Определение по адм. дело №1924/2025 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по жалба от Ж. С. Ш., подадена чрез адв. Т. П., против Решение №2153-03-139 от 28.07.2025 г. на Директора на Териториално поделение – Варна на НОИ (ТП – Варна на НОИ), с което е отхвърлена жалбата на оспорващия срещу Разпореждане № **********/14.03.2025 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП – Варна на НОИ, с което въз основа на получени от компетентната институция на Великобритания СЕД Р 2000 и СЕД Р 5000, на основание чл. 68, ал. 1-2 КСО и във вр. с Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, считано от 15.05.2024 г. му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, в минимален размер, съгласно чл. 70, ал. 12 КСО, изплащан в съответната пропорция за сметка на Република България – 229/498 от 523,04 или 240,51 лв.; от 01.07.2024 г. – 229/498 от 580,57 лв. или 266,97 лева.

С жалбата се настоява, че решението на Директора на ТП – Варна на НОИ е неправилно и незаконосъобразно, постановено при погрешно изчислен общ трудов стаж в РБ, както и неправилно прилагане на Регламентите. Изтъква се, че не е посочено по какъв начин и въз основа на какви законови разпоредби пенсионирането във Великобритания и определеният от британските власти размер на минималната пенсия влияе върху правото на пенсия и размера й в РБ. Оспорва се като неправилен изчисленият общ трудов стаж н РБ, преобразуван по чл. 104 КСО от 19 г., 01 мес., 25 дни, като се сочи и че не е ясно как и защо е определен осигурителен доход за периода от 01.01.1997 г. до 31.12.1999 г., с изчислен индивидуален коефициент, след като оспорващият не е подавал заявление за пенсиониране. Оспорва се решението и в частта, в която не е уважено искането на оспорващия да му бъде дадена възможност да подаде заявление за пенсиониране на основание чл. 68, ал. 3 КСО. Сочи се, че с подаване на документи във Великобритания, оспорващият не е заявявал пенсиониране в България, като погрешно административният орган е приложил разпоредбата на чл. 70, ал. 12 КСО, без да е съобразено, че оспорващият отговаря на изискванията за пенсиониране по чл. 68, ал. 3 КСО – навършил е необходимата възраст и имат придобит общ трудов стаж над предвидения минимален размер.

С Определение № 9240 от 22.08.2025 г., с което е насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото, е указана доказателствената тежест на страните.

С жалбата и с молба с.д. 14054/01.09.2025 г. оспорващият, чрез адв. Т. П. прави искане за допускане на съдебно-икономическа експертиза, като поставя задачи на вещото лице.

С оглед представената по делото административна преписка, мотивите, изложени в оспореното решение на Директора на ТП на НОИ Варна и изложеното от последния в писмения отговор с.д. 14287/04.09.2025 г., съдът намира, че преди да се произнесе по искането за допускане на съдебно-икономическа експертиза следва да изиска от оспорващия уточнение на конкретните му твърдения.

Предвид изложеното и на основание чл. 171, ал. 5 и ал. 6 АПК, съдът

УКАЗВА на оспорващия, че следва, в 5-дневен срок от получаване на съобщението за настоящото определение, след като се запознае с административната преписка и с писмения отговор на ответника, да уточни твърденията си по фактите, а именно:

1. твърди ли, че предвид подаване на заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст пред компетентната институция на Великобритания, е придобил право на пенсия само с осигурителен стаж, придобит по законодателството на Великобритания или твърди, че правото му възниква единствено при сумиране на осигурителните периоди в РБ и във Великобритания или твърди, че към датата на постъпване на СЕД Р 2000 – 05.11.2024 г., оспорващият е придобил право на пенсия въз основа на осигурителен стаж само в РБ, респ. че следва да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст съобразно само националното право на РБ;
2. за кой период и кой осигурителен стаж в РБ неправилно, според оспорващия, не е зачетен от пенсионните органи в РБ;
3. в какъв смисъл се твърди от оспорващия, че погрешно е приложена разпоредбата на чл. 70, ал. 12 КСО – не е съобразен минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 КСО, определен със Закона за бюджета на ДОО, какъв е съобразеният от органа размер и какъв е нормативно определеният минимален размер, който оспорващият твърди, че следва да бъде съобразен.

УКАЗВА на оспорващия, че с оглед уточнението на твърденията му за горепосочените факти, следва в гореопределения срок и да прецизира задачите за съдебно-икономическата експертиза.

Определението не подлежи на обжалване.