№ 2021 г., гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД
VІ-ти
касационен състав,
в публично заседание на 30. 09. 2021 г.,в
състав :
Председател
: Красимир Кипров Членове :
Евелина Попова
Марияна Бахчеван
при секретаря Елена Воденичарова
с участието на прокурора Силвиян Иванов
като разгледа докладваното от съдия Кипров
касационно дело № 1677 по описа на
съда за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.63, ал.1, пр.ІІ от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК .
Образувано е по жалба на
„Р.Я.С А.т.“ ООД , подадена чрез упълномощения
адвокат А.Д., против решение № 263/ 24.06.2021 г. по НАХД № 1833
/2021 г. по описа
на ВРС, с което е потвърден издаденият от ОДМВР - Варна електронен фиш серия Г № 0029928 и дружеството е осъдено да заплати на ОДМВР-Варна
разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лв. С развити
в жалбата доводи, които по характера си са такива за допуснати от
въззивния съд съществени процесуални нарушения при установяване на фактите по
делото, които в крайна сметка са довели до неправилно приложение на материалния закон , се иска отмяна на въззивното решение и постановяване
на друго такова по съществото на делото за отмяна на ел. фиш , а в условията на алтернативност
за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС. В съдебно
заседание касационната жалба се поддържа
с подадената от адв. Д. молба с.д. 12165/16.08.2021
год.
Ответникът ОДМВР– Варна , с подадената от упълномощения юрисконсулт Л.-А.молба с. д. 14205/ 29.09.2021 г. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение и претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.
След преценка на
изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна
страна , против подлежащ на касационен контрол
съдебен акт , а
разгледана по същество тя е
неоснователна.
С обжалваният електронен фиш , на основание чл. 638, ал.4 вр. с ал.1, т.
2 вр. с чл.461, т.1 от КЗ е наложена на настоящият касатор
имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, а именно : затова, че на 23. 02. 2021 г. в 16.37 ч. в гр. Варна , по бул. „Цар
Освободител“ е установено управление на
собственото на „Р.Я.С. А.-Т.м“ ООД МПС „Мерцедес 412 Д“ с рег. № **, което е
регистрирано в РБ и не е спряно от движение, и за което няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка ГО на автомобилистите.
За да потвърди оспореният ел. фиш , ВРС отхвърляйки доказателствените искания на жалбоподателя приема за
установени посочените в него факти, към които намира материалния закон за
правилно приложен.
Касационният
съд намира , че не са налице изложените в касационната жалба основания по чл.348 , ал.1, т.1 и т.2 от НПК за отмяна на въззивното решение –
нарушение на материалния закон и
съществено нарушение на процесуалните правила.
Основният спорен и релевантен за цитираната в ел. фиш
разпоредба на чл.638, ал.4 от КЗ юр. факт е за наличието или липсата на сключен и действащ
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
към момента на управление на МПС. По този спорен факт липсват възражения,
доводи и доказателствени искания, както
във въззивната жалба, така и в касационната жалба, а доказателствената тежест
за установяването на положителния факт
за наличието на такъв застрахователен договор е за наказаното дружество. При
тези обстоятелства за несправяне от страна на настоящият касатор
със съществуващата за него доказателствена тежест , абсолютно безпредметни са
отправените от него доказателствени искания, които се отнасят до процедурата,
но не и до правилното приложение на материалния закон – процесуалните нарушения,
дори да са налице такива, никога не притежават характера на съществени процесуални
нарушения , ако не водят до различно приложение на материалния закон. С оглед
последното, правилно ВРС е отхвърлил доказателствените искания на жалбоподателя,
които са същите такива, предявени и с касационната жалба. Що се касае до факта
на управление на МПС и движението му по пътната мрежа към посоченият в ел. фиш
момент , то същият е несъмнено установен
с цитираното автоматизирано техническо средство. За разлика от факта за
управление на МПС с неразрешена скорост,
обективно е невъзможно допускането на грешка при заснемането на простия факт на управление на МПС, поради което всички
възражения за правоспособност на
контролните органи, изправност на АТС, надлежно съставяне на регламентираните
протоколи, точност на посочените координати, касационният съд намира за абсолютно
ирелевантни. Що се касае до възраженията на касатора
за правната възможност за използване на АТС и налагане на имуществена санкция ,
формата на ел. фиш, същите са
несъстоятелни в степен ненуждаещата се от подробно обсъждане от страна на
касационния съд, поради което на основание чл.221, ал.2, пр.ІІ
от АПК се препраща към мотивите на
въззивното решение. Неоснователни са и възраженията на касатора
относно правилното конституиране на ответната
във въззивния процес страна – правилно по делото е призована ОДМВР-Варна, която
според материалния закон е издател на ел. фиш, а допуснатата в протокола грешка
с отбелязване на Второ РУ на МВР-Варна , дори да бе израз на процесуално
нарушение, то същото в никой случай не засяга правата на настоящият касатор , за който не съществува процесуалната възможност
да претендира чужди права , още по-малко такива на противната в процеса страна.
Така, като е потвърдил издаденият при
правилно приложение на процесуалния и материалния закон ел. фиш , ВРС е
постановил решението си при правилно приложение на материалния закон и при
липсата на допуснати от него съществени нарушения на процесуалните правила.
Същевременно,
при служебно извършената от касационния съд проверка не се установиха основания
за недопустимост и невалидност на обжалваното решение, поради което същото
следва да се остави в сила.
При този
изход от делото и съгласно чл. 63, ал.3 от ЗАНН, касаторът
дължи разноски на ответника за направените разноски за юрисконсултско
възнаграждение във връзка с осъщественото
от юрисконсулт Л.-А.процесуално представителство с
горепосочената писмена защита, което съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ следва да бъде определено в минималният размер от 80 лв.
Предвид изложеното , съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № 263 / 24.06.2021 г. по НАХД № 1833 /2021 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „ Р. Я. С. Ауто-Тийм“ ООД, ЕИК **да заплати на
ОДМВР-Варна за разноски по делото сумата от
80 лв.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: