О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр.С., 05.01.2021 г.
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение – четвърти състав, в закрито съдебно заседание, проведено на пети
януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА Т.
като разгледа докладваното от съдия Т. ч.н.д. № 513/2020
г. по описа на СОС, постановление на прокурор от СОП за спиране на наказателно
производство от 30.10.2020 г., постановено по пр. пр.№ 544/2007 г., както и
досъдебно производство № 91/2016 г. по описа на ОСлО при СОП и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.244 ал.5, във вр. с ал.1 от НПК.
Образувано е по жалба на М. С. И.
– наследник /майка/ на пострадалото лице /починалия П. Т. Т./ против постановление
на Окръжна прокуратура – гр.С. от 30.10.2020 г. по пр. пр. № 544/2007 г. по
описа на СОП, с което на основание чл.244 ал.1, т.2 от НПК е спряно наказателното
производство по досъдебно производство № 91/2016 г. по описа на ОСлО при СОП.
В жалбата се твърди, че
атакуваното постановление на прокурор от СОП, с което е спряно наказателното
производство, е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи за липса на извършено по образуваното досъдебно
производство всестранно, обективно и пълно разследване, което да изчерпи всички
доказателствени възможности и да даде основание за спиране на това производство. Твърди се, че с оглед на конкретната фактическа
обстановка, не са събрани всички доказателства и не са извършени всички
действия по разследването, които са необходими за проверка на съществуващите
версии за извършване на престъплението. Сочи се, че разследващите органи не са
изследвали основната вероятна версия за настъпилата смърт на пострадалия Т. – на
датата 14.11.2006 г. къде и с участието на кого, свидетеля Д. К. задържа
пострадалия Т. и го отвлича в с.М. в наследствената къща на свидетелката Ю.И.. Изтъкват
се и допуснати пропуски в разследването по делото в следните насоки: - не е
изследвана цялостната кореспонденция на свидетеля Д. К. със съпругата му А. К.;
- не е установено къде е бил пострадалия, когато е написал ръкописната бележка,
намерена в дома му; - не са установени собствениците на телефонни номера 0885******
и 0889******, кореспондирали с Д. К. на датата 14.11.2006 г.; - не е разпитана
свидетелката К. Т. Б., дали на датата 14.11.2006 г. е предоставяла телефона си
на Г. Г.; - не е разпитана като свидетел дъщерята на свидетелката Н. М. „за
разкриване главореза, отделил главата от тялото на П. Т.”. Предвид това, се
счита от жалбоподателката, че е необходимо извършването на допълнително
разследване за изясняване на посочените по-горе обстоятелства. Моли съда да
отмени изцяло атакуваното постановление за спиране на наказателното
производство, като необосновано и постановено при непълнота на доказателствата,
и да върне делото за допълнително разследване.
С. окръжен
съд, след като се запозна с доказателствата по делото и ги прецени във връзка с атакуваното постановление на СОП, както и във
връзка с доводите, изложени в жалбата, приема за установено следното:
При
условията на чл.212 ал.2 от
НПК е било образувано досъдебно производство № 5404/2006 г. по описа на 01 РУ
на СДВР, срещу неизвестен извършител, за извършено престъпление по чл.115 от НК, а именно за това, че на 14.11.2006 г. умишлено е умъртвил П. Т. Т..
На датата
05.03.2006 г. е започнато досъдебно производство № 30/2007 г. по описа на РУ Г.,
с първото действие по разследването – протокол за оглед на местопроизшествие,
по повод на установен човешки череп в землището на с.Т., Софийска област.
С
постановление от 02.04.2007 г. на С.о.п. са били обединени в едно досъдебно
производство № 30/2007 г. по описа на РУ Г. и досъдебно производство №
5404/2006 г. по описа на 01 РУ – СДВР, като разследването е продължило като
досъдебно производство № 30/2007 г. по описа на РУ Г..
Впоследствие и самото разследване
по така образуваното наказателно производство е водено срещу неизвестен
извършител, като в хода на това разследване при условията на чл.219 ал.1 от НПК не е било привлечено
като обвиняем конкретно лице за престъплението, за което е било образувано
наказателното производство.
С постановление от 04.05.2012 г. на
прокурор при СОП е спряно наказателното производство по ДП № 30/2007 г. по
описа на РУ Г., на основание чл.244 ал.1, т.2 от НПК. С определение от
25.06.2012 г. на Софийски окръжен съд, постановено по ЧНД № 267/2020 г. по
описа на същия съд, е отменено като незаконосъобразно и необосновано посоченото
по-горе постановление на СОП, като делото е върнато на прокуратурата за
доразследване. С посоченото определение, съставът на СОС е дал конкретни
указания за извършване на допълнителни действия по разследването, при което да
бъдат събрани всички възможни относими към делото доказателства.
