеното, ВОС намира,че определението следва да бъде отменено
2
и делото бъде върнато за продължаване на производството, за което
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №1861/23.11.2022г. по гр.д.№2187/2022г. по
описа на РС В., с което е върната исковата молба.
ВРЪЩА делото на РС В. за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3