№ 366
гр. Пазарджик, 06.03.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Снежана Стоянова
СъдебниЙорданка В. Посталкова
заседатели:Радка Тр. Биволарова
при участието на секретаря Е. Пенова
и прокурора Е. Сп. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Снежана Стоянова Наказателно дело
от общ характер № 20235220200123 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:45 часа се явиха:
Подсъдимата М. И. В., редовно призована, се явява лично и с адв. К. К.
от АК-Пазарджик, надлежно упълномощен да я представлява.
Пострадалата П. Д. С., редовно призована, се явява лично и с адв.
Костадин Узунов, надлежно упълномощен като неин повереник да я
представлява в процеса от досъдебната фаза на процеса, с пълномощно на
л.132 от ДП.
За РП-Пазарджик се явява прокурор Е. П..
ДОКЛАДВА се постъпила молба от пострадалата П. Д. С. за
конституирането й като частен обвинител в процеса, подадена от надлежно
упълномощения й повереник адв. Костадин Узунов.
ПРОКУРОРЪТ: - Допустима е молбата. Да се уважи.
АДВ. К.: - Допустима е молбата, да се уважи.
Съдът намира, че молбата за конституиране на пострадалата като
частен обвинител в процеса е своевременно подадена.
Ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И:
КОНСТИТУИРА пострадалата П. Д. С. като частен обвинител в
1
процеса, чиито права ще се охраняват от адв. Узунов.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. УЗУНОВ: - Моля да се даде ход на делото.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: - Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМАТА: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Сне се самоличността на подсъдимия, както следва:
М. И. В. - родена на .... г. в гр. Пазарджик, живуща в същия град,
българка, българска гражданка, със средно образование, разведена,
неосъждана, работеща, ЕГН **********.
ПОДСЪДИМАТА: Получих препис от обвинителния акт и
разпореждането на съда за насроченото разпоредително заседание.
На подсъдимия се разясниха правата по чл.55, чл.115 ал.4 и чл.274 от
НПК.
ПОДСЪДИМАТА: Разбрах правата си.
Не се направиха ОТВОДИ на съда, секретаря и прокурора.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Наясно сме с въпросите по чл. 248, ал.1 от
НПК и сме готови да пристъпим към обсъждането им.
С оглед изявлението на страните съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ОТКРИТОТО РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ,
разяснява на страните разпоредбите на чл. 248, ал.3 и ал.4 от НПК и
пристъпва към обсъждане на въпросите по чл. 248, ал.1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания, бележки и възражения по въпросите по
чл.248, ал.1 от НПК.
Считам, че делото е подсъдно на съда, няма основание за прекратяване
или спиране на наказателното производство, няма допуснато на ДП
отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до
2
ограничаване на процесуалните права на подсъдимия;
не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените
правила;
не се налага разглеждането на делото при закрити врати, привличането
на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо
лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени
действия по делегация;
няма искания относно взети мерки за процесуална принуда; няма
искания за събиране на нови доказателства.
АДВ. УЗУНОВ: - Нямам искания, бележки и възражения по въпросите
по чл.248, ал.1 от НПК. Считам, че делото е подсъдно на съда, няма
основание за прекратяване или спиране на наказателното производство, няма
допуснато на ДП отстранимо съществено нарушение на процесуални правила,
довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия;
не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените
правила;
не се налага разглеждането на делото при закрити врати, привличането
на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо
лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени
действия по делегация;
няма искания относно взети мерки за процесуална принуда; няма
искания за събиране на нови доказателства.
АДВ. К.: Нямам искания и възражения по въпросите по чл. 248, ал.1 от
НПК. По първите две точки споделям становището на колегите.
Не са налице основания за прекратяване на наказателното
производство, но считам, че във фазата изготвяне на обвинителен акт от
прокурора, а преди това и в самото привличане на самата подзащитна е
допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, което е
нарушило правата на подзащитната ми. Основанията за това се съдържат и в
самата обстоятелствена част на ОА на прокуратурата. В него, на стр. 2, абзац
втори, по средата, прокурорът е отразил /цитира/ Всички тези действия на
подзащитната ми следва да се квалифицират в разбирането, че тя след ПТП е
направила всичко зависещо от нея за оказване помощ на пострадалата. Още
3
повече, че и самата пострадала не е поискала и е възразила да бъде откарана
до Бърза помощ, а наличието на процесните увреждания са установени 14 дни
след ПТП и ако поставим под общ знаменател тези факти считам, че РП е
била длъжна да приложи разп. на чл.78 А, независимо, че ПТП е станало на
пешеходната пътека. Законодателят в чл.343а НК препраща към
разпоредбата на предходния член. Освен това в НК, на стр. 214, където е
фиксирана разп. на чл. 343 и чл.343а има под черта един текст , който много
често не се чете или казано по друг начин, изобщо не се чете, а той е относно
тълкуване на разп. на закона на чл. 343 и чл. 343а в тяхната взаимна връзка с
оглед неговото изменение и ще ви насоча към т.2 на отбелязаното под черта
/цитира/ - на стр. 214, т.1 под черта /цитира/. Това е с оглед тълкуването дали
с оглед на ПТП-та, визирани в състава на чл. 343 ал.3 и вр. с б.А може да се
приложи диференцираната разп. на чл. 78 А НК . Категоричен съм, че може,
защото има практика на РС и на други съдилища, има практика на ВКС и за
да не бъда голословен започвам с моето правно основание относно искането,
което е свързано с твърдяното от мен отстранимо съществено процесуално
нарушение, което е довело до затрудняване защитата на моя подзащитен,
защото с този пропуск на РП се дава право да участва още една страна /Реш.
№ 293/17. 05. 2010 по НД 182/2010г. на ІІІНО /цитира/ На стр. 1 от това
решение ВКС е казал /цитира/. Отчита се грешката както на РП, така и на
съда,защото за този казус е било сключено споразумение между защитника,
който не е знаел тази разпоредба и прокурора, като са наложили наказание
лишаване от свобода условно. Именно за това ВКС приема, че в тази
хипотеза следва да се приложи чл. 78 А НК и е възобновил делото и го е
върнал на Окръжния съд Хасково за ново разглеждане. Становище в
подкрепа на това, че независимо, че е станало на пешеходна пътека е и
Решение № 80/12.04.2017 г. по КД №206/2017 г. на ІНО, където за
престъпление по чл.343, ал.3 със смъртен резултат, причинен на пешеходна
пътека, но оказана помощ, а и предходните инстанции са преценили, че е
приложима разпоредбата на чл. 343а НК, независимо че е на пешеходна
пътека. След като подзащитната ми е оказала помощ тя следва да се ползва
от състава на чл. 343а НК като делото се преквалифицира по чл.343а от НК,
за което се предвижда наказание и се допуска приложението на чл. 78 А НК.
Това е моето искане и считам, че може още в разпоредителното заседание да
преминете по особената процедура на чл. 78 А НК – глава ХХVІІІ от НК, за
4
това че са налице основания за квалифициране на деянието по чл. 343а от НК
за оказана помощ. Считам, че Вашата практика и тази на ВКС е пребогата.
Подготвил съм ви 10-тина решения в тази насока. Дори ВКС приема, че
обаждането до Бърза помощ е достатъчно основание за прилагането на
квалифицирания състав, дори молбата към трето лице, което да се обади на
Бърза помощ също е достатъчно основание и е оказване на помощ от
виновния водач. РП не е проявила прецизност. В обстоятелствената част е
отразено това, но в диспозитива не го е отразил. Ние ще искаме делото да се
разгледа по съкратеното съдебно следствие, тя ще признае вината си, не
желаем да се събират доказателства, ако Вие не уважите искането да
разгледате делото по глава ХХVІІІ НПК.
ПРОКУРОРЪТ : - Считам , че това което се изложи от защитата не
сочи на допуснато съществено процесуално нарушение. В обстоятелствената
част и диспозитива на ОА не са налице противоречия в тази посока. Никъде
не е посочено, че е оказала помощ на пострадалата, така както изисква
квалифицираната разпоредбата на закона, цитиран от защитника. Въпросът
дали е оказала такава помощ е въпрос по същество, който следва да бъде
изяснен.
АДВ. К. РЕПЛИКА: - Освен въпрос по същество оказването на помощ е
въпрос на фактите, а не само по съществото. Въпросът по същество е въпрос
на правото – това са два различни моменти в процеса – дали е оказала помощ,
оказването на помощ е въпрос на фактите – тях ги има, РП ги е отразила.
Иначе трябваше да тръгнем по общия ред. Има го това и в показанията на
пострадалата, тя не е пожелала да отиде в Бърза помощ, след 14 дни е
отишла. Каквото е зависело от подзащитната ми – тя си е дала телефона,
къде работи, закарала я е, всичко е направила и е останала с впечатление, че
няма проблеми, че не я търсят. Оказването на помощ е въпрос на факти - това
го има. За да бъда правилно разбран не правя искане за връщане на делото на
прокурора. Считам, че същественото процесуално нарушение може и следва
да бъде отстранено от съда, като съдът премине директно към процедура по
глава ХХVІІІ от НПК.
Съдът след като възприе становището на страните и след като се
запозна с материалите по делото и съобрази становището на страните по
въпросите на чл. 248, ал. 1 от НПК, намира следното:
5
Делото е подсъдно на РС – Пазарджик, доколкото се твърди, че
престъплението е извършено в съдебния район на този съд.
Липсват основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
Съдът счита, че на ДП не са допуснати отстраними съществени
процесуални нарушения, които да налагат връщане на делото на прокурора.
Изложеното в обстоятелствената част е достатъчно ясно за възприемане.
Досъдебното производство е протекло при спазване на процесуалните
правила, поради което процесуалните права на подсъдимата не са били
нарушени, поради което не са налице основания за прекратяване на съд.
производство и връщане делото на прокурора. Твърдяното несъответствие от
адв. К. между обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитива не
се споделя от съда, а дали е налице основание за приложението на чл. 343а
НК е въпрос по същество.
По т. 4 съдът намира, че не са налице основания за разглеждане на
делото по реда на глава ХХVІІІ от НПК затова защото, за да премине по
диференцирана процедура съдът се ръководи от фактическите и правните
рамки на обвинението, а за процесното такова се предвижда наказание
лишаване от свобода от една до шест години, т. е. не е налице първата
предпоставка за приложението на чл.78А НК, съгласно която този институт е
приложим за извършени по непредпазливост деяния, за които се предвижда
наказание до пет години лишаване от свобода.
Ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. К. делото да се разглежда
по особените правила, регламентирани по реда на чл. 78 А НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на самостоятелен протест и обжалване.
Не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати,
привличането на резервен съдия, назначаването на защитник, вещо лице,
преводач или тълковник и извършването на съдебно следствени действия по
делегация.
Не са налице основания за промяна на взетата мярка за процесуална
6
принуда на подсъдимата, доколкото същата е адекватна на обществената
опасност на деянието и процесуалното поведение на подсъдимия.
Съдът намира, че взетата на ДП мярка за неотклонение – Подписка -
спрямо подсъдимата М. И. В., с ЕГН: ЕГН ********** е адекватна и не
следва да се произнася по същата, а това ще стори с крайния си съдебен акт.
АДВ. К.: Моля делото да се гледа по особените правила - съкратено
съдебно следствие.
ПОДСЪДИМАТА: Искам делото да се разгледа по реда на съкратеното
съдебно следствие. Адвокатът ми обясни какво означава това. Изцяло
признавам фактите, които прокурорът е описал в ОА.
Съдът намира, че са налице основания за разглеждане на делото по реда
на особените правила, а именно по правилата регламентирани в Глава XXVII
от НПК, доколкото беше направено такова искане от подсъдимата и нейния
защитник;
На основание чл. 252, ал. 1 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАВЯ делото на незабавно разглеждане по реда на Глава XXVII
от НПК – съкратено съдебно следствие, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
СТРАНИТЕ /поотделно: /Нямаме искане на този етап.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДОКЛАДВА се делото.
ДОКЛАДВА се основанието за образуване на съдебното производство.
Съдебното производство е образувано по внесен обвинителен акт на РП
Пазарджик против подсъдимия М. И. В. за извършено от него престъпление
по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б „а”, предл. второ, вр. ал. 1, б „б“, пр.
второ, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 119, ал. 1 от ЗДП.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на прокурора и на частния обвинител да
изложат обстоятелства във връзка с обвинението.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам всички обстоятелства, подробно посочени в
7
ОА. Няма да соча нови такива.
АДВ. УЗУНОВ: – Няма да соча нови обстоятелства.
На основание чл.372, ал.1 НПК съдът разяснява на подсъдимата правата й
по чл. 371 и уведоми същата, че съответните доказателства от ДП и
направеното от нея самопризнание ще се ползва при постановяване на
присъдата.
ПОДСЪДИМАТА: Разбрах си правата. Отново заявявам, че признавам
фактите изложени от прокурора. Наясно съм, че доказателствата, които са
събрани, ще се ползват от вас.
Съдът като установи, че събраните на ДП гласни, писмени и веществени
доказателства и доказателствени средства са събрани по съответния ред,
както и че съответните процесуални и процесуално следствени действия по
разследването са извършени при условията и по реда предвидени в НПК,
поради което са правно валидни
О П Р Е Д Е Л И
ОДОБРЯВА изразеното съгласие за провеждане на съкратено съдебно
следствие.
Съдът след като установи, че самопризнанията направени от
подсъдимата се подкрепят от събраните на ДП доказателства
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието на подсъдимата, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам други доказателствени искания. Да се приключи
делото.
