Решение по дело №18719/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261715
Дата: 16 декември 2020 г. (в сила от 19 януари 2021 г.)
Съдия: Николай Колев Стоянов
Дело: 20195330118719
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

 

№ 261715             16.12.2020 година               град Пловдив

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII - ти състав, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесета  година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

 

при участието на секретаря Ангелина Димитрова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 18719 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 422 ГПК, във връзка  с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, , чл. 342, ал. 1 вр. чл. 347 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

 

Ищецът „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от О.Б.Ш., чрез пълномощника адв. Ц., е предявил против В.Д.Р., ЕГН ********** *** искове за признаване на установено, че ответникът дължи сумата от 2 300.28 лева (две хиляди и триста лева и 28 ст.) главница, формирана от неплатени парични задължения по договор за мобилни услуги № **** от 14.09.2011г., по договор за мобилни услуги № **** от 05.02.2014г., допълнително споразумение № **** към договор за мобилни услуги от 06.02.2016г., договор за мобилни услуги № **** и договор за лизинг от 25.10.2016г., допълнително споразумение № **** към договор за мобилни услуги от 09.03.2017г., индивидуализирани във фактури №№ **********/20.03.2017г., **********/20.04.2017г., **********/20.05.2017г., **********/20.06.2017г., **********/20.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 09.05.2019 г., до окончателното й погасяване, която сума е присъдена по ч.гр.д. №7236/19 г. на ПдРС.

В исковата молба се твърди, че между  В.Д.Р. и „Теленор България” ЕАД били сключени следните договори:

1.      Договор за мобилни услуги № **** от 14.09.2011г., с приложени Декларация за абониране на непълнолетно лице и Декларация за съгласие за възползване от промоцията Welcome Guarantee от непълнолетно лице. Съгласно договора за предоставяме на мобилни услуги на клиента са предоставени мобилен телефонен номер **** и мобилен телефонен апарат Sony Ericsson Х8. Абонаментната програма, при условията на която е уговорено да се предоставят услугите на потребителя е „Generation GLOBUL44, при стандартна месечна абонаментна такса в размер на 13.90 лв. с ДДС. Договорът е сключен за срок от 24 месеца.

2.      Договор за мобилни услуги № **** от 05.02.2014г. Съгласно договора за предоставяне на мобилни услуги на клиента е предоставени мобилен телефонен номер **** и мобилен телефонен апарат НТС Desire 500 Black. Абонаментната програма, при условията на която е уговорено да се предоставят услугите на потребителя е „Generation GLOBUL“, при стандартна месечна абонаментна такса в размер на 7.99 лв. с ДДС. Договорът е сключен за срок от 24 месеца.

3.      Допълнително споразумение № **** към договор за мобилни/фиксирани услуги от 06.02.2016г. Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер **** влиза в сила нов абонаментен план. Абонаментна! а програма, при условията на която е уговорено да се предоставят услугите на потребителя е “Нонстоп". при стандартна месечна абонаментна такса в размер на 40,99 лв. с ДДС, като за целия срок на договора е уговорена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 30,99 лв. Съгласно р. 4. т. 2 с подписване на споразумението срокът за ползване на услугите чрез посочения мобилен номер, предоставяни от оператора на потребителя, ф продължава до 06.02.2018 г.

4.      Договор за мобилни услуги № **** и Договор за лизинг от 25.10.2016г. Съгласно договора за мобилни услуги на клиента са предоставени мобилен телефонен номер **** и мобилен телефонен апарат Samsung Galaxy S7 Edge 32 GB Silver. Предоставянето на устройството е уредено от страните п отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 1410,37 лв. с вкл. ДДС. За ползването й. на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължава да извърши една първоначална вноска в размер на 325,00 лв. с нкл. ДДС, платима към датата на сключването на договора, както и двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 47,19 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактури ват заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера. Абонаментната програма, при условията на която е уговорено да се предоставят услугите на потребителя е „Старт“, при стандартна месечна абонаментна такса в размер на 11.99 лв. с ДДС. Договорът е сключен за срок от 24 месеца.

5.      Допълнително споразумение № **** към договор за мобилни/фиксирани услуги от 09.03.2017г. Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер **** влиза в сила нов абонаментен план. Абонаментна програма, при условията на която е уговорено да се предоставят услугите на потребителя е „Нонстоп“, при стандартна месечна абонаментна такса в размер на 40.99 лв. с ДДС. Като за целия срок на договора е уговорена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 30.99 лв. Съгласно р. 3, т. 2 с подписване на споразумението срокът за ползване на услугите чрез посочения мобилен номер, предоставяни от оператора на потребителя, са продължава до 09.03.2019 г.

Видно от изложеното в исковата молба ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 5 бр. фактури, издадени в периода м. март 2017 г. - м. юли 2017 г. Във всяка от фактурите са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от следните договори в сила за процесния период между него и клиента:

- за мобилен номер ****- условията, договорени в Договор за мобилни услуги № **** от 14.09.2011г., изм. с Допълнително споразумение № **** към договор за мобилни/фиксирани услуги от 09.03.2017г.;

 -       за мобилен номер **** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги №**** от 05.02.2014г., изм. с Допълнително споразумение № **** към договор за мобилни/фиксирани услуги от 06.02.2016i

за мобилен номер **** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № **** от 25.10.2016г.;

-        за мобилно устройство Samsung Galaxy S7 Edge 32 GB Silver - условията, договорени в Договор за лизинг от 25.10.2016г.