След извършеното разследване и на
основание чл.235 от НПК разследващият орган от ОСлО при СОП е изпратил досъдебно
производство № 91/2016 г. по описа на ОСлО при СОП, на наблюдаващия прокурор
при СОП, с мнение за спиране на наказателното производство по делото на
основание чл. 244 ал.1 т.2 от НПК.
С
постановление на СОП от 30.10.2020 г. по пр. пр. № 544/2007 г., предмет на
съдебна проверка в настоящото производство, на основание чл.244 ал.1 т.2 от НПК
е спряно наказателното производство по досъдебно производство № 91/2016 г. по
описа на ОСлО при СОП, водено срещу неизвестен извършител, за престъпление по
чл.115 от НК, поради неустановяване /неразкриване/ на извършителя и на
основание чл.245 ал.1 от НПК делото е изпратено на ОД на МВР С. за продължаване
на издирването му. Прокурорът от СОП е приел, че са налице данни за извършено
престъпление по чл.115 от НК /смъртта на пострадалия П. Т. Т. е настъпила
именно в резултат на такова престъпление/, но въпреки че са събрани и проверени
всички доказателства и са извършени всички действия по разследването,
извършителят на посоченото престъпление не е разкрит, и затова на основание
чл.244 ал.1, т.2 НПК е постановил спиране на наказателното производство.
Настоящият
съдебен състав на СОС счита този извод на прокурора за правилен и обоснован,
тъй като независимо от проведеното с необходимата пълнота, всестранност и
обективност разследване по делото, при което са били изяснени и проверени
възможните версии относно евентуалния извършител на престъплението, то
събраните до настоящия процесуален момент доказателства, действително не
позволяват да се направи извод за авторството на престъплението.
На първо
място, прокурорът е посочил конкретно фактите, обосновали извода му за наличие
на съставомерно по чл.115 от НК чуждо виновно поведение, стоящо в причинна
връзка със смъртта на пострадалия П. Т.. Изложената в този смисъл аргументация
в прокурорското постановление, напълно се споделя от настоящата инстанция.
Видно от протокол за оглед на местопроизшествие от 05.03.2006 г., на същата
тази дата, в землището на с.Т., местността „Черемика”, е намерен и иззет
човешки череп, от който впоследствие са били иззети сухожилни влакна от долната
челюст, сухожилни връзки между дъгите на втори и трети шийни прешлени, мозък
/нанесен върху стерилна марля/, твърда мозъчна обвивка /протокол за оглед на
веществено доказателство от 06.03.2006 г./. Посочените веществени доказателства
са били предмет на експертно изследване по назначени и изготвени по делото –
ДНК експертиза на веществени доказателства № 07/ДНК/100/19.03.2007 г., СМЕ въз
основа на зъбен статус, ДНК експертиза № 07/ДНК-106/20.03.2007 г., които са
дали заключения, че човешкият череп принадлежи на лицето П. Т. Т., както и, че
е установено пълно съвпадение на изолирания ДНК профил по иззетите от този
череп обекти с ДНК профила на същото това лице. Извършена е в хода на
разследването съдебномедицинска експертиза на костни останки № 229/2007 г.,
която установява убедителни данни относно причината за смъртта на П. Т. – огнестрелно
нараняване в областта на главата, с оръжие с голям калибър, при което
прострелване ударното въздействие на куршума и барутните газове са осъществили
значително ударно въздействие върху мозъка, намиращ се в затворена черепна
кутия, което обяснява и констатираните множество контузионни промени по
запазеното мозъчно вещество. Тези констатации на съдебномедицинската експертиза
са напълно потвърдени от заключенията на назначените и изготвени по
разследването, допълнителни съдебномедицински експертизи, които са категорични
в извода си, че установеното по черепа на пострадалия Т. огнестрелно нараняване
е с посока на изстрела отдолу нагоре, като дулния срез на оръжието е било
ориентиран от долната повърхност на главата /в устата, на брадичката или в
основата на шията/, като барутните газове в момента на изстрела са обхванали
тези анатомични зони на главата. В частност, изготвилите тези експертизи вещи
лица са се ангажирали със становище, че термичните изменения на външната костна
пластинка на черепните кости сочи, че същите са били подложени на пряко
пламъково въздействие /изгаряне/, каквото се наблюдава при попадане на
останките в зоната на пожар /запалени храсти, треви и др./, данни за какъвто на
мястото на намирането им няма, т.е. черепните останки са донесени на мястото,
на което са открити. Обсъжданите експертни заключения, правилно са възприети от
прокурора при формиране на изводите му по фактите, доколкото съдържащите се в
тях констатации намират опора и в останалите, налични доказателствени източници
– протоколите за оглед на местопроизшествие, обективирали обстоятелствата на
същото и иззетите с тях веществени доказателства и в частност, обективните находки открити при
извършения на 24.03.2007 г. оглед на установеното огнище в м.”К. п.” в
землището на с.Т. – различни обгорели вещи; разпитаните по делото свидетели Д.
