№ 8
гр. Шумен, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213600500418 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на АНК. Р. АЛ., В. ИВ. АЛ. и Х. ИСМ. АЛ.,
действащи чрез пълномощника адв. М. Д. от ШАК срещу решение № 260101/24.06.2021 г.
по гр.д. № 29/2020 г. по описа на Районен съд – Нови пазар в частта, в която е отхвърлен
предявеният от тях иск за признаване собственост и допускане делба на дворно място от 1
750 кв.м., представляващо УПИ ХІ-198 в кв. 38 по плана на с. ... обл. Шумен, заедно с
построените в имота жилищна сграда, стопански постройки, две полумасивни жилищни
сгради, полумасивна стопанска постройка, навес с едноетажна постройка, при граници: от
две страни – улици, УПИ VІ-201 и УПИ Х-199.
Жалбоподателите считат решението за неправилно и необосновано, постановено в
нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, с оглед на което молят въззивният съд да го отмени и постанови друго, с което да
допусне до делба процесния недвижим имот при квоти 5/8 ид.ч. за А.А. и по 1/8 ид.ч. за
В.А., Х.И. и С.Е., като уважи предявения от тях иск за собственост срещу ответниците,
отмени на основание чл.537, ал.2 от ГПК издадения н.а. от 21.08.2019 г. до 7/8 ид.ч. и им
присъди извършените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите С.И.Е.. и З.З.Е., действащи чрез
пълномощника адв. Т. М. от ШАК са депозирА. отговор на жалбата, в който я оспорват като
1
неоснователна и молят за оставянето й без уважение, както и за присъждане на извършените
по делото разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирани лица, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, поради следното:
Гр.д. № 29/2020 г. по описа на НПРС е образувано по искова молба на
жалбоподателите срещу въззиваемата, а впоследствие и срещу съпруга й, в която ищците са
поискА. от съда да признае за установено, че са собственици на УПИ ХІ-198 в кв. 38 по
плана на с. ... обл. Шумен, ведно с построените в имота полумасивна жилищна сграда, лятна
кухня, селскостопанска сграда и второстепенна сграда – плевня и всички подобрения и
трайни насаждения, при граници на УПИ: от две страни – улици, УПИ VІ-201 и УПИ Х-199,
при квоти 5/8 ид.ч. за А.А. и по 1/8 ид.ч. за В.А., Х.И. и С.Е.; да отмени н.а. за собственост
на недвижим имот № .....2019 г. на нотариус рег. № 682 при НК, вписан в СВ с дв. вх. рег. №
....2019 г., както и да допусне процесния имот до съдебна делба при посочените квоти между
съделителите.
В отговор на исковата молба ответниците са оспорили предявените искове,
позовавайки се на изтекла в тяхна полза придобивна давност за периода от 1993 г. / когато е
ответницата е получила пълномощно от наследодателя си с дата 08.10.1993 г. да се
разпорежда с имота, ведно с оригиналния нотариален акт и тя и съпругът й са установили
владение върху същия имот / до 2017 г..
С насрещна искова молба въззиваемата е поискала да бъде допусната съдебна делба
между нея и ищците по първоначалния иск на недвижим имот – празно дворно място с
площ от 1 800 кв.м., съставляващо УПИ VІ-198, кв. 39 по плана на с. ... обл. Шумен, при
граници: от две страни – улици, УПИ V-198, УПИ ІV-201 и УПИ ІІІ-201, при квоти 5/8 ид.ч.
за А.А. и по 1/8 ид.ч. за В.А., Х.И. и С.Е..
Ответниците по насрещния иск не са го оспорили.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск за съдебна делба по чл.34 от
ЗС, съединен с иск за признаване право на съсобственост на ищците по чл.124, ал.1 от ГПК и
с искане за отмяна на констативен нотариален акт на основание чл.537, ал.2 от ГПК, като с
решението си е отхвърлил предявените от жалбоподателите иск за делба на дворно място от
1 750 кв.м., представляващо УПИ ХІ-198 в кв. 38 по плана на с. ... обл. Шумен, заедно с
построените в имота масивна жилищна сграда, две полумасивни жилищни сгради,
полумасивна стопанска постройка, навес и едноетажна постройка, при граници: от две
страни – улици, УПИ VІ-201 и УПИ Х-199 и иск за собственост на същия имот, и е допуснал
съдебна делба на празно дворно място с площ от 1 800 кв.м., съставляващо УПИ VІ-198, кв.