Съгласно действащата към процесния период редакция на Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги (в сила от 10.09.2010г. поел. изм. на 30.04.2016г.), общодостъпни на интернет-страницата на Дружеството в изпълнение на задълженията му по чл. 232, ал. 5 от ЗЕС (следва да се има предвид, че посочените клаузи са непроменени), по силата на чл. 23 абонатите заплащат на доставчика на услуги: месечен абонамент, който им осигурява достъп до услугите, за конто е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избраното в съответния индивидуален договор; месечна цена за ползвани услуги, представляваща сумата от стойността на всички услуги, ползвани от потребителя през дадения месец; месечна цена за ползване на допълнителни или на други услуги, която се заплаща от потребителя, когато такава е предвидена за съответната услуга, по начин, уговорен в индивидуалния договор/условията за ползване на съответната услуга/страницата на „Теленор България“ ЕАД в интернет/горепосочените общия условия. Съгласно чл. 8, б. д) от общите условия чрез допълнителната услуга „достъп до услуги с добавена стойност“ доставчикът на услуги предоставя възможността да се осъществяват повиквания и/или се изпращат кратки съобщения до номера за предоставяне на услуги с добавена стойност, като цената на минута разговор/съобщение е по-висока от цената на минута разговор/съобщение според тарифния план на потребителя за обаждане/съобщение към номера от мрежата на оператора. Определение на понятие го „услуга с добавена стойност“ е дадено в разпоредбата чл. 152, т. 12 от общите условия, съгласно която това са електронни съобщителни услуги, при които се предоставя или съхранява информация или други услуги, които са допълнителни към електронната съобщителна услуга, т.е. носят добавена потребителна стойност за потребителите. Достъпът до такива услуги се осъществява чрез повикване, SMS и MMS. Такива услуги могат да бъдат: специализирани информационни услуги, развлекателни услуги, други информационни и справочни услуги. Съгласно т. 9, б. в) от Общите условия доставчикът на има право да начислява такса за услугата получаване на входящ трафик при незаплатено в срок задължение, каквато представлява т. нар. такса спиране на номер. Размерът на месечната абонаментна такса за всеки един от ползваните от ответника номера е конкретно определен в сключения между страните договор. При сключване на индивидуален договор всеки потребител - страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура, в конкретния случай това е 20-то число всеки месец. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.

 Задълженията на ответника за потребени услуги и лизингови вноски, начислени в процесиите фактура № **********/20.03.2017г.. фактура № **********/20.04.2017г.. фактура № **********/21.05.2017г., фактура № **********/20.06.2017г. и фактура № **********/20.07.2017г. са в общ размер на 2300,28 лв. (две хиляди и триста лева и двадесет и осем стотинки). Изискуемостта на вземанията на „Теленор България“ ЕАД по всяка от изброените в исковата молба фактури е настъпвала петнадесет дни след издаването й, а именно:

по фактура № **********/20.03.2017г. - на 04.04.2017г.

по фактура № *********/20.04.2017г. - на 05.05.2017г.

по фактура № **********/20.05.2017г. - на 04.06.2017г.

по фактура № **********/20.06.2017г. - на 05.07.2017г.

по фактура № **********/20.07.2017г. - на 04.08.2017г.

 

Фактура № **********/20.03.2017г. е издадена за отчетния период 20/02/2017- 19/03/2017 г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер **** - месечна абонамента такса 29,43 лв., такса за доп. пакет SMS/MMS в мрежата на Теленор (-0.49) лв., както и ползвани услуги 9,05 лв. (допълнителни услуги мобилен интернет 4.98 лв., други услуги (номера 0700/0800/00800) 3.51 лв.. кратки текстови съобщения (SMS) 0.56 лв.), които са в общ размер на 37,99 лв. без ДДС - 45,59 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер **** - месечна абонаментна такса 12,49 лв. без ДДС - 14,98 лв. с вкл. ДДС; цена на ползвана услуга Плачи с Теленор от Google Play Store 19,97 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер **** - месечна абонаментна такса 9,99 лв. без ДДС - 11,99 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство Samsung Galaxy S7 Edge 32 GB Silver - 47,19 лв. c вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 139,72 лв., като след приспадане на надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период в размер на 0,73 лв., претендираната сума по фактурата е 138,99 лв.

Фактура № **********/20.04.2017г. е издадена за отчетния период 20/03/2017- 19/04/2017 г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер **** - месечна абонаментна такса 25,82 лв., такса спиране на номер 0,75 лв., такса за услугата временно възстановяване на изходящия трафик 1,24 лв., както и ползвани услуги 1,72 лв. (други услуги (номера 0700/0800/00800) 1.08 лв.. кратки текстови съобщения (SMS) 0.64 лв.), които са в общ размер на29,53 лв. без ДДС - 35,44 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер **** - месечна абонаментна такса 12,49 лв., такса спиране на номер 0,75 лв., както и ползвани услуги 0,33 лв. (разговори към „Грижа за клиента" 0,04 лв., разговори с Теленор 0,05 лв., услуги с добавена стойност (SMS) 0,24 лв.), които са в общ размер на 13,57 без ДДС - 16,28 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер **** - месечна абонаментна такса 9,99 лв., такса спиране на номер 0,75 лв., които са в общ размер на 10,74 лв. без ДДС - 12,89 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство Samsung Galaxy S7 Edge 32 GB Silver - 47,19 лв. е вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 111,80 лв.

Фактура № **********/20.05.2017г. е издадена за отчетния период 20/04/2017- 19/05/2017 г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер **** - месечна абонаментна такса 25,82 лв. без ДДС - 30,99 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер **** - месечна абонаментна такса 12,49 лв., както и ползвани услуги 0,08 лв. (разговори с Теленор), които са в общ размер на 12,57 без ДДС - 15,08 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер **** - месечна абонаментна такса 9,99 лв. без ДДС - 11,99 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство Samsung Galaxy S7 Edge 32 GB Silver-47,19 лв. c вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 105,25 лв.

Фактура № **********/20.06.2017г. е издадена за отчетния период 20/05/2017- 19/06/2017 г. и включва следните задължения на клиента за посочения период за мобилен номер **** - месечна абонаментна такса (-9,16) лв. без ДДС - (-10,99) лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер **** - месечна абонаментна такса (-4,43) лв. без ДДС - (- 5,32) лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер **** - месечна абонаментна такса (-3,54) лв. без ДДС - (-4,25) лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство Samsung Galaxy S7 Edge 32 GB Silver - 47,19 лв. c вкл. ДДС. Отрицателната стойност на месечната абонаментна такса във фактурата се е формирала в резултат на приспадане между таксата за посочения отчетен период, съобразно броя дни, през които клиентът е ползвал услугите на оператора и таксата за предварително начислен пълен брой дни с достъп до услугите на оператора за отчетния период. Общата сума, начислена във фактурата, е 26,63 лв.

След предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, сключен между „Теленор България“ ЕАД и В.Д.Р., по негова вина поради изпадането му в забава, на абоната е издадена фактура № **********/20.07.2017г., която включва задължение за заплащане на неустойки за предсрочното 1162,57 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставеното с договора за лизинг мобилно устройство Samsung Galaxy S 7 Edge в общ размер на 755,04 лв. с вкл. ДДС.

Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка за номер **** са уредени в р. III, т. 4 от Допълнително споразумение № **** към договор за мобилни/фиксирани услуги от 09.03.2017г.

Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка за номер **** са уредени в р. IV, т. 4 от Допълнително споразумение № **** към договор за мобилни/фиксирани услуги от 06.02.2016г.

Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка за номер  **** са уредени в т. 11 от Договор за мобилни услуги № **** от 25.10.2016г.

Съгласно посочените клаузи, които имат идентично съдържание, в случай на предсрочно (за номер **** - преди 09.03.2019 г, за номер **** – преди 06.02.2018 г., за номер **** - преди 25.10.2018 г.) прекратяване на срочен договор по вина на абоната, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни такси от прекратяването на съответния договор до края на първоначално предвидения срок на действието му.

Въз основа на така уговорените клаузи неустойките за горепосочените номера са определени в следните размери: за номер **** - 726,39 лв., за номер **** 268,70 лв., за номер **** - 167,48 лв.

Обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. За мобилно устройство Samsung Galaxy S7 Edge 32 GB Silver предсрочно изискуемият остатък от лизинговите вноски е в размер на 755,04 лв. с вкл. ДДC, равняващ се на шестнадесет неначислени лизингови вноски.

Предвид гореизложеното общата сума, начислена във фактурата, е 1917,61 лв.

Изискуемостта на вземанията на „Теленор БългариЯ“ ЕАД по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й. В периода след издаване на първата от гореизброените фактури ответникът не е извършват плащания, като и към настоящия момент задълженията не са погасени.

Съгласно чл. 196, б. в) от Общите условия на „Теленор България“ ЕАД операторът има право едностранно да прекрати индивидуален срочен договор, в случай че потребителя не е платил дължими суми след изтичане на срока за плащането им. С изтичането на  петнадесетдневен срок от издаването на процесиите фактури и липсата на изпълнение на начислените в тях парични задължения за заплащане на месечни абонаментни такси, потребени услуги и лизингови вноски, ответникът е изпаднал в забава по отношение на оператора. Налице е виновното неизпълнение в срок на ликвидни и изискуеми договорни задължения, начислени в описаните в исковата молба фактури, което е довело до предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги от страна на мобилния оператор.

За момент на прекратяването се счита датата на спирането на достъпа на клиента до мобилната мрежа на оператора чрез мобилни номера ****, **** и **** (т.нар. двустранно спиране на номера), която в случая на В.Р. е 09,06,2017 г. От тази дата спират да се начисляват месечни абонаментни такси и са прекратени всички входящи и изходящи обаждания.

Претендираната от ищеца главница лв. за такси и потребени услуги е в общ размер на 193,91 лева (сто деветдесет и три лева и деветдесет и една стотинки), от която:

1) 100,30 лв. с вкл. ДДС - главница за месечни абонаментни такси и други услуги по Договор за мобилни услуги № **** от 14.09.2011г., изм. с Допълнително споразумение № **** към договор за мобилни/фиксирани услуги от 09.03.2017г. за периода 20.02.2017 г. – 19.06.2017г., при условията на които се ползва мобилен номер ****. Задълженията са начислени във фактура № **********/20.03.2017г., фактура №   **********/20.04.2017г., фактура №            **********/20.05.2017г. и фактура № ********** /20.06.2017г.

Във фактура № **********/20.03.2017г. са начислени следните задължения: месечна абонаментна такса 29,43 лв., такса за доп. пакет SMS/MMS в мрежата на Теленор (-0,49) лв., както и ползвани услуги 9,05 лв. (допълнителни услуги мобилен интернет 4,98лв. други услуги (номера 0700/0800/00800) 3,51 лв., кратки текстови съобщения (SMS) 0,56 лв.), които са в общ размер на 45,59 лв. с вкл. ДДС. След приспадане на надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период в размер на 0,73 лв., претендираната сума по фактурата за месечни такси и потребени услуги е 44,86 лв.

Във фактура № **********/20.04.2017г. са начислени следните задължения: месечна абонаментна такса 25,82 лв., такса спиране на номер 0,75 лв., такса за услугата временно възстановяване на изходящия трафик 1,24 лв., както и ползвани услуги 1,72 лв. (други услуги (номера 0700/0800/00800) 1,08 лв., кратки текстови съобщения (SMS) 0,64 лв.), които са в общ размер на 29,53 лв. без ДДС - 35,44 лв. с вкл. ДДС.

Във фактура № **********/20.05.2017г. са начислени следните задължения: месечна абонаментна такса 25,82 лв. без ДДС - 30,99 лв. с вкл. ДДС.

Във фактура № **********/20.06.2017г. са начислени следните задължения: месечна абонаментна такса (-9,16) лв. без ДДС - (-10,99) лв. с вкл. ДДС.

2) 60.99 лв. с вкл. ДДС - главница за месечни абонаментни такси и други услуги по Договор за мобилни услуги № **** от 05.02.2014г., изм. с Допълнително споразумение № **** към договор за мобилни/фиксирани услуги от 06.02.2016г. за периода 20.02.2017г. - 19.06.2017г., при условията на които се ползва мобилен номер ****. Задълженията са начислени във фактура № **********/20.03.2017г., фактура № **********/20.04.2017г„ фактура № **********/20.05.2017г. и фактура № **********/20.06.2017г

Във фактура **********/20.03.2017г. са начислени следните задължения: месечна абонаментна такса 12,49 лв. без ДДС - 14,98 лв. с вкл. ДДС; цена на ползвана услуга Плати с Теленор от Google Play Store 19,97 лв. с вкл. ДДС. които са в общ размер на 34,95 лв. с вкл. ДДС.

Във фактура № **********/20.04.2017г. са начислени следните задължения: месечна абонаментна такса 12,49 лв., такса спиране на номер 0,75 лв., както и ползвани услуги 0,33 лв. (разговори към ,.Грижа за клиента" 0,04 лв., разговори с Теленор 0,05 лв., услуги с добавена стойност (SMS) 0,24 лв.), които са в общ размер на 13,57 без ДДС - 16.28 лв. с вкл. ДДС.

Във фактура № **********/20.05.2017 г. са начислени следните задължения: месечна абонаментна такса 12.49 лв., както и ползвани услуги 0.08 лв. (разговори с Теленор), които са в общ размер на 12,57 без ДДС - 15,08 лв. с вкл. ДДС.

Във фактура № **********/20.06.2017г. са начислени следните задължения: месечна абонаментна такса (-4,43) лв. без ДДС - (-5,32) лв. с вкл. ДДС.

3) 32,62 лв. с вкл. ДДС - главница за месечни абонаментни такси и други услуги по Договор за мобилни услуги № **** от 25.10.2016г. за периода 20.02.2017г. - 19.06.2017г., при условията на които се ползва мобилен номер ****. Задълженията са начислени във фактура № **********/20.03.2017г., фактура № **********/20.04.2017г., фактура № **********/20.05.2017г. и фактура № **********/20.06.2017г.

Във фактура № **********/20.03.2017г. са начислени следните задължения: месечна абонамента такса 9,99 лв. без ДДС - 11.99 лв. с вкл. ДДС.

Във фактура № **********/20.04.2017г. са начислени следните задължения: месечна абонаментна такса 9,99 лв., такса спиране на номер 0,75 лв., които са в общ размер на 10,74 лв. без ДДС - 12,89 лв. с вкл. ДДС.

Във фактура № **********/20.05.2017г. са начислени следните задължения: месечна абонаментна такса 9,99 лв. без ДДС - 11,99 лв. с вкл. ДДС.

Във фактура № **********/20.06.2017г. са начислени следните задължения: месечна абонаментна такса (-3,54) лв. без ДДС - (-4,25) лв. с вкл. ДДС.

Размерът на претендираните от ищеца лизингови вноски е 943,80 лв. (деветстотин четиридесет и три лева и осемдесет стотинки).

1) 943,80 лв. - главница за лизингови вноски, дължими на основание Договор за лизинг от 25.10.2016 г., с който е предоставено мобилно устройство Samsung Galaxy S7 Edge 32 GB Silver, от която 188.76 лв. - четири падежирали лизингови вноски за периода 20.02.2017г. - 19.06.2017г. и 755.04 лв. - шестнадесет предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 20.06.2017 г. 25.09.2018 г. Задълженията са начислени във фактура № **********/05/01/2017г., фактура № **********/05/02/2017г., фактура № **********/05/03/2017г., фактура №**********/05/04/2017г., фактура №**********/05/05/2017г. и фактура № **********/20.07.2017г.

Във фактура № **********/20.03.2017г. са начислени една месечна лизингова вноска в размер на 47,19  лв.

Във фактура № **********/20.04.2017г. са начислени една месечна лизингова вноска в размер на 47,19  лв.

Във фактура № **********/20.05.2017г. са начислени една месечна лизингова вноска в размер на 47,19  лв.

Във фактура № **********/20.06.2017г. са начислени една месечна лизингова вноска в размер на 47,19  лв.

Във фактура № **********/20.07.2017г. са начислени и се претендират задължения в общ размер на 755,04 лв., което се равнява на шестнадесет предсрочно изискуеми лизингови вноски. Обявяването на предсрочната изискуемост на начислените лизингови вноски е уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя. в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги.

Общият размер на претендираната от ищеца неустойка е 1162,57 лв. (хиляда сто шестдесет и два лева и петдесет и седем стотинки), от която:

1) 726,39 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № **** от 14.09.2011 г., изм. с Допълнително споразумение №**** към договор за мобилни/фиксирани услуги от 09.03.2017г. за периода 09.06.2017 г. - 09.03.2019г., начислена във фактура № **********/20.07.2017г. Възникването на задължението за неустойка и определянето на размера й са уредени в р. III, т. 4 от Допълнително споразумение № **** към договор за мобилни/фиксирани услуги от 09.03.2017г. В случай на предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя поради неизпълнение на задълженията му, последният дължи неустойка в размер на стандартните за абонаментния план месечни такси от датата на прекратяването на договора до края на първоначално предвидения му срок. За момент на прекратяването се счита датата на спирането на достъпа на клиента до мобилната мрежа на оператора чрез номер **** (т. нар. двустранно спиране), която в случая на В.Р. е 09.06.2017 г. От тази дата спира да се начислява месечната абонаментна такса и започва да тече периодът до края на договора (09.03.2019г.), за който се изчислява дължимата в резултат на прекратяването неустойка. Начислената неустойка е в размер на 826,69 лв., което се равнява на стандартната месечна абонаментна такса без ДДС (34,16 лв.) за 638 дни (21,26 месеца).

2) 268,70 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № **** от 05.02.2014г., изм. с Допълнително споразумение № **** към договор за мобилни/фиксирани услуги от 06.02.2016г. за периода 09.06.2017 г. - 06.02.2018г., начислена във фактура № **********/20.07.2017г. Възникването на задължението за неустойка и определянето на размера й са уредени в р. IV, т. 4 от Допълнително споразумение № **** към договор за мобилни/фиксирани услуги от 06.02.2016г. В случай на предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя поради неизпълнение на задълженията му. последният дължи неустойка в размер на стандартните за абонаментния план месечни такси от датата на прекратяването на договора до края на първоначално предвидения му срок. За момент на прекратяването се счита датата на спирането на достъпа на клиента до мобилната мрежа на оператора чрез номер **** (т. нар. двустранно спиране), която в случая на В.Р. с 09.06.2017 г. От тази дата спира да се начислява месечната абонаментна такса и започва да тече периодът до края на договора (06.02.2018г.), за който се изчислява дължимата в резултат на прекратяването неустойка. Начислената неустойка е в размер па 268,70 лв.. което се равнява на стандартната месечна абонаментна такса без ДДС (33,32 лв.) за 242 дни (8,06 месеца).

