№ 147
гр. Айтос, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Й. Дучева
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело №
20242110100007 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Х. Х. М., ЕГН **********, с адрес:
***, чрез адв.Н., срещу О. И. М., ЕГН **********, с адрес: C. ***, в която се сочи, че с
ответника са имали сключен граждански брак и по време на брака са родени децата И. О.
М., роден на 20.10.2018 год. и Х. О. М., роден на 07.10.2020 год.
В постъпилата исковата молба се твърди, че по силата на Протоколно определение № 227 от
31.05.2023 год постановено пo гp. д. № 367/ 2023 год. на Районен съд гр. Айтос,
родителските права над децата били присъдени на бащата, на майката бил определен режим
на лични контакти и била осъдена да заплаща издръжка в размер на 195лева на всяко от
децата. Ищцата твърди, че децата са силно привързани към нея и все по трудно се
разделяли, след като са й гостували. Също така в ИМ се твърди, че бащата не полага грижи
за децата, а те са оставени на грижите на неговите родители.
Мотивиран от изложеното ищцата счита, че за нея е налице правен интерес съдът да й
предостави упражняването на родителските права върху децата И. О. М., роден на
20.10.2018 год. и Х. О. М., роден на 07.10.2020 год, като се определи подходящ режим на
лични контакти на бащата с децата, и бъде осъден да заплаща законоустановената
минимална издръжка за страната.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника О. И.
М. чрез адв.К.. В отговора на ИМ ответника оспорва фактите , така както са изложени от
ищцата, като се твърди, че родителските права над децата са били присъдени на бащата по
изрично съгласие на ищцата, която заживяла с друг мъж в *** и заявила, че този мъж не
желае да гледа нейните деца. При това положение ответникът се съгласил и така се стигнало
до споразумението по гр.д. № 367/2023г на РС-Айтос. Ответника твърди, че и преди и след
1
сключване на споразумението ищцата се била дезинтересирала от децата и не ги е търсила,
нито ги е взимала при себе си,
за да не пречат на ново й семейство. Скоро след сключване на споразумението ищцата
осъзнала, че ще трябва да плаща на бащата издръжка за двете деца и започнала да му се
обажда с предложение да си разделят родителските права върху децата, но без да разделят
децата. Трябвало само формално да й бъдат прехвърлени правата върху едното дете, за да не
се налага да плаща издръжка, защото е безработна. Ответникът остро се възпротивил , което
разгневило ищцата и тя се заканила, че ще заведе дело , с което да отнеме правата над
децата, защото тогава ответника щял да бъде принуден да й заплаща издръжка. В същото
време ответникът изразява съмнение, че ищцата ще вземе децата при себе си и новото си
семейство. Твърди се, че децата ще бъдат оставени за отглеждане при родителите на ищцата
в ***. Поради изложените съображения ответникът моли иска да бъде отхвърлен.
След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Делото е подсъдно на Районен съд – Айтос предвид факта, че настоящия адрес на децата е
***.
От представеното и прието като доказателство по делото надлежно заверено копие на
Удостоверения за раждане, издадени въз основа на Акт за раждане, е видно, че децата И. О.
М. и Х. О. М., имат родители- майка Х. Х. М. и баща О. И. М..
Не се спори между страните и от текста на Протокол № 228/31.05.202023г по гр.д №
367/2023г на АРС , е видно, че родителските права над децата са присъдени на ответника О.
И. М., а ищцата е осъдена да заплаща месечна издръжка на всяко от децата в размер на
180лева месечно.
Относно упражняването на родителските права и местоживеенето на детето:
От материалите по делото, се установи, че страните са имали сключен граждански
брак, по време на който се родили двете деца И. О. М. и Х. О. М.. Бракът между страните
бил прекратен по силата съдебно решение № 280/01.12.2022г по гр.д. № 872/2022г по силата
, на което родителските права били присъдени на майката, а бащата бил осъден да заплаща
месечна издръжка в размер на 200лева за всяко от децата. Скоро след влизане на решението
за развода в сила по взаимно съгласие между страните родителките права били присъдени на
бащата , по силата на споразумение № 228/31.05.2023г по гр.д № 367/2023г на АРС, а
майката била осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 180лева за всяко дете.
Видно от представения по делото Социален доклад на отдел „Закрила на детето” при
Дирекция „Социално подпомагане” (ДСП) – Айтос става ясно, че жилището, в което се
отглеждат децата е едноетажна сграда с три отделни помещения, където живеят ответника и
децата, без съжителстващи лица. Родителите на ответника живеят в отделна пристройка
към основната сграда и помагат на сина си при отглеждането на децата. Децата посещават
***. Бащата твърди, че не ограничава контактите на децата с майката. Ищцата при срещата
2
със социалния служител е заявила, че живее със съжител в ***. Жилището представлява
двуетажна постройка, от която се обитава само първия етаж. Там живеят ищцата, съжителят
й и неговия син. Към момента на изготвяне на социалния доклад ищцата е безработна.
Споделя , че децата живеят при баща си от около една година през което време ги е виждала
4-5 пъти и малкото дете е оставало да спи при нея веднъж.