К., Ю.И., М. И., дали сведения за датата, на която последно са видели
пострадалия Т., след която последния останал в неизвестност; писмените
доказателствени средства, материализиращи информация за регистрираните входящи
и изходящи обаждания от телефонния номер, ползван от пострадалия и
местонахождението на клетките на същия. Именно посочените доказателствени
материали, както и установеното по експертен път, са аргументирали решаващия извод
на прокурора за умишлено причиняване смъртта на пострадалия П. Т. от друго лице,
който извод напълно се споделя и от настоящата съдебна инстанция. В тази
връзка изцяло неоснователни
се явяват оплакванията в жалбата, че по делото съществуват съмнения по въпроса
за причината за смъртта на пострадалия и съответно не са били изчерпани всички
доказателствени възможности за изясняването му.
На второ
място, в спиращото наказателното производство постановление, прокурорът е
посочил и всички събрани и поверени доказателства, и извършени действия по
разследването, насочени към установяване на евентуалния извършител на
престъплението. И в тази насока съдът изцяло споделя становището на прокурора,
че към този процесуален момент са извършени всички необходими и възможни
действия по разследването, с цел установяване автора на престъплението и същевременно
възможностите за предприемане на други такива, са изчерпани. В частност – от
материалите по ДП се установява, че свидетеля Д. К. е видял последно
пострадалия Т., на датата 14.11.2006 г., когато сутринта отишли да ловуват в
района на С. – В. и вечерта около 19,00 ч. се разделили в гр.С.; изследвани са
регистрираните обаждания между Т. и К. същия този ден, както и местонахождението
на клетките, в които са регистрирани телефоните и на двамата – на пострадалия
телефона е регистриран в гр.С., а на св.К. в периода 15,14 ч. – 17,42 ч. – в
района на П., Г., впоследствие в 19,10 ч. телефона на св.К. е бил регистриран в
клетка в гр.С., а на пострадалия - в 19,43 ч. в дома му в гр.С., когато е
разговарял със свидетеля Г. Г.; установено е, че и на следващия ден телефона на
пострадалия е регистриран в клетка, находяща се в гр.С., както и, че в периода
след 14.11.2006 г. до 31.12.2006 г. телефона на свидетеля К. не е регистриран в
клетки извън гр.С.; събрани са писмени данни и свидетелски показания за
проведени срещи и телефонни разговори между пострадалия Т. и свидетеля К. и
преди въпросната дата 14.11.2006 г. Така ангажираните доказателствени
материали, обаче действително не са спомогнали за разкриване авторството на
процесното престъпление – умишленото умъртвяване на пострадалия П. Т. и в
частност – съпричатността на свидетеля К. към осъществяването му.
По-нататък, в хода на разследването са събирани данни за
имущественото състояние, наличието на дружествени дялове регистрирани по ТЗ,
сметки в банки, договорни отношения със застрахователни дружества, финансови
институции и частни трезори на свидетелите Д. К., А. В. /съпруга на К./, Р. К.
/майка на К./, Л. Д., Н. Г., Е. И. /брат на съпругата на пострадалия/, С. И. и
Т. И. /родители на съпругата на пострадалия – Ю.И./, М. К., с когото св. Ю.И. е
живеела на съпружески начала; изследвани са отношенията между пострадалия Т. и
свидетеля К., като се е установило, че между тях не е имало съществуващо
търговско съдружие; проведен е пореден разпит на свидетелката Ю.И., във връзка
с регистриран телефонен разговор от личния й номер на този на свидетеля Д. К.,
като е установено, че двамата не се познават; извършена е повторна ДНК
експертиза на иззетите по делото веществени доказателства – дървена дръжка и
метална част от лопата, съгласно която е установен биологичен материал по
същите, но той е недостатъчен за изолиране на ДНК профил; изследвани са
отношенията на пострадалия с дружеството „С. М. И.” във връзка с вписани в
записи на заповед /приложени по делото/ парични задължения на последното, в
полза на пострадалия; иззетите при огледа на огнище в землището на с.М.,
обгорели вещи, са били предоставени за разпознаване на свидетелите М. И. и Т.Т.,
като същите категорично са заявили, че не са в състояние да разпознаят
предметите. По делото са извършени и редица други процесуални действия, от
които също не са били разкрити обстоятелства, позволяващи да се направи извод
за авторството на предметното престъпление.
Противно
на доводите застъпени в жалбата, по делото не са останали неизяснени и
непроверени възможните версии относно извършителя на престъплението. В тази
насока са проверени по реда и начина, предвидени в НПК, достоверността на
твърдението на наследницата на пострадалия – жалбоподателката М. И. относно
твърдението й, че на датата 14.11.2006 г., с участието на други неустановени
лица, свидетеля Д. К. задържа пострадалия Т. и го отвлича в с.М. в
наследствената къща на свидетелката Ю.И.. В посоченият аспект, в контролираното
постановление прокурорът подробно е посочил доказателствените материали,
мотивирали го да отхвърли, като възможна, посочената версия за причиняването на
смъртта на пострадалия. Позицията на прокурора в този смисъл намира пълна
подкрепа в доказателствения материал по делото, поради което изцяло се споделя
от настоящият състав на СОС и липсва необходимост от повторното й излагане.
Предвид всичко гореизложено
неоснователни се явяват оплакванията в жалбата, че атакуваното постановление на
прокурора от СОП е необосновано, тъй като са допуснати пропуски в разследването
по делото в следните насоки: - не е изследвана цялостната кореспонденция на
свидетеля Д. К. със съпругата му А. К.; - не е установено къде е бил
пострадалия, когато е написал ръкописната бележка, намерена в дома му; - не са
установени собствениците на телефонни номера 0885****** и 0889******,
кореспондирали с Д. К. на датата 14.11.2006 г. Посочените доводи и искания са
били заявявани от наследницата на пострадалия – М. И. и от нейния повереник –
адвокат М. при последното им предявяване на разследването и съответно
наблюдаващия ДП прокурор се е произнесъл подробно по същите по реда на чл.229
ал.3 от НПК, с постановления от 15.10.2020 г. и 28.10.2020 г. Изнесената в тези
процесуални актове на прокурора аргументация, няма основание да не бъде
споделена от състава на СОС.
Относно другото заявено с жалбата
искане да бъде разпитана свидетелката К. Т. Б. относно обстоятелството, дали на
14.11.2006 г. е предоставяла телефона си на свидетеля Г. Г., съдът счита същото
за несъстоятелно. На посочената свидетелка Б. е извършен разпит в хода на
разследването и същата е дала подробни сведения, включително и относно този
факт.
Несъстоятелно е и отправеното с
жалбата искане да бъде разпитана като свидетел дъщерята на свидетелката Н. М.
„за разкриване главореза, отделил главата от тялото на П. Т.”. Съдът сита, че
разпитът на посоченото лице в качеството на свидетел в случая не би спомогнало
за разкриване авторството на процесното престъпление, който пък въпрос
единствено е от значение в настоящото производство за съдебен контрол на
прокурорското постановление.
При гореизложените съображения,
според съставът на СОС, на този етап от разследването по делото, не може да се направи
обоснован правен извод за съпричастност на определено лице към извършеното
престъпно деяние, в резултат на което е настъпила смъртта на пострадалия П. Т..
Този решаващ извод на настоящата инстанция напълно съвпада с решаващия извод на
представителя на прокуратурата, че по разследването не е установен /не е
разкрит/ извършителят на конкретното престъпление. Предвид това, съдът намира,
че правилно и при наличието на законовите основания за това, визирани в чл.244
ал.1, т.2 от НПК, прокурорът е постановил своя акт, като е спрял наказателното
производство, поради което този акт следва да бъде потвърден изцяло.
Воден от
горното и на основание чл.244 ал.5 от НПК съдът
О
П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА изцяло постановление на Окръжна прокуратура – гр.С. от 30.10.2020 г. по пр. пр. № 544/2007
г. по описа на СОП, с което на основание чл.244 ал.1, т.2 от НПК е спряно
наказателното производство по досъдебно производство № 91/2016 г. по описа на
ОСлО при СОП.
Определението
е окончателно.
Председател: