Решение по дело №446/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-Варна, чрез юрк. П. Н., против Решение № 162/11.02.2025г. на ВРС, 13-ти състав, постановено по НАХД № 4686/2024г. по описа на същия съд, с което е отменено НП № 791268-[рег. номер]/09.10.2024г., с което за нарушение на чл.125, ал.5 ЗДДС и на основание чл.179, ал.1 ЗДДС на „ФЮЧЪР БИЛД“ ЕООД, ЕИК ****е наложена имуществена санкция, в размер на 500,00лв. Със същото решение в полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 500лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК. Конкретно сочи, че ВРС неправилно е тълкувал разпоредбата на чл.43, ал.6 ЗАНН приемайки, че под „щателно издирване“ се приема само такова от органите на МВР, т.к. издирването, извършено с три посещения на единствения известен и посочен в Търговския регистър адрес на дружеството /две от които на един ден/, е достатъчно щателно, съобразно законовите разпоредби. Във връзка с датата на извършване на нарушението сочи, че в действителност АНО не е съобразил, че срокът изтича в неприсъствен ден и е изписал конкретна дата на нарушението „до 14.12.2020г.“, но това не значи, че същата е неправилно определена, т.к. крайната дата е определена от закона – до 14-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася. По изложените съображения иска отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното постановление. В представени със С.д. № 5125/26.03.2025г. писмени бележки поддържа жалбата на наведените с нея основания. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрк.Д. П., която поддържа касационната жалба. В допълнение към доводите в нея и в писмените бележки сочи, че производството по спиране, регламентирано в чл.43, ал.4 ЗАНН е проведено правилно, т.к. ТД на НАП –Варна има кадрова обезпеченост от връчители, които са назначени единствено с цел връчване на книжа, поради което неправилно районният съд е приел, че връчването следва да се извършва единствено от органи на МВР. Относно датата на извършване на нарушението посочва, че крайният срок за предаване на справка-декларация по ДДС е до 14.12.2020г., т.е. административнонаказващият орган е определил правилно крайната дата. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответната страна - „ФЮЧЪР БИЛД“ ЕООД, чрез адв.К. Т., оспорва касационната жалба по съображения в писмени възражения вх. № 19303/04.03.2025г. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание ответната страна се представлява от адв.Т., която поддържа възражението срещу касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Заявява, че не претендират разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира за правилен извода на ВРС за допуснати в производството процесуални нарушения, поради което моли решението да бъде потвърдено.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че на 22.12.2020г., св.К. – инспектор по приходите в ТД на НАП – Варна, извършила проверка в Информационната система на НАП по партидата на „ФЮЧЪР БИЛД“ ЕООД, при която установила, че дружеството, като регистрирано по ЗДДС лице, не е изпълнило задължението си да подаде в ТД на НАП – Варна справка декларация по ЗДДС за данъчен период м.11.2020г. в установения от чл.125, ал.5 ЗДДС срок – до 14.12.2020г. Било прието, че дружеството е извършило нарушение на чл.125, ал.5 ЗДДС, за което – в отсъствие на нарушителя, бил съставен АУАН № [рег. номер]/24.02.2021г. На същия е поставен печат „Спрян на основание чл.43, ал.6 ЗАНН на дата: 21.05.2021г.“. Според разписка към акта, същият е връчен на 19.09.2024г. и на 09.10.2024г. е издадено НП № 791268-[рег. номер], с което на дружеството е наложена имуществена санкция, в размер на 500,00лв.

За да отмени наказателното постановление, ВРС е приел, че макар описаното в АУАН и НП нарушение да е доказано по несъмнен начин, не става ясно коя е датата, на която АНО е приел, че нарушението е извършено. В АУАН и НП са посочени датата на извършване на проверката – 22.12.2020г., както и датата, до която дружеството е следвало да подаде СД по ЗДДС – на 14.12.2020г., но доколкото 14.11.2020г. се пада почивен ден – събота, АНО е бил длъжен да посочи дата на извършване, съответно довършване на нарушението, което в случая не е сторено. ВРС е приел, че нарушението е особено съществено, т.к. има значение както при индивидуализацията на нарушението, така и е предмет на доказване, поради което такъв пропуск не може да бъде саниран в процеса по обжалване на НП. Отделно ВРС е приел и че не са били налице основанията по чл.43, ал.6 ЗАНН за спиране на производството, т.к. двукратното посещение на адреса не покрива изискванията за „щателно издирване“. Съобразено е, че редът за връчване на съобщения, предвиден в глава VІ от ДОПК, вкл. по чл.32 ДОПК, касае само административните производства, не и тези, които се развиват по реда на ЗАНН. По арг. от тълкуването във връзка с приложението на чл.269, ал.3, т.2 НПК (чл.268, ал.3, т.2 НПК (отм.)), дадено от ВС, а впоследствие и от ВКС, ВРС е приел, че в случая АУАН е следвало да бъде изпратен на поделение на МВР – съответната служба по смисъла на чл.43, ал.4 ЗАНН, като служителите на МВР имат задължението по чл.43, ал.4 ЗАНН да връчат акта на нарушителя в 7-мо дневен срок. След като изобщо не са били предприети действия за връчване на акта по реда начл.43, ал.4 ЗАНН, не са били налице правни и фактически основания за спиране на производството по реда на чл.43, ал.6 ЗАНН, поради което НП се явява издадено след изтичане на 6-месечния срок по чл.34, ал.3 ЗАНН.

Така постановеното решение е правилно.

ВРС е установил вярно фактите по случая, обсъдил е всички събрани доказателства и доводите на страните, и е стигнал до обоснован от закона и от доказателствата краен извод за незаконосъобразност на наказателното постановление, т.к. е издадено след срока по чл.34, ал.3 ЗАНН.

Настоящият състав не споделя мотивите на ВРС за допуснато в административнонаказателното производство съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непосочване в АУАН и НП на дата на извършване на нарушението. Изложените в тази връзка мотиви са вътрешнопротиворечиви, т.к. от една страна ВРС е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е доказано по несъмнен начин, а от друга - че непосочването на датата на извършване на нарушението, е пречка за неговата индивидуализация и доказване.

Безспорно датата на извършване на нарушението е задължителен реквизит на АУАН – чл.42, ал.1, т.3 ЗАНН и на НП – чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, т.к. – както правилно е посочил ВРС, има значение за индивидуализацията на нарушението и е предмет на доказване. Отделно от това, датата на извършване на нарушението е от съществено значение и при преценката за спазване и изтичане на сроковете по чл.34 ЗАНН, чл.80 и чл.81, ал.3 НК. Ето защо, поради съществения характер на този реквизит на АУАН и НП, е недопустимо датата на извършване на нарушението да се извлича чрез тълкуване и този пропуск да се санира в процеса на обжалване на НП.

Тези принципни положения обаче следва да се прилагат при отчитане на спецификата на нарушенията, които се извършват чрез бездействие, изразяващо се в неподаване на декларация в установения от закона срок – каквото е процесното. В тези случаи изтичането на срока е съставомерен елемент и при условие че задълженото лице не изпълни дължимото действие в законовия отрязък от време, датата на извършване на нарушението е датата, следваща изтичане на срока. Поради това, за да се считат изпълнени изискванията на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, АНО дължи да опише фактите, които пораждат задължението за подаване на справката декларация по чл.125, ал.1 ЗДДС – че субектът на задължението е регистрирано по ЗДДС лице, данъчния период, за който се дължи подаването на справката-декларация, крайната дата на изтичане на срока за подаването на декларацията, както и да отправи обвинение, че липсват доказателства за извършване на дължимите действия в установения от закона срок. В случай че АНО е изпълнител тези изисквания, дори и да не е посочил изрично като дата на нарушението датата, следваща изтичане на срока, това не съставлява съществено процесуално нарушение, т.к. датата на извършване на нарушението не се извлича за пръв път в съдебното производство - чрез тълкуване, а следва от закона.

В случая АНО е посочил в НП всички факти, установяващи съставомерността на нарушението от субективна и обективна страна. Посочено е, че „ФЮЧЪР БИЛД“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС лице, че изискуемата от закона справка-декларация се отнася за данъчен период м.11.2020г., че дружеството не е изпълнило задължението си да подаде същата в ТД на НАП – Варна, в установения от чл.125, ал.5 ЗДДС срок – до 14.12.2020г., както и че липсват доказателства това задължение да е изпълнено. С изтичането на този срок, т.е. считано от 15.12.2020г., бездействието на задълженото лице става противоправно и осъществява състава на нарушението по чл.125, ал.5 ЗДДС.

Неправилно ВРС е обосновал неяснота на датата на извършване на нарушението, а от там и че нарушението на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН е съществено, с факта, че срокът за подаване на СД изтича в почивен ден (събота). Този извод е обоснован с погрешно възприетата от съда дата, до която е следвало да бъде подадена декларацията - 14.11.2020г., т.к. СД се отнася за м.11.2020г. и съгласно чл.125, ал.5 ЗДДС е следвало да бъде подадена в срок включително до 14.12.2020г. – вторник, работен ден. Освен това, дали АНО е изследвал или не в какъв ден изтича срока за изпълнение на задължението е без значение, т.к. правилата за броене и изтичане на сроковете са изрично регламентирани в чл.22, ал.7 и ал.8 ДОПК, и поради това посочването в НП само на крайния срок за изпълнение на задължението за подаване на СД, не препятства по никакъв начин преценката за спазване и изтичане на сроковете по чл.34 ЗАНН, чл.80 и чл.81, ал.3 НК.