Според представените от страните копия от трудови договори бащата О. М. работи по
трудожо правоотношение от 31.10.2023г и получава минимално възнаграждение (л.27).
Майката Х. М. работи по трудово правоотношение от 26.02.2024г (л.39) и получава
минимално възнаграждение за страната. Впечатление прави, че майката е започнала работа
едва след като е получено съобщението от съда, в което е задължена да докаже доходите си.
Съобщението по чл.14 ГПК е получено от ищцата на 19.02.2024г, а трудовият й договор е
регистриран на 26.02.2024г
По делото е възложена и изготвена съдебно –психологична експертиза (л.46-50),
според която децата се нуждаят най-много от сигурност и бащата е родителят , който е в
състояние да им даде тази сигурност. Според ВЛ “ За г-жа М. е валидно състоянието нa
непоследователност в решенията, лабилност нa преживяванията и неспособност за
реалистична самооценка пo отношение на постигането нa житейски задачи пo изграждане на
устойчиви взаимоотношения с партньор и обезпечаване на сигурна и развиваща среда за
своите две деца. Липса на критичност и обективност в самооценката свързани с идеята за
родителската роля. ……. Майката не проявява нужната родителска отговорност и грижа
зa интереса на децата, a на преден план отвежда личния си интерес. Х. М. е неспособна да
оцени рационално случващото се в нейния живот и последствията oт това за децата и. За
дефицитите в родителския и капацитет, потвърждение ca фактите за отсъствието oт
живота на децата през последните месеци. Назования мотив за това е, че „не и ги дават",
нo същевременно не е потърсила връзка с децата в обичайното време за посещение в
детската градина или съпровождането им до градината, предварително съгласуване зa
възможностите да ги посети извън режима на лични конткати. Налице е дефицит в
планиране в краткосрочен и средносрочен план нa ресурсите зa обгрижване на две малки
деца. Факт, кoйтo буди тревога е непоследователността в решенията и способността й
да управлява живота си, да носи отговорност като възрастен, зрял човек, кoйтo може да
преценя последствията от своите действия, както и дa се грижи за себе Cu и зa децата
си. Г-жа М. е на житейски етап, в който трупа oпит да преодолява трудности и
предизвикателства. Тя е в ситуация, кoятo налага да подреди собствения си живот, за дa
може да поеме отговорност за грижата и посрещане на нуждите на децата, като oт
съществено значение е първостепенно да се погрижи за себе си. Искрената и обич към двете
деца е недостатъчна да обективира грижовно поведение към нуждите им.
„През последната една година децата живеят при баща си. B тoзи период бащата е
способствал за успешната адаптация на двете момчета към променените условия и липсата
нa непосредствени майчини грижи и тo по начин, който очевидно не е намерил негативен
израз в двете малки деца. Спомогнал е по-леко да преодолеят разпада на семейството и
3
раздялата с другия родител. Създадени са трайни, изключително вaжни и значими във всяко
отношение връзки между баща и синове, кoитo ce демонстрират в ежедневието и дават
сигурност на двете деца. Констатиран е стремеж на бащата да обгръща с внимание и обич
двете деца. Бащата не е родител, кoйтo се опитва дa изключи майката oт живота нa
синовете си. Г-н М. декларира важността на контактите нa децата с майката и изразява
готовност да съдейства за тях. Отношението нa бащата е отговорно и последователно.“
От разпита на свид. Е. Х. (майка на ищцата) става ясно че тя не успяла да си намери
работа и това е причината да заведе децата при баща им. По думи на свидетелката майката в
момента има работа и това ще й позволи да се грижи за децата. Свидетелката отрича дъщеря
й да е имала интимен приятел или да е живяла с друг мъж. Твърди, че след развода дъщеря й
живее в бащината си къща. Пак според свидетелката Х. дъщеря й всеки месец ходи до дома
на съпруга си в ***, но свекърва й не й позволява да вижда децата под предлог , че спят или
са болни. Свидетелката твърди, че ищцата не е плащала издръжка на бащата , понеже той
не й дава да вижда децата.
От разпита на свидетелката В. Л. става ясно, че тя е съседка и близка приятелка на
семейството на ответника, а нейното дете и децата на страните често играят заедно. Според
свидетелката преди около две години ищцата напуснала дома на съпруга си заедно с децата,
но след няколко месеца ги върнала отново там, като казала, че ще се жени и новият й мъж не
иска децата да са при тях. По това време ответникът бил в Англия и се наложило веднага да
се прибере, за да се грижи за децата. От този момент бащата полагал грижи за децата, а
майката ги взела при себе си три пъти , като веднъж малкото дете останало да спи при нея.
Според свид.Л. бащата се грижи основно за децата като в случаите, когато закъснява от
работа майка му ги прибира от детската градина. Свидетелката отрича някога да е виждала
родителите на ищцата да вземат или да търсят децата.
От събраните по делото доказателствата, се налага изводът, че упражняването на
родителските права следва да остане присъдено на бащата. Доколкото и двамата родители са
изразили желание да се грижат за децата и получават подходящи доходи за това, с оглед
заключението на ВЛ съдът, счита че по-адекватен в грижите като родител би бил бащата.
Много силно впечатление прави обсъждането на ВЛ относно родителската годност на
майката, което се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства, както и от
показанията на разпитаните по делото свидетели. Очевидно е, че ищцата има желание да се
грижи за децата, но няма изградена ясна представа как ще се реализира това желание. Само
по време на делото на няколко пъти тя самата променя версията си относно трудовата си
заетост и мястото, където живее. По време на интервюто със социалния работник ищцата е
споделила , че има партньор, с когото живее в ***. Това се потвърждава от показанията на
свид.Л. и от интервюто с ВЛ. Такива са и твърденията в отговора на ИМ. Въпреки това
свид.Х., която е майка на ищцата яростно отричаше дъщеря й да е живяла с друг мъж след
развода си с ответника. Ищцата също отрече този факт. Съдът държи да отбележи, че няма
нищо погрешно или нередно в последващите връзки на ищцата, но поведението й когато
трябва да обоснове дадено свое решение говори за неспособност да поеме отгворност за
4
живота си. Пак според заключението на ВЛ ищцата е „лабилна“ и „податлива към
немотивирани агресивни прояви.“‘“Може да бъде непоследователна в поведението и
мненията си.“-според ВЛ Т. В.. Всичко това на фона, че децата имат нужда от спокойствие и
сигурна среда. Самия факт, че ищцата за година и половина три пъти е променяла
решението си относно желанието да упражнява родителските права е достатъчно
показателен. Показателен е и фактът, че за една календарна година ищцата е посетила
децата 3-4 пъти, като само малкото дете е нощувало при нея и то само веднъж, когато е било
много разстроено и не е искало да се разделят. Съдът не приема възражението на ищцата, че
не е търсила децата понеже бащата и свекърва й не са ги давали, т.к. както ВЛ отбеляза
децата посещават детска градина и ищцата е можела да потърси контакт с тях по време на
часовете за посещение в детската градина.
Като основание да поиска присъждане на родителските права ищцата сочи, че си е
намерила работа и вече има възможност да издържа децата. При запознаване с материалите
по делото, съдът установи, че ИМ е подадена на 03.01.2024г, а ищцата е започнала работа
едва на 26.02.2024г след като е получила книжата по делото , с които съдът я задължава да
докаже доходите си. Освен това става ясно, че ищцата работи в гр.Бургас и пътува всеки ден
от и до работа. На въпроса как ще успява да ходи на работа и да се грижи за децата, ищцата
е отговорила на ВЛ, че ще разчита основно на майка си, която вече не е болна.
В момента ищцата твърди, че живее при родителите си в ***, но от интервютата със
социалния работник и ВЛ се потвърди, че е живяла в ***, а според свидетелката Л. все още
живее там. За съда няма никава гаранция, че веднага след издаване на съдебното решение
ищцата няма да реши отново да промени местопребиваването си в друго село, град или дори
друга държава и при това положение няма отново да заведе децата в дома на баща им и да
ги остави там без никави обяснения. За съда не е осъдително желанието на ищцата всяка
година да променя местопребиваването си, но подобни чести промени биха били
нездравословни за децата, които са с установени навици, посещават детска градина и имат
утвърдена среда. В тази връзка съдът прецени, че към този момент най- добрия интерес на
децата изисква упражняването на родителските права да бъде оставено на бащата –О. М.,
доколкото той и неговото разширено семейство са успели да осигурят сигурна и спокойна
семейна среда за отглеждане на децата. Видно е от експертизата, че у детето не са налични
симптоми на синдрома на родителско отчуждение, което е индикация, че ответника и
неговите родители правилни и адекватно подхождат към нуждите на децата да контактува с
рождената си майка. Многократно беше отбелязано от ВЛ, че родителкият капацитет на
бащата е по-голям и той има повече ресурс да се справи със създалата се ситуация и да
предразположи децата така, че те да не се отчуждят от другия родител.
За да стигне до този извод Съдът взе предвид възрастта на децата и пола им. Съдът стигна
до извода, че в дома на бащата са създадени подходящи условия за отглеждане и възпитание
на двете деца.
С отхвърлянето на основния иск за присъждането на родителските права отпада
необходимостта от произнасяне по иска за издръжка и режим на контакти, т.к. същите са
5
законна последица при уважаване на основния иск, което не е налице.
Относно разноските:
На основание чл.78, ал.3 от ГПК щцата следва да заплати на ответника разноски в
размер на 600лева за адвокатско възнаграждение (л.54).
По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. Х. М., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу О. И. М.,
ЕГН **********, с адрес: C. ***, иск за присъждане на родителските права над децата И. О.
М., роден на 20.10.2018 год. и Х. О. М., роден на 07.10.2020 год.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 ГПК Х. Х. М., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на О. И. М., ЕГН **********, с адрес: C. *** разноски в размер на 600
лв./шестотин лева/ .
Решението подлежи на обжалване с Въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд - Бургас.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
6