39 по плана на с. ... обл. Шумен, при граници: от две страни – улици, УПИ V-198, УПИ ІV-
201 и УПИ ІІІ-201, при квоти 5/8 ид.ч. за А.А. и по 1/8 ид.ч. за В.А., Х.И. и С.Е..
Решението се обжалва от ищците по първоначалната искова молба в частта, в която
са отхвърлени предявения от тях срещу С.И.Е.. и З.З.Е. установителен иск за собственост и
2
иск за делба на УПИ ХІ-198 в кв. 38 по плана на с. ... обл. Шумен, ведно с намиращите се в
него сгради, подобрения и насаждения. В останалата част решението не е обжалвано и е
влязло в сила.
При проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че
първоинстанционното решение е вА.дно и допустимо в обжалваната част.
По съществото на спора, от събраните по делото писмени доказателства се
установява и не се спори между страните, че жалбоподателите и въззиваемата са наследници
по закон на И.А.С. ЕГН **********, б.ж. на с. ... обл. Шумен, починал на 05.06.2017 г., като
жалбоподателката е негова съпруга, а двамата жалбоподатели и въззиваемата са негови
деца. С н.а. № .....1979 г. на НПРС, през време на брака му с жалбоподателката, сключен на
27.04.1964 г., общият наследодател бил признат за собственик по давностно владение на
спорния УПИ ХІ-198 в кв. 38 по плана на с. ... обл. Шумен, ведно с построените в него къща
и сайвант. Приживе наследодателят предоставил на въззиваемата писмено пълномощно със
заверка на кмета на с. ... обл. Шумен, рег. № 166/08.10.1993 г., по силата на което я
упълномощил през времето, когато отсъства от РБ да се разпорежда с имота му в с. ...
Варненска област, с площ от 1.8 дка, състоящ се от къща, сайвант и дворно място, като
извършва всички действия на управление и плодоползване, поддържайки имота в годност,
да го представлява пред държавните органи, плаща данъци и се явява пред съдебните органи
във връзка с евентуалните граждански дела по имота. С н.а. № .....2019 г. на нотариус рег. №
682 при НК , вписан в СВ с дв. вх. рег. № ....2019 г. въззиваемата била призната за
собственик по давност на процесния УПИ ХІ-198 в кв. 38 по плана на с. ... обл. Шумен,
ведно с построените в него полумасивна жилищна сграда със ЗП 64 кв.м., лятна кухня със
ЗП 64 кв.м., селскостопанска сграда със ЗП 24 кв.м., второстепенна сграда – обор със ЗП 16
кв.м. и второстепенна сграда – плевня със ЗП 24 кв.м., и всички подобрения и трайни
насаждения в имота, като между страните не е спорно, че визираната в акта придобивна
давност е текла през време на брака на въззиваемите.
По делото е допусната СТЕ, от заключението на която, възприето като обективно и
компетентно дадено се установява, че Понастоящем в спорния имот се намират шест
самостоятелни постройки с достъп от двора, а именно: 1/ двуетажна масивна еднофамилна
жилищна сграда, намираща се в северозападната част на двора. На Първия етаж са
разположени салон и стълбище към втори етаж. От ляво на салона има баня и кухня, а от
дясно – две стаи. Банята е изградена впоследствие и е долепена до сградата. На втория етаж
има салон и три стаи. Сградата е построена след издаване на РС № 31/01.08.1964 г. на името
на И.А.Х. и съгласно действащия ЗУТ за нея може да бъде издадено удостоверение за
заварен строеж, а за пристроената към първи етаж баня и тоалетна може да бъде изследвана
търпимост, ако е изградена преди 2001 г.; 2/ едноетажна полумасивна жилищна сграда,
състояща се от две отделни жилища, долепени едно до друго, с обща покривна конструкция,
всяко със самостоятелен вход от към двора през коридор, първото от които е разположено в
средата на имота, а второто на уличната регулация. Първото жилище се състои от две стаи,
коридор и санитарно помещение. В западната част на коридора е обособен кухненски кът.
