№ 1649
гр. Варна, 28.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500822 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 2663/24.02.2022г. по описа на ВРС от „Гитекс“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Бургас, чрез пълномощника му адв. С.З. от ВАК,
срещу определение № 1385/07.02.2022г. по гр.д. № 3518/2021г. на ВРС, ХХ-ти състав, в
частта му, с която е прекратено производството по делото като недопустимо.
Жалбоподателят намира, че има правен интерес от провеждането на отрицателен иск,
че ответникът не притежава прехвърленото му право на строеж, като погасено по давност.
Счита, че погасителната петгодишна давност е започнала да тече от датата на
прехвърлителната сделка, в евентуалност от датата, на която ищецът е придобил последната
идеална част от собствеността на поземления имот – 19.05.2015г. Излага, че не се е
задължил пред ответника да построи обекта и че към датата на подаване на исковата молба
се е осъществил правопогасяващия факт – изтекла погасителна давност на учреденото право
на строеж с нотариален акт от 21.12.2009г. Изразено е несъгласие с извода на
първоинстанционния съд, че притежаваното от ответника суперфициарно право вече е
упражнено. Намира същото за погасено по давност, а с построяването на сградата
собствеността е възникнала в патримониума на ищеца по силата на чл.92 от ЗС. Не споделя
извода на съда, че между страните вече съществува спор за собственост, а не за правото на
строеж. Излага, че ответникът твърди да е станал собственик на апартамента още през
2011г., когато според него е завършен грубия строеж на сградата, а не в хода на
производството чрез реализираното строителство от ищеца. Жалбоподателят обосновава
правния си интерес от провеждане на предявения иск със задължителните указания, дадени
1
с ТР № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК насрещната страна е депозирала отговор на частната
жалба, в който изразява становище за нейната неоснователност. Намира, че иск за право в
минал момент е допустим само в изрично посочените в закона случаи. Изразява становище
относно въпроса кога е възможно и дали в случая е погасено учреденото му право на
строеж.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е
допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Производството по гр. д. № 3518/2021г. по описа на ВРС е образувано по предявен
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от „Гитекс“ ЕООД
срещу АЛ. Д. Д. за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът не
притежава право на строеж за апартамент № 2 с площ от 68,81 кв.м., находящ се на първи
полуподземен етаж на секция „В“ (вход Б) от предвидената за израждане жилищна сграда в
ПИ 10135.2028.19 по КККР на гр. Варна, с адм. адрес гр. Варна, район „Приморски“, кв.
„Виница“, ул. „Овеч“ № 12, учредено с нотариален акт, вписан в СВп – Варна с вх. рег. №
27307/22.12.2009г., акт № 40, том 79, дело № 17030/2009г., поради погасяването му по
давност.
В хода на производството е проведена СТЕ, заключението по която е, че
понастоящем сградата, представляваща секция „В“ (вход Б) е завършена в груб строеж.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е прекратил производството
по делото, като е приел, че за ищецът е отпаднал правния интерес от поддържане
висящността на спора за собствеността върху правото на строеж. За да стигне до този извод,
районният съд е след като процесната сграда е завършена в груб строеж, то процесното
суперфициарно право вече упражнено и не съществува, поради което и занапред страните
имат спор за правото на собственост за възникналия самостоятелен обект на собственост.
Предявяването на установителен иск винаги е обусловено от наличието на правен
интерес за това. За предявяването на отрицателен установителен иск за собственост такъв е
налице, както когато отричането на собственическите права на ответника със сила на
присъдено нещо ще има преюдициално значение за признаване и упражняване на
самостоятелни субективни права на ищеца, така и когато ищецът, който владее имота и
разполага с документ, легитимиращ правата му, избира защита в по-ограничен обем,
отричайки претендираните от ответника права, чрез което се слага край на правния спор.
Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в ТР №8/27.11.2013г. по тълк.
дело № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС, интерес от отрицателния установителен иск за
собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта,
както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект.
С отрицателен установителен иск могат да се защитават и фактически състояния. Интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност
да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните
от ответника права. Правният интерес винаги следва да се преценява въз основа на
2
конкретните обстоятелства по делото.
В конкретния казус ищецът поддържа, че ответникът не е носител на правото на
строеж за апартамент № 2 във вх. Б на процесната сграда, тъй като същото е погасено по
давност. От друга страна, ответникът възразява, че е придобил правото на собственост
върху обособения обект през 2011г., когато сградата е завършена в груб строеж. Преди
образуване на исковото производство е проведено производство за обезпечаване на
доказателствата. От заключението по назначената СТЕ в това производство се установява,
че към датата на приемането му – 30.10.2020г. е изградена стоманобетонната конструкция на
вх.Б, но не и покривното покритие, както и част от фасадните зидове. В хода на исковото
производство е проведена нова СТЕ, заключението по което е, че към датата на приемането
му – 24.01.2022г. вх. Б е завършен в груб строеж.
При така очертания спор между страните – фактически твърдения на ищеца и
предприета защита на ответника, се налага извод за наличието на правен интерес за ищеца
от водене на отрицателен установителен иск за собственост на процесното право на строеж.
При успешно провеждане на предявения иск, ищецът ще отрече правото на строеж за
апартамент №2 във вх. Б на ответника, и ще може да се легитимира като собственик на
обекта по приращение, като собственик на земята. От значение за допустимостта на иска са
и твърденията на ищеца, че вх. Б е изграден в хода на производството до степен груб строеж
въз основа на ново разрешение за строеж, издадено му през 2019г., в качеството му на
собственик на земята, а спорът по делото касае съществуването на правото на строеж, за
което е издадено разрешение за строеж на предходните собственици през 2008г. и за което
се твърди да е погасено по давност, поради неупражняването му в предвидения от закона
давностен петгодишен срок. Обсъждането на събраните доказателства по делото и дали е
настъпила трансформация на притежаваното от ответника право на строеж в право на
собственост върху изграден обект са въпроси по съществото на спора, които имат
отношение към основателността на предявения иск, а не към неговата допустимост.
Поради несъвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното
определение на ВРС следва да бъде отменено, в частта, с което производството по делото е
прекратено, на осн. чл. 130 от ГПК.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 1385/07.02.2022г. по гр.д. № 3518/2021г. на ВРС, ХХ-ти
състав, в частта, с която производството по делото е прекратено, на осн. чл. 130 от ГПК и
ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4