3) 167,48 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване нa Договор за мобилни услуги № **** от 25.10.2016г. за периода 09.06.2017 г. — 25.10.2018г., начислена във фактура № **********/20.07.2017г. Възникването на задължението за неустойка и определянето ма размера й са уредени в т. 11 от Договор за мобилни услуги № **** от 25.10.2016г. В случай на предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя поради неизпълнение на задълженията му, последният дължи неустойка в размер на стандартните за абонаментния план месечни такси от датата на прекратяването на договора до края на първоначално предвидения му срок. За момент на прекратяването се счита датата на спирането на достъпа на клиента до мобилната мрежа на оператора чрез номер **** (т. нар. двустранно спиране), която в случая на В.Р. е 09.06.2017 г. От тази дата спира да се начислява месечната абонаментна такса и започва да тече периодът до края на договора (25.10.2018г.), за който се изчислява дължимата а резултат на прекратяването неустойка. Начислената неустойка е в размер на 167,48 лв., което се равнява па стандартната месечна абонаментна такса без ДДС (33,32 лв.) за 151 дни (5,02 месеца).

Ищецът претендира следните суми:

1) 100,30 лв. с вкл. ДДС - главница за месечни абонаментни такси и други услуги по Договор за мобилни услуги № **** от 14.09.201 г., изм. с Допълнително споразумение № **** към договор за мобилни/фиксирани услуги от 09.03.2017г. за периода 20.02.2017г. - 19.06.2017г.

2) 60.99 лв. с вкл. ДДС - главница за месечни абонаментни такси и други услуги по Договор за мобилни услуги № **** от 05.02.2014 г., изм. с Допълнително споразумение № **** към договор за мобилни/фиксирани услуги от 06.02.2016 г. за периода 20.02.2017г. - 19.06.2017г.

3) 32,62 лв. с вкл. ДДС - главница за месечни абонаментни такси и услуги по Договор за мобилни услуги № **** от 25.10.2016г. за периода 20.02.2017 г. – 19.06.2017 г.

4) 943,80 лв. - главница за лизингови вноски, дължими на основание Договор за лизинг от 25.10.2016 г., с който е предоставено мобилно устройство Samsung Galaxy S7 Edge 32 GB Silver, от конто 188.76 лв. - четири падежирали лизингови вноски за периода 20.02.2017г. - 19.06.2017г. и 755.04 лв. - шестнадесет предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 20.06.2017г. - 25.09.2018г.

5) 726,39 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № **** от 14.09.2011 г., изм. с Допълнително споразумение № **** към договор за мобилни/фиксирани услуги от 09.03.2017г. за периода 09.06.2017 г. - 09.03.2019г.

6) 268,70 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № **** от 05.02.2014г., изм. с Допълнително споразумение № **** към договор за мобилни/фиксирани услуги от 06.02.2016г. за периода 09.06.2017 г. - 06.02.2018г.

7) 167,48 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № **** от 25.10.2016г. за периода 09.06.2017 г. - 25.10.2018г.

Моля да му бъдат присъдите и законната лихва върху сумата от 2300,28 лв. (две хиляди и триста лева и двадесет и осем стотинки), считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.

Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на „Теленор България“ ЕАД било депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Пловдив, въз основа на което било образувано частно гражданско дело № 7236/2019 г. пред 6-ти състав и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК била връчена на длъжника - ответник по настоящото дело при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради това се предявява настоящия иск. Претендира разноски.

 

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначеният му особен представител адвокат Н., е депозирал отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

 

Видно от приложеното ч. гр. д. № 7236/2019 г. по описа на ПдРС,   вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта за изпълнение е била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради това съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си. Установителният иск е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

Като писмени доказателства по делото са приети: договор за мобилни услуги № **** от 14.09.2011г., с приложени към него декларация за абониране на непълнолетно лице и декларация за съгласие за възползване от промоцията Welcome Guarantee от непълнолетно лице. Според договора на клиента са предоставени мобилен телефонен номер **** и мобилен телефонен апарат Sony Ericsson Х8. Абонаментната програма, при условията на която е уговорено да се предоставят услугите на потребителя е „Generation GLOBUL44, при стандартна месечна абонаментна такса в размер на 13.90 лв. с ДДС. Договорът е сключен за срок от 24 месеца;  Договор за мобилни услуги № **** от 05.02.2014г. Според договора на клиента е предоставени мобилен телефонен номер **** и мобилен телефонен апарат НТС Desire 500 Black. Абонаментната програма, при условията на която е уговорено да се предоставят услугите на потребителя е „Generation GLOBUL“, при стандартна месечна абонаментна такса в размер на 7.99 лв. с ДДС. Договорът е сключен за срок от 24 месеца; Допълнително споразумение № **** към договор за мобилни/фиксирани услуги от 06.02.2016г. с мобилен телефонен номер ****. Съгласно него споразумение за мобилен номер **** влиза в сила нов абонаментен план. Абонаментната програма, при условията на която е уговорено да се предоставят услугите на потребителя е “Нонстоп". при стандартна месечна абонаментна такса в размер на 40,99 лв. с ДДС, като за целия срок на договора е уговорена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 30,99 лв.; Договор за мобилни услуги № **** от 25.10.2016 г. и Договор за лизинг от 25.10.2016г. Според договора за мобилни услуги на клиента са предоставени мобилен телефонен номер **** и мобилен телефонен апарат Samsung Galaxy S7 Edge 32 GB Silver. За предоставеното устройството е сключен отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 1410,37 лв. с вкл. ДДС. За ползването й на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължава да извърши една първоначална вноска в размер на 325,00 лв. с вкл. ДДС, платима към датата на сключването на договора, както и двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 47,19 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактури ват заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера. Абонаментната програма, при условията на която е уговорено да се предоставят услугите на потребителя е „Старт“, при стандартна месечна абонаментна такса в размер на 11.99 лв. с ДДС. Договорът е сключен за срок от 24 месеца; Допълнително споразумение № **** към договор за мобилни/фиксирани услуги от 09.03.2017г. Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер **** влиза в сила нов абонаментен план. Абонаментна програма, при условията на която е уговорено да се предоставят услугите на потребителя е „Нонстоп“, при стандартна месечна абонаментна такса в размер на 40.99 лв. с ДДС. Като за целия срок на договора е уговорена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 30.99 лв. Съгласно р. 3, т. 2 с подписване на споразумението срокът за ползване на услугите чрез посочения мобилен номер, предоставяни от оператора на потребителя, са продължава до 09.03.2019 г.; фактури.