Останалите доводи на ВРС за незаконосъобразност на наказателното постановление се споделят изцяло от настоящия състав. Обосновано от събраните по делото доказателства е изведен извод, че в административнонаказателното производство не е доказано основанието за спиране по чл.43, ал.6 ЗАНН.

Не се спори, че в конкретния случай АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, като според настоящия състав не е изпълнено условието за това по чл.40, ал.2 от ЗАНН. Липсват каквито и да било данни по делото представител на „ФЮЧЪР БИЛД“ ЕООД да е бил надлежно поканен за съставяне на АУАН и да не се е явил. До дружеството е изготвена покана изх. № 521-194/22.12.2020г. за подаване на СД за м.11.2020г. и съставяне на АУАН, изпратена чрез пощенски оператор „МИБМ ЕКСПРЕС“ ООД на адреса на управление на дружеството, но известието за доставяне не е надлежно попълнено и липсва каквото и да било отбелязване по каква причина пратката не е доставена.

Освен че АУАН е съставен в нарушение на чл.40, ал.2 ЗАНН, не са спазени и разпоредбите на чл.43, ал.4 и ал.6 ЗАНН, които са императивни и указват конкретните задължения на компетентните по движението на административнонаказателните преписки органи.

Съгласно чл.43, ал.4 ЗАНН, когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. Актът се предявява и подписва не по-късно от седем дни от получаването и се връща незабавно. Съгласно чл.43, ал.6 ЗАНН, когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира. Целта на закона е посредством спирането да се осигури допълнителна процесуална възможност за издирването и връчването на нарушителя на съставения му АУАН.

В конкретния случай, лицето е взело участие в административнонаказателното производство едва на 19.09.2024г., на която дата според разписката към АУАН, същият е бил връчен на представляващия дружеството. Както правилно обаче е приел ВРС, съставеният в отсъствие на нарушителя АУАН е следвало да бъде връчен по реда на чл.43, ал.4 ЗАНН, който в случая не е спазен, т.к. действията на органите по приходите, документирани с приложените по преписката: Покана № 521-194/24.02.2021г. за връчване на АУАН и известие за доставяне, върнато с отбелязване „няма никой на адреса, оставено съобщение“, 3бр. протоколи за посещение на адрес от 14.05.2021г. и 21.05.2021г., не покриват критериите за щателно издирване по чл.43, ал.6 ЗАНН.

Доколкото посещенията от органите по приходите за целите на връчване на АУАН не са извършени в рамките на изрично предвидена от ЗАНН процедура и същите тези органи по приходите не са част от „съответната служба" по смисъла на чл.43, ал.4 ЗАНН, то съставените протоколи за посещения на адрес не се ползват с удостоверителна доказателствена сила. Освен това, същите не са съставени в присъствието на трети, незаинтересовани от производството лица, не е посочен и час, в който са извършени посещенията, поради което ВРС обосновано е приел, че не е доказано изпълнението на изискването на чл.43, ал.4 ЗАНН.

Отделно, извършените действия по посещения на адрес са част от фактическия състав на връчването по особения ред на чл.32 ДОПК – чрез прилагане към данъчното досие, който – както правилно е съобразил ВРС, при изричната регламентация на чл.33 ДОПК не е приложим за връчване на актове, документи и книжа за реализиране на административнонаказателната отговорност, т.к. за тях се прилага ЗАНН. От друга страна не са ангажирани доказателства и да е довършен фактическия състав на връчването по особения ред – да е изготвено и публикувано на сайта на НАП съобщението по чл.32 ДОПК.

След като са липсвали основания за спиране на производството, в нарушение на чл.34, ал.3 ЗАНН наказателното постановление се явява издадено след изтичане на 6-месечния срок от издаване на АУАН.

По изложените съображения, като е констатирал допуснатите нарушения на чл.40, ал.2, чл.43, ал.4 и ал.6, и чл.34, ал.3 ЗАНН, ВРС правилно е отменил наказателното постановление. Обжалваното решение не страда от твърдените в жалбата пороци, не са допуснати твърдените с жалбата нарушения на материалния и процесуалния закон, както и не се констатират такива при извършената служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, вр.чл.63, ал.1 ЗАНН, поради което обжалваното решение като валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Варненският административен съд, I-ви тричленен състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 162/11.02.2025г. на ВРС, ХІІІ-ти състав, постановено по НАХД № 4686/2024г.

Решението е окончателно!