АДВ.УЗУНОВ: - Нямам други доказателствени искания. Да се
приключи.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Нямам други доказателствени искания. Да
се приключи.
АДВ.К.: Нямам други доказателствени искания. Да се приключи делото.
ПОДСЪДИМАТА: Нямам други доказателствени искания. Да се
приключи делото.
8
Съдът намира, че следва да се произнесе с решение по
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНАТА ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо съдия, поддържам внесения ОА
спрямо подсъдимата В. за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, предл.
последно, б „а”, предл. второ, вр. ал. 1, б „б“, пр. второ, вр. чл. 342, ал. 1 от
НК и чл. 119, ал. 1 от ЗДП. Считам, че от всички събрани по делото
доказателства, разпитани свидетели, изготвени експертизи, се доказва по
несъмнен и категоричен начин извършеното от подсъдимата деяние.
Подробно е описана в ОА фактическата обстановка за това. Същата не се
оспорва от подсъдимата и защитника и е видно, че с действията си от
обективна и субективна страна тя е извършила деянието, за което е предадена
на съд. На инкриминираната дата е управлявала лек автомобил, като на
кръстовището, образуващо се от ул. „К.В.“ и ул. „Кн.Ал.Б.“, нарушила е
правилата за движение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, като при приближаването си
към пешеходна пътека не е пропуснала преминаващия по нея пешеходец - П.
Д. С. от гр. Пазарджик и по непредпазливост й е причинила средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на латералния /страничен/ кондил на
големия пищял на левия крак, за което е изготвена СМЕ. Моментът
основният е дали следва да намери приложени чл. 343а от НК. Считам, че
деянието не следва да бъде квалифицирано по този член, тъй като имайки
предвид фактологията, отразена в обстоятелствената част на ОА подсъдимата
не е оказала такава помощ за пострадалата, какъвто смисъл е вложен в тази
хипотеза по чл.343а НК, а именно, за да е налице оказване на помощ на
пострадалата и да е направила всичко зависещо от нея следва да има едно
активно поведение, като законодателят не е посочил конкретно изискване в
какво се изразяват тези действия като вид и обем или като ефективност.
Единственото условие е тези действия да бъдат необходими и насочени към
спасяване на живота или/и опазването на здравето. В случая не е имало
такива действия, тъй като видно е, че единственото, което е направила е да я
откара до вкъщи, поради това считам, че следва да бъде приложена разп. на
чл. 343а от НК. Считам, че деянието е извършено при наличието на
многобройни смекчаващи обстоятелства - чисто съдебно минало, добри
9
характеристични данни, самопризнания, като не са налице отегчаващи
обстоятелства. Предлагам наказанието да бъде лишаване от свобода, при
приложението на чл. 66 НК, тъй като така ще бъдат изпълнени целите на чл.
36 НК. Следва в тежест на подсъдимата да се възложат и сторените разноски
за експертизи.
АДВ.УЗУНОВ: Уважаема г-жо съдия и съдебни заседатели, поддържам
изразеното становище от представителя на РП. Същевременно искам да се
спра на този момент, който предизвика интереса на страните и на съда,
касаещ прилагането на нормата на чл.343а НК. Считам, че в съображенията
си защитникът на подсъдимата има някакво основание, за да се проведе тъй
нареченото тълкуване за прилагане на закона, стига съдът да прецени за
достатъчно основателни фактите и обстоятелствата и да приеме, че има
основание по оказването помощ на пострадалата. От практическа гледна
точка ще бъде полезно този въпрос да получи своя отговор, макар и на тази
първа инстанция. В това отношение практиката е разнопосочна – има такива
които приемат тази възможност и такива, които не приемат тази възможност,
така, че ще разберем от крайния съдебен акт дали приемате или не.
Стандартно съвсем нормално, с оглед диференцираната процедура и
изключително положителните характеристични данни на дееца да се наложи
наказание под минимума и съответно да се наложи и кумулативно
предвиденото наказание лишаване от права.
АДВ. К.: Госпожо председател и съдебни заседатели, не зная на кого да
благодаря и какво да атакувам към казаното от колегите преди мен. В
единия случай прокурорът застъпи по-мекото становище, отколкото
повереника, който поиска изрично прилагане на кумулативното наказание
лишаване от права. Продължавам да поддържам становището си и всичко
онова което пледирах по-горе. В ОА е отразено, че /цитира абзац 2, на стр.2/.
От техните изявления по време на ДП моята подзащитна е искала да я откара
до Бърза помощ, но пострадалата е заявила, че е медицинско лице и не е
необходимо да я кара до Бърза помощ и състоянието й е такова, че не е
необходимо да й се оказва помощ. Затова моята подзащитна е направила
това, което е било възможно обективно по нейните възможности. Откарва я
по желание на пострадалата в нейния дом. Какво казва рап. на чл. 343 а НК?
/ Цитира/ Права е прокурорката, че помощта трябва да бъде необходима.
Когато е ползвала решенията на ВКС това са решенията, в които е настъпила
10
смърт след това- затова ВКС заявява, че помощта трябва да е необходима – да
се оказва на жив човек. Прокурорът употреби този израз, че помощта не е
била необходима, но какво гласи разп. на чл. 343 НК /цитира/. Със
съзнанието, че пострадалата отказва помощ, че е медицинско лице, то тя е
направила това, което обективно е могла и където има една дума, но не само
законът, но и моралът я задължава да окаже такава помощ, каквато може да
окаже в конкретната ситуация. Самото пострадало лице като медицинско
такова не е могло да прецени дали има нужда от оказване на медицинска
помощ , а това е станало 14 дни след ПТП и ако не е станало нужда да бъде
откарана в медицинско заведение, то тогава защо бяхме доведени днес в
залата, като към онзи момент, ако не е имало нужда и това, че в известна
степен пострадалата е неглижирала болките и страданията си, а се е лекувала
с нетрадиционни методи, независимо от отичането на крайника, макар, че при
посещението в медицинско заведение на 18.03.2021 г. / на стр. 95/ тя е
потърсила помощ и пострадалата е заявила – съобщава за нарушение на съня
си, чувство на тревожност, никакви други оплаквания – така както е
направила на 12 януари, че е била ударена от лек автомобил и има болки.
След два месеца не заявява за болки, а заявява, че има тревожност и проблеми
със съня. Ето защо считам, че от фактическа гледна точка е налице
основанието за прилагане на по-леко наказуемия текст. Ще се позова и на
Постановление № 1/1983 г. от 17.01.1983 г. по НД №8/82 на Пленума на ВКС
/цитира т. 4 и сл. /Относно необходимостта от такава помощ вече заявих, но
практиката на ВКС е постоянна и тъй като преди малко говорих за тази
постоянно практика Решение №400/10.11.1989 г. по НД № 380/89 г. на ІІІ
НО, където ВКС е казал / цитира/. Считам че са налице елементите на този
привилегирован състав. По отношение на съдебната практика ви посочих
решенията на ВКС . Моля да имате предвид и НОХД 2115/2018 г. на ПРС,
където обвинителния акт е по чл. 343, ал 3 НК идентично с настоящето дело.
РС приема, че е налице оказване на помощ и преквалифицира деянието по чл.
78 А НК. Разполагам в момента само с мотивите на това решение. След като
ВКС в своята практика, тези решения трасират и служат за указания на
практиката на по-долностепенните съдилища и тези изводи служат като
основание за насочване на практиката в една посока, дори да не е със
задължителен характер. След като ВКС приема, че следва да се приеме
чл.343а НК при смъртен резултат на пешеходна пътека, а тук след като са
11
налице данни за оказване на първа помощ, която е била по възможностите на
моята подзащитна, дори да е на пешеходна пътека следва да се приложи
разп. на чл. 78 А НК. Моля да приложите и разп. на чл. 78, ал. 4 НК да не
налагате допълнителното наказание лишаване от правоуправление. Като
последна алтернатива, ако не възприемете казаното до тук, моля наказанието
да бъде в минимален размер, защото цялата ситуация, ако пострадалата се е
съгласила да бъде откарана в медицинското заведение, за да й бъде извършен
преглед, да бъде извършено снимане на увредения крайник, то е могло да не
настъпят тези последици, защото това е един израстък в горната част на
големия пищял, който може тогава да не е бил счупен в такава степен, а по-
късно от натоварването да се е получил. Обстоятелството, че лечението не е
извършено чрез гипсова имобилизация, а е прието да бъде с шина също
говори за нетакава степен на увреждането. Далеч съм от мисълта да правя
други анализи дали това увреждане трайно е затруднявало движението на
крайника, защото признахме фактите. По тези съображения моля за Вашия
съдебен акт.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМАТА: Нямам какво да
допълня към казаното от адвоката ми. Няма какво да кажа.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМАТА: Съжалявам за това, което
се случи. Мисля, че ситуацията, в която се намирах направих всичко което
беше по силите ми да направя.
Съдът се оттегля на съвещание, за да постанови присъдата си, след
което обяви същата на страните и разясни реда и сроковете за обжалване и
протестиране.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 16.40
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
12