Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 09.02.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в публично съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното от съдията гр. дело №2958 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.124,ал.1 ГПК от Д.В. Х.
срещу К.М.В., С.П.В.,
Ж.С.А., Й.Ж.Д. и П.Г.Д. за приемане
за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр.Варна, район Аспарухово, с.о.“***“ с площ от 1000 кв.м.,
а по скица 1144 кв.м., при съседи
: имоти с идентификатори №№***.
Ищцата излага, че на 13.03. *. сключила договор за заем с „Муун
финанс“ ЕООД, в който за обезпечение на дълга си била принудена да прехвърли
процесния имот, притежаван от нея.
Имотът бил прехвърлен на сестрата на собственика и управител на „М.ф.“ ЕООД – К.М.
В. на 14.03.*. с
НА №*, том 1, рег.№*, дело №117/*. Владението върху имота не било предавано на К.
В.и същият бил владян и ползван от ищцата от момента, в който го придобила
23.02.2002г. до днес.
По повод първата симулативна сделка било образувано гр.д. №10088/*. по
писа на ВРС, 31с. от ищцата срещу К. В.и С. В., по което на 15.01.*. било
обявено решение, с което бил прогласен за нищожен като противоречащ на закона
договора за продажба, обективиран в НА №*, том 1, рег.№*, дело №117/*.
Твърди, че сделката извършена от К. В.и С. В., с която същите продали на
Ж.С.А. процесния имот съгласно НА №*, том2, рег.№*, дело №226/*. също е нищожна поради липсата на вещноправен ефект и Ж.А.
като последващ купувач не е придобил собствеността върху имота. Впоследствие Ж.А.
продал имота на Й.Ж. Йо. и П.Г.Д. съгласно договор за покупко-продажба,
обективиран в НА №*, том
5,рег.№*, дело №853/*. ,
като за купуването на имота била учредена договорна ипотека по НА №*, том 5, рег.№*, дело №854/*. между купувачите и Прокредит
Банк АД. Твърди се, че липсата на вещноправен ефект от нищожността на първата
сделка води до извод, че последващите купувачи не са придобили правото на
собственост върху имота.
Твърди, че е собственик на процесния имот въз основа на договор за
покупко-продажба по НА №*, том1, рег.№*, дело №21/23.02.*. В условията не евентуалност претендира да е собственик на имота по
силата на придобивна давност въз основа на осъществено давностно владение от
23.02.*. до настоящия момент.
В срока по чл.131 ГПК ответниците П.Г.Д.
и Й.Ж.Д. са депозирали отговори
на исковата молба, в които са
изразили становище за неоснователност на
предявения иск.
Оспорват твърденията на ищцата, че владението върху имота не е било
предавано на К. В.а, че владението на ищцата не е отнемано, че същата е владяла
имота непрекъснато от 2002г.
Твърдят, че са придобили имота по силата на договор за продажба,
обективиран в НА №*, том 5, рег.№*/*. , като считано от 13.11.*. и до сега го владеят на
това основание. Твърдят, че се явяват трети добросъвестни лица, тъй като
владеят имота на правно основание годно да ги направи собственици и не са
знаели, че праводателят им не е собственик. Сочат, че исковата молба по
предявения иск от ищцата за прогласяване нищожността по сделката с първата
ответница била вписана след тяхната нотариална сделка. Твърдят, че са
демонстрирали собственическите си правомощия като са учредили договорна ипотека
в полза на Прокредит Банк АД и оградили мястото. В процесния имот имало лозови
насаждения и през 2008г. Й.Д. отдал под наем имота на трето лице за временно
ползване на имота като същото държало имота в продължение на осем години.
Впоследствие Й.Д. решил да застрои имота и съборил намиращите се в същия
бараки. От закупуването на имота до настоящия момент Й.Д. заплащал данъците на
имота. В продължение на близо 12 години никой не бил предявявал претенции за
имота. Твърдят, че за периода 2008г. до 2018г. ищцата не била на територията на
България и в тази връзка оспорват да е владяла имота трайно и необезпокоявано.