3
Второто жилище се състои от две стаи, баня и тоалетна и коридор, с обособен кът за
готвене. Сградата представлява бивш сайвант, за който е издадена строителна линия през
1966 г. на името на А.С.Х. Впоследствие същият е бил преустроен, за да бъдат изпълнени
две жилища; 3/ стопанска сграда, изградена на уличната регулация и долепена до сграда №
2 от южната страна с директен достъп до улица и вътрешен двор; 4/ дървен навес; 5/
едноетажна постройка – стая за стопански нужди и 6/ външна тоалетна. Постройките по т. 2
– 6 могат да бъдат изследвани за търпимост, ако са изградени преди 2001 г.. Сграда № 1 е
построена след издаване на разрешение за строеж, а пристроената към нея баня е построена
без документи. Част от сграда № 2 е построена след издаване на разрешение за строеж, но
след това е сменено предназначението й без строителни книжа. Постройки №№ 3 – 6 нямат
документи за строеж.
От изявленията на страните в депозираните от тях молби, както и в хода на делото се
изяснява и не е спорно, че въззиваемите обитават част от имота от 1993 г., като
понастоящем ползват жилищна сграда, състояща се от две стаи, салон, пригоден за кухня и
баня, с външна тоалетна. Приживе на наследодателя той и съпругата му ползвА.
пристройката, бивша плевня, състояща се от две стаи, салон, тоалетна и баня и антре, която
понастоящем се ползва само от жалбоподателката. Най-старата жилищна сграда в имота –
двуетажна къща, състояща се от първи жилищен етаж с три стаи, едната от които е
пригодена за кухня, баня и тоалетна и втори жилищен етаж с три стаи и салон, с вътрешна
стълба между етажите се обитава от сина на въззиваемите.
Спорът между страните е досежно основанието, на което въззиваемите са ползвА.
имота и от кого са били осъществени СМР по преустройство на съществуващите и
изграждане на нови сгради в него. В тази връзка въззиваемите твърдят, че от 1993 г. са
владели целия имот като собственици със знанието и съгласието на общия наследодател и
без противопоставяне от негова или от страна на жалбоподателите до около година преди
завеждане на делото, като са извършили множество преустройства и подобрения в него.
Представят договор за предоставяне на потребителски кредит от 15.11.2016 г., сключен
между „ОББ“ АД и сина им Т.З.З., за сумата от 25 220.00 лева, както и 32 бр. стокови и
складови разписки за закупени през периода м. май 2017 г. – м. март 2019 г. строителни
материА., заявявайки, че посочените в документите средства и материА. са били вложени в
имота. От своя страна жалбоподателите твърдят, че въззиваемите са били допуснати да
ползват част от имота, защото са нямА. жилище, но наследодателят и съпругата му никога
не са преставА. да го владеят и ползват и само те и синовете им са извършвА. СМР в него
през годините, по повод на което представят договор от 16.11.2016 г. за изтеглен от И.А.С..
потребителски кредит в размер на 4 000.00 лева.
Според показанията на разпитаната по делото свидетелка Ф.Е.Ш. съседка на имота,
същият е бил собственост на починА.я наследодател и жалбоподателката, които построили
всички сгради в него. През 1989 г. двамата се изселили в Република Турция, но през 2001 г.
са завърнА., след което живеели преимуществено в с. ... като за по 2 - 3 месеца в годината
отивА. в Турция, където живеели двамата им синове. След завръщането си построили в
4
имота масивна ограда и сайвант. През 1991 – 1993 г. въззиваемите заживели в имота, като
първоначално обитавА. долния етаж от двуетажната къща, а горния се ползвал от
жалбоподателката и съпруга й. След 2001 г. наследодателят и жалбоподателката
преустроили дама в жилищна постройка и заживели там, а въззиваемите останА. в голямата
къща. След смъртта на наследодателя през 2018 г., синът на въззиваемите извършил ремонт
на двуетажната къща и започнал да обитава втория етаж, а те ползвА. първия етаж. Когато
идвА. на гости, двамата жалбоподатели отсядА. в сградата, обитавана от родителите им, а
впоследствие от майка им. Данъците, тока и водата за целия имот се заплащА. от
жалбоподателката, за което й съдействала и свидетелката. В тази връзка й е известно, че
водомерът за целия имот е общ и партидата се води на името на въззиваемия. Твърди, че от
известно време жалбоподателката живее на квартира в Република Турция, както и, че не й е
известно тя и съпругът й да са се отказвА. от имота в полза на въззиваемите.
Свидетелят Р.А.М., жител на с. ... заявява, че му е известно, че в имота има
двуетажна къща, построена от бащата на жалбоподателката и, че в него са живели тя й
съпругът й И. който починал отдавна. Понастоящем в имота отсядат синовете им.
Свидетелят заявява, че не познава имота в подробности и няма преки наблюдения върху
него, както и, че никога не е виждал въззиваемата.
Свидетелят Н.Х.А.., роднина на въззиваемия твърди, че въззиваемите започнА. да
обитават спорния имот през 90-те години, тъй като бил свободен, понеже жалбоподателката
и съпругът й, както и двамата им сина живеели в Турция. Въззиваемите, заедно с двете им
деца живеели в двуетажната къща в имота, а И.С.А..ев преустроил дама в жилищна
постройка, състояща се от две стаи и баня, които ползвА. с жалбоподателката. При
извършване на ремонта помагал и синът на въззиваемите Т. През 2008 г. въззиваемите
извършили ремонт на двуетажната къща, като наследодателят И.С.А..ев дал на внука си
Т.1 200.00 лева за покрива. Данъците, водата и тока за имота се заплащА. от въззиваемата.
След 1989 г. наследодателят СА.ев и жалбоподателката, както и сина им В.А.. само на гости
в имота, всяка година за по няколко дни, а сина им Х. по-рядко, като първоначално отсядА.
в ниската постройка, а след преустройството на бившия дам - там. Жалбоподателите знаели
за извършваните в имота ремонти и не се противопоставяли. През 1993 г. въззиваемата му
споделила, че баща й й дал пълномощно за имота и той вече е техен. Заявява, че оградата в
имота е построена от въззиваемия, а наследодателят И.С.А..ев помагал от време на време.
Веднъж видял жалбоподателя Х.А. да помага на племенника си Т.при опъването на телена
мрежа, но никога не е виждал жалбоподателя В.А. да участва в ремонтните дейности.
Отношенията между жалбоподателите и въззиваемите се влошили след смъртта на
И.С.А..ев. Според свидетеля, наследодателят СА.ев е предоставил пълномощно на дъщеря
си, с цел да прехвърли къщата на въззиваемите, които именно поради това извършили голям
ремонт на същата и не са търсили друг имот за живеене.
Свидетелката Ф.И.Р., съседка на имота заявява, че през 1993 г., когато дошла в с.
Тъкач като снаха процесния имот се обитавал от въззивамите, а след 1995 г.
жалбоподателката и съпругът й започнА. да идват на гости по 4-5 пъти годишно, за по15 - 20
5
дни или месец, като до 2000 г. отсядА. в голямата къща, а след 2006 г. – в другата къща,
където има две стаи и салон. Въззиваемите и синът им направили ремонт на двете жилищни
сгради, ограда, чешма. В ремонтите помагал и бащата на въззиваемата. Свидетелката не е
виждала някой от жалбоподателите да участва в ремонтите и не е чувала да имат претенции
срещу въззиваемите във връзка с тях. Отношенията между страните се влошили преди около
две години. Свидетелката твърди, че наследодателят И.С.А..ев лично й казал, че оставя
имота на дъщеря си, както и, че хората в селото знаят, че къщата е на въззиваемата. От 2000
г. въззвиаемите обитават едното жилище от едноетажната жилищна сграда, а другото се
ползва от жалбоподателката.