По делото е приета съдебно- счетоводна експертиза, по която в.л. след извършена проверка е установило, че за процесния период сумите който се претендират от ищеца съответстват на задълженията на ответника, така както за заявени в исковата молба.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация чл.422, във вр. с чл.415, ал.1, т. 2 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.342 ТЗ, във р. с чл.92 ЗЗД.

За да бъде уважени така предявените искове ищецът следва да докаже наличие на посочените в исковата молба облигационни отношения между него и ответника, че е бил изправна страна в тези отношения, предоставял е мобилни услуги и е предоставил вещите, предмет на договорите за лизинг за ползване, съдържанието на правоотношенията, уговорена клауза за неустойка при предсрочно прекратяване на договорите по вина или инициатива на ответника в претендирания размер, уговорена клауза за предсрочна изискуемост на лизинговите вноски при прекратяване на договора по вина на ответника, прекратяване на договорите по вина на ответника, уведомяване на ответника за предсрочната изискуемост, размер на дължимите неустойки, на лизинговите вноски и предсрочно изискуемите лизингови вноски, както и валидността на уговорената клауза за неустойка. В тежест на ответницата е да проведе насрещно доказване по тези факти. При установяване на горните предпоставки от ищеца, ответникът следва да докаже, че е погасил задълженията си.

Видно от представените договори, между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения, по силата на които операторът е предоставил на абоната телефонни номера и апарати, при съответни месечни такси и срокове на действие на договорите, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата- абонаментни такси и вноски. Във всеки един от договорите се съдържа описание на тарифните планове, ценовите условия, като са посочени и задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойки. Договорите откъм съдържание отговарят на законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на абоната, който не е оспорен и по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите.

         С подписите си, които не са оспорени, ответникът е удостоверил, че ги приема и се задължава да спазва. Срещу предоставените услуги, чрез обществена далекосъобщителна мрежа, задължение на потребителя е да плаща възнаграждение. Съгласно чл. 23 от Общите условия на дружеството - ищец, представляващи неразделна част от съответния договор и приложими спрямо абонати на ищеца, страните са договорили, че дружеството - оператор има право да получава абонамент, който се заплаща от потребителя всеки месец, както и цена за ползвани услуги, като периодът на отчитане е на ежемесечна база. Съгласно чл. 26 от Общите условия за ползваните услуги операторът издава на името на потребителя ежемесечно фактура на определена дата, а неполучаването на фактурата не освобождава абоната от задълженията да я плати съгласно определения в срок. Следователно претендираните в настоящото производство суми, за потребени мобилни телефонни услуги, чрез обществена далекосъобщителна мрежа, е следвало да бъдат платени от ответника в уговорения, съгласно Общите условия, срок.

 В тежест на абоната е да докаже, че е изпълнил задълженията си по договорите да заплаща месечните такси и вноски. Като не е представил писмени доказателства за погасяването на сумите, които са установени по размер и с експертизата, следва да се приеме, че същите са още дължими. Действително задълженията като конкретни суми са посочени в процесните фактури, но основанието за плащане представляват не фактурите, а ползваните услуги. След като ответникът има сключени договори, по които получава изпълнение, следва да дължи и насрещно такова.

Ето защо претенцията за сумата в общ размер от 193,91 лв., представляваща такси и потребени услуги, от която 100,30 лв. с вкл. ДДС - главница за месечни абонаментни такси и други услуги по Договор за мобилни услуги № **** от 14.09.2011г., изм. с Допълнително споразумение № **** към договор за мобилни/фиксирани услуги от 09.03.2017г. за периода 20.02.2017 г. – 19.06.2017г., при условията на които се ползва мобилен номер ****. Задълженията са начислени във фактура № **********/20.03.2017г., фактура №          **********/20.04.2017г., фактура №            **********/20.05.2017г. и фактура № ********** /20.06.2017г.; 60.99 лв. с вкл. ДДС - главница за месечни абонаментни такси и други услуги по Договор за мобилни услуги № **** от 05.02.2014г., изм. с Допълнително споразумение № **** към договор за мобилни/фиксирани услуги от 06.02.2016г. за периода 20.02.2017г. - 19.06.2017г., при условията на които се ползва мобилен номер ****. Задълженията са начислени във фактура № **********/20.03.2017г., фактура № **********/20.04.2017г„ фактура № **********/20.05.2017г. и фактура № **********/20.06.2017г. и 32,62 лв. с вкл. ДДС - главница за месечни абонаментни такси и други услуги по Договор за мобилни услуги № **** от 25.10.2016г. за периода 20.02.2017г. - 19.06.2017г., при условията на които се ползва мобилен номер ****. Задълженията са начислени във фактура № **********/20.03.2017г., фактура № **********/20.04.2017г., фактура № **********/20.05.2017г. и фактура № **********/20.06.2017г.,  е основателна и същата следва да бъде уважена.

По отношение на лизинговите вноски в размер на 943,80 лв. - главница за лизингови вноски, дължими на основание Договор за лизинг от 25.10.2016 г., с който е предоставено мобилно устройство Samsung Galaxy S7 Edge 32 GB Silver, съдът намира следното.

От договор за лизинг от 25.10.2016 г. /л.22/ се установява, че същият е сключен между В.Д.Р., в качеството на лизингополучател и  „Теленор България“ ЕАД, като лизингодател с предмет финансов лизинг на мобилно устройство Samsung Galaxy S7 Edge 32 GB Silver. Лизингополучателят се е задължил да заплати лизинговата цена в размер на 1410,37 лева, както следва  първоначална вноска в размер на 325,00 лв. с вкл. ДДС, платима към датата на сключването на договора, както и двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 47,19 лв. с вкл. ДДС.

Подписът, положен и под договора за лизингополучател – В.Д.Р. не е оспорен от ответника, поради което съдът приема, че между страните са възникнали облигационно правоотношение по договор за лизинг от 25,10,2016 г. С подписването на договорите лизингополучателя е декларирал, че му е предоставено лизинговото устройство – чл.4 от договора.

Видно от договора и инкорпорирания в тях погасителен план до дата на подаване на заявлението в съда – 09.05.2019 г. е настъпил падежа и на последната вноска по договора за лизинг, поради което съдът не следва да обсъжда твърденията за предсрочна изискуемост и дали същата е редовно обявена на длъжника.

В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната сума по договора за лизинг. Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване на задълженията са за ответника.

Предвид липсата на доказателства, от страна на ответника, за плащане на претендираната сума, съдът намира, че иска е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло в  размер на  943,80 лв.  

Като законна последица от уважаване на иска следва да бъде признато за установено и дължимостта на законната лихва върху посочените по-горе главници от датата на подаване на заявлението в съда – 09.05.2019 г. до окончателното плащане на вземането.

 От ищеца се претендира неустойка в общ размер на 1162,57 лв., от която:

726,39 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № **** от 14.09.2011 г., изм. с Допълнително споразумение №**** към договор за мобилни/фиксирани услуги от 09.03.2017г. за периода 09.06.2017 г. - 09.03.2019г., начислена във фактура № **********/20.07.2017г.; 268,70 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № **** от 05.02.2014г., изм. с Допълнително споразумение № **** към договор за мобилни/фиксирани услуги от 06.02.2016г. за периода 09.06.2017 г. - 06.02.2018г., начислена във фактура № **********/20.07.2017г. и 167,48 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване нa Договор за мобилни услуги № **** от 25.10.2016г. за периода 09.06.2017 г. — 25.10.2018г., начислена във фактура № **********/20.07.2017г.

Възникването на задължението за неустойка и определянето на размера й са уредени в р. III, т. 4 от Допълнително споразумение № **** към договор за мобилни/фиксирани услуги от 09.03.2017г., в р. IV, т. 4 от Допълнително споразумение № **** към договор за мобилни/фиксирани услуги от 06.02.2016г. и в т. 11 от Договор за мобилни услуги № **** от 25.10.2016г. В посочените клаузи от договорите е посочено, че в случай на предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя поради неизпълнение на задълженията му, последният дължи неустойка в размер на стандартните за абонаментния план месечни такси от датата на прекратяването на договора до края на първоначално предвидения му срок.

При така установеното прекратяване на договора възникват вредите, чието компенсиране е уговорено с процесната неустойка, тъй като се поражда основанието за обезщетение за накърнения негативен интерес на кредитора. В случая на типичен договор с продължително изпълнение и фиксиран срок, този интерес се измерва само с частта от липсващото договаряне до края на срока. Размерът на предвидимите за доставчика на услугата вреди обаче съвсем не е измерим с неполучената до края на срока престация от клиента, тъй като тя представлява позитивен интерес и би била оправдана само ако и доставчика продължава да престира услугата и поддържа достъпа на потребителя до мрежата ненакърнен. Вредите за нарушен негативен кредиторов интерес се пораждат след заличаване на договарянето, при което участниците в него губят както очакваното изпълнение, така и задължението сами да престират обещано поведение. Тези вреди се изразяват в неблагоприятни изменения на състоянието на имуществото на договарящите в сравнение с  момента преди да влязат в договорни отношения. След прекратяването на договорите обаче операторът си възстановява възможността да предлага услуги чрез освободения мобилен номер на нови клиенти такава каквато е съществувала и преди да се обвърже с този потребител. Затова при отпадане на авансово платима абонаментна услуга, негативните последици на оператора на мрежата могат да се  изразяват само в пропускането на обвързване с друг клиент при по-изгодни тарифи в сравнение с тези предлагани на новите клиенти, търсещи услуги след прекратяването. Естеството на предлаганата от доставчика услуга и насищането на пазара обаче трудно биха могли да обосноват реално отказване на услуги, предлагани в промоционални програми, на други потенциални нови клиенти на този доставчик, защото достъп до мрежата би бил запълнен с ползваните номера от ответника. В този смисъл предвидимите вреди за доставчика са нищожно малки в сравнение с уговорения размер на неустойката, която ги компенсира. Вярно е, че като всяка неустойка, размерът на договорена отнапред компенсация за вреди следва да е по-голяма от предполагаемия им размер за да изпълни клаузата функцията си и на санкция за недобросъвестното причиняване на отпадането на договора и да стимулира длъжника да се въздържи от неизпълнение, за да се предпази от завишената икономическа тежест. Това завишение обаче не следва да накърнява изискванията за добросъвестност при установяване на съдържание на клаузи, които потребителят не е в състояние да прецени като икономическа тежест. Въпреки включването на клаузата в индивидуален договор, съдът не установява съдържанието на всяко от съглашенията и то конкретно неустоечната клауза, да отразява съобразяване на индивидуалните нужди и интереси на този клиент. Напротив, клаузата е формулирана именно в частта, в която стандартизираната бланка няма опции(както е в съдържанието преди тези текстове) и следва да се приеме, че е наложена като част от договора, върху който  клиента не е можел да влияе. При такова договаряне потребителите ползват общата императивна закрила  (пар. 13 т.1 и т. 14 от ДР на ЗЗП), а една от типичните хипотези на такова договаряне е възлагането на потребителя на необосновано завишен размер на неустойка или обезщетение за неизпълнено задължение спрямо предвидимите при сключване на договора вреди (чл. 143 т.5 от ЗЗП). В случая дори и на потребителя да е било разяснено каква тежест ще понесе при прекратяване на договора, то той не могъл да я съпостави с действително предвидимите за кредитора вреди, за да може да прецени, че размер равен на абонаментни вноски и то по стандартните планове без промоционалните и пакетните отстъпки, е несравнимо по-висок от обичайните загуби на доставчика. Явно е, че клаузата на неустойката за предсрочно прекратяване на услуги по абонаментен план с фиксиран срок е несъразмерно високо и не следва да обвързва валидно потребителя (чл. 146 ал.1 ЗЗП). В случая изцяло без значение е позоваването на постигнато споразумение с КЗК през 2018г, по силата на което ищецът се е задължил да намали прилаганите от него неустойка спрямо своите клиенти, тъй като промяната в клаузата не е можела да засегне вече прекратените през 2017 г. отношения  с ответника. Същевременно императивния режим на закрила на потребителите изключва изменението на клаузите по начин, възстановяващ еквивалентността на правата на насрещните страни. Напротив законът предвижда именно нищожност на клаузата, а не намаляване на прекомерната неустойка по общия ред именно за да осигури и превенция, като отрече каквато и да е възможност за доставчика, злоупотребил при договарянето, да получи каквато и да е полза от неравноправната клауза. Затова съдът  отрича изцяло последиците на неустоечната клауза като неравноправно наложена при договаряне на потребителски договор.  