Оспорват последващите сделки да са нищожни предвид нищожността на първата
сделка с имота с твърдението, че договорът за продажба на чужда вещ не е
нищожен. Не било ясно защо ищцата счита, че техния договор за продажба и
договорната ипотека са й непротивопоставими.
В срока по чл.131 ГПК назначеният
особен представител на ответниците К.М.В., С.П.В. и Ж.С.А. е депозирал отговори на исковата молба, в които са изразили
становище за неоснователност на предявения иск.
Твърденията на ищцата се
оспорват изцяло. Твърди се, че имотът е придобит от всеки от тях с възмездни
сделки, които са законни и добросъвестно извършени от страните, както и че са
били добросъвестни приобретатели, като към момента на придобиването не са били
налице вписани в ИР сделки или вещни тежести, които биха могли да им се
противопоставят. Оспорват твърденията на ищцата, че владението върху имота не е
било предавано от нея на първите ответници и е било налице необезпокоявано и непрекъснато владение от нея за периода от
продажбата на първите двама ответници. Твърдят, че владението е било предадено
на първите двама ответници, които от своя страна са го предали на своите
правоприемници.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по
вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
С договор за покупко-продажба от 23.02.*., обективиран в НА №*, том I,
рег.№*, дело №21/*. на нот.№244- Веселина Апостолова Д.В. В*/по фамилно име след брака Х./ е придобила
собствеността върху дворно място, находящо се в гр.Варна с площ от 1000 кв.м.,
съставлявашо УПИ с планоснимачен №*
по КП на м-ст“***“ –
землище Варна, при граници : път, борова гора, УПИ с №№**, ведно с дворните подобрения и трайните
насаждения.
С договор за продажба на недвижим имот от 14.03.*., обективиран в НА №*, том 1, рег.№*, дело №117/*. на нот.№196-Орлин Стефанов,
вписан в СВ под №*, том XVIII, дело №*/*. Д. В. Х. продава на К.М. В.дворно място с площ от 1000 кв.м., съставляващо ПИ №* по КП на м-ст „**“ землището
на гр.Варна, ведно със съществуващите в имота подобрения, приращения и
насаждения, при граници на мястото : път, борова гора, ПИ с №№**.
С договор за продажба на недвижим
имот от 21.09.*., обективиран в НА №*,
том 2, рег.№*, дело №226/*. на
нот.№446-Стелиана Костадинова, вписан в СВ под №*, том LXXXVII, дело №*/*. К.М. В.и С.П. В. продават
на Ж.С.А. поземлен имот- място с площ от 1000 кв.м., а по скица 1144.56
кв.м., съставляващ ПИ №* по КП на м-ст „**“
землището на гр.Варна, ведно със съществуващите в имота подобрения,
приращения и насаждения, при граници на мястото : път, борова гора, ПИ с №№**.
С договор за продажба на недвижим имот от 13.11.*., обективиран в НА №*, том V,
рег.№*, дело №853/*. на
нот.№195-Илияна Маджунова, вписан в СВ под №*, том LVII, дело №*/*. Ж.С.А. продава на Й.Ж.Д. и П.Г.Д. *** с площ от
1000 кв.м., а по скица 1144.56 кв.м.,
съставляващ ПИ №* по КП
на м-ст „**“ землището на гр.Варна, ведно със
съществуващите в имота подобрения, приращения и насаждения, при граници на
мястото : път, борова гора, ПИ с №№**.
На 13.11.*. е учредена договорна ипотека с НА №*, том V, рег.№ *, дело № 854/*., вписан в СВ
под №78, дело №*/*. от Й.Ж.Д.
и П.Г.Д. в полза на „ Прокредит Банк /България“ АД върху място в гр.Варна с площ от 1000 кв.м., а по
скица 1144.56 кв.м., съставляващ ПИ №* по КП на м-ст „**“
землището на гр.Варна, ведно със съществуващите в имота подобрения,
приращения и насаждения, при граници на мястото : път, борова гора, ПИ с №№**,
който е отреден да служи за обезпечение за предоставен кредит.