От приложеното на л.241 - 242 удостоверение от ОДМВР – Шумен се установява, че
през 2014 – 2019 г. жалбоподателката е пребивавала преимуществено в Република България,
като ежегодно е излизала извън страната за периоди от по няколко дни до около три месеца.
Въз основа на така установените факти, съдът достига до следните правни изводи:
Претендиращият съдебна делба на недвижим имот дължи да установи при условията
на пълно и главно доказване, че същият е реално съществуващ и е съсобствен между лицата,
призовани като съделители, включая основанието за възникване на съсобствеността и
принадлежността на съответните идеални части от правото.
В случая, от доказателствата по делото се установява и не се спори между страните,
че процесният имот е бил собствен между жалбоподателката и съпруга й И.С.А..ев А.ев,
който след смъртта си, на 05.06.2017 г. е оставил като наследници по закон нея и трите им
деца – двамата жалбоподатели и въззиваемата, от което следва, че, на основание чл. 28 от
СК и чл.5, ал.1 от ЗН, всеки от тях е с дял от правото на собственост върху имота, възлизащ
на: 5/8 ид.ч. за АНК. Р. АЛ. / 4/8 – дял от СИО след прекратяването й и 1/8 ид.ч. наследствен
дял като преживяла съпруга / и по 1/8 ид.ч. – за В. ИВ. АЛ., Х. ИСМ. АЛ. и С.И.Е.. / по
наследство от баща им /.
От страна на въззиваемите е предявено възражение, че са придобили целия имот по
давност, която е текла през периода 08.10.1993 г. – 2017 г., от което следва, че претендират,
че са упражнявА. владение върху имота с намерение да го своят за период от време, през
който същият е бил собствен на жалбоподателката и съпруга й до датата на смъртта на
последния – 05.06.2017 г., а след тази дата до 31.12.2017 г. – сънаследствен между
въззиваемата и тримата жалбоподатели, т.е по отношение на първия период се претендира
придобивна давност за чужд имот, а по отношение на втория – за сънаследствен на
въззиваемата и чужд на въззиваемия.
Според чл.79 от ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива по
давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Ако владението е
добросъвестно по смисъла на чл.70 от ЗС, правото на собственост се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 5 години. В чл.70 от ЗС е посочено, че владелецът
е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик,
без да знае, че праводателят му не е собственик или, че предписаната от закона форма е била
6
опорочена. Добросъвестността се предполага до доказване на противното и е достатъчно да
е съществувала при възникване на правното основание. Съгласно чл.68 и чл.69 от ЗС,
владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично
или чрез другиго като своя. Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не
се докаже, че я държи за другиго. В чл.84 от ЗС е установена още една презумпция, а
именно, че, който докаже, че е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в
промеждутъка, освен, ако не се докаже противното.
Според практиката на ВКС, когато третото лице, установило фактическа власт върху
имота, няма качеството на съсобственик (сънаследник), и доколкото основанието, на което
почива владението на това чуждо на съсобствеността лице, изключва да владее за някой от
съсобствениците, то презумпцията на чл. 69 ЗС намира изцяло приложение. Таза практика
обаче се отнася за хипотезата на първоначално завладяване на чужд имот от трето лице, без
съгласието на неговите собственици или на част от тях, т. е. с едностранни действия.
Съдебната практика е константна, че в случаите, в които имотът или част от него е бил
предоставен за ползване на трето лице от неговите собственици или един от тях, това трето
лице има качеството на държател и презумпцията на чл. 69 ЗС се счита за оборена, поради
което, ако то се позовава на придобивна давност, при спор за собственост трябва да докаже,
че е извършило действия, с които е престанало да държи вещта за собствениците и е
започнало да я държи за себе си с намерение да я свои, както и че тези действия са доведени
до тяхното знание. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и
недвусмислен начин да се показва отричане владението на собствениците и от тяхното
извършване да е изтекъл предвидения в чл. 79, ал. 1 ЗС десетгодишен срок. Ако
първоначалният държател от определен момент е започнал да държи вещта за себе си, но не
е извършил действия, с които да манифестира промяната на своето намерение за своене, не е
нА.це явно владение, което да води до придобиване правото на собственост по давност.
Също според трайната практика на съдилищата, този който се позовава на
придобивна давност за чужд имот трябва да докаже, при условията на пълно и главно
доказване, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо собственика намерението
да владее имота за себе си, т.е., че е демонстрирал промяна в намерението си, така, че да
отблъсне чуждите претенции. За да настъпи промяна в основанието на държането с
едностранни действия, необходимо е държателят да извърши действия, с които да прояви
активност, която по смисъл и съдържание да отрича владението на владелеца. На следващо
място, държателят трябва да престане да държи вещта за другиго и да започне да я държи за
себе си, т.е., към фактическата власт, която упражнява да прибави и намерение да свои
вещта. Накрая, действията на държателя, с които демонстрира промяна в основанието
трябва да са стигнА. до знанието на владелеца. За да се приеме, че държателят упражнява
фактическа власт с намерение за своене не е достатъчно да ползва имота според неговото
предназначение, да го поддържа, да заплаща данъци и консумативи за него, да го отдава под
наем или аренда. Необходимо е намерението за своене да бъде противопоставено по
категоричен начин на досегашния собственик, чрез действия, които демонстрират отричане
7
на правата му върху вещта – отстраняване от имота, недопускане, оспорване на права.
Действията, с които се демонстрира намерение за своене следва по категоричен начин да
отричат правата на собственика, да сочат на намерение за своене на целия имот и да са
достигнА. до знанието на собственика, т.е., чрез тях следва да се демонстрира поведение на
пълноправен индивидуален собственик на целия имот. Промяната в намерението, с което
държателят упражнява фактическата власт върху имота, следва да бъде демонстрирана по
категоричен начин и не може да се предполага. Като елемент от придобивната давност,
владението трябва да е постоянно, непрекъснато, спокойно / да не е установено и
поддържано с насилие /, явно / да не е установено и поддържано по скрит начин /,
несъмнително / да се установи, че действително се упражнява фактическа власт с намерение
за своене /, да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на
други лица да владеят вещта. Не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица
собственическо отношение към вещта, ако собственикът не може да узнае за това.
В настоящата хипотеза, от доказателствата по делото се установи, че в началото на
90-те години въззиваемите са били допуснати да обитават част от жилищната сграда в
спорния имот със знанието и съгласието на жалбоподателката и съпруга й, а на 08.10.1993 г.
наследодателят е предоставил на въззиваемата пълномощно, с което я упълномощил да се
разпорежда с имота, като извършва всички действия на управление и плодоползване,
поддържайки имота в годност, да го представлява пред държавните органи, плаща данъци и
се явява пред съдебните органи във връзка с евентуалните граждански дела по имота, но
само за времето докато той отсъства от РБ. След посочената дата, със знанието на
наследодателя и жалбоподателката въззиваемите продължили да живеят в имота и да
осъществяват строително монтажни и ремонтни дейности в него, но при споделено ползване
с първите двама и при нА.чие на съгласие от тяхна страна, както и с активното участие на
наследодателя при извършване на различните видове преустройства и подобрения, като от
доказателствата по делото не се установи по категоричен начин, че въззиваемите са
демонстрирА. явно и несъмнено намерение за владение на целия имот с намерение за своене
и същевременно са се противопоставяли или са отблъсквА. досегашните собственици да
упражняват правата си върху него. Напротив, установи се, че всички преустройства в имота
са били осъществени със знанието и без противопоставяне на последните, както и с
участието на наследодателя с труд и парични средства и по начин, целящ да се обособят
повече жилищни сгради, в които да се създадат условия за съвместно ползване на имота,
както от въззиваемите така и от жалбоподателката и съпруга й. Установи се също, че, макар
и да не са пребивА. постоянно в имота И.С.А..ев и А.Р. са го посещавА. ежегодно и са
оставА. в него, като са ползвА. една от жилищните постройки, което е продължило до
смъртта на първия. От друга страна, от доказателствения материал по делото не се установи,
че въззиваемите са демонстрирА. пред жалбоподателката и съпруга й категорична воля да
владеят част или целия имот като свой собствен, отблъсквайки по явен начин
упражняването на фактическа власт върху целия или част от него от страна на последните.
Обратно, въззиваемите са допускА. възрастните хора в имота, като не са се
противопоставяли на това да ползват за живеене една от сградите в него, приемА. са помощ
8
от страна на наследодателя при извършване на строителните и ремонтни дейности и до
смъртта му са допускА. в имота и другите му две деца. В частност, не се установи по
категоричен начин, че въззиваемите са претендирА. и демонстрирА. своене върху
намиращата се в имота масивна жилищна сграда и не са допускА. жалбоподателката и
съпруга й до нея. Напротив, потвърди се, че първоначално тя е била ползвана съвместно от
всички тях, а по-късно е била отстъпена за ползване от въззиваемите на сина им Т. след
ремонт, в който са участвА. както въззиваемите, така и наследодателят.
Въз основа на изложеното, настоящата инстанция приема за недоказано, че
въззиваемите са придобили процесния имот чрез давностно владение през периода
08.10.1993 г. – 05.06.2017 г..
Що се отнася до периода от 06.06.2017 г. до 31.12.2017 г. очевидно не е могъл да
изтече изискуемият се от закона 10 годишен давностен срок, поради което следва да се
приеме, че въззиваемите не са могли да придобият по давност наследствените идеални части
на жалбоподателите, в качеството им на съсобственици по наследство на въззиваемата, по
отношение на които тя също има качеството на държател, съобразно закона и установената
съдебна практика.
По изложените съображения, съдът намира за доказано, че процесният недвижим
имот е съсобствен между жалбоподателите и въззиваемата при квоти 5/8 ид.ч. – за АНК. Р.
АЛ. и по 1/8 ид.ч. за С.И.Е.., В. ИВ. АЛ. и Х. ИСМ. АЛ., с оглед на което предявеният
положителен установителен иск за собственост се явява основателен и следва да се уважи,
ведно с искането по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на констативен нотариален акт № .....2019
г. на нотариус рег. № 682 при НК , вписан в СВ с дв. вх. рег. № ....2019 г..
Предвид уважаването на установителния иск за собственост и липсата на законови
пречки, като основателен следва да се уважи и иска да допускане на процесния имот до
съдебна делба между жалбоподателите и въззиваемата, при посочните по-горе квоти.
В съответствие с горното, достига до извод, че в обжалваната част
първоинстанционното решение е неправилно и следва да се отмени като вместо него бъде
постановено друго, с което да бъде признато за установено по отношение на въззиваемите,
че имот, представляващ дворно място от 1 750 кв.м., за което е отреден УПИ ХІ-198 в кв. 38
по плана на с. ... обл. Шумен, заедно с построените в имота масивна жилищна сграда,
полумасивна жилищна сграда, стопанска сграда, навес, едноетажна постройка и тоалетна,
при граници за имота: от две страни – улици, УПИ VІ-201 и УПИ Х-199 е съсобствен между
АНК. Р. АЛ., В. ИВ. АЛ., Х. ИСМ. АЛ. и С.И.Е.., при квоти 5/8 ид.ч. за първата и по 1/8 ид.ч.
за другите трима, и същият имот бъде допуснат до делба между същите лица, при
посочените квоти.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК въззиваемите следва да заплатят на
жалбоподателите извършените във въззивното производство разноски в размер на 25.00 лева
– платена държавна такса.