Наред с това съдът следи служебно за противоречие с добрите нрави на неустоечната клауза. В този смисъл решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др., както и следи служебно за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП - решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на т. о., решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на II т. о. на ВКС и др.

Съдът намира, че предвидените клаузи за неустойка при прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя противоречи на добрите нрави.

 Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.При тази преценка следва да се изходи преди всичко от характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации. Мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги  срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената му услуга. От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му, мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора, като в случая дори в пъти повече, доколкото неустойката се определя въз основа на стандартната месечна такса, а не въз основа на индивидуално договорената между страните преференциална месечна такса. Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на  предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава принципа за справедливост. Уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В този смисъл константната практика на ВКС: Решение №110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС , I т.о. и Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I т.о.

Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по договорите.

Ето защо претенцията за неустойка за предсрочно прекратяване на договорите по вина или инициатива на потребителя в размер на 1162,57 лева ще се отхвърли изцяло, поради противоречието на клаузите от процесните споразумения на добрите нрави и като неравноправна.

 

 

По отношение на разноските:

Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на точка 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото решение. Доколкото обаче претенцията е само частично уважена, то и разноските в заповедното производство, направени от заявителя за държавна такса и за адвокатско възнаграждение, също следва да присъдят по съразмерност, като на страната се присъди по- малко от претендираната сума. Изчислени съобразно уважените вземания за главница, разноските в полза на ищеца- заявител следва да възлизат на сумата от 207,05 лева, като разликата до пълния им присъден в заповедното производство размер от 418,62 лева, остава за сметка на страната, която неоснователно е претендирала установяване на суми в по- висок от реалния им размер.

Предвид изхода на делото- частичното уважаване на исковите претенции, на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК всяка от страните принципно има право да получи разноски по съразмерност. Тъй като само ищецът претендира разноски, на него следва да се присъдят такива.  Представен е и  списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства за действителното заплащане от ищеца на следните разходи в процеса:държавна такса в размер на 303,99 лева, депозит за в.л.– 160 лв., депозит за особен представител – 392 лв. и 469,22 лв. - адвокатско възнаграждение.  Така по съразмерност  на ищеца се дължат общо 655,44 лева.

 

Поради изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК 3822/ 10.05.2019 г., издадена по частно гр. дело № 7236/ 2019 г. на ПдРС, В.Д.Р., ЕГН ********** ***, ДЪЛЖИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от О.Б.Ш., сумата от общо 1137,71 лева- главница,  от която сума – 193,91 лв., представляваща такси и потребени услуги  по Договор за мобилни услуги № **** от 14.09.2011г., изм. с Допълнително споразумение № **** към договор за мобилни/фиксирани услуги от 09.03.2017г. за периода 20.02.2017 г. – 19.06.2017г., по Договор за мобилни услуги № **** от 05.02.2014г., изм. с Допълнително споразумение № **** към договор за мобилни/фиксирани услуги от 06.02.2016г. за периода 20.02.2017г. - 19.06.2017г., по Договор за мобилни услуги № **** от 25.10.2016г. за периода 20.02.2017г. - 19.06.2017г.; 943,80 лв. – изискуем остатък от лизингови вноски по Договор за лизинг от 25.10.2016 г., с който е предоставено мобилно устройство Samsung Galaxy S7 Edge 32 GB Silver, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.05.2019 г. до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за признаване на установено, че В.Д.Р., ЕГН ********** ***   дължи сумата от 1162,57 лева - неустойка, от която: 726,39 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № **** от 14.09.2011 г., изм. с Допълнително споразумение №**** към договор за мобилни/фиксирани услуги от 09.03.2017г. за периода 09.06.2017 г. - 09.03.2019г., 268,70 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № **** от 05.02.2014г., изм. с Допълнително споразумение № **** към договор за мобилни/фиксирани услуги от 06.02.2016г. за периода 09.06.2017 г. - 06.02.2018г. и 167,48 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване нa Договор за мобилни услуги № **** от 25.10.2016г. за периода 09.06.2017 г. - 25.10.2018г.

ОСЪЖДА В.Д.Р., ЕГН ********** ***, да заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от О.Б.Ш., разноските в заповедното производство, изчислени по съразмерност, възлизащи общо на сумата от 207,05 лева, както и разноските по настоящото дело, изчислени по съразмерност, възлизащи общо на сумата от 655,44 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                  

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Николай Стоянов

 

Вярно с оригинала!

РЦ