С Решение №267/15.01.*., постановено по гр.д. №10088/*. по описа на ВРС е
прогласен за нищожен по иска на Д.В.Х. срещу К.М. В.и С.П. В. обективирания в
НА №*, том I, дело №*/*.
договор от 14.03.*. за продажба на недвижим имот, представляваща дворно
място от 1 дка, УПИ с пл.№*
по КП на м-ст“***“ в землището на гр.Варна, като противоречащ на закона.
Представени са приходни квитанции за заплащане на данъци по отношение на
процесния имот от П.Г.Д. .
Представена е справка за потребление на ел.енергия, издадена от Енерго Про,
от която се установява, че титуляр на партидата по отношение на процесния имот
е Д.В.Х., както и че в имота е имало потребление на ел.енергия до
30.06.2008г.
Представено е удостоверение от МВР, ОД на МВР-Варна, Сектор“ Български
документи за самоличност“ , от която са видни задгранични пътувания на Д.В.Х..
Свидетелката Ив*Г* Т*/
майка на ищцата/ излага, че процесният имот в м-ст“**“ е придобит през **. с нотариален акт на името на Д.. Сочи, че
заедно със съпруга си е живяла в имота
шест,седем години, някъде от *.
до *. веднага след закупуването
му започнали да обработват лозето. Двамата със съпруга си намерили работа в Б* в кооперация А. Когато купили имота, в него имало една барака
и със собствени средства с бащата на ищцата пристроили и го направили годен за
живеене. Свидетелката прекарала ток, защото нямало. Вода нямало, там нямало
водопроводна мрежа. Сега точно до тяхното место имало водопровод, но в имота
нямало вода. Сочи, че периода 2010г. до 2013г. редовно ходила в имота, ходила и
с Д.. Там имали покъщнина и всичко необходимо за живеене. Имотът бил ограден,
имало външна врата, която се заключвала. Свидетелката имала ключ за тази врата,
имала си градинка и асма си направили. В
момента всичко било разрушено, било чиста поляна. В момента имотът също
бил ограден и се заключвал. Миналата година бил разграден, липсвала мрежа и
лично свидетелката закупила 30 м мрежа и го заградила. След като починал
съпруга й на 10.06.*. рядко
ходила в имота. Излага, че всички години от *. никой не я бил безпокоил в имота, докато
живели там. От 2013г. спряли да го стопанисват постоянно. Ходила през лятото да
го почиства. Миналата година заварила бараката съборена, имуществото
разграбено, само гола земя останала. Имало дръвчета- ябълки, череши, круши,
праскови, които свидетелката обработвала. Сега външната врата била с катинар,
който се заключвал. Миналата година Д. също дошла в имота и тогава разбрали, че
всичко е съборено. В момента свидетелката живеела в с.М.и идвала във Варна заради имота и поради това,
че съпругът й бил погребан след Аспарухово. Отвън имали беседка с маса и
приспособили там за готвене и миене. Даже с внуците била живяла в имота. Д.
живеела в Лондон от десет години. Преди това живяла в България на квартира в
кв.Младост. Откакто живеела в Лондон се прибирала всяка година и по няколко
месеца стояла тук. Свидетелката ходила при нея от шест години за два, три
месеца през зимата. Излага, че
постройката в имота била от заваровъчни материали с метални плоскости. Покривът
бил с платна циментови. Долните плочи на бараката били трайно закрепени. Не
знае да ли е имало разрешение за строеж. Постоянно била в имота от 2005г. до
2010г., когато мъжът й се разболял. Впоследствие научила, че имотът има нови
собственици, но никой не я бил безпокоил. Отишла при управителя на заложната
къща Цв. и от него разбрала. Тогава Д.
била в Гърция за един, два месеца. Д.
сключила граждански брак в Германия и от 2002г. живеела в Х. Преместила се в
Лондон през * или 2008г. Като се развела през 2004г. се върнала в България и си
намерила работа във Варна. Не познава К.. казва, че е използвала нейни лични
средства за стопанисване на местото и ходи често в него, когато всеки месец
ходи на гробищата.
