№ 2494
гр. Варна, 01.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на първи
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско
дело № 20223100501367 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба вх. № 260558/14.01.2022 г. от
„Интейк" ЕООД срещу Определение № 266250/16.12.2021 г. по гр.д. №
883/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, с което частният жалбоподател е
осъден да заплати на „Пи Маркет" ЕООД сумата от 480,00 лева съдебно-
деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 4 от ГПК.
Според жалбоподателя обжалваното определение е недопустимо и
неправилно. Счита, че съдът неправомерно е отложил произнасянето си по
въпроса за отговорността за разноските при прекратяването на делото с
протоколно определение от 30.09.2021г., като не е имал право да повдига
служебно и съотв. да пререшава или допълва въпроса за отговорността на
страните за разноски, без да е сезиран от някоя от страните, с което грубо
били нарушени процесуалните правила. Отправя искане за обезсилване,
евентуално, за отмяна на обжалвания съдебен акт.
В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК насрещната страна "Пи Маркет" ЕООД
е изразила становище, че жалбата е процесуално недопустима, а по същество
– неоснователна.
Подадена е и втора частна жалба вх. № 265320/17.05.2022 г. от
„Интейк" ЕООД срещу Определение № 260422/29.04.2022 г. по гр.д. №
883/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е оставено без уважение
искането на „Интейк" ЕООД на основание чл. 248, ал. 1, предл. II ГПК съдът
да измени постановеното по делото Определение № 266250/16.12.2021 г. в
частта за разноските.
В жалбата се излага, че с протоколно определение от 30.09.2021г.,
постановено по гр.д. № 883/2021г. по описа на Районен съд – Варна,
производството по делото е прекратено поради липса на интерес от воденето
на установителен иск. С това определение не били присъдени разноски в
1
полза на ответника, който не е искал изменение в частта за разноските в
законоустановения за това срок, поради което въпросът за разноските бил
решен окончателно с влязъл в законна сила акт на съда. С Определение №
266250/16.12.2021г. ВРС служебно допълнил прекратителното определение и
осъдил настоящия жалбоподател на разноски на основание чл. 78, ал. 4 от
ГПК. Това определение жалбоподателят счита за недопустимо, поради което
счита за неправилно и обжалваното Определение № 260422/29.04.2022 г., тъй
като то потвърждавало един недопустим съдебен акт. По същество поддържа,
че „Пи маркет" ЕООД няма право на разноски по прекратеното съдебно
производство, тъй като на ответника „Пи маркет" ЕООД още в срока за
отговор на ИМ е било известно наличието на основание за отпадане на
правния интерес на ищеца – постановление от 20.01.2020 г. за приключване
на изпълнително дело № 20197180400676 на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК,
но ищецът – настоящ жалбоподател, не е навел такива твърдения. Поддържа,
че отговорност за разноски се носи от страната, която е дала повод за
завеждане на делото. Единствената причина за установяване на
недопустимостта на иска едва през 2021 г. било процесуалното поведение на
ответниците „Пи Маркет" ЕООД и „КНМ Груп" ЕООД. Към датата на
подаване на исковата молба вземането не било погасено от длъжника,
следователно е бил налице правен интерес. Поддържа, че като не са
представили полученото от съдебния изпълнител уведомление, имащо
ключово значение за допустимостта на производството, посочените
ответници са нарушили задължението си за добросъвестно упражняване на
процесуалните права, визирано в чл. 3 от ГПК, и са станали причина едно
недопустимо производство да продължи и да се развие пред няколко съдебни
инстанции включително (СРС, СГС, ВОС, ВРС и дори ВКС). Настоява, че
разноски в полза на ответниците „Пи Маркет“ ЕООД и „КНМ Груп" ЕООД не
се следват, поради явна и очевидна злоупотреба с процеусални права.
Отправя искане за отмяна на Определение № 260422 от 29.04.2022г. и
обезсилване, евентуално отмяна, на Определение № 266250 от 16.12.2021 г.,
постановени по гр.д. № 883/2021г. по описа на Районен съд - Варна.
В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК насрещната страна "Пи Маркет" ЕООД
е изразила становище, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като
„Интейк" ЕООД вече е обжалвало Определение № 266520/16.12.2021 год. със
своя частна жалба вх. № 260558/2022 год. и по-късно депозираната жалба
следва да бъде оставена без разглеждане на основание чл. 126, ал. 1 ГПК. По
същество счита жалбата за неоснователна тъй като искания за разноски са
отправени своевременно (чл. 80 ГПК) и няма пречки съдът да се произнесе с
допълнително определение. В този смисъл произнасянето по разноските не
било „служебно", а по искане на страната, сторено в предписаната от закона
форма и срок. Поддържа, че има право на разноски за прекратеното
производство.
По предмета на спора Варненски окръжен съд съобрази следното:
Производството по гр.д. № 883/2021г. по описа на Районен съд - Варна,
е образувано по предявена от ищеца „Интейк" ЕООД искова претенция срещу
ответниците „КНМ Груп" ЕООД и „Пи Маркет" ЕООД за признаване за
установено между страните, че „Интейк" ЕООД е титуляр на вземането в
размер на 2641,30 лв., представляваща платена без основание стойност на
коригирана потребена електрическа енергия по издадена от „Енерго-Про
Продажби" АД фактура № **********/19.08.2011г., на осн. чл. 55, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД, което вземане е прехвърлено от „КНМ Груп" ЕООД на
2
„Интейк" ЕООД с Договор за цесия от 23.10.2014г., за която сума има
издаден изпълнителен лист от 29.11.2018г. от Районен съд - гр. Варна по гр.д.
№ 11270/2014г., в полза на „КНМ Груп" ЕООД.
С Определение, постановено в проведено на 30.09.2021г. открито
съдебно заседание, производството по делото е прекратено като недопустимо
на основание чл.130 от ГПК, като съдът е посочил, че по направените искания
за присъждане на съдебно-деловодни разноски ще се произнесе след влизане
в сила на определението за прекратяване на производството по делото.
След потвърждаване от ВОС и влизане в законна сила на определението
за прекратяване на производството, съдът е постановил обжалваното с
първата депозирана частна жалба определение № 266250/16.12.2021 г., с
което е присъдил направените от ответника разноски в размер на 480,00 лв. с
ДДС за изплатено адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.248, ал.1 от ГПК е подадена молба от „Интейк" ЕООД за
изменение на определението относно разноските като бъде оставено без
уважение искането за присъждане на разноски в полза на ответника по
делото. Молбата е оставена без уважение с второто обжалвано Определение
№ 260422/29.04.2022 г. по гр.д. № 883/2021 г. по описа на Районен съд –
Варна.
По частната жалба срещу Определение № 266250/16.12.2021 г. съдът
намира, че същата е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, но се
явява недопустима по следните съображения:
В сега действащия ГПК липсва уредба за обжалване на решението или
определението само в частта му за разноските, когато не се обжалва самия
акт. С отпадане на възможността за отделно обжалване на решението в частта
за разноските остава уреден само един процесуален ред за защита срещу
решението в тази му част – чл. 248, ал. 1 ГПК.
В случая е без значение обстоятелството, че по искането за присъждане
на разноски съдът се е произнесъл с отделно определение едва след влизане в
сила на определението за прекратяване на производството. Произнасянето на
съда по разноските представлява самостоятелен правен акт, дори когато е
постановен едновременно с решението по делото, и винаги има характер на
определение.
Редът, по който това определение може да се измени, е този по чл. 248,
ал. 1 ГПК, а не по пътя на обжалването му, тъй като такъв ред не е предвиден
в процесуалния закон /аргумент в този смисъл и от разпоредбата на чл. 80
ГПК/. Ето защо, жалбата е недопустима и следва да се остави без
разглеждане, а производството в тази му част да се прекрати.
Втората частна жалба, която е против определение № 260422/29.04.2022
г., е подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна с
правен интерес от обжалването. Жалбата е процесуално допустима и по нея
съдът дължи произнасяне по същество.
Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при
прекратяване на делото. В тази хипотеза попадат случаите, когато съдът не се
е произнесъл по съществото на отправеното до него искане, включително
прекратяване на делото поради липса на положителна или наличие на
отрицателна процесуална предпоставка.
В разглеждания случай производството по предявения иск е прекратено
поради недопустимост на предявения установителен иск поради липса на
3
правен интерес за ищеца, тъй като правото на принудително изпълнение по
издадения изпълнителен лист вече е реализирано в цялост и вземането
предмет на спорната цесия е погасено. От момента на погасяване на спорното
вземане и приключване на принудителното събиране на прехвърления със
спорните цесии дълг окончателно е отпаднал интереса на всеки от
претендентите от установяване на противопоставимостта на правата им като
титуляри на погасеното вземане, а с това отпада и положителната
процесуална предпоставка на установителния иск.
Исковата молба е подадена в съда и делото е образувано на 11.11.2019г.
В исковата молба от ищеца е посочено образуваното изпълнително дело №
20197180400676 въз основа на издаден изпълнителен лист по гр.дело №
11270/2014 г. по описа на ВРС в полза на „КНМ Груп“ ЕООД.
Ответникът по иска е узнал за постановлението от 20.01.2020 г. за
приключване на изпълнително дело № 20197180400676 на основание чл. 433,
ал. 2 от ГПК и не е противопоставил на ищеца в хода на процеса възражение
за недопустимост на иска на това основание. Следва да се признае, обаче, че
задължение за изчерпване на всички възможни възражения срещу иска
ответникът няма. Съгласно, чл. 7, ал. 1 ГПК, съдът служебно следи за
допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от
страните. Задължението да следи за наличието на абсолютните процесуални
представки обуславящи съществуването и надлежното упражняване на
правото на иск е на съда, който следва в зависимост от естеството на
съответните процесуални предпоставки да предприеме и съответните
процесуални действия (така Определение № 209/21.03.2022 г. по ч.т.д. №
90/2022 г. на Апелативен съд – Варна).
Ищецът, от своя страна, знаейки за образуваното изпълнително дело и
за възможността вземането предмет на същото да бъде удовлетворено в хода
на изпълнителното производство, също би могъл да използва предвидените в
закона процесуални способи, посредством които да установи в хода на
висящото производство по гр.д. № 883/2021 г. по описа на Районен съд –
Варна евентуално приключване на изпълнителното дело поради погасяване на
спорното вземане.
При това положение не са налице основания ищецът по делото да бъде
освободен от отговорност за разноски. Постановеното по реда на чл. 248 от
ГПК определение на ВРС е правилно и следва да бъде потвърдено.
Искания за присъждане на разноски в настоящото производство не са
направени.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 260558/14.01.2022
г. от „Интейк" ЕООД срещу Определение № 266250/16.12.2021 г. по гр.д. №
883/2021 г. по описа на Районен съд – Варна и прекратява производството в
тази му част.
4
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260422/29.04.2022 г. по гр.д. №
883/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е оставено без уважение
искането на „Интейк" ЕООД на основание чл. 248, ал. 1, предл. II ГПК съдът
да измени постановеното по делото Определение № 266250/16.12.2021 г. в
частта за разноските.
Определението в прекратителната му част подлежи на обжалване с
частна жалба пред Апелативен съд – Варна в едноседмичен срок от
получаване на съобщението.
В останалата част определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5