Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

17.07.2023

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

21.06

Година

2023

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Айгюл Шефки Мария Божкова

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

Росица Георгиева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

53

по описа за

2023

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от С.Л.Л. от ***, действащ чрез пълномощника адв. А.Д., против Решение № 22/24.02.2023 г., постановено по АНД № 13/2023 г. по описа на Районен съд – Момчилград. С цитираното решение е потвърден Електронен фиш серия ** № ***, издаден от ОДМВР – Кърджали, с който на С.Л.Л. от ***, с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Момчилград е незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон  и съществено нарушение на процесуалните правила.

Излага съображения, че правната квалификация на административнонаказващата норма в ЕФ била непълна, тъй като от посочената такава не ставало ясно нарушението в коя от хипотезите на чл. 182, ал. 1,  т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 5 от ЗДвП попада, за да се провери дали правилно е определен размерът на санкцията.

Въвежда доводи, че в оспореното решение не са изложени мотиви защо следва да се приеме, че нарушението е извършено в условията на повторност.

Развива съображения относно необходимите условия за законосъобразното използване на мобилна система за контрол на правилата за движение, визирани в Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г.

Счита, че в случая не се установявало изпълнение на изискванията на чл. 6 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол за правилата на движение по пътищата.

Твърди, че в приложения по преписката протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата била допусната грешка, изразяваща се в посочване на номер на статични изображения, различни от номера на заснетия клип, което било недопустимо.

Излага съображения и относно неспазване изискванията на чл. 91 от ЗМВР.

Предвид изложеното, моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 22/24.02.2023 г., постановено по АНД № 13/2023 г. по описа на Районен съд – Момчилград, след което се произнесе по същество и отмени Електронен фиш серия ** № ***, издаден от ОДМВР – Кърджали. Претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се явява и не се представлява. От пълномощника адв. А.Д. е постъпило становище, в което поддържа касационната жалба по изложените в нея доводи за незаконосъобразност на оспореното решение на районния съд. 

Ответникът по касация, редовно призован не се явява и не изпраща представител. От процесуалния му представител главен юрисконсулт М. П. е постъпила молба, в която оспорва жалбата, излагайки доводи за законосъобразност на обжалваното решение на районния съд. Счита, че от събраните доказателства безспорно се установявало, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Правилно бил преценен размерът на наложеното наказание, с оглед тежестта на извършеното нарушение. В хода на административнонаказателното производство не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли съда да потвърди изцяло постановеното от първоинстанционния съд решение и присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР – Кърджали. При условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Г. изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд – Момчилград да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на ЕФ, съставен при спазване на изискванията на релевантните норми на действащото законодателство.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора твърдения за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява основателна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд – Момчилград е потвърдил Електронен фиш серия ** № ***, издаден от ОДМВР – Кърджали, с който на С.Л.Л. от ***, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. С Определение № 36/15.03.2023 г. постановено по АНД № 13/2023 г. е допълнено горното решение в частта му за разноските, като е осъден касатора да заплати на ОДМВР - Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Районният съд е извършил преценка на представените по делото доказателства, след която е приел, че приложените веществени доказателствени средства установяват точното място на извършване на нарушението, посоката на движение на превозното средство, датата и точния час на осъществяване на деянието, както и регистрационния номер на МПС. Изложил е мотиви относно релевантните редакции на нормите на ЗДвП и Наредба № 8121з-532/12.05.2019 г., относно възможността установяването на нарушението с АТС или система, издаването на ЕФ в отсъствието на контролния орган и на нарушителя, както и отпадането на изискването контролните органи да обозначават, чрез поставяне на пътни знаци или да оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР, участъкът от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез АТСС. Изложил е и съображения за правилност на дадената в ЕФ правната квалификация на нарушението и следващото се за това нарушение административно наказание, отчитайки обстоятелството, че същото било извършено в условията на повторност.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на касатора са частично основателни, поради което и релевираните отменителни основания са налице.

Във връзка с горното, настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи следното:

Обжалваният ЕФ е по образец и със съдържание, съобразно  чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като в него е посочена ОД на МВР – Кърджали, като териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението и която се явява негов издател. Спазено е изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата/Наредбата/, въвеждаща изискването за всяко използване на мобилно АТСС за контрол/каквото мобилно АТСС е използвано в процесния случай/ да се попълва протокол съгласно приложението. В ал. 2 на цитираната разпоредба е регламентирано, че: „протоколът по ал. 1 се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания участък“. Съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредбата, при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда.

Приложеният по делото Протокол за използване на АТСС рег. № 318р-4808/22.03.2022 г. е доказателство за мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето нарушението, посоката на движение, в която се осъществява контролът, въведените ограничения на скоростта, както и автомобила, на който е поставено мобилното АТСС. Безспорно в случая към протоколът не е приложена снимка на разположението на уреда, което очевидно е в разрез с изискването на разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредбата, но този пропуск не представлява съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните и не опорочава нормативно уредените условия и ред за използване на АТСС за контрол на правилата на движение по пътищата, до степен, която да доведе до отмяната на издадения вследствие на това ЕФ. В протокола е надлежно вписано името на служителя, удостоверил разположението и настройването на АТС съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания, като видно от приложения към административнонаказателната преписка Протокол за извършено обучение от 18.07.2019 г., полицейският служител е преминал обучение за работа с АТСС. Това обосновава извода, че мобилната система е използвана съгласно инструкцията на производителя, поради което неоснователни са доводите на пълномощника на касатора, че АТСС не е настроено съобразно изискванията на производителя.

Видно от приетите от районния съд писмени доказателства, нарушението е било констатирано с автоматизирано техническо средство TFR1-M № ***, което съгласно Протокол № 2-18-20 от 27.07.2022 г. отговаря на изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обратно на твърдените в жалбата доводи, поради което съда намира същите за неоснователни.

Неоснователни са и твърденията, че използването на АТСС е било в нарушение на изискванията на чл. 91 от ЗМВР, респ. не са били използвани указателни табели на мястото на контрол, липсвали публикации в средствата за масово осведомяване и в интернет. Към момента на извършване на нарушението нито в ЗДвП, нито в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., съществува такова изискване, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Разпоредбата на  чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП е отменена с ДВ бр. 54 от 2017 г., в сила от 09.07.2017 г., а нормата на чл. 7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е отменена с ДВ, бр. 6 от 2018 г.

За съда е несъмнено, че е осъществено нарушение на ЗДвП извън населено място – на път *** км. ***м, посока на движение от *** към ***, изразяващо се в движение със скорост над разрешената, въведена с пътен знак В 26, поради което законосъобразно констатираното превишаване на скоростта е посочено като нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Налични са и доказателства за поставен пътен знак, с който е въведено ограничението на скоростта – Снимка, Клип № ***, радар № *** от 21.03.2022 г. и Протокол за използване на АТСС рег. № 318р-4808/21.03.2022 г., като очевидно патрулният автомобил, в който е било монтираното АТСС е бил позициониран след пътния знак и е осъществявал контрол върху движещите срещу него ППС, за които знакът В 26 е въвеждал ограничението на скоростта.

Приложените към делото Клип № ***, радар № *** от 21.03.2022 г. и снимка на пътен знак В 26, дават яснота относно посоката на движение, наличието на пътния знак, разположението полицейският автомобил и заснетото МПС, което съпоставимо със съдържанието на Протокол за използване на АТСС рег. № 318р-4808/21.03.2022 г., установява по несъмнен начин, описаното в ЕФ нарушение на ЗДвП.

Като санкционна норма в ЕФ е посочена разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, според която, когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца.

Административнонаказателната отговорност на касационния жалбоподател е ангажирана на основание чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, т.е. за деяние, извършено при условията на повторност, като в ЕФ наличието на този елемент от фактическия състав на деянието е основано на влязъл в сила ЕФ ** ***.

Съгласно § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП, „повторно“ нарушение е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.

Според настоящият касационен съдебен състав обаче в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд не са представени неоспорими доказателства, релевантни за квалифициране на процесното деяние като „повторно“ по смисъла на горната разпоредба, противно на приетото от районния съд. В този смисъл, безспорно в административната преписка, приета като доказателство по делото от първоинстанционния съд, е налична справка за нарушител/водач, съдържаща данни за предходни нарушение и наложени наказания по ЗДвП  на С.Л.Л., в т.ч. и ЕФ серия ** № ***, с който в обжалвания ЕФ пред Районния съд – Момчилград се обосновава наличие на „повторност“, поради това че същия бил влязъл в сила. Посочената справка не представлява официален документ и не се ползва с доказателствена сила относно удостоверение в нея факти, като следва да се отбележи, че релевантното за случая обстоятелство на коя дата е влязло в сила ЕФ серия ** № *** от 13.06.2021 г., не се установява от съдържанието на справката. Отделно от това, видно от коментираната справка, с ЕФ серия ** № *** административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана за извършено от него административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, респ. за превишаване на разрешената максимална скорост при нормативно установено ограничение, докато наложеното наказания с оспорения ЕФ серия ** № *** е за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП – за превишаване на разрешената максимална скорост при ограничение, въведено с пътен знак. Изложеното до тук обосновава, че с цитираните по-горе два ЕФ / ЕФ серия ** № *** и ЕФ серия ** № ***/ на жалбоподателя са били наложени наказания за различни административни нарушения, респ. в процеса пред въззивния съд безспорно е било доказано извършването на релевантното административно нарушение, но не е било доказано, че то е извършено в условията на „повторност“.

Предвид гореизложеното касационната инстанция намира, че административно наказващия орган не установява в производството релевантните факти, които обосновават законосъобразно ангажиране административнонаказателна отговорност на жалбоподателя по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, поради което изводите на Районен съд – Момчилград за доказаност на извършването на процесното нарушение при условията на „повторност“, се явяват незаконосъобразни и необосновани.

Както се посочи по-горе, повторността обуславя налагането на по-голямо наказание и в този смисъл районния съд е следвало да приложи хипотезата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, респ. при еднородност на обстоятелствата по нарушението  да извърши преквалификация на нарушението като се изключи от обвинението квалифициращия му признак „повторност“ и да приложи закона за по-леко наказуемо административно нарушение, а именно чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, относима в настоящия случай, с оглед установения размер на превишението на скоростта.

Във връзка с горното следва да се посочи, че касационната инстанция не разполага с такова правомощие, като в този смисъл е т. 2 от Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия, според които в касационното производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, според която, след като отмени решението на районния съд, административният съд няма правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба за основателна, респ. обжалваното решение на Районен съд – Момчилград, с което изцяло е потвърден ЕФ серия ** № ***, издаден от ОДМВР – Кърджали, като незаконосъобразно следва бъде отменено, като се върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда, съобразно дадените указания.

При новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 63д от ЗАНН, районният съд следва да се произнесе, с оглед изхода на спора, и по отговорността за разноските – чл. 226, ал. 3 от АПК, вр. чл. 63д от ЗАНН.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Решение № 22/24.02.2023 г., постановено по АНД № 13/2023 г. по описа на Районен съд – Момчилград.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Момчилград, при спазване на въведените в мотивите на решението указания по прилагането на закона.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.