Свидетелят П. М. Д./син
на ищцата/ излага, че неговата майка има имот в м-ст“**“ и че е ходил в този имот. Майка му имала това
място от месец февруари 2002г. и когато го закупила, той го посетил. В мястото
имало малка постройка, барака и голям двор с лозя, колчета. Предимно баба му И.
Т. и дядо му В.Т.стопанисвали имота. Те направили подобрения в
имота- върху съществуващата барака направили издължение като още една стая по
–напред и там имало още едно легло. Бараката имала прозорци и била направена с
подръчни материали – метални листи.Имала врата стъклена с прозорчета и отстрани
имало стени. Вляво имало едно легло и вътре две легла. Имала гардероб, маса,
кухничка си направили отвън. Отделно
имало и стопански бараки от североизточната страна на имота. Майка му съща
стопанисвала и ходила в имота, когато била в България. Прекарали ток, но вода
нямало. Вода се носела отделно с туби. Входната врата се заключвала със синджир
и катинар. Излага, че посещава имота всеки път, когато се прибере в България и
в края на миналия месец установил, че оградата е съборена на две места. Казва,
че е живял в имота зимата на 2009г. и 2010г. с брат му, баба му и дядо му.
Имотът се обитавал целогодишно. Имало външна тоалетна със септична яма. В
момента бараката и стопанските постройки
били съборени и в края на имота били струпани дървета, които били
съборени миналата година. В момента били останали само две дръвчета отпреди,
цялото лозе било съборено. Баба му и дядо му живели в имота до 2011г. или
2012г. ключът за имота стоял в баба му или в апартамента. Не знае от кого е
била съборена постройката. Като изправял оградата говорил с комшията и той му
казал, че Й., който претендирал, че е собственик на имота съборил оградата.
Излага, че към настоящия момент живее в Англия и се връща поне на шест месеца и
остава за седмица, две , три и посещава имота. Казва, че последно днес е ходил
в имота и го отключил като взел ключа от баба си. Сочи, че майка му е живяла в Чехия около две
години преди да замине за Гърция, след това живяла в Германия като не знае
точни периоди.
Свидетелят М. А. Ив.излага,
че познава Й.Д. от пет, шест години. Децата им танцували заедно и така се
запознали. Било му известно, че той притежава имот в „***“ през
2006г., *. свидетелят минавал покрай мястото да носи документи на един човек-Къната,
който бил от долната страна имота и видял, че то е изоставено. Впоследствие
видял в мястото Й., тогава не знаел, че се казва Й., защото не се познавали и
след това го засичал там от време на време. След като се запознали разбрал, че
това е неговото място. Грижел се за лозето, пръскал го. В мястото имало една
ламаринена барака, в която имало лопати
и мотики. Когато ходил в мястото през 2014г., *. бараката още я имало. Дворното
място имало ограда, но имало участък, в който нямало заграждения, защото била
открадната. На вратичката имало катинар, ключ за който имал Д. Бащата и чичото на свидетеля имали имот в
същата местност. Д. му
казал, че е дал под наем мястото, за да го гледа някакво момче. Впоследствие
разбрал, че някой претендира за мястото на Д., че не било негово. Знае, че един път чупил
катинара, защото бил сменен. Това било преди три, четири години. През 2006г. в имота
имало лозе, дръвчета, които свидетелят пръскал два, три пъти. Сега били
изкоренени от Д. и
нямало нищо. Д. го
помолил да мине да напръска лозето, защото момчето, което се грижило преди това
се отказало. 2017г. или 2018г. ходил два, три пъти да пръска лозето. Не бил
виждал наемателя в имота, но имотът се поддържал в сравнение с първите пъти, в
които го виждал свидетеля. Когато ходил да пръска лозето, оградата в нямало
вляво и той влязъл оттам. Не знае дали в мястото има ток.
Свидетелят М.Г. К.
излага, че се познава с Й. от 2005г. и знае, че той притежава място в Б. Ходил
в мястото да реже, пръска и бере гроздето. Това било през 2008г. гледал мястото
до *., 2016г. Посещавал го един, два пъти месечно. Влизал през портите, имал
ключ. Имало катинар през две порти и от там се влизало. Й. му дал ключ за
мястото. Не плащал наем, разбрали се в зависимост каква е годината, ако има
някаква продукция да му дава като изкара вино, ракия. В имота имало малка
ламаринена барака с навес – изгнил, дървен. Имало скелет на кола. Бараката се
намирала от дясната страна. В мястото нямало ток. Нямало и вода. Имало някакви
дръвчета, череша. Ходел в мястото един, два пъти в месеца. Не бил намирал друг
в имота. В бараката се държали инструменти- мотики. Не се сеща да е имало
легла. След *., 2016г. приключил да стопанисва мястото, защото не му се
занимавало. Върнал на Й. ключовете. В
имота нямало външна тоалетна.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи :
По предявения отрицателен установителен иск за собственост в тежест на
ответника е при условията на пълно и главно доказване е да установи наличието
на права върху процесния имот, произтичащи от въведеното в процеса придобивно
основание.
Ответниците К.М.В., С.П.В. и Ж.С.А. твърдят че имотът е
придобит от всеки от тях с възмездни сделки, които са законни и добросъвестно
извършени от страните, както и че са били добросъвестни приобретатели, като към
момента на придобиването не са били налице вписани в ИР сделки или вещни
тежести, които биха могли да им се противопоставят.
Ответниците П.Г.Д. и Й.Ж.Д., че са придобили имота по силата на
договор за продажба, обективиран в НА №*,
том 5, рег.№*/*. , като считано от
13.11.*. и до сега го владеят на това основание. В условията на евентуалност
твърдят, че са придобили имота по давност въз основа на владение от 13.11.*. до
настоящия момент.
От събраните писмено
доказателства се установява, че ищцата е продала процесния имот на 14.03.*. на
ответницата К. В.а, която от своя страна се е разпоредила с него на 21.01.*. с
договор за покупко-продажба в полза на ответника Ж.А., който от своя страна го
е продал на ответниците П.Д. и Й.Д. на 13.11.*.
С Решение №267/15.01.*., постановено по гр.д.
№10088/*. по описа на ВРС е прогласен за нищожен по иска на Д.В.Х. срещу К.М. В.и
С.П. В. обективирания в НА №*,
том I, дело №*/*.
договор от 14.03.*. за продажба на недвижим имот, представляваща дворно
място от 1 дка, УПИ с пл.№* по КП на м-ст“***“ в землището на гр.Варна, като
противоречащ на закона. Видно от исканото гражданско дело е, че исковата молба
е вписана на 20.03.2008г. т.е. след разпоредителните сделки. Последното
обстоятелство е без правно значение в настоящия случай, тъй като вписването притежава само оповестително
действие (чл. 114, ал. 2 ЗС), което означава,
че има за цел само да уведоми всяко заинтересовано лице за наличието на висящия
спор с оглед правната сигурност. То притежава и гаранционно-обезпечително действие,
тъй като запазва правата на лицата при евентуално отчуждаване на имота, предмет
на сделката и осигурява добросъвестност на третите лица, придобили права преди
вписване на исковата молба, респ. те се считат недобросъвестни, ако са
придобили права след това. Или вписването на исковата молба има значение
единствено само относно добросъвестността на приобритателите.
Прогласяването нищожността на обективирания в НА №*, том I, дело №117/*.
договор от 14.03.*. за продажба на недвижим имот с Решение №267/15.01.*., постановено по гр.д.
№10088/*. по описа на ВРС има за последица липса на целения с него
вещно-транслативен ефект по отношение собствеността върху процесния имот.
Ответницата К.В. и нейният съпруг не са придобили собствеността върху имота
респ. липсата на правото на собственост в техния патримониум е довело и до
невъзможност същите да се разпоредят с имота в полза на ответника Ж.А. и
впоследствие последният да го продаде на ответниците П.Д. и Й.Д.. Изложеното обосновава извод, че ответниците
не се легитимират като собственици на имота въз основа на сключените от всеки
тях възмездни сделки.