Водим от горното,
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260101/24.06.2021 г. по гр.д. № 29/2020 г. по описа на Районен
съд – Нови Пазар, в ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения от АНК. Р. АЛ., В. ИВ. АЛ. и
Х. ИСМ. АЛ. иск за делба на недвижим имот – дворно място от 1 750 кв.м., за което е
отреден УПИ ХІ-198 в кв. 38 по плана на с. ... обл. Шумен, заедно с построените в имота
масивна жилищна сграда, две полумасивни жилищни сгради, полумасивна стопанска
постройка, навес и едноетажна постройка, при граници: от две страни – улици, УПИ VІ-201
и УПИ Х-199 и в ЧАСТТА, в която е отхвърлен, предявения от АНК. Р. АЛ., В. ИВ. АЛ. и Х.
ИСМ. АЛ. срещу С.И.Е.. и З.З.Е. иск за собственост на недвижим имот – дворно място от 1
750 кв.м., за което е отреден УПИ ХІ-198 в кв. 38 по плана на с. ... обл. Шумен, заедно с
построените в имота масивна жилищна сграда, две полумасивни жилищни сгради,
полумасивна стопанска постройка, навес и едноетажна постройка, при граници: от две
страни – улици, УПИ VІ-201 и УПИ Х-199, като вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.И.Е.., ********** и З.З.Е., ЕГН
**********, в качеството му на съпруг на първата, че АНК. Р. АЛ., ЕГН **********, В. ИВ.
АЛ., ЕГН **********, Х. ИСМ. АЛ., ЕГН ********** и С.И.Е.., ЕГН ********** са
съсобственици на недвижим имот – дворно място от 1 750 кв.м., за което е отреден УПИ ХІ-
198 в кв. 38 по плана на с. ... обл. Шумен, заедно с построените в имота масивна жилищна
сграда, полумасивна жилищна сграда, стопанска сграда, навес, едноетажна постройка и
тоалетна, при граници: от две страни – улици, УПИ VІ-201 и УПИ Х-199, при квоти 5/8
ид.ч. – за АНК. Р. АЛ. / 4/8 ид.ч. – личен дял от прекратена СИО и 1/8 ид.ч. по наследство
И.А.С.., ЕГН ********** / и по 1/8 ид.ч. за В. ИВ. АЛ., Х. ИСМ. АЛ. и С.И.Е.., придобити по
наследство от баща им И.А.С.., ЕГН **********.
ОТМЕНЯ констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот
придобит по давностно владение № ......2019 г. на нотариус рег. № 682 при НК , вписан в СВ
с дв. вх. рег. № ....2019 г..
ДОПУСКА до СЪДЕБНА ДЕЛБА между АНК. Р. АЛ., ЕГН **********, В. ИВ. АЛ.,
ЕГН **********, Х. ИСМ. АЛ., ЕГН ********** и С.И.Е.., ЕГН ********** съсобствения
им недвижим имот – дворно място от 1 750 кв.м., за което е отреден УПИ ХІ-198 в кв. 38 по
плана на с. ... обл. Шумен, заедно с построените в имота масивна жилищна сграда,
полумасивна жилищна сграда, стопанска сграда, навес, едноетажна постройка и тоалетна,
при граници: от две страни – улици, УПИ VІ-201 и УПИ Х-199, при КВОТИ 5/8 ид.ч. – за
АНК. Р. АЛ. / 4/8 ид.ч. – личен дял от прекратена СИО и 1/8 ид.ч. по наследство И.А.С..,
ЕГН ********** / и по 1/8 ид.ч. за В. ИВ. АЛ., Х. ИСМ. АЛ. и С.И.Е.., придобити по
наследство от баща им И.А.С.., ЕГН **********.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА С.И.Е.., ********** и З.З.Е., ЕГН **********, двамата с адрес: с. ... общ.
Каолиново, област Шумен, ул. .... № 1, да заплатят на АНК. Р. АЛ., ЕГН **********, В. ИВ.
10
АЛ., ЕГН ********** и Х. ИСМ. АЛ., ЕГН **********, тримата с адрес: с. ... общ.
Каолиново, обл. Шумен, ул. .... № 1 деловодни разноски във въззивното производство в
размер на 25.00 лева – платена държавна такса.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11