Във
връзка с горните изводи следва да се изследва възражението за придобивна
давност, въведено от ответниците П.Д. и Й.Д. при твърдения за осъществяване на
фактическа власт върху имота за периода *. до настоящия момент.
Ищцата също претендира да е упражнявала
давностно владение върху имота за
периода от 2002г. до настоящия момент.
Фактическият състав
на соченото придобивно основание по чл.79,ал.1 ЗС включва
два елемента : владение и изтичане на предвидения от закона срок. Владението
следва да отговаря на признаците, посочени в чл.68, ал.1 ЗС, а именно несъмнено и спокойно
упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът следва да е осъществявал лично или чрез друго
лице, считайки
тази вещ за своя.
За установяване на твърденията страните
са събрани гласни показания от
свидетели, водени от ищеца и от свидетели водени от ответниците, които са
противоречиви. Така първата група свидетели сочи, че фактическата власт върху
имота е осъществявана от ищцата чрез
своята майка и баща, които до 2010г. са живели в имота, а след 2010г. майката е
стопанисвала имота, грижела се за него и го посещавала периодично, а втората
група установява, че фактическата власт е била осъществявана след *. от ответника Й., който го е предоставил за
ползване и поддържане на свидетеля М. К.
през 2008г., като последният го поддържал до *., 2016г.
Съдът прави фактически и правни изводи
по предмета на спора като обсъжда поотделно и в тяхната съвкупност по вътрешно
убеждение всички събрани доказателства, които са относими към предмета на
делото и допустими за установяване на съответния факт или обстоятелство. Това
се отнася и до събраните гласните доказателства, които се преценяват от съда по
вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или
предубеденост на свидетелят съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК и в съвкупност
с целия доказателствен материал по делото.
При
противоречие в показанията на свидетелите, съдът трябва да прецени посочените
обстоятелства при възприемането и възпроизвеждането по отношение на всеки
поотделно, а още и дали те са възприемали осъществяването на релевантните факти
едновременно или по различно време, дали впечатленията им са спорадични или
системи, доколко показанията са подкрепени или отречени от останалите събрани
по делото доказателства.
Законодателят е създал едно предположение
относно посочените в хипотезата на чл. 172 ГПК лица за възможна тяхна
заинтересованост от изхода на делото. Съдът, поради това, е длъжен да извърши
преценка на тяхната обективност и доколко поведението на свидетеля и данните по
делото изключват заинтересоваността да е повлияла на достоверността на
показанията му.
Съдът не е длъжен да възприеме показанията на
свидетелите, но следва да изложи аргументи защо ги изключва от доказателствения
материал (недопустими са или ирелевантни), защо не ги кредитира или дори и да
ги кредитира, какво възприема или не за установено.
От съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал и в
частност соченото от свидетелите на ищцата при съпоставянето му с единственото
по делото обективно писмено доказателство, представено от самата ищца – справка
за потреблението на ел.енергия в процесния имот за периода *. – 2020г. се
установява недостоверност на показанията на тези свидетели. Така свидетелката И.
Т. –майка на ищцата сочи, че е живяла
постоянно в бараката в имота заедно със
съпруга си до 2010г., а свидетелят П. Д.- син на ищцата сочи, че е живял в имота през
зимата на 2009г. и 2010г., което обективно не се установява от съдържащите се
данни в справката. Потребление на ел.енергия имота е имало системно до месец
юни 2008г. и след това за периода 20.10.2009г. – 10.11.2009г., след който
период са отчитани нулеви показания, което сочи на липсва на потребена
ел.енергия респ. отрича възможността за обитаване на бараката след този период
при наличие на системно потребление в
предишния такъв. Разколебаната достоверност на показанията на свидетелите на ищцата при отчитане
и на евентуалната тяхна
заинтересованост по реда на чл.172 ГПК
мотивира съда да даде вяра и да кредитира показанията на свидетелите
на ответниците при съобразяване на
обстоятелството, че те разполагат с преки, непосредствени и чести впечатления
от имота, поради и което следва да се приемат за обективни и достоверни. Така съдът приема, че ответниците
са установили владението върху имота най-късно в края на 2009г.-началото на
2010г., като същият е бил владян чрез трето лице –свидетеля М.К.,
допуснат в имота от ответника Й.Д. до
2016г. Ответниците имат качеството на добросъвестни владелци по чл.70 ЗС
доколкото по делото не се твърди и не се установява друго, поради и което на
основание чл.79,ал.2 ЗС следва да се приеме, че са придобили собствеността върху имота с изтичане на пет годишна
давност, макар и да е налице и изтекла давност в тяхна полза и по чл.79,ал.1 ЗС. С оглед изложеното и на
основание чл.99 ЗС ищцата е загубила правото си на собственост на имота, поради
и което предявения срещу Й.Д. и П.Д. иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ищцата се
следват разноски по исковете, които се уважават срещу ответниците К.В., С.В. и Ж.А.,
на основание чл.78,ал.1 ГПК. Касае се за защита на един интерес, едно защитимо
право на собственост върху един имот, поради и което на ищцата се следва едно
адвокатско възнаграждение, а не пет така както тя претендира и в тази връзка
възражението за прекомерност на ответниците е основателно. На ищцата следва да
се присъди 1348 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, както и внесения
депозит за особен представител на ответниците в размер на общо 1947 лева, от
които К.В. следва да заплати 673.50 лева; С.В. – 673.50 лева и Ж.А. - 600 лева. В
полза на ответника Й.Д. на основание чл.78,ал.3 ГПК се следват разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500
лева и 5 лева за такса за СУ.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Д.В.Х., ЕГН:********** с адрес ***, че К.М.В., ЕГН: ********** с адрес ***,
С.П.В., ЕГН: ********** с адрес *** и Ж.С.А., ЕГН: ********** с адрес *** не са собственици на Поземлен имот
с идентификатор ***, находящ се
в гр.Варна, район Аспарухово, с.о.“***“ с площ от 1000 кв.м.,
а по скица 1144 кв.м., при съседи
: имоти с идентификатори №№***, на
основание чл.124,ал.1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.В.Х., ЕГН:********** с адрес *** срещу Й.Ж.Д., ЕГН: ********** с адрес ***, офис 4 и П.Г.Д., ЕГН: ********** с адрес *** иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр.Варна, район Аспарухово, с.о.“***“ с площ от 1000 кв.м., а по скица 1144 кв.м., при съседи: имоти с идентификатори №№***.
ОСЪЖДА
К.М.В., ЕГН: ********** с
адрес ***, С.П.В., ЕГН: ********** с адрес *** и Ж.С.А., ЕГН: ********** с
адрес *** да заплатят на Д.В.Х., ЕГН:********** с адрес *** сумата от 1348 /хиляда триста четиридесет и
осем/ лева, представляваща
направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на
основание чл.78,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА К.М.В., ЕГН: ********** с адрес ***
да
заплати на Д.В.Х., ЕГН:**********
с адрес *** сумата от 673.50
/шестстотин седемдесет и три лева и петдесет ст./ лева, представляваща внесен депозит за особен
представител, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С.П.В., ЕГН: ********** с адрес ***
да
заплати на Д.В.Х., ЕГН:**********
с адрес *** сумата от 673.50
/шестстотин седемдесет и три лева и петдесет ст./ лева, представляваща внесен депозит за особен
представител, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Ж.С.А., ЕГН: ********** с адрес ***
да
заплати на Д.В.Х., ЕГН:**********
с адрес *** сумата от 600 /шестстотин/
лева, представляваща внесен
депозит за особен представител, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.В.Х., ЕГН:********** с адрес *** да заплати на Й.Ж.Д., ЕГН: **********
с адрес ***, офис 4 и П.Г.Д., ЕГН: ********** с адрес *** сумата от 1505 /хиляда петстотин и пет/ лева,
представляваща направените по делото
разноски, на основание чл.78,ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
получаването му пред Варненския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: